31992L0114



Официален вестник n° L 409 , 31/12/1992 стр. 0017 - 0030
специално финландско издание: глава 7 том 4 стр. 0174
специално шведско издание: глава 7 том 4 стр. 0174
специално чешко издание глава 07 том 001 стр. 437 - 450
специално испанско издание глава 07 том 001 стр. 437 - 450
специално унгарско издание глава 07 том 001 стр. 437 - 450
специално литвийско издание глава 07 том 001 стр. 437 - 450
LV.ES глава 07 том 001 стр. 437 - 450
MT.ES глава 07 том 001 стр. 437 - 450
PL.ES глава 07 том 001 стр. 437 - 450
SK.ES глава 07 том 001 стр. 437 - 450
специално словенско издание глава 07 том 001 стр. 437 - 450


19921217

Директива 92/114/ЕИО на Съвета

от 17 декември 1992 година

относно външните издатини, разположени пред задната преграда на кабината на моторни превозни средства от категория N

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

в сътрудничество с Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че следва да се приемат мерки с цел постепенно изграждане на вътрешния пазар в рамките на период, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници, в която се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят съгласно националното законодателство, наред с другото се отнасят и за външните издатини на кабините на товарни превозни средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да възприемат едни и същи изисквания или в допълнение на, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета [4], да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство;

като има предвид, че с оглед подобряване на пътната безопасност се счита за наложително и спешно кабините на моторни превозни средства от категория N да нямат остри външни издатини, за да се намали рискът от или сериозността на наранявания на лице, което влиза в съприкосновение с външната повърхност на превозното средство в случай на злополука;

като има предвид, че е препоръчително да се следват техническите изисквания на Регламент на ИКЕ № 61 (Икономическа комисия за Европа на Обединените нации) относно единните разпоредби за външните издатини на кабините на товарни превозни средства; като има предвид, че този регламент на ИКЕ е приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемане на единни условия за одобрение и взаимно признаване на одобренията за оборудване и части на моторни превозни средства,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива "превозно средство" означава всяко моторно превозно средство от категория N, съгласно определението в приложение I към Директива 70/156/ЕИО, което е проектирано и конструирано за употреба по пътищата, с или без каросерия, с най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение на тип превозно средство, или да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с техните външни издатини, разположени пред задната преграда на кабината, ако тези превозни средства отговарят на изискванията, посочени в приложение I.

Член 3

Всички изменения и допълнения, които са необходими за привеждане на изискванията в приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 юни 1993 г.

Те прилагат тези разпоредби от 1 октомври 1993 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 1992 година.

За Съвета

Председател

R. Needham

[1] ОВ С 230, 4.9.1991 г., стр. 46.

[2] ОВ С 67, 16.3.1992 г., стр. 77, и ОВ С 305, 23.11.1992 г.

[3] ОВ С 49, 24.2.1992 г., стр. 3.

[4] ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44).

--------------------------------------------------

19921217

ПРИЛОЖЕНИЕ I

1. ОБХВАТ

Настоящата директива се прилага за външните издатини, разположени пред задната преграда на кабината на моторни превозни средства от категория N; тя се ограничава до определената по-долу външна повърхност и не се прилага за външните огледала за обратно виждане, включително за техните стойки, или за принадлежностите, като антени и външни багажници.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1. "Външна повърхност" означава онази част от превозното средство, която се намира пред задната преграда на кабината, съгласно определението в точка 2.5., с изключение на самата задна преграда, и която включва такива елементи като предните калници, предните брони и предните колела.

2.2. "Типово одобрение на превозно средство" означава одобрението на превозно средство по отношение на външните му издатини.

2.3. "Тип превозно средство" означава моторни превозни средства, които не се различават по такива съществени аспекти, като "външна повърхност".

2.4. "Кабина" означава тази част от каросерията, която съставлява отделението за водача и пътниците, включително вратите.

