С първото си основание, което се отнася до точки 118, 120—124, 127 и 128 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, упражнявайки контрол върху изчисляването на наложената му глоба, от една страна, като е преценил погрешно тежестта на разглежданото нарушение, а от друга страна, като е нарушил състезателния характер на производството, както и задължението за мотивиране. По-специално Общият съд нарушил член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, както и принципите на лична отговорност, на пропорционалност и на равно третиране при налагането на санкциите в областта на борбата срещу картелите.

Жалбоподателят изтъква, че в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд е застъпил тезата, че разглежданото нарушение, което обхваща територията на шест държави членки и трите подгрупи продукти, не може да се счита за имащо същата тежест като тази на нарушението, извършено на територията на една-единствена държава членка и отнасящо се до две подгрупи продукти. Освен това в точки 120, 127 и 128 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомнил обхвата на принципа на пропорционалност, както и този на принципа на равно третиране. Въз основа на тези твърдения Общият съд трябвало в рамките на правомощието си за пълен съдебен контрол да намали наложената глоба, за да вземе предвид по-ниската степен на тежест на участието на жалбоподателя в твърдяното нарушение. След като обаче в точка 119 от обжалваното съдебно решение Общият съд установил, че Комисията е допуснала две грешки в преценката при разглеждането на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, той потвърждава размера на глобата, което било напълно нелогично и в противоречие с мотивите към това съдебно решение.

Освен това подобен извод нарушавал принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията, по-специално във връзка с поведението на предприятията, установени извън Италия, към които се прилага същата ставка за умножаване от 15 %, но които са нарушили конкурентните правила на територията на шестте засегнати държави членки и по отношение на трите подгрупи продукти.

Първоначално Комисията приема, че първото основание е недопустимо, поради факта че жалбоподателят не критикува частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, е преизчислил глобата. Именно тази част била единствено релевантната за целите на настоящата жалба. По този начин жалбоподателят се позовал само на точките от посоченото съдебно решение, които се отнасят единствено до контрола за законосъобразност. Освен това грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол, оставала неясна. Жалбоподателят се позовавал на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията абстрактно и общо. За да бъде обаче допустима, жалбата трябвало да посочва ясно правните доводи, изтъкнати в подкрепа на жалбата за отмяна. Освен това от съдебната практика следвало, че Съдът не може да замести Общия съд и да се произнесе, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, по размера на глобата, освен ако този размер е не само неподходящ, но и прекомерен до степен да бъде непропорционален.

Що се отнася до същността на това основание, Комисията изтъква при условията на евентуалност, че в точки 146—150 от обжалваното съдебно решение Общият съд е анализирал подробно всички причини, които са го довели до това да определи коефициента за тежестта на нарушението и допълнителния размер, в конкретния случай 15 %.

Комисията подчертава по-специално че коефициент от 15 % е минимален за разглеждания вид нарушение. В това отношение тя все пак добавя, че по същество, противно на това, което, изглежда приема Общият съд, тежестта на подобно нарушение не е непременно различна, ако картелът се отнася до два или три вида продукти или до шест вместо до една-единствена държава членка, при положение че става въпрос за тежко нарушение в светлината на предмета на член 101 ДФЕС, който също е предназначен да защити конкуренцията като такава. Освен това Комисията установява, че разликите, на които се позовава Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение, между, от една страна, жалбоподателя, който е участвал в нарушението само в Италия и само по отношение на две от трите подгрупи продукти, и от друга страна, другите членове на картела, участвали в това нарушение на територията на шест държави членки и по отношение на трите подгрупи продукти, вече били отразени в различните стойности относно оборота, които представляват основата за изчисляване на глобите. От друга страна, ролята на жалбоподателя не била второстепенна. В това отношение участието му в разглежданото нарушение продължило дванадесет години, като фактори като броя на жителите и брутния вътрешен продукт (БВП) на Италия били надлежно взети предвид при изчисляването на глобата. Следователно принципът на равно третиране не бил нарушен.

Във всеки случай жалбоподателят не можел да изтъква в своя полза потенциална незаконосъобразност, извършена при изчисляването на глобата в полза на други участници в разглеждания картел.

В началото следва да се отхвърли възражението за недопустимост на Комисията.

Всъщност от писмените бележки следва, че по същество Zucchetti Rubinetteria поддържа, че Общият съд е нарушил принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията, доколкото не е преразгледал глобата, след като в точка 119 от обжалваното съдебно решение е установил две грешки в преценката, допуснати от Комисията при изчисляване на глобата. По този начин жалбата позволява да се установи с необходимите яснота и точност грешката при прилагане на правото, която опорочавала обжалваното съдебно решение.

