I.

Въведение

1.

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че като е приложила предвиденото в регионалното законодателство, прието от област Фриули-Венеция Джулия (Италия), намаляване на акцизните ставки върху бензина и газьола, използвани като моторни горива, при продажбата на тези продукти на жителите на посочената област, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията ( 2 ).

2.

Комисията счита по същество, че въведената от област Фриули-Венеция Джулия система за помощи при закупуване на моторни горива, доколкото води до намаляване на данъчните ставки върху моторните горива в тази област, накърнява принципа на единна минимална данъчна ставка за всеки продукт и за всяка негова употреба на цялата територия на Италианската република. Тъй като произтичащото от тази система намаляване на акциза не е разрешено на равнището на Съюза, Съдът трябвало да констатира неизпълнението от страна на тази държава членка на задълженията ѝ по членове 4 и 19 от Директива 2003/96.

3.

В настоящото заключение, след като припомня, че тежестта за доказване на неизпълнение на задължения се носи от Комисията, ще обясня причините, поради които считам, че настоящият иск следва да бъде отхвърлен.

II.

Правна уредба

А.

Директива 2003/96

4.

Съображения 2—5, 9, 13 и 15 от Директива 2003/96 гласят следното:

5.

Съгласно член 1 от тази директива „[д]ържавите членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с [посочената] директива“.

6.

Член 4 от Директива 2003/96 гласи:

7.

Член 6 от Директива 2003/96 гласи следното:

8.

Съгласно член 18, параграф 1 от Директива 2003/96 чрез дерогация от нейните разпоредби на държавите членки се дава право да продължат да прилагат намаленията в нивата на данъчно облагане или освобождаването от данъци, както е посочено в приложение II. След предварителен преглед от Съвета на Европейския съюз, на основата на предложение от Комисията, това право изтича на 31 декември 2006 г. или на датата, посочена в приложение II.

9.

Член 19 от тази директива предвижда:

10.

Приложение II към Директива 2003/96, озаглавено „Намален размер на данъка и освобождаване от данък съгласно член 18, параграф 1“, предвижда в полза на Италия редица намаления на данъчните ставки, сред които „намален размер на акциза върху бензин, консумиран на територията на Фриули-Венеция Джулия при условие че ставките са в съответствие със задълженията, предвидени в настоящата директива, и по-специално минималните акцизни ставки“.

Б.

Италианското право

11.

Съгласно член 5, точка 3 от Statuto speciale della Regione autonoma Friuli Venezia Giulia (Специален статут на област Фриули-Венеция Джулия), приет с Legge costituzionale (Конституционен закон) от 31 януари 1963 г. ( 3 ), в редакцията му, приложима към спора, тази област разполага по-специално със законодателни правомощия относно въвеждането на предвидените в член 51 от този статут регионални данъци и такси.

12.

Съгласно член 49, точка 7bis от Специалния статут на област Фриули-Венеция Джулия на тази област се полагат 29,75 % от приходите от акциз върху бензина и 30,34 % от приходите от акциз върху газьола, използвани в областта за транспортни цели, които се събират на нейната територия.

13.

Член 51, четвърта алинея, буква а) от този статут предвижда, че при спазване на правилата на Съюза в областта на държавните помощи, в случаите, когато държавата предвижда такава възможност по отношение на въпросните данъчни приходи, област Фриули-Венеция Джулия може да измени данъчните ставки, като ги намали в предвидените действащи граници или като ги увеличи, без да превишава предвиденото в националното законодателството максимално ниво на данъчно облагане, както и да предвиди освобождаване от облагане с данъци или въвеждане на данъчни намаления или облекчения върху облагаемата основа.

14.

Legge regionale n. 14, norme per il sostegno all’acquisto dei carburanti per autotrazione ai privati cittadini residenti in Regione e di promozione per la mobilità individuale ecologica e il suo sviluppo (Регионален закон № 14 за определяне на правилата за подпомагане при закупуването на моторни горива за транспортни цели от страна на живеещите в областта частноправни субекти и за насърчаване и развитие на екологосъобразната индивидуална мобилност ( 4 ), от 11 август 2010 г., изменен, наричан по-нататък „Регионален закон № 14/2010“), предвижда следното в член 1, озаглавен „Предмет“:

15.

Съгласно член 2 от Регионален закон № 14/2010, озаглавен „Определения“:

16.

Член 3 от този регионален закон, озаглавен „Система за помощи при закупуването на моторни горива“, гласи:

17.

Член 4 от Регионален закон № 14/2010, озаглавен „Изисквания и правила за получаване на разрешение“, предвижда в параграфи 1 и 3, че разрешението за ползване на намаление на цената се издава на заинтересованите лица от Camera di commercio, industria, artigianato ed agricoltura (Търговска, промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара, Италия) ( 6 ) в провинцията по местоживеене и че идентификаторът може да бъде използван само и единствено за снабдяването на превозното средство, за което е издадено разрешението, само от получателя или лице, упълномощено от него по съответния ред за ползването на моторното превозно средство, като получателят продължава да носи отговорност за всяка неправомерна употреба на идентификатора.

18.

Член 5 от този регионален закон, озаглавен „Правила за електронно плащане“, гласи:

19.

Член 6 от този регионален закон, озаглавен „Правила при неелектронно изплащане“, предвижда в параграфи 1 и 2 възможността да се използват механизми за неелектронно изплащане на помощи при закупуване на моторни горива за транспортни цели от получателите извън територията на област Фриули-Венеция Джулия и че в тези случаи получателят изпраща заявлението на търговската камара, която е териториално компетентната за общината по неговото местожителство.

20.

Член 9 от Регионален закон № 14/2010, озаглавен „Изплащане на помощта“, гласи:

21.

Член 10 от Регионален закон № 14/2010, озаглавен „Възстановяване на суми, свързани с помощите“, предвижда в параграфи 1, 2 и 7:

III.

Обстоятелства, предхождащи спора, и досъдебна процедура

22.

На 1 декември 2008 г. на основание член 258 ДФЕС Комисията изпраща до Италианската република официално уведомително писмо относно прилагането на намалени акцизни ставки за бензина и газьола, използвани като моторни горива, при продажбата на тези продукти на жителите на област Фриули-Венеция Джулия. Според Комисията законодателството, което предвижда това намаляване на акцизните ставки, противоречи на правната уредба на Съюза относно данъчното облагане на енергийните продукти, тъй като не е сред допустимите случаи на освобождаване от облагане с данъци и намаляване на данъчни ставки, предвидени в Директива 2003/96.

