Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

15 октомври 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Платежни услуги във вътрешния пазар — Директива (ЕС) 2015/2366 — Неразрешени платежни транзакции — Член 73 — Отговорност на доставчика на платежни услуги — Член 74 — Отговорност на платеца — Задължение на доставчика на платежни услуги за незабавно възстановяване — Обхват — Разпределение на отговорността между доставчика на платежни услуги и платеца — Член 69 — Задължения на ползвателя на платежни услуги — Груба небрежност — Отказ на доставчика на платежни услуги да възстанови незабавно на платеца сумата по неразрешена операция с мотива, че този платец е направил операцията възможна вследствие на груба небрежност “

По дело C‑70/25 [Tukowiecka](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Koszalinie (Районен съд Кошалин, Полша) с акт от 23 януари 2025 г., постъпил в Съда на 3 февруари 2025 г., в рамките на производство по дело

N.O.

срещу

PKO BP S.A.,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от F. Biltgen, председател на състава, S. Gervasoni, A. Kumin, I. Ziemele и M. Bošnjak (докладчик), съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за PKO BP S.A., от M. Trepka и M. Wurm, radcowie prawni, и от Ł. Hejmej и A. Szczęśniak, adwokaci,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–        за чешкото правителство, от J. Očková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от G. Iappelli, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от G. Goddin и J. Szczodrowski, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 март 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 73, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OВ L 337, 2015 г., стр. 35, и поправка в OB L 102, 2018 г., стр. 97) (наричана по-нататък „Директива 2015/2366“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между N.O., физическо лице, и PKO BP S.A., банка, по повод на отказа на последната да възстанови сумата по неразрешена от N.O. платежна операция.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 2007/64/ЕО

3        Член 60 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 2007 г., стр. 1), озаглавен „Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни транзакции“, предвижда в параграф 1:

„Без да се засягат разпоредбите на член 58, държавите членки гарантират, че в случай на неразрешена платежна транзакция доставчикът на платежни услуги на платеца незабавно възстановява на платеца сумата на неразрешената платежна транзакция и, където е приложимо, възстановява задължената платежна сметка в положението, в което тя би била, ако не е била изпълнена неразрешената платежна транзакция“.

 Директива 2015/2366

4        Съображения 6 и 71 от Директива 2015/2366 имат следния текст:

„(6)      С цел отстраняване на пропуските в регулаторната уредба следва да бъдат установени нови правила, като същевременно се осигури повече правна яснота и последователно прилагане на законодателната рамка в целия [Европейски съюз]. Следва да се гарантира, че съществуващите и новите участници на пазара работят при еднакви условия, което позволява новите средства на плащане да достигнат до по-широк пазар и осигурява високо ниво на защита на потребителите при използването на тези платежни услуги в целия Съюз. Това следва да доведе до ефикасност в платежната система като цяло и до по-голям избор и по-голяма прозрачност на платежните услуги, като същевременно се укрепи доверието на потребителите в хармонизирания пазар на плащанията.

[…]

(71)      В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги следва незабавно да възстанови на платеца сумата по тази операция. Когато обаче е налице силно подозрение за неразрешена операция в резултат на измамно поведение от страна на ползвателя на платежни услуги и когато съмнението се основава на обективни причини, които се съобщават на съответния национален орган, преди да възстанови средствата на платеца, доставчикът на платежни услуги следва да може да проведе разследване в рамките на разумен срок. С цел […] платецът да бъде защитен от неизгодни последици вальорът на заверяване на сметката при възстановяването следва да е не по-късно от датата, на която сумата е била дебитирана. С оглед насърчаване на ползвателя на платежни услуги да уведомява доставчика на платежни услуги без неоснователно забавяне за кражба или загуба на платежен инструмент, намалявайки по този начин риска от неразрешени платежни операции, ползвателят следва да носи отговорност само за много ограничена сума, освен ако ползвателят на платежни услуги е действал с цел измама или при груба небрежност. В този контекст сумата от 50 [евро] изглежда подходяща, за да се гарантира хармонизирано и високо ниво на защита на ползвателите в рамките на Съюза. Платецът не следва да се носи отговорност, в случай че не е бил [в] състояние да разбере за загубата, кражбата или незаконното присвояване на платежен инструмент. Освен това, след като ползвателите са уведомили доставчика на платежни услуги за възможна злоупотреба с платежния им инструмент, от ползвателите на платежни услуги не следва да се изисква да покриват допълнителни щети, произтичащи от неразрешената употреба на този инструмент. Настоящата директива не следва да засяга отговорността на доставчиците на платежни услуги за техническата сигурност на собствените им продукти“.

