ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.7.2025

COM(2025) 137 final/2

2025/0071(COD)

ADDENDUM
This document replaces COM(2025)137 final of 28/03/2025
Addition of cross-reference to linked SWD(2025)237 final
Concerns all language versions.
The text should read as follows:

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2021/2115 и (ЕС) № 251/2014 по отношение на някои пазарни правила и мерки за секторно подпомагане в лозаро-винарския сектор и за ароматизирани лозаро-винарски продукти

{SWD(2025) 237 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.    КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•    Основания и цели на предложението

Въпреки че Съюзът продължава да бъде световен лидер в производството, потреблението и експортната стойност на виното, обществените и демографските промени оказват въздействие върху количеството, качеството и видовете консумирано вино. Потреблението на вино в Съюза непрекъснато намалява и е на най-ниското си равнище от последните три десетилетия, докато традиционните пазари за износ на вина от Съюза са засегнати от комбинация от намаляване на потреблението и геополитически фактори, което води до по-несигурни модели на износ.

Освен това производството става непредвидимо предвид уязвимостта на лозаро-винарския сектор към изменението на климата. С произтичащото от това свръхпредлагане, което оказва натиск върху цените, лозарите разполагат с по-малко приходи, които да инвестират в бизнеса си, и с ниски финансови резерви, на които да разчитат, ако някое от по-често настъпващите и често локални тежки метеорологични явления засегне техния регион.

Групата на високо равнище за политиката в областта на лозаро-винарството (ГВР) беше създадена, за да обсъди тези предизвикателства и да набележи евентуалните възможности за лозаро-винарския сектор в Съюза. ГВР беше съставена от генерални директори от министерствата на земеделието на държавите — членки на Съюза, а по време на първата среща представители на основните организации на заинтересованите страни също бяха поканени да представят своя анализ на ситуацията. Обсъжданията бяха съсредоточени върху начините за по-добро подпомагане на сектора с оглед на настоящите структурни предизвикателства чрез управление на производствения потенциал, повишаване на конкурентоспособността и проучване на нови пазарни възможности. След четири заседания през декември 2024 г. групата одобри документ с препоръки в областта на политиката 1 . Препоръките бяха широко приветствани от заинтересованите страни и от членовете на ЕП на заседанието на комисията по земеделие и развитие на селските райони (COMAGRI) на 13 януари 2025 г.

С оглед на положителната реакция на препоръките на ГВР се очаква най-неотложните и специфични за сектора препоръки да бъдат превърнати в законодателни предложения възможно най-скоро, за да се помогне на лозаро-винарския сектор да се справи със сериозните предизвикателства и да стане по-конкурентоспособен. Ако Комисията не предприеме бързи действия, положението ще се влоши още повече, което ще доведе до необратими последици за много селски райони, изразяващи се в изоставени лозя и загуба на възможности за растеж и заетост.

•    Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

С Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти се определят разпоредби за схемата за разрешаване на лозови насаждения, която ще бъде изменена с настоящото предложение в съответствие с препоръките на ГВР относно управлението на производствения потенциал, като по този начин се улесняват държавите членки при справянето или предотвратяването на риска от излишък от производствен капацитет в определени области и пазарни сегменти. С предложения регламент се изменят и действащите правила за етикетиране, за да се улесни производството на лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание и да се даде възможност за нови начини за информиране на потребителите относно характеристиките на виното, което купуват.

Регламент (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти също се изменя, така че да се вземат предвид измененията на Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно вината с по-ниско алкохолно съдържание, за да се позволи производството на ароматизирани лозаро-винарски продукти на основата на такива вина с по-ниско алкохолно съдържание. За да се гарантира, че потребителите са правилно информирани за естеството на ароматизираните лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание, правилата за етикетиране също се изменят в съответствие с правилата за лозаро-винарските продукти.

Регламент (ЕС) 2021/2115 за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове се изменя с настоящото предложение, за да се даде възможност на държавите членки да комбинират ефективното преструктуриране на лозята с необходимостта да се избегне увеличаване на производството, както се препоръчва от ГВР. Освен това групите производители, които управляват защитени наименования за произход и защитени географски указания, ще могат да се възползват от подпомагане за развитие на винения туризъм в техния регион, а максималната продължителност на подпомагането за дейности по популяризиране и комуникация, извършвани в трети държави, ще бъде удължена. За да се засили сътрудничеството в лозаро-винарския сектор, някои инвестиции, извършвани от организации на производители, ще се ползват от максималния размер на финансовата помощ от Съюза. За да се подпомогнат производителите по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, на държавите членки ще бъде дадена възможност да увеличат максималната финансова помощ от Съюза, която може да бъде предоставена за инвестиции, преследващи тази цел.

Предложените мерки на политиката следва да се прилагат в рамките на съгласувана национална стратегическа рамка, за да се увеличи максимално тяхната ефективност. Държавите членки трябва да оценят тяхното въздействие, за да гарантират ефикасност, ефективност на разходите и дългосрочни ползи. Сред ключовите приоритети са избягването на пазарни дисбаланси, опазването на ландшафта, поддържането на заетостта в селските райони и повишаването на конкурентоспособността на лозарите и винопроизводителите.

•    Съгласуваност с други политики на Съюза

Като улеснява производството на лозаро-винарски продукти и ароматизирани лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание, настоящото предложение дава възможност на потребителите да намалят употребата на алкохол, като същевременно продължават да консумират вино. Предоставянето на достъп на групите производители, управляващи защитени наименования за произход и защитени географски указания, до подпомагане на развитието на винения туризъм в техния регион е в съответствие с целта за създаване на възможности за заетост и растеж в селските райони.

2.    ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•    Правно основание

Договорът за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него,

•    Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Разпоредбите, които трябва да бъдат изменени, за да се изпълнят препоръките на ГВР, са установени в регламенти на Европейския парламент и на Съвета, поради което държавите членки не могат да изпълнят тези препоръки, ако законодателството на Съюза не бъде съответно изменено. В съответствие с принципа на субсидиарност няколко разпоредби от настоящото предложение предоставят на националните органи по-голяма свобода на действие за управление на производствения потенциал, съобразен в по-голяма степен със специфичното положение на лозаро-винарските райони.

•    Пропорционалност

Политическите решения в предложението се основават на препоръките на ГВР, които представляват единодушно одобрен компромис, постигнат след четири кръга обсъждания на различни варианти на политиката, и се подкрепят от всички държави членки. Обсъжданията в групата на високо равнище бяха подкрепени от задълбочен анализ, извършен от експерти от Обсерваторията на пазара на вино 2 . Тези експерти проведоха три специални заседания, обхващащи периода от декември 2023 г. до второто тримесечие на 2024 г., за оценка на състоянието на пазара на вино, проучване на различни варианти на политиката за справяне с настоящите предизвикателства и подпомагане на сектора да се възползва от потенциалните бъдещи възможности. Настоящото предложение остава в рамките на необходимото за постигане на целите, които вече се преследват с изменените съществуващи правила.

•    Избор на инструмент

Правилата, които трябва да бъдат изменени, за да се изпълнят препоръките на ГВР, са определени в три регламента на Европейския парламент и на Съвета. Поради това избраният инструмент също трябва да бъде регламент на Европейския парламент и на Съвета.

3.    РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•    Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не е приложимо.

•    Консултации със заинтересованите страни

Предвид неотложната необходимост от приемане на инициативата не се планира покана за предоставяне на данни или обществена консултация.

•    Събиране и използване на експертни становища

Препоръките на ГВР бяха резултат от широка и задълбочена дискусия и анализ, започнали още преди създаването на групата, първо с експертите в областта на виното в Обсерваторията на пазара и заинтересованите страни, а след това в рамките на ГВР с генералните директори от министерствата на земеделието на всички държави членки. Основните заинтересовани страни също бяха поканени на едно от заседанията на ГВР, за да представят своите становища. Законодателното предложение се основава на препоръките на ГВР, които бяха одобрени с единодушие от държавите членки и се подкрепят от заинтересованите страни и се приветстват от комисията по земеделие и развитие на селските райони (COMAGRI).

•    Оценка на въздействието

Предвид неотложната необходимост от приемане на инициативата, няма да бъде извършена оценка на въздействието. Разходите и ползите от инициативата ще бъдат оценени в работен документ на службите на Комисията, който ще бъде публикуван в срок от 3 месеца след приемането ѝ.