23.

Комисията оспорва системата, въведена с Legge n. 549, Misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 549 за мерките за рационализиране на публичните финанси) ( 7 ), от 28 декември 1995 г. и с Legge regionale n. 47, Disposizioni per l’attuazione della normativa nazionale in materia di riduzione del prezzo alla pompa dei carburanti per autotrazione nel territorio regionale e per l’applicazione della Carta del cittadino nei vari settori istituzionali (Регионален закон № 47 за прилагане на националното законодателство относно намаляването на цената на дребно на моторните горива за автомобили в областта и за прилагане на Хартата на гражданите в различни институционални сектори) ( 8 ) от 12 ноември 1996 г., който предоставя на жителите на област Фриули-Венеция Джулия, правото да получат намаление на цената на дребно „при зареждане“ на бензина (както и на газьола, считано от 2002 г.). Разглежданият механизъм предвижда предоставянето на отстъпка на пребиваващите в тази област крайни потребители на моторни горива. За да приложат този механизъм, доставчиците на гориво заплащат предварително на операторите на търговските обекти сумите, съответстващи на намалението на цената, и след това искат възстановяването им от посочената област.

24.

От гледна точка на Комисията тази система представлява неправомерно намаляване на акцизите под формата на възстановяването на същите. Тя отбелязва, на първо място, че получателят на възстановяването е същото лице като задълженото за акциза лице, на второ място, че е налице пряка връзка между сумата на акциза, платена на държавата от задължените за акциза лица, които са доставчиците на гориво, и сумата на възстановяване, отпусната от тях за сметка на операторите на бензиностанции, и на трето място, че системата има за цел да неутрализира значителните ценови разлики със съседната Република Словения, която към момента на влизане в сила на Регионален закон № 47/96 все още не е била държава — членка на Съюза.

25.

За да се избегнат пътуванията с цел зареждане на пълен резервоар с гориво на по-добра цена в Словения („ценови туризъм за зареждане с гориво“), през 1996 г. Италианската република е поискала и е получила дерогация по член 8, параграф 4 от Директива 92/81/СЕЕ ( 9 ), за да може да приложи намалена акцизна ставка за моторните горива в област Фриули-Венеция Джулия ( 10 ). Впоследствие на основание член 18 от Директива 2003/96 на Италианската република е било разрешено да продължи да прилага до 31 декември 2006 г. намаляване на акцизната ставка за бензин, потребяван на територията на тази област. На 17 октомври 2006 г. Италианската република подава искане за дерогация по член 19 от Директива 2003/96 за територията на област Фриули-Венеция Джулия. Впоследствие тази молба е оттеглена през декември 2006 г.

26.

С писмо от 1 април 2009 г. Италианската република отговаря на официалното уведомително писмо, като обяснява, че посочената от Комисията система, предвидена с Регионален закон № 47/96, е била реформирана с Legge regionale n. 14, norme speciali in materia di impianti di distribuzione di carburanti e modifiche alla legge regionale 12 novembre 1996, n. 47 in materia di riduzione del prezzo alla pompa dei carburanti per autotrazione nel territorio regionale (Регионален закон № 14 за определяне на специалните правила за бензиностанциите и за изменение на Регионален закон № 47 от 12 ноември 1996 г. за намаляване на цената на дребно на моторните горива на територията на областта) ( 11 ), от 5 декември 2008 г. Последният предвижда, че възстановяването се предоставяло пряко на операторите на бензиностанции, а не на доставчиците на моторни горива.

27.

Освен това с Регионален закон № 14/2010 Италианската република въвежда нова система за помощи, която предвижда фиксиран размер на възстановяването (на литър) при закупуването на бензин и газьол, който се променя в зависимост от вида на горивото и района на местоживеене на лицето, което купува горивото.

28.

На 12 април 2013 г. Комисията иска от Италианската република да предостави разяснения относно начина на изчисляване на помощта спрямо цените на горивото, закупувано от жителите на област Фриули-Венеция Джулия.

29.

С писмо от 16 май 2013 г. Италианската република предоставя разяснения относно размера на помощите, предоставяни на жителите на област Фриули-Венеция Джулия при закупуване на моторни горива, както и относно разделянето на тази област на две териториални зони, за които са предвидени различни размери на помощите.

30.

На 11 юли 2014 г. Комисията изпраща на Италианската република допълнително официално уведомително писмо относно Регионален закон № 14/2010, съгласно което новият механизъм на плащанията, извършвани от Търговската камара на управителите на бензиностанции, водел до намаляване на акцизите под формата на възстановяване на същите, което не е предвидено в Директива 2003/96 и не е разрешено от Съвета на основание член 19 от тази директива.

31.

С писмо от 4 септември 2014 г. Италианската република представя становището си по това допълнително официално уведомително писмо.

32.

На 11 декември 2015 г. Комисията изпраща мотивирано становище на Италианската република, на което последната отговаря с писмо от 11 февруари 2016 г.

33.

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, Комисията, убедена в непрекъснатостта и идентичността по същество между предвидената в Регионален закон № 47/96 схема и тази по Регионален закон № 14/2010, предявява настоящия иск на основание член 258 ДФЕС.

IV.

Искания на страните

34.

С настоящия иск Комисията моли Съда:

–

да установи, че като е приложила намаляване на акцизните ставки въз основа на регионалното законодателство, прието от област Фриули-Венеция Джулия, което предвижда система за помощи при закупуването на бензин и газьол, използвани като моторни горива, във връзка с продажбата на такива продукти на жителите на тази област, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96, и

–

да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

35.

Италианската република иска от Съда:

–

да отхвърли иска,

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

36.

С решение на председателя на Съда от 3 юни 2019 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република.

V.

Доводи на страните

А.

Доводи на Комисията

37.

Комисията отбелязва, че акцизите са косвени данъци, с които се облага потреблението на някои стоки, и че икономическата тежест от тези данъци се понася от крайния потребител. Нямало никакво съмнение, че въведената от област Фриули-Венеция Джулия мярка има за конкретна цел и резултат да намали понасяната от крайния потребител тежест, като по този начин намалява данъчната тежест в тази сфера.

38.