5        Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и предвижда в параграф 2, буква б):

„С настоящата директива се установяват и правила относно:

[…]

б)      съответните права и задължения на ползвателите на платежни услуги и на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на платежни услуги като обичайно занятие или като стопанска дейност“.

6        Член 69 от посочената директива, озаглавен „Задължения на ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурност“, гласи:

„1.      Ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент:

а)      използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални;

б)      уведомява без неоснователно забавяне доставчика на платежни услуги или образуванието, посочено от последния, ако научи за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент.

2.      За целите на параграф 1, буква а) ползвателят на платежни услуги предприема, по-специално веднага след получаването на платежен инструмент, всички разумни действия за безопасно съхранение на персонализираните средства за сигурност“.

7        Член 71 от същата директива („Уведомяване и корекции във връзка с неразрешени или неточно изпълнени платежни операции“) предвижда в параграф 1:

„Ползвателят на платежни услуги получава корекция на неразрешена или неточно изпълнена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност за възникването на претенции, включително и по смисъла на член 89, и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката.

[…]“.

8        Член 72 от Директива 2015/2366, озаглавен „Доказателства във връзка с установяването на идентичността и изпълнението на платежни операции“, гласи в параграф 2:

„Когато ползвателят на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна операция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, само по себе си не е достатъчно за доказването, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал с цел измама, или че не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията по член 69. Доставчикът на платежни услуги, включително, когато е приложимо, доставчикът на услуги по иницииране на плащане представя доказателства в подкрепа на доказването на измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги“.

9        Член 73 от тази директива („Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни трансакции“) предвижда в параграф 1:

„Без да се засяга член 71, държавите членки гарантират, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява на платеца сумата по неразрешената платежна операция незабавно и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има разумни основания за подозрение за измама и съобщи писмено тези основания на съответния национален орган. Когато е приложимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в което би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Това също така гарантира, че вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сумата е била дебитирана“.

10      Член 74 от посочената директива („Отговорност на платеца за неразрешени платежни операции“), параграф 1 има следния текст:

„Чрез дерогация от член 73, платецът може да бъде задължен да понесе щетите, свързани с неразрешени платежни операции и произтичащи от използването на изгубен или откраднат платежен инструмент или от незаконното присвояване на платежен инструмент, в максимален размер до 50 [евро].

Първа алинея не се прилага, ако

а)      загубата, кражбата или незаконното присвояване на платежен инструмент не са могли да бъдат установени от платеца преди плащането, освен когато самият платец е действал с цел измама; или

б)      щетата е била причинена от действие или бездействие на служител, на представител или клон на доставчик на платежни услуги или на подизпълнител.

Платецът понася всички вреди, свързани с неразрешени платежни операции, ако самият платец ги е причинил с цел измама или вследствие на умишлено неизпълнение или неизпълнение поради груба небрежност на едно или повече от задълженията по член 69. В такива случаи не се прилага максималният размер, посочен в първа алинея.

Когато платецът не е действал с цел измама, нито е допуснал умишлено неизпълнение на задълженията си по член 69, държавите членки могат да ограничат отговорността по настоящия параграф, като отчетат по-специално естеството на персонализираните средства за сигурност и конкретните обстоятелства, при които е бил изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежният инструмент“.

11      Член 102 от същата директива, озаглавен „Процедури за АРС [алтернативно решаване на спорове]“, гласи в параграф 1:

Държавите членки гарантират, че съгласно […] правото на Съюза са въведени подходящи, независими, безпристрастни, прозрачни и ефективни извънсъдебни процедури за АРС за уреждане на спорове между ползвателите на платежни услуги и доставчиците на платежни услуги във връзка с правата и задълженията, произтичащи от дялове III и IV от настоящата директива, като се използват съществуващите компетентни органи, когато това е целесъобразно. Държавите членки гарантират, че процедурите за АРС са приложими спрямо доставчиците на платежни услуги“.

