1.

С настоящата жалба (бивше) ( 2 ) длъжностно лице в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз иска отмяна на решението на Общия съд от 10 април 2024 г., AL/Комисия ( 3 ).

2.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено решение на Европейската комисия ( 4 ), с което се разпорежда да бъдат възстановени определени суми, платени на жалбоподателя като семейни надбавки.

3.

Съдът има установена практика, съгласно която законосъобразността на увреждащ акт, срещу който е подадена жалба за отмяна, по принцип трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемането му.

4.

Понастоящем следва да се установи дали Общият съд е изопачил фактите, като не е взел предвид обратното действие на влязло в сила национално съдебно решение, представено надлежно по делото и постановено след приемането на увреждащия акт, но преди приключването на писмената фаза на производството по жалбата за отмяна.

5.

Съгласно член 85:

„Всяка неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно или надплащането е толкова явно, че той не е могъл да не знае.

Искът за възстановяване трябва да бъде предявен не по-късно от пет години от датата на изплащане на сумата. Ако органът по назначаването може да докаже, че получателят умишлено е подвел администрацията с цел получаване на въпросната сума, искът за възстановяване не се погасява дори и след изтичане на определения по-горе срок“.

6.

Обстоятелствата по спора са изложени подробно в точки 2—13 от обжалваното съдебно решение. Ще посоча единствено обстоятелствата, които са релевантни за настоящото заключение.

7.

AL е назначен като длъжностно лице в Генералния секретариат на Съвета в Белгия на 1 декември 2007 г.

8.

На 28 юли 2010 г. компетентният румънски орган взема решение за настаняване на две деца в приемно семейство при AL ( 6 ). Разрешено е прехвърлянето им в Белгия, за да живеят с AL и неговата съпруга.

9.

На основание член 2 от приложение VII към Правилника AL иска предоставянето на надбавка за деца на издръжка, която му е отпусната и изплащана от 1 август 2010 г. до 31 юли 2013 г. ( 7 ) В подкрепа на искането си той представя консулски документи, еквивалентни на разрешение от родителите.

10.

На 30 януари 2013 г., по съвместно заявление на AL и родителите на децата, подадено на 16 октомври 2012 г., Комисията за закрила на детето приема две решения за прекратяване на настаняването на децата в приемно семейство ( 8 ).

11.

От материалите по делото е видно, че AL изобщо не е бил уведомен за тези два национални акта от 30 януари 2013 г., приети в отсъствието на заявителите ( 9 ).

12.

На 22 март 2021 г., въз основа на констатациите от образувано през 2016 г. разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Комисията разпорежда на основание Решение (ЕС) 2019/792 ( 10 ) да бъдат възстановени (наред с други добавки) неоснователно платените на AL надбавки за двете деца в периода от 1 август 2010 г. до 31 юли 2013 г. в съответствие с член 85 от Правилника ( 11 ).

13.

В отговор на това AL подава две жалби:

14.

Резултатът от двете жалби е следният:

15.

На 21 януари 2022 г. AL подава жалба до Общия съд за отмяна на решението от 22 октомври 2021 г.

16.

В подкрепа на жалбата си той изтъква пет основания за отмяна. Четвъртото основание се отнася до член 85 от Правилника и до грешка в преценката относно изплатената надбавка за двете деца в периода от приемането на националните актове от 30 януари 2013 г. до изтичането на срока, за който надбавката е била отпусната (от 1 февруари до 31 юли 2013 г.).

17.

С това основание за отмяна AL:

18.

В последващо писмено изявление (писмена реплика), представено на 30 август 2022 г., AL уведомява Общия съд за резултата от производството пред Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ), като му представя копие от съдебното решение от 16 май 2022 г.

19.

В писмената си дуплика Комисията поддържа, че съдебното решение от 16 май 2022 г. не може да засегне законосъобразността на оспорваното решение, тъй като последното трябва да се преценява единствено в светлината на обстоятелствата, които са съществували към датата на приемането му ( 19 ).