За да докаже, че разглежданото законодателство включва намаляване на акцизните ставки, което не е разрешено от Директива 2003/96, Комисията подчертава, че структурата на тази директива изисква на цялата територия на всяка държава членка да се прилага единно ниво на облагане с данъци за всеки продукт и за всяка негова употреба. Комисията уточнява, че за сметка на това тази директива не изисква продажната цена за крайния потребител да е една и съща на цялата територия на държава членка, доколкото посочената директива се отнася до данъчно облагане на енергийните продукти, без обаче да урежда продажната цена на тези продукти.

39.

Тя пояснява, че Директива 2003/96 съдържа съвкупност от разпоредби, които позволяват на държавите членки да прилагат намаляване, освобождаване от данъци или диференциране на данъчните ставки по отношение на определени продукти или начини на употреба. В това отношение Комисията се позовава по-специално на членове 5, 7 и 15—19 от тази директива. Държавите членки можели да прилагат тези възможности за намаляване, освобождаване от данъци или диференциране на данъчните ставки при условията, предвидени в член 6 от посочената директива. Изключение от принципа за единно ниво на облагане с данъци за всеки продукт и за всяка негова употреба можело да се допусне само в случаите, предвидени в Директива 2003/96. Това важало независимо от факта, че предвидените в тази директива минимални данъчни ставки са спазени.

40.

Според Комисията, когато държава членка възнамерява да приложи намалена данъчна ставка на регионално равнище, единствената възможност била да приложи член 19 от Директива 2003/96 и следователно да поиска разрешение на основание на тази разпоредба. При липсата на такова разрешение отклонението от принципа на единна ставка за всеки продукт и за всяка негова употреба в резултат на намаляването на акцизните ставки за моторните горива за жителите на област Фриули-Венеция Джулия, представлявало нарушение на членове 4 и 19 от тази директива. Тя поддържа, че доводите, които Италианската република изтъква, за да докаже, че помощта при закупуване на моторни горива не е нарушила разпоредбите на посочената директива, трябвало да се отхвърлят.

41.

Що се отнася до квалификацията на помощта при закупуване на моторни горива като намаляване на акцизните ставки, Комисията защитава позицията, че когато държава членка отпуска неразрешена от правото на Съюза субсидия, изчислена пряко или непряко въз основа на количеството енергиен продукт, попадащ в приложното поле на Директива 2003/96 към момента на пускането му за потребление, тази субсидия води до неправомерно намаляване на данъчната тежест върху този енергиен продукт. Всъщност в подобна хипотеза посочената субсидия би компенсирала изцяло или частично акцизите върху разглеждания продукт. Термините, използвани за обозначаване на разглежданата мярка, не били релевантни. От значение били само естеството, характеристиките и последиците на тази мярка.

42.

В подкрепа на позицията си Комисията посочва, че помощта при закупуване на моторни горива се предоставя под формата на фиксирана сума за закупеното количество гориво, което съответства на метода за изчисляване, използван за определяне на размера на акциза.

43.

Комисията припомня, че както е видно от Решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 12 ), една от формите, под които държавите членки имат възможност да прилагат освобождаването от облагане с данъци или намалени данъчни ставки, е „възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане“ съгласно предвиденото в член 6, буква в) от Директива 2003/96. За да се констатира обаче, че акцизът е възстановен по смисъла на последната разпоредба, било без значение, от една страна, че лицето, което извършва пускането за потребление и което следователно е данъчнозадължено за плащането на акциз, в случая доставчика на моторни горива, не съвпада с получателя на регионалната помощ, в случая оператора на бензиностанция, и от друга страна, че тази помощ в крайна сметка е в полза на крайния потребител, който в резултат на това получава намалена цена на дребно при зареждане. Това тълкуване било продиктувано от необходимостта да не се лишават разпоредбите на Директива 2003/96 от тяхното полезно действие. При това положение квалифицирането на помощта при закупуване на моторни горива като възстановяване на акцизите не предполагало да се установи, че единствената цел на разглежданата мярка е да се заобиколят разпоредбите на тази директива.

44.

Освен това Комисията счита, че за квалификацията на помощта при закупуване на моторни горива като „възстановяване на акцизи“ от определящо значение е констатацията, че тази помощ се плаща с държавни средства или, както в настоящия случай, със средства на областта. Всъщност възстановяването, извършено чрез публични средства, водело на практика до неутрализиране на данъчното облагане на стоката.

45.

В това отношение било без значение, че помощта при закупуване на моторни горива се финансира от общите приходи на област Фриули-Венеция Джулия, а не конкретно от частта от акцизите, която държавата връща на тази област след събирането им. Ирелевантен бил и фактът, че помощта при закупуване на моторни горива се плаща също на жителите на област Фриули-Венеция Джулия при закупуването на горива извън областта.

46.

Макар Комисията да признава, че някои разпоредби на Регионален закон № 14/2010 преследват екологична или социално-икономическа цел, тя счита, че основната причина за запазването на разглежданата мярка е да се избегне „ценовият туризъм за зареждане с гориво“, тоест пътуванията на жителите на област Фриули-Венеция Джулия към друга държава членка, в случая в Словения, за да се възползват от пълно зареждане с гориво на по-добра цена.

47.

Във всеки случай целите, на които се позовава Италианската република, за да обоснове помощта при закупуване на моторни горива, е трябвало да бъдат изтъкнати в рамките на режима за допускане на дерогации, предвиден в член 19 от Директива 2003/96. Комисията обаче отбелязва, че на 11 декември 2006 г. италианските власти са оттеглили искането си за дерогация, което са подали на основание на последния посочен член за предходната схема, която е имала като цяло еднаква структура и последици според същата институция. В това отношение Комисията отбелязва, че искането за дерогация се отнася до намаляване на акцизните ставки върху бензина, употребен на територията на област Фриули-Венеция Джулия. Тя посочва също, че в приложение на член 19 от Директива 2003/96 Съветът вече е разрешил известен брой намаления на акцизите за конкретни области или зони в рамките на дадена държава членка ( 13 ).

48.

Накрая, що се отнася до връзката между помощта, предоставяна на жителите на област Фриули-Венеция Джулия, и компонента на цената на горивото, свързана с акцизите, Комисията отбелязва, че фактът, че акцизните ставки и помощта не съвпадат, е без значение, тъй като възстановяването на акцизите също може да бъде частично. Обстоятелството, че частта от цената на горивото, състояща се от производствените разходи на същото, е по-висока от платената под формата на разглежданата помощ, също било ирелевантно и с нищо не променяло факта, че плащането на тази помощ представлява възстановяване на акциза.

