European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/4196

28.7.2025

Публикуване на съобщение за одобрено стандартно изменение в продуктовата спецификация на географско означение в съответствие с член 5, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/27 на Комисията (1)

(C/2025/4196)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

(Член 24 от Регламент (ЕС) 2024/1143)

„Buzet“

PDO-FR-A0148-AM02 — 8.5.2025

1.   Наименование на продукта

„Buzet“

2.   Вид на географското означение

☒

Защитено наименование за произход (ЗНП)

☐

Защитено географско указание (ЗГУ)

☐

Географско указание (ГУ)

3.   Сектор

☐

Селскостопански продукти

☒

Вина

☐

Спиртни напитки

4.   Държава, към която принадлежи географският район

Франция

5.   Орган на държавата членка, който съобщава за стандартното изменение

Ministère de l’agriculture, de l’alimentation, de la pêche, de la ruralité et de l’aménagement du territoire

[Министерство на земеделието, храните, рибарството, въпросите на селските райони и териториалното устройство]

Direction Générale des Politiques Agricoles, Agroalimentaires et des Territoires

[Генерална дирекция „Селско стопанство, хранително-вкусова промишленост и регионална политика“]

6.   Изпълняване на условията за стандартно изменение

Измененията, внесени в настоящата продуктова спецификация, са стандартни изменения в съответствие с определението в член 24, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1143.

Заявлението за изменение на ЗНП „Buzet“ не се отнася до нито една от трите хипотези за т. нар. изменение на равнището на Съюза, а именно:

а)

не включва промяна в наименованието или при използването на наименованието, или в категорията продукт или продукти, обозначени с географското означение;

б)

не води до риск да се обезсили връзката с географския район;

в)

не води до по-нататъшни ограничения по отношение на предлагането на продукта на пазара.

Ето защо френските органи смятат, че заявлението се определя като „стандартно“ изменение.

7.   Описание на одобреното(ите) стандартно(и) изменение(я)

7.1.   Включване на сортове, представляващи интерес за целите на адаптирането

Списъкът на сортовете в глава I, дял V, точка 1 „Сортов състав“ от продуктовата спецификация е разширен, за да бъдат включени:

—

при производството на бели вина — сортовете: Floréal B, Voltis B и Souvignier Gris B;

—

при производството на червени вина и вина розe — сортовете: Syrah N, Marselan N, Nielluccio N, Tempranillo N, Vidoc N и Artaban N.

Тези сортове вече може да съставляват до 5 % от отглежданите сортове и до 10 % от смесите.

За да се насърчи намаляване на употребата на продукти за растителна защита на площи в съседство с населени/урбанизирани места, районите:

—

засадени със сортовете Vidoc N, Artaban N, Floréal B, Voltis B и Souvignier Gris

—

и разположени на разстояние под 20 метра от местностите, посочени в Кодекса за селските райони и морския риболов, не се вземат предвид при изчисляването на площите на сортовете, „представляващи интерес за целите на адаптирането“, подлежащи на ограничението от 5 % от площта на стопанството, декларирана в ЗНП.

Включването на тези сортове е едно от решенията, въведени за наименованието за справяне с изменението на климата и намаляването на употребата на продукти за растителната защита. Сортовете, включени като второстепенни сортове, са в съответствие с основните характеристики на вината, носещи наименованието, и дават възможност за приспособяване към сушата и към гъбичните болести. Те позволяват да се намали употребата на продукти за растителна защита.

С оглед на това се изменя точка „Винени сортове грозде“ от единния документ.

7.2.   Изменение на правилата относно съотношенията при стопанствата

Тези нови правила относно съотношенията за стопанствата носят ползи, що се отнася до гъвкавостта, и благодарение на тях по-добре се оползотворяват второстепенните сортове, някои от които вече могат да бъдат по-адаптирани към определени видове почви и към променящия се климат.