20.

В обжалваното съдебно решение Общият съд:

21.

Поради това Общият съд отхвърля по същество четвъртото основание на жалбата за отмяна.

22.

С жалбата си, подадена на 19 декември 2024 г., AL моли Съда:

23.

Комисията иска от Съда:

24.

В жалбата си до Съда AL изтъква три основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, от които, както посочих по-горе, ще разгледам само второто. Това основание се състои от три части.

25.

С първата част от второто си основание за обжалване AL упреква Общия съд, че е изопачил фактите, като е приел (т. 100 от обжалваното съдебно решение), че срещу националните актове от 30 януари 2013 г. има „висящо производство по жалба“ пред румънските съдилища, когато в действителност производството по тази жалба е приключило със съдебно решение от 16 май 2022 г., което е представено по делото с писмената реплика.

26.

Във втората част от второто основание за обжалване AL твърди, че по отношение на съдебното решение от 16 май 2022 г. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото (т. 100 от обжалваното съдебно решение), като е приел, че националните актове от 30 януари 2013 г. са породили правни последици, считано от януари 2013 г.

27.

В третата част от второто основание за обжалване AL поддържа, че Общият съд не е спазил правилото за еднаквите изисквания за форма, като е приел (т. 101 от обжалваното съдебно решение), че ОН не е допуснал грешка в преценката, когато е разпоредил да се възстановят платените надбавки въз основа на националните актове от 30 януари 2013 г.

28.

Комисията оспорва основанието за обжалване, като повтаря, че при преценката за законосъобразност на увреждащ акт Общият съд трябва да вземе предвид момента, в който ОН е приел оспорвания акт, т.е. 22 октомври 2021 г. На тази дата производството пред Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ) все още е било висящо.

29.

В същия ред на мисли Комисията подчертава, че на 22 октомври 2021 г. отмяната с обратна сила на националните актове от 30 януари 2013 г. все още не е била постановена.

30.

Накрая, Комисията оспорва третата част от второто основание за обжалване поради неяснота и липса на подходяща обосновка.

31.

Първата и втората част от второто основание за обжалване са тясно свързани. Макар и от различни гледни точки, и с двете се упреква Общият съд, че не е взел предвид: а) приключването на производството по отмяна пред Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ) и б) последиците на съдебното решение от 16 май 2022 г. за правното действие на националните актове от 30 януари 2013 г.

32.

Най-напред ще припомня, че със съдебното решение (влязло в сила) от 16 май 2022 г. националните актове от 30 януари 2013 г. са обявени за нищожни ab origine. Следователно последните никога не са пораждали правни последици. По-конкретно, те не са прекратили правно мярката за настаняване на децата в приемно семейство, действала през 2013 г.

33.

AL е получавал надбавката за деца на издръжка до 31 юли 2013 г. Следователно в периода, през който е получавал тази надбавка, мярката за настаняване на децата в приемно семейство, приета с решението от 28 юли 2010 г., е трябвало да се счита за валидна и действаща: децата са могли да се считат за деца на издръжка по смисъла на член 2, параграф 2 от приложение VII към Правилника.

34.

Следователно за целите на прилагането на член 85 от Правилника не са съществували нито неоснователно платени суми като надбавка за деца на издръжка ( 23 ), нито явно намерение за „умишлено подвеждане на администрацията“ относно датата на прекратяване на мярката за настаняване на децата в приемно семейство.

35.

В този контекст оплакването на AL, отнасящо се до точка 100 от обжалваното съдебно решение, се проявява в две форми:

36.

Както вече посочих, AL упреква Общия съд, че е изопачил фактите, като е приел, че производството за отмяна на националните актове от 30 януари 2013 г., водено пред румънския съд, е било все още висящо, когато в действителност то вече е било приключило. Той също така го упреква, че не е взел предвид съдебното решение (влязло в сила) от 16 май 2022 г., с което е приключило посоченото производство за отмяна.

37.