12      Член 107 от Директива 2015/2366, озаглавен „Пълна хармонизация“, гласи в параграф 1:

„Без да се засягат член 2, член 8, параграф 3, член 32, член 38, параграф 2, член 42, параграф 2, член 55, параграф 6, член 57, параграф 3, член 58, параграф 3, член 61, параграфи 2 и 3, член 62, параграф 5, член 63, параграфи 2 и 3, член 74, параграф 1, четвърта алинея и член 86, държавите членки не запазват, нито въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби“.

 Полското право

13      Член 46 от Ustawa o usługach płatniczych (Закон за платежните услуги) от 19 август 2011 г. (Dz. U., бр. 199, позиция 30), след изменението му (Dz. U., 2024 г., позиция 30), с който се транспонират в полския правен ред членове 73 и 74 от Директива 2015/2366, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.      Без да се засяга член 44, параграф 2, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът [на платежни услуги] на платеца възстановява на платеца сумата по неразрешената платежна операция незабавно и във всеки случай не по-късно от края на работния ден след установяването на неразрешената операция по сметката на платеца или след получаване на съответното уведомление, освен ако доставчикът [на платежни услуги] на платеца има разумни и надлежно документирани основания да подозира измама и уведоми писмено органите, които могат да започнат наказателно преследване. В случай че платецът използва платежна сметка, доставчикът [на платежни услуги] на платеца възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в което би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата на дебитиране на сумата. […]

3.      Платецът отговаря за неразрешените платежни операции в пълен размер, ако ги е причинил умишлено или в резултат на умишлено неизпълнение или неизпълнение поради груба небрежност на едно или повече от задълженията по член 42“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

14      Ищцата по главното производство е сключила договор за разплащателна сметка с PKO BP — установена в Полша банка.

15      Тя става жертва на фишинг измама, извършена от неизвестен извършител, който, представяйки се за заинтересован от закупуването на предмет, обявен за продажба от нея в портал за онлайн търгове, ѝ изпраща линк, който я въвежда в заблуждение, че е предназначен да потвърди продажбата. Следвайки този линк, ищцата по главното производство влиза в уебсайт, наподобяващ на вид този на нейната банка, и въвежда там данните си за вход в услугата за електронно банкиране. Така получените данни са позволили на този извършител да прехвърли сумата от 3000 полски злоти (PLN) (около 705 евро) от сметката на ищцата към негова сметка. Тази платежна операция е разрешена от извършителя на измамата посредством код за потвърждение, изпратен с SMS и получен от ищцата по главното производство посредством това въвеждане в заблуждение.

16      На следващия ден тя разбира измамата и незабавно уведомява PKO BP и полицията за неразрешената платежна операция. Извършителят на тази измама не е установен.

17      PKO BP отказва да възстанови на ищцата по главното производство сумата на неразрешената платежна операция с мотива по-конкретно, че претърпяната от нея вреда произтичала от това, че поради груба небрежност тя не е изпълнила задължението си да съхранява с дължимата грижа разглеждания платежен инструмент и да не го предоставя на неоторизирани лица.

18      След това ищцата по главното производство предявява пред Sąd Rejonowy w Koszalinie (Районен съд Кошалин, Полша), който е запитващата юрисдикция, иск срещу PKO BP за заплащане на сумата от 3 000 PLN (около 705 евро).

19      В подкрепа на искането си ищцата по главното производство изтъква, че PKO BP, в качеството си на доставчик на платежни услуги, е длъжен да ѝ възстанови незабавно сумата по неразрешената платежна операция, освен ако има разумни основания да подозира измама, извършена от платеца.

20      PKO BP от своя страна поддържа, че основанието за освобождаване на доставчика на платежни услуги от задължението му да възстанови сумата по неразрешената платежна операция е и това, че платецът не е изпълнил задълженията си поради груба небрежност. Банката твърди в това отношение, че може самостоятелно да преценява всички предпоставки за отговорността за такава операция и че се освобождава от задължението за незабавно възстановяване, ако установи такава небрежност от страна на платеца.

21      Запитващата юрисдикция счита, че Директива 2015/2366 и националните разпоредби, които я транспонират в полския правен ред, установяват общия принцип, че рискът, свързан с неразрешените платежни операции, се носи изцяло от доставчика на платежни услуги. Според нея този доставчик в качеството му на специализиран професионалист е длъжен да гарантира сигурността на операциите срещу риск от измама, както и защитата на поверените му парични средства.