За червените вина и вината розе съотношението на второстепенните сортове е увеличено от 10 % на 30 % от сортовете. Второстепенните сортове са по-издръжливи и придават киселинност. Благодарение на тях е възможно да се балансира сортът Merlot, който е много податлив на болести и при който се увеличава потенциалното съдържание на алкохол. Благодарение на смесването с второстепенни сортове е възможно да се привнесе свежест и плътност във вината, като същевременно се запазват характеристиките на наименованието „Buzet“.

За белите вина е премахнато правилото, което разграничава второстепенните от основните сортове в сортовата смес. Освен това смесването с второстепенни сортове разкрива интересна гама аромати. За да се постигне съгласуваност с изменението за премахване на правилата относно съотношението при стопанствата, е изменен списъкът на разрешените за бели вина сортове.

Това не засяга единния документ.

7.3.   Отглеждане на лозята: Правила за кордонната подпорна конструкция и за височината на листната маса

Правилото, съгласно което се изисква определена височина на листната маса на привързаните лози, се премахва и се заменя със съотношение листна маса/плод от 1,4 m2 от външната повърхност на листната маса за производството на 1 kg грозде. Целта е да се контролира узряването на гроздето, като се насърчи естественият баланс още на лозата, поради което количеството листна маса за узряването на 1 kg грозде се адаптира.

Увеличението на съдържанието на алкохол е една от последиците от изменението на климата върху профила на вината; това противоречи на очакванията на клиентите и вреди на балансираността на самите вина.

От раздела с преходни мерки се премахва разпоредбата относно правилата за кордонната подпорна конструкция, за да се постигне съгласуваност с изменението.

Това не засяга единния документ.

7.4.   Смесване на сортовете

Правилото, в което се посочва, че основните сортове трябва да съставляват минимум 90 % от сместа, се променя, като процентът се намалява на 70 % за червените вина и вината розе.

При белите вина съотношението на сортовете Muscadelle B, Sauvignon B, Sauvignon Gris G и Sémillon B не може да бъде под 70 % в сместа на всяка партида на етапа на опаковане.

С тази промяна се дава тласък на второстепенните сортове, като съотношението им се увеличава от 10 % на 30 % за червените и белите вина и за вината розе. Това се налага във връзка с изменението на правилата относно съотношенията при стопанствата. По този начин се подчертава желанието за гъвкавост с оглед на промените в климата и добавянето на киселинност от второстепенните сортове. Тези изменения не засягат съществено профила на продукта.

Изменени са следните точки от единния документ: Връзка с географския район

7.5.   Енологична практика: Използване на активен въглен за енологична употреба

Премахва се забраната за използване на активен въглен за енологична употреба за вината розе.

Използването на активен въглен за гроздовата мъст и за енологична употреба вече е разрешено за гроздова мъст до максимум 20 % от обема на вината розе, произведени от съответния винопроизводител за разглежданата реколта.

Целта е да може да се контролира цветът на вината розе предвид глобалното затопляне, което води до допълнително натрупване на захари и до намаляване на киселинността, вследствие на което се увеличават рисковете за общественото здраве и по-специално — гъбичните болести.

Изменена е следната точка от единния документ: Специфични енологични практики

7.6.   Капацитет на винарната

Добавен е нов метод на изчисляване на капацитета за винопроизводство и съхранение за червените и белите вина и за вината розе.

Основанието за това е, че все повече оператори добиват реколта, която не отговаря на спецификацията на продукта поради опасности, свързани с климата. Капацитетът на винарната е еквивалентен на средния петгодишен добив от последните реколти на стопанството, умножен по 1,5 (за белите вина и за вината розе) и по 2 (за червените вина). Добивът от последните реколти намалява, което изисква адаптиране на капацитета на винарната.

Това не засяга единния документ.

7.7.   Актуализиране на географския кодекс

Общините в географския район са актуализирани в съответствие с официалния географски кодекс за 2024 г. Това изменение не променя географския район на наименованието.