2.5. "Задна преграда на кабината" означава най-задната част от външната повърхност на отделението за водача и пътниците. Когато не е възможно да се определи местоположението на задната преграда на кабината, за целите на настоящата директива се приема, че тя е вертикалната напречна равнина, разположена на 50 cм зад точката R на седалката на водача, а седалката, ако е регулируема, се намира в крайно задно положение за шофиране (виж приложение III към Директива 77/649/ЕИО) [1]. Ако кабината е оборудвана с повече от един ред седалки, за определяне на задната преграда на кабината се взема под внимание най-задната пътническа седалка в крайно задно положение. Въпреки това производителят, със съгласието на техническата служба, може да изисква алтернативно разстояние, ако може да се докаже, че 50 cм са неподходящи за конкретното превозно средство.

2.6. "Еталонна равнина" означава хоризонтална равнина, която минава през центъра на предните колела или хоризонтална равнина, която е разположена на височина 50 cм над земята, която от двете е разположена по-ниско. Тази равнина се определя за състоянието на превозното средство с товар.

2.7. "Линия на пода" означава линия, която се определя, както следва:

Когато конус с вертикална ос и неопределена височина със страна под 15o към вертикала се движи около външната повърхност на превозното средство с товар, така че да остава в допир с външната повърхност на каросерията при най-ниската ѝ точка, линията на пода е геометричната траектория на точките на допир. При определяне на линията на пода не се вземат предвид изпускателните тръби или колелата, или функционални механични приспособления, прикачени към основата на каросерията, като точките за повдигане с крик, окачващи устройствата или приспособления, които се използват за теглене или в случай на авария. В пространствата от външната страна на дъгата на гумите се приема, че съществува мислена повърхност, разпростираща се до прилежащите външни повърхности без промяна в разположението. При определяне на линията на пода се вземат предвид предните брони. В зависимост от вида превозни средства, траекторията на линията на пода може да е или при външния край на профила на бронята, или при преградата на каросерията под бронята. Когато едновременно са налице две или повече точки на допир, за определяне на линията на пода се използва най-ниската точка на допир.

2.8. "Радиус на кривина" означава радиусът на дъгата на окръжност, който най-много се приближава до заоблената форма на съответния компонент.

2.9. "Превозно средство с товар" означава превозното средство при максималната му технически допустима маса с товар и заявеното от производителя разпределение на тази маса между осите.

3. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Изискванията на настоящата директива не се прилагат за онези части от "външната повърхност" на превозното средство, които при превозно средство без товар, с вратите, прозорците, капаците за достъп и т.н. в затворено положение, са или:

3.1.1. извън зона, чиято горна граница е хоризонтална равнина, разположена на 2,00 м над земята, а долната ѝ граница е или определената в точка 2.6. еталонна равнина, или определената в точка 2.7. линия на пода, по избор на производителя; или

3.1.2. разположени в описаната в точка 3.1.1. зона, но в статично положение не могат да бъдат допрени от сфера с диаметър 100 мм.

3.1.3. Когато еталонната равнина представлява долната граница на зоната, под внимание се вземат и частите на превозното средство под еталонната равнина, попадащи между две вертикални равнини, едната от които се допира до външната повърхност на превозното средство, а другата е успоредна на нея и е зададена на 80 мм към вътрешността на превозното средство от точката, при която еталонната равнина се допира до каросерията на превозното средство.

3.2. "Външната повърхност" на превозното средство не трябва да има никакви издадени навън части, които биха могли да закачат пешеходци, колоездачи или мотоциклетисти.

3.3. "Външната повърхност" на превозното средство не трябва да има никакви издадени навън заострени или остри части, или издадени части с форма, размери, насоченост или твърдост, които биха могли да увеличат риска от или сериозността на телесна повреда на лице при удар с или отъркване във външната повърхност в случай на сблъсък.

3.4. Издадените части от външната повърхност с твърдост не повече от 60 Shore А могат да имат по-малък радиус на дъгата от предписаните стойности в точка 4 по-долу.

4. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

4.1. Декоративни елементи, търговски знаци, букви и номера на търговски маркировки

4.1.1. Декоративните елементи, търговските знаци, буквите и номерата на търговски маркировки не трябва да имат радиус на кривата по-малък от 2,5 мм. Това изискване не важи за тези части, ако те не изпъкват повече от 5 мм от заобикалящата повърхност; в такъв случай, обаче, насочените им навън ръбове трябва да са затъпени.

4.1.2. Декоративните елементи, търговските знаци, буквите и номерата на търговските маркировки, които изпъкват повече от 10 мм от заобикалящата повърхност, трябва да се прибират, откачат или прегъват при упражняване на сила от 10 daN върху тяхната най-изпъкнала точка във всички посоки в равнина, приблизително успоредна на повърхността, на която са монтирани. За прилагане на сила от 10 daN се използва плоска набивачка с диаметър не повече от 50 мм. Когато това е невъзможно, трябва да се използва равностоен метод. След прибиране, откачане или прегъване на орнаментите, останалата част не трябва да e издадена повече от 10 мм и не трябва да има насочени, остри или режещи ръбове.

4.2. Козирки и гривни на фарове

4.2.1. Допускат се издадени козирки и гривни на фарове, при условие че проекцията им, измерена спрямо външната прозрачна повърхност на фара, не надвишава 30 мм и радиусът им на кривина е най-малко 2,5 мм открай докрай.

4.2.2. Прибиращите се фарове трябва да отговарят на изискванията на точка 4.2.1. в работно и прибрано състояние.

4.2.3. Разпоредбите на точка 4.2.1. не важат за фарове, които са прибрани навътре в каросерията, или когато фарът е надвиснал на каросерията, при условие че последната съответства на изискванията на точка 3.2.

4.3. Решетки

Частите на решетки трябва да имат радиус на кривина:

- не по-малък от 2,5 мм, ако разстоянието между прилежащите части е повече от 40 мм,

- не по-малък от 1 мм, ако разстоянието е между 25 и 40 мм,

- не по-малък от 0,5 мм, ако разстоянието е по-малко от 25 мм.

4.4. Почистващи устройства за предно стъкло и фарове

4.4.1. Гореспоменатите устройства трябва да са такива, че носещите оси на чистачките да имат защитно покритие с радиус на кривина, не по-малък 2,5 мм, и повърхностна площ, не по-малка от 150 мм2, измерени в участък на проекцията, не по-далеч от 6,5 мм от най-издадената точка.

4.4.2. Радиусът на кривина на дюзите на устройствата за пръскане на вода върху предното стъкло и фаровете не трябва да е по-малък от 2,5 мм. Тези, които са издадени по-малко от 5 мм, трябва да са със затъпени външни ръбове.

4.5. Предпазни устройства (брони)

4.5.1. Краищата на предните предпазни устройства трябва да са обърнати към външната повърхност на каросерията.

4.5.2. Компонентите на предните предпазни устройства трябва да са проектирани, така че всички обърнати навън неподвижно закрепени повърхности да имат радиус на кривина, не по-малък от 5 мм.

4.5.3. Оборудването, като тегличи и лебедки, не трябва да е издадено извън най-предната повърхност на бронята. Лебедките обаче, могат да са издадени извън най-предната повърхност на бронята, при условие че когато не се използват, са покрити с подходящо покритие с радиус на кривина не по-малък от 2,5 мм.

4.5.4. Изискванията на 4.5.2. не се отнасят за части на бронята или за части, монтирани върху или в бронята, които са издадени по-малко от 5 мм. Ръбовете на устройствата, които са издадени по-малко от 5 мм трябва да са затъпени. По отношение на устройствата, монтирани върху брони и споменати в други точки от настоящата директива, остават приложими особените изисквания, които се съдържат в настоящата директива.