Б.

Доводи на Италианската република

49.

Италианската република отхвърля твърдението, че предишната схема и схемата, за която се отнася настоящият иск, имали по същество идентични характеристики и последици, от което следва, че втората, както и първата, е трябвало да бъде предмет на процедура за издаване на разрешение на равнището на Съюза в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/96. Поради това тази държава членка набляга на различията между двете схеми. Така при предходната схема намаляването на цената на дребно при зареждане на бензина и газьола се финансира от областите благодарение на запазената за тях част от акцизите. Следователно тази част от акциза е подлежала на ограничение по отношение на предназначението, в смисъл че е била предназначена за финансовото обезпечаване на разглежданата мярка. Италианската република посочва, че обратно, при новата схема помощта, както всички останали разходи, се финансира от общите бюджетни приходи на област Фриули-Венеция Джулия. Следователно частта от акцизите, прехвърлена от държавата към тази област, вече не била предмет на ограничение по отношение на специфично предназначение — за финансирането на разглежданата мярка, а служела за покриване на всички разходи на посочената област.

50.

Освен това Италианската република подчертава, че при предходната схема помощта се е определяла въз основа на разликата между прилаганата в областта цена и по-ниската цена на горивото от другата страна на границата с Република Словения. Предоставяната отстъпка също е била диференцирана в зависимост от разстоянието от границата. Обратно, при новата схема помощта била отделена от установената в Словения промяна на цената и била определяна като фиксирана сума в зависимост от две географски зони.

51.

Освен това Италианската република отбелязва, че безспорно както при старата, така и при новата схема получателите на помощта са гражданите, пребиваващи в област Фриули-Венеция Джулия. При това положение, докато при предходната схема участниците, на които е възложено изплащането, а след това са и оправомощени да поискат възстановяване, са били петролните компании, при новата схема тази помощ се предоставя предварително на получателите от операторите на бензиностанциите, на които областта след това възстановява направените разходи.

52.

Италианската република признава, че принципът, че нивото на облагане с данъци трябва да е единно за всеки продукт и за всяка негова употреба на цялата територия на една и съща държава членка, произтича от систематичното тълкуване на Директива 2003/96. Италианската република признава също че „гъвкавост[та] при определянето и осъществяването на политики, съответстващи на националните им условия“, призната на държавите членки съгласно съображение 9 от тази директива, не означава, че последните са свободни да въвеждат диференциране на данъчните ставки, тъй като те могат да правят това само при спазване на разпоредбите на посочената директива, които в това отношение предвиждат дерогации. Следователно преследваната цел трябвало да спада към случаите, изброени по-специално в членове 5, 15 и 17 от Директива 2003/96. Ако става въпрос за различни цели, свързани със „специфични съображения“, съответната държава членка трябвало, в съответствие с предвиденото в член 19 от тази директива, да поиска разрешение от Съвета, който с единодушие може да разреши въвеждането на допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане. Италианската република подчертава, че тези ограничения са валидни единствено доколкото държава членка възнамерява да въведе мярка, състояща се в „освобождаване от облагане с данъци или намалени данъчни ставки“ на енергийните продукти, и че следователно е ясно, че национална мярка, която няма такова действие, няма да е предмет на посочените ограничения.

53.

В това отношение Италианската република счита, че ключовата разпоредба за разрешаването на настоящия спор е член 6, буква в) от Директива 2003/96, който включва в приложното ѝ поле случаите, в които предвидените в тази директива освобождаване от облагане с данъци или намалени данъчни ставки се извършват под формата на „възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане“. Според тази държава членка Комисията тълкувала твърде широко член 6, буква в) от посочената директива, като приема, че всяка форма на субсидия или на помощ във връзка със подлежащи на облагане с акцизи стоки само поради факта че е финансирана с публични средства, била възстановяване на акцизи и следователно представлявала заобикаляне на същата директива.

54.

Италианската република счита, че е налице пълно или частично възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане по смисъла на член 6, буква в) от Директива 2003/96, когато данъчният орган възстановява на данъчнозадълженото лице платения преди това акциз. Следователно тя изтъква, че националните или регионални мерки, които нямат характеристиките, определени в член 6, буква в) от тази директива, не трябва да се считат за попадащи на приложното поле на посочената директива, а за спадащи към дискреционните правомощия на държавите членки. Следователно Директива 2003/96 не била приложима.

55.

Според Италианската република изключително широкото тълкуване, което Комисията дава на член 6, буква в) от Директива 2003/96, би премахнало възможността за каквато и да било икономическа намеса, засягаща акцизните стоки, която ограничава данъчния суверенитет на държавите членки в сектор, който е само частично хармонизиран.

56.

За разлика от случая, по който е постановено решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 14 ), където в националната правна уредба изрично се посочва, че предмет на възстановяване е компонентът „акциз“ на цената на горивото, Съдът не би могъл да изходи от тази предпоставка в рамките на настоящото дело. Комисията трябвало да докаже, че предметът на разглежданата в рамките на настоящия иск помощ действително представлява възстановяване на акциза. Комисията обаче не била представила такова доказателство.

57.

Според Италианската република, за да може разглежданата мярка да се счита за възстановяване на акциза за целите на прилагането на Директива 2003/96, следвало да се докаже, от една страна, че тази мярка постига същия резултат като възстановяването на акциза на данъчнозадълженото лице, което преди това го е платило, и от друга страна, че посочената мярка има за изключителна или основна цел да заобиколи разпоредбите на тази директива, и по-специално членове 5, 15, 16, 17 и 19 от нея. Обратно, ако дадена национална мярка не отговаря на тези критерии, тя не попадала в приложното поле на посочената директива и за нея не трябвало да се изисква каквото и да било разрешение.

58.

В това отношение Италианската република уточнява, че от Решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 15 ), не може да се направи извод, че член 6, буква в) от Директива 2003/96 обхваща всяка хипотеза на субсидия или на помощ чрез публични средства за подлежащи на облагане с акциз стоки, а по-скоро че тази разпоредба обхваща само финансовите плащания, които по един или друг начин запазват връзка с първоначално платения акциз.

59.