•    Пригодност и опростяване на законодателството

Настоящото предложение има за цел да сведе до минимум разходите за привеждане в съответствие за МСП над вече съществуващата възможност за предоставяне на списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност по електронен път, като се опрости търговията между държавите — членки на Съюза. Понастоящем идентификацията върху опаковката или прикрепен към нея етикет на връзката (например QR код) към електронните средства, съдържащи списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност чрез думи (напр. „съставки“ и/или „обявяване на хранителната стойност“), е обременяваща за винопроизводителите, а правилата за идентификация се различават в отделните държави членки. С предложения регламент Комисията ще бъде оправомощена да разработи, в сътрудничество с държавите членки, правила за общ подход към това идентифициране, което ще намали разходите и административната тежест, особено за малките производители, които ще могат да продават своите вина в различни държави с един и същ етикет. Търговските наименования на вината с намалено алкохолно съдържание също са хармонизирани в целия Съюз и ще станат по-ясни чрез използването на термини, които са по-добре познати на потребителите.

 •    Основни права

Предложението е съобразено с основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.    ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма количествено измеримо отражение върху бюджета. Всички промени във финансовата помощ от Съюза за интервенциите по стратегическия план се извършват в рамките на националните финансови пакети.

5.    ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•    Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

С оглед на кризата, пред която е изправен понастоящем лозаро-винарският сектор на Съюза, мярката следва да влезе в сила възможно най-скоро, с изключение на новите правила за етикетиране, които трябва да се прилагат по-късно, за да се даде време на производителите да се адаптират и да позволят продажбата на продукти, етикетирани съгласно предишните приложими правила, до изчерпване на запасите.

Обсерваторията на пазара на вино непрекъснато наблюдава предлагането и търсенето на различни видове вино на пазара на Съюза и ще предостави информация за развитието на пазарния сегмент на вината с ниско алкохолно съдържание, което с настоящото предложение за регламент има за цел да подкрепи. Въздействието на промените в схемата за разрешаване на лозови насаждения ще бъде наблюдавано в рамките на задължителните годишни съобщения, представяни от държавите членки относно прилагането ѝ.

•    Обяснителни документи (за директивите)

Не е приложимо.

•    Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Ако лозето е изкоренено, лозарят може да поиска разрешение за презасаждане, валидно за срок от три години (6 години, ако презасаждането се извършва върху същия парцел земя). ГВР препоръча по-дълъг срок на валидност от 8 години за всички разрешения за презасаждане, за да се даде повече време на лозарите в тази несигурна ситуация да проучат възможността за засаждане на сортове, които са по-добре адаптирани към търсенето на пазара или променящите се климатични условия, или да използват нови техники за управление на лозята.

Освен това, за да се облекчи натискът върху лозарите, административните санкции, налагани при неизползване на разрешение за презасаждане по време на срока му на валидност, следва да бъдат премахнати. От друга страна, ГВР се съгласява да запази наложената административна санкция, ако разрешенията за нови лозови насаждения останат неизползвани, за да се възпрат спекулативните заявления от страна на производителите, които нямат намерение да засаждат лозя. Въпреки това, с оглед на настоящия спад в търсенето на вино, на лозарите, които все още притежават валидни, неизползвани разрешения за нови лозови насаждения, предоставени им преди 1 януари 2025 г., следва да се разреши да се откажат до определена дата от тези разрешения, без да им се налага административна санкция, за да се премахнат стимулите за засаждане на лозя, при които може да няма търсене на вино, което ще произвеждат.

Държавите членки вече имат възможност да определят регионални ограничения за разрешения за нови лозови насаждения, за специфични площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено наименование за произход, за площи, отговарящи на условията за производство на вина със защитено географско указание, или за площи без географско указание. Следва също така да им се даде възможност да ограничат издаването на разрешения за нови лозови насаждения на регионално равнище за конкретни площи с прекомерно предлагане, когато се прилагат или са били приложени национални мерки или мерки на Съюза, насочени към намаляване на предлагането, като например дестилация, събиране на реколтата на зелено или изкореняване на лозя, за да се избегне по-нататъшно увеличаване на производствения потенциал на регионите, където предлагането вече надвишава търсенето.

Въпреки това, когато държава членка реши да определи регионални ограничения за конкретни площи, за да се избегне прекомерен растеж на производствения потенциал, тя също така трябва да има право да поиска разрешенията, предоставени за района, за който се отнася ограничението, да се използват в този район, тъй като в противен случай съществува риск от пълно изключване на нови производители, което би обезкуражило новите участници и младите земеделски стопани.

Въпреки че презасаждането на изкоренено лозе не увеличава площта на лозята като цяло, на държавите членки следва да се даде възможност да определят правила за презасаждане с цел по-добро управление на териториалното разпределение на лозята. Разрешенията за презасаждане могат да се използват в същото стопанство, в което е извършено изкореняването. Като се има предвид, че стопанствата могат да съдържат лозя в различни региони, държавите членки следва да могат да избягват преместването на лозя между регионите, когато поддържането на лозарството в първоначалния географски район е важно по социално-икономически или екологични причини, например за запазване на лозята по склонове и тераси или за запазване на ландшафта и избягване на ерозията на почвата. На държавите членки следва също така да се даде възможност да определят специални условия за разрешенията за презасаждане, за да се насърчи използването на сортове и производствени методи, които не увеличават средните добиви.

В контекста на намаляващо потребление наблюдението на общия производствен потенциал е много важно за бъдещия баланс на пазара. Прилагането на схемата за разрешаване на лозови насаждения има тази цел и следва да се прилага във всички държави членки, произвеждащи вино, когато бъде достигната определена площ на лозята.

През последните години се наблюдава непрекъснато променящо се потребителско търсене на лозаро-винарски продукти с намалено алкохолно съдържание. За тези продукти потребителите са запознати с термини като нулево съдържание на алкохол, без алкохол и с ниско съдържание на алкохол, които обаче се регулират по различен начин в различните държави членки. Действително, при липсата на специални правила на Съюза относно хранителните претенции, отнасящи се до ниски нива на алкохол, или намаляването или липсата на алкохол или енергийната стойност на напитките, които обикновено съдържат алкохол, могат да се прилагат съответните национални правила в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент за претенциите). Поради това е необходимо да се хармонизира използването на тези термини и да се определи алкохолното съдържание, свързано с всяка от тях в целия ЕС. Това следва да бъде отразено и в правилата за етикетиране на лозаро-винарските продукти, за да се информира по-добре потребителят за характеристиките и методите на производство на такива с намалено алкохолно съдържание, като се даде възможност на лозаро-винарския сектор на Съюза да се възползва от това развитие в потребителското търсене, като същевременно се поддържат високистандарти за качество на производството.

Голямото търсене от страна на потребителите на пенливи лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание или без алкохол представлява възможност за сектора, но съществуват технологични ограничения за тяхното производство с действащите правила за намаляване на алкохолното съдържание. Съгласно действащите понастоящем правила лозаро-винарските продукти трябва да са достигнали характеристиките и минималното действително алкохолно съдържание на категорията, преди да преминат през процеса на намаляване на алкохолното съдържание. Процесът на намаляване на алкохолното съдържание премахва CO2 от пенливите вина. Поради това следва да се разреши производството на пенливи и газирани вина от тихи вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание чрез втора ферментация или добавяне на CO2, при условие че са етикетирани по начин, който не подвежда потребителя.

Възможността за предоставяне на списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност по електронен път се е доказала като ефективно средство за операторите за предоставяне на информация на потребителите, като същевременно се улеснява функционирането на вътрешния пазар и износа на вино, особено за малките производители. Липсата на хармонизирани правила относно идентификацията на електронните средства върху физическия етикет и произтичащите от това различаващи се решения, прилагани от държавите членки, обаче доведоха до фрагментиране на единния пазар, засягащо правилното предлагане на пазара на вина в целия Съюз. Поради това Комисията следва да бъде оправомощена да разработи, в сътрудничество с държавите членки, правила за идентифициране на електронните средства, предоставящи информация на потребителите, по-специално чрез система без текст, за да се сведат до минимум разходите и административната тежест за операторите и да се гарантира общ подход на целия пазар на Съюза, като същевременно се отчита необходимостта информацията да бъде достъпна за потребителите. Настоящият проект за регламент оправомощава Комисията също така да адаптира правилата за цифрово етикетиране към новите нужди, произтичащи от бързия и постоянен напредък на цифровизацията и нарастващото количество информация, която следва да бъде достъпна за потребителите.

