<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-518/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0518</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:619">EU:C:2017:619</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА E. SHARPSTON — ДЕЛО C‑518/15</P><P>MATZAK</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑518/15</HT></P><P>Ville de Nivelles</P><P>срещу</P><P>Rudy Matzak</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles (Второинстанционен съд по трудовоправни спорове, Брюксел, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на безопасността и здравето на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Организация на работното време</KEYWORD><KEYWORD>Понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Пожарникари</KEYWORD><KEYWORD>Дежурства</KEYWORD><KEYWORD>Оперативна готовност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящото преюдициално запитване се искат насоки от Съда за тълкуването на Директива 2003/88 относно работното време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">ОВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</P></NOTE>, доколкото тя се прилага за нещатен пожарникар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>За допълнителни пояснения за този аспект на използваната от мен в настоящото заключение терминология вж. бележка под линия 6 по-долу.</P></NOTE>, който е длъжен, на ротационен принцип, да бъде на разположение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. още бележка под линия 8 по-долу.</P></NOTE> с възможност да се придвижи от работното си място в рамките на определено време. Освен това от Съда се иска да се произнесе: i) относно възможността някои категории пожарникари да бъдат изключени от приложното поле на тази директива; ii) дали държавите членки имат възможност да приемат определение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, което е по-широко от определението на Директивата; и iii) дали тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> съгласно Директивата се прилага и по отношение определянето на възнаграждението на лица, които дават домашни дежурства.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съгласно член 153 ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="153.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>С оглед постигането на целите на член 151, Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в следните области:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>условия на труд;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>социална сигурност и социална закрила на работниците;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="153.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целта Европейският парламент и Съветът:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>могат да приемат в областите, изброени в параграф 1, букви а)—и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава членка.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="153.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящия член не се прилагат спрямо заплащането […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2003/88 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО [на Съвета от <DATE ISO="19890612">12 юни 1989 година</DATE> за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 183, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88)], без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2003/88 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всеки период, който не е работно време;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 15 от Директивата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, или да улесняват или разрешават прилагането на колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/88:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="017.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Дерогациите, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, могат да се приемат със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори, или със споразумения между социалните партньори при условие че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка, или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно съответните работници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="017.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>услуги, свързани с пресата, радиото, телевизията, кинематографското производство, пощенски и далекосъобщителни услуги, бърза помощ, пожарна служба и гражданска защита;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Loi du 14 décembre 2000 fixant certains aspects de l’aménagement du temps de travail dans le secteur public (Закон от <DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE> за някои аспекти на организацията на работното време в публичния сектор, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Законът от <DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) транспонира във вътрешното право Директива 93/104 относно организацията на работното време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19931123">23 ноември 1993 г.</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="307" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="1993">ОВ L 307, 1993 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>). Тази директива е отменена и заменена от Директива 2003/88.</P></NOTE>. Член 3 от този закон определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>работници<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>лица, които по силата на законово или договорно отношение […] извършват работа под ръководството на друго лице<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Член 8 предвижда по-специално, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава периодът, през който работникът е на разположение на работодателя“.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 186 от Loi du 30 décembre 2009 portant sur diverses dispositions (Тълкувателен закон от <DATE ISO="20091230">30 декември 2009 г.</DATE>) предвижда по-специално, че нещатните пожарникари не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>работници<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 3 от Закона от <DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 9 bis от Règlement organique du service d’incendie de Nivelles (Правилник за организацията и дейността на противопожарната служба в Нивел) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>По време на домашни дежурства всеки член на нещатната група за противопожарна охрана към противопожарната служба в Нивел трябва:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да се намира непрекъснато на такова разстояние от противопожарната служба, което да му позволява при нормално пътно движение да стигне до нея за не повече от осем минути;</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактически обстоятелства, производство и преюдициални въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Г‑н Rudy Matzak е нещатен пожарникар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В акта за преюдициално запитване