Като прилага тези съображения към предвидената в Регионален закон № 14/2010 помощ при закупуване на моторни горива, Италианската република подчертава, че освен че спорната отстъпка се предоставя на крайните потребители, няма никаква връзка между първоначално платения от данъчнозадължените лица налог и паричната сума, предоставена впоследствие на жителите на област Фриули-Венеция Джулия от бюджета на областта. Разглежданата помощ била мотивирана с легитимни цели и нямала нито за цел, нито за последица заобикаляне на разпоредбите на Директива 2003/96.

60.

В това отношение Италианската република посочва, че както следва от член 1, първо изречение от Регионален закон № 14/2010, установената с този закон схема има за цел преодоляване на сериозната конюнктурна криза, която продължава да е налице в област Фриули-Венеция Джулия. Тази схема предвиждала координирана рамка от няколко инструмента относно мобилността, включваща мерки за насърчаване на пътната мобилност, в случая мерки за подпомагане на закупуването на моторни горива от частноправни субекти, придружени и от мерки за намаляване на екологичното замърсяване, предизвикано от тази мобилност. Целта на помощта при закупуване на горива била да се намали, в рамките на съгласуван пакет от екологични мерки, движението към и от места, в които цената на дребно при зареждане е по-ниска, не само в Словения, но и в другите италиански области, разполагащи с по-ефикасни инфраструктури, благодарение на които може да се постигне по-ниска цена на производството на горивото. Така целта на тази помощ била да подкрепи икономиката чрез предоставяне на физическите лица, живеещи в област Фриули-Венеция Джулия, на отстъпка от цената на горивото, чийто компонент „производствени разходи“ е особено висок поради инфраструктурното закъснение на тази област, като същевременно се насърчава устойчива мобилност и мерки за предотвратяване на замърсяването.

61.

За да докаже липсата на връзка между първоначално платения от данъчнозадължените лица акциз и помощта за закупуване на моторни горива, предоставена на жителите на област Фриули-Венеция Джулия, в обобщение Италианската република посочва следното:

62.

Италианската република цитира и Решение № 185/2011 на Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) от 7 юни 2011 г., в което тази юрисдикция приема, че помощта при закупуване на моторни горива няма за цел, нито води до намаляване на първоначално платения акциз. Тази държава членка посочва, че в това решение, което подчертава съществената разлика между предходната схема и схемата, предвидена в Регионален закон № 14/2010, Corte costituzionale (Конституционен съд) установява, че акцизът е бил изцяло платен в момента на пускането на горивото за потребление, че няма намаляване на данъчни ставки и че предоставената на получателите помощ не можела да представлява възстановяване, тъй като крайните потребители на горивото не са данъчнозадължени за плащането на този налог лица.

В.

Доводи на Кралство Испания

63.

Кралство Испания счита, че спорната регионална правна уредба представлява помощ за придобиването на гориво за жителите на област Фриули-Венеция Джулия, която намалява производствените разходи за моторните горива. Всъщност компонентът на цената на горивото, съответстващ на производствените разходи, бил по-висок от спорната помощ и нямало пречка да се твърди, че тя има за цел намаляването на този компонент.

64.

Тази държава членка споделя доводите на Италианската република, че съществува ясно разграничение между настоящия спор и делото, по което е постановено решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 17 ), в рамките на което ирландското законодателство предоставяло на Minister for Finance (министър на финансите, Ирландия) възможността да възстанови конкретно акциза върху моторните горива, предназначени за превозните средства, които се използват от хора с увреждания.

65.

Кралство Испания счита, че регионална помощ, изразена във фиксирана стойност, по-ниска от разходите за производство на моторни горива, и уредена в правна уредба, която няма данъчен характер, не можела да се счита за средство за намаляване на свързаната с горивата данъчна тежест. То излага обстоятелства, които според него потвърждават абсолютната необвързаност на спорната помощ с акциза:

66.

Тази държава членка обяснява, че продажната цена на моторните горива на крайния потребител се състои от няколко елемента, а именно, първо, от разходите за суровия нефт и надбавка за рафиниране, второ, от разходите за търговия и транспорт до мястото на продажба, и трето, от данъчни компоненти на цената (акциз, ДДС). Тя отбелязва, че продажната цена варира според териториалните зони на една и съща държава членка поради тези отделни елементи. Директива 2003/96 в никакъв случай не изисквала продажната цена за крайния потребител да е една и съща на цялата национална територия.

67.

При тези условия според Кралство Испания било невъзможно да се направи паралел между, от една страна, акциза, платен на Erario (Държавна хазна, Италия) от данъчнозадълженото лице за общото количество пуснати за потребление моторни горива, и от друга страна, размера на помощта, платена от област Фриули-Венеция Джулия на жителите за закупените от тях моторни горива.

VI.

Анализ

68.

Съгласно Регионален закон № 47/96 жителите на област Фриули-Венеция Джулия имат право да получат намаление на цената на дребно „при зареждане“ на бензин (а от 2002 г. — и на газьол). Доставчиците на гориво предоставят предварително на операторите на търговски обекти сумите, съответстващи на намаленията на цената, и след това искат възстановяването им от тази област. От гледна точка на Комисията тази система представлява намаляване на акциза чрез възстановяване. Тази система, срещу която Комисията започва досъдебната процедура, обаче не е предмет на настоящото производство за установяване на нарушение, тъй като е заменена с друга система за помощи, която се прилага от 1 ноември 2011 г.

69.

Системата за помощи при закупуване на моторни горива, която е предмет на настоящия иск, е уредена в Регионален закон № 14/2010.

70.

Припомням, че член 2 от този закон определя като получатели на помощта при закупуване на моторни горива физическите лица, живеещи в областта, собственици или съсобственици на автомобили и мотоциклети.

71.

Член 3 от посочения закон предвижда фиксирана помощ за всеки литър закупен бензин и газьол, която се изплаща при закупуването на гориво на дребно. Когато са изпълнени предвидените в Регионален закон № 14/2010 условия, помощта се изплаща пряко от управителите на бензиностанции чрез съответно намаление на цената, която трябва да се заплати за горивото. Следователно по същество операторите на бензиностанции предоставят на получателите намаление на цената на дребно „при зареждане“. Помощта е различна в зависимост от вида на горивото и от района на местоживеене на лицето, което купува горивото. Размерът на помощта може да бъде променен и по конюнктурни причини или поради бюджетни изисквания на областта.

72.

Член 10 от Регионален закон № 14/2010 предвижда, че администрацията на областта възстановява на операторите на бензиностанции по правило ежеседмично помощите при закупуване на гориво, изплатени на получателите. Възстановяването се извършва въз основа на данните, съхранявани в информационната база данни.