Държавите членки имат възможност да приемат правила за предлагане на пазара с цел регулиране на предлагането в лозаро-винарския сектор с цел подобряване и стабилизиране на функционирането на общия пазар на вина. В настоящия контекст на структурно намаляване на потреблението и повтарящи се ситуации на свръхпредлагане в някои региони и пазарни сегменти е целесъобразно да се поясни, че тези правила могат да включват определянето на максимални добиви на грозде и управлението на запасите от вино. Освен това организациите на производителите могат да играят важна роля за укрепване на позицията на лозарите във веригата за доставки на храни и за адаптиране на предлагането към пазарните тенденции. Поради това държавите членки следва също така да могат да приемат правила за предлагане на пазара в лозаро-винарския сектор, като вземат предвид предложенията, приети от признати организации на производители или от признати междубраншови организации, когато те са представителни в съответната икономическа област.

В случай на пазарни дисбаланси понастоящем на държавите членки се разрешава да извършват национални плащания към винопроизводителите за доброволна или задължителна дестилация на вино. Настоящото предложение има за цел да разреши национални плащания за доброволно събиране на реколтата на зелено и доброволно изкореняване на продуктивни лозя като допълнителни инструменти за управление на предлагането, като се има предвид разходната ефективност в резултат от отстраняване на излишъка от вино от пазара преди неговото производство. Определят се лимити за общия размер на националните плащания, разрешени в дадена държава членка през дадена година за дестилация и събиране на реколтата на зелено, за да се избегне нарушаване на конкуренцията. По отношение на изкореняването, предвид структурния характер на мярката и по-високите разходи за нея, ограничението за националните плащания ще се определя за всеки отделен случай въз основа на специфичните пазарни условия в държавата членка и винарските региони, в които тя ще се прилага.

Ароматизираните лозаро-винарски продукти са друга важна възможност за реализация за лозаро-винарските продукти. Действащото законодателство обаче не позволява използването на търговските наименования, запазени за ароматизирани лозаро-винарски продукти, за напитки, които не достигат минималното алкохолно съдържание за всяка категория продукти. С оглед на нарастващото търсене от страна на потребителите на иновативни алкохолни напитки с по-ниско действително алкохолно съдържание в обемни проценти, следва да се разреши получаването на ароматизирани лозаро-винарски продукти от вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание. За да се гарантира, че потребителите са правилно информирани за естеството на ароматизираните лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание, е целесъобразно да се определят правила за етикетирането на вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание, така че за тези ароматизирани лозаро-винарски продукти да могат да се използват същите описателни термини при представянето и етикетирането като лозаро-винарските продукти със съответното алкохолно съдържание. За да се подобри яснотата на информацията за потребителите, разпоредбите относно етикетирането на обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките на ароматизираните лозаро-винарски продукти по електронен път следва да бъдат приведени в съответствие с тези, които се прилагат за лозаро-винарските продукти.

За да се отговори на новото потребителско търсене и на необходимостта от иновации в продуктите, изискванията за категорията ароматизирани лозаро-винарски продукти „Glühwein“ се изменят, за да се позволи използването на вино розе. Същевременно са предвидени разпоредби, с които се забранява използването на термина „розе“ при етикетирането на „Glühwein“, произведено чрез комбиниране на червено и бяло вино или на което и да е от тях с вино розе. Въвежда се дерогация за етикетиране, за да се позволи алкохолните напитки, произведени при същите изисквания като тези, определени за „Glühwein“, но чрез използване на плодово вино вместо лозаро-винарски продукти като основна съставка, да използват търговското наименование „Glühwein“ при тяхното представяне и етикетиране, за да се отговори на потребителското търсене на такива продукти.

В рамките на стратегическите планове по ОСП може да се подпомага преструктуриране и конверсия на лозя. За да се постигне баланс между необходимостта държавите членки да гарантират ефективно преструктуриране на лозята и необходимостта да се избегне увеличаване на производството, което може да доведе до свръхпредлагане, на държавите членки ще бъде разрешено да определят условия за изпълнението на интервенциите за преструктуриране и конверсия с цел да се избегне увеличаване на добива и по този начин увеличаване на производството за лозята, които са предмет на този вид интервенции.

С оглед на развитието на винения туризъм в лозаро-винарските райони със защитени наименования и защитени географски указания групите производители, които управляват защитени наименования за произход и защитени географски указания, вече могат да бъдат бенефициери на вида интервенции за насърчаване на винения туризъм в регионите на производство.

Заинтересованите страни и държавите членки многократно са заявявали, че настоящият максимален срок от три години за подпомагането, предоставяно за дейности за популяризиране и комуникация, извършвани в трети държави във връзка с консолидирането на пазарните възможности, е твърде кратък за постигането на тази цел. Поради това максималната продължителност се удължава от три на пет години.

За да се осигури допълнителен стимул за сътрудничество в лозаро-винарския сектор, някои инвестиции, извършвани от признати организации на производители, ще се ползват от същия максимален размер на финансова помощ от Съюза, какъвто вече е случаят с микро-, малките и средните предприятия.

С оглед на допълнителното подпомагане на производителите по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, на държавите членки се предоставя избор да увеличат максималната финансова помощ от Съюза, която може да бъде предоставена за инвестиции, преследващи тази цел, до 80 % от допустимите инвестиционни разходи.

За да се изяснят условията, приложими за финансовата помощ от Съюза за инвестиции в иновации, изрично се посочва, че такава финансова помощ от Съюза не се предоставя на предприятия в затруднено положение по смисъла на Съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение“.

2025/0071 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2021/2115 и (ЕС) № 251/2014 по отношение на някои пазарни правила и мерки за секторно подпомагане в лозаро-винарския сектор и за ароматизирани лозаро-винарски продукти

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42, първа алинея и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 3 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 4 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Въпреки че Съюзът продължава да бъде световен лидер в производството, потреблението и експортната стойност на виното, обществените и демографските промени оказват въздействие върху количеството, качеството и видовете консумирано вино. Потреблението на вино в Съюза е на най-ниското си равнище от последните три десетилетия, докато традиционните пазари за износ на вина от Съюза са засегнати от комбинация от тенденции на намаляване на потреблението и геополитически фактори, което води до по-несигурни модели на износ. Освен това производството става непредвидимо предвид уязвимостта на лозаро-винарския сектор към изменението на климата. С произтичащото от това свръхпредлагане, което води до намаляване на цените, лозарите разполагат с по-малко приходи, за да инвестират в бизнеса си, и с ниски финансови резерви, които могат да се върнат, ако някое от по-често настъпващите и често локални тежки метеорологични явления засегне техния регион.

(2)Групата на високо равнище за политиката в областта на лозаро-винарството („ГВР“) беше създадена, за да обсъди тези предизвикателства и да набележи евентуалните възможности за лозаро-винарския сектор в Съюза. Тя разгледа начините за по-добрo подпомагане на сектора за справяне с настоящите структурни предизвикателства чрез управление на производствения потенциал, повишаване на конкурентоспособността и проучване на нови пазарни възможности. След четири заседания ГВР одобри документ с препоръки в областта на политиката 5 .

(3)За да се осигури възможно най-доброто подпомагане за винопроизводителите, изправени пред горепосочените предизвикателства, е целесъобразно най-спешните препоръки на ГВР да бъдат отразени в правната рамка, приложима за вината и ароматизираните лозаро-винарски продукти.

(4)С оглед на настоящия спад в търсенето на вино, на лозарите, които притежават валидни неизползвани разрешения за нови насаждения и разрешения, произтичащи от преобразуването на права на засаждане, предоставени им преди 1 януари 2025 г., следва да бъде разрешено да се откажат от тези разрешения, без да понасят административна санкция, с цел да се премахне стимулът притежателите на разрешения за засаждане да засаждат лозя, където може да няма търсене на виното, което ще произвеждат. За разрешенията за нови лозови насаждения, предоставени след тази дата, административната санкция следва да продължи да се прилага в случай на неизползване на тези разрешения, за да се възпрат спекулативните заявления от страна на лозари, които нямат намерение да засаждат лозя.

(5)По отношение на управлението на производствения потенциал следва да се предвиди по-дълъг срок на валидност на разрешенията за презасаждане, за да се даде на производителите повече време да проучат възможността за засаждане на сортове, които са по-добре адаптирани към търсенето на пазара или към променящите се климатични условия, или да използват нови техники за управление на лозята. Освен това, за да се облекчи натискът върху лозарите, те не следва да бъдат подлагани на административни санкции, ако решат да не използват разрешение за презасаждане.