Изменена е следната точка от единния документ: Определен географски район

7.8.   Препратки

Актуализират се данните за контакт на Националния институт по въпросите на произхода и качеството [Institut national de l’origine et de la qualité, INAO].

Изменят се процедурите за проверка на продуктовата спецификация.

Тези изменения не засягат единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование/наименования

Buzet

2.   Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

3.1.   Код по Комбинираната номенклатура

22 — БЕЗАЛКОХОЛНИ И АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ, ДРУГИ АЛКОХОЛСЪДЪРЖАЩИ ТЕЧНОСТИ И ВИДОВЕ ОЦЕТ

2204  — Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от № 2009

4.   Описание на виното или вината

4.1.   Бели вина

След ферментация съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във вината не превишава 3 g/l. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на белите вина не превишава 12,5 %. Съдържанието на летливи киселини и на общ серен диоксид са определените в нормативната уредба на ЕС. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на белите вина е 10 %. Останалите характеристики съответстват по подразбиране на установените в нормативната уредба на ЕС. Сухите бели вина от сортовете Sauvignon B и Sauvignon Gris G са доста деликатни и леки и се отличават с бледия си цвят, изчистените си аромати на плодове и усещането за свежест, дължащо се на киселинността им. Когато в сместа преобладава сортът Muscadelle B и особено сортът Sémillon B, вината са по-ароматни и плътни, характеризират се с наситеност на ароматите си на подправки, препечен хляб или екзотични плодове. По-плътната им текстура им придава добра балансираност.

Общи аналитични характеристики

—

Максимално общо алкохолно съдържание (% об.): —

—

Минимално действително алкохолно съдържание (% об.) —

—

Минимална обща киселинност: —

—

Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l): —

—

Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l): —

4.2.   Червени вина и вина розе

На етапа на опаковане съдържанието на ябълчна киселина в червените вина е по-малко или равно на 0,4 g/l. След ферментация съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) във вината не превишава 3 g/l. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина и на вината розе не превишава 13 %. Съдържанието на летливи киселини и на общ серен диоксид са определените в нормативната уредба на ЕС. Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина и вината розе е 10,5 %. Останалите характеристики съответстват по подразбиране на установените в нормативната уредба на ЕС. Червените вина варират от плодови и наситени до ароматни и плътни. Вината от първия вид, произвеждани от смеси на Merlot N и Cabernet Franc N, имат дъх с преобладаващи плодови аромати. Танините определено се усещат, но са деликатни, като вината следва да се консумират млади. Вината от втория вид, при които преобладава сортът Cabernet Sauvignon N, са плътни, с наситен цвят и със силни и комплексни аромати на плодове и подправки, понякога с леки нотки на пушек. Имат добра танинова структура, която следва да се остави да отлежи няколко години, и предизвикват кадифено усещане в устата. Вината розе, произвеждани главно от сортовете Cabernet Franc N и Cot N, са плодови и свежи, с аромати на плодове и цветя и с богат вкус в устата. Благодарение на леката си киселинност те създават приятно усещане за свежест.

Общи аналитични характеристики

—

Максимално общо алкохолно съдържание (% об.): —

—

Минимално действително алкохолно съдържание (% об.) —

—

Минимална обща киселинност: —

—

Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l): —

—

Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l): —

5.   Винопроизводствени практики

5.1.   Специфични енологични практики

5.1.1.   Специфична енологична практика

За приготвянето на вината розе използването на активен въглен за енологична употреба е разрешено за мъстта, в границите на 20 % от обема на вината розе, произведени от съответния винопроизводител, за съответната реколта. Техниките на обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина в границата за концентрация от 10 %. Увеличението на минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти за обработваната партида не надвишава 1 %. След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 12,5 % за белите вина и 13 % за червените вина и вината розе. Освен горепосочените разпоредби, при енологичните практики за тези вина трябва да се спазват изискванията, определени на равнището на ЕС и в Кодекса за селското стопанство.