73.

Така получатели на помощта са крайните потребители на моторни горива, жители на областта Фриули-Венеция Джулия. Тази помощ не се изплаща от областта пряко на потребителите, а се отпуска предварително на получателите от участник в дистрибуторската верига, на който впоследствие посочената област възстановява направените разходи.

74.

Докато Комисията счита, че за да бъде съвместимо с Директива 2003/96, прилагането на схемата за помощи при закупуване на моторни горива е трябвало да бъде разрешено съгласно член 19 от нея, Италианската република от своя страна смята, че тази схема изобщо не представлява намаляване на акциза и следователно не е трябвало да получи разрешение в съответствие с тези разпоредби.

75.

Така Комисията и Италианската република, подкрепяна от Кралство Испания, защитават противоположни гледни точки относно квалификацията на помощта при закупуване на моторни горива, предвидена в Регионален закон № 14/2010. Докато Комисията поддържа, че става въпрос за намаляване на акциза под формата на възстановяването му, което има за последица частично неутрализиране на първоначалното данъчно облагане на моторните горива, Италианската република отхвърля наличието на каквато и да било връзка между първоначално платените от доставчиците на моторни горива акцизи и тази помощ.

76.

В самото начало трябва да се припомни, че според постоянната практика на Съда относно доказателствената тежест в производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС в тежест на Комисията е да докаже наличието на твърдяното неизпълнение и да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без тя да може да се основава на каквато и да било презумпция ( 18 ). Комисията не може да се освободи от това задължение да докаже твърдяното неизпълнение въз основа на конкретни обстоятелства, свидетелстващи за нарушение на конкретните посочени от нея разпоредби, и да се позове само на презумпции или на схематични причинно-следствени връзки ( 19 ).

77.

Следователно в настоящото дело Комисията трябва да докаже, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96, като е намалила акцизните ставки.

78.

Като предвижда режим на хармонизирано данъчно облагане на енергийните продукти и на електроенергията, Директива 2003/29 цели, както е видно от съображения 2—5 и 24 от нея, да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в енергийния сектор, като се предотврати по-конкретно нарушаване на конкуренцията ( 20 ). За да постигне тази цел, директивата се стреми да намали различията между размера на националните данъчни ставки на енергийните продукти, тъй като това е фактор, който оказва неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар. За тази цел тя предвижда определянето на минимални данъчни ставки на равнището на Съюза като средство за намаляване на различията между размера на националните данъчни ставки. Става въпрос за област, която е само частично хармонизирана, тъй като посочената директива установява само хармонизирани минимални данъчни ставки, без да извършва пълно хармонизиране на акцизните ставки за енергийните продукти и електроенергията ( 21 ).

79.

Следва да се припомни, че член 4, параграф 1 от Директива 2003/96 установява принцип, че „[н]ивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, […] не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива“. Съгласно член 19, параграф 1, алинея първа от тази директива „[в] допълнение към разпоредбите от предишните членове, и по-специално тези от членове 5, 15 и 17, Съветът, като действа единодушно по предложение на Комисията, може да даде разрешение на всяка държава членка да въведе допълнително освобождаване или редуциране на нивата на данъчно облагане поради специфични съображения“.

80.

Между страните е безспорно, че Директива 2003/96 налага спазването на минимално ниво на облагане с данъци за всеки продукт и за всяка негова употреба на цялата територия на една и съща държава членка, което произтича както от член 4, параграф 1 от тази директива, така и от нейното систематично тълкуване.

81.

Това задължение за спазване на еднакво ниво на облагане с данъци на цялата територия на държава членка важи независимо от спазването на минималните данъчни ставки, наложени от Директива 2003/96. В този смисъл Директивата не оставя на държавите членки възможността да определят свободно диференцираните данъчни ставки, които считат за подходящи, като се позовават единствено на факта, че прилаганата ставка остава по-висока от наложената минимална ставка.

82.

Държавите членки могат да прилагат изключения от принципа на единно облагане за всеки продукт и за всяка негова употреба само в изрично предвидените в Директива 2003/96 случаи. В този смисъл в съображение 15 от тази директива се посочва, че „[п]ри някои обстоятелства или неизменни условия следва да се допуска възможност за прилагане на диференцирани национални ставки при облагането с данъци на един и същ продукт, при условие че се спазват минималните нива на облагане с данъци в [Съюза], както и правилата на вътрешния пазар и конкуренцията“.

83.

Няколко разпоредби от Директива 2003/96 предоставят на държавите членки възможността да прилагат освобождаване от облагане с данъци, намаляване и диференциране на ставките за облагане на акцизните стоки. Става въпрос по-специално за членове 5, 7 и 15—19 от тази директива. Тези разпоредби показват, че законодателят на Съюза е оставил известна свобода на преценка на държавите членки в областта на акцизите ( 22 ). Става въпрос обаче за ограничена свобода на преценка, тъй като така предоставената на държавите членки възможност да въвеждат диференцирани данъчни ставки, освобождаване от облагане с данъци или намаляване на акциза може да се приложи само при строгото спазване на условията, установени в относимите разпоредби на посочената директива.

84.

Така, за да приложи диференцирана ставка в определена област, държавата членка трябва да се позове на член 19 от Директива 2003/96 и да поиска разрешение на основание на тази разпоредба. Безспорно е обаче, че Италианската република не е поискала такова разрешение в рамките на прилагането на схемата за помощи при закупуване на моторни горива, предвидена в Регионален закон № 14/2010. Поради това Комисията счита, че отклонението от принципа за единната данъчна ставка за всеки продукт и за всяка негова употреба, произтичаща от въвеждането на инструмент, който тя квалифицира като намаляване на акцизните ставки за моторните горива за жителите на област Фриули-Венеция Джулия, представлява нарушение на членове 4 и 19 от Директива 2003/96.

85.

Констатацията, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по тези разпоредби, предполага предварителна проверка дали помощта при закупуване на моторни горива за жителите на област Фриули-Венеция Джулия може да се приравни на освобождаване от данъци или намаляване на данъчните ставки.

86.

