|
Официален вестник |
BG Cерия C |
|
C/2026/3921 |
1.9.2026 |
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
от 10 юли 2026 година
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Гърция
(C/2026/3921)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (1), и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (2), и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
|
(1) |
В Регламент (ЕС) 2024/1263 се определят целите на рамката за икономическо управление, която е насочена към насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж, устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. В регламента се предвижда, че Съветът и Комисията осъществяват многостранно наблюдение в контекста на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Европейският семестър включва по-специално формулирането и наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. |
|
(2) |
На 25 ноември 2025 г. Комисията прие становище относно проекта на бюджетен план на Гърция за 2026 г. На същата дата въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение за 2026 г., в който беше посочено, че Гърция е една от държавите членки, за които ще е необходимо да се извърши задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, препоръка за препоръка на Съвета относно човешкия капитал в Европейския съюз, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2026 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) на 21 април 2026 г., а съвместния доклад за заетостта и препоръката относно човешкия капитал — на 9 март 2026 г. |
|
(3) |
На 29 януари 2025 г. Комисията публикува компас за конкурентоспособността – стратегическа рамка, която има за цел да повиши глобалната конкурентоспособност на Съюза през следващите пет години. В него трите преобразяващи императива — иновации, декарбонизация и конкурентоспособност и сигурност — се определят като стълбове от критично значение за устойчив икономически растеж. След публикуването на компаса за конкурентоспособността той служи като основа за работата на европейския семестър, като гарантира, че икономическите политики на държавите членки са съобразени със стратегическите цели на ЕС, и създава единен подход към икономическото управление, насърчаващ устойчивия растеж, иновациите и устойчивостта в целия Съюз. |
|
(4) |
През 2026 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива успоредно с прилагането на последния етап от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) (4). През последните няколко години плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ), заедно с финансирането по линия на политиката на сближаване, бяха от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като в плановете трябваше да се включат по ефективен начин всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните цикли, а програмите, финансирани от европейската политика на сближаване, трябваше да вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки. С наближаването на края на МВУ от съществено значение остава да се продължат и доразвият реформите, подкрепяни и изпълнявани в рамките на механизма, включително да се гарантира съгласуваност и приемственост между ПВУ и бъдещите планове за НРП. |
|
(5) |
На 3 юни 2026 г. Комисията публикува доклада за Гърция за 2026 г. В него беше оценен напредъкът на Гърция в изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2025 г. и беше направен преглед на изпълнението от страна на Гърция на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Гърция. В него бяха оценени също напредъкът на Гърция при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността и социалното изключване, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие. |
|
(6) |
Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Гърция. Основните констатации от извършената от службите на Комисията оценка на макроикономическите уязвимости за Гърция за целите на посочения регламент бяха публикувани на 20 май 2026 г. (5) На 3 юни 2026 г. Комисията заключи, че в Гърция вече не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с държавния и външния дълг, са намалели през последните години, подкрепени от стабилен растеж на БВП, като бюджетните излишъци са допринесли допълнително за намаляването на държавния дълг; счетоводните баланси на банките са се подобрили; дефицитът по текущата сметка остава значителен, но благоприятното му финансиране намалява рисковете за външната устойчивост. Гърция проведе съответните реформи, за да намали дългогодишните си уязвимости. Въпреки че остава високо, съотношението на дълга към БВП продължи да намалява поради предпазливата фискална политика и растежа на БВП, което също подпомогна подобряването на отрицателната нетна международна инвестиционна позиция. Очаква се съотношението както на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП, така и на външния дълг към БВП да продължи да намалява. Дефицитът по текущата сметка остана висок и не се очаква да се подобри тази година, но се очаква финансирането от ЕС и частното финансиране, което не генерира дълг, да покрият голяма част от него. Пазарът на труда се подобри, като равнището на безработица намаля още повече и достигна най-ниското си равнище от 2009 г. насам. През последните години банките изчистиха счетоводните си баланси. Преструктурирането на необслужваните кредити, държани от обслужващи лица извън банковия сектор, обаче продължава да бъде бавно. Като цяло напредъкът на политиката е силен и се обръща внимание на основните уязвимости, като правителството предприема широк набор от мерки за подобряване на бизнес средата, пазара на труда и данъчната администрация. В перспектива придържането към стабилни фискални политики би спомогнало за по-нататъшно намаляване на държавния дълг и въпреки че продължават да съществуват структурни предизвикателства, свързани с производителността на труда, европейският семестър ще осигури рамката за наблюдение на напредъка в структурните реформи. |
|
(7) |
На 21 януари 2025 г., въз основа на оценката и препоръката на Комисията, Съветът прие препоръка за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Гърция (6). Планът обхваща периода от 2025 г. до 2028 г. и представя фискална корекция, разпределена за четири години. Съветът препоръча следните максимални темпове на растеж на нетните разходи: 3,7 % през 2025 г., 3,6 % през 2026 г., 3,1 % през 2027 г. и 3,0 % през 2028 г., което съответства на максималните кумулативни темпове на растеж, изчислени спрямо базовата 2023 година на 6,5 % през 2025 г., 10,3 % през 2026 г., 13,7 % през 2027 г. и 17,1 % през 2028 г. |
|
(8) |
Агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват екзистенциално предизвикателство за Европейския съюз. Комисията прикани държавите членки да поискат задействането по координиран начин на националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, за да се подкрепят усилията на ЕС за постигане на бързо и значително увеличение на разходите за отбрана (7), като това предложение беше приветствано от Европейския съвет на 6 март 2025 г. След като получи искането на Гърция, на 8 юли 2025 г. Съветът, по препоръка на Комисията, прие препоръка, която позволява на Гърция да се отклони от препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи (8). Периодът, в който е задействана националната клауза за дерогация (2025 – 2028 г.), позволява на Гърция да промени приоритетите на държавните разходи или да увеличи държавните приходи, така че трайно по-високите разходи за отбрана да не застрашат фискалната устойчивост в средносрочен план. |
|
(9) |
На 30 април 2026 г. Гърция представи своя годишен доклад за напредъка за 2026 г. (9) относно спазването на препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи и изпълнението на реформите и инвестициите в отговор на основните предизвикателства, посочени в специфичните за държавата препоръки в рамките на европейския семестър. Годишният доклад за напредъка отразява също шестмесечното докладване на Гърция относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241. |
|
(10) |
Растежът на реалния БВП през 2025 г. беше 2,1 %, а инфлацията по ХИПЦ беше 2,9 %. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 1,8 % през 2026 г. и с 1,6 % през 2027 г., а инфлацията по ХИПЦ да бъде 3,7 % през 2026 г. и 2,4 % през 2027 г. |
|
(11) |
Въз основа на данните, предоставени от Евростат (10), излишъкът на сектор „Държавно управление“ на Гърция се е увеличил от 1,3 % от БВП през 2024 г. на 1,7 % от БВП през 2025 г., докато първичният му излишък се е увеличил от 4,8 % от БВП на 4,9 % през 2025 г. Увеличението на излишъка през 2025 г. отразява главно по-ниските лихвени разходи и ограничаването на текущите разходи, наред с по-високите приходи от ДДС въпреки прилагането на експанзионистични мерки (0,6 % от БВП), включително намаляване на социалноосигурителните вноски, по-високи заплати в публичния сектор и целенасочена подкрепа за домакинствата. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда излишък, възлизащ на 0,8 % от БВП през 2026 г. и на 0,6 % от БВП през 2027 г. Намаляването на излишъка през 2026 г. отразява главно въздействието на намаленията на данъците (данък върху доходите на физическите лица, данък сгради и ДДС), увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, както и по-високите разходи за отбрана и временните мерки за енергийна подкрепа. Допълнителното намаляване на излишъка през 2027 г. отразява главно целогодишното въздействие на експанзионистичния фискален пакет за 2026 г., допълнителното намаляване на социалноосигурителните вноски и допълнителното увеличение на заплатите в публичния сектор. |
|
(12) |
Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция (11), която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, е била експанзионистична – с 0,8 % от БВП през 2025 г. Очаква се тя да бъде експанзионистична — с 2,8 % от БВП през 2026 г., и рестриктивна с 1,5 % през 2027 г. |
|
(13) |
Въз основа на данни, предоставени от Евростат (12), консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ на Гърция е намалял от 154,2 % от БВП в края на 2024 г. до 146,1 % от БВП в края на 2025 г. Намалението на съотношението на дълга към БВП през 2025 г. се дължи главно на растежа на номиналния БВП и на бюджетния излишък. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се предвижда съотношението на дълга към БВП да намалее до 140,7 % до края на 2026 г. и до 134,4 % до края на 2027 г. |
|
(14) |
Въз основа на данни на Евростат (13) общите разходи за отбрана на сектор „Държавно управление“ в Гърция възлизат на 2,4 % от БВП през 2025 г., което съответства на увеличение от 0,2 процентен пункт от БВП в сравнение с референтната 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. се очаква те да бъдат 2,6 % от БВП през 2026 г., което съответства на увеличение от 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с 2024 г. (14) |
|
(15) |
Съюзът продължава да е изправен пред рискове от прекъсване на енергийните доставки и повишена нестабилност на цените, изострени от геополитическото напрежение, което засяга световните пазари на нефт и газ. Опитът от енергийната криза от 2022 – 2023 г. показа, че широкообхватните и нецеленасочени мерки водят до големи фискални разходи и са социално и икономически неефективни. След избухването на войната в Близкия изток през февруари 2026 г. Гърция прие мерки на фискалната политика за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията (15). Те включват комбинация от социални трансфери и мерки за ценово подпомагане, по-специално нецеленасочена субсидия за дизеловото гориво (0,16 EUR на литър) и целенасочена служебна карта за гориво, осигуряваща 50 – 60 EUR на превозно средство за периода април—май 2026 г., както и целенасочена субсидия за торове за земеделските стопани, покриваща 15 % от разходите за селскостопанския сектор за периода април – август 2026 г. Допълнителната подкрепа включва еднократен целенасочен трансфер към семейства с деца (150 EUR на дете) и компенсация за фериботните оператори за ограничаване на транспортните разходи. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. фискалните разходи за тези мерки се очаква да възлязат на 0,2 % от БВП през 2026 г. Според оценките на Комисията, ако тези мерки останат в сила до края на 2026 г., фискалните разходи за тях ще възлязат на 0,6 % от БВП през 2026 г. |
|
(16) |
Въз основа на изчисленията на Комисията нетните разходи във Гърция нараснаха с 3,0 % през 2025 г. и с 2,8 % кумулативно през 2024 г. и 2025 г. Ръстът на нетните разходи през 2025 г. е под препоръчания максимален растеж. Когато се разглеждат заедно 2024 и 2025 г., кумулативният темп на растеж на нетните разходи също е под препоръчания максимален темп на растеж. |
|
(17) |
Въз основа на изчисленията на Комисията се очаква нетните разходи във Гърция да нараснат с 7,3 % през 2026 г. и с 10,4 % кумулативно през 2024 г., 2025 г. и 2026 г. Очакваният растеж на нетните разходи през 2026 г. надхвърля препоръчания максимален темп на растеж, което съответства на отклонение от 1,5 % от БВП на годишна база. Когато 2024, 2025 г. и 2026 г. се разглеждат заедно, се очаква прогнозираният кумулативен темп на растеж на нетните разходи също да бъде над препоръчания максимален темп на растеж, което съответства на отклонение от 0,2 % от БВП в кумулативно изражение. Прогнозираното отклонение обаче е в рамките на гъвкавостта на националната клауза за дерогация въз основа на текущите прогнози за разходите за отбрана. |
|
(18) |