Следователно първото основание е допустимо.

По отношение на същността на първото основание, изведено от това, че Общият съд е нарушил принципите на лична отговорност, на пропорционалност и на равно третиране при изчисляването на глобите, следва да се припомни най-напред, първо, че принципът на равно третиране е общ принцип на правото на Съюза, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно постоянната съдебна практика този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Второ, видно отново от постоянната практика, що се отнася до определянето на размера на глобата, прилагането на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика в противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС. Трето, Съдът все пак многократно е постановявал, че предходната административна практика на Комисията не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други дела имат само ориентировъчна стойност по отношение на наличието на дискриминация (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 132—134).

По-нататък, постоянна съдебна практика е, на първо място, че задачата за надзор, която член 105, параграф 1 ДФЕС и член 106 ДФЕС поверяват на Комисията, включва не само задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, но и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на принципите, предвидени в Договорите, и към направляване на поведението на предприятията в светлината на тези принципи. Посочената конкурентна политика се характеризира с широко право на преценка на Комисията, по-специално по отношение на определянето на размера на глобите (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 170 и 172).

На второ място, за целите на изчисляването на глобата следва да се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, което налага да се вземат под внимание нормативният и икономическият контекст на разглежданото поведение, естеството на наложените ограничения на конкуренцията, както и броят и значението на засегнатите предприятия (вж. в този смисъл решение от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, EU:C:1975:174, т. 612).

На трето място, следва да се съобразят всички фактори, които поради естеството си могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушението, както и на поведението на предприятието в хода на административното производство (решение от 11 януари 1990 г., Sandoz prodotti farmaceutici/Комисия, C‑277/87, EU:C:1990:6, т. 27).

На четвърто място, за да се прецени тежестта на нарушението, трябва да се отчетат голям брой фактори, чийто характер и значение се различават в зависимост от вида на разглежданото нарушение и конкретните обстоятелства във връзка със съответното нарушение. Сред тези фактори според случая могат да бъдат поведението на всяко предприятие, ролята на всяко от тях при създаването на картела, обемът и стойността на стоките, които са предмет на нарушението, както и размерът и икономическата мощ на предприятието, а оттук и влиянието, което то може да упражни на пазара (вж. в този смисъл решения от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 120, от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, EU:C:1983:313, т. 111 и от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, непубликувано, EU:C:2013:463, т. 89 и 90).

Накрая, Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност (решение от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 126).

В настоящия случай в точки 145—150 от обжалваното съдебно решение Общият съд е анализирал последиците, които трябва да се изведат от констатацията му в точка 119 от това съдебно решение, че при изчисляването на глобата Комисията погрешно е приела, че жалбоподателят е участвал в твърдяното нарушение на територията на шест държави членки и по отношение на трите подгрупи продукти, като по този начин е допуснала две грешки в преценката, обосновавайки прилагането на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“ от 15 % на подобно участие.

Така в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред е констатирал, че при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол ще приложи Насоките от 2006 г. По-нататък в точка 146 от посоченото съдебно решение той припомня, че приложимите към разглеждания вид нарушение коефициенти съответстват на принципа на пропорционалност върху скáла от 0 % до 30 %, що се отнася до коефициента „тежест на нарушението“, и върху скáла от 15 % до 25 %, що се отнася до коефициента „допълнителен размер“. Накрая в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, като по същество възпроизвежда констатациите в точки 118 и 128 от това съдебно решение, че нарушение, включващо трите подгрупи продукти в шест държави членки, е по-тежко поради географския си обхват и броя на подгрупите продукти от нарушението, в което е участвал жалбоподателят.

Освен това в точка 148 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че фактът, че на предприятията, които са участвали в единно нарушение, включващо територията на шест държави членки и трите подгрупи продукти, трябвало да бъде наложена глоба, изчислена въз основа на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, които да са по-големи от определените за санкционирането на жалбоподателя коефициенти, не може да обоснове възможността Общият съд, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, да наложи на последния глоба, чийто размер не би бил достатъчно възпиращ предвид тежестта на нарушението, в което той е участвал. Така в точка 149 от посоченото съдебно решение той приема, че коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“ от 15 % са подходящи с оглед на констатациите в точка 148 от същото съдебно решение и на Насоките от 2006 г.