В това отношение член 6, буква в) от Директива 2003/96, който не е изрично посочен от Комисията в петитума на исковата молба, но заема централно място в развитите от страните доводи, посочва „възстановяване на цялата или част от сумата от данъчно облагане“ сред формите, под които държавите членки са свободни да прилагат освобождаването от облагане с данъци или намалени данъчни ставки, предвидени с тази директива ( 23 ). Както следва от текста на член 6 от посочената директива, „освобождаването от облагане с данъци“ или „намалените“ данъчни ставки по смисъла на тази разпоредба могат да не се прилагат пряко от държава членка, а да бъдат предоставени от нея под формата на възстановяване ( 24 ). Да се приеме, че възстановяването не е форма на освобождаване от облагане с данъци или намаляване на акциза, според Съда „би довело до заобикаляне на правния режим на дерогация, предвиден в членове 6, 18 и 19 от Директива 2003/96, както и в приложение II към нея“ ( 25 ).

87.

От член 6 от Директива 2003/96 Съдът заключава също че „държавите членки са свободни да прилагат единствено освобождаването от облагане с данъци или намалени данъчни ставки, предвидени с тази директива“ ( 26 ).

88.

Възприетото от Съда тълкуване позволява да се избегне заобикалянето на задълженията, които държавите членки имат по силата на Директива 2003/96. От тази гледна точка, ако размерът на акциза, с който се облагат моторните горива, впоследствие се възстановява на крайните потребители, следва да се приеме, че такова възстановяване отменя последиците от първоначалното данъчно облагане. Ето защо не може да се приеме, че акцизът, с който се облагат моторните горива, е в съответствие с правилата, установени с Директива 2003/96 ( 27 ).

89.

Може ли с оглед на тези обстоятелства и доводи, разменени между страните, да се приеме, че Комисията е доказала надлежно, че помощта при закупуване на моторни горива може да се квалифицира като „намаляване на акциза“? По-конкретно, доказала ли е Комисията, че тази помощ може да се приравни на „възстановяване на сумата от данъчно облагане“ по смисъла на член 6, буква в) от Директива 2003/96?

90.

Не мисля така.

91.

Действително, съгласен съм с Комисията, че двете обстоятелства, от една страна, че стопанският субект, който е данъчнозадължено за плащането на акциза лице (доставчикът на гориво), е различен от този, на когото се плаща помощта от областта (управителят на бензиностанция), и от друга страна, че тази помощ е в полза на крайните потребители, не са пречка да се установи, че посочената помощ би могла да се приравни на възстановяване на акциза и следователно да доведе до намаляване на нивото на облагане с данъци.

92.

Всъщност от решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 28 ), ясно следва, че положението, при което акцизът вече е платен от петролните компании и възстановяването на свързаните с акциза разходи за покупката на гориво се извършва в полза на дадена категория потребители, не изключва квалификацията „освобождаване от данъци“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2003/96. Същият извод се налага и по отношение на квалифицирането на дадено плащане като намаляване на акцизната ставка.

93.

С други думи, разделянето на задълженото за плащането на акциза лице, лицето, което получава възстановяване на предварително изплатената от него помощ, и крайния потребител, който е определеният получател на тази помощ, само по себе си не е пречка да се констатира, че последиците от първоначалното данъчно облагане са премахнати или поне изменени.

94.

Освен това трябва да се установи, че разглежданото възстановяване има за предмет разходите, свързани с акцизите върху покупката на гориво. Следователно трябва да се докаже наличието на връзка между първоначално платения акциз и разглежданата помощ от областта. Спорът между страните се отнася главно до наличието или липсата на такава връзка.

95.

В това отношение настоящият иск разкрива елемент на несигурност, който го различава от делото, по което е постановено решение от 25 април 2013 г., Комисия/Ирландия ( 29 ).

96.

По това дело, както е видно от член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2003/96 и от приложение II към нея, чрез дерогация от разпоредбите на тази директива Ирландия е имала право до 31 декември 2006 г. да прилага намалени ставки и освобождаване от данъци върху моторните горива, предназначени за превозните средства, които се използват от хора с увреждания. Безспорно е, че предвиденото в ирландското законодателство възстановяване на акциза върху моторните горива за такива превозни средства е продължило да се прилага в Ирландия след 31 декември 2006 г., при това без тази държава членка да е получила разрешение за това ( 30 ). При това положение Съдът имал възможност да констатира, че след като предоставената на Ирландия дерогация изтича на 31 декември 2006 г., предвиденото в ирландското законодателство възстановяване на акциза не е в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2003/96, който налага спазването на минималните данъчни ставки за енергийните продукти и електроенергията ( 31 ).

97.

Не е било спорно, че разглежданата правна уредба има за цел възстановяването на акциза върху моторните горива, предназначени за превозните средства, които се използват от хора с увреждания. Спорният въпрос е бил да се определи дали това възстановяване може да се приравни на неразрешено освобождаване от акциз в противоречие с разпоредбите на Директива 2003/96.

98.

В рамките на настоящия иск Италианската република оспорва самото наличие на възстановяване, което се отнася конкретно до частта от цената на моторното гориво, относима към акциза.

99.

Несъмнено споделям становището на Комисията, че от значение е не даденото от държава членка правно наименование на разглеждания механизъм, а естеството, характеристиките и последиците на този механизъм.

100.

При все това следва да се посочи, че Италианската република оспорва по същество и подробно доводите, изтъкнати от Комисията в подкрепа на иска ѝ. Тази държава членка уточнява подробно някои характеристики, присъщи на помощта при закупуване на моторни горива, за да оспори твърдението на Комисията, че ставало въпрос за възстановяване на акцизите. В това отношение Италианската република обосновано поддържа, както е видно от изложението на доводите ѝ, че няма връзка между акцизите, които са платени от данъчнозадълженото лице, и намалението на цената на дребно „при зареждане“ вследствие на плащането на помощта в полза на крайните потребители. Считам, че изложените от тази държава членка обстоятелства могат да породят съмнение относно квалификацията на тази помощ като намаляване на акциза.

101.

Така с оглед на предоставените от Италианската република обяснения защитаваната от Комисията теза, че по същество помощ, финансирана със средства на държавата или на областта, чийто размер се изчислява в зависимост от количеството енергиен продукт, подлежащ на облагане с акциз съгласно Директива 2003/96, представлява намаляване на акциза, според мен не е достатъчно обоснована.

102.

По-специално, подобно на Италианската република, считам, че констатацията, че помощта при закупуване на моторни горива е от средства на областта, не е достатъчно условие, за да се заключи, че е налице намаляване на акциза. Освен това отбелязвам, че за разлика от предходната схема, схемата, установена в Регионален закон № 14/2010, вече не обвързва финансирането на тази помощ чрез частта от акциза, прехвърляна от държавата към област Фриули-Венеция Джулия.