Централизирането и цифровизацията на данъчната и митническата администрация бяха от ключово значение за повишаване на спазването на данъчното законодателство, като внедряването на цифрови инструменти и укрепването на системите за съответствие, също като част от ПВУ, допринасяйки за значително намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС. За да се поддържа този напредък, от съществено значение е да се запазят инвестициите, включително ИТ системите, разработени с подкрепата на МВУ, като се разпределят достатъчно ресурси за поддръжка на системата и вътрешен капацитет. Същевременно данъчната система продължава да включва голям брой данъчни разходи (1 236 случая през 2025 г.) със значително въздействие върху бюджета, което усложнява данъчната система и оказва въздействие върху ефективността на приходите. Систематичната оценка на данъчните разходи ще положи основите за рационализиране на данъчните разходи, като по този начин ще се подобри цялостната прозрачност на данъчната система и ще се подкрепи фискалната устойчивост. Необходими са допълнителни усилия и в митническата администрация. Текущата централизация на митническата администрация увеличи митническите приходи въпреки по-ниския общ внос, но завършването на централизацията на инспекциите, укрепването на оперативния капацитет и разширяването на инфраструктурата на основните входни пунктове, включително пристанището на Пирея, би подобрило допълнително правоприлагането и събирането на приходите. |
|
(19) |
Гърция продължи да предприема стъпки за модернизиране на публичната си администрация. След значителна корекция след 2010 г. размерът на публичната администрация и разходите за нея бяха до голяма степен приведени в съответствие със средните за ЕС. Разходите за възнаграждения в публичния сектор на Гърция останаха като цяло стабилни през 2025 г. — 10,2 % от БВП, което е малко по-ниско от средното равнище за ЕС (10,3 % от БВП). За да се поддържа това, е от ключово значение да продължи да се прилага единната скала на заплатите, като се запази настоящата численост на персонала, включително временния персонал. Планът за възстановяване и устойчивост съдържа мерки за подобряване на ефективността на публичната администрация, включително рамка за многостепенно управление, приета през 2023 г., която следва да подобри координацията между централната, регионалната и местната администрация, например в областта на управлението на водите и гражданската защита. Очаква се Гърция да започне да прилага рамката за управление, след като приеме кодифициран закон, който ще обедини всички отговорности на регионалната и местната администрация в единна правна рамка, която се очаква да бъде въведена през 2026 г. |
|
(20) |
Постигнат е напредък в намаляването на необслужваните кредити в счетоводните баланси на банките, но преструктурирането на оставащите необслужвани кредити, които понастоящем се управляват до голяма степен от лицата, обслужващи кредити, протича с бавни темпове. Съдебните пречки, като например дългата продължителност на съдебното разрешаване на спорове преди и след търга, водят до слаб интерес от от страна на трети лица и неуспешни търгове, което забавя ликвидацията на обезпеченията. Горепосочените забавяния в производството по ликвидация и произтичащото от това възпиране на потенциалните купувачи да участват в търгове подкопават цялостната ефективност на рамката за преструктуриране на дълга, като същевременно намаляват ефективното предлагане на недвижими имоти. Забавянията също задълбочават кризата с достъпността на жилищата, тъй като много свободни жилища са обвързани с процедури, свързани с принудително събиране на дългове. Наскоро приетите процедурни мерки имат за цел да се справят с горепосочените проблеми чрез ускоряване на разрешаването на спорове преди и след търговете, като например i) опростяване на процедурите, ii) мерки за избягване на непропорционална концентрация на съдебни спорове, свързани с правоприлагането, в големите градски райони и iii) цифрова платформа за постигане на решаващ напредък при далечни дати за изслушване; тяхната ефективност обаче все още не може да бъде установена. |
|
(21) |
Систематичното, съдържателно и навременно участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на инструментите за финансиране на Съюза, както и в контекста на европейския семестър. |
|
(22) |
Изпълнението на програмите по линия на политиката на сближаване, които включват подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонда за справедлив преход (ФСП), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Кохезионния фонд (КФ), в Гърция е над средния темп за ЕС както по отношение на подбора на проекти, така и по отношение на плащанията. Важно е да се запази настоящата динамика, като същевременно се увеличи максимално въздействието на инвестициите по места. Гърция вече предприема действия в рамките на програмите си по политиката на сближаване, за да повиши конкурентоспособността и растежа. Въпреки това някои области може да се нуждаят от допълнително внимание при прилагането, включително тези, свързани с иновациите, управлението на отпадъците, обществения градски транспорт, железопътния транспорт и ориентираните към местните условия мерки за запазване на човешкия капитал извън столичния регион и справяне с демографския спад в по-слабо развитите региони. От съществено значение е да се гарантира, че новите инвестиции, определени от Гърция в нейния междинен преглед на фондовете на политиката на сближаване, по-специално тези, свързани с петте приоритета, определени в Регламента за междинния преглед (16), се осъществяват бързо и ефективно. |
|
(23) |
Гърция е изправена пред няколко предизвикателства, свързани с регулаторната тежест, пречките за навлизане на пазарите на продукти и услуги, разпокъсаността на политиката в областта на научните изследвания, продължителните съдебни производства и несигурността поради липсата на планове за определяне на земеползването, въпреки че в някои от тези области наскоро бяха предприети мерки на политиката. |
|
(24) |