г‑н Matzak е описан като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>pompier volontaire<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> (пожарникар доброволец). Оказва се обаче, че той получава възнаграждение от своя работодател, когато е на активна служба. Правителството на Обединеното кралство отбелязва, че в тази държава членка пожарникарите се разделят на три категории: i) професионални пожарникари, които обикновено са ангажирани на пълно работно време и получават съответно възнаграждение; ii) нещатни пожарникари, които получават хонорар, за да бъдат на разположение при повикване през определен период от време, и iii) пожарникари доброволци, които не получават възнаграждение. Макар да става ясно, че нещатните пожарникари в Обединеното кралство могат да получават възнаграждение не само за времето на активна служба, но и (за разлика от г‑н Matzak) за времето на дежурство (поне отчасти), използвам този термин в настоящото заключение, тъй като той е най-близък до положението, в което се намира г‑н Matzak. Вж. обаче и точка 22 по-долу.</P></NOTE> към Ville de Nivelles (град Нивел), Белгия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>В писменото си становище г‑н Matzak посочва, че от април 2015 г. негов работодател е Zone de secours du Brabant Wallon (Спасителна служба на провинция Валонски Брабант). Изглежда тази промяна в случая е без значение.</P></NOTE>. Според условията на наемането му той е длъжен да бъде на разположение при повикване за работа вечер и през уикенда една на всеки четири седмици. Той получава възнаграждение само за времето на активна служба. Времето, прекарано на разположение, без пожарникарят да е бил повикан да изпълнява професионални задължения (т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>оперативна готовност<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В преюдициалното запитване се използва още изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>домашни дежурства<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/><HT TYPE="ITALIC">heures de garde à domicile</HT><QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>). Тъй като обаче става ясно, че няма изискване лицето да живее най-много на 8 минути път от противопожарната служба, или пък, ако живее на такова разстояние, не е длъжно да стои вкъщи по време на дежурствата, по-долу използвам изразите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>оперативна готовност<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и дежурство“ за обозначаване на времето, в което работникът трябва да може да бъде открит от работодателя и да бъде в готовност да изпълнява задълженията си, без да е необходимо да присъства на работното място (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не се заплаща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>По време на дежурство г‑н Matzak трябва да може да бъде открит и при нужда да се яви възможно най-бързо в противопожарната служба и във всеки случай в рамките на осем минути при нормални условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точка 9 по-горе.</P></NOTE>. Според запитващата юрисдикция това на практика означава, че пожарникарят трябва да живее близо до противопожарната служба и че неговите занимания в тези периоди са съответно ограничени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че някои аспекти на прилагания по отношение на него режим, включително размерът на възнаграждението за дежурства, са незадоволителни, г‑н Matzak сезира Tribunal du travail de Nivelles (Първоинстанционен съд по трудовоправни спорове, Нивел), който с решение от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 г.</DATE> уважава голяма част от исканията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Град Нивел обжалва това решение пред Cour du travail de Bruxelles (Второинстанционен съд по трудовоправни спорове, Брюксел). Този съд констатира, че съгласно белгийското право работно време по принцип е времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя, като мястото, където се намира работникът или служителят, не изглежда определящо. В светлината на даденото от Съда тълкуване на член 2, параграф 1 от Директива 2003/88<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. точка 51 и сл. по-долу.</P></NOTE> се оказва, че определенията на понятието за работно време съгласно белгийското право и съгласно правото на Съюза не съвпадат напълно. Освен това тази<?PAGE NO="5"?> юрисдикция отбелязва, че в националната съдебна практика съществува тенденция споровете, свързани с възнаграждението на нещатните пожарникари като г‑н Matzak, да се разрешават чрез позоваване, главно или изключително, на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на правото на Съюза. Тъй като счита, че тълкуването на някои разпоредби на Директива 2003/88 от Съда е необходимо за разрешаването на спора в главното производство, тази юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси на основание член 267 ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, включително разпоредбата, която определя понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, по отношение на пожарникарите от обществените противопожарни служби?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли, доколкото определя само минимални изисквания, [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че не е пречка за това националният законодател да остави в сила или да приеме определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, което да не е толкова тясно?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли, като се имат предвид член 153, параграф 5 ДФЕС и целите на [Директива 2003/88], член 2 от тази директива, който определя основните използвани в нея понятия, и по-специално <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на понятието за работно време, с оглед на което се определят възнагражденията, дължими при домашни дежурства?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Пречка ли е [Директива 2003/88] за това да се приеме за работно времето на домашно дежурство, когато, въпреки че работникът дава това дежурство в дома си, задълженията му по време на дежурството (като например задължението да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути) чувствително ограничават възможността за други занимания?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили страните в главното производство, белгийското, френското, нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание на <DATE ISO="20161215">15 декември 2016 г.</DATE> всички страни, с изключение на нидерландското правителство, са изслушани и са отговорили на въпросите на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Преценка</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни въпроси</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Град Нивел и Комисията повдигат въпроси, които се отнасят (изцяло или отчасти) до допустимостта на преюдициалното запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. още точки 29—31 по-долу за доводите на белгийското правителство относно допустимостта на въпрос 2.