Поради „изключителния характер“ на това основание за обжалване ( 25 ) изопачаването на фактите трябва да се тълкува стриктно. За установяването му трябва да са изпълнени следните условия:

38.

Що се отнася до първото условие, според мен AL е изпълнил задължението за обосноваване и доказване на твърдението си: посочил е точно факта, за който твърди, че е изопачен, и грешката в преценката, произтичаща от изопачаването му ( 29 ).

39.

Що се отнася до третото условие, считам, че не може да се отрече значението на съдебното решение от 16 май 2022 г., с което националните актове от 30 януари 2013 г. са обявени за нищожни ab origine. Последните, както вече посочих, никога не са пораждали никакви правни последици според румънския съд, което пряко засяга „правилността“ на обжалваното съдебно решение.

40.

За сметка на това е по-трудна преценката относно второто условие поради момента, в който е постановено съдебното решение от 16 май 2022 г. Това съдебно решение е постановено след приемането на оспорваното решение, но преди приключването на писмената фаза на производството по жалбата за отмяна пред Общия съд.

41.

В това отношение ще подчертая два важни аспекта.

42.

На първо място, страните не спорят, че AL е представил на Общия съд съдебното решение от 16 май 2022 г., прилагайки го към писмената си реплика, придружено от превод на езика на производството.

43.

Страните не спорят и относно пропуска на Общия съд да прецени съществуването на съдебното решение от 16 май 2022 г. и правните му последици за националните актове от 30 януари 2013 г.

44.

Споделям мнението на генерален адвокат Mengozzi: изопачаване на фактите може да е налице, „независимо дали се касае за явно неточна констатация относно съдържанието на взетите предвид доказателства, или още […] за пропускането или подбирането на доказателства, създаващо очевидно подвеждащо и погрешно впечатление за реалността“ ( 30 ).

45.

Следователно е налице изопачаване на фактите в случай на пропускане или необосновано или произволно подбиране на доказателства.

46.

Комисията твърди, че в настоящия случай пропускането е било не само обосновано, но и изисквано от практиката на Съда относно момента, в който трябва да се преценява законосъобразността на оспорвания акт въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемането му ( 31 ).

47.

По съображенията, които ще изложа по-нататък, считам, че в разглеждания случай този довод не може да бъде приет.

48.

Трябвало ли е Общият съд да основе преценката си единствено на обстоятелствата, които са съществували при приемането от администрацията на оспорваното решение на 22 октомври 2021? ( 32 )

49.

Според мен както Комисията (в писмения си отговор), така и Общият съд (в обжалваното съдебно решение) възприемат грешна гледна точка при определянето на това какви фактически и правни обстоятелства „са съществували“ към посочената дата. Тяхното виждане за релевантните фактори е чисто фактическо, в резултат на което:

50.

С този подход обаче се пренебрегва основният проблем в разглеждания случай, а именно отчитането на обратното и чисто декларативно действие на съдебното решение от 16 май 2022 г., наред със силата му на пресъдено нещо.

51.

Съдебното решение от 16 май 2022 г. е било пречка Общият съд да признае действие на невалидните de iure национални актове от 30 януари 2013 г., за да очертае фактическия и правния контекст.

52.

Като е пренебрегнал това обстоятелство (т.е. като не е признал, че към 22 октомври 2021 г. националните актове от 30 януари 2013 г. не могат да се считат за валидни), Общият съд не е взел предвид обратното действие на съдебното решение от 16 май 2022 г. ( 33 ). Следователно е изопачил ключов факт по спора, т.е. положението на децата спрямо AL и разбирането за румънското право, приложимо ratione temporis към фактите.

53.

При установяването на изопачаване на фактите няма значение, че нищожността на националните актове от 30 януари 2013 г. произтича от влязло в сила съдебно решение, постановено след приемането на оспорваното решение, ако, както е в случая, от текста на това съдебно решение следва, че то поражда правни последици със задна дата, считано от предходен момент.

54.