В това отношение следва да се посочи, както по същество поддържа Комисията, че мотивите по-специално в точки 118 и 128, както и в точки 147 и 148 от обжалваното съдебно решение, според които, от една страна, нарушение, включващо трите подгрупи продукти в шест държави членки, е по-тежко от нарушението, в което е участвал жалбоподателят, извършено на територията на една-единствена държава членка и обхващащо само две подгрупи продукти, и от друга страна, на предприятията, участвали в първото нарушение, само на това основание, трябвало да се наложи глоба, изчислена въз основа на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, които са по-големи от приложените към жалбоподателя, са опорочени от грешка при прилагане на правото.

Всъщност, ако за да се направи преценка на тежестта на дадено нарушение, а след това и да се определи размерът на глобата, която следва да се наложи, може по-специално да се вземат предвид географският обхват на това нарушение и броят на обхванатите от него продукти, обстоятелството, че дадено нарушение включва по-голям географски обхват и по-голям брой продукти от друго, не може само по себе си задължително да означава, че това първо нарушение, разгледано в неговата цялост, и по-специално с оглед на естеството му, трябва да бъде квалифицирано като по-тежко от второто и като обосноваващо по този начин определянето на коефициенти „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, които са по-големи от приетите за изчисляването на глобата, с която се санкционира второто нарушение (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 178).

Трябва обаче да се припомни, че ако в мотивите към решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяна на решението, а следва да се заменят мотивите (вж. в този смисъл решения от 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, EU:C:1992:252, т. 28 и от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 187 и цитираната съдебна практика).

Ето защо трябва да се определи дали допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото може да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение.

В това отношение следва да се припомни, че основният размер на глобата включва размера с оглед на тежестта на нарушението и допълнителния размер.

Размерът с оглед на тежестта на нарушението е определен в проценти от 0 % до 30 % от стойността на релевантните продажби на засегнатото предприятие за последната година от участието му в картела. Следователно тази стойност е присъща за всяко предприятие, участвало в твърдяното нарушение.

Както Комисията правилно приема в съображение 1220 от спорното решение, за да се определи коефициентът „тежест на нарушението“, следва да се вземе предвид по-специално естеството на твърдяното нарушение.

Както обаче подчертава Общият съд в точка 104 от обжалваното съдебно решение, картел, който има за предмет координиране на цени, представлява по естеството си едно от най-тежките ограничения на конкуренцията. Следователно Комисията и Общият съд не могат да бъдат упрекнати, че са допуснали грешки при прилагане на правото, като са установили за подобно нарушение ставка на коефициента „тежест на нарушението“ в размер на 15 % и като са приели, че тази ставка съответства на принципа на пропорционалност.

Освен това, що се отнася до коефициента „допълнителен размер“, както Комисията посочва в съображения 1224 и 1225 от спорното решение, коефициентът от 15 % е минималната ставка, предвидена в Насоките от 2006 г. Следователно определената ставка е възможно най-благоприятната за жалбоподателя с оглед на скàлата, определена в Насоките.

От друга страна, от практиката на Съда следва, че изискуемото разграничение в размерите на глобата съгласно принципа на равно третиране между предприятията, предвид широкото право на преценка, признато на Комисията при изчисляване на размера на глобата, не трябва задължително да се извършва при определянето на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, като присъщите за засегнатите предприятия разлики и обстоятелства могат в конкретния случай да бъдат взети предвид на друг етап от изчисляването на глобата, като например при коригирането на основния размер в зависимост от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства съгласно точки 28 и 29 от Насоките от 2006 г. (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, непубликувано, EU:C:2013:463, т. 96—100 и от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 104 и 105), или пък стойността на продажбите, която се взема предвид за изчисляване на основния размер на глобата, доколкото тази стойност отразява за всяко участвало предприятие значението на участието му в разглежданото нарушение съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г.

Всъщност, както Съдът вече е установил, целта на тази последна точка е при изчисляването на глобата, наложена на дадено предприятие, като отправна точка да се приема сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него (вж. решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 76).

Следователно, доколкото е безспорно, че основният размер на наложената на жалбоподателя глоба е определен, както става ясно от съображение 1219 от спорното решение, в зависимост от стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя на италианска територия, Общият съд е могъл в точка 149 от обжалваното съдебно решение, без да наруши принципа на равно третиране, да определи за целите на изчисляване на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя, коефициенти „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“ със ставка от 15 %, която е равна на ставката, определена за предприятията, участвали в единно нарушение, включващо трите подгрупи продукти и шестте държави членки.

Ето защо чрез замяна на мотивите следва да се отхвърли доводът, изведен от това, че Общият съд не е извел никакви последици от констатациите в точка 119 от обжалваното съдебно решение и е нарушил принципите на пропорционалност и на равно третиране.

Предвид изложените по-горе съображения първото основание трябва да се отхвърли по същество.

С второто основание по същество жалбоподателят изтъква, че мотивите, с които Общият съд отхвърля в точка 150 от обжалваното съдебно решение доводите му, изтъкнати срещу отказа на Комисията да намали глобата съгласно точка 29 от Насоките от 2006 г., тъй като е играл само маловажна роля в разглежданото нарушение, са погрешни.

В това отношение Общият съд погрешно констатирал, че жалбоподателят не бил доказал, че ролята му в разглежданото нарушение е маловажна, при положение че самата Комисия признала в спорното решение централната роля, която са играли някои други предприятия при установените незаконосъобразни практики. Противно на твърдяното от Комисията и Общия съд, различната или маловажна роля, която е играл жалбоподателят, както и различната степен на тежест на участието в разглежданото нарушение не били отразени в стойността на продажбите на съответните продукти, която образува основата за изчисляване на наложената му глоба, тъй като тази стойност представлява просто изражение на количествен параметър, който няма нищо общо с качествената стойност на действията на засегнатите предприятия.

Следователно според жалбоподателя, доколкото Комисията и Общият съд са разгледали по един и същи начин положения, които на практика са абсолютно различни, при положение че неговата роля в тайното споразумение не може да бъде приравнена на ролята на другите предприятия в основата на съгласуваните практики, принципите на равно третиране и за личния характер на отговорността са ясно нарушени.

Според Комисията второто основание трябва да се отхвърли като недопустимо и неотносимо. Това основание се отнасяло единствено до изцяло фактически точки и имало за цел само да се преразгледа преценката на фактите. Жалбоподателят по никакъв начин не обяснявал как Общият съд изопачил фактите, както той, изглежда, твърди. Във всеки случай посоченото основание било твърде неясно и неточно, за да е допустимо.

Що се отнася, при условията на евентуалност, до същността на второто основание, Комисията отбелязва, че в точки 133—140 и 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд, след като е анализирал спорното решение, е установил, че жалбоподателят не може да се ползва от никакво смекчаващо обстоятелство. Освен това съобразяването на подобни обстоятелства не било автоматично, а и жалбоподателят не представил доказателства за тезата си, че е играел пасивна и безкритична роля във въпросния картел. Във всеки случай не можело да се поддържа, че ролята на жалбоподателя е била пасивна, при положение че той е участвал в антиконкурентните практики продължително и усърдно и, както е установил Общият съд в точка 52 и сл. от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят се е възползвал от информацията, получена от други участници в картела.

Освен това Комисията отбелязва, че дори доводите на жалбоподателя да са основателни, те във всеки случай били неотносими, доколкото, дори да му е бил определен коефициент от 14 %, наложената му глоба не би била намалена, тъй като размерът на глобата, изчислен като се приложи този коефициент, във всеки случай бил над тавана от 10 % от оборота му.

С второто основание жалбоподателят по същество поставя под въпрос мотивите, с които в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил доводите, които жалбоподателят е изтъкнал срещу отказа на Комисията да намали глобата, тъй като е играл маловажна роля в нарушението.

В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси. Следователно единствено Общият съд е компетентен да установява и да преценява относимите факти, както и представените пред него доказателства. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално определение от 11 юни 2015 г., Faci/Комисия, C‑291/14 P, непубликувано, EU:C:2015:398, т. 31 и цитираната съдебна практика, както и, в този смисъл, решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 46 и цитираната съдебна практика). Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (вж. по-специално определение от 11 юни 2015 г., Faci/Комисия, C‑291/14 P, непубликувано, EU:C:2015:398, т. 32 и цитираната съдебна практика).

В настоящия случай под претекст на твърдяно неспазване от страна на Общия съд на принципите на равно третиране и за личния характер на отговорността, жалбата цели на практика Съдът да разгледа отново обстоятелствата по преписката, по-специално въпроса дали, както установява Общият съд в точка 150 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят е участвал активно в привеждането на твърдените практики в действие.

Доколкото жалбоподателят нито е изтъкнал, нито е доказал явно изопачаване на фактите или доказателствата, второто основание е явно недопустимо.

Като се има предвид, че нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.