Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

T. ĆAPETA

представено на 17 септември 2026 година(1)

Дело C‑470/25

E. sp. z o.o.

срещу

Dyrektor Podkarpackiego Oddziału Regionalnego Agencji Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa w Rzeszowie,

встъпили страни:

Rzecznik Praw Obywatelskich,

Prokuratura Krajowa

(Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)

„ Преюдициално запитване — Селско стопанство — Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета — Член 4, параграф 3 — Обща селскостопанска политика — Финансиране, управление и мониторинг — Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Член 60 — Клауза относно заобикалянето на разпоредби — Последици при установено изкуствено създаване на условия за получаване на подпомагане — Понятие за предимство, съответно облага — Отказване или отнемане на цялото подпомагане или само на получената посредством изкуствено създадени условия част от него “






I.      Въведение

1.        Ако се установи, че селскостопански производител изкуствено е създал условия чрез разделянето на едно стопанство, за да получи по-висок размер на подпомагане съгласно Общата селскостопанска политика (наричана по-нататък „ОСП“), отколкото би получил иначе в съответствие с приложимите норми на Съюза, следва ли да бъде отказано цялото подпомагане, или само получената посредством изкуствено създадени условия част от него?

2.        По същество това е преюдициалният въпрос, който Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша, наричан по-нататък „Върховният административен съд“) е поставил по настоящото дело. Той иска Съдът да тълкува понятието за облага в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95(2) относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и [съответно понятието за предимство] в член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013(3) относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

II.    Правна уредба

3.        Член 4 от Регламент № 2988/95 предвижда:

„1.      Общото правило е, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

—      посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно,

—      посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата.

2.      Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

3.      Действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на [Съюза], в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.

4.      Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

4.        Съгласно член 5 от Регламент № 2988/95:

„1.      Преднамерено извършените или причинените по небрежност нередности могат да доведат до следните административни санкции:

a)      заплащане на административна глоба;

б)      заплащане на сума, по-голяма от незаконно придобитата или избегнатата, плюс лихва, когато това е възможно; тази допълнителна сума се определя в съответствие с процентното отношение, което се урежда от особените правила, и не може да надхвърля нивото, което е строго необходимо, за да представлява възпиращо средство;

в)      частичното или пълното премахване на облагата, отпусната по правилата на [Съюза], дори ако операторът се е възползвал само от част от облагата;

г)      изключване от или оттегляне на облагата за периода, следващ нередността;

д)      временно оттегляне на необходимото одобрение или признание за участие в схема на подпомагане на [Съюза];

е)      загуба на обезпечението или на депозита, учредени с оглед съобразяването с правилата или възстановяване на обезпечението, което е било освободено по грешка;

ж)      други санкции от чисто имуществен характер, еквивалентни по характер и обхват, предвиден в секторните правила, приети от Съвета в светлината на особените изисквания на въпросните сектори и в съответствие с осъществяването на правомощията, предоставени на Комисията от Съвета.

2.      Без да се засягат разпоредбите, предвидени от секторните правила, съществуващи към момента на влизането в сила на този регламент, другите нередности могат да бъдат санкционирани само посредством тези санкции, които не са еквивалентни на наказателно-правните, предвидени в параграф 1, при условие че тези санкции са особено важни за гарантиране на правилното прилагане на правилата“.

5.        Член 60 от Регламент № 1306/2013 е озаглавен „Клауза относно заобикалянето на разпоредби“ и предвижда:

„Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

6.        E. е полско дружество (наричано по-нататък „дружеството E.“) със статут на селскостопански производител.

7.        Дружеството E. е подало искания за получаване на плащания за селскостопански площи в съответствие със схемите за селскостопанско подпомагане на Европейския съюз за 2019 г. Тези искания са за: 1) директни плащания, и по-специално единно плащане за площ, плащане за екологизиране и преразпределително плащане, 2) агроекологични и климатични плащания, както и 3) плащания за райони с природни или други специфични ограничения.

8.        Плащанията са част от финансирането на ОСП за периода 2014—2020 г. Те се уреждат от приложимото тогава законодателство на Съюза, включващо Регламент (ЕС) № 1307/2013(4) относно директните плащания, както и Регламент (ЕС) № 1305/2013(5) относно подпомагане на развитието на селските райони. Общите правила относно финансирането, управлението и мониторинга на подпомагането в рамките на ОСП са били уредени от Регламент № 1306/2013, а Регламент № 2988/95 предвижда общи правила относно проверките, административните мерки и санкциите при допуснати нередности с оглед на осигуряването на защитата на финансовите интереси на Съюза във всички области от правото на Съюза, включително ОСП(6).

9.        При осъществяването на административна проверка първоинстанционният административен орган(7) установил, че дружеството E. има същия представител като полското дружество B. (наричано по-нататък „дружеството B.“), също със статут на селскостопански производител и също подало заявление за получаване на плащания, идентични с поисканите от дружеството E. Единственият съдружник в дружествата E. и B. е N., друго полско дружество (наричано по-нататък „дружеството N.“).

10.      В хода на производството първоинстанционният административен орган констатирал наличието на връзки между трите дружества и управляващите ги лица. Такива връзки били установени и за дружествата E. и B. чрез обстоятелства, каквито са идентичните методи на управление и използването на услуги от едни и същи доставчици (на агротехнически услуги, селскостопански консултации и правни услуги). Този орган приел, че двете дружества са свързани чрез своя персонал и капитал. Той обърнал внимание и на това, че двете дружества са учредени почти по едно и също време и са сключили договори за наем, а през 2015 г. са започнали да изпълняват агроекологични и климатични задължения в рамките на едни и същи пакет и разновидност. Съответно на това административният орган издал решения, с които отказал да отпусне плащанията в полза на дружеството E.

11.      При обжалването второинстанционният административен орган(8) е потвърдил тези решения на 30 ноември 2021 г.

12.      Второинстанционният административен орган представил като допълнително доказателство симулация за всяко от плащанията, които дружествата E., B. и N. биха получили, ако бяха подали искане като един субект. След това той сравнил размера на плащанията, ако трите субекта бяха подали искания поотделно. Разликата между двете суми възлиза на 69 916,37 полски злоти (PLN) (приблизително 16 445 евро). Административният орган преценил, че с тези изчисления се установява подпомагане, получено посредством изкуствено създадени условия, с цел получаване на по-висока сума.

13.      Поради това второинстанционният административен орган приел, че дружествата E., B. и N. са оформили своята структура по изкуствен начин, като са разделили едно земеделско стопанство, за да се завиши размерът на получаваните плащания по схемите на Европейския съюз за подпомагане на селскостопански производители чрез заобикаляне на намаляването на ставките по отделните плащания за площ.

14.      Дружеството E. оспорило решенията на второинстанционния административен орган пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Rzeszowie (Областен административен съд Жешов, Полша).

15.      С решение от 7 април 2022 г. този съд отхвърлил жалбите. Според него дружеството E. изкуствено е създало условия, за да получи възможно най-голямо подпомагане от предоставяните от Европейския съюз субсидии. Съдът приложил тази констатация по отношение на всички плащания, за които дружеството E. е подало искане.

16.      Дружеството E. обжалвало това решение пред Naczelny Sąd Administracyjny, който е запитващата юрисдикция в настоящото производство.

17.      В подкрепа на своята жалба дружеството E. твърди, че не е създавало изкуствено условия и при условията на евентуалност, че приложимите норми на Съюза са неправилно тълкувани, тъй като налагат само съответно намаляване на плащанията, а не отказването им изцяло.

18.      Запитващата юрисдикция излага накратко практиката на Съда по въпроса за определянето на това кои условия са създадени изкуствено(9), но не иска от Съда да даде насоки по този аспект на делото. Искането е само за тълкуване на правото на Съюза относно последиците от констатацията, че жалбоподателят изкуствено е създал условия. В член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 се посочва, че последица от изкуственото създаване на условия е „невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане“, докато съгласно член 60 от Регламент № 1306/2013 „не се дава никакво предимство“ на лица, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено. Страните спорят как следва да се тълкуват тази разпоредби с оглед на понятието за облага, съответно предимство.

19.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че докато включването на израза „никакво предимство“ в член 60 от Регламент № 1306/2013 може да подсказва, че е възможен отказ от плащането на пълния размер на сумата, то член 4, параграф 4 от Регламент № 2988/95, съгласно който мерките не следва да се разглеждат като санкции, предполага отказът от плащане да се отнася не до целия размер на подпомагането, а само до сумите, получени посредством изкуствено създадените условия.

20.      Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че са възможни два подхода: или отказ само на получената посредством изкуствено създадените условия част от подпомагането, или отказ на цялото подпомагане. Тя обръща внимание, че съдилищата на държавите членки прилагат различни подходи, някои от които — като например в Полша — възприемат втория подход, наречен „наказателно тълкуване“, който води до пълно изключване на лицето от схемата за подпомагане, ако се установи, че условия са били изкуствено създадени, докато други съдилища — като например в Германия — предпочитат първия подход, наречен „коригиращо тълкуване“, съгласно който се отказва само частта от подпомагането, получена посредством изкуствено създадени условия. Това различие в тълкуването можело да има вредни последици за полските земеделски стопани и да застраши ефективността и еднообразното прилагане на правото на Съюза.

21.      При тези обстоятелства Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли понятието за облага в член 4, параграф 3 от [Регламент № 2988/95] и [съответно понятието за предимство] в член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че означават невъзможност за получаване или отнемане на цялото предвидено в секторното законодателство в областта на селското стопанство плащане или само на получената посредством изкуствено създадени условия тази част от него?“.

22.      Писмени становища са представени на Съда от дружеството E., Република Полша, Италианската република, Португалската република, Румъния и Европейската комисия.

23.      В съдебното заседание от 4 юни 2026 г. бяха изслушани устните становища на дружеството E., Rzecznik Praw Obywatelskich (омбудсман, Полша), Полша, Кралство Дания, Португалия и Комисията.

IV.    Анализ

А.      Допустимост

24.      Според Полша преюдициалното запитване в настоящото дело не е допустимо, тъй като запитващата юрисдикция не е конституирана по надлежен начин. Запитването е отправено от тричленен състав на Върховния административен съд, един от членовете на който е бил назначен като съдия в този съд съгласно процедура, включваща новия състав на KRS(10). Полша се позовава по-специално на практиката на Съда относно незачитането от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша, наричан по-нататък „Върховният съд“) на предвидените от Съюза изисквания по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)(11). Становището на Полша е, че институционалното положение на Върховния административен съд е аналогично на това на Върховния съд и че следователно същите изисквания са приложими и при преценката на редовното формиране на съставите във Върховния административен съд.

25.      Считам, че възражението на Полша трябва да се отхвърли.

26.      Както наскоро бе разгледано в моето заключение по дело Naski(12), за Съда единствено фактът, че даден съдия е бил назначен въз основа на предложение на KRS в новия му състав, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод, че са нарушени изискванията по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Напротив, необходимо е да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с назначаването на съответния съдия. Освен това не всяка нередовност в процедурата по назначаване води до невалидност на съдебния състав, а само нередовностите, които могат да породят сериозни и основателни съмнения у правните субекти, че съответният съдия не е защитен от външни влияния, по-специално от други органи на държавно управление.

27.      Както бе разгледано също така подробно в моето заключение по дело Naski(13), част от посочената от Полша съдебна практика(14) се отнася до особени обстоятелства, свързани с лица, назначени като съдии в определени състави на Върховния съд, които са дали повод на Съда да констатира, че е била оборена презумпцията за съответствие на национален съд с изискванията за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС(15).

28.      Полша не е представила никакви конкретни доказателства за това, че някой от съдиите в състава на запитващата юрисдикция е бил назначен с процедура, подобна на тази от цитираната съдебна практика. Също така Полша не е представила пред Съда никакво специфично обстоятелство за дадения съдия, но се позовава единствено на твърдението, че той бил назначен по предложение на KRS в неговия нов състав.

29.      Поради това в настоящия случай не считам за оборена презумпцията, че преюдициалният въпрос е поставен от „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, така че преюдициалното запитване е допустимо.

Б.      По същество

30.      С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се разбира понятието за облага в член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 и [съответно понятието за предимство] в член 60 от Регламент № 1306/2013. Тълкуването ѝ е необходимо, за да реши дали в случай, при който изкуствено са създадени условия за получаване на плащания, предвидени от правото на Съюза в областта на селското стопанство, следва да се откаже или отмени цялото подпомагане, или само получената посредством изкуствено създадените условия част от него.

31.      Следва да се припомни, че въпросът се отнася само до последиците от вече констатирани изкуствено създадени условия, а не до преценката дали такива са налице, макар че дружеството E. оспорва пред запитващата юрисдикция и този извод. Следователно поставеният пред Съда въпрос се основава на предпоставката, че вече е било констатирано наличието на изкуствено създадени условия.

32.      Страните в производството пред Съда заемат две различни становища по въпроса. По същество дружеството E., омбудсманът, Дания, Румъния и Комисията твърдят, че понятието за облага[, съответно за предимство,] се отнася само до сумата, която се явява следствие от изкуствено създадените условия. Този подход ще наричам „коригиращо тълкуване“. За разлика от тях Полша, Италия и Португалия считат, че понятието се отнася до целия размер на подпомагането, който подход ще наричам „наказателно тълкуване“.

33.      Привържениците на двата подхода — коригиращото и наказателното тълкуване — се основават на текста, контекста и целите на едни и същи разпоредби, но достигат до различни изводи.

34.      В настоящото заключение ще изложа най-напред противоположните доводи на страните, като ги систематизирам съгласно обичайните методи за тълкуване на правото на Съюза, за да покажа, че и двете тълкувания са възможни. След това ще направя избор, като обясня защо считам, че коригиращото тълкуване е по-подходящо с оглед по-конкретно на структурата и целите на разглежданите норми от правото на Съюза.

1.      Кратко изложение на основните доводи на страните

а)      Текстът

35.      Дружеството E. твърди, че изразът „такива предимства“(16) в член 60 от Регламент № 1306/2013 сочи на наличието на пряка връзка между предимството и изкуствено създадените условия, така че трябва да бъде отказана или отнета само тази част от плащането.

36.      Според Полша и Португалия обаче изразът „никакво предимство“(17) в член 60 от Регламент № 1306/2013 изключва възможността да се има предвид само частта от плащането, получена посредством изкуствено създадените условия. Този израз се отнасял до понятието за предимство[, съответно облага], което попада в по-общата категория на „предимств[а, съответно облаги], предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство“. С него се определя помощта, която може да бъде получена, поради което за предимство[, съответно облага,] трябвало да се счита цялата помощ, заявена от изкуствено създалото условията лице.

37.      По-нататък, за Полша, която се основава на буквалното тълкуване на член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, използването в тази разпоредба на общоупотребимата дума „облага“ в единствено число означава, че се има предвид цялото подпомагане, и разбирането ѝ само като част от него би било равнозначно на тълкуване contra legem.

38.      Според Италия текстът на член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 не прави разлика между полученото частично или общо подпомагане с оглед на други разпоредби, като например член 5, параграф 1, буква в) и член 4, параграф 2 от същия регламент(18). Ако законодателят на Съюза е имал предвид само част от неправомерно полученото подпомагане, щял да посочи това изрично. Нещо повече, като разглежда текста на член 4 от Регламент № 2988/95 систематически, Италия посочва, че отнемането на подпомагането само до размера на недължимо полученото е предвидено само в параграф 2 от същия член, който от своя страна се позовава само на параграф 1, като в резултат на това понятието за облага в параграф 3 указва целия размер на полученото подпомагане.

б)      Контекстът

39.      Що се отнася до непосредствения контекст, тоест до други разпоредби от актове на правото на Съюза, в които попадат разпоредбите, за които е поискано тълкуване, страните —независимо дали са привърженици на коригиращото, или на наказателното тълкуване — се основават на разграничението между административни мерки и санкции, но въз основа на това разграничение достигат до различни изводи.

40.      Привържениците на коригиращото тълкуване подчертават, че член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, който се отнася до административните мерки, и член 60 от Регламент № 1306/2013, който предвижда прилагането на тази разпоредба в контекста на ОСП, отстраняват недължимо платените суми и възстановяват положението, както то би се представило, ако не са налице изкуствено създадените условия. Поради това понятието за облага[, съответно предимство,] в тези разпоредби покривало единствено тази част от подпомагането, която земеделският стопанин получава чрез изкуствено създадените условия, но не и подпомагането, което земеделският стопанин има право да получи при липсата на такива условия, тъй като това би довело до неговото санкциониране.

41.      В съдебното заседание дружеството E. и омбудсманът посочват, че разпоредбите, които се отнасят до административни мерки, не могат сами по себе си да служат като правна основа за държавите членки да налагат санкции на земеделските стопани. Комисията счита, че ако липсва санкционна разпоредба в правната система на държава членка, този пропуск не би могъл да се поправи чрез разширено тълкуване на член 60 от Регламент № 1306/2013. Дания и Комисията считат, че разглежданите разпоредби трябва да се прилагат еднакво в държавите членки и че ако някоя държава членка въведе такива санкции, биха възникнали разлики в това прилагане.

42.      Привържениците на наказателното тълкуване обаче не считат отказа или отнемането на целия размер на подпомагането за санкция. В този смисъл наименованието „наказателно тълкуване“ всъщност е подвеждащо по отношение на този подход, но аз ще го запазя все пак, тъй като то е възприето от всички участници в настоящите производства.

43.      Според Полша разграничението между административни мерки и санкции в Регламент № 2988/95 показва всъщност, че пълното изключване не е санкционна мярка срещу бенефициера, а възстановяване на правния ред, тъй като премахва икономическите последици от недължимото плащане. Освен това държавите членки можели и да налагат санкции.

44.      Според Италия обаче изкуственото създаване на условия е умишлено поведение, характеризиращо се с измама, и следователно съставлява умишлено нарушение по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95, възприет и в член 60 от Регламент № 1306/2013. Неправомерното поведение на заявител не можело да се анализира с количествени понятия, тъй като изкуствено създадените условия подкопават доверието между органа, който предоставя подпомагането, и лицето, което го получава. Поради това целият размер на подпомагането следвало да бъде отказан или отнет.

в)      Цели

45.      Дружеството E., Дания, Румъния и Комисията твърдят, че коригиращото тълкуване е съобразено с целите на разглежданите разпоредби, а Полша и Португалия считат, че наказателното тълкуване е съобразено с тези цели.

46.      В това отношение дружеството E. посочва, че една от целите на ОСП е да подкрепя реално осъществяващите селскостопанска дейност стопани. В съответствие с тази цел би било да се откаже или отнеме само частта от подпомагането, която е свързана с изкуствено създадените условия, и земеделските стопани да получат останалата част от подпомагането, на което имат право, докато в противен случай земеделският стопанин няма да получи каквато и да било подкрепа, въпреки че реално осъществява селскостопанска дейност. Освен това дружеството E. обръща внимание на принципа ne bis in idem и принципа на пропорционалност, тъй като при тълкуване на разпоредбите като основани на връщане само на неправомерно полученото, отпада рискът от налагане на две наказания на едно и също лице за едно и също нарушение, а изключването от схемите за плащания независимо от размера на полученото подпомагане не е пропорционално и е във вреда на земеделските стопани.

47.      Комисията посочва, че цел на разглежданите разпоредби е защитата на финансовите интереси на Съюза. Тези интереси били защитени, когато се върне неправомерно получената част от подпомагането.

48.      Дания счита, че отказването или отнемането само на тази част от подпомагането, която земеделският стопанин е получил вследствие на изкуствено създадените условия, е разрешение, което осигурява подходящо равновесие между преследваните от ОСП цели и защитата на финансовите интереси на Съюза.

49.      От своя страна Полша е съгласна, че целите на разглежданите разпоредби се състоят в осигуряването на ефективното прилагане на ОСП и в защитата на финансовите интереси на Съюза. При все това тези цели не биха могли да се постигнат, ако се приеме, че част от подпомагането може да се получи, въпреки че са били създадени изкуствено условия, което не би поощрило правилното и ефективно използване на фондовете на Съюза. Следвало да се имат предвид член 325 и член 4, параграф 3 ДЕС, съгласно които държавите членки са длъжни да прилагат схемите за подпомагане и да предприемат конкретни стъпки за борба със злоупотребите.

50.      Освен това Полша счита, че с отказа или отнемането на пълния размер на подпомагането не може да се приеме, че земеделският стопанин се лишава от дадено право. Считало се, че правото на подпомагане не е възникнало изобщо, тъй като заявителят, който е получил подпомагане въз основа на изкуствено създадени условия, не изпълнява материалноправните условия, така че цялото плащане се оказвало недължимо. В този смисъл отказът или отнемането на цялото плащане били пропорционални, тъй като напълно неутрализирали последиците от изкуствено създадените условия; те били подходящи, тъй като пряко отстранявали резултата от създаването на такива условия, като не била налице друга, по-лека мярка, която да е също толкова ефективна, доколкото само поправянето на нарушението обезсилвало част от последиците от заобикалянето.

51.      Португалия счита, че пълното изключване на подпомагането съответства на целите за ефективност и възпиране, които трябва да имат административните мерки, за да се осигури защитата на финансовите интереси на Съюза съгласно член 2, параграф 1, второ изречение от Регламент № 2988/95.

г)      Подготвителни работи за приемане на уредбата 

52.      Единствено Полша изтъква доводи, свързани с подготвителните работи за приемането на уредбата. Тя обръща внимание, че клаузи относно заобикалянето на разпоредби, като тази на член 60 от Регламент № 1306/2013, е имало в предишни регламенти на Съюза относно ОСП, които са предвиждали, че не се предоставя подпомагане на лица, за които е установено, че са създавали изкуствено условия. Макар член 60 от Регламент № 1306/2013 да не се отнася пряко до неполучаването или отнемането на плащания, законодателните актове не изключвали такова разрешение. Поради това било трудно да се прецени дали намерението на законодателя на Съюза е да ограничи прилагането на пълното изключване от подпомагане при заобикаляне на приложимото законодателство.

53.      По мое мнение доводите на Полша, които се основават на подготвителните работи за приемането на уредбата, не подкрепят нито наказателното, нито коригиращото тълкуване, тъй като няма основания да се счита, че предхождащи член 60 от Регламент № 1306/2013 разпоредби биха могли да се тълкуват по единия или другия начин(19). С други думи, те са също толкова двусмислени, колкото е и член 60 от Регламент № 1306/2013(20).

2.      Предложеното тълкуване

54.      При липсата на каквото и да е пояснение в Регламент № 2988/95 или Регламент № 1306/2013 на понятието за облага[, съответно предимство,] не е възможно да се направи извод единствено въз основа на текста дали това понятие се отнася до целия размер на подпомагането, или само до получената посредством изкуствено създадените условия част от него.

55.      Действително, ако текстът на тези разпоредби се разглежда сам за себе си, биха могли да се приемат както коригиращото, така и наказателното тълкуване. Както съм посочил в предишни заключения, в повечето случаи не е възможно да се разбере значението на разпоредби от правото на Съюза само от използваните в тях думи. В подобни случаи текстът на разпоредбите не може да бъде отделен от контекста и целите им(21).

56.      Бих искал да припомня, че настоящото дело се отнася до случай на подпомагане в рамките на ОСП. От представените пред Съда данни се установява, че спорът е възникнал поради това, че стопанствата на дружествата E., B. и N. са образувани чрез изкуствено разделяне, за да могат да получат по-високи плащания, отколкото, ако бяха подали заявление от името само на един субект. По делото изглежда безспорно обаче, че дружеството E. се е занимавало със селскостопанска дейност в периода, за който е трябвало да му се отпусне подпомагане — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. Поради това изглежда, че дружеството E. е имало право да получи подпомагане, но размерът му е трябвало да се намали с оглед на системата на намаляващи плащания, която е въведена в полза на малките стопанства.

57.      При тези обстоятелства пряко относимата разпоредба, въз основа на която запитващата юрисдикция следва да реши дали трябва да се откаже целият размер, или само съответната част, е разпоредбата относно случаите на заобикаляне на норми в член 60 от Регламент № 1306/2013. За да разреши висящия пред нея спор, запитващата юрисдикция трябва да установи значението на понятието за предимство в тази разпоредба.

58.      Член 60 от Регламент № 1306/2013 се съдържа в дял V на Регламента, озаглавен „Системи за контрол и санкции“. Както става ясно от член 58, която е първата разпоредба под това заглавие, тези системи за контрол и санкции, подлежащи на въвеждане от държавите членки, служат за защита на финансовите интереси на Съюза. Следователно контекстът, който има отношение към тълкуването на разпоредбите в този дял, е Регламент № 2988/95, явяващ се общ законодателен акт, насочен към защитата на финансовите интереси на Съюза във всички области, засягащи бюджета на Съюза, включително ОСП.

59.      Това се потвърждава от съображение 39 от Регламент № 1306/2013, който предвижда, че „[с] оглед на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, държавите членки следва да предприемат мерки с цел да се уверят, че финансираните от Фондовете трансакции са действителни и са правилно извършени. Също така държавите членки следва да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на бенефициерите. За тази цел следва да се прилага [Регламент № 2988/95]“(22).

60.      Съдът вече е тълкувал член 4 от Регламент № 2988/95 в смисъл, че в него се съдържат административни мерки, целящи защитата на приходите и разходите в бюджета на Съюза. Във връзка с това Съдът е разграничил административните мерки от санкциите. Действително, подобен извод се налага от самия член 4, параграф 4 от Регламент № 2988/95, съгласно който „[м]ерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

61.      Това намира потвърждение в постоянната практика на Съда, съгласно която „задължението за връщането на недължимо платеното не представлява санкция, за която е необходимо ясно и недвусмислено правно основание, а просто последица от констатацията, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на [Съюза], са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане“(23).

62.      Въз основа на това в решението по дело Cimmino и др.(24) Съдът е приел, че оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за внос на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, което не изключва възможността да му бъдат наложени предвидените в националното законодателство санкции.

63.      Накратко, Регламент № 2988/95 прави разграничение между административните мерки и санкциите, като урежда първите в член 4, а вторите — в член 5, а видно от съдебната практика, административните мерки обслужват защитата на бюджета на Съюза, а не санкционират лицата, които са заобиколили норми на Съюза. Както посочва генерален адвокат Sharpston, „тези мерки по същество се отнасят до възстановяване на конкретни средства, които е трябвало, но не са постъпили в бюджета на ЕС[,] или които са били неправомерно изплатени от него“(25), или още, както е в настоящия случай, които би трябвало да не се изплащат от бюджета на Съюза.

64.      Всички страни в производствата с изключение Италия(26) приемат, че член 60 от Регламент № 1306/2013 представлява не санкция, а административна мярка, чрез която се прилага член 4 от Регламент № 2988/95 в рамките на ОСП.

65.      Както Комисията отбелязва по същество, структурата на Регламент № 1306/2013 — който съдържа правила относно административни мерки в член 60 и член 63 (отчасти), както и правила относно административни санкции в член 63 (отчасти) и член 64 — отразява разграничението между член 4 и член 5 от Регламент № 2988/95.

66.      За разлика от привържениците на коригиращото тълкуване Полша, която приема, че член 60 от Регламент № 1306/2013 се отнася до административни мерки, а не до санкции, не счита, че отказът или отнемането на целият размер на подпомагането представлява санкция. Също като Португалия тя твърди, че ако бъде отказана или отнета само част от подпомагането, това би лишило разпоредбата от всяко възпиращо действие, което би могло да отслаби системата на защита на финансовите интереси на Съюза.

67.      Доводът относно възпиращото действие обаче се отнася до санкциите, а не до административните мерки. Обратно на твърдяното от Португалия, обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 2988/95 „административните проверки, мерки и санкции“ трябва да са „ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект“, не опровергава това твърдение, тъй като тази формулировка изразява общите принципи на режима, въведен с този регламент в дял I, докато разграничението между мерки и санкции е въведено по-късно в дял II на същия регламент.

68.      Освен това следва да се има предвид и член 62 от Регламент 2021/2116, който е заменил член 60 от Регламент № 1306/2013 и който предвижда, че „[б]ез да се засягат специалните разпоредби на правото на Съюза, държавите членки вземат ефективни и пропорционални мерки, за да предотвратят заобикалянето на разпоредби на правото на Съюза и гарантират по-специално, че никакво предимство, предвидено в законодателството в областта на селското стопанство, не се предоставя на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на посоченото законодателство“(27).

69.      Доколкото тази нова разпоредба използва съюза „и“, изглежда, с нея се потвърждава, че превантивни мерки действително са изискуеми, но те са различни от административните мерки, които целят да премахнат последиците от евентуалната злоупотреба.

70.      Също така, противно на изложените от Полша доводи, за да се постигнат целите на административните мерки, не е необходимо да се откаже или да се отмени целият размер на подпомагането, а само размерът, който не е трябвало да се плаща или е бил погрешно заплатен от бюджета на Съюза.

71.      Ако държава членка желае да предприеме и други мерки в това отношение, като предвиди допълнително отнемане, тя може да го направи на отделно правно основание, без да се позовава на член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 или на член 60 от Регламент № 1306/2013.

72.      Без наличието на подобно ясно правно основание за налагането на санкция би имало нарушаване на принципа на законосъобразност. Съдът е преценил, че отказът или отнемането на недължимо платена сума, получена чрез нарушаване на нормите на Съюза, не засяга принципа на законосъобразност(28). При все това отказът на цялата сума, дори когато даден земеделски стопанин има право да получи определено подпомагане в рамките на ОСП, ще има за последица неговото санкциониране.

73.      В това отношение изглежда, че правното положение в Португалия съществено се различава от това в Полша. В съдебното заседание Португалия е посочила, че законодателството ѝ изрично предвижда да не се предоставя подпомагане на бенефициери, създали изкуствено условията за получаването му, а при установяване на такова създаване на условия плащания не се извършват. В Полша обаче — както подчертава омбудсманът и потвърждава самата Полша — подобна правна уредба липсва.

74.      Би противоречало на принципа nulla poena sine lege тълкуване на член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 и на член 60 от Регламент № 1306/2013 в смисъл, че те сами по себе си оправомощават държавите членки да отказват пълния размер на подпомагането, тъй като налагането на санкции изисква наличието на ясно правно основание, уведомяващо предварително адресатите, че за определено поведение ще последва санкция.

75.      Освен това не се изисква подобно тълкуване, за да се гарантира ефективността на административните мерки, чиято цел е да се защитят финансовите интереси на Съюза, а не да се санкционират злоупотреби. Финансовите интереси на Съюза са вече защитени чрез отказ или отнемане само на онази част от подпомагането, която е свързана с изкуствено създадените условия.

76.      В допълнение, както бе отбелязано от Дания, предложеното разрешение е съобразено също с целите на ОСП. Една такава цел е подпомагане на осъществяващите реална селскостопанска дейност стопани. Преценката дали това е така, зависи, както посочиха дружеството E., Дания и Румъния, от дадените за всеки отделен случай обстоятелства. Ако получил подпомагане земеделски стопанин не се занимава със селскостопанска дейност, това би обосновало отказа или отнемането на пълния размер на подпомагането. Ако земеделски стопанин обаче осъществява дейностите, за които е получил подпомагане, би противоречало на тази цел на ОСП да бъде лишен от подпомагане за тези дейности.

77.      Поради това считам, че Съдът следва да възприеме тълкуване на понятието за облага в член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 и [съответно на понятието за предимство] в член 60 от Регламент № 1306/2013 в смисъл, че се изисква отказ или отнемане само на тази част от подпомагането, която не е получена вследствие на изкуствено създадените условия, а не на целия размер на подпомагането, при условие все пак, че селскостопанската дейност е била осъществявана реално. Това тълкуване би примирило по най-подходящ начин целите на ОСП със защитата на финансовите интереси на Съюза.

78.      Остава да разгледам няколко практически довода, които се повдигат от привържениците на наказателното тълкуване.

79.      Според Полша тълкуване, съгласно което трябва да бъде отказана или отнета само съответната част от подпомагането, би довело до произвол и непредсказуемост, тъй като властите ще трябва да създават хипотетични сценарии, за да изчислят кой размер би трябвало да се предостави на земеделския стопанин и кой да му бъде отказан или отнет. В съдебното заседание Полша подчерта, че съществуват значителни трудности за осъществяването на подобни преценки.

80.      Португалия твърди, че установяването на случаи с изкуствено създадени условия предполага високи административни разходи, тъй като изисква от властите да заменят неправилно подадено заявление за подпомагане с правилно.

81.      Макар да намирам тези доводи за основателни, подобни практически трудности не изглеждат непреодолими. Настоящият случай показва, че е възможно да се направят необходимите изчисления (вж. т. 12 от настоящото заключение).

82.      Също така, както бе посочено от Комисията, евентуалната тежест за властите не би била прекомерна при прилагането на разумни усилия. Освен това съответни оценки обикновено вече се извършват чрез изследване на изкуствено създадените условия.

83.      Така или иначе в случаи, при които е невъзможно да се направят необходимите изчисления, съдебната практика, изглежда, подкрепя виждането, че е обосновано да се откаже или отнеме целият размер на подпомагането(29).

84.      Следователно доводи, основани на практически трудности, не изглежда да дават достатъчни основания срещу предложеното тълкуване.

V.      Заключение

85.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) преюдициален въпрос, както следва:

„Понятието за облага в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и [съответно понятието за предимство] в член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че на отказ или отнемане подлежи само получената посредством изкуствено създадени условия част от подпомагането“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      Регламент от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).


3      Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549). Той е заменен от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ L 435, 2021 г., стр. 187).


4      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608). Той е заменен от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и № 1307/2013 (ОВ L 435, 2021 г., стр. 1).


5      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487). Той също е заменен от Регламент 2021/2115.


6      Вж. по-конкретно член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 и трето, девето и тринадесето съображение от Регламент № 2988/95.


7      Kierownik Biura Powiatowego Agencji Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa (Ръководител на районна служба на Агенцията за преструктуриране и модернизиране на селското стопанство, Полша, наричан по-нататък „първоинстанционният административен орган“).


8      Dyrektor Podkarpackiego Oddziału Regionalnego Agencji Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa w Rzeszowie (Директор на Подкарпатския клон на Агенцията за преструктуриране и модернизиране на селското стопанство в Жешов, Полша, наричан по-нататък „второинстанционният административен орган“).