5.1.2.   Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,5 m. На всяко растение се осигурява максимална площ от 2,5 m2. Тази площ се получава, като междуредовото разстояние се умножи по разстоянието между растенията в реда.

Лозите се подрязват по метода Гюйо с единична или двойна резитба или чрез къса резитба (ниска кордонна формировка тип кордон Роая).

На всяко растение трябва да има най-много 13 пъпки.

Може да бъде разрешено напояване.

5.2.   Максимални добиви

66 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията и производството на вината се извършват на територията на следните общини от департамент Lot-et-Garonne: Ambrus, Anzex, Barbaste, Bruch, Buzet-sur-Baïse, Calignac, Caubeyres, Damazan, Espiens, Feugarolles, Lavardac, Leyritz-Moncassin, Moncaut, Montagnac-sur-Auvignon, Montesquieu, Montgaillard-en-Albret, Nérac, Pompiey, Puch-d’Agenais, Razimet, Saint-Léon, Saint-Pierre-de-Buzet, Sainte-Colombe-en-Bruilhois, Sérignac-sur-Garonne, Vianne, Villefranche-du-Queyran и Xaintrailles.

7.   Винени сортове грозде

 

Abouriou B

 

Artaban N

 

Cabernet Franc N

 

Cabernet Sauvignon N

 

Colombard B

 

Cot N — Malbec

 

Floréal B

 

Gros Manseng B

 

Marselan N

 

Merlot N

 

Muscadelle B

 

Nielluccio N — Nielluciu

 

Petit Manseng B

 

Petit Verdot N

 

Sauvignon B — Sauvignon Blanc

 

Sauvignon Gris G — Fié Gris

 

Sémillon B

 

Souvignier Gris B

 

Syrah N — Shiraz

 

Tempranillo N

 

Vidoc N

 

Voltis B

8.   Описание на връзката или връзките

Географският район на производство се намира в провинция Гаскония, в департамента Lot-et-Garonne близо до сливането на реките Гарона и Лот, на средата на пътя между Тулуза и Бордо и в близост до Agen и Marmande. На север районът граничи с долината на река Гарона, като обхваща ивица, дълга приблизително 40 km и широка около 15 km. На запад районът граничи с обширната гора Landes. Придвижването още по на изток на изветрените песъчливи почви, върху които расте гората Landes, е възпрепятствано от речната система Gelise-Baïse. Точната граница между района на тяхното разпространение и района на производство се намира (навътре в сушата) чак при Barbaste. Южно от Nérac районът на производство на Buzet граничи с моласови геоложки формации от терциера. Там към слоевете от аквитанския етап са добавени бели и сиви варовикови пластове. През кватернера наносите от река Гарона са образували няколко пласта сиви чакълести тераси в този район. Вследствие на това топографията е силно смекчена, като ландшафтът е приел формата на полегати хълмове с оголени скали от твърд варовик в основата на склоновете, върху които се образува залесена козирка. Що се отнася до почвите, върху сивия варовик са се отложили кафяви варовити почви, които са доста фини и с добър дренаж. Почвите върху аквитанската моласа осигуряват по-дълбок терен, който местните жители наричат „terrefort“. Те са с различно съдържание на глина и са добре снабдени с вода. Почвите на терасите на средна височина са подзолисти от вида „boulbènes“. Когато се премахне горната част на почвата, се появява натрупване на почвен хоризонт с богато съдържание на глина и железен оксид. Това е причината тези почви да съдържат ивици с отличителен червен цвят (известни като „rougets“). И накрая, почвите на горните тераси в най-високата част на склоновете се състоят от глина и чакълести наноси, примесени в повърхностния слой с фина глинеста фракция, която се изветря от вятъра. Климатът е морски с леко влияние от юг. Силно преобладава морският елемент с умерени и влажни западни ветрове, на които се дължат меките температури и валежите с най-висок обем през май и декември. Влиянието от юг изпъква през есента благодарение на вятъра „Autan“, който идва от Средиземно море по долината на река Гарона. Вятърът „Autan“ е топъл с изсушаващ ефект и действа като спирачка пред идващите от север променливи климатични условия от Атлантика.