Съдебното решение от 16 май 2022 г., повтарям, променя положението, „което е съществувало“ към януари 2013 г., тъй като с него националните актове от 30 януари 2013 г. са обявени недвусмислено за нищожни с обратно действие. Последните са изкоренени (ex tunc) от румънския правен ред.

55.

Освен това съдебното решение от 16 май 2022 г. няма самостоятелно конститутивно действие: с него само се „констатира“изначалният порок на националните актове от 30 януари 2013 г. ( 34 ) Като е отменил тези национални актове, румънският съд е възстановил предишното правно положение, което е съществувало преди постановяването им (положението, определено с решението от 28 юли 2010 г.) ( 35 ).

56.

Накрая, съдебното решение от 16 май 2022 г. е окончателният (и влязъл в сила) отговор на румънски съд по жалба, с която се оспорва валидността на национален акт, по отношение на който Общият съд няма компетентност. Той е трябвало да приеме преценката на румънския съд и да признае силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение ( 36 ).

57.

С оглед на съдържанието на съдебното решение от 16 май 2022 г. положението, което е съществувало към 22 октомври 2021 г., е трябвало, повтарям, да се тълкува в смисъл, че наличното към 22 октомври 2021 г. положение относно настаняването на децата в приемно семейство не е било променено de iure с националните актове от 30 януари 2013 г.

58.

За да достигне прага на изопачаване на фактите, е необходимо Общият съд „очевидно [да] е надхвърлил границите на разумната преценка“ на представените по делото доказателства ( 37 ). Тълкуването, предложено от страната, която се позовава на изопачаването, трябва да е единственото възможно тълкуване на документите по делото. Различната преценка на Общия съд по отношение на тези документи трябва да показва изопачаване на съдържанието им „по начин, който явно противоречи на техния текст“ ( 38 ).

59.

Считам, че това е така в настоящия случай.

60.

Текстът на съдебното решение от 16 май 2022 г. не позволява друго тълкуване, различно от основаното на нищожността ab origine и ex tunc на националните актове от 30 януари 2013 г. ( 39 ). Прочитът на това съдебно решение не потвърждава възпроизвеждането на фактите в точка 100 от обжалваното съдебно решение.

61.

Гореизложеното е достатъчно, за да се направи извод, че Общият съд е изопачил фактите относно статуса на производството по обжалване пред Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ) и относно значението на съдебното решение от 16 май 2022 г. като ключов фактор за прилагането на член 85 от Правилника.

62.

Логично е администрацията да не е знаела за съществуването на съдебното решение от 16 май 2022 г. и за нищожността на националните актове от 30 януари 2013 г., когато е приела оспорваното решение (на 22 октомври 2021 г.). Това незнание обаче не променя гореизложеното, както ще обясня по-нататък.

63.

Абстрактно погледнато, би могло да се твърди, че трябва не само обстоятелствата, които стоят в основата на преценката за законосъобразност на оспорвано решение, да са „съществували“ към момента на приемането му, но и администрацията, издала акта, да е „знаела“ за тях ( 40 ).

64.

Считам обаче, че предварителното знание на администрацията не е неизбежно условие. Съдебната практика относно контрола за законосъобразност (която признава самостоятелността на администрацията спрямо Общия съд при вземането на решения) ( 41 ) позволява предварителното знание да се остави настрана в определени случаи.

65.

Условието администрацията да е могла да знае и прецени предварително и самостоятелно фактическите и правните обстоятелства, на които се основава контролът за законосъобразност на увреждащия акт, изглежда в зависимост от случая излишно ( 42 ) или, обратно, задължително ( 43 ) в рамките на посочения контрол.

66.

Условието за предварително знание (на администрацията) се третира различно в зависимост от: а) структурата и целите на административното производство в различните области на правото на Съюза и б) различния баланс между тези цели и интереса (конкуриращ се) на адресата на увреждащия акт, който има право на ефективна съдебна защита ( 44 ).

67.

Специфичният баланс в областта на публичната служба изисква обосновано претегляне на два различни елемента:

68.

Що се отнася до първия елемент, Съдът подчертава „принципа, припомнен в постоянна съдебна практика, съгласно който член 91 от Правилника има за цел да позволи и да насърчи уреждане по взаимно съгласие на спора, възникнал между длъжностното лице и администрацията. За изпълнението на това условие е необходимо последната да е в състояние да узнае с достатъчна точност оплакванията или исканията на заинтересованото лице“ още при обжалването по административен ред ( 45 ).

69.

Що се отнася по-конкретно до член 85 от Правилника, неговата цел е защитата на финансовите интереси на Съюза ( 46 ): след като се установи, че са изпълнени условията за прилагането му, администрацията е длъжна да поиска възстановяване на цялата неоснователно платена сума.

70.

В контекста на член 85 от Правилника обаче обжалването по административен ред не цели толкова да се постигне същинско уреждане по взаимно съгласие на спора, основано на взаимни отстъпки от страните, колкото да се избегне ненужното сезиране на съдилищата.

71.

От тази гледна точка действията на длъжностното лице жалбоподател ще позволят на администрацията да си изясни обективните и субективните предпоставки за прилагането на член 85 от Правилника и евентуално да коригира предходно решение с оглед на събраните нови обстоятелства.

72.

Ако се изисква преценката за законосъобразност на действията на администрацията да се свежда до обстоятелствата, които са били действително известни към момента на приемане на оспорваното решение, би се стигнало до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя при определени обстоятелства.

73.

Неоправдано ограничаване ще е налице по-специално ако жалбоподателят не може да представи на съда на Съюза всички обстоятелства, които, макар да са открити впоследствие, могат да се окажат релевантни за неговата защита, доколкото засягат законосъобразността на увреждащия акт.

74.

В общи линии поради изтичането на сроковете за обжалване по административен и съдебен ред в случай на влязло в сила административно решение Съдът ( 47 ) постига баланс между посочената цел и правото на защита на жалбоподателя, като позволява на последния да поиска от администрацията в разумен срок ( 48 ) да преразгледа положението му, ако е настъпило ново и „съществено“ обстоятелство ( 49 ). След тази последваща проверка жалбоподателят може да оспори пред Общия съд законосъобразността на приетото решение.

75.

Това разрешение запазва както самостоятелността на администрацията при вземане на решения, така и правото на защита на жалбоподателя, който избягва по този начин окончателния характер на предходно решение.

76.

Освен ако не греша, Съдът не е имал повод да се произнесе по случай като разглеждания, в който е настъпило ново ( 50 ) и съществено обстоятелство, когато оспорваното решение все още не е било влязло в сила, тъй като производството по неговото обжалвано е било висящо пред Общия съд (член 270 ДФЕС).

77.

В такъв случай ограничително тълкуване на съдебната практика, което свързва законосъобразността на увреждащ акт с обстоятелства, които не само са съществували, но и са били известни на администрацията:

78.

С оглед на обстоятелствата в настоящия случай, не би било разумно и пропорционално да се изисква AL да подаде нова жалба до администрацията.

79.

Изискването AL да иска преразглеждане от страна на администрацията (с единствената цел да ѝ даде възможност евентуално да избегне обжалването по съдебен ред във връзка с това ново и съществено обстоятелство), не е обосновано, когато вече е образувано съдебно производство, свързано със значението на същото това обстоятелство за законосъобразността на оспорваното решение ( 51 ).

80.

Подобно изискване би надхвърлило необходимото за постигането на преследваната цел и запазването на доброто правораздаване. Освен това би възпрепятствало постановяването на решение по делото от съда на Съюза по същество и бързо.

81.

Според мен, като го квалифицира като „ново и съществено“ обстоятелство, Общият съд е бил в състояние да го прецени пряко и самостоятелно след надлежното му представяне по делото и обсъждане от страните при условията на състезателност. Следователно е могъл да направи свой собствен извод относно значението на това обстоятелство за законосъобразността на административното действие към съответната дата.