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съображенията им са свързани с това, че предметът на спора пред запитващата юрисдикция е заплащането, на което има право г‑н Matzak за извършената от него работа като нещатен пожарникар, а не въпросът за неговото работно време. Доколкото член 153, параграф 5 ДФЕС изключва въпросите относно заплащането от обхвата на член 153 (включващ подобряването на безопасността и здравето на работниците, с които е свързана Директива 2003/88), въпросите на запитващата юрисдикция засягат проблеми, по които Съдът не е компетентен да се произнесе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В това отношение според постоянната съдебна практика Съдът може да отхвърли отправено от национална юрисдикция запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителните факти или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси. Свързаните с правото на Съюза въпроси по презумпция са релевантни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Archus и Gama</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:358">EU:C:2017:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Възниква ли в настоящия случай такъв въпрос?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според мен да.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Макар проучването на акта за преюдициално запитване и на представената пред Съда национална преписка да показва, че искът на г‑н Matzak по същество се отнася до заплащането му, това само по себе си не е определящо за преценката дали Съдът трябва да разгледа отправените въпроси. В този контекст въпросът, на който следва да се даде отговор, не е: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>какъв е предметът на спора в главното производство<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, а по-скоро дали исканото тълкуване на правото на Съюза <HT TYPE="ITALIC">има връзка</HT> с действителните факти и с предмета на спора в главното производство. В акта за преюдициално запитване се посочва, че определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в правото на Съюза е от значение за разрешаването на въпроса за възнаграждението на нещатните пожарникари като г‑н Matzak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. точка 13 по-горе.</P></NOTE>. Следователно тълкуването на това понятие от Съда ще даде на запитващата юрисдикция полезни насоки за разрешаване на спора, с който е сезирана. Предвид тези съображения преюдициалните въпроси са допустими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>За по-подробен анализ относно компетентността на Съда да се произнася по преюдициални запитвания в случаи, свързани с подобни проблеми, вж. заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hälvä и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:285">EU:C:2017:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това дело също е свързано с Директива 2003/88. По подобен начин генералният адвокат Wathelet стига до извода, че Съдът е компетентен да се произнесе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Смисълът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въпреки че член 2 от Директива 2003/88 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> като всеки период, през който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>работникът работи<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, Директивата не съдържа определение на самото понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В писменото си становище и в съдебното заседание френското правителство се позовава на положението във Франция, където, както се твърди, непрофесионалните пожарникари се наемат на основание, което изключва отношения на субординация, и те не получават заплата в това си качество. Вместо това те получават обезщетение (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>indemnité<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), което не е предмет на облагане с данък или удръжки за социално осигуряване. Подобно на това, белгийското правителство посочва, че нещатните пожарникари в тази държава членка не се считат за работници по смисъла на съответните национални правни разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 8 по-горе.</P></NOTE>, а имат статута на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>платени доброволци<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>bénévolat indemnisé<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Означава ли това, че тези пожарникари не следва да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>работници<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на Директивата?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> съгласно Директивата има самостоятелно значение в правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. То следва да се разбира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>всяко лице, което извършва реални и ефективни дейности, с изключение на дейностите, които са толкова незначителни, че се явяват единствено странични и допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Характерно за трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето полага труд в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150326">26 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fenoll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:200">EU:C:2015:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. На Съда не се е налагало да разглежда въпроса какво съставлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> за целите на това определение. Все пак известни насоки могат да се изведат от текста на член 157, параграф 2 ДФЕС (в контекста на равното заплащане), който определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> като сума, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>[…] изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bruno и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑395/08 и C‑396/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:329">EU:C:2010:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът постановява, че само този критерий може да има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>определящо значение<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> в контекста на настоящия член 157 ДФЕС. Съдът е приел същото определение за целите на тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> съгласно Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на <DATE ISO="19970606">6 юни 1997 г.