103.

Констатацията, че от помощта се ползват и физическите лица, живеещи на територията на област Фриули-Венеция Джулия, при зареждането с гориво в други области, представлява допълнително обстоятелство, пораждащо съмнение, че тази помощ трябвало, както поддържа Комисията, да се приравни на възстановяване на първоначално платения акциз. Всъщност при това положение със сигурност не съществува никаква връзка между акциза, който държавата прехвърля към бюджета на друга област, и помощта, която областта Фриули-Венеция Джулия изплаща на своите жители за покупките им на гориво в друга област. Както по същество отбелязва Кралство Испания, ако логиката на системата е била да се възстанови първоначално платеният акциз, за да се избегне налагането му върху крайния потребител, критерият за отпускане на помощта щеше да бъде мястото на закупуване на горивото да е в област Фриули-Венеция Джулия, а не местоживеенето на този потребител.

104.

Освен това, както поддържат Италианската република и Кралство Испания, доколкото компонентът „производствени разходи“ на цената на горивото е по-висок от предвидената в Регионален закон № 14/2010 помощ, от математическа гледна точка няма пречка да се твърди, че посочената помощ цели да облекчи този компонент. Обратно, нищо не доказва, че тази помощ цели да облекчи компонента „акциз“ от цената на горивото, както поддържа Комисията. Облекчаване обаче единствено на последния компонент, което не е разрешено в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/96, би представлявало нарушение на тази директива.

105.

Тъй като както компонентът „производствени разходи“ на цената на горивото, така и компонентът „акциз“ на същата надхвърлят размера на помощта при закупуване на моторни горива, може да се поддържа, че последната оказва влияние както върху единия, така и върху другия компонент. От данните, представени на Съда от Комисията в подкрепа на иска ѝ, не може със сигурност да се направи извод, че разглежданата помощ засяга данъчния компонент на продажната цена на горивото.

106.

Следва да се отбележи също че Комисията се съгласява с изложения от Кралство Испания довод, че Директива 2003/96 по никакъв начин не изисква продажната цена за крайния потребител да е една и съща на цялата национална територия. Както правилно посочва Комисията, фактът, че държава членка въвежда различна продажна цена за потребителите на националната територия за даден енергиен продукт, сам по себе си не представлява проблем от гледна точка на Директива 2003/96, макар компонентът, свързан с данъчното облагане на този продукт, да е един от компонентите на тази цена.

107.

В този смисъл отбелязвам, че съгласно съображение 13 от Директива 2003/96 „[д]анъчното облагане частично определя цената на енергийните продукти и електроенергията“. Струва ми се, че в рамките на настоящия иск Комисията не е доказала, че разглежданата помощ засяга точно този данъчен компонент на цената на горивото.

108.

За да установи, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 19 от Директива 2003/96, Съдът все пак не може да се ограничи до твърдението, че в математически план помощта при закупуване на моторни горива води до облекчаване на частта от цената, формирана от акциза. Констатацията на Комисията, че тази помощ води до облекчаване на тежестта за крайния потребител при снабдяването с моторни горива, не е достатъчна, за да се докаже, че става въпрос за облекчаване на данъчната тежест върху този потребител. Това твърдение може да се отъждестви с презумпция, ако не е подкрепено от конкретни и надлежни доказателства.

109.

Така, с оглед на доказателствата, представени на Съда от Комисията, може да се установи, че разглежданата мярка представлява намаление на цената на дребно „при зареждане“ на горивото за жителите на област Фриули-Венеция Джулия, но според мен е невъзможно да се заключи със сигурност, че това намаление на практика би представлявало намаляване на акциза.

110.

В това отношение обаче е необходимо да се припомни, че ако не е доказано, че разглежданата мярка представлява намаляване на данъчните ставки, не може да се направи извод, че Италианската република е трябвало да поиска разрешение за освобождаване от облагане с данъци или за намаляване на размера на акциза на основание член 19 от Директива 2003/96.

111.

Ще добавя, че постулатът, на който в голяма степен се основава искът на Комисията, а именно за идентичността на схемата, предвидена от Регионален закон № 47/96, за която е предоставена дерогация на равнището на Съюза, и установената с Регионален закон № 14/2010 схема, се опровергава убедително от обясненията на Италианската република относно характеристиките и целите на последната схема.

112.

Освен това доводът, че както акцизите, така и помощта се изчисляват в зависимост от количеството гориво, не позволява сам по себе си да се докаже намаляване на разходите за данъци за горивото при предоставянето на помощта.

113.

Накрая следва да се отбележи, че осъщественото с Директива 2003/9 6 частично хармонизиране на данъчните ставки на енергийните продукти и електроенергията, както е видно от съображение 9 от нея, трябва да бъде съчетано с необходимостта „на държавите членки […] да бъде позволена гъвкавост при определянето и осъществяването на политики, съответстващи на националните им условия“. Застъпеното от Комисията широко тълкуване на член 6, буква в) от тази директива според мен не зачита така необходимото равновесие между частичната хармонизация на данъчните ставки и преследването на цели от общ интерес от страна на държавите членки. Всъщност според мен подобно тълкуване ограничава прекомерно действията на държавите членки, по-специално тази със социално предназначение и насочените към опазване на околната среда, когато тези действия се отнасят до продукти, които попадат в приложното поле на посочената директива.

114.

От изложеното по-горе следва, че докато Италианската република е изложила пред Съда конкретни и обосновани обстоятелства, за да докаже, че помощта при закупуване на моторни горива по никакъв начин не е обвързана с първоначалното данъчно облагане, според мен Комисията не успява да докаже наличието на връзка между първоначално платения на държавата акциз от доставчиците на гориво и такава помощ. Ето защо не може да се приеме, че Комисията е доказала надлежно, че Италианската република е нарушила членове 4 и 19 от Директива 2003/96.

115.

Тъй като Комисията не е изпълнила изискванията относно тежестта на доказване, която носи в производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, настоящият иск според мен трябва да бъде отхвърлен от Съда.

VII.

Съдебни разноски

116.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като според мен Съдът следва да уважи исканията на Италианската република, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

117.

По силата на член 140, параграф 1 от този правилник Кралство Испания, като встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

VIII.

Заключение

118.

С оглед на изложените съображения предлагам Съдът да се произнесе, както следва: