Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
15 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Член 343 ДФЕС — Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз — Длъжностни лица и други служители на Съюза — Член 12 — Необлагане с националните данъци — Данък върху даренията — Член 13, първа алинея — Облагане с този данък в държавата членка, в която длъжностното лице пребивава и която не се явява за него нито държава по произход, нито държава по изпълнение на служебните задължения — Местоживеене за данъчни цели на длъжностните лица и на другите служители на Съюза “
По дело C‑275/25 [Kolwager](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 20 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 9 април 2025 г., в рамките на производство по дело
Finanzamt B
срещу
A,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, S. Gervasoni (докладчик), A. Kumin, I. Ziemele и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за A, от D. Salm, Rechtsanwalt,
– за германското правителство, от J. Möller и P.‑L. Krüger, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Heller и L. Hohenecker, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 април 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Разглежданото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите (ОВ C 326, 2012 г., стр. 266) (наричан по-нататък „Протокол № 7“).
2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между A, служител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и Finanzamt B (Данъчна служба, Германия) относно плащането на данък върху даренията в Германия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Договор за функционирането на ЕС
3 Член 343 ДФЕС предвижда:
„[Европейският съюз] се ползва на територията на държавите членки с привилегии и имунитети, необходими за изпълнението на неговите задачи при условията, определени в Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. Същото се отнася до Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка“.
Протокол № 7
4 Протокол № 7 има само едно съображение, което гласи:
„Като съзнават, че по силата на член 343 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на член 191 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), Европейският съюз и Евратом се ползват, на територията на държавите членки, с необходимите за изпълнението на тези задачи привилегии и имунитети“.
5 Член 12 от този протокол гласи:
„Длъжностните лица и другите служители на Съюза подлежат на данъчно облагане в полза на Съюза върху изплатените им от Съюза заплати, надници и възнаграждения, при условията и според процедурата, определена от Европейския парламент и от Съвета [на Европейския съюз], като действат чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация със заинтересованите институции.
Те се освобождават от националните данъци върху заплатите, надниците и възнагражденията, които са им били изплатени от Съюза“.
6 Член 13 от посочения протокол гласи:
„За целите на прилагането на данъка върху дохода, на имуществения данък и на данъка върху наследството, както и за целите на прилагането на конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите членки на Съюза, длъжностните лица и другите служители на Съюза, които единствено поради изпълнение на задълженията им в служба на Съюза установяват своето пребиваване на територията на държава членка, различна от тази на тяхното местоживеене за данъчни цели, по времето когато са постъпили на работа в Съюза, се считат както в държавата на тяхното действително пребиваване, така и в държавата на местоживеене за данъчни цели, че са запазили местоживеенето си в последната държава, при условие че тя е член на Съюза. Тази разпоредба се прилага също така и спрямо съпруга, доколкото последният/та не упражнява някаква дейност срещу заплащане, и спрямо децата, които са зависими от и се намират под грижата на лицата, посочени в настоящия член.
Движимата собственост, която принадлежи на лицата, посочени в предходната алинея и е разположена на територията на държавата, където те временно пребивават, се освобождава от данък върху наследството в тази държава; за определянето на данъка на тази собственост, тя се счита за намираща се в държавата на местоживеене за данъчни цели, при спазване на правата на трети държави и при съобразяване с възможното прилагане на разпоредбите на международните конвенции за двойното данъчно облагане.
Всяко местоживеене, което е било придобито единствено с цел изпълнението на задълженията по служба в други международни организации, не се взема предвид при прилагане на разпоредбите на настоящия член“.
7 Член 17 от този протокол гласи:
„Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на длъжностните лица и на другите служители на Съюза единствено в интерес на Съюза.
[…]“.
8 Член 21, първа алинея от Протокол № 7 предвижда:
„Настоящият протокол се прилага също и по отношение на Европейската инвестиционна банка, на членовете на нейните органи, на служителите ѝ, както и на представителите на държавите членки, които участват в работата ѝ […]“.
Германското право
Закон за данъка върху наследствата и данъка върху даренията
9 Член 1 от Erbschaft- und Schenkungsteuergesetz (Закон за данъка върху наследствата и данъка върху даренията), публикуван на 27 февруари 1997 г. (BGBl I, 1997 г., стр. 378), в редакцията му, приложима към фактите по случая, е озаглавен „Облагаеми сделки“ и гласи:
„(1) С данък върху наследствата (данък върху даренията) се облагат:
1. имуществата, получени в случай на смърт;
2. имуществата, придобити по дарение между живи;
[…]
(2) Освен ако не е предвидено друго, разпоредбите на настоящия закон относно придобиването на имущество в случай на смърт се прилагат също така и за даренията и за даренията с тежести […]“.
10 Член 2 от този закон е озаглавен „Лично данъчно задължение“ и предвижда:
„(1) Задължение за заплащане на данъка е налице:
1. в случаите по член 1, параграф 1, точки 1—3, за цялото наследено, съответно дарено имущество, когато към момента на смъртта си наследодателят, съответно дарителят към момента на извършване на дарението, или наследникът, съответно приобретателят към момента на възникване на данъчното задължение (член 9), е местно лице [„Inländer“]. Местни лица са:
а) физическите лица с местожителство или обичайно местопребиваване на територията на Германия […]“.
11 Член 7 от този закон е озаглавен „Дарения между живи“ и предвижда:
„(1) За дарения между живи се считат
1. всяко безвъзмездно отстъпване на имущество между живи, доколкото надареният се обогатява за сметка на дарителя;
[…]“.
12 Член 9 от същия закон е озаглавен „Възникване на данъчното задължение“ и гласи:
„(1) Данъчното задължение възниква
1. по отношение на имуществата, получени в случай на смърт — към момента на смъртта на наследодателя;
2. по отношение на даренията между живи — към момента на отстъпване на имуществото;
[…]“.
Данъчен кодекс
13 Член 8 от Abgabenordnung (Данъчен кодекс), публикуван на 1 октомври 2002 г. (BGBl I, 2002, стр. 3866, изменен с BGBl I, 2003 г., стр. 61), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, е озаглавен „Местоживеене“ и гласи:
„Местоживеенето на дадено лице е там, където притежава жилище при обстоятелства, от които може да се заключи, че то ще запази и използва това жилище“.
14 Член 9 от този кодекс е озаглавен „Обичайно пребиваване“ и предвижда:
„Мястото на обичайно пребиваване на дадено лице е това място, където то пребивава при обстоятелства, които показват, че пребиваването на лицето на това място или в тази област не е само временно. За място на обичайно пребиваване в приложното поле на този закон винаги и изначално се счита непрекъснат престой с продължителност над шест месеца; не се вземат предвид краткосрочни прекъсвания. Второ изречение не се прилага, ако пребиваването е само с цел посещение, отдих, лечение или подобни лични цели и не продължава повече от една година“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 През 1995 г. А става служител на ЕИБ и напуска Австрия, където е живял до този момент, и се премества в Люксембург, за да изпълнява служебните си задължения в тази институция. През 2010 г. той се жени и се премества да живее със съпругата си в Германия. Успоредно с това той продължава да ползва и апартамента си в Люксембург.
16 През 2013 г. той получава от брат си, който живее в Австрия, дарение от 300 000 евро.
17 С решение от 13 април 2017 г. германската данъчна администрация приема, че за това дарение A дължи данък в размер на 56 000 евро.
18 Жалбата — която А подава по административен ред срещу това решение и в която твърди, че на основание член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 местоживеенето му за данъчни цели е само в Австрия — е отхвърлена с решение от 1 август 2019 г. Данъчната администрация приема, че успоредно с местоживеенето си за данъчни цели в Австрия А е установил местоживеене за данъчни цели и в Германия, като първото местоживеене е само фиктивно и поради това А е неограничено задължен за данъка върху даренията в Германия.
19 С решение от 16 септември 2021 г. Finanzgericht Rheinland-Pfalz (Финансов съд Райнланд-Пфалц, Германия) уважава жалбата на А, като приема, че изпълнението на критерия по член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 — а именно наличие на основание за установяване на пребиваване в държава, различна от тази на местоживеенето за данъчни цели — трябва да се прецени към датата, на която А е постъпил на работа в служба на Съюза. Според този съд всяка последваща промяна, каквато в случая е промяната на мястото на живеене по лични причини, е без значение, докато лицето продължава да работи в служба на Съюза и действителното му пребиваване е географски свързано с мястото на изпълнение на служебните му задължения.
20 Германската данъчна администрация обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия), като твърди нарушение на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7. Според тази данъчна администрация посочената разпоредба не се отнася за данъка върху даренията и при всички положения е неприложима в случаи като разглеждания в главното производство, при които по лични причини служител на Съюза установява — след като вече е встъпил в длъжност — местоживеене и в друга държава членка.
21 Запитващата юрисдикция посочва, че е възможно данъкът върху даренията да попада в приложното поле на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, но че има известни съмнения в това отношение.
22 Според нея приложимостта на тази разпоредба по отношение на данъка върху даренията би дала основание да се приеме, че в случая A няма местоживеене за данъчни цели в Германия. Такъв би бил случаят, ако тази разпоредба се тълкува в смисъл, че освен местоживеенето си за данъчни цели в държавата членка по произход (в случая Австрия), длъжностно лице или друг служител на Съюза не може да има никакво друго местоживеене за данъчни цели. Запитващата юрисдикция не е сигурна обаче дали посочената разпоредба следва да се тълкува така и в случаите, когато след постъпването си на работа длъжностно лице или служител на Съюза установи своето пребиваване в държава членка (в случая Германия), различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения (в случая Люксембург), като същевременно запази фактическо местоживеене в последната държава членка.
23 Ето защо според запитващата юрисдикция се налага, на първо място, да се изясни дали член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 е приложим по отношение на данъка върху даренията.
24 Тя отбелязва, че данъкът върху даренията не е изрично посочен в тази разпоредба, за разлика от данъка върху дохода, имуществения данък и данъка върху наследството. Според нея германското право разглежда данъка върху даренията като самостоятелен вид данък и различията му с данъка върху дохода, имуществения данък и данъка върху наследството не допускат включването му в материалното приложно поле на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7.
25 Запитващата юрисдикция все пак допуска възможността данъкът върху даренията да се разглежда като посочения в член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 данък върху дохода, тъй като облага обогатяване на надарения. Според нея някои държави членки, след които по-конкретно Кралство Дания, Република Естония, Република Литва и Чешката република, облагат даренията с данък върху дохода.
26 Запитващата юрисдикция счита, че данъкът върху даренията би могъл да се разглежда и като данък върху наследството по смисъла на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7. Всъщност данъкът върху даренията неизбежно допълвал данъка върху наследството, тъй като последният можел лесно да се заобиколи чрез дарение. В германското право е възприета концепцията за „предварително наследяване“ и въз основа на нея данъкът върху даренията се събира по същество по същите правни норми като данъка върху наследството. Други държави членки, като например Кралство Испания, Френската република, Италианската република и Република Полша, подхождали по същия начин.
27 Ако се приеме, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 се отнася и за данъка върху даренията, запитващата юрисдикция иска да се установи, на второ място, дали тази разпоредба не допуска длъжностно лице на Съюза, което единствено поради изпълнението на задълженията си в служба на Съюза е установило своето пребиваване в държава членка, различна от държавата си по произход, да има местоживеене за данъчни цели в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения, за целите на облагането с такъв данък.
28 При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Прилага ли се член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол [№ 7] за облагането с данък върху даренията?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: изключва ли тази разпоредба възможността лице, което е длъжностно лице или друг служител на Съюза и което единствено поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза е установило своето пребиваване на територията на държава членка, различна от държавата членка по произхода си, да установи допълнително местоживеене за данъчни цели в друга държава членка, различна от държавата членка, в която изпълнява служебните си задължения, като същевременно запази фактическото си местоживеене в държавата членка, в която изпълнява служебните си задължения?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
29 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим и по отношение на данък, с който се облагат дарения.
30 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид текстът ѝ, нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 91).
31 На първо място, член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 гласи: „[з]а целите на прилагането на данъка върху дохода, на имуществения данък и на данъка върху наследството, както и за целите на прилагането на конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите членки на Съюза, длъжностните лица и другите служители на Съюза, които единствено поради изпълнение на задълженията им в служба на Съюза установяват своето пребиваване на територията на държава членка, различна от тази на тяхното местоживеене за данъчни цели, по времето когато са постъпили на работа в Съюза, се считат както в държавата на тяхното действително пребиваване, така и в държавата на местоживеене за данъчни цели, че са запазили местоживеенето си в последната държава, при условие че тя е член на Съюза“.
32 Видно от текста ѝ, тази разпоредба разграничава, от една страна, местоживеенето за данъчни цели на длъжностните лица и другите служители на Съюза, като предвижда, че същите запазват местоживеенето си за данъчни цели в държавата членка, в която то е било по времето, когато са постъпили на работа в Съюза (наричана по-нататък „държавата по произход“), и от друга страна, фактическото пребиваване, което тези длъжностни лица и други служители са установили на територията на държава членка, различна от тази на държавата си по произход, единствено поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза (наричана по-нататък „държавата по пребиваване“).
33 Посочената разпоредба предвижда, че макар да са установили своето пребиваване в държава членка, различна от държавата си по произход, длъжностните лица и другите служители на Съюза, които са направили това единствено поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза, запазват в държавата по произход местоживеенето си за целите на прилагането на данъка върху дохода, на имуществения данък и на данъка върху наследството.
34 Трябва да се отбележи, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не посочва изрично данъка върху даренията, а само следните три категории данъци: данъка върху дохода, имуществения данък и данъка върху наследството, без при това да дава определения за тях.
35 В това отношение германското правителство твърди, че понятията за данък върху дохода, имуществен данък и данък върху наследството подлежат на определяне от съответното национално право.
36 Вярно е наистина, че съгласно практиката на Съда данъкът върху дохода, който длъжностно лице дължи в държавата си по произход за приходите си от отдаване под наем на притежавано от него там жилище, следва да се определя съгласно критериите на правото на тази държава (вж. в този смисъл решение от 25 май 1993 г., Kristoffersen, C‑263/91, EU:C:1993:207, т. 11 и 13). При все това обаче фактът, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 установява правило за това как се определя местоживеенето на длъжностните лица и другите служители на Съюза за целите на прилагането на националните данъци, не означава, че категориите данъци, за които се прилага това правило, съответстват на определенията, дадени им от законодателствата на държавите членки.
37 Такова тълкуване би било всъщност несъвместимо с необходимостта да се гарантира еднообразно прилагане на въведения с Протокол № 7 данъчен режим на длъжностните лица и другите служители на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 юни 1993 г., X, C‑88/92, EU:C:1993:246, т. 14).
38 От една страна, то би довело до обуславяне на приложното поле на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 от конкретните дефиниции на различните категории данъци във всяко национално право. Според това дали понятията за данък върху дохода, имуществен данък и данък върху наследството в съответното национално право включват или не данъка върху даренията, местожителството на длъжностните лица и другите служители на Съюза за целите на събирането на данъка върху даренията вече не би зависело от разглежданата разпоредба от Протокол № 7, а от избора на съответната държава членка.
39 От друга страна, това тълкуване би довело до несигурност при прилагането на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, която може да породи конфликти на данъчна юрисдикция, оставяйки открит въпроса дали понятията за данък върху дохода, имуществен данък и данък върху наследството трябва да се разбират съгласно националното право на държавата по произход или на държавата по пребиваване. Както отбелязва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, ако правният ред на едната от тези две държави дефинира данъка върху даренията като вид данък върху дохода, а правният ред на другата го третира като данък, напълно различен от посочените в член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 категории, тази разпоредба би била или не би била приложима, в зависимост от националното право, към което се прави позоваване.
40 От изложеното следва, че понятията за данък върху доходите, имуществен данък и данък върху наследството по смисъла на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 са самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднообразно и независимо от използваните за тях в държавите членки квалификации (вж. по аналогия решение от 20 януари 2021 г., Finanzamt Saarbrücken, C‑288/19, EU:C:2021:32, т. 39).
41 Несъмнено, както вече беше отбелязано в точка 34 от настоящото решение, текстът на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не съдържа каквото и да било определение на тези понятия. При все това, видно от структурата на тази разпоредба и както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 45 от заключението си, данъкът върху даренията има някои общи основни характеристики с изрично посочените в текста на разпоредбата данък върху наследството и данък върху дохода, доколкото предмет на облагане е безвъзмездното прехвърляне на имущество или последвалото от него обогатяване. Предвид тези общи характеристики даренията в повечето правни системи на държавите членки попадат или в обхвата на данъка върху наследството, или в обхвата на данъка върху дохода.
42 На второ място, по отношение на контекста на разглежданата разпоредба и преследваните с Протокол № 7 цели следва да се отбележи, първо, че този протокол, както предвижда посоченият в неговото единствено съображение член 343 ДФЕС, предоставя на Съюза „привилегиите и имунитетите, необходими за изпълнението на неговите задачи“.
43 От това следва, че предоставените на длъжностните лица и другите служители на Съюза привилегии, имунитети и улеснения трябва да се тълкуват в смисъла, който е най-благоприятен за изпълнението на задачите на Съюза.
44 В това отношение интересите на Съюза налагат постъпването на служба на длъжностни лица и други служители да бъде привлекателно и да има ясни правила за преодоляване на административните затруднения при най-често свързаната с назначаването в институция на Съюза мобилност между държавите членки. От тази гледна точка предвиденото в член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 запазване на съществуващото местоживеене за данъчни цели предпазва длъжностните лица и другите служители на Съюза от несигурността и административните усложнения, които иначе биха възникнали при преместването на местоживеенето им за данъчни цели в друга държава членка.
45 Изключването на данъка върху даренията от приложното поле на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 би довело до това длъжностните лица и другите служители на Съюза, напуснали държавата си по произход, за да постъпят на работа в служба на Съюза, да имат местоживеене за данъчни цели на две места: първо, което е за целите на данъка върху дохода, имуществения данък и данъка върху наследството и което е в държавата им по произход, и второ, което е за целите само на данъка върху даренията и което е в държавата им по фактическо пребиваване.
46 Освен това определянето на второто местоживеене за данъчни цели би могло да се окаже сложно. Всъщност член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 предвижда запазване на местоживеенето за данъчни цели на длъжностните лица и другите служители на Съюза в държавата им по произход не само за целите на посочените в този член данъци, но и „за целите на прилагането на конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите членки на Съюза“. Следователно в хипотезата, при която двустранна данъчна спогодба между държавата по произход и държавата по пребиваване се тълкува като приложима към облагането на даренията, възниква въпросът дали за целите на данъка върху даренията местоживеенето за данъчни цели се определя от член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, тоест дали остава в държавата по произход.
47 Тълкуване на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, което е толкова сложно и несигурно по отношение на резултата си и което освен това не се подкрепя от смисъла на тази разпоредба, би противоречало на преследваната от нея в интерес на Съюза цел за просто и предвидимо определяне на данъчното положение на длъжностните лица и другите служители на Съюза по отношение на посочените в нея данъци и за повишаване така на привлекателността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.
48 Второ, член 17 от Протокол № 7 предвижда, че „[п]ривилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на длъжностните лица и на другите служители на Съюза единствено в интерес на Съюза“.
49 Видно от текста на този член, предвидените в Протокол № 7 привилегии, имунитети и улеснения — след като не се предоставят нито в интерес на длъжностните лица и другите служители на Съюза, нито в интерес на държавите членки — трябва да се тълкуват в смисъл, че са неутрални по отношение на интересите и на едните, и на другите.
50 Следователно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 40 и 41 от заключението си, правилото по член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не предоставя данъчно предимство нито на длъжностните лица и другите служители на Съюза, нито на държавите членки, в които те се установяват, за да изпълняват служебните си задължения си, тъй като за данъците, посочени в тази разпоредба, тези длъжностни лица и други служители запазват местоживеенето си данъчни цели в държавата си по произход. Напротив, това правило гарантира, че държавата по произход няма да бъде неоснователно лишена от правото си да облага с данъци лица, които иначе биха запазили в нея местоживеенето си за данъчни цели.
51 От друга страна, тълкуване на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 в смисъл, че данъкът върху даренията е изключен от категориите данъци, за които този член предвижда запазване на местоживеенето за данъчни цели в държавата по произход, би било в противоречие с посочената в точка 49 от настоящото решение цел за неутралност.
52 Всъщност, от една страна, преместването на местоживеенето за данъчни цели по отношение на данъка върху даренията в държавата по пребиваване би било благоприятно в данъчно отношение за една част от длъжностните лица и другите служители на Съюза и неблагоприятно за друга част от тях в зависимост от режимите на данъчно облагане на даренията в съответните им държави по произход и по пребиваване. От друга страна, това преместване би било благоприятно в данъчно отношение за държавите членки, в които се намират седалищата на институциите на Съюза и където следователно обикновено са работните места на длъжностните лица и служителите на Съюза, и би било неблагоприятно за останалите държави членки.
53 Трето, полезното действие на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 би било частично нарушено, ако тази разпоредба се тълкува като неприложима по отношение на данъка върху даренията. Всъщност при такова тълкуване длъжностните лица и другите служители на Съюза, които са установили своето пребиваване в друга държава членка от датата, на която са постъпили на работа, за да изпълняват служебните си задължения, биха имали местоживеене за данъчни цели в различни държави членки по отношение на данъка върху наследството и на данъка върху даренията, попадайки така под различни национални режими за тези два данъка.
54 При тези обстоятелства би съществувал риск от заобикаляне на данъка върху наследството чрез дарение, ако данъкът върху даренията в държавата по пребиваване е по-благоприятен от данъка върху наследството в държавата по произход.
55 Тази възможност би нарушила полезното действие на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, доколкото тази разпоредба предвижда запазване в държавата по произход на местоживеенето за данъчни цели по отношение на данъка върху наследството.
56 Напротив, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, тълкуване на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 в смисъл, че запазва в държавата по произход местоживеенето за данъчни цели на длъжностните лица и другите служители на Съюза и по отношение на данъка върху даренията, би позволило даренията и наследствата на тези лица да бъдат подчинени на последователен данъчен режим, който да отчита обикновено съществуващите в данъчните правни уредби на държавите членки сходства между тези два вида прехвърляния.
57 С оглед на изложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим и по отношение на данък, с който се облагат дарения.
По втория въпрос
58 При утвърдителен отговор на първия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 „изключва […] възможността лице, което е длъжностно лице или друг служител на Съюза и което единствено поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза е установило своето пребиваване на територията на държава членка, различна от държавата членка по произхода си, да установи допълнително местоживеене за данъчни цели в друга държава членка, различна от държавата членка, в която изпълнява служебните си задължения, като същевременно запази фактическото си местоживеене в държавата членка, в която изпълнява служебните си задължения“.
59 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, въведено с член 267 ДФЕС, последният следва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 16 юли 2026 г., AEDT и État du Grand-Duché de Luxembourg, C‑158/25, EU:C:2026:591, т. 21 и цитираната съдебна практика).
60 В това отношение следва да се уточни, че вторият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до възможността попадащо в приложното поле на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 длъжностно лице или друг служител на Съюза да има, освен местоживеене за данъчни цели в държавата си по произход, и „допълнително местоживеене за данъчни цели“ в държава членка, различна от държавата членка, в която изпълнява служебните си задължения.
61 Видно обаче от текста на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, в който понятието за местоживеене за данъчни цели се използва в единствено число, длъжностните лица и другите служители на Съюза, които напускат държавата си по произход, за да установят своето пребиваване на територията на друга държава членка, запазват само едно местоживеене за данъчни цели, а именно това в държавата си по произход. Това тълкуване се потвърждава от припомнената в точка 47 от настоящото решение цел на тази разпоредба за просто и предвидимо определяне на данъчното положение на длъжностните лица и другите служители на Съюза по отношение на данъците, за които тя се прилага.
62 Следователно член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не дава основание да се приеме, че А притежава, освен местоживеене за данъчни цели в държавата си по произход, и допълнително местоживеене за данъчни цели в държавата по пребиваване, която в случая е Германия.
63 Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 е приложим за длъжностните лица и другите служители на Съюза само ако същите са установили пребиваването си на територията на държава членка, различна от държавата си по произход, „единствено поради изпълнението на служебните [си] задължения в служба на Съюза“. Запитващата юрисдикция не е сигурна дали в случая това условие е изпълнено, тъй като A, който е служител на ЕИБ и е назначен на работа в седалището ѝ в Люксембург, по лични причини е преместил своето пребиваване в Германия, като все пак е запазил жилището си в Люксембург, където следователно би могъл да има фактическо местоживеене.
64 С оглед на изложените съображения вторият въпрос следва да се преформулира, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция.
65 С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което е длъжностно лице или друг служител на Съюза и което поради изпълнение на служебните си задължения е установило своето пребиваване на територията на държава членка, различна от държавата си по произход, но впоследствие по лични причини е преместило пребиваването си в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения, запазва местоживеенето си за данъчни цели в държавата си по произход.
66 На първо място, следва да се отбележи, че сигурен и недвусмислен отговор на втория въпрос не може да се изведе само от текста на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7. Тази разпоредба, въпреки че изрично предвижда условие установяването в държава членка, различна от държавата по произход, да е само поради изпълнение на задължения в служба на Европейския съюз, може да се тълкува по два различни начина.
67 Първо, член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 може да се тълкува в смисъл, че се прилага за длъжностните лица и другите служители на Съюза, при условие че установят пребиваването си само в държавата членка, в която изпълняват служебните си задължения. Такова тълкуване се налага поради текста на тази разпоредба, който предвижда, че установяването на пребиваването на длъжностните лица и другите служители в държава членка, различна от държавите им по произход, е „единствено поради изпълнение на задълженията им в служба на Съюза“. Това основание за установяване на пребиваването би могло да се доуточни, както предлага генералният адвокат в точки 77 и 78 от заключението си, в смисъл, че установяването на пребиваването в друга държава членка трябва да бъде свързано не единствено, а по определящ начин с изпълнението на задълженията в служба на Съюза. Така тълкуван, член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не би бил приложим към хипотеза, при която длъжностното лице или другият служител е установил по лични причини своето пребиваване на територията на държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения.
68 Възможно е и второ тълкуване, съгласно което посоченото в член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 основание за установяване в държава членка, различна от държавата по произход, се отнася само до решението на длъжностното лице или другия служител да премести пребиваването си в държава членка, различна от държавата си по произход, за да може да изпълнява задълженията си в служба на Съюза, без при това да се изисква държавата по пребиваване непременно да е държавата, в която изпълнява служебните си задължения. При такова тълкуване тази разпоредба сама по себе си не би изключила възможността заинтересованото лице да запази местоживеенето си за данъчни цели в държавата си по произход, въпреки че по лични причини се е установило в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения.
69 Тъй като самият текст на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 не подкрепя нито едно от предложените тълкувания, би следвало, на второ място, да се разгледа контекстът на тази разпоредба.
70 В това отношение, от една страна, от член 17 от Протокол № 7 следва, че този протокол предвижда правила единствено в интерес на Съюза. От друга страна, членове 12 и 13 от Протокол № 7 уреждат разпределението на правомощията в областта на данъчното облагане между Съюза, държавата по местоживеенето за данъчни цели на лицето, преди същото да постъпи на работа в служба на Съюза, и държавата, в която то се е установило поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза. Въз основа на тези разпоредби Съдът е стигнал до извода, че член 13 от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че определянето на местоживеенето за данъчни цели на длъжностно лице или друг служител на Съюза не може да зависи от волята на заинтересованото лице (вж. в този смисъл решение от 17 юни 1993 г., X, C‑88/92, EU:C:1993:246, т. 11 и 13).
71 Именно до това би се стигнало обаче, ако по лични причини длъжностно лице или друг служител можеше да премести пребиваването си в държава членка, различна от тази, в която изпълнява задълженията си в служба на Съюза, и да установи там местожителството си за данъчни цели, като избере така местоживеене за данъчни цели, различно от това на държавата си по произход, въпреки че продължава да изпълнява тези си задължения.
72 Следователно контекстът, в който се вписва член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7, както е тълкуван от Съда, позволява да се приеме, че посоченото в тази разпоредба основание за установяване на пребиваването в държава членка, различна от посочената в тази разпоредба държава по произход, не трябва да се тълкува в смисъл, че докато изпълнява задълженията си в служба на Съюза, лице, което е длъжностно лице или друг служител, не попада в приложното поле на тази разпоредба, ако е преместило своето пребиваване в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения.
73 На трето място, това тълкуване се потвърждава от припомнената в точка 47 от настоящото решение цел на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 за просто и предвидимо определяне на данъчното положение на длъжностните лица и другите служители на Съюза по отношение на данъците, за които тази разпоредба се прилага, в интерес на привлекателността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.
74 Би било противоречало на тази цел тълкуване на основанието за установяване на пребиваване в държава членка, различна от тази по произход — което основание е предвидено в член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 и се изразява в изпълнение на задължения в служба на Съюза — в смисъл, че изключва от приложното поле на тази разпоредба длъжностните лица и другите служители на Съюза, които са установили своето пребиваване в държава членка, различна от тази, в която изпълняват служебните си задължения.
75 Всъщност изборът на място на пребиваване е обусловен обикновено от множество фактори, които не са само професионални, но и икономически, лични и семейни, и които отразяват определени предпочитания и ограничения.
76 Макар най-често да пребивават в държавата членка, в която изпълняват служебните си задължения, длъжностните лица или другите служители, които са напуснали държавата си по произход, за да постъпят на служба за Съюза, могат да бъдат принудени от обстоятелствата или да изберат да установят, или преместят центъра на семейните си интереси в държава членка, различна от тази, в която изпълняват служебните си задължения.
77 Дори да се приеме, че текстът на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 допуска посоченото в точка 67 от настоящото решение уточнение — а именно че изпълнението на задължения в служба на Съюза е само определящ, но не и единствен критерий за избор на място на пребиваване — тълкуване в този смисъл на разглежданата разпоредба би направило прилагането ѝ несигурно поради обуславянето му от преценката на субективните мотиви, от които са се ръководели длъжностните лица и другите служители на Съюза при този си избор.
78 Обратно, тълкуване на член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 в смисъл, че тази разпоредба е приложима за длъжностните лица и другите служители на Съюза, преместили своето пребиваване в държава членка, различна от държавата си по произход, единствено поради изпълнение на задълженията си в служба на Съюза, включително и ако пребивават в държава членка, различна от тази, в която изпълняват служебните си задължения, позволява ясно и предвидимо определяне на местоживеенето за данъчни цели на длъжностните лица и другите служители на Съюза, което не поражда затруднения при прилагането.
79 Съгласно това тълкуване длъжностните лица и другите служители на Съюза запазват местоживеенето си за данъчни цели в държавата си по произход, независимо дали са избрали евентуално да установят или впоследствие да преместят своето пребиваване в държава членка, различна от тази, в която изпълняват служебните си задължения. Този им избор не води следователно до промяна в местоживеенето им за данъчни цели, определено на основание член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7.
80 Следва все пак за всеки случай да се припомни, че изборът на пребиваване от длъжностните лица и другите служители на Съюза е уреден по-конкретно в член 20 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, който задължава длъжностното лице на Съюза „да пребивава на мястото, където е назначено на работа, или на разстояние, съвместимо с нормалното изпълнение на служебните му задължения“. Освен това Правилникът за персонала на ЕИБ, приет на 20 април 1960 г. от Съвета на директорите на ЕИБ, в редакцията си, приложима за A, предвижда в член 10, че „[о]свен при наличие на специално разрешение, служителите са длъжни да пребивават на мястото, където са назначени на работа, или в близост до него“.
81 С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което е длъжностно лице или друг служител на Съюза и което поради изпълнение на служебните си задължения е установило своето пребиваване на територията на държава членка, различна от държавата си по произход, но впоследствие по лични причини е преместило пребиваването си в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения, запазва местоживеенето си за данъчни цели в държавата си по произход.
По съдебните разноски
82 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим и по отношение на данък, с който се облагат дарения.
2) Член 13, първа алинея, първо изречение от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което е длъжностно лице или друг служител на Съюза и което поради изпълнение на служебните си задължения е установило своето пребиваване на територията на държава членка, различна от държавата си по произход, но впоследствие по лични причини е преместило пребиваването си в държава членка, различна от тази, в която изпълнява служебните си задължения, запазва местоживеенето си за данъчни цели в държавата си по произход.
Подписи
* Език на производството: немски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.