Гърция подобри своята регулаторна рамка и въведе цифрови инструменти за рационализиране на взаимодействието на предприятията с държавата, например чрез опростяване и цифровизиране на процеса на лицензиране за създаването и функционирането на предприятия. Гръцките предприятия обаче все още възприемат изискваното спазване на разпоредбите за стопанска дейност като основно предизвикателство за инвестициите, както показват проучванията, проведени от Европейската инвестиционна банка. Издаването на екологични разрешения продължава да включва множество услуги и се полагат усилия за намаляване на сроковете за одобрение. Една от причините е, че регулаторната рамка не е завършена, тъй като все още не са приети всички вторични актове, които биха позволили по-лек процес на издаване на разрешения в случай на несъществени промени. Освен това достатъчният капацитет и цифровизацията от край до край на електронния регистър за околната среда и свързаните с него процеси на издаване на разрешения за всички свързани услуги биха спомогнали за ускоряване на издаването на екологични разрешения. Освен това правната рамка за договорите за концесия на морския бряг е остаряла и възпрепятства инвестициите в съществуваща и нова инфраструктура. По-специално инфраструктурата, свързана с промишлени, добивни и други спомагателни дейности, би имала полза от създаване на отделна правна рамка, като се имат предвид изключително сложните изисквания за безопасност и опазване на околната среда. Като цяло сериозните анализи на регулаторното въздействие ще бъдат ключов инструмент за установяване и преодоляване на всяка неоправдана регулаторна тежест. Завършването на кадастралното картографиране и интегрирането му като част от основната информационна система на публичната и данъчната администрация се очаква да облекчи административната тежест за частния сектор, включително за земеделските стопани. |
|
(25) |
Професионалните услуги, предоставяни по-специално от адвокати, архитекти, строителни инженери и счетоводители, са обект на строги разпоредби, засягащи вътрешното и трансграничното предоставяне на услуги (включително изисквания за влизане, ограничения на мултидисциплинарните практики и рекламата, териториални ограничения и, в някои случаи, фиксирани тарифи за таксите). Тези професионални услуги се отличават и с нисък коефициент на напускане на фирмите. По подобен начин продължават да съществуват регулаторни ограничения за търговията в рамките на ЕС, особено по отношение на изискванията за търговия на дребно, зониране и лицензиране. Фармацевтичният сектор продължава да функционира при строги правила за установяване, включително ограничения по отношение на населението и географски ограничения. Специфичните за сектора правила за установяване също са по-ограничителни, отколкото в ЕС като цяло в транспортния и телекомуникационния сектор. В контекста на единния пазар разходите за навлизане и установяване на чуждестранни инвеститори и доставчици на услуги се увеличават поради честите промени в данъчните правила, високите разходи за привеждане в съответствие и регулаторните пречки. Тези ограничения са особено силно изразени в сектора на професионалните услуги и търговията на дребно, както и в транспортния и мрежовия сектор. |
|
(26) |
Управлението на политиката в областта на научните изследвания и източниците на финансиране остават разпокъсани в няколко министерства и публични субекти в Гърция, а координацията между тези органи е слаба. Що се отнася до достъпа до финансиране, инвестициите в рисков капитал остават доста под средните за ЕС и местните частни капиталови инвестиции, а пазарът на рисков капитал не е развит. Това отразява зависимостта от подкрепяни от държавата инициативи, а не от зрели частни пазари. Същевременно, въпреки че достъпът до финансиране в началния етап до голяма степен съответства на този на ЕС, продължават да съществуват ограничения по отношение на финансирането, след като стартиращите предприятия се доближат до ранния етап или етапа на растеж. Освен това, въпреки че публичната подкрепа за НИРД на предприятията се е увеличила, разходите на частния сектор все още значително изостават от средните за ЕС. В бъдеще укрепването на управлението на политиката в областта на научните изследвания и осигуряването на дългосрочно финансиране за НИРД ще продължат да бъдат от ключово значение. Финансовите ограничения на гръцките предприятия се изострят допълнително от забавените плащания, по-специално от публичния сектор. Делът на МСП, изправени пред просрочени плащания от публични органи, е далеч над средния за ЕС (33 % в сравнение с 20 %). |
|
(27) |
Потенциалът за иновации на Гърция е допълнително възпрепятстван от все още слабото внедряване на цифрови технологии от предприятията, по-специално от МСП. Въпреки постигнатия напредък цифровизацията на МСП остава значително по-ниска от средната за ЕС (55,95 % спрямо 71,39 % през 2025 г.). Предприятията като цяло изостават и при внедряването на ключови цифрови технологии, като например изкуствен интелект (ИИ), изчисления в облак и анализ на данни. |
|
(28) |
Гърция постигна допълнителен напредък в подобряването на ефективността и ефикасността на съдебната система чрез изменение на Гражданския процесуален кодекс, за да се подобри провеждането на граждански и търговски съдебни процеси на първа и апелативна инстанция и в контекста на изпълнението, както и за да се цифровизират съдебните процеси; също така чрез приемане на нови правила за компетентност по отношение на спорове, произтичащи от процедури за възлагане на обществени поръчки. Подготвен е кодекс на механизмите за алтернативно разрешаване на спорове, чийто обхват ще обхване и разрешаването на спорове, свързани с обществени поръчки, но той все още не е влязъл в сила. Въпреки че наскоро бяха внедрени редица инструменти за цифрово правосъдие, интегрирането на информационните технологии в съдебните производства остава непълно, като все още е ограничено до редица съдилища и не обхваща всички работни процеси. Продължителността на производствата пред гражданските, наказателните и административните съдилища все още е сред най-високите в ЕС, което води до значителни забавяния, засягащи по-специално прилагането на договорните и имуществените права, принудителното изпълнение и разрешаването на спорове в областта на обществените поръчки, въпреки че е постигнат напредък в резултат на неотдавнашните реформи. Освен това има възможност за по-нататъшен напредък в преразглеждането на правната рамка относно организацията на съдилищата и статута на съдиите. |
|
(29) |
Понастоящем само около 20 % от територията на Гърция е обхваната от одобрени местни градоустройствени планове. Липсата на определени видове земеползване е довела до несигурност по отношение на позволената икономическа дейност и до неформално строителство, което от своя страна е създало неустойчив натиск върху околната среда и инфраструктурата. Въпреки че Гърция постигна значителен напредък в изготвянето на градоустройствените планове чрез МВУ, реформата трябва да бъде завършена, за да се спомогне за ускоряване на инвестициите. |
|
(30) |