82.

Считам, че освен това решението, което предлагам, е в съответствие с практиката на Съда относно съответствието между обжалването по административен ред и обжалването по съдебен ред.

83.

По принцип правилото за съответствие, подобно на правилото относно контрола за законосъобразност, ограничава възможността за пряко представяне на съда в хода на съдебното производство на обстоятелства и основания, които не са били изтъкнати и обсъдени в административното производство по обжалване.

84.

Съдът обаче е приел, че макар да е задължително, това обжалване по административен ред „не цели строго и окончателно обвързване с евентуалната съдебна фаза на производството, при положение че подадената по съдебен ред жалба не променя нито основанието, нито предмета на подадената по административен ред жалба“ ( 52 ). „Общата структура на административното и съдебното производство не позволява член 91, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че разгледан буквално, води само до ненужно удължаване на производството“ ( 53 ).

85.

Тези съображения важат и за ограничението, установено със съдебната практика относно контрола за законосъобразност. Правото на преценка на Общия съд не трябва да се ограничава до такава степен, че да не може да вземе предвид представените от жалбоподателя обстоятелства, които, без да променят предмета или обхвата на спора, са свързани с изтъкнати основания и с целта да се докажат обстоятелства, които действително са съществували към съответната дата.

86.

В контекста на член 85 от Правилника администрацията всъщност не разполага с право на преценка. Нейната функция се свежда до това да провери дали са изпълнени условията за прилагане на посочената разпоредба от обективна страна (наличие на неоснователно платени суми) и от субективна страна (знание за неоснователно платени суми или очевидност на надплащането).

87.

Следователно няма риск от заместване на мотивите (което съдебната практика относно контрола за законосъобразност цели да предотврати) ( 54 ), ако Общият съд прецени, че не са изпълнени припомнените по-горе условия от обективна и субективна страна.

88.

По изложените съображения считам, че контролът за законосъобразност на оспорваното решение от Общия съд не е бил възпрепятстван от обстоятелството, че администрацията не е знаела предварително за нищожността на националните актове от 30 януари 2013 г.

89.

Общият съд е трябвало да зачете обратното действие на съдебното решение от 16 май 2022 г., за да установи обстоятелствата, „които са съществували“ от правна страна при приемането на оспорваното решение. Този пропуск е довел до изопачаване на фактите.

90.

Решението, което предлагам, е съобразено с конкретните обстоятелства в случая. Не считам, че настоящата жалба е подходящ повод да се разрешат очевидните разлики в решенията на Съда относно границите на контрола за законосъобразност ( 55 ). Ако трябва да се предпочетат едни съдебни решения пред други, считам, че би следвало съдебната практика, установена с решение Galp Energía España, да е общоприложима.

91.

Следователно първата част от второто основание за обжалване трябва да бъде уважена. Ако Съдът приеме това становище, няма да е необходимо да разглежда останалата част от това второ основание. Въпреки това ще го разгледам при условията на евентуалност.

92.

AL упреква Общия съд, че е допуснал грешка, като е приел, че националните актове от 30 януари 2013 г. са породили правни последици след януари 2013 г. Според него при постановяването на обжалваното съдебно решение тези актове вече са били нищожни и следователно никога не са пораждали правни последици.

93.

AL критикува тълкуването на Общия съд на приложимото румънско право не само във връзка с валидността на националните актове от 30 януари 2013 г., но и непряко по отношение на времевото действие на мярката за настаняване на децата в приемно семейство ( 56 ).

94.

Въпреки че в тази част от второто основание AL не изтъква, поне не изрично, изопачаване на румънското право, считам, че това оплакване е имплицитно и произтича съвсем логично от първата част от основанието му.

95.

Между „обстоятелството“, чието изопачаване AL изтъква (наличието на съдебното решение от 16 май 2022 г.), и приложимото „право“ (правните последици на това съдебно решение за националните актове от 30 януари 2013 г.) има тясна връзка ( 57 ).