9      Запитващата юрисдикция обръща внимание на практиката на Съда, съгласно която наличието на злоупотреба предполага два конститутивни елемента: първо, съчетание на обективни обстоятелства, в които, независимо от формалното спазване на предвидените от съответните норми условия, целта на тези норми не е била постигната, и второ, субективен елемент, състоящ се в намерението да се получи предимство от нормите на Съюза чрез изкуственото създаване на предвидените условия за неговото получаване. Тя се позовава в частност на решения от 12 септември 2013 г., Слънчева сила  (C‑434/12, EU:C:2013:546), и от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑176/20, EU:C:2022:274).


10      Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „KRS“).


11      Полша се позовава на решения от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност) (C‑718/21, EU:C:2023:1015), и от 4 септември 2025 г., AW „T“ (C‑225/22, EU:C:2025:649), както и на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 8 ноември 2021 г. по дело Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша (CE:ECHR:2021:1108JUD004986819).


12      Вж. моето заключение по дело Naski (C‑273/24, EU:C:2026:609, по-специално т. 36—38), в което се позовавам на решения от 26 март 2020 г., Review Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232), и от 24 март 2026 г., Rzecznik Praw Obywatelskich (Отстраняване на съдия от общ съд) (C‑521/21, EU:C:2026:242). Вж. също наскоро постановените решения от 16 юли 2026 г., Gekus (C‑748/23, EU:C:2026:594, по-специално т. 35—37), и от 16 юли 2026 г., Rzecznik Dyscyplinarny Sądu Najwyższego (C‑96/24, C‑103/24 и C‑112/24, EU:C:2026:595, по-специално т. 52—54).


13      Вж. моето заключение по дело Naski (C‑273/24, EU:C:2026:609, по-специално т. 39—42).


14      По-конкретно, решение от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност)  (C‑718/21, EU:C:2023:1015), и решение на ЕСПЧ от 8 ноември 2021 г., Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша (CE:ECHR:2021:1108JUD004986819).


15      Обстоятелствата са включвали назначаването на лица като съдии във Върховния съд от президента на републиката въпреки решението на компетентния полски съд за отмяна на съответните решения на KRS, както и факта, че ЕСПЧ и Върховният административен съд са счели конкретните процедури за назначаване на определени лица за противоречащи на изискванията за независимост.


16      Курсивът е мой.


17      Курсивът е мой.


18      Следва да се отбележи обаче, че текстът на италиански език на член 4, параграф 2 от Регламент № 2988/95 се различава от този на други езици, тъй като говори за отнемане на неправомерно получена облага, докато в текстовете на други езици се говори за получената облага.


19      В това отношение Полша по същество се позовава на: 1) член 193 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1); 2) член 30 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16); 3) член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 2011 г., стр. 8); и 4) член 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, 2011 г., стр. 1).


20      Това се отнася и до други актове на Съюза. Вж. например член 7 от Регламент (ЕО) № 1259/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика [неофициален превод] (ОВ L 160, 1999 г., стр. 113); или член 29 от Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).


21      Вж. в това отношение заключенията ми по дела Rigall Arteria Management (C‑64/21, EU:C:2022:453, т. 43) и G.K. и др.  (Европейска прокуратура) (C‑281/22, EU:C:2023:510, т. 33).


22      В това отношение Съдът е приел, че разпоредбите на Регламент № 1306/2013 трябва да се тълкуват по начин, който е съвместим с общите правила на Регламент № 2988/95. Вж. решение от 29 февруари 2024 г., Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet) (C‑437/22, EU:C:2024:176, т. 51).


23      Съдът е възприел това за първи път в решение от 14 декември 2000 г., Emsland-Stärke (C‑110/99, EU:C:2000:695, т. 56) (курсивът е мой), което се отнася за случаи на злоупотреби при износ, рефинансиран в рамките на ОСП, към които обаче член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 не е бил приложим ratione temporis. Съдът е потвърдил становището си в последвали дела, в които този регламент е бил приложим. Вж. например решения от 4 юни 2009 г., Pometon (C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28), от 9 юли 2015 г., Cimmino и др. (C‑607/13, EU:C:2015:448, т. 73), и от 4 октомври 2024 г., Комисия/PB (C‑721/22 P, EU:C:2024:836, т. 46).


24      Решение от 9 юли 2015 г. (C‑607/13, EU:C:2015:448, т. 75).


25      Заключение на генерален адвокат Sharpston по дело Cimmino и др. (C‑607/13, EU:C:2015:67, т. 112).


26      Според Италия член 60 от Регламент № 1306/2013 прилага член 5 от Регламент № 2988/95. Вж. точка 44 от настоящото заключение.


27      Курсивът е мой.


28      Вж. например решение от 4 юни 2009 г., Pometon (C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика).


29      В това отношение и с оглед на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/95 Комисията се позовава на решение от 13 декември 2012 г., FranceAgriMer (C‑670/11, EU:C:2012:807), в което Съдът е приел, че националните органи биха могли да изискат възстановяване на цялото подпомагане, ако съответната част не може да бъде отделена.