Най-големият речен „кръстопът“ южно от река Гарона е мястото на сливане на реките Baïse и Gélise на границата на общините Lavarde и Barbaste. В хартата на град Buzet, датираща от Средновековието, се посочва, че виното е продукт от съществено значение в градския живот. Наистина в района на Buzet винаги е имало търговска дейност, която впоследствие се разраства надолу по течението и в посока Бордо благодарение на вътрешното корабоплаване по река Baïse, след това по река Гарона и накрая — по страничния канал, изграден покрай Гарона през 1856 г. В периода 1884—1885 г. въпреки епидемията от филоксера над 1 000 бъчви месечно отпътуват надолу по течението на реката. След епидемията от филоксера в лозарството настъпва икономически спад, който кризите през периода между двете войни само влошават. Облагородените сортове на Vitis vinifera са заменени с отгледани от местните производители хибридни сортове лози или със сортове с висок добив, засадени върху богатите почви в долината на Baïse. Със създаването на съюз на винопроизводителите през 1946 г. започва период на обновление; по-късно се създава кооперация, а през 1953 г. е предоставено наименованието за произход „AOVDQS“ за вина с високо качество. Buzet се превръща в символ на възраждането на вината от областта „Haut-Pays“ (във вътрешността) на винопроизводствения регион Бордо. През 1948 г. споровете между винопроизводителите стигат до съда в Nérac. В съдебно решение, постановено на 31 юли 1948 г., е определен първият производствен район, в центъра на който се намират шест общини. Едва по-късно, на 11 април 1967 г., съдът в Agen утвърждава производствения район в настоящата му конфигурация и производството на вина розе. През 1973 г. с присъждането на appellation d'origine contrôlée [регистрирано наименование за произход] или „AOC“ винопроизводителите и кооперацията получават признание за усилията си като първите в департамента, които въвеждат диференцирано плащане за гроздето въз основа на качествени критерии (узрялост, тегло, здравословно състояние и др.).

Макар че кооперацията обхваща над 200 производители и 95 % от общото производство, има десетина индивидуални винарни, които започват да продават пряко и по този начин разширяват обхвата и клиентската база на вината „Buzet“. Червените вина, чиито дял от производството е 72 %, варират от плодови и наситени до ароматни и плътни. Първият вид, произвеждан от смеси, в които най-голям дял имат сортовете Merlot N и Cabernet Franc N, има дъх с преобладаващи плодови аромати. Танините определено се усещат, но са деликатни, като вината следва да се консумират млади. Вината от втория вид, произвеждан от смеси, в които най-голям дял има сортът Cabernet Sauvignon N, са плътни, със силни и комплексни аромати на плодове и подправки,понякога с леки нотки на пушек (препечен хляб, кафе, ванилия и др.). Имат добра танинова структура, която следва да се остави да отлежи няколко години, и предизвикват кадифено усещане в устата.