(6)На държавите членки следва да се даде възможност да ограничат издаването на разрешения за нови лозови насаждения на регионално равнище за конкретни площи със свръхпредлагане, когато се прилагат или са били приложени национални мерки или мерки на Съюза, насочени към намаляване на предлагането (т.е. дестилация, събиране на реколтата на зелено или изкореняване на лозя), за да се избегне по-нататъшно увеличаване на производствения потенциал.

(7)Когато държава членка реши да определи регионални ограничения за конкретни райони, за да се избегне прекомерен растеж на производствения потенциал, е целесъобразно да се позволи на държавите членки да изискват разрешенията, предоставени за района, за който се отнася регионалното ограничение, да се използват в този район. За да се отчетат по-добре последните тенденции в лозаро-винарския сектор, държавите членки следва да разполагат с гъвкавост да определят регионални ограничения за конкретни райони до 0 % с оглед адаптиране на производствения потенциал към пазарното търсене.

(8)Въпреки че презасаждането на изкоренени лозя не увеличава площта на лозята, на държавите членки следва да се даде възможност да определят правила за презасаждане с цел по-добро управление на териториалното разпределение на лозята, например за да се избегне преместването на лозята в региони с дисбаланс на пазара или далеч от склонове и тераси, където те играят важна роля за опазването на ландшафта и избягването на ерозията на почвата. На държавите членки следва също така да се даде възможност да определят условия за използването на сортове и производствени методи, за да се избегне увеличаване на добивите и да се гарантира запазването на традиционните сортове грозде и методи на производство.

(9)За да се гарантира пропорционален подход към прилагането на схемата за разрешаване на лозови насаждения, като същевременно се вземат предвид сериозните рискове, които свръхпредлагането представлява за пазара, е целесъобразно да се установи максимален праг за хектарите засадени лозя, съгласно който държавите членки са освободени от задължението да прилагат схемата за разрешения за засаждане.

(10)През последните години се наблюдава непрекъснато променящо се потребителско търсене на лозаро-винарски продукти с намалено алкохолно съдържание, които понастоящем се произвеждат чрез намаляване на алкохолното съдържание посредством използване на определени техники, разрешени в Съюза. Потребителите са запознати с термини като „0,0 %“, „без алкохол“ и „нискоалкохолни“, които се използват широко, но се регулират по различен начин в различните държави членки. Поради това е необходимо да се хармонизира използването на тези термини в целия Съюз. Ето защо правилата за етикетиране на лозаро-винарските продукти следва да бъдат изменени, за да се информира по-добре потребителят за характеристиките на лозаро-винарските продукти с намалено алкохолно съдържание, като същевременно се запази задължението за предоставяне на информация относно метода на производство, чрез който се намалява алкохолното съдържание. Това следва да даде възможност на лозаро-винарския сектор на Съюза да се възползва от това развитие на потребителското търсене, като същевременно се поддържат високи стандарти за качество на производството.

(11)Голямото търсене от страна на потребителите на пенливи лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание или без алкохол представлява възможност за сектора. Настоящите правила за производство на вина с намалено алкохолно съдържание обаче налагат някои технологични ограничения за производството на такива вина. Съгласно действащите понастоящем правила лозаро-винарските продукти трябва да са достигнали характеристиките и минималното алкохолно съдържание на съответната категория, преди да преминат през процес на намаляване на алкохолното съдържание, което означава, че пенливите вина с намалено алкохолно съдържание могат да се произвеждат само от пенливи вина. Процесът на намаляване на алкохолното съдържание обаче премахва изцяло CO2 от първоначалното пенливо вино. Следователно, за да се произведе пенливо вино с по-ниско или нулево алкохолно съдържание, е необходимо във вината с частично намалено алкохолно съдържание или с напълно отстранено алкохолно съдържание, които са изгубили първоначалното си съдържание на CO2, отново да се добави CO2 чрез нов, отделен процес. Поради това следва да се разреши производството на пенливи и пенливо-газирани вина с намалено алкохолно съдържание директно от тихи вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание съответно чрез втора ферментация или добавяне на CO2.

(12)Възможността за предоставяне по електронен път на списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност на лозаро-винарските продукти се оказа полезна за представянето на важна информация от операторите на потребителите, като същевременно улеснява функционирането на вътрешния пазар и износа на вино, особено за малките производители. Липсата на хармонизирани правила обаче относно идентификацията — върху опаковката или на прикрепения към нея етикет — на електронните средства, с които се предоставя списъкът на съставките и/или обявяването на хранителната стойност, води до различаващи се практики от страна на операторите и до различни правила от страна на националните органи, което засяга правилното предлагане на пазара на вина. С цел да се сведат до минимум разходите и административната тежест за операторите и да се гарантира общ подход на целия пазар на Съюза, като същевременно се отчита необходимостта тази информация да бъде достъпна за потребителите, Комисията следва да бъде оправомощена да разработи, в сътрудничество с държавите членки, правила относно идентификацията — върху опаковката или на прикрепения към нея етикет — на електронните средства, с които списъкът на съставките и обявяването на хранителната стойност да се предоставят на потребителите по хармонизиран начин, включително чрез система без текст.

(13)Комисията следва да бъде оправомощена да адаптира правилата относно цифровото етикетиране към новите нужди, произтичащи от бързия и постоянен напредък на цифровизацията, и да включи друга задължителна или относима информация за потребителите, която може да бъде представена в електронен вид.

(14)Държавите членки имат възможност да приемат правила за предлагане на пазара с цел регулиране на предлагането в лозаро-винарския сектор с цел подобряване и стабилизиране на функционирането на общия пазар на вина. В настоящия контекст на структурно намаляване на потреблението и повтарящи се ситуации на свръхпредлагане в някои региони и пазарни сегменти е целесъобразно да се поясни, че тези правила могат да включват определянето на максимални добиви на грозде и управлението на запасите от вино. Освен това организациите на производителите могат да играят важна роля за укрепване на позицията на лозарите в снабдяването с храни и за адаптиране на предлагането към пазарните тенденции. Поради това държавите членки следва също така да могат да приемат правила за предлагане на пазара в лозаро-винарския сектор, като вземат предвид предложенията, приети от признати организации на производители или от признати междубраншови организации, когато те са представителни в съответната икономическа област или области.

(15)Понастоящем на държавите членки може да бъде разрешено да извършват национални плащания на винопроизводителите за доброволна или задължителна дестилация на вино. Като се има предвид икономическата ефективност в резултат от премахването на излишъка от производство от пазара преди производството на вино, е целесъобразно също така да се предвиди възможността да се разреши на държавите членки, в обосновани случаи на криза, да извършват национални плащания за доброволно събиране на реколтата на зелено и доброволно изкореняване на продуктивни лозя. Настоящият регламент следва да определи ограничения за общия размер на националните плащания, разрешени в дадена държава членка през дадена година за дестилация и събиране на реколтата на зелено, за да се избегне нарушаване на конкуренцията. За изкореняването, предвид структурния характер на мярката и по-високите разходи за нея, не е целесъобразно да се определя общ максимален размер на националните плащания. Въпреки това държавите членки следва да обосноват в своите уведомления ограничението за национални плащания за всеки отделен случай въз основа на своите специфични пазарни обстоятелства и тези на лозаро-винарските райони, в които ще се прилага мярката.

(16)Ароматизираните лозаро-винарски продукти са естествен пазар за лозаро-винарските продукти. Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета 6 обаче не позволява използването на търговските наименования, запазени за ароматизирани лозаро-винарски продукти, за напитки, които не достигат минималното алкохолно съдържание, определено в посочения регламент за всяка категория продукти. С оглед на нарастващото търсене от страна на потребителите на иновативни алкохолни напитки с по-ниско действително алкохолно съдържание в обемни проценти, следва да се разреши пускането на пазара на напитки, получени от вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание, произведени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета 7 , които при представянето и етикетирането си носят търговски наименования, запазени за ароматизирани лозаро-винарски продукти.

(17)За да се гарантира, че потребителите са правилно информирани за естеството на ароматизираните лозаро-винарски продукти с по-ниско алкохолно съдържание, е целесъобразно да се определят правила в съответствие с установените в Регламент (ЕС) № 1308/2013 правила за етикетирането на вина с намалено или частично намалено алкохолно съдържание, така че ароматизираните лозаро-винарски продукти, получени от вина с намалено или с частично намалено алкохолно съдържание, да бъдат описани при представянето и етикетирането със същите термини като лозаро-винарските продукти със съответното алкохолно съдържание.