Въпреки нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в общото производство на електроенергия, Гърция остава силно зависима от изкопаемите горива. Цените на едро на електроенергията са нестабилни, което се изостря от геополитическите събития, като това е особено валидно за Гърция поради високата степен на зависимост от природния газ за производството на електроенергия. Планът за възстановяване и устойчивост на Гърция съдържа няколко реформи и инвестиции, включително увеличаване на капацитета за съхранение, които се очаква да ускорят декарбонизацията. Капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници може да бъде допълнително разширен чрез добавяне на разположени в морето инсталации за вятърна енергия, а определянето на зони е важна стъпка за улесняване на развитието на този капацитет. Необходими са обаче допълнителни действия, за да се намали зависимостта на Гърция от изкопаеми горива и да се понижат цените на електроенергията, например чрез насърчаване на оптимизацията на потреблението и ускоряване на въвеждането на интелигентни измервателни уреди, завършване на междусистемната свързаност на островите, намаляване на загубите на разпределителната мрежа и предприемане на действия по отношение на факторите, допринасящи за по-високите разходи за крайните потребители. |
|
(31) |
Гърция продължава да поддържа редица субсидии за изкопаеми горива, като например за промишлени цели, за които не е определен подробен график за постепенното им премахване до 2030 г. По-специално субсидиите за изкопаеми горива, които нито са насочени към енергийната бедност, нито укрепват енергийната сигурност, които възпрепятстват електрификацията и не са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността, биха могли съответно да се считат за приоритет за постепенно премахване. В Гърция данъчното облагане на енергията продължава в определени случаи да дава предимство на природния газ пред електроенергията, което може да доведе до противоречив ценови сигнал, като се има предвид увеличеният дял на възобновяемите енергийни източници в общото производство на електроенергия. Крайните цени на енергията са по-ниски за изкопаемите горива в сравнение с електроенергията, като Гърция е сред държавите — членки на ЕС, с най-високо съотношение на цените на електроенергията към газа. Освен това Гърция продължава да бъде държавата от ЕС, в която акцизите върху дизеловото гориво са особено ниски в сравнение с акцизите върху бензина, въпреки че дизеловото гориво е по-вредно за околната среда. Поради това повторното калибриране на данъците върху енергията, съчетано с постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, би могло да създаде по-силни стимули за електрификация. И накрая, по-целенасоченото използване на източниците на приходи (например СТЕ) би позволило разпределянето на достатъчно ресурси за ключови схеми за подпомагане (например сметка за ВЕИ), както и по-нататъшното насърчаване на декарбонизацията на промишлеността и транспортния сектор, което допълнително би допринесло за екологичния преход на Гърция по справедлив и приобщаващ начин. |
|
(32) |
Въпреки че Гърция има един от най-старите автомобилни паркове в ЕС, нейният автобусен парк за градски превози беше значително обновен през последните години с въвеждането на голям брой електрически автобуси. Транспортният сектор на Гърция е един от основните източници на емисии на CO2 в страната. Гърция би имала полза от изготвянето на всеобхватна стратегия, включително инвестиционен план и реформи, за насърчаване на декарбонизацията на транспортния сектор чрез разширяване на използването на електрически транспортни средства, включително подобряване на капацитета и качеството на градския обществен транспорт. Освен това, като завърши започнатите търгове за услуги за междурегионален и градски автобусен транспорт, Гърция ще създаде по-сигурна и благоприятна среда за насърчаване на модернизирането и екологизирането на своя автобусен парк. Модернизирането на автобусните терминали в основните градове с цел насърчаване на интермодалния транспорт също би имало положителен принос. Освен това обновяването на пътническия флот на Гърция, където над 80 % от пътническите кораби са на над 20 години и не разполагат с екологосъобразни технологии, предлага значителни икономически и екологични ползи. Като част от ПВУ на Гърция е разработен генерален план за обновяване на гръцкия пътнически флот, който може да послужи за основа на решенията на политиката относно модернизирането на плавателните съдове, пристанищната инфраструктура и финансирането. |
|
(33) |
Гърция е поела ангажимент да модернизира националната си железопътна система. Текущата железопътна реформа, подкрепена от МВУ, има за цел да направи гръцкия железопътен сектор по-безопасен, по-ефективен, интегриран, модерен и отговарящ на търсенето от страна на клиентите, с акцент върху повишаването на капацитета и инвестициите на управителя на инфраструктура. Разгръщането на Европейската система за управление на железопътното движение и укрепването на оперативния капацитет на гръцкия регулаторен орган за железниците, включително чрез преодоляване на ресурсните ограничения, са от съществено значение за подкрепата на тези усилия. Чрез разработването на модерна и ефективна железопътна система Гърция може да се възползва от стратегическата си позиция на портал между Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион и да разработи надеждна, конкурентоспособна и екологично устойчива транспортна система, която подкрепя регионалното развитие, сближаването, трансграничната свързаност и икономическия растеж. |
|
(34) |
Гърция е особено уязвима към изменението на климата и свързаните с него екстремни метеорологични явления, като силни засушавания, наводнения, горски пожари и горещи вълни. Повишената честота и тежест на тези събития налагат скъпи възстановителни работи на засегнатата инфраструктура и рехабилитация на обширни горски и земеделски площи. Понастоящем Гърция не разполага с всеобхватна стратегия, съчетана с ясно разпределение на отговорностите, включително на регионалната и местната администрация, за планиране и изпълнение на инвестиции за адаптиране към изменението на климата. Чрез създаването на система за многостепенно управление и интегрирането на съображенията за устойчивост спрямо изменението на климата във всички сектори на публичната администрация и ключови сектори (напр. енергетика и транспорт) Гърция ще създаде по-благоприятна рамка за осигуряване на издръжливост спрямо изменението на климата на ключови инфраструктурни инвестиции по устойчив и ефективен начин в цялата страна, включително в крайбрежните и островните региони. Това ще изисква да се даде приоритет на основаното на информация за риска планиране и да се мобилизират подходящи публични и частни инвестиции, особено в секторите, в които уязвимостта по отношение на климата продължава да бъде недостатъчно преодоляна, включително транспорта и зависимите от морето сектори, които са изложени на значителни климатични рискове. Освен това за Гърция би било от полза да възприеме структуриран подход към финансирането на риска от бедствия и да предприеме допълнителни действия на политиката за увеличаване на процента на покритие на частното застраховане, главно чрез приемане на национална стратегия за частно застраховане срещу природни бедствия. Частното застрахователно покритие остава едно от най-ниските в ЕС, а различията между област Атика и други региони са големи въпреки мерките, въведени през последните няколко години, които се очаква да окажат въздействие в средносрочен до дългосрочен план. |
|
(35) |
Гърция е една от държавите в ЕС с най-голям недостиг на вода, като селското стопанство е основният потребител на водни ресурси и на него се падат над 80 % от общото потребление на вода. Водоснабдяването на страната е подложено на значителен натиск и положението се влошава от продължителните суши, екстремните валежи, като същевременно не съществува подходяща рамка за събиране и съхранение на повърхностни и дъждовни води, а повторното използване на пречистени отпадъчни води е ограничено. В рамките на своя ПВУ Гърция разработи нова национална стратегия за водите за ефективно и устойчиво използване на водните ресурси и въведе пилотна инициатива за реорганизация на основните доставчици на водни услуги. Изпълнението на тази стратегия, наред с инвестициите в устойчиво управление на водите и инфраструктура, е от решаващо значение за изграждането и поддържането на устойчива инфраструктура и за насърчаването на ефективното използване на водните ресурси. В рамките на междинния преглед на политиката на сближаване Гърция увеличи средствата за инвестиции в областта на водите. Инициативите за насърчаване на кръговото управление на водите и управлението на търсенето, както и усилията за повишаване на обществената осведоменост относно стойността и безопасността на подходящо пречистените отпадъчни води, могат да спомогнат за облекчаване на недостига на вода и за подобряване на цялостната ефективност на устойчивото управление на водоснабдяването. |
|
(36) |
Гърция е изправена пред предизвикателства при управлението на отпадъците. Въпреки въвеждането на данък за депониране през 2022 г. и усилията за въвеждане на съоръжения за управление на отпадъците, около 80 % от битовите отпадъци все още се депонират. Липсата на подходящи съоръжения за рециклиране и ограниченият напредък в увеличаването на равнищата на рециклиране, които остават само 17,4 % в сравнение с 48 % в ЕС, подчертават необходимостта от по-всеобхватен и интегриран подход към управлението на отпадъците. За да се отговори на тези предизвикателства, от съществено значение е да се актуализират регионалните планове за управление на отпадъците в съответствие с изискванията на Рамковата директива за отпадъците и да се инвестира в инфраструктура за управление на твърдите отпадъци. Това ще включва приемането на схеми „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, навременното прилагане на програмите за разделно събиране и укрепването на капацитета на регионалните органи за управление на твърдите отпадъци, особено в райони като островите, където ограниченията на капацитета се изострят по време на пиковите туристически периоди. Чрез предприемането на тези стъпки Гърция може да намали зависимостта си от депата за отпадъци, да увеличи равнищата на рециклиране и да насърчи по-ефективни практики за управление на отпадъците. |
|
(37) |
Общите резултати на Гърция в областта на заетостта са добри през последните години, като разликата спрямо средните за ЕС намалява. Слабото участие на жените на пазара на труда обаче води до разлика в заетостта между жените и мъжете, която е почти два пъти по-висока от средната за ЕС. Независимо от подобренията, в Гърция все още има значителен дял на млади хора, които не са заети, не учат и не се обучават (13,6 % през 2025 г.), а уязвимите групи, като хората с увреждания или ромите, срещат особени затруднения при навлизане на пазара на труда. Допълнителното насърчаване на гъвкави схеми на работа и увеличаването на услугите за грижи за деца и за дългосрочни грижи могат да създадат условия за по-силна заетост, особено сред младите хора, жените и уязвимите групи, и за повишаване на качеството на работните места. Укрепването на активните политики по заетостта и преодоляването на несъответствията между търсените и предлаганите умения чрез по-добро ориентиране на системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда и чрез подобряване на координацията, ефективността и резултатите от програмите за учене за възрастни също продължават да бъдат от ключово значение. Въпреки че се въвеждат стратегически рамки и се предприемат някои мерки, голяма част от населението остава изложено на риск от бедност, а ефективността на социалните трансфери е под средната за ЕС и значително се влошава през последните години. Неудовлетворените нужди от медицински грижи, ниското ниво на предоставяне на дългосрочни грижи, високите разходи за жилищно настаняване и равнищата на лишения подчертават необходимостта от стабилна система за социална закрила и по-нататъшни мерки на политиката. Достъпът до социални и основни услуги остава ограничен, което е в ущърб на маргинализираните и изолираните общности. |
|
(38) |
Освен икономическите и социалните предизвикателства, към чието преодоляване са насочени планът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, Гърция е изправена пред няколко допълнителни предизвикателства, свързани с образованието. Участието в предучилищното образование и грижи от тригодишна възраст до започването на задължителното образование в началното училище остава слабо. През 2019 г. (последни данни на Евростат за Гърция) Гърция заема последно място сред държавите – членки на ЕС, по отношение на процента на записване в училище, а липсата на по-актуални данни затруднява наблюдението на напредъка. Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст на по-ранна възраст също остава ниско. През 2024 г. 28,8 % от гръцките деца на възраст под три години посещават предучилищни заведения (ЕС: 39,3 %). Процентът е особено малък при децата, изложени на риск от бедност или социално изключване. Гърция се приканва да увеличи процента на участие на децата под тригодишна възраст, за да постигне преразгледаната цел от Барселона от 42,8 % до 2030 г. |
|
(39) |
Според последната Програма за международно оценяване на учениците на ОИСР от 2022 г. голям дял от 15-годишните гръцки ученици не достигат минималното ниво на владеене на основни умения. Процентът на учениците с незадоволителни резултати е сред най-високите в ЕС и от 2018 г. насам се увеличава във всички социално-икономически групи, което показва структурни предизвикателства по отношение на качеството и равнопоставеността в образователната система. Тези предизвикателства, които подкопават образователните резултати на Гърция, могат да бъдат свързани с ограниченото финансиране за образователните политики, ниската степен на училищна автономност, остарелите методи за оценяване на учениците и трудностите при прилагането на основани на компетентности методи на преподаване и специални подходи за преподаване за учениците с увреждания и специални образователни потребности. Учителите все още разполагат с ограничени възможности за непрекъснато професионално развитие, което, в съчетание с липсата на култура на оценяване на учителите, допълнително влошава качеството на образованието. |