Те трайно държат дял от 25 % от производството и се състоят предимно от вина розе, произвеждани основно от сортовете Cabernet Franc N и Cot N. Те са плодови и свежи с аромати на плодове и цветя и с богат вкус в устата. Благодарение на леката си киселинност те създават приятно усещане за свежест. Тези вина са винаги сухи и плодови, но поради съотношението на сортовете Merlot N и Cabernet Sauvignon N в сместа някои вина розе се доближават до вината „clairet“ с по-меко усещане в устата, преобладаващ плодов аромат и продължителен сладък вкус. Сухите бели вина от сортовете Sauvignon B и Sauvignon Gris G са доста деликатни и леки и се отличават с бледия си цвят, изчистените си аромати на плодове и усещането за свежест, дължащо се на киселинността им. Когато в сместа преобладава сортът Muscadelle B и особено сортът Sémillon B, вината са по-ароматни и плътни, характеризират се с наситеност на ароматите си на подправки, препечен хляб или екзотични плодове. По-плътната им текстура им придава добра балансираност. За всеки цвят вино делът на второстепенните сортове в сместа не може да надвишава 30 %. В парцелите по високите тераси има значително количество чакъл от река Гарона, което допринася за естествения дренаж на почвите и затоплянето им рано през пролетта, и поради това те са особено подходящи за отглеждане на лозя. На тези парцели късните сортове като Cabernet Franc N и Cabernet Sauvignon N придобиват фенолна зрялост, което е от решаващо значение за производството на най-силните червени вина. При тези вина в пълна степен се проявява ароматната мощ на сортовете Sauvignon B и Sauvignon Gris G. Парцелите на терасите на средна височина с фините си, промити песъчливо-глинести почви („boulbènes“) спомагат за надлежното контролиране на издръжливостта на лозите, особено по отношение на добива. Тези парцели са особено подходящи за сортовете Cabernet Franc N и Cot N, по-специално за производството на вина розе. Парцелите с почви „terrefort“, разположени върху глинеста моласа, и варовиковите почви „terrefort“, които произлизат от ерозията на езерния варовик, се управляват най-трудно. Благодарение на развитието на контролирано тревно покритие е осигурена конкуренция на лозите. По този начин се запазва силата на основните сортове, и по-специално на сорта Merlot N. В тези случаи сортовете Sémillon B и Muscadelle B придават на виното плътност и масленост.

Завръщането на виното „Buzet“ в редиците на качествените вина е факт единствено благодарение на упоритостта на група хора, които успяват да променят предназначението на сортовете за неговото производство. Наред с това репутацията на вината се поддържа от развитието на търговска структура и директните продажби към индивидуални купувачи. От края на Средновековието монаси, абати и водачи на религиозни общности са допринесли за по-доброто разбиране на методите за отглеждане на лозя и винопроизводство. Капителите на колоните в църквата в Дамазан, украсени с гроздове, са свидетелство за манастирския произход на лозята.

В исторически план тези лозя в „Haut-Pays“ на винопроизводствения регион Бордо нямат много силна идентичност, тъй като след транспортирането им надолу по течението на река Гарона вината са били продавани под наименованието „Bordeaux“. Вината „Buzet“ се споменават в едно тарифно споразумение, подписано на 12 декември 1284 г. от краля на Англия. Херцогството Албре със столица Nérac, в което попада географският район, е било част от Кралство Навара. Анри Наварски, принц на Албре и впоследствие крал на Франция Анри IV, е прекарал част от младежките си години по тези места, като придворните му са живели в разкош и са си доставяли насладата да пият местно вино.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието

Всички незадължителни обозначения се изписват върху етикетите с букви, чиито размери на височина, ширина и дебелина не надвишават два пъти размера на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Върху етикетите на вината с контролираното наименование за произход „Buzet“ може да фигурира името на по-голямата географска единица „Sud-Ouest“ [югозапад]. Тази по-голяма географска единица може да се посочва и във всякакви брошури или върху съдовете. Размерите на буквите за по-голямата географска единица не надвишават нито на височина, нито на ширина размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/boagri/document_administratif-556dff9f-9af7-429e-bf37-5badc2bef0c6


(1)  Делегиран регламент (ЕС) 2025/27 на Комисията от 30 октомври 2024 г. за допълване на Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета с правила относно регистрацията и защитата на географски означения, храни с традиционно специфичен характер и незадължителни термини за качество и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 (OВ L, 2025/27, 15.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2025/27/oj).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/4196/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)