96.

Би било прекалено формалистично да се изключи допустимостта на втората част от второто основание за обжалване само поради това че при формулирането му AL не е използвал думата „изопачаване“. За преценката дали е налице изопачаване на румънското право, е достатъчно да се провери дали са изпълнени условията, описани в предходните точки от настоящото заключение ( 58 ).

97.

Според Съда е налице изопачаване на фактите, когато „Общият съд е направил констатации, които явно противоречат на съдържанието на разпоредбите от посоченото законодателство или […] е придал на последните значение, каквото те явно нямат“ ( 59 ).

98.

По-специално, в производството по обжалване „Съдът е компетентен да провери, най-напред, дали предвид документите и другите материали, които са били представени на Общия съд, същият не е изопачил текста на съответните национални разпоредби или съдържанието на отнасящата се до тях национална съдебна практика, или пък свързаните с тях становища в доктрината, по-нататък, дали с оглед на тези доказателства Общият съд не е направил констатации, които явно противоречат на тяхното съдържание, и накрая, дали при разглеждането на съвкупността от доказателства Общият съд не е придал на някое от тях — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — значение, което то няма предвид останалите доказателства, стига това да следва явно от материалите по делото“ ( 60 ).

99.

Следователно Общият съд трябва „да разгле[да] […] съвкупността от доказателства“, надлежно представени по делото, за да придаде на всяко от тях значението, което то има предвид „останалите доказателства“.

100.

В настоящия случай Общият съд е трябвало да установи „предвид документите и другите материали, които са били представени“, точния времеви обхват на мярката за настаняване на децата в приемно семейство. За правилното му установяване е трябвало да прецени съвкупността от постановените в това отношение румънски актове, в т.ч. съдебното решение от 16 май 2022 г., както и връзката между тях.

101.

По изложените причини, като е приел, че националните актове от 30 януари 2013 г. са породили правни последици след януари 2013 г., Общият съд им е придал значение, каквото съгласно приложимото им законодателство те нямат.

102.

Това е довело до явно неправилна преценка съгласно румънското право на времевия обхват на мярката за настаняване на децата в приемно семейство. Тази преценка е повлияла както пряко, така и грешно върху прилагането на член 85 от Правилника ( 61 ).

103.

Поради това считам, че втората част от второто основание за обжалване също трябва да бъде уважена.

104.

С оглед на решението, което предлагам за първата и втората част от второто основание за обжалване, не е необходимо да се произнасям по третата част. Въпреки това ще го направя, в случай че Съдът изрази различно становище.

105.

В тази част от второто основание за обжалване AL възпроизвежда почти дословно изтъкнатите пред Общия съд основания ( 62 ), без да излага доводи, насочени към установяване на грешката при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение.

106.

При това положение третата част от второто основание за обжалване не отговаря на изискванията на член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и на член 168, параграф 1, буква г) и член 169 от Процедурния правилник на Съда, поради което трябва да бъде счетена за недопустима.

107.

В обобщение предлагам на Съда да уважи първата и втората част от второто основание за обжалване и да отмени съответните точки от решението на Общия съд.

108.

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът на Европейския съюз може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

109.

Поради ограничения ми анализ на жалбата до Съда, който се ограничава до второто ѝ основание, не мога да предложа на Съда да постанови окончателно решение по делото.

110.

Ако обаче се разглежда само това основание, той би могъл да постанови окончателно решение, вместо да връща делото на Общия съд за постановяване на решение, като се има предвид, че гореизложените съображения водят директно до отмяната на оспорваното решение.

111.

По същите причини не следва да се произнасям по възлагането на съдебните разноски.

112.

С оглед на всичко гореизложено предлагам на Съда да уважи второто основание на жалбата, подадена срещу решение на Общия съд от 10 април 2024 г., AL/Комисия (T‑50/22, EU:T:2024:220), и да отмени съответната част от това решение.