<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-330/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019TJ0330</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2022:775">EU:T:2022:775</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>34</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>34</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20221207">7.12.2022 г.</DATE> — Дело T‑330/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">PNB Banka/ЕЦБ</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (четвърти разширен състав)</P><P><DATE ISO="20221207">7 декември 2022 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Икономическа и парична политика</KEYWORD><KEYWORD>Пруденциален надзор над кредитните институции</KEYWORD><KEYWORD>Член 22 от Директива 2013/36/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Противопоставяне от страна на ЕЦБ на придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитна институция</KEYWORD><KEYWORD>Начална дата на срока за извършване на оценка</KEYWORD><KEYWORD>Намеса на ЕЦБ в началната фаза на процедурата</KEYWORD><KEYWORD>Критерии за финансова стабилност на кандидат-приобретателя и за спазване на пруденциалните изисквания</KEYWORD><KEYWORD>Наличие на основателна причина за противопоставяне на придобиването въз основа на един или няколко критерия за оценка</KEYWORD><KEYWORD>Член 106 от Процедурния правилник</KEYWORD><KEYWORD>Немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑330/19</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">PNB Banka AS</HT>, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска централна банка (ЕЦБ)</HT>, представлявана от C. Hernández Saseta, F. Bonnard и V. Hümpfner</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>подпомагана от</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от D. Triantafyllou, A. Nijenhuis и A. Steiblytė,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),</P><P>състоящ се, при разискванията, от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,</P><P>секретар: E. Coulon,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, PNB Banka AS, иска отмяна на решението, съобщено с писмо от <DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, с което Европейската централна банка (ЕЦБ) решава да се противопостави на сделката, състояща се в придобиването на квалифицирани дялови участия в Б (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Към датата на обжалваното решение жалбоподателят е по-малко значима кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131015">15 октомври 2013 година</DATE> за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 63</REF.DOC.OJ>), установена в Латвия. Поради това той е поставен под прекия пруденциален надзор на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>КФКП<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Към датата на подаване на жалбата CR е главният акционер на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Според жалбоподателя през август 2017 г. CR подава жалба до органите на Обединеното кралство относно корупционни действия, за които е обвинен A, управител на Latvijas Banka (латвийската централна банка). Твърдените корупционни действия се изразяват в опитите на последния да получи подкупи от CR благодарение на влиянието, което има върху КФКП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171212">12 декември 2017 г.</DATE> жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, искат образуване на арбитражно производство срещу Република Латвия пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) на основание на Договора от <DATE ISO="19940124">24 януари 1994 г.</DATE> за насърчаване и защита на инвестициите между Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Латвия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Според жалбоподателя през декември 2017 г. CR съобщава на латвийските органи посочените в точка 4 по-горе корупционни действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180217">17 февруари 2018 г.</DATE> A е задържан, след като на <DATE ISO="20180215">15 февруари 2018 г.</DATE> срещу него е образувано предварително наказателно производство от Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>СПБК<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Предмет на това производство са обвинения в корупция във връзка с надзорната процедура срещу различна от жалбоподателя латвийска банка. С решение от <DATE ISO="20180219">19 февруари 2018 г.</DATE>, когато A е пуснат на свобода, СПБК му налага няколко мерки за неотклонение, включително забрана да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE> наблюдаващият прокурор в посоченото в точка 7 по-горе производство повдига обвинение на А. Обвинителният акт, допълнен на <DATE ISO="20190524">24 май 2019 г.</DATE>, съдържа три обвинения. Първото обвинение се отнася до приемането през 2010 г. на предложение за подкуп, направено от председателя на надзорния съвет на латвийска банка, различна от<?PAGE NO="3"?> жалбоподателя, и на самия подкуп, в замяна на който A е дал съвети, за да позволи на тази банка да избегне надзора на КФКП, и не е участвал в срещите на КФКП, по време на които са разгледани въпросите относно надзора над посочената банка. Второто обвинение, от една страна, е за приемането след <DATE ISO="20120823">23 август 2012 г.</DATE> на предложение за подкуп, направено от заместник-председателя на управителния съвет на същата банка срещу съвети на А с цел да се премахнат разпоредените от КФКП ограничения на дейностите и да се предотвратят други ограничения, и от друга страна, приемането от A на плащането на половината от този подкуп. Третото обвинение е за изпиране на пари с цел прикриване на произхода, прехвърлянето и собствеността на преведените на A средства, съответстващи на подкупа по второто обвинение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181001">1 октомври 2018 г.</DATE> жалбоподателят уведомява КФКП за намерението си да придобие пряко квалифицирано дялово участие в друга латвийска кредитна институция Б (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>придобиваната банка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) и да надхвърли 50 % от капитала и правата на глас в нея. На същата дата CR уведомява КФКП за намерението си да придобие непряко, чрез дяловото си участие в жалбоподателя, квалифицирано дялово участие в придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181003">3 октомври 2018 г.</DATE> КФКП информира жалбоподателя, че счита уведомлението за непълно и че няма да започне оценката му. На следващия ден тя иска от жалбоподателя да предостави допълнителна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181019">19 октомври 2018 г.</DATE> непреките кандидат-приобретатели, различни от CR, уведомяват КФКП за намерението си да придобият непряко квалифицирано дялово участие в придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181019">19</DATE> и <DATE ISO="20181022">22 октомври 2018 г.</DATE> жалбоподателят предоставя допълнителна информация на КФКП, по-специално бизнес план.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> КФКП уведомява жалбоподателя, че предоставените данни са непълни и че няма да започне процедурата за оценка. На следващия ден тя иска допълнителна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181101">1</DATE> и <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE> исканата допълнителна информация е предоставена от кандидат-приобретателите, и по-специално актуализиран бизнес план.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181123">23 ноември 2018 г.</DATE> КФКП уведомява кандидат-приобретателите, че потвърждава получаването на уведомленията, че тези уведомления са пълни и ще бъдат оценени в срок от 60 работни дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190115">15</DATE> и <DATE ISO="20190118">18 януари 2019 г.</DATE> КФКП иска допълнителна информация от жалбоподателя и от CR. Тя спира срока за извършване на оценката до датата на получаване на съответната информация и най-късно до <DATE ISO="20190213">13 февруари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190212">12</DATE> и <DATE ISO="20190213">13 февруари 2019 г.</DATE> жалбоподателят и CR предоставят допълнителна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20190215">15 февруари 2019 г.</DATE> КФКП потвърждава получаването на предоставената информация и уведомява кандидат-приобретателите, че срокът за извършване на оценката изтича на <DATE ISO="20190322">22 март 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/18 и C‑238/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:139">EU:C:2019:139</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът отменя решението на СПБК от <DATE ISO="20180219">19 февруари 2018 г.</DATE> в частта, която забранява на А да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка. Той приема, че Република Латвия не е доказала, че А е бил освободен от длъжността си на управител на латвийската централна банка въз основа на достатъчно индиции, че същият е извършил сериозно нарушение по смисъла на член 14.2, втора алинея от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Същия ден КФКП приема Решение № 45/2019, с което задължава жалбоподателя да спазва, на индивидуална и на консолидирана основа, общо капиталово изискване в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>общото капиталово изискване ПНПО<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) от 12 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190301">1 март 2019 г.</DATE> КФКП представя на ЕЦБ предложение за решение по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 1024/2013 за противопоставяне на планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE> ЕЦБ приканва кандидат-приобретателите да представят становища по проект на решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE> жалбоподателят и CR представят становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE> ЕЦБ уведомява кандидат-приобретателите за обжалваното решение. С него тя се противопоставя на придобиването на квалифицирано дялово участие и на превишаването на:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>30 % от капитала и от правата на глас, притежавани непряко от CR и други страни, действащи съгласувано, в качеството им на непреки кандидат-приобретатели, в придобиваната банка,</P></ITEM><ITEM><P>50 % от капитала и от правата на глас, притежавани пряко от жалбоподателя в качеството му на пряк кандидат-приобретател, в придобиваната банка.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Към обжалваното решение ЕЦБ прилага отговора си на становищата на жалбоподателя и CR в писмото им от <DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>отговорът на становищата<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателите, ЕЦБ посочва, че този критерий трябва да се счита за изпълнен, ако се установи, че кандидат-приобретателят разполага не само със способността да финансира планираното придобиване, но и със способността да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, по отношение както на прекия кандидат-приобретател, така и на придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>От една страна, ЕЦБ приема, че жалбоподателят разполага със средства, позволяващи му да закупи акциите на придобиваната банка. Тя обаче констатира, че жалбоподателят е претърпял значителни нетни загуби. Тя приема, че жалбоподателят е изправен пред високо равнище на кредитен риск, а именно съотношение на необслужваните кредити от 47 % в средата на 2018 г., и пред ниска капиталова основа. Тя подчертава по-конкретно, че капиталовите съотношения на жалбоподателя представляват нарушение на общото капиталово изискване (ОКИ). Добавя, че в края на 2018 г. жалбоподателят не отговаря на изискванията, приложими към големите експозиции, по отношение на множество<?PAGE NO="5"?> контрагенти. Тя споменава, че жалбоподателят не спазва максималните размери, приложими за сделките със свързани лица, що се отнася до CR. Преценява, че жалбоподателят няма да е в състояние да подпомага финансово придобиваната банка при необходимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>От друга страна, ЕЦБ приема, че непреките кандидат-приобретатели, които биха контролирали непряко придобиваната банка и новата група, създадена след планираното придобиване (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>новата група<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), няма да са в състояние да предоставят достатъчна финансова подкрепа на придобиваната банка и на новата група. Тя констатира, че CR, главен акционер на жалбоподателя, не е декларирал финансови средства, различни от дяловото му участие в жалбоподателя, с прогнозна стойност 13,6 милиона евро, което е трябвало да се намали със задълженията му към жалбоподателя на стойност 11,8 милиона евро. Тя приема, че бизнес планът, представен от кандидат-приобретателите, показва, че новата група ще има ниска капиталова основа. Тя констатира, че общото капиталово съотношение на новата група не позволява постигането на ОКИ, приложимо понастоящем по отношение на жалбоподателя, на равнището на групата. Като цяло тя приема, че капиталовата основа на новата група не е подходяща, като се има предвид фактът, че тази група представлява висок риск и че вероятно ще бъдат необходими бъдещи капиталови вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това ЕЦБ приема, че съществуват сериозни съмнения относно действителното желание на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост. Тя отбелязва липсата на твърдо и неотменимо задължение на непреките кандидат-приобретатели да окажат такава подкрепа. Тя взема предвид и съществената липса на предоставена финансова подкрепа на жалбоподателя в близкото минало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>ЕЦБ стига до извода, че критерият за финансова стабилност не е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до критерия за способността на кредитната институция да спазва пруденциалните изисквания, ЕЦБ приема, че тази способност трябва да се преценява не само на равнището на придобиваната банка, но и на равнището на новата група. Тя добавя, че преценката следва да е не само към момента на планираното придобиване, но и след това придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>ЕЦБ приема, че макар планираното придобиване да няма незабавно отрицателно въздействие върху спазването на изискванията за собствен капитал и ликвидност само от придобиваната банка на индивидуално равнище, новата група вероятно няма да отговаря на изискванията за собствен капитал както при основния сценарий, така и при неблагоприятния сценарий на бизнес плана, представен от кандидат-приобретателите. Всъщност, ако се предположи, че приложимото за новата група общо капиталово изискване ПНПО не е по-ниско от приложимото за жалбоподателя през 2018 г. и 2019 г., новата група не би спазила приложимото ОКИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>ЕЦБ констатира също, че през предходните две години придобиваната банка е понесла значителни загуби. Тя посочва, че на <DATE ISO="20180226">26 февруари 2018 г.