</DATE>, което е приложение към Директива 97/81/EО на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="014" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1998">ОВ L 14, 1998 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35) (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Gewerkschaftsbund</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑476/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2332">EU:C:2014:2332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По-специално, Съдът приема, че Директивата се прилага за професионалните пожарникари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Personalrat der Feuerwehr Hamburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑52/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:467">EU:C:2005:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:609">EU:C:2010:609</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Що се отнася до прилагането ѝ и по отношение на пожарникарите от други категории, според мен нищо в акта за преюдициално запитване не подсказва, че пожарникарите от категорията на г‑н Matzak не извършват реални и ефективни дейности и не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>под ръководството на друго лице<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, а именно на противопожарната служба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Оставям настрана въпроса за положението във Франция. То не е предмет на разглеждане в настоящото производство.</P></NOTE>. За да работи последната ефективно, очевидно всички членове на противопожарния екип (независимо дали са професионални пожарникари, нещатни пожарникари или пожарникари доброволци) трябва да работят при спазване на указанията и издадените разпореждания, включително като бъдат на разположение при повикване за активна служба на ротационен принцип. По отношение на въпроса дали сумите, които г‑н Matzak получава за своята служба, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>плащане<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на посочения в точка 24 по-горе критерий, освен (относително несвързаните) твърдения на белгийското правителство, Съдът не разполага с достатъчно информация за точните разпоредби относно положението в тази държава, което не позволява допълнителен коментар. Този въпрос е от компетентността на националната юрисдикция, която следва да приложи току-що посочения критерий. Тъй като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> е понятие от правото на Съюза, точното определяне на статута на лицето, което предоставя услуги, и категоризирането на паричните средства, които то получава за предоставянето на тези услуги, съгласно националното право не може по дефиниция да бъде решаващо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали държавите членки могат да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи Директива 2003/88 в националното право, включително разпоредбите, които определят понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, по отношение на някои категории пожарникари.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Тези определения се съдържат в член 2 от Директивата. Както е видно от текста на член 17, параграф 3 от Директива 2003/88, само изрично посочените в него разпоредби могат да бъдат предмет на дерогация по отношение по-специално на противопожарните служби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:609">EU:C:2010:609</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Така член 17, параграф 3 предвижда, че държава членка, която отговаря на изискванията по член 17, параграф 2, може да дерогира разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16 от Директивата. Тази възможност не обхваща определенията на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, установени в член 2, и доколкото член 17, параграф 3, както и всички дерогиращи разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>По отношение на член 17 от Директива 2003/88 вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, трябва да се тълкуват стеснително, според мен е неуместно възприемането на широк подход, който може да надхвърли рамките на изричната формулировка на дерогацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dellas и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:728">EU:C:2005:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където Съдът потвърждава това тълкуване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Поради това считам, че отговорът на първия въпрос трябва да гласи, че член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да изключат прилагането само на посочените в член 17, параграф 3 разпоредби от тази директива по отношение на някои категории пожарникари от обществените противопожарни служби. Той не допуска държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, и по-специално на разпоредбите, определящи понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, по отношение на тези работници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита може ли, доколкото определя само минимални изисквания, Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не е пречка националният законодател да приеме определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, което да не е толкова тясно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Белгийското правителство твърди, че този въпрос е недопустим, посочвайки, че белгийският Cour de cassation (Касационен съд) многократно се е произнасял, че понятието за работно време в белгийското право следва да се тълкува по същия начин както в правото на Съюза и че запитващата юрисдикция разполага с всички необходими материали, за да разбере това понятие. В това отношение се позовава по-специално на решение Dzodzi<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901018">18 октомври 1990 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑297/88 и C‑197/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:360">EU:C:1990:360</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>решение Dzodzi<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>).</P></NOTE>, като посочва, че точка 42 от същото решение дава достатъчно основание да се твърди, че Съдът е компетентен да се произнася преюдициално съгласно член 267 ДФЕС в случаите, когато съществува реална опасност от разминаване между правото на Съюза, от една страна, и разпоредба на националното право, която се позовава на разпоредба на правото на Съюза, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Вече посочих, че съществува презумпция за релевантност на отправените до Съда въпроси, които са свързани с тълкуване на разпоредба от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. точка 17 по-горе.</P></NOTE>. Не виждам основание за отклонение от тази презумпция в настоящия случай. Запитващата юрисдикция е посочила, че отговорът на въпросите, свързани с възнаграждението на нещатните пожарникари съгласно националното право, може да се основава на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> съгласно правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 13 по-горе.</P></NOTE>. Очаква се отговорът на втория въпрос да бъде полезен за решаването на спора пред запитващата юрисдикция. На това основание Съдът следва да даде отговор. По отношение приложимостта на решение Dzodzi, в последваща съдебна практика Съдът е постановил, че е компетентен да се произнесе в случаи, в които фактите в главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но съответните разпоредби<?PAGE NO="9"?