(18)Посочените по-горе проблеми за лозаро-винарските продукти във връзка с идентифицирането на електронните средства, съдържащи данните, свързани с обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките, се отнасят и за ароматизираните лозаро-винарски продукти. Поради това Комисията следва да бъде оправомощена да разработи, в сътрудничество с държавите членки, правила относно идентификацията върху опаковката или прикрепения към нея етикет на електронните средства за ароматизирани лозаро-винарски продукти. С цел да се гарантира простота и яснота, тези правила следва да бъдат същите като тези, които се прилагат за лозаро-винарските продукти.

(19)В отговор на новите изисквания на потребителите и на необходимостта от иновации в продуктите, правилата за производство и етикетиране на категорията ароматизирани лозаро-винарски продукти „Glühwein“ следва да бъдат изменени, за да се позволи използването на вино розе. Същевременно следва да се забрани използването на термина „розе“ при представянето и етикетирането на „Glühwein“, произведено чрез комбиниране на червено и бяло вино или на което и да е от тях с вино розе. По същите причини е целесъобразно също така да се предвиди дерогация, позволяваща за алкохолни напитки, произведени при същите изисквания като тези, определени за „Glühwein“, но като се използва като основна съставка плодово вино вместо лозаро-винарски продукти, да се използва търговското наименование Glühwein при тяхното представяне и етикетиране.

(20)С оглед на развитието на винения туризъм в лозаро-винарските райони със защитени наименования и защитени географски указания е целесъобразно да се даде възможност групите производители, които управляват защитени наименования за произход и защитени географски указания в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета 8 , да бъдат бенефициери на видовете интервенции, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, точка i) от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета 9 .

(21)За да се постигне баланс между необходимостта държавите членки да гарантират ефективно преструктуриране на лозята и необходимостта да се избегне увеличаване на производството, което може да доведе до свръхпредлагане, на държавите членки следва да се разреши да определят условия за осъществяване на преструктуриране и конверсия на лозята, както е посочено в член 58, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/2115. Тези условия следва да имат за цел да се избегне увеличаване на добива и по този начин увеличаване на производството за лозята, които са предмет на този вид интервенции.

(22)За да се адаптира към пазарните тенденции и да се използват ефективни пазарни възможности, максималната продължителност на подпомагането за дейности по популяризиране и комуникация, извършвани в трети държави във връзка с консолидирането на пазарните възможности, следва да бъде удължена от три на пет години.

(23)За да се засили сътрудничеството в лозаро-винарския сектор, инвестициите, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/2115, извършвани от организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, следва да се ползват от максималния размер на финансовата помощ от Съюза, определен в член 59, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115, какъвто вече е случаят с микро-, малките и средните предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията 10 .

(24)За да се окаже допълнителна подкрепа на производителите по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, е целесъобразно да се предвиди възможност държавите членки да увеличат максималната финансова помощ от Съюза за инвестиции, преследващи тази цел, до 80 % от допустимите инвестиционни разходи.

(25)Освен това е необходимо да се поясни, че финансовата помощ от Съюза за иновации, посочена в член 58, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) 2021/2115, не следва да се предоставя на предприятия в затруднено положение по смисъла на Съобщението на Комисията „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение“, какъвто е случаят с финансовата помощ от Съюза за инвестиции, посочена в член 58, параграф 1, първа алинея, буква б) от същия регламент.

(26)Поради това регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) № 251/2014 и (ЕС) 2021/2115 следва да бъдат съответно изменени.

(27)За да се даде време на производителите да се адаптират към новите изисквания относно обозначаването на лозаро-винарски продукти с ниско алкохолно съдържание, тези нови изисквания следва да започнат да се прилагат 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Целесъобразно е също така да се предвидят преходни правила, за да се позволи лозаро-винарските продукти, етикетирани преди прилагането на новите изисквания, да продължат да бъдат пускани на пазара до изчерпване на складовите наличности.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 1308/2013

Регламент (ЕС) № 1308/2013 се изменя, както следва:

1)Член 62, параграф 3 се заменя със следното:

„3. Разрешенията, посочени в параграф 1, предоставени в съответствие с членове 64 и 68, са валидни за срок от три години, считано от датата, на която са били издадени. Производител, който не е използвал разрешение, предоставено в съответствие с членове 64 и 68, по време на срока му на валидност, подлежи на административни санкции, както е предвидено в член 90а, параграф 4.

Чрез дерогация от първа алинея производителите, които притежават валидни разрешения в съответствие с членове 64 и 68, издадени преди 1 януари 2025 г., не подлежат на административната санкция, посочена в член 90а, параграф 4, при условие че уведомят компетентните органи преди датата на изтичане на разрешението и най-късно до 31 декември 2026 г., че не възнамеряват да го използват.

Разрешенията за презасаждане, предоставени в съответствие с член 66, са валидни осем години от датата на издаването им. На производителите, които не са използвали разрешение, издадено в съответствие с член 66 по време на срока му на валидност, не се налага административната санкция, посочена в член 90а, параграф 4“.

2)Член 63 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки могат:

а) да прилагат на национално равнище по-нисък процент от предвидения в параграф 1;

   б) да ограничат издаването на разрешения на регионално равнище само за определени площи, които отговарят на изискванията за производство на вина със защитено наименование за произход, за площи, които отговарят на изискванията за производството на вина със защитено географско указание, или за площи без географско указание;

в) да ограничат издаването на разрешения за нови лозови насаждения на регионално равнище за конкретни райони, в които в обосновани кризисни случаи са били приложени национални или съюзни мерки относно дестилацията на вино, събирането на реколтата на зелено или изкореняването.

За целите на буква в) „събиране на реколтата на зелено“ означава пълното унищожаване или отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, като по този начин добивът от съответната площ се свежда до нулев, без небране на реколтата, което представлява оставяне на грозде с търговско качество върху насажденията в края на нормалния производствен цикъл. Държавите членки, които ограничават издаването на разрешения за нови лозови насаждения на регионално равнище в съответствие с първа алинея, буква б) или в), могат да изискват тези разрешения да се използват в тези региони.“;

б)в параграф 3, първа алинея, уводното изречение се заменя със следното:

„3. Всяко от ограниченията, посочени в параграф 2, допринася за адаптирането на производствения потенциал към пазарното търсене и се обосновава с едно или повече от следните специфични основания:“

3)В член 66, параграф 3 се добавя следната втора алинея:

„Държава членка може също така да обвърже предоставянето на разрешенията за презасаждане, посочени в параграф 1, с едно или повече от следните условия:

а) разрешението да се използва в същия географски район, в който са се намирали съответните изкоренени лозя, където поддържането на лозарството в този географски район е оправдано от социално-икономически или екологични съображения,

б) да се използват само сортове и производствени методи, които не увеличават средния добив в сравнение с изкоренените лозя, или само традиционни сортове и производствени методи в даден регион, когато съответната изкоренена площ се намира в производствен регион, който държавата членка е определила като засегнат от структурен дисбаланс на пазара, или

в) разрешението да не се използва в производствен район, различен от този, в който се намира района с изкоренени лозя, когато държавата членка е определила този различен производствен регион като засегнат от структурен дисбаланс на пазара.“

4)Член 67 се заменя със следното:

„Член 67
Правило de minimis

Схемата за разрешаване на лозови насаждения, установена в настоящата глава, не се прилага в държавите членки, в които лозарската площ не е надвишила 10 000 ha през поне три от предходните пет пазарни години. Когато това условие вече не се изпълнява в дадена държава членка, схемата за разрешаване на лозови насаждения се прилага в тази държава членка от началото на пазарната година, следваща годината, през която условието е престанало да се изпълнява.“

5)член 119, параграф 1 се изменя, както следва:

а)буква а) се заменя със следното:

„а) обозначение на категорията лозаро-винарски продукт в съответствие с приложение VII, част II. За категориите лозаро-винарски продукти, определени в приложение VII, част II, точка (1) и точки (4) — (9), когато за целия продукт или за част от продукта е приложена обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с приложение VIII, част I, раздел Д, наименованието на категорията се придружава от:

i) терминът „без съдържание на алкохол“, ако действителното алкохолно съдържание на продукта не надвишава 0,5 обемни процента; придружено от израза „0,0 %“, ако действителното алкохолно съдържание на продукта не надвишава 0,05 обемни процента;

ii) терминът „нискоалкохолен“, ако действителното алкохолно съдържание на продукта е над 0,5 обемни процента и е най-малко 30 % под минималното действително алкохолно съдържание на категорията преди намаляване на алкохолното съдържание.

б)добавя се следната буква к):

„к) за лозаро-винарските продукти, посочени в буква а), второ изречение, изразът „получени чрез намаляване на алкохолното съдържание“.

6)В член 122, параграф 1, буква г), се добавят следните точки:

„v) идентификацията върху опаковката или прикрепения към нея етикет на електронните средства, посочени в член 119, параграфи 4 и 5, включително чрез пиктограма или символ вместо думи;

vi) формата и оформлението на информацията, предоставяна по електронен път, за да се опрости нейното представяне, да се адаптира към бъдещия технологичен напредък, към новите изисквания относно информацията, която е от значение за потребителите, както е предвидено в законодателството на Съюза или националното законодателство, или за да се подобри достъпността за потребителите.“.

7)В член 167, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„1. За да се подобри и стабилизира функционирането на общия пазар на вина, включително грозде, мъст и вина, от които те са произведени, държавите членки производителки могат да определят правила за предлагане на пазара с цел регулиране на предлагането, включително определяне на максимални добиви и правила за управление на запасите. Държавите членки вземат предвид предложенията, приети от организации на производители, признати съгласно членове 152 и 154, или от междубраншови организации, признати съгласно членове 157 и 158, когато тези организации се считат за представителни за лозаро-винарския сектор в съответствие с член 164, параграф 3 в икономическата област или области, в които се планира да се прилагат правилата.“.

8)Член 216 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Национални плащания за дестилация на вино, събиране на реколтата на зелено, или изкореняване в обосновани кризисни случаи“

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки могат да извършват национални плащания на винопроизводителите за доброволна или задължителна дестилация на вино, доброволно събиране на реколтата на зелено и доброволно изкореняване на продуктивни лозя в обосновани кризисни случаи.

За целите на настоящия член „събиране на реколтата на зелено“ означава пълното унищожаване или отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, като по този начин добивът от съответната площ се свежда до нулев, без небране на реколтата, което представлява оставяне на грозде с търговско качество върху насажденията в края на нормалния производствен цикъл.

Плащанията, посочени в първа алинея, не надвишават разходите за продукта, когато е приложимо, и за съответната операция, плюс стимул за участие в такава операция, за да се даде възможност за справяне с кризата.

Общият размер на плащанията, налични в дадена държава членка през дадена година за национални плащания за дестилация и събиране на реколтата на зелено, не надвишава 20 % от общо наличните средства за всяка държава членка за същата година, както е определено в приложение VII към Регламент (ЕС) 2021/2115.

в)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки, които желаят да се възползват от възможността за посочените в параграф 1 национални плащания, изпращат надлежно обосновано уведомление до Комисията. В своите уведомления държавите членки обосновават целесъобразността на мярката, нейната продължителност и размера на подпомагането и други условия въз основа на техните специфични пазарни условия и тези на лозаро-винарските райони, в които ще се прилага мярката. “

Комисията решава, без да прилага процедурата, посочена в член 229, параграф 2 или 3, дали сумата, продължителността и другите условия на мярката са одобрени и дали могат да се извършват плащания за винопроизводителите.

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4. Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за допълване на настоящия член чрез определяне на правила относно минималните изисквания за наличието на кризисна ситуация и относно изчисляването на националните плащания.“

9)В част II от приложение VII към уводната част се добавя следният параграф като втора алинея:

„Лозаро-винарските продукти от категориите, посочени в точки (4) и (7), могат също така да бъдат получени съответно чрез вторична ферментация или добавяне на въглероден диоксид към вината с намалено или частично намалено алкохолно съдържание, посочени в точка 1.

Член 2
Изменения на Регламент (ЕС) № 251/2014

Регламент (ЕС) № 251/2014 се изменя, както следва:

1)В член 3 се добавя следният параграф:

„5. Чрез дерогация от минималните прагове на алкохолно съдържание, установени в параграф 2, буква ж), параграф 3, буква ж) и параграф 4, буква е) и в приложение II за всяка категория продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти могат да имат по-ниско действително алкохолно съдържание в обемни проценти, когато са получени от лозаро-винарски продукти, които са преминали изцяло или частично обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с част I, раздел Д от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013.“

2)В член 5 се вмъква следният параграф:

„1а. Когато ароматизирани лозаро-винарски продукти са получени от лозаро-винарски продукти, които са преминали изцяло или частично обработка за намаляване на алкохолното съдържание в съответствие с част I, раздел Д от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, техните търговски наименования се допълват от същите термини като определените за тези лозаро-винарски продукти в член 119, параграф 1, буква а), второ изречение и в член 119, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 при същите условия.“

3)В член 6а се добавя следният параграф:

„4а. За да се вземат предвид специфичните характеристики на сектора на ароматизираните вина, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34, параграф 2 за допълване на настоящия регламент чрез приемане на правила относно:

а) идентификацията върху опаковката или прикрепения към нея етикет на електронните средства, посочени в параграфи 2 и 3, включително чрез пиктограма или символ вместо думи;

б) формата и оформлението на информацията, предоставяна по електронен път, за да се опрости нейното представяне, да се адаптира към бъдещия технологичен напредък, към новите изисквания относно информацията, която е от значение за потребителите, както е предвидено в законодателството на Съюза или националното законодателство, или за да се подобри достъпността за потребителите.“

4)В част Б от приложение II, точка 8 се заменя както следва:

„(8) Glühwein („глувайн“)

Ароматизирана напитка на основата на вино

–която е получена изключително от червено или бяло вино или вино розе, или от комбинация от тях,

–която е ароматизирана основно с канела или карамфил, или и двете, и

–с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 7 обемни процента.

Добавянето на вода е забранено, без да се засягат количествата вода, които следват от прилагането на разпоредбите на точка 2 от приложение I.

В случай че продуктът е приготвен от бяло вино, търговското наименование „Glühwein“ трябва да бъде допълнено с думи, указващи бяло вино, като думата „бяло“.

Когато се приготвя изключително от вино розе, търговското наименование „Glühwein“ се допълва с думи, указващи виното розе, като например думата „розе“. Думата „розе“ обаче не се използва, когато „Glühwein“ се получава чрез комбиниране на червено вино с бяло вино или на което и да е от тези вина с вино розе.

Чрез дерогация от член 5, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент търговското наименование „Glühwein“ може да се използва при представянето и етикетирането на алкохолни напитки, произведени в съответствие с горните изисквания, но получени от ферментирали напитки, произведени от плодове, различни от грозде. В този случай търговското наименование „Glühwein“ трябва да бъде допълнено от текст, указващ, че е получено от плодово вино, или от един от следните термини: „Heidelbeer-Glühwein“, „Apfel-Glühwein“ или „Frucht-Glühwein“.“.

Член 3
Изменения на Регламент (ЕС) 2021/2115

Регламент (ЕС) 2021/2115 се изменя, както следва:

1)Член 58, параграф 1 се изменя, както следва:

а)точка i) се заменя със следното:

„i) действия, предприети от междубраншови организации, признати от държавите членки в лозаро-винарския сектор в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013, или от групи производители, които управляват защитени наименования за произход и защитени географски указания в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1143 *, насочени към подобряване на репутацията на лозята в Съюза чрез насърчаване на винения туризъм в производствените райони;

_______________________;

* Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (OB L 2024/1143, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1143/oj ).“

б)след първа алинея се вмъква следната втора алинея:

„За целите на първа алинея, буква а) държавите членки могат да установят в своите стратегически планове по ОСП специфични агрономически, лозарски или други видове условия, с които се гарантира, че няма увеличение на добива за лозята, предмет на този вид интервенции, след конверсията на сортовете, промяна на местонахождението на лозята, презасаждането на лозята или подобряването на техниките за управление на лозята.“

в)втората алинея става трета алинея и се заменя със следното:

„Първа алинея, буква к) се прилага само за вината със защитено наименование за произход или защитено географско указание или за вината с обозначение на винения сорт лоза. Операциите за популяризиране и комуникация, насочени към консолидиране на пазарните възможности, са с максимална продължителност пет години, която не подлежи на удължаване, и се отнасят само до схемите за качество на Съюза, които обхващат наименованията за произход и географските указания.“;

2)Член 59 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Финансовата помощ от Съюза за инвестиции, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква б), не надвишава:

а) 50 % от допустимите разходи за инвестиции в по-слабо развитите региони;

б) 40 % от допустимите разходи за инвестиции в региони, различни от по-слабо развитите региони;

в) 75 % от допустимите разходи за инвестиции в най-отдалечените региони;

г) 65 % от допустимите разходи за инвестиции в малките острови в Егейско море.

Финансовата помощ от Съюза максималните стойности, посочени в първата алинея, се отпуска само на микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията** и на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013. Тя обаче може да се отпуска на всички предприятия в най-отдалечените региони и на всички предприятия на малките острови в Егейско море.

За предприятия, различни от организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, които не са включени в приложното поле на член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, и които имат по-малко от 750 служители или годишен оборот по-малък от 200 млн. евро, максималните равнища на финансовата помощ от Съюза, определени в първата алинея, се съкращават наполовина.

Чрез дерогация от първа алинея финансовата помощ от Съюза за инвестиции, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква б), може да бъде увеличена до 80 % от допустимите инвестиционни разходи за инвестиции, свързани с целта за принос към смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него, посочена в член 57, буква б).

Финансова помощ от Съюза не се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение***.

_______________________;

** Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2003/361/oj ).

*** ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52014XC0731(01) .

б)в параграф 4 се добавя следната алинея:

„Финансовата помощ от Съюза за инвестиции, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква м), обаче може да бъде увеличена до 80 % от допустимите разходи за инвестиции, свързани с целта за принос към смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, посочена в член 57, буква б).“;

в)параграф 6 се заменя със следното:

„6.    Финансовата помощ от Съюза за иновации, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква д), не надвишава:

а) 50 % от допустимите разходи за инвестиции в по-слабо развитите региони;

б) 40 % от допустимите разходи за инвестиции в региони, различни от по-слабо развитите региони;

в) 80 % от допустимите разходи за инвестиции в най-отдалечените региони;

г) 65 % от допустимите разходи за инвестиции в малките острови в Егейско море.

Финансовата помощ от Съюза при максималните стойности, посочени в първата алинея, се отпуска само на микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията и на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013. Тя обаче може да се отпуска на всички предприятия в най-отдалечените региони и на всички предприятия на малките острови в Егейско море.

За предприятия, различни от организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, които не са включени в приложното поле на член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, и които имат по-малко от 750 служители или годишен оборот по-малък от 200 млн. евро, максималните равнища на финансовата помощ от Съюза, определени в първата алинея, се съкращават наполовина.

Чрез дерогация от първа алинея финансовата помощ от Съюза за инвестиции, посочени в член 58, параграф 1, първа алинея, буква д), може да бъде увеличена до 80 % от допустимите инвестиционни разходи за инвестиции, свързани с целта за принос към смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, посочена в член 57, буква б).

Финансова помощ от Съюза не се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение“.“

Член 4
Преходна разпоредба

Лозаро-винарските продукти, които са етикетирани в съответствие с член 119, параграф 1, буква а), второ изречение от Регламент (ЕС) № 1308/2013 преди [конкретна дата — 18 месеца от датата на влизане в сила], могат да продължат да бъдат пускани на пазара до изчерпване на складовите наличности.

Член 5
Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, параграф 5 обаче се прилага от [конкретна дата — 18 месеца от датата на влизане в сила].

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА3

1.1.Наименование на предложението/инициативата3

1.2.Съответни области на политиката3

1.3.Цели3

1.3.1.Общи цели3

1.3.2.Конкретни цели3

1.3.3.Очаквани резултати и отражение3

1.3.4.Показатели за изпълнението3

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:4

1.5.Мотиви за предложението/инициативата4

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата4

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от действието на равнище Съюз и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.4

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото4

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти5

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства5

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение6

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета6

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ8

2.1.Правила за мониторинг и докладване8

2.2.Системи за управление и контрол8

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол8

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им8

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)8

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности9

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА10

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове10

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити12

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи12

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет12

3.2.1.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи17

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи22

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи24

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет24

3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи24

3.2.3.3.Общо бюджетни кредити24

3.2.4.Очаквани нужди от човешки ресурси25

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет25

3.2.4.2.Финансирани от външни целеви приходи26

3.2.4.3.Общо нужди от човешки ресурси26

3.2.5.Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии28

3.2.6.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка28

3.2.7.Финансов принос от трети страни28

3.3.Очаквано отражение върху приходите29

4.Цифрово измерение29

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти30

4.2.Данни30

4.3.Цифрови решения31

4.4.Оценка на оперативната съвместимост31

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение32

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.    Наименование на предложението/инициативата

1.2.    Съответни области на политиката 

1.3.    Цели

1.3.1.    Общи цели

1.3.2.    Конкретни цели

1.3.3.    Очаквани резултати и отражение

–Лозаро-винарският сектор на ЕС продължава да играе водеща роля в световен мащаб на пазара на вино.

–Възстановява се балансът между потенциала за производство на вино и тенденциите в търсенето на вътрешния и международния пазар.

–Държавите членки са в състояние да приемат мерки за справяне с предизвикателствата и трудностите с повишена гъвкавост.

–Земеделските стопани и организациите на производители се възползват от по-гъвкава рамка на политиката за вземане на решения, съобразени с пазарните тенденции.

–Лозаро-винарският сектор на ЕС подобрява своя капацитет за укрепване на позицията си на нововъзникващите и новите пазари и за диверсифициране на източниците на доходи.

–Лозаро-винарският сектор на ЕС е в състояние да се справи по-добре с несигурността, засягаща пазара, включително изменението на климата.

1.3.4.    Показатели за изпълнението

1.4.    Предложението/инициативата е във връзка с: 

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 11  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.    Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.    Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.    Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.    Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.    Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

 ограничена продължителност

    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

    финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

 неограничена продължителност

·Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

·последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.    Планирани методи на изпълнение на бюджета 12  

 Пряко управление от Комисията

· от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

·    от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

· трети държави или на органите, определени от тях

· международни организации и техните агенции (да се уточни)

· Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд

· органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент

· публичноправни органи

· частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции

· органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции

· органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт

·̈ субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни органи със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие може да бъдат ограничени до максималния размер на подкрепата от Съюза.

Забележки

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.    Правила за мониторинг и докладване

2.2.    Системи за управление и контрол 

2.2.1.    Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.    Оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

–Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Финансов принос
	Номер	Многогод./едногод. 13	от държави от ЕАСТ 14	от държави кандидатки и потенциални кандидати 15	От други трети държави	други целеви приходи
3	[08.02.02.03] Видове интервенции в някои сектори в рамките на стратегическите планове по ОСП — лозаро-винарски сектор	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ

–Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Финансов принос
	Номер	Многогод./едногод.	от държави от ЕАСТ	от държави кандидатки и потенциални кандидати	от други трети държави	други целеви приходи
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ
	[XX.YY.YY.YY]	Многогод./едногод.	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ	ДА/НЕ

3.2.    Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити 

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи 

·    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

·    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.1.1.    Бюджетни кредити от гласувания бюджет

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка

Номер

ГД: „Земеделие и развитие на селските райони“			Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
			2024	2025	2026	2027
Бюджетни кредити за оперативни разходи
Бюджетен ред	Поети задължения	(1а)					0,000
	Плащания	(2а)					0,000
Бюджетен ред	Поети задължения	(1б)					0,000
	Плащания	(2б)					0,000
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 16
Бюджетен ред		(3)					0,000
ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“	Поети задължения	=1а+1б+3	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
	Плащания	=2а+2б+3	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

Задължителна таблица

			Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
			2024	2025	2026	2027
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
	Плащания	(5)	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <….>	Поети задължения	=4+6	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
от многогодишната финансова рамка	Плащания	=5+6	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

ГД: „Земеделие и развитие на селските райони“				Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
				2024	2025	2026	2027
 Човешки ресурси				0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
 Други административни разходи				0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО ГД <…….>	Бюджетни кредити			0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ГД: <…….>				Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
				2024	2025	2026	2027
 Човешки ресурси				0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
 Други административни разходи				0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО ГД <…….>	Бюджетни кредити			0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка		(Общо поети задължения = Общо плащания)		0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
		2024	2025	2026	2027
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7	Поети задължения	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
от многогодишната финансова рамка	Плащания	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

3.2.2.    Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализираните агенции)

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите 

Година 2024

Година 2025

Година 2026

Година 2027

ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид 17

Среден разход

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

Общ брой

Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 18 ...

— Резултат

— Резултат

— Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 1

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...

— Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 2

ОБЩО

3.2.3.    Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

·    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

·    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ	Година	Година	Година	Година	ОБЩО 2021—2027 г.
	2024	2025	2026	2027
ФУНКЦИЯ 7
Човешки ресурси	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Други административни разходи	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Извън ФУНКЦИЯ 7
Човешки ресурси	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Други административни разходи	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

3.2.4.    Очаквани нужди от човешки ресурси 

·    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

·    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу

3.2.4.1.    Финансирани от гласувания бюджет

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ)

ГЛАСУВАНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ		Година	Година	Година	Година
		2024	2025	2026	2027
 Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)		0	0	0	0
20 01 02 03 (Делегации на ЕС)		0	0	0	0
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)		0	0	0	0
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)		0	0	0	0
Други бюджетни редове (да се посочат)		0	0	0	0
• Външен персонал (в ЕПРВ)
20 02 01 (ДНП, КНЕ от общия финансов пакет)		0	0	0	0
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ и МЕД в делегациите на ЕС)		0	0	0	0
Административни разходи Ред за административна подкрепа [XX.01.YY.YY]	— в централата	0	0	0	0
	— в делегациите на ЕС	0	0	0	0
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ — Непреки научни изследвания)		0	0	0	0
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ — Преки научни изследвания)		0	0	0	0
Други бюджетни редове — функция 7		0	0	0	0
Други бюджетни редове — извън функция 7		0	0	0	0
ОБЩО		0	0	0	0

3.2.5.    Преглед на очакваното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии

Задължително: в таблицата по-долу следва да се включи най-добрата оценка на свързаните с цифровите технологии инвестиции, произтичащи от предложението/инициативата.

По изключение, когато това е необходимо за изпълнението на предложението/инициативата, бюджетните кредити по функция 7 следва да се представят в определения ред.

Бюджетните кредити по функции 1—6 следва да бъдат отразени като „Разходи по политиката за информационни технологии за оперативни програми“. Тези разходи се отнасят до оперативния бюджет, който ще се използва за повторно използване/закупуване/разработване на ИТ платформи/инструменти, пряко свързани с изпълнението на инициативата, и свързаните с тях инвестиции (например лицензи, проучвания, съхранение на данни и др.). Информацията, предоставена в тази таблица, следва да съответства на данните, представени в раздел 4 — „Цифрови измерения“.

ОБЩО бюджетни кредити за цифрови и информационни технологии	Година	Година	Година	Година	ОБЩО МФР 2021—2027 г.
	2024	2025	2026	2027
ФУНКЦИЯ 7
Разходи за ИТ (институционални)	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Извън ФУНКЦИЯ 7
Разходи за информационни технологии, свързани с политиката, по оперативни програми	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000
ОБЩО	0,000	0,000	0,000	0,000	0,000

3.2.6.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

·    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР)

·    налага да се използват неразпределеният марж по съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР

·    налага преразглеждане на МФР

3.2.7.    Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

·    не предвижда съфинансиране от трети страни

·    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

	Година 2024	Година 2025	Година 2026	Година 2027	Общо
Съфинансиращ орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.    Очаквано отражение върху приходите 

·    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

·    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

    върху другите приходи

    приходите, предназначени за конкретни разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 19
		Година 2024	Година 2025	Година 2026	Година 2027
Статия ………….

За целевите приходи — съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

4.    Цифрово измерение

4.1.    Изисквания, свързани с цифрови аспекти

Препратка към изискването Описание на изискването Засегнат от изискването субект Процеси на високо равнище Категория Член 1, параграф 6 Комисията е оправомощена да определя правила и разпоредби относно цифровото етикетиране на задължителната информация, определени в член 119 от регламента. — Комисия — Заинтересовани страни — Широката общественост Етикетиране на лозаро-винарските продукти Цифрово решение Член 2, параграф 3 Както е посочено по-горе за ароматизирани лозаро-винарски продукти. — Заинтересовани страни — Широката общественост Етикетиране на ароматизирани лозаро-винарски продукти Цифрово решение

4.2.    Данни

Предложените разпоредби предвиждат: а) оправомощаване на Комисията да издава правила, допълващи съществуващите правила относно цифровото етикетиране на определена задължителна информация от операторите до потребителите в лозаро-винарския сектор (член 1, параграф 6). Защитата на личните данни вече е разгледана в действащите разпоредби и не попада в обхвата на настоящия регламент; б) привеждане в съответствие на разпоредбите относно цифровото етикетиране на обявяването на хранителната стойност и списъка на съставките на ароматизираните лозаро-винарски продукти с тези, които се прилагат за лозаро-винарските продукти (член 2, параграф 3). Привеждане в съответствие с Европейската стратегия за данните В съответствие със стратегията на ЕС за данните делегираното правомощие за цифрово етикетиране на лозаро-винарските продукти ще хармонизира термините и правилата относно идентификацията на информацията в електронен вид за потребителите, което ще гарантира общ подход на целия пазар на Съюза. В крайна сметка този подход ще позволи етикетите да циркулират в рамките на ЕС в полза на гражданите и потребителите. Специфичните елементи, свързани с привеждането в съответствие с Европейската стратегия за данните, следва да се оценяват за всеки отделен случай, когато се използва оправомощаването. Привеждане в съответствие с принципа на еднократност Не се прилага. Публичните администрации не са засегнати. Потоци данни Не се прилага.

4.3.    Цифрови решения

Цифрово решение: предоставяне на правомощия във връзка със задължителната информация върху етикета, представена в електронен вид. Препратка към изискванията: Член 1, параграф 6 Комисията може да разработва делегирани актове за установяване на обща идентификация върху опаковката или етикета на лозаро-винарските продукти на електронните средства, които предоставят задължителна информация на потребителите, както и за адаптиране на правилата за цифрово етикетиране към бъдещия технологичен напредък, ако е необходимо (напр. повишени изисквания за предоставяне на електронна информация между операторите или от операторите на потребителите). По този начин новите правила ще подобрят достъпността и разбираемостта на цифровите етикети в целия ЕС, като намалят разходите за операторите и повишат яснотата за потребителите. Отговорен орган: Европейската комисия (за оправомощаването); икономическите оператори (за изпълнението). Цифрово решение: разпоредба, позволяваща етикетиране на задължителната информация в електронен вид. Препратка към изискванията: Член 2, параграф 3 Правилата за идентификация на електронните средства за ароматизирани лозаро-винарски продукти ще бъдат приведени в съответствие с тези на лозаро-винарския сектор, с единна система за различните сектори. Основни задължителни правила в сила за вината, които ще бъдат отразени: операторите могат да предоставят определена задължителна информация (списък на съставките, обявяване на хранителната стойност) на физическия етикет или в електронен вид, обозначена върху опаковката или прикрепен към нея етикет. Системата трябва да избягва събиране или проследяване на потребителски данни и не трябва да предоставя информация, насочена към маркетингови цели. Отговорен орган: икономическият оператор. Понастоящем инициативата на политиката не предвижда използването на технологии с ИИ за идентифицираното цифрово решение.

4.4.    Оценка на оперативната съвместимост

Изискванията, определени в инициативата на политиката, не се отнасят до цифровите обществени услуги.

4.5.    Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

Член 1, параграф 6: Комисията приема делегирани актове, когато това бъде счетено за необходимо (не в рамките на конкретен график). Участват държавите членки. Член 2, параграф 3: разпоредбата просто разширява по отношение на ароматизираните вина правилата за цифровото етикетиране, които се прилагат за вината. Участват държавите членки. Операторите прилагат правилата.

(1)     https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/f9ee9420-2b95-4788-8dc2-faa3cfb8171a_en?filename=policy-recommendations-wine-sector-hlg_en.pdf

(2)     https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/83588b14-0c75-43a4-b8ab-c5718bee6b01_en?filename=future-prospects-of-the-eu-wine-sector-june-2024.pdf

(3)    ОВ C , […] г., стр. .

(4)    ОВ C , […] г., стр. .

(5)     https://agriculture.ec.europa.eu/document/download/f9ee9420-2b95-4788-8dc2-faa3cfb8171a_en?filename=policy-recommendations-wine-sector-hlg_en.pdf  

(6)    Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2014/251/oj ).

(7)    Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1308/oj ).

(8)    Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (ОВ L, 2024/1143, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1143/oj ).

(9)    Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/2115/oj ).

(10)    Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2003/361/oj ).

(11)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(12)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx .

(13)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити/Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(14)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(15)    Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидати от Западните Балкани.

(16)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(17)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (например брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(18)    Описана в раздел 1.3.2. „Конкретни цели“

(19)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.