4.6. Дръжки, панти, командни бутони на врати, багажни отделения, капаци, вентилационни отвори, клапи за достъп и ръкохватки

4.6.1. Гореспоменатите части не трябва да са издадени повече от: 30 мм за командни бутони, 70 мм за ръкохватки и затвори на капаците и 50 мм във всички останали случаи. Те трябва да имат радиуси на кривина не по-малко от 2,5 мм.

4.6.2. Ако дръжките на страничните врати са от въртящ тип, те трябва да отговарят на едно от следните изисквания:

4.6.2.1. при дръжки, които се завъртат успоредно на равнината на вратата, отвореният край на дръжките трябва да е насочен назад. Краят на такива дръжки трябва да е обърнат назад към равнината на вратата и да са монтирани в защитна среда или да са прибрани навътре.

4.6.2.2. дръжки, които се завъртат навън във всички посоки, които не са успоредни на равнината на вратата, когато са в затворено положение, трябва да са затворени в защитна среда или да са прибрани навътре. Отвореният край трябва да е по посока назад или надолу.

Независимо от това, могат да се приемат дръжки, които не отговарят на последното условие, ако:

- имат независим механизъм за връщане,

- при отказ на механизма за връщане, същите да не могат да се издават навън повече от 15 мм,

- в отворено положение имат радиус на кривина, не по-малък от 2,5 мм (това изискване не важи, ако при максимално отворено положение издатината е по-малка от 5 мм, при който случай ъглите на обърнатите навън части трябва да са затъпени),

- площта на крайната им повърхност, измерена на не повече от 6,5 мм от точката на най-голяма издатина, не трябва да е по-малка от 150 мм2.

4.7. Обслужващи платформи

Ръбовете на обслужващите платформи и стъпалата трябва да са заоблени.

4.8. Странични отражатели за въздух и дъжд и въздухоотражатели против замъгляване на прозорци

Ръбовете, които могат да се насочват навън, трябва да имат радиус на кривина, не по-малък от 1 мм.

4.9. Ламаринени ръбове

Допускат се ламаринени ръбове, при условие че ръбът е прегънат назад към каросерията, така че да не може да бъде допрян от сфера с диаметър 100 мм в диаметър, или има защитно покритие с радиус на кривина, не по-малък от 2,5 мм.

4.10. Болтове на колела, капачки на главини и предпазни устройства

4.10.1. Болтовете на колелата, капачките на главините и предпазните устройства не трябва да имат реброобразни изпъкналости.

4.10.2. Когато превозното средство се движи по права линия, никоя част от колелата, освен гумите, които се намират над хоризонталната равнина, която преминава през тяхната ос на въртене, не трябва да се издава извън вертикалната проекция в хоризонтална равнина на ръба на преградата на каросерията над колелото. При функционална необходимост обаче, предпазните устройства, които покриват болтовете на колелата и главините, може да се издават извън вертикалната проекция на ръба на преградата на каросерията над колелото, при условие че радиусът на кривина на повърхността на издадената част е не по-малък от 5 мм и издатината извън вертикалната проекция на ръба на преградата на каросерията над колелото в никакъв случай не надвишава 30 мм.

4.10.3. Ако болтовете и винтовете се издават извън проекцията на външната повърхност на гумата (частта от гумата, която е разположена над хоризонталната равнина, която минава през оста на въртене на колелото), трябва да се монтира/т предпазно/и устройство/а в съответствие с точка 4.10.2.

4.11. Точки за повдигане с крик и изпускателна/и тръба/и

4.11.1. Точките за повдигане с крик (ако има такива) и изпускателната тръба или тръби не трябва да са издадени с повече от 10 мм от вертикалната проекция на линията на пода или вертикалната проекция на пресечната точка на еталонната равнина и външната повърхност на превозното средство.

4.11.2. Независимо от горното изискване, изпускателната тръба може да е издадена повече от 10 мм, при условие че в края ръбовете ѝ са закръглени до радиус на кривина не по-малък от 2,5 мм.

4.11.3. Проекциите и разстоянията трябва да се измерват в съответствие с изискванията на приложение III.

5. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

5.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО на тип превозно средство по отношение на външните издатини се подава от производителя на превозното средство или от негов упълномощен представител.

5.2. То трябва да се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра:

5.2.1. описание на типа превозно средство, външните му издатини, разположени пред задната преграда на кабината, включително посочените в приложение III данни, заедно с изискваната документация в изпълнение на член 3 от Директива 70/156/ЕИО;

5.2.2. снимки на предните и странични части на превозното средство;

5.2.3. такива пространствени чертежи на външната повърхност, съдържащи външните издатини, точката R, еталонната равнина или линията на пода, каквито техническата служба счита за необходими, за да се демонстрира съответствие с разпоредбите на точка 3 и 4.

5.3. Заявителят трябва да представи на техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитването за одобрение:

5.3.1. превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип и частта/ите на превозното средство, за която/които се счита, че е/са от съществено значение за провеждане на изискваните съгласно настоящата директива проверки и изпитвания;

5.3.2. определени части и образци на използваните материали, ако такива се изискат от техническата служба.

6. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

Ако представеното за одобрение превозно средство съответства на разпоредбите на точка 5 и отговаря на изискванията на точка 3 и 4, се издава типово одобрение на ЕИО и удостоверение в съответствие с посочения в приложение IV образец.

По искане на производителя всяко превозно средство от категория N1 може да бъде типово одобрено по отношение на външните му издатини, разположени пред задната преграда на кабината въз основа на техническите спецификации на Директива 74/483/ЕИО [2].

7. РАЗШИРЯВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

7.1. Всяка модификация на тип превозно средство или на външните му издатини, разположени пред задната преграда на кабината, трябва да се съобщават на административния отдел, одобрил типа превозно средство. След това въпросният отдел може или:

7.1.1. да прецени, че извършените модификации няма вероятност да окажат забележимо неблагоприятно въздействие, и че във всеки случай превозното средство продължава да отговаря на изискванията; или

7.1.2. да изиска допълнителен протокол за изпитване от техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията.

7.2. Компетентният орган, който издава разширението на одобрението, трябва да определи сериен номер за разширението в удостоверението за типово одобрение, както е показано в приложение IV.

[1] ОВ L 267, 19.10.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/630/ЕИО (ОВ L 341, 6.12.1990 г., стр. 20).

[2] ОВ L 266, 2.10.1974 г., стр. 4.

--------------------------------------------------

19921217

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗДАТИНИ И РАЗСТОЯНИЯ

1. МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРИТЕ НА ИЗДАТИНАТА НА МОНТИРАНА ВЪРХУ ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ ЧАСТ

1.1. Размерите на издатината на част, която е монтирана върху изпъкнала преграда, може да се определи или директно, или чрез препратка към чертеж на подходящ разрез на частта в монтирано положение.

1.2. Ако издатината на част, монтирана върху изпъкнала плоскост, не може да се определи с просто замерване, тя се определя посредством максималната промяна в разстоянието между еталонната линия на преградата и центъра на сфера с диаметър 100 мм, когато сферата се премества в постоянно съприкосновение с частта. Пример за прилагането на този метод е даден във фигура 1.

1.3. При ръкохватки издатината се измерва спрямо равнина, която преминава през точките на прикрепване. Пример за това е даден във фигура 2.

2. МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗДАТИНАТА НА КОЗИРКИ И ГРИВНИ НА ФАРОВЕ

2.1. Издатината от външната повърхност на фара се измерва хоризонтално от точката на съприкосновение със сфера с диаметър 100 мм, както е показано на фигура 3.

3. МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ ЧАСТИ НА РЕШЕТКА

3.1. Разстоянието между части на решетката е разстоянието между две равнини, които преминават през точките на съприкосновение със сферата и са перпендикулярни на линията, свързваща точките на съприкосновение. Примери за прилагането на този метод са дадени във фигури 4 и 5.

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19921217

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБРАЗЕЦ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ (а)

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19921217

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------