> от правото на Съюза са приложими в националното право (по силата на <HT TYPE="ITALIC">препращане</HT> към правото на Съюза), и когато въпросните национални разпоредби не ограничават прилагането на последното<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leur-Bloem</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑28/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:369">EU:C:1997:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cicala</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:868">EU:C:2011:868</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай ми се струва, че националното положение, така както е описано в акта за преюдициално запитване, включва <HT TYPE="ITALIC">препращане</HT> към правото на Съюза, което не ограничава прилагането му. По тази причина не мога да приема довода на белгийското правителство. Струва ми се, че става дума за въпрос, на който Съдът е компетентен и следва да отговори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Връщайки се към самия въпрос, на пръв поглед може да изглежда, че той изисква утвърдителен отговор. Наистина член 1 от Директива 2003/88 предвижда, че Директивата определя минимални изисквания за безопасност и здраве и че както изтъкват г‑н Matzak и Комисията, член 15 оправомощава държавите членки да прилагат или въвеждат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците. Освен това определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в член 2 изрично предвижда, че трябва да се има предвид <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>националното законодателство и/или практика<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Според мен действителното положение е по-сложно. С приемането на Директива 2003/88 (тогавашният) законодател на Общността е имал за цел да определи минимални стандарти, които да се прилагат в целия (понастоящем) Европейски съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 1 от Директивата.</P></NOTE>. Това се постига по-специално чрез изработване на определения на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, които да бъдат еднакви във всички държави членки. Следователно тези определения трябва да се тълкуват в съответствие с обективните характеристики и въз основа на структурата и целта на Директивата, тъй като само такова тълкуване може да осигури пълната ефективност на Директивата и единното прилагане на тези понятия във всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jaeger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑151/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:437">EU:C:2003:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно държавата членка няма свобода на действие при прилагането на Директивата, позволяваща ѝ да възприеме по-широка формулировка на тези определения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Това, разбира се, не означава, че държавите членки не могат да подобряват предоставената с Директивата защита, като използват различни законодателни техники. Държавите членки могат например да предвидят по-дълги почивки от предвидените в членове 3—7 от Директивата при упражняване на правата си, предоставени им от член 15. Същото важи и за разпоредбите, регламентиращи нощния труд и работата на смени в членове 8—13. В такъв случай обаче държавите членки трябва да възприемат определенията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, установени в член 2.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Затова според мен отговорът на втория въпрос трябва да гласи, че Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател на държава членка да запази или приеме определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, което е по-широко от определението в Директивата. Законодателят на тази държава членка обаче може да засили предоставената на работниците защита, при условие че по този начин не се отклонява от смисъла на това определение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>С третия въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 2 от Директива 2003/88, който определя т.нар. от запитващата юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>основни използвани в нея понятия<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, включително <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, може да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на понятието за работно време, с оглед на което се определят възнагражденията, дължими на пожарникарите като г‑н Matzak.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се уточни неговият обхват. Първо, доколкото е релевантен в настоящия случай, член 2 от Директива 2003/88 не определя други времеви понятия освен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> и неразривно свързаното с него <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Въпросът дали определението на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> обхваща случаи като този на г‑н Matzak, е предмет на четвъртия въпрос на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Второ, извън всякакво съмнение е, че ролята на Съда в производството по член 267 ДФЕС е ограничена до тълкуване на правото на Съюза. Той не може да тълкува националното право, като компетентността за това принадлежи изцяло на съдилищата на съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090219">19 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schwarz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑321/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:104">EU:C:2009:104</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова, макар запитващата юрисдикция да посочва, че в националната съдебна практика съществува тенденция за разрешаване на въпроса за възнаграждението на нещатните пожарникари чрез позоваване на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> съгласно правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точка 13 по-горе.</P></NOTE>, въпросът за действието на тези правила съгласно вътрешното право не е от компетентността на Съда. При условие че националните правила съответстват на правото на Съюза, държавите членки могат да структурират въпросното национално законодателство по своя преценка, а националните съдилища са компетентни да го тълкуват. Следователно в анализа си по този въпрос ще разгледам (само) въпросите от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В светлината на горните съображения ми се струва, че третият въпрос се разбира най-ясно, ако бъде формулиран така: прилага ли се автоматично и безусловно определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, уредено в член 2 от Директива 2003/88, за регламентиране на заплащането на работниците, които имат право да се ползват от защитата на безопасността и здравето, предоставена с тази Директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен такава автоматична връзка не съществува.