22      Посочената юрисдикция отбелязва по-нататък, че както тази директива, така и националните разпоредби предоставят на платците право да им бъдат възстановени сумите по неразрешени операции, което означава право на незабавно възстановяване на загубените по този начин средства. Това право било изключено само в случай на разумни основания да се подозира измама, извършена от платеца, и съобщаване за тази измама на компетентните национални органи.

23      Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че в полските съдилища не са предявявани искове от банки срещу потребители, с които се иска осъждането на потребител да възстанови сумата по неразрешени платежни операции поради проявена от него груба небрежност. За сметка на това имало множество искове, предявени от потребители срещу банкови институции поради отказа на последните да възстановят сумите по такива операции.

24      Според запитващата юрисдикция това положение показва, че прилагането от доставчиците на платежни услуги на изключенията от правото на възстановяване се е превърнало в правило в случай на неразрешени платежни операции. Те поначало не възстановявали сумата по такива операции, така че платците, и особено потребителите се оказвали принудени да претендират правото си да получат възстановяване пред националните съдилища.

25      В този контекст посочената юрисдикция счита, че защитаваното от PKO BP тълкуване на Директива 2015/2366 не позволявало да се постигне целта за защита на платеца, преследвана със задължението, въведено от разпоредбите на тази директива, за незабавно възстановяване на сумата по неразрешени платежни операции. При това положение тя преценява, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност доставчик на платежни услуги да откаже незабавно възстановяване на сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че претърпяната от платеца вследствие на тази операция вреда се дължала на проявена от същия груба небрежност.

26      Запитващата юрисдикция счита, че подобно тълкуване би довело до възлагане върху доставчика на платежни услуги в качеството му на търговец, а не върху платеца, който често е потребител, на тежестта за оспорване на отговорността му, по-конкретно що се отнася до започването на производство, поемането на съдебни разноски, представянето на доказателства и изготвянето на процесуални документи.

27      При тези обстоятелства Sąd Rejonowy w Koszalinie (Районен съд Кошалин) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 73, параграф 1 във връзка с член 74, параграф 1 от Директива [2015/2366] да се тълкува в смисъл, че доставчик на платежни услуги може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция, ако платецът е претърпял загуба във връзка с неразрешена платежна операция, като не е изпълнил задълженията по член 69 [от тази директива] вследствие на груба небрежност?“.

 По преюдициалния въпрос

28      С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 73, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Директива 2015/2366 трябва да се тълкуват в смисъл, че доставчик на платежни услуги може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че платецът е направил тази операция възможна вследствие на груба небрежност, в нарушение на задължения, които има по член 69 от тази директива.

29      В съответствие с постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид текстът ѝ, нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 1 август 2025 г., Veracash, C‑665/23, EU:C:2025:598, т. 34). Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за нейното тълкуване (решение от 2 септември 2021 г., CRCAM, C‑337/20, EU:C:2021:671, т. 31).

30      На първо място, що се отнася до текстуалното тълкуване, следва да се отбележи, че членове 73 и 74 от Директива 2015/2366 уреждат съответно отговорността на доставчика на платежни услуги и тази на платеца в случай на неразрешени платежни операции.

31      Така, първо, от текста на член 73, параграф 1 от тази директива е видно, че по принцип доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява на същия сумата по неразрешената платежна операция незабавно след като е забелязал или е бил уведомен за операцията и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден.

32      Това задължение за възстановяване се прилага „без да се засяга член 71“ от посочената директива, параграф 1 от който предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава от доставчика на платежни услуги корекция на неразрешена или неточно изпълнена платежна операция само ако уведоми без неоснователно забавяне доставчика на платежни услуги.

33      По-нататък, важно е да се подчертае, че текстът на член 73, параграф 1 от същата директива предвижда само едно изключение от задължението за незабавно възстановяване, а именно хипотезата, в която доставчикът на платежни услуги има разумни основания за подозрение за измама и съобщи писмено тези основания на съответния национален орган.

34      От това следва, че член 73, параграф 1 от Директива 2015/2366 не предвижда никакво изключение от задължението за незабавно възстановяване в случай на подозрение, че платецът е направил дадена неразрешена платежна операция възможна вследствие на груба небрежност, в нарушение на задълженията си по член 69 от тази директива.