|
(40) |
С дял от 16,6 % през 2022 г., участието на възрастните в обучения е много по-слабо от средното за ЕС и значително по-ниско от целта на Гърция за 2030 г., която се равнява на 40 %. С ограничената ефективност на механизмите за прогнозиране на уменията, независимо от някои неотдавнашни подобрения, продължават да съществуват несъответствия между търсените и предлаганите умения. Ниската ефективност на системата за професионално образование и обучение подкопава усилията за преодоляване на несъответствието с търсенето на умения на пазара на труда, въпреки че текущите реформи и инициативи имат за цел да се справят с проблема. Въпреки нарастващото търсене процентът на специалистите в областта на ИКТ от общия брой на заетите е най-ниският в ЕС — 2,5 %. Освен това общият дял на възрастните с основни или над основни цифрови умения възлиза на 50,96 % през 2025 г., което е с 10 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС. Преодоляването на тези предизвикателства би допринесло и за подпомагане на възходящата социална конвергенция в съответствие с анализа на Службите на Комисията на втория етап по държави въз основа на характеристиките на Рамката за социална конвергенция (17). |
|
(41) |
Цените на жилищата нарастват с високи темпове от 2019 г. насам поради силното търсене и слабата строителна дейност. Вътрешното търсене нарасна в периода след пандемията и остана силно. Външното търсене, стимулирано от програмата „златна виза“ и възможностите за инвестиции в туризма, леко намаля през 2025 г. Предлагането на жилища е ограничено от години на слаби инвестиции в жилищата, които остават ниски в сравнение с ЕС въпреки неотдавнашното увеличение на строителната дейност. Увеличението на цените и наемите на жилищата надхвърли ръста на доходите, поради което ценовата достъпност на жилищата се влоши, засягайки голяма част от населението. Като част от ПВУ на Гърция все още предстои да бъдат изпълнени, след като бъдат приети, националната стратегия за жилищно настаняване и програмата за реципрочен обмен на публична собственост („Kinoniki Antiparochi“), за да се предоставят стимули на предприемачите от частния сектор да инвестират във финансово достъпни и социални жилища. |
|
(42) |
Чрез своя ПВУ Гърция инвестира в прехода към система за първични здравни грижи. Въз основа на тези усилия е необходимо допълнително да се насърчи достъпът до качествено и финансово достъпно здравеопазване и да се намалят високите неудовлетворени потребности от здравеопазване, отчетени от населението. Това включва гарантиране на функционирането на реформата на личния лекар и системата за насочване и справяне с недостига на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, както и с техния географски дисбаланс, който продължава да бъде основно предизвикателство, възпрепятстващо достъпа до грижи. Във връзка с това Гърция все още отчита един от най-високите дялове на преките плащания от страна на пациентите в целия ЕС. За да се подпомогне справянето с този проблем, ключов аспект е преразглеждането на размера на доплащанията за здравно обслужване и осигуряването на обществено покритие на стоматологичните грижи. Като се имат предвид инвестициите на Гърция в цифровата трансформация на здравеопазването, по-нататъшните усилия за повишаване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването ще спомогнат за ускоряване на внедряването на инструменти и услуги за електронно здравеопазване. В бъдеще предоставянето и използването на висококачествени данни от целия сектор са от решаващо значение за разработването на политики с голямо въздействие за справяне с предизвикателствата в системата на здравеопазването. |
|
(43) |
С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, през 2026 г. Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръката относно икономическата политика на еврозоната за 2026 г. За Гърция препоръка 1 спомага за изпълнението на първата, втората и третата и четиринадесетата препоръка относно еврозоната, препоръка 2 спомага за изпълнението на четвъртата препоръка относно еврозоната, препоръка 3 спомага за изпълнението на седмата, осмата и деветата препоръка относно еврозоната, препоръка 4 спомага за изпълнението на седмата препоръка относно еврозоната, а препоръка 5 спомага за изпълнението на петата препоръка относно еврозоната. |
|
(44) |
С оглед на решаващата роля на човешкия капитал за повишаване на конкурентоспособността и стратегическата автономност на Съюза, през 2026 г. Съветът препоръча на държавите членки да предприемат действия за спешно справяне със структурните предизвикателства, свързани с човешкия капитал, в областта на уменията и образованието и обучението, които възпрепятстват конкурентоспособността. Специфичните за държавата препоръки за 2026 г., отправени към Гърция, могат да допринесат за изпълнението на препоръката на Съвета относно човешкия капитал в Съюза. |
ПРЕПОРЪЧВА на Гърция да предприеме през 2026 г. и 2027 г. следните действия:
|
1. |
Да продължи да се придържа към максималните темпове на растеж на нетните разходи, препоръчани от Съвета на 21 януари 2025 г., като същевременно използва гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, задействана от Съвета. Да увеличи общите разходи и готовност в областта на отбраната и сигурността, като същевременно гарантира устойчивостта на обслужването на дълга и ефективността на разходите и постепенно адаптира бюджета, за да поддържа структурно по-високи разходи за отбрана. Да гарантира, че мерките, предприети за смекчаване на въздействието на покачването на цените на енергията в резултат на кризата, са временни и насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, запазват стимулите за икономии на енергия, и че фискалните разходи за тези мерки са съвместими с поетите ангажименти по фискалната рамка на ЕС. Да продължи усилията за по-добро спазване на данъчното законодателство, включително чрез по-нататъшна централизация и цифровизация на митническите и данъчните проверки, и да подобри прозрачността на данъчната система чрез оценяване и рационализиране на данъчните разходи. Да подобри още повече ефективността и ефикасността на публичната администрация чрез пълно прилагане на рамката за многостепенно управление. Да продължи да намалява обема на необслужваните кредити, държани от банки и кредитни институции, като ускори съдебните производства, свързани с ликвидация. |
|
2. |
Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да поддържа темпа на изпълнение на програмите по политиката на сближаване, като се основава, когато е целесъобразно, на преразпределението към стратегическите приоритети и възможностите за гъвкавост, договорени в контекста на междинния преглед на рамката на политиката на сближаване. |
|
3. |
Да опрости регулирането, да рационализира и цифровизира административните процеси. Да завърши нормативните уредби за екологичното лицензиране и договорите за концесия на морския бряг. Да премахне високите бариери за достъп до упражняването на професионални услуги и установяването на дружества. Да подобри управлението на националната система за научни изследвания, развойна дейност и иновации чрез намаляване на разпокъсаността на управлението и финансирането на политиката в областта на научните изследвания. Да улесни достъпа до финансиране за стартиращи и разрастващи се предприятия, включително чрез развиване на местен частен капитал и рисков капитал. Да насърчи цифровизацията на предприятията, по-специално на МСП. Да продължи усилията за рационализиране на съдебните производства и съкращаване на тяхната продължителност чрез ускоряване на гражданските производства и производствата в областта на обществените поръчки. Да завърши градоустройствената реформа чрез влизане в сила на градоустройствени планове, обхващащи цялата територия. |
|
4. |
Да се насърчи достъпната електроенергия чрез разработване на решения за гъвкавост, завършване на междусистемните връзки на островите и подобряване на качеството и капацитета на разпределителната мрежа, както и да се разшири още повече производството на енергия от възобновяеми източници, включително чрез мощности за вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Да извърши повторно калибриране на данъците върху енергията, за да стимулира електрификацията, и да предприеме конкретни мерки за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, по-специално в промишления сектор. Да ускори декарбонизацията на транспортния сектор, да завърши реформата на автобусния транспорт и да разшири и модернизира националната железопътна система, включително чрез внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение. Да укрепи устойчивостта спрямо изменението на климата чрез осигуряване на климатична устойчивост на ключовата инфраструктура и да предприеме стъпки за увеличаване на частното застрахователно покритие срещу щети, свързани с природни бедствия, включително чрез приемането на националната стратегия. Да подобри управлението на водите и водната инфраструктура. Да актуализира плановете за управление на отпадъците и да подобри управлението на твърдите отпадъци, включително на регионално равнище и на островите. |
|
5. |
Да повиши равнището на заетост на жените, младите хора и уязвимите групи и да подобри качеството на работните места чрез увеличаване на усилията за създаване на гъвкави схеми на работа и разширяване на формалното образование и грижи в ранна детска възраст и дългосрочните грижи. Да подобри образователните резултати чрез разширяване на обучението и оценяването на учителите, както и на автономността на училищата. Да продължи да рационализира социалните обезщетения и да подобри достъпа до услугите. Да разшири предлагането на финансово достъпни и социални жилища, включително чрез нов строителен кодекс. Да насърчи достъпа до качествено и финансово достъпно здравеопазване чрез укрепване на първичното здравеопазване, справяне с недостига и географския дисбаланс на медицинските сестри и лекарите и намаляване на преките плащания от страна на пациентите. |
Съставено в Брюксел на 10 юли 2026 година.
За Съвета
Председател
S. HARRIS
(1) Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj).
(2) Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (ОВ L 306, 23.11.2011 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/1176/oj).
(3) OВ C, C/2026/2434, 28.4.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/2434/oj.
(4) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj).
(5) Работен документ на службите на Комисията SWD(2026) 137 final.
(6) Препоръка на Съвета от 21 януари 2025 г. за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Гърция (ОВ С, С/2025/661, 10.2.2025 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/C/2025/661/oj.
(7) Съобщение на Комисията „Създаване на възможност за увеличаване на разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж“, Брюксел, 19.3.2025 г., C(2025) 2000 final.
(8) Препоръка на Съвета от 8 юли 2025 г., с която се допуска Гърция да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени от Съвета, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 (Задействане на националната клауза за дерогация), (ОВ C, C/2025/3965, 20.8.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3965/oj).
(9) Годишните доклади за напредъка за 2026 г. са на разположение на адрес: https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/stability-and-growth-pact/preventive-arm/annual-progress-reports_en.
(10) Евростат, Европейски показатели, 22.4.2026 г.
(11) Фискалната позиция се определя като мярка за годишната промяна в основната бюджетна позиция на сектор „Държавно управление“. Нейната цел е да бъде оценен икономическият импулс, даден от фискалните политики — както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на ЕС. Фискалната позиция се измерва като разликата между i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите, включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(12) Евростат, Европейски показатели, 22.4.2026 г.
(13) Евростат, държавни разходи по класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ).
(14) Определението на НАТО за разходите за отбрана се различава от определението за разходите за отбрана по КОФОГ. Освен това може да са налице различия, дължащи се на момента на вписване на разходите, по-специално за военно оборудване, тъй като докладването в рамките на НАТО не следва националните счетоводни правила по отношение на момента на вписването.
(15) Това отразява положението към крайната дата на изготвяне на прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. (4 май 2026 г.).
(16) Регламент (ЕС) 2025/1914 на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2025 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1058 и (ЕС) 2021/1056 по отношение на специални мерки за справяне със стратегически предизвикателства в контекста на междинния преглед.
(17) SWD(2026)122 final – Анализ на втория етап по държави на социалната конвергенция в съответствие с Рамката за социална конвергенция.
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/3921/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)