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Директива 2003/88 е приета на основание настоящия член 153, параграф 2 ДФЕС. Тази разпоредба оправомощава законодателя на Съюза да приеме директиви, които определят минимални изисквания за постепенна хармонизация по отношение на (доколкото е от значение за настоящото заключение) здравето и безопасността (член 153, параграф 1, буква а), условията на труд (член 153, параграф 1, буква б) и социалната сигурност и социалната закрила (член 153, параграф 1, буква в). В параграф 5 изрично се отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>[р]азпоредбите на настоящия член не се прилагат спрямо заплащането<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Следователно последното е въпрос от компетентността единствено на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Това разделение на правомощията е отразено и в практиката на Съда. В решение Dellas и др. Съдът посочва във връзка с Директива 93/104, че както целта, така и формулировката на Директивата водят до извода, че последната не се прилага по отношение възнаграждението на работниците. Освен това допълва, че това тълкуване следва недвусмислено от настоящия член 153, параграф 5 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dellas и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:728">EU:C:2005:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В определение Vorel Съдът потвърждава прилагането на този принцип във връзка с Директива 2003/88<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:23">EU:C:2007:23</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Единственото изключение от този принцип се намира в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, който се отнася до годишните платени отпуски.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Това само по себе си е достатъчно да се каже в отговор на третия въпрос. Както обаче правилно забелязва нидерландското правителство, макар Директива 2003/88 да не изисква държавите членки да прилагат определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> по въпроси за възнаграждение, тя също така не предвижда, че не могат да го правят. Следователно държава членка може в рамките на своята компетентност да приеме национално законодателство, което да предвижда, че възнаграждението на една или повече категории работници се основава на това определение. Трудовите договори и колективните трудови договори също обикновено използват понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> във връзка с броя на отработените часове и договорените равнища на заплащане, определящи общото възнаграждение. Тези равнища на заплащане също могат да се различават в зависимост от типа на разглежданото работно време (време на активна служба, дежурство)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. например определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:23">EU:C:2007:23</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Всичко това е въпрос на националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Поради това считам, че отговорът на третия въпрос трябва да гласи, че определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> в член 2 от Директива 2003/88 не се прилага автоматично и безусловно за регламентиране на заплащането на работници, които имат право да се ползват от предоставената в тази директива защита на безопасността и здравето. Все пак, въпреки че тази директива не изисква държавите членки да прилагат определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по въпроси, свързани с възнаграждение, тя също така не предвижда, че те не могат да го направят. От това следва, че държавите членки могат да приемат вътрешно законодателство, което предвижда, че възнаграждението на една или повече категории работници следва да се основава на това определение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> в член 2, параграф 1 от Директива 2003/88, следва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на работници като г‑н Matzak, които дават дежурства и са длъжни да се отзовават на обаждания от работодателя в рамките на кратък период от време (в случая осем минути), без същевременно да са задължени физически да присъстват в помещенията на работодателя, и чиито възможности за други занимания през това време може да са съответно ограничени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Като предварителна бележка следва да посоча, че макар запитващата юрисдикция да формулира своя въпрос, изхождайки от това, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>работникът дава това дежурство в дома си<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, действителното изискване, посочено в акта за преюдициално запитване, не е работникът да бъде в дома си по време на дежурството, а да е в състояние да стигне до местоработата си в рамките на осем минути<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. точка 9 по-горе.</P></NOTE>. Предвид казаното, на практика може да се окаже, че работниците действително прекарват дежурствата си у дома и като пряка последица от това изискване домът им трябва да се намира в радиуса, който това ограничение налага.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Разглеждайки въпроса по същество, г‑н Matzak твърди, че от фактите по делото и съдебната практика следва недвусмислено, че дежурствата му представляват работно време. По-специално, фактът, че по време на дежурство може и да не бъде повикан за активна работа, е ирелевантен. Той е длъжен да бъде на разположение на работодателя и да може да бъде открит по всяко време, поради което свободата му на движение и свободата да организира делата си е силно ограничена по време на дежурство. Неспазването на тези изисквания може да доведе до дисциплинарни, а вероятно и до наказателни санкции. Положението на г‑н Matzak, включващо задължение много бързо да се яви на работното място, на практика търпи много по-голямо ограничение, отколкото това на работник, който е дежурен, но разполага със значително повече време за придвижване или може да се намеси от разстояние. Следователно трябва да се счита, че той е на разположение на работодателя си през цялото време на дежурството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Макар да виждам, поне отчасти, логиката на тези твърдения, не съм убедена, че положението е така просто, както го представя г‑н Matzak.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Отправната точка на всеки анализ според мен трябва да бъде формулировката на член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/88. Той определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, а понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> — като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>всеки период, който не е работно време<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Както посочват няколко от страните, представили писмени становища, и дори Съдът в своята практика, разграничението е двуполюсно: времето или е работно, или не е<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Законодателят не е сметнал за необходимо да предвиди друга междинна категория или категории, които да позволяват по-голяма прецизност или детайлност. Вероятно може да се съжалява за тази липса на гъвкавост; текстът на закона обаче е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Доколкото категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> по определение е производна, в следващия анализ ще се фокусирам върху понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>. Известни насоки за тълкуването му могат да се открият във вече съществуващата съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така Съдът много кратно е постановявал, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> по смисъла на Директива 2003/88 е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде определено съгласно обективни характеристики, като се отчитат системата и целта на тази директива, насочена към подобряване условията на живот и труд на работниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</P></NOTE>. Три изисквания трябва да бъдат изпълнени. Първо, работникът трябва да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>на работа<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, второ, той трябва да бъде на разположение на работодателя и трето — да изпълнява дейността или задълженията си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. решение от 10 септември <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>За първи път Съдът е сезиран с искане за тълкуване на тези изисквания по дело Simap<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simap</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:528">EU:C:2000:528</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>решение Simap<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>).</P></NOTE>. Делото се отнася до работното време на лекарите от екипи за първична помощ, които работят към здравен център. През част от времето те били длъжни да присъстват на работното място, докато през останалото време трябвало само да има възможност за връзка с тях. Съдът приема, че разликата между двете е съществена. По отношение на първото, дори ако дейността е различна според обстоятелствата, фактът, че лекарите са длъжни да присъстват и да са на разположение на работното място с оглед предоставянето на техните професионални услуги, означава, че те изпълняват своите задължения. Следователно изискването на член 2, параграф 1<?PAGE NO="13"?> е изпълнено. За целите на второто обаче, макар да са на разположение на работодателя, доколкото той трябва да може да се свърже с тях, лекарите могат да организират времето си при по-малко ограничения и да следват своите собствени интереси. Следователно това време попада в категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точки 48—50 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Дело Jaeger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jaeger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑151/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:437">EU:C:2003:437</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>решение Jaeger<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>).</P></NOTE> се отнася до работещ в болница лекар, който е длъжен да прекарва дежурствата си в помещенията на работодателя. Определена му е стая с легло, в което може да спи, когато услугите му не са необходими. Съдът повтаря съображенията си от решение Simap<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точки 48—51 от решението.</P></NOTE>, но посочва, че не се е произнасял по случай, в който на работника е предоставена възможност да почива или спи по време на дежурство в помещенията на работодателя. Той постановява, че този елемент е ирелевантен. Според него <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>определящ фактор<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> е това, че работникът е длъжен да присъства на посоченото от работодателя място и да бъде на разположение на работодателя, за да може незабавно да предостави услугите си в случай на нужда. Следователно не може да се счита, че работникът е в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> през въпросния период от време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. в този смисъл точки 60—65 от решението.</P></NOTE>. В отговор на въпроса на националната юрисдикция обаче Съдът пояснява, че решението му се прилага в случаите, когато работникът е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>длъжен физически да присъства в болницата<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 71 и точка 1 от диспозитива на решението.</P></NOTE>. Въпросните работници търпят значителни ограничения по отношение начина на организиране на времето, като са разделени от семействата си и социалната си среда. Съдът добавя, че тълкуването му на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> не може да се оспорва чрез възражения, основани на икономически и организационни последици, каквито според някои държави членки ще възникнат, ако това време се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 66 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В решение Dellas<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dellas и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:728">EU:C:2005:728</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>решение Dellas<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>).</P></NOTE>, което също е свързано с изискването работници, предоставящи услуги на лица със специални потребности, да прекарват времето на дежурство в помещенията на работодателя, заключението на Съда е идентично с това по дело Jaeger.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Определение Grigore<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>определение Grigore<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>).</P></NOTE> се отнася до горски надзирател, на когото работодателят е предоставил работно жилище в периметъра на поверения му горски участък. Той бил длъжен да прекарва периоди от време там<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>В определението се посочва, че точният обхват на това задължение е неясен. Вж. по-специално точка 35.</P></NOTE>. Съдът приема, че предоставянето на това жилище само по себе си не е убедително доказателство, че прекараните в него периоди от време представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> единствено поради факта, че то се намира в периметъра на поверения на г‑н Grigore участък; ако обаче той бил длъжен да бъде на непосредствено разположение на своя работодател, за да предостави съответните услуги в случай на нужда, тази хипотеза би отговаряла на определението на понятието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. по-специално точки 64—70 от определението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>За пълнота следва да отбележа, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:840">EU:C:2015:840</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът повтаря констатациите си от решения Simap и Jaeger (вж. т. 36 и 37 от решението).</P></NOTE>, по дело Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Tyco<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е сезиран с искане да разгледа въпроса дали в случаите, когато работниците нямат фиксирано или обичайно работно място, времето за придвижване от местоживеенето им до клиентите на работодателя, съгласно определеното от работодателя, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Съдът приема, че е така. Той посочва принципа, изведен от решение Jaeger, че решаващият фактор за преценката дали са налице елементите на<?PAGE NO="14"?> определението е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да извърши необходимите престации. Същевременно Съдът подчертава изложените в решение Simap принципи, че възможността за работниците да се посветят на собствените си интереси, е фактор, от който може да се направи извод, че въпросният период не представлява работно време по смисъла на Директива 2003/88. Случаят на работниците в главното производство обаче не е такъв; въпреки че разполагат с известна свобода, по време на тези придвижвания те са подчинени на указанията на техния работодател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. точки 35, 37 и 39 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Според мен становището, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да извърши необходимите престации<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>решаващ фактор<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, трябва да се тълкува предпазливо. Очевидно то се прилага в случаи като тези по дела Jaeger и Dellas, в които има задължение дежурството да се прекарва в помещенията на работодателя. Фактът, че работникът може реално да не работи през цялото време, е ирелевантен. Също така това не е решаващо по дело Grigore, където Съдът подчертава и степента на свобода, с която разполага работникът. Всъщност този аспект е в основата на решението на Съда по дело Simap. Струва ми се, че качеството на времето, с което разполага работникът при дежурство (както е видно например от възможността да се посвети на собствените си интереси и семейство)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Saggio по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Simap</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:621">EU:C:1999:621</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>възможността за работниците да управляват своето време без големи ограничения и да се посветят на собствените си интереси, е обстоятелство от естество да покаже, че посветеното време не представлява работно време по смисъла на Директива 2003/88<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</P></NOTE>, е също толкова важно. Фактът, че във всеки конкретен случай работникът може да реши да прекара дежурството си в относителна близък радиус до работното място, според мен не отменя необходимостта да се обърне необходимото внимание на качеството на прекараното време. Освен когато работникът може да се намеси от разстояние, естеството на този тип задължение може да налага той да остане близо до работното си място. В този контекст от основно значение е не точната степен на близост до работното място, а качеството на прекараното време. Запитващата юрисдикция, която единствена може да преценява фактическите обстоятелства, е компетентна да се произнесе дали качеството на прекараното в дежурство време от г‑н Matzak е засегнато от наложените от работодателя ограничения в такава степен, че следва да се определи като работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Поради изложените съображения считам, че отговорът на четвъртия въпрос трябва да гласи, че определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> в член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 не следва да се тълкува в смисъл, че в обхвата му автоматично попадат работници, които дават дежурства и са задължени да могат да се отзовават на повиквания от работодателя си в рамките на кратък период от време (без същевременно да са длъжни физически да присъстват в помещенията на работодателя) и чиито възможности за други занимания през въпросния период от време са съответно ограничени. Трябва да се вземе предвид по-скоро качеството на времето, с което работникът разполага по време на такъв тип дежурство, като например възможността му да се посвети на собствените си интереси и семейство. В този контекст от основно значение е не точната степен на необходимата близост до работното място, а качеството на прекараното време. Националната юрисдикция е компетентна да прецени въз основа на фактите по конкретното дело дали този период от време следва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В светлината на всички изложени по-горе съображения считам, че Съдът следва да отговори на отправените от Cour du travail de Bruxelles (Второинстанционен съд по трудовоправни спорове, Брюксел, Белгия) въпроси, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>„1)</NO.P><TXT>Член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време следва да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да изключат прилагането само на посочените в член 17, параграф 3 разпоредби от тази директива по отношение на някои категории пожарникари от обществените противопожарни служби. Той не допуска държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, и по-специално на разпоредбите, определящи понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, по отношение на тези работници.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател на държава членка да запази или приеме определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, което е по-широко от определението в Директивата. Законодателят на тази държава членка обаче може да засили предоставената на работниците защита, при условие че по този начин не се отклонява от смисъла на това определение.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> в член 2 от Директива 2003/88 не се прилага автоматично и безусловно за регламентиране на заплащането на работници, които имат право да се ползват от предоставената в тази директива защита на безопасността и здравето. Все пак, въпреки че тази директива не изисква държавите членки да прилагат определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> по въпроси, свързани с възнаграждение, тя също така не предвижда, че те не могат да го направят. От това следва, че държавите членки могат да приемат вътрешно законодателство, което предвижда, че възнаграждението на една или повече категории работници следва да се основава на това определение.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> в член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 не следва да се тълкува в смисъл, че в обхвата му автоматично попадат работници, които дават дежурства и са задължени да могат да се отзовават на повиквания от работодателя си в рамките на кратък период от време (без същевременно да са длъжни физически да присъстват в помещенията на работодателя) и чиито възможности за други занимания през въпросния период от време са съответно ограничени. Трябва да се вземе предвид по-скоро качеството на времето, с което работникът разполага по време на такъв тип дежурство, като например възможността му да се посвети на собствените си интереси и семейство. В този контекст от основно значение е не точната степен на необходимата близост до работното място, а качеството на прекараното време. Националната юрисдикция е компетентна да прецени въз основа на фактите по конкретното дело дали този период от време следва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>