35      Що се отнася, второ, до член 74, параграф 1 от Директива 2015/2366, първите две алинеи от него позволяват на държавите членки чрез дерогация да задължат платеца да понесе, в максимален размер до 50 [евро], щетите, свързани с каквато и да било неразрешена операция и произтичащи от използването на изгубен или откраднат платежен инструмент или от незаконното присвояване на платежен инструмент, освен ако тези действия не са могли да бъдат установени от платеца преди плащането. Трета алинея от него предвижда, че платецът понася всички вреди, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил с цел измама или вследствие на умишлено неизпълнение или неизпълнение поради груба небрежност на едно или повече от задълженията си по член 69 от тази директива. Сред тези задължения е в частност това, посочено в член 69, параграф 2, изразяващо се в предприемането на всички разумни действия за безопасно съхранение на персонализираните средства за сигурност.

36      Освен това член 74, параграф 1, четвърта алинея от Директива 2015/2366 дава възможност на държавите членки да ограничат отговорността на платеца, когато той не е действал с цел измама, нито е допуснал умишлено неизпълнение на задълженията си по член 69 от тази директива. Нито един елемент обаче от акта за преюдициално запитване, нито от представеното пред Съда становище не позволява да се констатира, че Република Полша се е ползвала от тази възможност.

37      По този начин, определяйки съответните им права и задължения, членове 73 и 74 от посочената директива разпределят риска между доставчика на платежни услуги и платеца.

38      Що се отнася до съчетаването на задълженията, предвидени съответно в членове 73 и 74 от Директива 2015/2366, следва да се констатира, че текстът на член 74, параграф 1 от тази директива не позволява да се определи еднозначно обхватът на предвидената в него дерогация. Според едно от тълкуванията тя засяга задължението за незабавно възстановяване, предвидено в член 74, параграф 1 от посочената директива, в случай че платецът не е изпълнил задълженията си по член 69 от нея поради груба небрежност. Според друго тълкуване тази дерогация се отнася само до окончателния характер на възстановяването, тъй като доставчикът на платежни услуги е длъжен най-напред да извърши това незабавно възстановяване, и след това, ако е приложимо — може да поиска от платеца възстановяването на вредите, свързани с неразрешени операции, посредством предвидените за тази цел правни средства.

39      На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписват членове 73 и 74 от Директива 2015/2366, трябва да се подчертае, от една страна, че съображение 71 от нея визира хипотезата, при която доставчикът на платежни услуги има обективни причини да подозира наличието на измама, извършена от ползвателя на платежни услуги, и съобщи писмено на компетентния национален орган обективните причини, на които се основават тези подозрения. Това съображение 71, изглежда, е в подкрепа на тълкуването, според което единственото изключение от задължението за незабавно възстановяване е изрично предвиденото в член 73, параграф 1 от тази директива.

40      От друга страна, важно е да се припомни, че при разпределянето на тежестта на доказване член 72, параграф 2 от посочената директива възлага на доставчика на платежни услуги доказването на грубата небрежност на платеца. Това разпределение на доказателствената тежест отразява общата структура на режима, въведен с членове 73 и 74 от същата директива, който се изразява в укрепване на защитата, предоставена на платеца в случай на неразрешени платежни операции.

41      Всъщност подобно правило потвърждава, че намерението на законодателя на Съюза е било да осигури съгласуваност между режима, въведен с член 73, параграф 1 от Директива 2015/2366, и процесуалните правила, предназначени да гарантират неговото ефективно прилагане.

42      Така от съображенията, изложени в точки 39—41 от настоящото решение, следва, че разглеждането на контекста, в който се вписват членове 73 и 74 от тази директива, потвърждава тълкуването, според което тези членове 73 и 74 уреждат отделни аспекти на процедурата за възстановяване на сумата на неразрешени платежни операции в смисъл, че член 73 от посочената директива налага на доставчика на платежни услуги задължение за незабавно възстановяване на тази сума, докато член 74 от нея очертава разпределението на отговорността между този доставчик и платеца на последващ етап, както следва от механизма, описан в точка 38 от настоящото решение.

43      На трето място, що се отнася до преследваните от Директива 2015/2366 цели, следва да се припомни, че видно от член 1, параграф 2, буква б) от същата, с нея се установяват, по-конкретно, съответните права и задължения на ползвателите на платежни услуги и на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на такива услуги като обичайно занятие или като стопанска дейност.

44      Така тази директива цели, както гласи съображение 6 от нея, да осигури високо ниво на защита на потребителите (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 2020 г., DenizBank, C‑287/19, EU:C:2020:897, т. 102, и от 11 юли 2024 г., Юробанк България, C‑409/22, EU:C:2024:600, т. 79 и цитираната съдебна практика).

45      Същевременно, тълкуване на член 74, параграф 1 от Директива 2015/2366 в смисъл, че той освобождава доставчика на платежни услуги от задължението му да извърши незабавно възстановяване, както е предвидено в член 73, параграф 1 от тази директива, когато платецът не е изпълнил задълженията си по член 69 от нея поради груба небрежност, би имало за последица не само да лиши от полезно действие задължението за незабавно възстановяване на сумата на платеца, но и да застави ползвателя да поеме инициативата да предяви, ако е приложимо, правото си пред компетентните съдилища и да понесе произтичащите от това неудобства, по-специално евентуалните разходи за производството. Такова разпределение на отговорностите и рисковете в ущърб на платеца обаче се оказва трудно съвместимо с целта да се осигури високо ниво на защита на потребителите, припомнена в предходната точка от настоящото решение.

46      За сметка на това тълкуване на член 74, параграф 1 от Директива 2015/2366 в смисъл, че той не освобождава доставчика на платежни услуги от задължението му за незабавно възстановяване, е в съответствие с целта да се осигури високо ниво на защита на потребителите. Това тълкуване не е пречка доставчикът на платежни услуги да поиска от платеца впоследствие, при условията, предвидени в член 74, параграф 1 от тази директива, възстановяването на вредите, свързани с неразрешени платежни операции, ако те са причинени от неизпълнение от платеца вследствие на груба небрежност на едно или повече от задълженията му по член 69 от посочената директива.

47      От това следва, че преследваните от Директива 2015/2366 цели са в подкрепа на тълкуването, според което обстоятелството, че доставчикът на платежни услуги счита, че платецът не е изпълнил задълженията си по член 69 от тази директива поради груба небрежност, не може да има за последица да го освободи от задължението за незабавно възстановяване, предвидено в член 73, параграф 1 от нея.

48      На четвърто място, що се отнася до генезиса на Директива 2015/2366, следва да се отбележи, че въведеният с член 73, параграф 1 от тази директива режим се различава съществено от предходния режим, въведен с Директива 2007/64, по отношение на изключенията от задължението за незабавно възстановяване.

49      Действително член 60 от Директива 2007/64, който урежда отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни транзакции, не предвижда никакво изрично изключение от това задължение. Същото се отнася и до първоначалното предложение на Европейската комисия, което е в основата на законодателния процес, довел до приемането на Директива 2015/2366 (COM(2013) 547 final). Едва в хода на този процес законодателят на Съюза въвежда специфично изключение от задължението за незабавно възстановяване, когато доставчикът на платежни услуги има основателни причини да подозира наличието на измама, без да позволи на държавите членки да запазят или да въведат разпоредби, различни от съдържащите се в Директива 2015/2366, както е видно от член 107, параграф 1 от нея.

50      Накрая, следва да се уточни, че за разлика от поддържаното от чешкото и от италианското правителство в писмените им становища, тълкуването в точка 47 от настоящото решение не води до заобикаляне на механизма за извънсъдебно уреждане на спорове, визиран в член 102, параграф 1 от Директива 2015/2366.

51      В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от своето заключение, е важно да се подчертае, че този механизъм не се ограничава само до уреждането на спорове във връзка с незабавното възстановяване, предвидено в член 73 от тази директива, а обхваща всички видове спорове, произтичащи от дялове III и IV от нея. От това следва, че съществуването на такъв механизъм не може да се схваща като необходимото допълнение на въвеждането в изпълнение само на една разпоредба от посочената директива — а именно член 73 от нея — нито, поради това, като равностоен на механизъм за задължителна проверка, дали са спазени задълженията, предвидени в член 69 от същата директива.

52      С оглед на изложените съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 73, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Директива 2015/2366 трябва да се тълкуват в смисъл, че доставчик на платежни услуги не може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че платецът е направил тази операция възможна поради груба небрежност, в нарушение на задълженията си по член 69 от тази директива.

 По съдебните разноски

53      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

„Член 73, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

доставчик на платежни услуги не може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че платецът е направил тази операция възможна поради груба небрежност, в нарушение на задълженията си по член 69 от Директива 2015/2366.

Подписи


*      Език на производството: полски.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.