</DATE> КФКП образува административно производство по отношение на недостатъците на придобиваната банка, свързани със системата за вътрешен контрол и борбата с изпирането на пари. Тя счита, че новата група ще има висок рисков профил и че разумно може да се очаква, че общото капиталово изискване ПНПО, приложимо към посочената група, ще бъде по-високо от равнищата, предвидени в основния сценарий на бизнес плана.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>ЕЦБ приема, че посоченият основен сценарий е прекалено оптимистичен, тъй като предвижда много бързо връщане към рентабилност и натрупване на печалби. Тя подчертава, че бизнес планът не предоставя никаква подробна и убедителна информация относно необходимите срокове за достигане на прага на рентабилност и за постигане на такова равнище на печалба за една година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>ЕЦБ отбелязва, че кандидат-приобретателите са представили няколко неблагоприятни сценария. Тя констатира, че при най-неблагоприятния сценарий оперативните разходи на придобиваната банка ще останат постоянни и че на последната ще бъде наложена глоба в размер на 1,5 милиона евро от КФКП в рамките на административното производство, свързано с борбата с изпирането на пари. При този сценарий ще настъпи допълнителен недостиг на собствен капитал в сравнение с ОКИ от 2019 г. ЕЦБ приема, че тези неблагоприятни сценарии са по-реалистични от основния сценарий и подчертават недостатъчната капиталова основа на новата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Поради това ЕЦБ приема, че новата група вероятно няма да спази приложимите изисквания за собствен капитал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>ЕЦБ приема, че новата група е изправена пред наследените от жалбоподателя проблеми, а именно високо равнище на кредитен риск и неспазване на максималните размери на големите експозиции. Тя счита, че устойчивостта на високото равнище на кредитен риск на жалбоподателя би повлияло върху риска от недостиг на собствен капитал на новата група. Тя приема, че съобразно неблагоприятните сценарии жалбоподателят би продължил да не спазва максималните размери на големите експозиции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Накрая ЕЦБ приема, че слабостите на управлението и на вътрешния контрол на жалбоподателя и на придобиваната банка, по-специално що се отнася до предотвратяването на изпирането на пари, не са били обсъдени в бизнес плана и че няма основание да се смята, че създаването на нова група би позволило да се поправят тези слабости.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Като цяло ЕЦБ приема, че стратегията на кандидат-приобретателите по отношение на придобиваната банка не е ясна. Тя счита, че кандидат-приобретателите са предоставили само много ограничени сведения относно планираното сливане, което трябвало да обхване период до 18 месеца, и относно организацията на новата група до приключването на сливането. Тя посочва, че тази липса на яснота се проявява в лошото качество на бизнес плана по отношение съгласуваност, четивност и описание на предвидените дейности, което увеличава съмненията относно цялостната надеждност на планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>ЕЦБ приема, че планираното придобиване не може да доведе до образуване на жизнеспособна нова банкова група по-специално тъй като мерките, с които може да се гарантира успехът на такава сделка, не са достатъчно подробни или убедителни. Тя счита, че новата група би била засегната от неустойчив бизнес модел, слаба система на управление и вътрешен контрол, наследена от двата сливащи се субекта, както и неясна стратегия за преодоляване на тези проблеми, и би разполагала с ниска капиталова основа, създаваща висок риск от неизпълнение на пруденциалните изисквания. Тя счита, че независимо от планираното сливане и като се има предвид само придобиваната банка, предложеното придобиване ще има отрицателно въздействие върху способността на тази банка да отстрани настоящите си слабости.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Поради това ЕЦБ приема, че и критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>ЕЦБ стига до извода, че тъй като не са изпълнени нито критерият за финансова стабилност на кандидат-приобретателя, нито критерият за спазване на пруденциалните изисквания, тя се противопоставя на планираното придобиване, без да разглежда това придобиване с оглед на другите критерии, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="338" DATE.PUB="2013">ОВ L 176, 2013 г., стр. 338</REF.DOC.OJ>), транспониран в латвийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE> жалбоподателят, CR и CT подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, настъпили след подаването на жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190815">15 август 2019 г.</DATE> ЕЦБ стига до извода, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140715">15 юли 2014 година</DATE> за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="225" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 225, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Същия ден Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) решава да не приема схема за преструктуриране по смисъла на член 18, параграф 1 от този регламент по отношение на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190822">22 август 2019 г.</DATE> КФКП иска от Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе, Латвия) жалбоподателят да бъде обявен в несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE> Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) обявява в несъстоятелност жалбоподателя. Той назначава синдик, отговарящ за производството по несъстоятелност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>синдикът<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), и му прехвърля всички правомощия на жалбоподателя и на неговия управителен съвет. Той отхвърля искането на управителния съвет на жалбоподателя да запази правата си да представлява последния в рамките на жалбата срещу оценката на ЕЦБ от <DATE ISO="20190815">15 август 2019 г.</DATE> с констатацията, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен, срещу решението на ЕСП от същия ден да не приеме схема за преструктуриране на последния и срещу решението на КФКП да образува производство по несъстоятелност. Този съд добавя, че това не изключва възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделна молба до синдика относно правата на представителство при изпълнението на конкретни задачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Също на <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE> КФКП иска от ЕЦБ да отнеме лиценза на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20191025">25 октомври 2019 г.</DATE> (дело T‑732/19), жалбоподателят и други акционери или потенциални акционери на жалбоподателя искат отмяна на решението на ЕСП от <DATE ISO="20190815">15 август 2019 г.</DATE> да не приеме схема за преструктуриране по отношение на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191221">21 декември 2019 г.</DATE> A престава да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20200129">29 януари 2020 г.</DATE> (дело T‑50/20), жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от <DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, до информацията, с която разполага, както и до персонала и ресурсите му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200217">17 февруари 2020 г.</DATE> ЕЦБ отнема лиценза на жалбоподателя. Отнемането влиза в сила на следващия ден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200427">27 април 2020 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд срещу това решение (дело T‑230/20).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190910">10 септември 2019 г.</DATE> ЕЦБ подава писмена защита в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>С молба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20190920">20 септември 2019 г.</DATE>, Европейската комисия отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ЕЦБ. С решение от <DATE ISO="20191028">28 октомври 2019 г.</DATE> председателят на четвърти състав на Общия съд допуска Комисията да встъпи по делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191104">4 ноември 2019 г.</DATE> Комисията представя в секретариата на Общия съд изявление при встъпване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200428">28 април 2020 г.</DATE> председателят на четвърти състав решава съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да спре производството до обявяване на решението на Общия съд по дело T‑50/20. С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210312">12 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>PNB Banka/ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑50/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:141">EU:T:2021:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд постановява решението си по това дело и производството по настоящото дело се възобновява на тази дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20210428">28 април 2021 г.</DATE>, а след това на <DATE ISO="20210628">28 юни 2021 г.</DATE> жалбоподателят, CR и CT искат спиране на производството до произнасянето на Съда по дело C‑321/21 P във връзка с жалбата срещу определението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210312">12 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>PNB Banka/ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑50/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:141">EU:T:2021:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). На <DATE ISO="20210520">20 май 2021 г.</DATE> и след това на <DATE ISO="20210806">6 август 2021 г.</DATE> председателят на четвърти състав решава след изслушване на ЕЦБ да не спира производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20210708">8 юли 2021 г.</DATE> представителят на жалбоподателя информира Общия съд, че повече не представлява CR и CT. С определение от <DATE ISO="20211221">21 декември 2021 г.</DATE> Общият съд (четвърти състав) решава на основание на член 131, параграф 2 от Процедурния правилник, че не следва да се произнася по настоящата жалба в частта ѝ, подадена от CR и CT.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Срокът за представяне на репликата е определен последно на <DATE ISO="20210930">30 септември 2021 г.</DATE> Жалбоподателят не представя писмена реплика в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>ЕЦБ, подпомагана от Комисията, моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По наличието на пълномощно на представителя, подал жалбата от името на жалбоподателя</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Съгласно член 51, параграф 3 от Процедурния правилник адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В преписката се съдържа пълномощно, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на <DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE> (приложение A.2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че синдикът е отказал достъп на адвоката, когото жалбоподателят е определил да го представлява, до документите му, до помещенията, персонала и ресурсите му. В отговора си от <DATE ISO="20200313">13 март 2020 г.</DATE> на въпрос на Общия съд той представя писмо от синдика от <DATE ISO="20190916">16 септември 2019 г.</DATE>, в което се посочва, че неговият адвокат трябва, първо, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>да представи на синдика писмен доклад относно напредъка по споразумението [за предоставяне на правни услуги], в който се посочват подробно получените от [жалбоподателя] указания, задачите, извършвани от [адвоката], и дали действително е налице текуща работа<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, второ, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>да информира синдика за плащанията […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, трето, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>да се въздържа от всякакви действия от името на [жалбоподателя] без предварително допитване до синдика, по-специално да спре да предоставя услуги, платими на [жалбоподателя]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Въпреки посоченото писмо на синдика от <DATE ISO="20190916">16 септември 2019 г.</DATE>, от материалите по преписката не личи и не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ЕЦБ, че синдикът е отменил пълномощното, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на <DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE> В посоченото писмо не се споменава за такава отмяна, макар в него да се посочва, че определеният от председателя на управителния съвет адвокат трябва да се въздържа от всякаква дейност от името на жалбоподателя без предварително допитване до синдика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Поради това Общият съд констатира, че жалбоподателят е упълномощил своя адвокат да подаде жалба в съответствие с член 51, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за спиране на производството, подадени на <DATE ISO="20210428">28 април 2021 г.</DATE>, а след това на <DATE ISO="20210628">28 юни 2021 г.</DATE></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20210428">28 април 2021 г.</DATE>, а след това на <DATE ISO="20210628">28 юни 2021 г.</DATE> жалбоподателят иска спиране на производството. В подкрепа на исканията си за спиране той изтъква, че е трябвало да получи достъп до своите помещения, преписки и финансови средства и че синдикът не е сътрудничил с оглед осигуряване на действителното му представителство, въпреки решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:923">EU:C:2019:923</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Въпреки че Общият съд не е длъжен да излага причините, поради които решава дали да спре производство съгласно член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник, той счита за полезно по изключение да посочи следното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Решенето за спиране на дадено производство на основание член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник попада в обхвата на дискреционната компетентност на Общия съд (вж. в този смисъл определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>DTL/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑67/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:683">EU:C:2011:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121015">15 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internationaler Hilfsfonds/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑554/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:629">EU:C:2012:629</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180117">17 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Josel/EUIPO</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑536/17 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:14">EU:C:2018:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В случая на <DATE ISO="20200428">28 април 2020 г.</DATE> производството е спряно до обявяването на решението на Общия съд по дело T‑50/20, с което жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от <DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210312">12 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>PNB Banka/ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑50/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:141">EU:T:2021:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той по-специално приема, че ЕЦБ явно няма компетентност да уважи искането на управителния съвет на жалбоподателя да разпореди на синдика да предостави достъп на адвоката, упълномощен от този съвет, до помещенията, информацията, членовете на персонала и ресурсите на жалбоподателя (т. 73). Той също така приема, че решенията, взети от националните органи в контекста на производство по несъстоятелност като това по отношение на жалбоподателя в отговор на евентуално искане за достъп до документите, помещенията, персонала или ресурсите на съответната кредитна институция, по принцип подлежат на контрол от страна на националните юрисдикции, които евентуално могат да отправят преюдициални въпроси до Съда на основание член 267 ДФЕС, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза (т. 72).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Следва също да се констатира, по-специално въпреки спирането на производството от <DATE ISO="20200428">28 април 2020 г.</DATE> до <DATE ISO="20210312">12 март 2021 г.</DATE>, че жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, включително в искането си за спиране на производството от <DATE ISO="20210628">28 юни 2021 г.</DATE>, че е поискал да започне съдебно производство срещу синдика, когото обаче упреква пред Общия съд, че е лишил адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, от достъп до неговите помещения, информация, персонал и ресурси от края на 2019 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>След като представя размяната на писма и електронни съобщения със синдика, състояла се на <DATE ISO="20190912">12</DATE> и <DATE ISO="20190916">16 септември 2019 г.</DATE>, както и през ноември 2019 г., в искането си за спиране на производството, подадено в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20210428">28 април 2021 г.</DATE>, жалбоподателят само изтъква, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>увеличава усилията си<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> спрямо синдика и латвийските съдилища, без да разясни естеството на посочените усилия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Освен това от посоченото в точка 46 по-горе решение от <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE> на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) не следва, че жалбоподателят няма право да сезира латвийските съдилища с евентуален спор със синдика. Не само че в това решение се посочва, че не е изключена възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделно искане до синдика по отношение на представителните права по конкретни задачи, но и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:923">EU:C:2019:923</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което жалбоподателят изтъква в подкрепа на твърдението, че синдикът не сътрудничи достатъчно, за да гарантира неговото действително представителство, е постановено след посоченото решение, поради което жалбоподателят е можел a priori да се позове на споменатото решение на Съда като на ново обстоятелство пред националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Поради това Общият съд счита, че не следва да се спира отново производството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По устната фаза на производството</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Съгласно член 106 от основния регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="106.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Производството пред Общия съд в устната му фаза включва съдебно заседание за изслушване на устните състезания, което се провежда служебно или по искане на някоя от главните страни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="106.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В искането си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания главната страна трябва да посочи причините, поради които иска да бъде изслушана. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="106.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че не бъде направено искане по параграф 2, Общият съд може, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Така от текста на член 106 от Процедурния правилник следва, че в случай че не бъде направено искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, посочващо причините, поради които дадена главна страна иска да бъде изслушана, Общият съд може, ако счита, че разполага с достатъчно данни, да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Изложението на мотивите към проекта за процедурен правилник от <DATE ISO="20140314">14 март 2014 г.</DATE>, достъпно за обществеността на уебсайта на Съда на Европейския съюз, впрочем потвърждава, че с оглед по-специално на изискванията за добро правораздаване и процесуална икономия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Общият съд желае да има възможност да се освободи от задължението за провеждане на съдебно заседание, когато счита, че това не е необходимо, освен ако някоя от главните страни не направи искане, като посочи причините, поради които иска да бъде изслушана<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>В точка 142 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>ПРП<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) се посочва, че главната страна, която желае да бъде изслушана в съдебно заседание за изслушване на устните състезания, трябва да представи мотивирано искане в този смисъл в триседмичен срок от съобщението до страните за приключване на писмената фаза на производството. В нея се уточнява, че мотивите на искането се извеждат от конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и указват частите от преписката по делото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>или<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> доводите, които тази страна възнамерява да обсъди <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>или<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> да оспори по-подробно в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. В нея се посочва, че за да се определи по-добре насоката на обсъждането в това заседание, е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>за предпочитане<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> мотивите да не са общи и да не се свеждат например до позоваване на важността на делото. В точка 143 от ПРП се предвижда, че когато в определения срок не постъпи мотивирано искане от главна страна, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Така от член 106 от Процедурния правилник, както и от точки 142 и 143 от ПРП следва, че когато не постъпи искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания или има немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В случая с писмо от <DATE ISO="20211129">29 ноември 2021 г.</DATE> жалбоподателят изразява следното становище по провеждането на съдебно заседание:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1. Потвърждавам, че поради подробно изложените от мен причини понастоящем няма никакво действително представителство на [жалбоподателя]. С единствената цел да спазя приложимия срок, с настоящото [писмо] правя искане за провеждане на съдебно заседание. Най-напред обаче трябва да се възстанови действителното представителство [на жалбоподателя].</P><P>2. При настоящите обстоятелства не е възможно подготвяне или явяване в съдебно заседание<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>От посоченото писмо от <DATE ISO="20211129">29 ноември 2021 г.</DATE> е видно, че направеното от жалбоподателя искане за провеждане на съдебно заседание е немотивирано. Всъщност в това искане не се посочва нито една причина, поради която жалбоподателят иска да бъде изслушан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Освен това в писмото си от <DATE ISO="20211025">25 октомври 2021 г.</DATE>, с което уведомява главните страни за приключването на писмената фаза на производството, секретариатът на Общия съд припомня разпоредбите на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, както и тези на точка 142 от ПРП, и обръща внимание на главните страни, че в контекста на здравната криза мотивите трябва да отговарят на изискванията на посочената точка 142 от ПРП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Несъмнено в искането си за провеждане на съдебно заседание жалбоподателят твърди, че се счита за лишен от действително представителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Дори да се предположи, че така жалбоподателят се опитва да обоснове имплицитно липсата на мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, което обаче не следва от посоченото искане, трябва да се приеме, че доводите му за липсата на<?PAGE NO="13"?> действително представителство не могат да се приемат за обосновка на липсата на мотиви в това искане. По-специално обстоятелството, че жалбоподателят е лишен от действително представителство в изложения от него смисъл, по никакъв начин не му пречи да представи подробни доказателства в подкрепа на искане за провеждане на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Поради това, като се има предвид, че жалбоподателят не е представил абсолютно никакви мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, и въпреки че секретариатът на Общия съд освен това изрично му е припомнил задължението за мотивиране на искането, следва да се приеме, че посоченото искане за провеждане на съдебно заседание не отговаря на изискванията на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>При тези условия, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството в съответствие с член 106, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първото основание — срокът за извършване на оценката е изтекъл преди приемането на обжалваното решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че срокът за извършване на оценката, предвиден в член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, е изтекъл преди приемането на обжалваното решение. Планираното придобиване обаче се смятало за одобрено, ако надзорният орган не му се е противопоставил преди изтичането на този срок по силата на член 22, параграф 6 от тази директива и към датата на обжалваното решение ЕЦБ не е могла да се противопостави на планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че към датата на електронното съобщение на КФКП от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE> са били изпълнени всички условия, за да започне да тече срокът за извършване на оценката. Последният започнал да тече най-късно на <DATE ISO="20181029">29 октомври 2018 г.</DATE> — два работни дни след посоченото електронно съобщение. Всъщност с това електронно съобщение, а след това с писмото от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> КФКП признала, че е получила уведомлението за планираното придобиване, както и всички изисквани документи. Жалбоподателят добавя, че макар КФКП да описва в електронното си съобщение от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, а след това в писмото си от <DATE ISO="20191030">30 октомври 2019 г.</DATE> подход, който е различен от процедурата и сроковете, предвидени в член 22 от Директива 2013/36, и който според КФКП ѝ бил наложен от ЕЦБ, този довод е ирелевантен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Съгласно член 22, параграфи 1, 2 и 6 от Директива 2013/36:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, или от такива лица, действащи съгласувано (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>кандидат-приобретател<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), които са взели решение или да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в кредитната институция, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът на правата им на глас или на държания от тях капитал би достигнал или надвишил 20 %, 30 % или 50 % или кредитната институция би станала тяхно дъщерно предприятие (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>планирано придобиване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), да уведомят писмено преди придобиването<?PAGE NO="14"?> компетентните органи за кредитната институция, в която те искат да придобият или увеличат квалифицирано дялово участие, като посочат размера на предвиденото участие и предоставят относимата информация, определена в съответствие с член 23, параграф 4 [от тази директива]. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентните органи потвърждават писмено на кандидат-приобретателя получаването на уведомлението съгласно параграф 1 или на допълнителна информация съгласно параграф 3, своевременно и във всички случаи в срок от два работни дни след получаването им.</ALINEA><ALINEA>Компетентните органи разполагат с максимален срок от 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и на всички документи, които държавата членка изисква да се прилагат към уведомлението въз основа на списъка, посочен в член 23, параграф 4 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>срокът за извършване на оценка<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), за да извършат оценката, предвидена в член 23, параграф 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>оценката<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</ALINEA><ALINEA>Когато потвърждават получаването на уведомлението, компетентните органи информират кандидат-приобретателя за датата, на която изтича срокът за извършване на оценката.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="022.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Ако компетентните органи не се противопоставят в писмена форма на планираното придобиване в рамките на срока за извършване на оценка, планираното придобиване се смята за одобрено<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>На основание член 23, параграф 4 от Директива 2013/36: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Държавите членки публикуват списък със сведенията, които са необходими за извършване на оценката и които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи при изпращане на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1 [от тази директива]. […]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Членове 22 и 23 от Директива 2013/36 са транспонирани с членове 28 и 29 от латвийския Закон за кредитните институции, както са уточнени в Наредба № 192 на КФКП от <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Списък на сведенията, необходими за уведомяване за придобиването или увеличаването на квалифицирано дялово участие и приложими общи принципи и процедура при разглеждане на уведомление<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Наредба № 192<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Член 28 от Наредба № 192 предвижда, че в потвърждението за получаване на уведомлението за планираното придобиване се посочва по-специално, че това уведомление се счита за пълно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Освен това съвместните насоки на Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за пруденциална оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани участия във финансовия сектор, публикувани на <DATE ISO="20161220">20 декември 2016 г.</DATE> (JC/GL/2016/01, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>съвместните насоки<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), съдържат пояснения във връзка с уведомлението. Както ЕЦБ, така и КФКП посочват, че спазват тези насоки в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламент № 1093/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 година</DATE> за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на<?PAGE NO="15"?> Решение № 2009/78/ЕО на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="331" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2010">ОВ L 331, 2010 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>). Съгласно точка 9.1, второ изречение от споменатите насоки уведомлението се счита за пълно, ако съдържа цялата изисквана информация, посочена в списъка, който надзорният орган трябва да публикува съгласно съответното законодателство за целите на пруденциалната оценка. В третото изречение от точка 9.1 се посочва, че потвърждението за получаване на уведомлението трябва да представлява изцяло процесуално действие, свързано с официалната пълнота на уведомлението, като действието му е да постави началото на срока от 60 работни дни, през който следва да се извърши оценката, и не включва разглеждане на предоставената документация по същество от органа, осъществяващ надзора над придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>В случая с писмо от <DATE ISO="20181123">23 ноември 2018 г.</DATE> КФКП потвърждава получаването на уведомлението за планираното придобиване в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, транспониран в латвийското право. В това писмо се посочва по-специално, в съответствие с член 28 от Наредба № 192, че уведомлението е пълно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Жалбоподателят неправилно изтъква, че преди <DATE ISO="20181123">23 ноември 2018 г.</DATE> КФКП признава с електронното си съобщение от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE> и писмото си от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE>, че е получила уведомлението, както и всички изисквани документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Напротив, от една страна, с това електронно съобщение от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, споменато в посоченото писмо от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE>, КФКП съобщава на жалбоподателя, че ЕЦБ е в процес на проверка дали уведомлението е пълно. От друга страна, с това писмо от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> тя уведомява жалбоподателя, че представените доклади не са изчерпателни и че процедурата по оценка не е започнала. Тя добавя, че ще информира жалбоподателя с отделно писмо за липсващите сведения. На <DATE ISO="20181031">31 октомври 2018 г.</DATE> тя изпраща на жалбоподателя списък с посочените сведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Следователно нито електронното съобщение от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, нито писмото на КФКП от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> представляват потвърждение за получаване на уведомлението по смисъла на член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят не твърди, че сведенията, поискани от КФКП в писмото ѝ от <DATE ISO="20181031">31 октомври 2018 г.</DATE>, не са били необходими за извършването на оценката и не е трябвало да бъдат предоставени на КФКП при изпращане на уведомлението съгласно член 22, параграф 1 и член 23, параграф 4 от Директива 2013/36, както са транспонирани в латвийското право. По-специално той не посочва, че тези сведения не са споменати в Наредба № 192, която съдържа списъка със сведенията, които са необходими за извършване на оценката и които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи при изпращането на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1 от Директива 2013/36 и приложенията към тази наредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>За изчерпателност следва да се отбележи, че ЕЦБ изтъква, без това да се оспорва, че в представения на <DATE ISO="20181019">19 октомври 2018 г.</DATE> бизнес план липсват определени сведения, изисквани в съответствие с приложение 9 към Наредба № 192, а именно, първо, план за изпълнение на целта, преследвана с планираното придобиване, второ, предвидените финансови резултати за следващите три години (на индивидуално и на консолидирано равнище), трето, съставът на управителния съвет, съставът на надзорния съвет и техните задължения, както и<?PAGE NO="16"?> съставът на основните комитети на финансовата институция, създадени от управителния съвет или надзорния съвет, включително сведенията относно лицата, които управляват или ще управляват финансовата институция и нейните комитети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че от <DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE> са били изпълнени условията, за да започне да тече срокът за извършване на оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По второто основание — нарушение на процедурата, предвидена в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85—87 от Регламент № 468/2014</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че КФКП и ЕЦБ не са спазили процесуалните правила, които се налагат в конкретния случай, предвидени в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85—87 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 141, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), тъй като КФКП не е представила проект на решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди също, че обжалваното решение е опорочено от процесуално нарушение, тъй като изискванията за регулаторен собствен капитал, на които то се основава, са определени едва в писмо, получено на <DATE ISO="20190301">1 март 2019 г.</DATE>, много време след уведомлението за планираното придобиване, в момент, когато жалбоподателят вече не е имал възможност да измени това уведомление. Освен това ЕЦБ не взела предвид факта, че определените от КФКП специални изисквания били оспорени от жалбоподателя и били предмет на проверка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Съгласно член 15 от Регламент № 1024/2013:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат освобождаванията по член 4, параграф 1, буква в) [от този регламент], всяко известие за придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, установена в участваща държава членка, или всяка информация във връзка с такова придобиване се подава в националните компетентни органи на държавата членка, в която е установена кредитната институция, в съответствие с изискванията на приложимото национално право въз основа на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея [от този регламент].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Националният компетентен орган прави оценка на предлаганото придобиване и препраща на ЕЦБ известието заедно с предложение за решение за противопоставяне или непротивопоставяне на придобиването, въз основа на критериите, указани в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея [от този регламент], най-малко десет работни дни преди изтичането на съответния срок за оценка, определен в приложимото право на Съюза, и подпомага ЕЦБ в съответствие с член 6 [от този регламент].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>ЕЦБ решава дали да се противопостави на придобиването въз основа на критериите за оценка, установени в приложимото право на Съюза, и при спазване на процедурата и сроковете, указани в него<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>На първо място, доколкото жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на член 15 от Регламент № 1024/2013 и на членове 85—87 от Регламент № 468/2014, тъй като КФКП не е представила на ЕЦБ предложение за решение, следва да се приеме, че този довод не отговаря на фактите. Както е видно от точки 1.3 и 2.1 от обжалваното решение, на <DATE ISO="20190301">1 март 2019 г.</DATE> КФКП представя на ЕЦБ предложение за решение, което е представено пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят изтъква наличието на процесуално нарушение, тъй като ЕЦБ се основала на изисквания за регулаторен собствен капитал, установени от КФКП едва с писмо, което жалбоподателят посочва, че е получил на <DATE ISO="20190301">1 март 2019 г.</DATE>, след уведомяването за планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, че нито член 15 от Регламент № 1024/2013, нито членове 85—87 от Регламент № 468/2014, изтъкнати от жалбоподателя, не са пречка ЕЦБ да се основе на обстоятелство, настъпило след уведомяването за планираното придобиване. Жалбоподателят не сочи друга разпоредба или друг принцип в подкрепа на доводите си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Следователно, доколкото ЕЦБ се е основала на изисквания за регулаторен собствен капитал, определени от КФКП след уведомяването, производството не е опорочено с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Освен това, както правилно изтъква ЕЦБ, видно от разпоредбите на член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, както са транспонирани в латвийското право преди уведомяването за планираното придобиване, компетентните органи трябва да оценят дали кредитната институция ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Впрочем в точка 13.4 от съвместните насоки се посочва, че органът, осъществяващ надзора над придобиваната банка, следва да оцени възможността на последната да спазва към момента на планираното придобиване и да продължи да спазва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>след придобиването<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> всички пруденциални изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Видно от член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, както правилно изтъква ЕЦБ, компетентните органи трябва да извършат прогнозна оценка на спазването на пруденциалните изисквания от съответната кредитна институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Следователно ЕЦБ е имала право да вземе предвид в точка 2.3.1 от обжалваното решение общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., което е било определено от КФКП в писмо, което жалбоподателят посочва, че е получил на <DATE ISO="20190301">1 март 2019 г.</DATE>, когато тя е оценила дали има опасност новата група да не спази изискванията за регулаторен собствен капитал, които се прилагат спрямо него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Освен това следва да се уточни, че за да оцени дали новата група ще бъде в състояние да спази пруденциалните изисквания, ЕЦБ се основава в точка 2.3.1 от обжалваното решение не само на общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., но и на общото капиталово изискване ПНПО, приложимо за жалбоподателя през 2018 г. Така, без да се отчита общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., според основния сценарий предвиденото за края на 2019 г. общо капиталово съотношение на новата група възлиза едва на 12,91 %, тоест по-ниско равнище от ОКИ, което жалбоподателят е трябвало да спазва за 2018 г. (13,55 %).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Накрая, доколкото жалбоподателят посочва, че определените от КФКП изисквания за собствен капитал са оспорени, следва да се приеме, както правилно посочва ЕЦБ, че съдебното производство пред латвийските съдилища няма суспензивно действие и не е пречка ЕЦБ да се основе отчасти на общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>На трето място, дори да се предположи, както посочва ЕЦБ, че може да се счита, че жалбоподателят е изтъкнал в подкрепа на второто основание довод, че ЕЦБ неправилно е участвала в процедурата преди КФКП да препрати предложение за решение, което не е така, този довод следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Всъщност когато законодателят на Съюза избере административна процедура, която предвижда приемането от страна на националните органи на актове, които са подготвителни спрямо окончателно решение на институция на Съюза, което произвежда правно действие и може да породи неблагоприятни последици, той цели да установи между институцията и националните органи особен механизъм на сътрудничество, който почива на изключителната компетентност на институцията на Съюза да взема решения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlusconi и Fininvest</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑219/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1023">EU:C:2018:1023</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>По силата на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1024/2013 във връзка с член 15, параграф 3 от същия регламент и с член 87 от Регламент № 468/2014 ЕЦБ е единствено компетентна да вземе решение, с което да разреши или не планираното придобиване в рамките на процедурата, предвидена по-специално в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85 и 86 от Регламент № 468/2014 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlusconi и Fininvest</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑219/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1023">EU:C:2018:1023</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>В рамките на отношенията, уредени от принципа на лоялно сътрудничество съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 1024/2013, ролята на националните органи се състои, както става ясно от тази разпоредба, от член 15, параграфи 1 и 2 от същия регламент и от членове 85 и 86 от Регламент № 468/2014, в регистриране на молбите за издаване на разрешение, в подпомагане на ЕЦБ, която е единствено оправомощена да взема решения, по-специално като ѝ съобщават всяка информация, която е необходима за изпълнението на задачите ѝ, като разглеждат посочените молби, а впоследствие препращат на ЕЦБ предложение за решение, което не я обвързва и за което освен това правото на Съюза не предвижда заявителят да бъде уведомен (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlusconi и Fininvest</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑219/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1023">EU:C:2018:1023</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>Като се има предвид особеният механизъм на сътрудничество, който законодателят на Съюза е искал да установи между ЕЦБ и националния компетентен орган за разглеждането на молбите за издаване на предварително разрешение за всяко придобиване или увеличаване на квалифицирани дялови участия в кредитните институции, ЕЦБ може да участва в процедурата преди препращането от този орган на предложението за решение, предвидено в член 15, параграф 2 от Регламент № 1024/2013, и дори от самото начало на процедурата (вж. в този смисъл заключение на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Berlusconi и Fininvest</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑219/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:502">EU:C:2018:502</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Член 85, параграф 1 от Регламент № 468/2014 впрочем предвижда, че националният компетентен орган, който получи уведомление за намерение за придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, установена в тази участваща<?PAGE NO="19"?> държава членка, информира ЕЦБ за уведомлението <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>не по-късно<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> от пет работни дни след потвърждението за получаването му в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По шестото основание — изопачаване на релевантните факти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>В случая шестото основание — изопачаване на релевантните факти, следва да се разгледа непосредствено след първото и второто основание, отнасящи се до процесуални нарушения, и преди третото основание, свързано с нарушение на член 23 от Директива 2013/36.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>В рамките на шестото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение се основава на неправилна фактическа преценка. В обжалваното решение не се отчитал фактът, че планираното придобиване води до значително участие на CR в капитала на жалбоподателя, макар да ставало въпрос за основен факт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Трябва да се приеме, че в рамките на шестото си основание жалбоподателят изтъква основание, изведено от това, че ЕЦБ е допуснала фактическа грешка, що се отнася до участието в капитала на жалбоподателя, произтичащо от планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>Това основание не отговаря на фактите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕЦБ действително е взела предвид факта, че планираното придобиване води до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> в полза на жалбоподателя. Тя уточнява, че тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> произтича от споразумение за замяна на акции между CR и определени акционери на придобиваната банка. Тя приема, че тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> не позволява да се направи извод за желанието на CR да предостави допълнителна подкрепа в бъдеще и че най-вече това не поставя под въпрос необходимостта от преценка на финансовата стабилност на всички кандидат-приобретатели. Тя счита, че тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> би имала положително въздействие върху капиталовите съотношения на жалбоподателя съобразно настоящия ѝ обхват. Тя обаче приема, че въпреки това въздействие жалбоподателят не може да се счита за финансово стабилен поради финансовите му слабости, а именно отрицателната му рентабилност, високото равнище на неговите необслужвани кредити и превишаванията на ограниченията за големите експозиции. Тя приема също, че въпреки това положително въздействие не е установено, че новата група ще бъде в състояние да спази пруденциалните изисквания (отговор на становищата, стр. 5—7).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>Обстоятелството, че споменаването на тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> се съдържа в отговора на възраженията, е ирелевантно, тъй като той е приложен към обжалваното решение и трябва да се счита за неразделна част от посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕЦБ е взела предвид факта, че планираното придобиване е довело до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>капиталова вноска<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> в полза на жалбоподателя, с мотиви, които впрочем не страдат от неточност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>Ето защо шестото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третото основание — неправилно тълкуване и прилагане на критериите за оценка по член 23 от Директива 2013/36</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не е спазила изискването за основателни причини, предвидено в член 23 от Директива 2013/36. Той счита, че противопоставяне на дадено придобиване трябва да се направи само ако то има значителен отрицателен ефект в сравнение с положението, при което планираното придобиване не се реализира. Съвместните насоки сочели, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>планираното придобиване не трябва да оказва негативен ефект върху спазването на пруденциалните изисквания от страна на придобиваната банка<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. ЕЦБ обаче се противопоставила в конкретния случай на планираното придобиване, с мотива че подобренията, до които води това придобиване, били недостатъчни. Становището на ЕЦБ водело до невъзможност планираното придобиване да бъде осъществено, дори последиците от него да са положителни от регулаторна гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до критерия за финансова стабилност, жалбоподателят твърди, че що се отнася до способността на кандидат-приобретателя да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, ЕЦБ не прави извод, че планираното придобиване ще има значителен отрицателен ефект. Тя уточнява, че от гледна точка на изискванията за собствен капитал това придобиване ще доведе до подобряване дори при най-неблагоприятния сценарий. ЕЦБ пропуснала да сравни планираното придобиване и сценария, при който двете банки не получават разрешение да образуват нова група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Що се отнася до сериозните съмнения относно действителното желание на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост, жалбоподателят счита, че ЕЦБ неоснователно упреква непреките кандидат-приобретатели, че са се ангажирали да подкрепят новата група в случай на криза. В отговора си на становищата ЕЦБ неоснователно критикувала факта, че CR очаквал да се прекрати всяка форма на произволно и дискриминационно третиране от страна на латвийските органи. Тя не доказала, че оповестените от CR факти, а именно че А го е поканил да даде подкупи и е упражнил натиск, за да получи плащането им, за да се избегне дискриминационно третиране, са неточни. Тя неоснователно критикувала факта, че някои изявления във връзка с желанието за подкрепа на банката се придружавали от отбелязването <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>ако е уместно<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че съществува противоречие между твърдените съмнения относно желанието на CR да подкрепи придобиваната банка и факта, че планираното придобиване представлява от гледна точка на жалбоподателя капиталова вноска от най-малко десет милиона евро. Около 40 % от това придобиване щели да бъдат финансирани от CR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Жалбоподателят добавя, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване на критерия за финансова стабилност. ЕЦБ неправилно се основала на наличието на общо задължение за финансиране, в смисъл че приобретателят трябвало да има капацитет и желание да отговори, благодарение на собствения си капитал, на всички нужди от финансиране, пред които може да се изправи в бъдеще съответната кредитна институция.<?PAGE NO="21"?> Подходящо тълкуване на критерия за финансова стабилност било по-ограничителното тълкуване на стабилно финансово положение, което не може да доведе до проблемно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до критерия за спазване на пруденциалните изисквания, жалбоподателят счита, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване и прилагане на този втори критерий. ЕЦБ не стигнала до извод за отрицателен ефект на планираното придобиване за придобиваната банка, нито за жалбоподателя. Тя се противопоставила на мярка с положителни последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение се основава на грешка при тълкуването на член 23 от Директива 2013/36, тъй като критериите за оценка се разглеждали като материалноправни изисквания, чиито условия трябва да се изпълнят кумулативно. ЕЦБ трябвало да прецени в рамките на цялостна оценка, отчитаща всички критерии за оценка, взети в тяхната съвкупност, дали съществува голям риск да не бъде осигурено стабилното и разумно управление на кредитната институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>Съгласно член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="023.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да гарантират стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиване, и като отчитат възможното влияние на кандидат-приобретателя върху кредитната институция, при разглеждане на уведомлението по член 22, параграф 1 и на информацията по член 22, параграф 3 [от тази директива] компетентните органи преценяват доколко е подходящ кандидат-приобретателят, както и разумността на планираното придобиване от финансова гледна точка, в съответствие със следните критерии:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>репутацията на кандидат-приобретателя;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>репутацията, знанията, уменията и опита, съгласно член 91, параграф 1 [от тази директива], на всеки член на ръководния орган и всеки член на висшето ръководство, който ще ръководи дейността на кредитната институция в резултат на планираното придобиване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>финансовата стабилност на кандидат-приобретателя, по-специално във връзка с вида дейност, извършвана или предвиждана в кредитната институция, в която се планира придобиването;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>дали кредитната институция ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 176, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)] и когато е приложимо, съгласно друго право на Съюза, по-специално Директиви 2002/87/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на<?PAGE NO="22"?> Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="035" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 35, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 183),] и 2009/110/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2009">ОВ L 267, 2009 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>),] и, включително дали групата, от която кредитната институция ще стане част, има структура, която позволява да се упражнява ефективен надзор, да се извършва ефективен обмен на информация между компетентните органи и да се определи разпределението на отговорностите между компетентните органи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>дали съществуват основателни причини за подозрение, че във връзка с планираното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20051026">26 октомври 2005 г.</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2005">ОВ L 309, 2005 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214),] или че осъществяването на планираното придобиване би могло да увеличи риска от това.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентните органи могат да се противопоставят на планираното придобиване само ако са налице основателни причини за това съгласно критериите по параграф 1 или ако представената от кандидат-приобретателя информация е непълна<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>Разпоредбите на член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36 са транспонирани в латвийското право с член 29 от латвийския Закон за кредитните институции и Наредба № 192.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>Както е безспорно между страните, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в случая, акт относно пруденциалния надзор над кредитна институция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑450/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:372">EU:C:2019:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>Следователно в това отношение съдът на Съюза упражнява контрол за наличие на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181211">11 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weiss и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑493/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1000">EU:C:2018:1000</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква, на първо място, че за да се противопостави на планираното придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност, ЕЦБ е трябвало да се основе на наличието на значителен отрицателен ефект на планираното придобиване в сравнение с положението, при което това придобиване не се реализира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>Нито от член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право, нито впрочем от съвместните насоки обаче следва, че ЕЦБ е длъжна да докаже такъв ефект, за да се противопостави на планирано придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност. A fortiori, от тези разпоредби не следва, че ЕЦБ е длъжна да извърши съпоставителен анализ на положението, при което това придобиване не се осъществява.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>Напротив, член 51 от Наредба № 192 определя финансовата стабилност на кандидат-приобретателя като способността му да финансира предложеното придобиване и да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура за себе си и за придобиваното предприятие, без да посочва основание за противопоставяне, изведено от значителния отрицателен ефект на предложеното придобиване, нито да изисква анализ на положението, при което това придобиване не се осъществява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>Макар жалбоподателят да се позовава на точка 13.1 от съвместните насоки, следва да се констатира, че тя се отнася до критерия за спазване на пруденциалните изисквания на придобиваната банка, а не до критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, като се е противопоставила на планираното придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя, без да докаже наличието на значителен отрицателен ефект на това придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ неправилно се е основала на наличието на общо задължение за финансиране, като е приела, че за да бъде разрешено планираното придобиване с оглед на критерия за финансова стабилност, кандидат-приобретателят трябвало да има капацитет и желание да отговори, чрез собствения си капитал и неограничено, на всички нужди от финансиране, пред които съответната кредитна институция може да се изправи в бъдеще.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>Този довод е плод на неправилен прочит на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>Всъщност в точки 2.2.1 и 2.2.2 от това решение ЕЦБ приема, че предвид финансовото им положение кандидат-приобретателите не са били в състояние да предоставят финансова подкрепа на придобиваната банка в контекст, в който предвид представения на ЕЦБ бизнес план такава подкрепа вероятно би била необходима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>По този начин ЕЦБ не налага на кандидат-приобретателите неограничено задължение за финансиране, а само преценява дали кандидат-приобретателите имат достатъчна финансова стабилност, за да отговорят на капиталовите нужди на новата група, както са могли да бъдат оценени с оглед на информацията, която самите те са предоставили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155</NO.P><TXT>Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че ЕЦБ неправилно се е основала на наличието на общо задължение за финансиране на кандидат-приобретателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156</NO.P><TXT>На трето място, следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва финансовите затруднения, пред които е изправен, както са преценени от ЕЦБ в точка 2.2.1 от обжалваното решение. По-специално той не оспорва, че, първо, е понесъл значителни нетни загуби през предходните две години, второ, е бил изложен на висок кредитен риск, по-специално предвид съотношението на необслужвани кредити от 47 % в средата на 2018 г., трето, капиталовите му съотношения са такива, че представляват нарушение на ОКИ през 2018 г., четвърто, не спазва максималните размери на големите експозиции по отношение на множество контрагенти на равнището на групата и пето, не спазва максималните размери относно сделките със свързани лица, що се отнася до CR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят не оспорва и финансовото положение на непреките кандидат-приобретатели, както е преценено от ЕЦБ в точка 2.2.2 от обжалваното решение. По-специално той не оспорва, че непреките кандидат-приобретатели, и по-специално CR, са декларирали нисък размер на финансови средства, такъв какъвто е оценен от ЕЦБ. Макар жалбоподателят да подчертава, че планираното придобиване би довело до подобряване на капиталовата му позиция, той не оспорва, че равнищата на собствен капитал на новата група няма да са подходящи предвид очаквания рисков профил на посочената група и че вероятно ще са необходими бъдещи капиталови вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158</NO.P><TXT>Следователно, предвид финансовите трудности, пред които е изправен жалбоподателят, ниския размер на средствата на непреките кандидат-приобретатели и вероятната нужда на новата група от капиталова вноска, ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, като приема, че нито жалбоподателят, нито непреките кандидат-приобретатели са в състояние да предоставят необходимата финансова подкрепа на придобиваната банка и на новата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, жалбоподателят оспорва преценката на ЕЦБ в точка 2.2.3 от обжалваното решение, че съществуват сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, както подчертава Комисията, че мотивите в точки 2.2.1 и 2.2.2 от обжалваното решение във връзка с финансовата стабилност на жалбоподателя и на непреките кандидат-приобретатели сами по себе си могат да обосноват извода на ЕЦБ, посочен в точка 2.2.4 от това решение, че кандидат-приобретателите не са били в състояние да поддържат достатъчно стабилна финансова структура по отношение на придобиваната банка и новата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161</NO.P><TXT>Следователно доводът на жалбоподателя, насочен срещу изложения за изчерпателност мотив в точка 2.2.3 от обжалваното решение, трябва да се отхвърли като неотносим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162</NO.P><TXT>Освен това следва да се приеме, че за да направи извод, че са съществували сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост, ЕЦБ се е основала на липсата на твърдо и неотменимо задължение за оказване на такава подкрепа. В това отношение от отговора на становищата е видно, че ЕЦБ се е основала на изявление на CR от <DATE ISO="20181017">17 октомври 2018 г.</DATE> и на негово писмо от <DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE> Тя е отчела и съществената липса на финансова подкрепа на жалбоподателя в близкото минало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163</NO.P><TXT>Първо, от обжалваното решение обаче не следва, че ЕЦБ упреква кандидат-приобретателите, че са се ангажирали да подкрепят новата група само в случай на криза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164</NO.P><TXT>Второ, в изявлението от <DATE ISO="20181017">17 октомври 2018 г.</DATE> CR посочва, че неговото желание и това на семейството му да продължи да подкрепя жалбоподателя и групата му в бъдеще, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>изцяло обвързани<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> от желанието на Република Латвия да уреди спора по взаимно съгласие с него, за да поправи всички проблеми във връзка с произволното и дискриминационно третиране, които той и семейството му твърдят, че са срещнали, и за които според него отговарят КФКП и други институции.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя, като се основава на посоченото в точка 164 по-горе изявление, ЕЦБ не упреква CR за това, че е поискал да се прекрати твърдяното произволно и дискриминационно регулаторно третиране. Тя само констатира, че съгласно посоченото изявление подкрепата на CR и неговото семейство за жалбоподателя и за групата, към която той принадлежи, е била под условие. В това отношение ЕЦБ основателно изтъква, че исканото от CR сключване на споразумение за уреждане на спора по взаимно съгласие е с висока степен на несигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166</NO.P><TXT>Освен това ЕЦБ констатира, че съгласно писмо на CR от <DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE> той и неговото семейство са готови да предоставят финансова подкрепа на придобиваната банка, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>ако е целесъобразно<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. С оглед на посоченото в точка 164 по-горе изявление ЕЦБ основателно е могла да приеме използването на този израз като резерва, изразена от CR и семейството му по отношение на желанието им да подкрепят придобиваната банка в случай на криза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателят подчертава, че CR е възнамерявал да финансира значителна част от планираното придобиване посредством споразумение за замяна на акции, сключено между него и някои акционери в придобиваната банка, което наподобява капиталова вноска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168</NO.P><TXT>Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че CR непременно е бил готов да подкрепи придобиваната банка и новата група в бъдеще.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169</NO.P><TXT>Всъщност следва да се приеме, че жалбоподателят не оспорва съображението в точка 2.2.3 от обжалваното решение, което обаче има особено значение в обосновката на ЕЦБ, че непреките кандидат-приобретатели са показали съществена липса на финансова подкрепа по отношение на жалбоподателя в близкото минало. В това отношение от отговора на становищата е видно, че акционерите на жалбоподателя, по-специално CR, не са внесли капитал, за да коригират превишаването на максималните размери на големите експозиции, съществувало от март 2016 г. Освен това, както посочва ЕЦБ в писмената си защита, справянето с превишаването от жалбоподателя на максималния размер за сделките със свързани лица, възникнало поради отсрочване на плащането в полза на CR за обратното изкупуване на бивше руско дъщерно дружество на жалбоподателя, е зависело главно от желанието на CR да изтегли напред датата на това отсрочено плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170</NO.P><TXT>Следователно ЕЦБ не e допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че съществуват сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила член 23 от Директива 2013/36, като е приела, че критерият за финансова стабилност на кандидат-приобретателите не е изпълнен.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По критерия за спазване на пруденциалните изисквания</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172</NO.P><TXT>От член 56 от Наредба № 192 следва, че КФКП преценява дали съответната банка отговаря на критерия за спазване на пруденциалните изисквания, като взема предвид по-специално способността ѝ да спазва тези изисквания по отношение на собствения капитал, ликвидността, максималните размери на големите експозиции, вътрешния контрол, управлението на риска и съответствието към датата на разглеждане на уведомлението и след придобиването на квалифицирано дялово участие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не прави извод за отрицателен ефект на планираното придобиване по отношение на него, нито на придобиваната банка. Той се позовава на точка 13.1 от съвместните насоки, съгласно която планираното придобиване не трябва да оказва отрицателен ефект върху спазването на пруденциалните изисквания от страна на придобиваното предприятие. Той добавя, че планираното придобиване има положителни последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174</NO.P><TXT>Все пак съответствието с критерия за спазване на пруденциалните изисквания трябва да се преценява не с оглед на кандидат-приобретателя, а с оглед на кредитната институция, в която се планира придобиването, както следва от текста на член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, транспониран в латвийското право с член 29, параграф 5, точка 4 от латвийския Закон за кредитните институции. Впрочем жалбоподателят не оспорва това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175</NO.P><TXT>Поради това, макар от обжалваното решение да следва, че планираното придобиване би имало положителни последици за собствения капитал на жалбоподателя, това не позволява да се направи извод, че придобиваната банка ще спазва пруденциалните изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176</NO.P><TXT>Освен това от обжалваното решение е видно, че съответствието с критерия за спазване на пруденциалните изисквания трябва да се преценява не само от гледна точка на придобиваната банка, но и от гледна точка на новата група. Жалбоподателят не оспорва и това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177</NO.P><TXT>Точка 13.7 от съвместните насоки впрочем предвижда, че групата, от която ще стане част придобиваното предприятие, следва да е адекватно капитализирана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, от обжалваното решение следва, че дори предвижданото придобиване да няма незабавно отрицателно въздействие върху спазването на изискванията за собствен капитал и ликвидност единствено от придобиваната банка, това придобиване би имало отрицателно въздействие върху способността на придобиваната банка да отстрани слабостите си по отношение на спазването на пруденциалните изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят не оспорва, че предвид факта, че бизнес планът не е коригирал слабостите на жалбоподателя по отношение на управлението и вътрешния контрол, са съществували сериозни съмнения относно способността му да приведе в действие стабилна система за управление и вътрешен контрол на равнището на придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180</NO.P><TXT>Преди всичко жалбоподателят не оспорва определени мотиви на обжалваното решение. Съгласно тези мотиви, първо, новата група вероятно ще наруши изискванията за собствен капитал, независимо от предвидения в бизнес плана сценарий, с уточнението, което също не се оспорва, че неблагоприятните сценарии са по-реалистични от основния сценарий. Второ, предвид значителните нетни загуби на придобиваната банка през 2017 г. и 2018 г. и установените недостатъци в системата за вътрешен контрол и за предотвратяване на изпирането на пари на тази банка, новата група ще има висок рисков профил. Трето, новата група e изложена на високо равнище на кредитен риск и не спазва максималните размери на големите експозиции. Четвърто, предвид факта, че бизнес планът не отстранявал слабостите на управлението на жалбоподателя и на придобиваната банка, съществуват сериозни съмнения относно способността на новата група да осигури<?PAGE NO="27"?> стабилна система на управление и вътрешен контрол. Накрая, пето, стратегията на кандидат-приобретателите не e ясна по-специално що се отнася до организацията на новата група през период, който може да достигне осемнадесет месеца между приключването на придобиването и приключването на сливането, тъй като бизнес планът има сериозни недостатъци по отношение на вътрешната съгласуваност, четивността и описанието на планираните дейности, които могат да увеличат съмненията относно цялостната надеждност на придобиването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателят не доказва, че планираното придобиване би имало има положителни последици по отношение на придобиваната банка, нито, при всички положения, по отношение на новата група. Жалбоподателят дори не твърди, че новата група ще бъде адекватно капитализирана, както се споменава в точка 13.7 от съвместните насоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182</NO.P><TXT>При това положение, като се имат предвид по-специално сериозните съмнения относно способността на новата група да спази приложимите пруденциални изисквания, ЕЦБ не е допуснала явна грешка в преценката, като е стигнала до извода, че критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен, и следователно не е нарушила член 23 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По неотчитането на другите критерии за оценка и съществуването на основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183</NO.P><TXT>На първо място, от член 23, параграф 2 от Директива 2013/36 следва, че компетентните органи могат да се противопоставят на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно критериите по параграф 1 от този член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184</NO.P><TXT>Тази разпоредба не изисква от компетентния орган, когато се противопоставя на придобиването на дадена кредитна институция, да разгледа в своето решение всички критерии, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185</NO.P><TXT>Напротив, компетентният орган може да се противопостави на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно един или няколко критерия по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186</NO.P><TXT>Това тълкуване съответства на целта на член 23 от Директива 2013/36, а именно да се гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187</NO.P><TXT>Всъщност, както подчертава ЕЦБ, с оглед на съдържанието на критериите, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, преценката, че е налице засягане на целта за стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиването, може да се направи с оглед само на един от тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188</NO.P><TXT>Посоченото тълкуване впрочем се потвърждава от точки 11.3, 12.3, 14.2, 14.4 и 14.7 от съвместните насоки, съгласно които компетентният орган следва да се противопостави на планираното придобиване въз основа на определени обстоятелства, отнасящи се само до един от критериите, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189</NO.P><TXT>Следователно в случая ЕЦБ не е нарушила параграфи 1 и 2 от член 23 от Директива 2013/36, като се е противопоставила на планираното придобиване с оглед на критериите за финансова стабилност и спазване на пруденциалните изисквания, без да разгледа другите критерии, споменати в посочения член 23, параграф 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190</NO.P><TXT>На второ място, дори да се предположи, че планираното придобиване би довело до подобряване на положението на жалбоподателя по отношение на собствения капитал и че то не би имало непосредствен отрицателен ефект върху спазването на приложимите само за придобиваната банка пруденциални изисквания за платежоспособност и ликвидност, това не променя факта, че от една страна, кандидат-приобретателите не са в състояние да поддържат в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, що се отнася до придобиваната банка и новата група, и от друга страна, съществуват сериозни съмнения относно способността на придобиваната банка и на новата група да спазват пруденциалните изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191</NO.P><TXT>Следователно обстоятелствата, на които се основава обжалваното решение по отношение на критерия за финансова стабилност и критерия за спазване на пруденциалните изисквания, съставляват основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192</NO.P><TXT>Ето защо третото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание — нарушение на принципа на пропорционалност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност. Посоченото решение не съдържало никаква проверка за пропорционалност. По-щадящ подход, позволяващ постигането на целта за осигуряване на пълното спазване на пруденциалните изисквания, представлявал разрешаването на планираното придобиване и приемането след това на подходящи надзорни мерки. Подобен подход намалявал твърдяното неспазване на пруденциалните изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195</NO.P><TXT>Принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с целите (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130122">22 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sky Österreich</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑283/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:28">EU:C:2013:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Словакия и Унгария/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑643/15 и C‑647/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:631">EU:C:2017:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0206">206</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196</NO.P><TXT>Преценката на пропорционалността на дадена мярка трябва да се съчетава със зачитане на евентуално признатата свобода на преценка на институциите на Съюза по повод на приемането ѝ (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑450/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:372">EU:C:2019:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита, че е за предпочитане ЕЦБ да не се противопоставя на планираното придобиване и да приеме подходящи надзорни мерки след това придобиване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198</NO.P><TXT>Жалбоподателят обаче не уточнява естеството на надзорните мерки, годни да отстранят изтъкнатите от ЕЦБ пропуски, що се отнася до финансовата стабилност на кандидат-приобретателите и способността на придобиваната банка да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания, за да се гарантира стабилно и разумно управление на придобиваната банка. Освен това Общият съд констатира, че от материалите по преписката е видно по-специално че жалбоподателят вече не спазва приложимите пруденциални изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199</NO.P><TXT>Следователно от преписката не следва, че съществуват подходящи по-малко ограничителни мерки от обжалваното решение, които могат да гарантират целта, предвидена в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, а именно да се осигури стабилното и разумно управление на придобиваната банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200</NO.P><TXT>При тези условия, при положение че както бе посочено в точка 191 по-горе, са съществували основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване и предвид и широката свобода на преценка, с която разполага ЕЦБ, жалбоподателят няма основание да твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201</NO.P><TXT>Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">6.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По петото правно основание — неотчитане на дискреционния характер на решението, прието на основание на член 15, параграф 3 от Регламент № 1024/2013</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не отчита дискреционния характер на решението за противопоставяне на придобиването. ЕЦБ презумирала, че е длъжна да се противопостави на планираното придобиване, при положение че не са били изпълнени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> критерии, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, като е тълкувала тези критерии като изисквания, а не в рамките на цялостна оценка. Жалбоподателят бил лишен от безпристрастното упражняване на дискреционното правомощие на компетентния орган, на което той има право по силата на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203</NO.P><TXT>ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 185 по-горе, компетентният орган може да се противопостави на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно един или няколко критерия по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 144 по-горе, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в случая, акт относно пруденциалния надзор над кредитна институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206</NO.P><TXT>От обжалваното решение обаче не следва, че ЕЦБ е приела, че не разполага с широко право на преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207</NO.P><TXT>По-специално, макар в точки 2.4 и 2.5 от обжалваното решение ЕЦБ да приема, че не са изпълнени нито критерият за финансова стабилност, нито този за спазване на пруденциалните изисквания, това не означава, че тя е счела, че не разполага с широко право за преценка дали е спазен всеки от тези критерии.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208</NO.P><TXT>Що се отнася до довода, че жалбоподателят бил лишен от безпристрастното упражняване на дискреционното правомощие на компетентния орган съгласно член 41 от Хартата, всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите и органите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят не привежда никакви доказателства в рамките на петото основание, че обжалваното решение е опорочено поради липса на безпристрастие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила широкото право на преценка, с което е разполагала за приемането на обжалваното решение, нито че по този начин тя не е зачела правото на добра администрация, гарантирано от член 41 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211</NO.P><TXT>Петото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">7.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По седмото основание — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не посочва ясен критерий по отношение на вида консолидиране, който тя разрешава в банковия сектор. Тя не определяла точните условия, които трябва да бъдат изпълнени, предвид тълкуването ѝ на критериите за финансова стабилност и за спазване на пруденциалните изисквания. Тези условия не можели да означават, че неограничени суми могат да бъдат вземани от средствата на кандидат-приобретателя, за да отговорят на потенциалните нужди от финансиране на придобиваната банка, или че текущи празноти в правната уредба възпрепятстват дадено придобиване, дори това придобиване да има значителни положителни последици. ЕЦБ трябвало да уведоми жалбоподателя за своите очаквания например що се отнася до размера на средствата, необходими за удовлетворяване на условието за финансова стабилност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214</NO.P><TXT>Принципът на правна сигурност изисква по-специално правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑611/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:332">EU:C:2019:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215</NO.P><TXT>Производно от принципа на правна сигурност, право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е създала у него основателни очаквания. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това никой не може да твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Съвет (Кота за риболов на средиземноморската риба меч)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑611/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:332">EU:C:2019:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216</NO.P><TXT>В случая обжалваното решение се основава на критериите за финансова стабилност и за спазване на пруденциалните изисквания, предвидени в транспонираната в латвийското право Директива 2013/36 и разяснени в съвместните насоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217</NO.P><TXT>Тези критерии трябва да се разглеждат като ясни, точни и предвидими по смисъла на цитираната в точка 214 по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя, както бе посочено вече в точка 154 по-горе, в рамките на своя анализ на критерия за финансова стабилност ЕЦБ не е изискала да могат да бъдат вземани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>неограничени<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> суми от средствата на кандидат-приобретателите, за да отговорят на потенциалните нужди от финансиране на придобиваната банка. Освен това, както бе посочено в точка 130 по-горе, ЕЦБ излага причините, поради които въпреки положителните последици от планираното придобиване върху капиталовите съотношения на жалбоподателя, критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен. Освен това, преди да приеме дадено решение относно придобиването на квалифицирано дялово участие, ЕЦБ не е длъжна да посочи на кандидат-приобретателя размера на необходимите средства, за да разреши посоченото придобиване с оглед на критерия за финансова стабилност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0219"><NO.P>219</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, достатъчно е да се посочи, както изтъква ЕЦБ, че жалбоподателят не твърди, че ЕЦБ му е предоставила уверения, които могат да създадат у него основателни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0220"><NO.P>220</NO.P><TXT>Следователно съгласно цитираната в точка 215 по-горе съдебна практика жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0221"><NO.P>221</NO.P><TXT>Поради това седмото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">8.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По осмото основание — непризнаване на отговорността на ЕЦБ и на КФКП</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0222"><NO.P>222</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като ЕЦБ не е взела предвид собствената си отговорност и тази на КФКП при загубата на доверие в регулаторния процес и последиците от това за неговото финансиране и за финансирането на новата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0223"><NO.P>223</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита, че сериозни опасения относно корупцията са довели до загуба на доверие в надзорния процес в Латвия и в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Тези опасения били свързани с опитите на А да получи подкупи от жалбоподателя и от непреките кандидат-приобретатели, както и с несправедливото регулаторно третиране, свързано с тези опити. CR уведомило властите на Обединеното кралство, а след това и латвийските органи за тези корупционни действия още през 2017 г. Жалбоподателят изтъква и арбитражното производство, посочено в точка 5 по-горе. Външните наблюдатели (включително Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Комисията) потвърдили съгласието си, че банковият надзор в Латвия е нарушен поради повсеместни корупционни практики. Твърденията относно А се потвърждавали от подобни нарушения, посочени от други лица. Що се отнася до спора между ЕЦБ и Република Латвия, както и между A и Република Латвия, с които е сезиран Съдът, следвало да се презумира, че<?PAGE NO="32"?> понастоящем ЕЦБ е получила доказателствата за неправомерното поведение на A. Твърдените нарушения на последния били достатъчно тежки, за да бъде отстранен от длъжност дори преди да има влязла в сила присъда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0224"><NO.P>224</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква, че макар ЕЦБ да защитава независимостта си срещу всяка намеса на латвийските органи, тя не изпълнява ролята си да следи ЕНМ да не бъде нарушаван посредством корупция, макар тази роля да е още по-важна, тъй като ЕЦБ и нейните служители се ползват от специална защита и привилегии по отношение на компетентните национални правоприлагащи органи. ЕЦБ била длъжна да извършва разследвания в случай на корупция или друга форма на потенциално неправомерно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0225"><NO.P>225</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита, че той и непреките кандидат-приобретатели са подложени на строго регулаторно третиране, тъй като са оповестили корупционни проблеми и са изискали проактивен подход. Това личало от критиката на ЕЦБ по отношение на факта, че ангажиментът на CR да финансира жалбоподателя, бил придружен от изискването регулаторният процес да не бъде засегнат от корупция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0226"><NO.P>226</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита, че подходът на ЕЦБ, който изисква допълнителни инвестиции в жалбоподателя, но възпира всяка инвестиция, възприемайки враждебно отношение, и отказва да признае законосъобразността на исканията за зачитане на правовата държава, не е подход на безпристрастна администрация. Този подход нарушавал максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0227"><NO.P>227</NO.P><TXT>ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0228"><NO.P>228</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че като не признава отговорността на ЕЦБ и КФКП за загубата на доверие в регулаторния процес, обжалваното решение нарушава максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0229"><NO.P>229</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до естеството на разглежданите корупционни действия, следва да се уточни, че твърдението, че банковият надзор в Латвия е нарушен от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>повсеместни<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> корупционни практики, не е придружено от уточнения, които позволяват да се прецени неговият обхват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0230"><NO.P>230</NO.P><TXT>Следва също така да се приеме, от една страна, че наказателното разследване, довело до обвиняването на A, се отнася не до жалбоподателя, а до трета латвийска банка и от друга страна, що се отнася до корупционните действия, оповестени от CR, жалбоподателят посочва без допълнителни уточнения, че разследването е в ход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0231"><NO.P>231</NO.P><TXT>На второ място, съгласно максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0232"><NO.P>232</NO.P><TXT>За да се направи позоваване на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, трябва да се докаже противоправно поведение, за което ЕЦБ носи отговорност (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210120">20 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>ABLV Bank/ЕСП</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑758/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:28">EU:T:2021:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0170">170</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233</NO.P><TXT>Макар жалбоподателят да счита, че ЕЦБ е била длъжна да проведе разследване във връзка с оповестените от CR корупционни действия, ЕЦБ основателно изтъква, че не е компетентна сама да провежда разследване на такива действия и че сътрудничи в това отношение с националните компетентни органи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234</NO.P><TXT>Нито обстоятелството, че ЕЦБ е натоварена да следи за ефективното и последователно функциониране на ЕНМ, нито това, че служителите на ЕЦБ се ползват от привилегии и имунитети по отношение на компетентните в наказателното правораздаване национални служби, не водят до предоставянето на компетентност на ЕЦБ да провежда разследване относно корупционни действия, за които е обвинен управителят на национална централна банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че предвиденият в член 11, буква а) от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз имунитет по отношение на съдебни производства не се прилага, когато срещу ползващото се с този имунитет лице се води наказателно производство за действия, които то не е извършило при изпълнение на задължения от името на институция на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211130">30 ноември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>LR Ģenerālprokuratūra</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:969">EU:C:2021:969</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът уточнява, че корупцията по дефиниция е извън обхвата на задълженията на длъжностно лице или друг служител на Съюза, както и на управител на централна банка на държава членка, участващ в орган на ЕЦБ (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211130">30 ноември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>LR Ģenerālprokuratūra</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:969">EU:C:2021:969</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236</NO.P><TXT>Освен това, дори да се предположи, че ЕЦБ е допуснала нарушение, като не е провела разследване на корупционните действия, оповестени от CR, или на изявленията на А за жалбоподателя, не е доказано, че това нарушение е можело да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение, което се отнася не до възможността за провеждане на такова разследване, а се произнася по искането за придобиване на квалифицирано дялово участие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237</NO.P><TXT>Поради това жалбоподателят необосновано е поискал отмяна на обжалваното решение, с довода че ЕЦБ не е провела разследване на оповестените от CR корупционни действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до твърдяното несправедливо регулаторно третиране, свързано с корупционните действия, които оповестява, жалбоподателят не посочва точно кои административни актове според него са незаконосъобразни, нито във всеки случай по какъв начин незаконосъобразността на тези актове, дори да се приеме за доказана, може да доведе до незаконосъобразност на самото обжалвано решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239</NO.P><TXT>Макар в рамките на второто основание жалбоподателят да посочва, че е оспорил определеното за 2019 г. общо капиталово изискване ПНПО, това обстоятелство не поставя под въпрос съображението, че общото капиталово съотношение на новата група, предвидено за края на 2019 г., възлиза едва на 12,91 %, тоест по-ниско равнище от ОКИ, което жалбоподателят е трябвало да спазва за 2018 г., както е посочено в точка 116 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, обжалваното решение не е било прието поради това, че жалбоподателят е оповестил корупционни действия или е поискал разследване на тези действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241</NO.P><TXT>По-специално, противно на поддържаното от жалбоподателя, както бе посочено в точка 165 по-горе, ЕЦБ не упреква CR за това, че е поискал да се прекрати твърдяното произволно и дискриминационно регулаторно третиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242</NO.P><TXT>Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че при липса на признаване на отговорността на ЕЦБ и на КФКП обжалваното решение нарушава максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243</NO.P><TXT>Осмото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244</NO.P><TXT>От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на ЕЦБ в съответствие с исканията на последната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0246"><NO.P>246</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">PNB Banka AS понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Gervasoni</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Madise</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Nihoul</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Frendo</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Martín y Pérez de Nanclares</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20221207">7 декември 2022 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>