<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-299/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0299</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:937">EU:C:2020:937</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201118">18.11.2020 г.</DATE> — Дело C‑299/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Techbau</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (девети състав)</P><P><DATE ISO="20201118">18 ноември 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Борба със забавяне на плащане по търговските сделки</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/35/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Член 1 и член 2, точка 1, първа алинея</KEYWORD><KEYWORD>Обществена поръчка за строителство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑299/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale ordinario di Torino (Районен съд, Торино, Италия) с акт от <DATE ISO="20190309">9 март 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Techbau SpA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Azienda Sanitaria Locale AL</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (девети състав),</P><P>състоящ се от: N. Piçarra (докладчик), председател на състава, S. Rodin и K. Jürimäe, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Azienda Sanitaria Locale AL, от C. Castellotti, avvocato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от R. Tricot, G. Gattinara и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 1 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000629">29 юни 2000 година</DATE> относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2000">ОВ L 200, 2000 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Techbau SpA и Azienda Sanitaria Locale AL (публичен орган, на който е възложено общественото здравеопазване на Александрия, Италия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>ASL<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) по повод плащането на мораторни лихви върху сума, дължима за изпълнението на поръчка с предмет изграждане на операционен блок в болница.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2000/35</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Директива 2000/35 е отменена и заменена с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110216">16 февруари 2011 година</DATE> относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="048" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 48, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), считано от <DATE ISO="20130316">16 март 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображения 7, 9, 10, 13, 16, 19, 20 и 22 от Директива 2000/35 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>(7)</NO.P><TXT>Сериозно административно и финансово бреме тежи на предприятията, в частност на малките и средните, поради крайно дългите срокове на плащане и на забавата за плащане. Освен това, тези проблеми представляват една от основните причини за неплатежоспособност, заплашваща оцеляването на предприятията, и водят до загуба на много работни места.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(9)</NO.P><TXT>Съществуващите различия между държавите членки по отношение на правилата и практиките за плащане представляват препятствие за нормалното функциониране на вътрешния пазар.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Ефектът от това е значително ограничаване на търговските сделки между държавите членки. Това е в противоречие с член 14 [ЕО (впоследствие член 26 ДФЕС)], защото е желателно предприемачите да могат да търгуват своите продукти в целия вътрешен пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите вътре в държава членка. Може да има опасения от изкривяване на конкуренцията, ако коренно различни разпоредби уреждат вътрешните операции, от една страна, и трансграничните, от друга страна.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(13)</NO.P><TXT>Следва да се ограничи обхватът на настоящата директива до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, и да не се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="3"?><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави членки поради ниските лихви за забава и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, включително обезщетяване на кредиторите за понесените разходи, за да се обърне тази тенденция и да се направи така че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(19)</NO.P><TXT>Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(20)</NO.P><TXT>Последствията от забава за плащане могат да бъдат възпиращи, само ако се придружават от бързи и ефективни процедури за обжалване за кредитора. В съответствие с принципа за недискриминация, съдържащ се в член 12 [ЕО], такива процедури трябва да са достъпни за всички кредитори, установени в [Европейския съюз].</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>Настоящата директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи предвид факта, че последните извършват значителен брой плащания към фирмите. Следователно, тя трябва също да урежда всички търговски сделки между основните предприятия по договора и техните доставчици и подизпълнители<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>За целите на настоящата директива:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>търговски сделки<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> е всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;</TXT></NP></ITEM></LIST><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>държавни органи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> са всеки договарящ орган или ведомство, както са определени от директивите за обществените поръчки […]</P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> е всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/35, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Транспониране<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до <DATE ISO="20020808">8 август 2002 г.</DATE> Те незабавно информират Комисията за това.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да изключат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>вземанията, които са предмет на започнала процедура по несъстоятелност на длъжника;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>договорите, които са сключени преди <DATE ISO="20020808">8 август 2002 г.</DATE> и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>исканията за лихви с размер под пет евро<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/18/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ, L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116), която отменя и заменя, считано от <DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, Директива 92/50/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19920618">18 юни 1992 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="209" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 209, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), с изключение на член 41 от нея, както и директиви 93/36/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930614">14 юни 1993 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">ОВ L 199, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и 93/37/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930614">14 юни 1993 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="54" DATE.PUB="1993">ОВ L 199, 1993 г., стр. 54</REF.DOC.OJ>), на свой ред е отменена и заменена, считано от <DATE ISO="20160418">18 април 2016 г.</DATE> с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2004/18, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, предвижда в параграфи 2, 8 и 9:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> са договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, снабдяване със стоки или предоставяне на услуги по смисъла на настоящата директива.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Обществени поръчки за строителство<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> са обществени поръчки с предмет изпълнение или проектиране и изпълнение на строителни работи, свързани с една от дейностите по смисъла на приложение I, или строеж, или изпълнение на дейности по изграждане, с каквито и да е средства, на строеж в съответствие с изискванията на възлагащия орган. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Строеж<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> е резултатът едновременно от наземно и високо строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Обществени поръчки за доставки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> са обществени поръчки, различни от тези по буква б), които имат за предмет покупката, отдаването на лизинг, наемането или покупката на изплащане, с или без опцията да се купят продукти.</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Обществени поръчки за услуги<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> са обществени поръчки, различни от обществените поръчки за строителство или доставка, с предмет предоставянето на услуги съгласно приложение II.</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><?PAGE NO="5"?><ALINEA>Терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> обхваща еднакво понятията предприемач, снабдител и доставчик на услуги. Той се използва единствено за улеснение.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.009"><NO.PARAG>9.</NO.PARAG><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Възлагащи органи<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> са държавата, регионалните или местни органи, публичноправни органи или асоциации от един или няколко такива органи или един или няколко публичноправни органи.</P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Публичноправен орган<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> е всеки орган:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>създаден със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>който има юридическа правосубектност и е</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>финансиран в по-голямата част от държавата, регионалните или местни органи или други публичноправни органи; или е под управителния надзор на тези органи; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местни органи или от други публичноправни органи;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В списъка с дейностите, посочени в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, съдържащ се в приложение I към нея, са посочени по-специално строеж на сгради или гражданско строителство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2011/7</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 12, параграф 1 от Директива 2011/7 изисква държавите членки да транспонират Директивата най-късно до <DATE ISO="20130316">16 март 2013 г.</DATE>, а параграф 4 от същия член предоставя на държавите членки възможност при транспонирането да изключат договорите, сключени преди тази дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 13, първа алинея от Директивата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Директива [2000/35] се отменя, считано от <DATE ISO="20130316">16 март 2013 г.</DATE>, без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспонирането ѝ в националното право и прилагането ѝ. При все това тя остава приложима към договорите, сключени преди посочената дата, за които настоящата директива не се прилага съгласно член 12, параграф 4<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 231</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Decreto legislativo n. 231 — Attuazione della direttiva 2000/35/CE relativa alla lotta contro i ritardi di pagamento nelle transazioni commerciali (Законодателен декрет № 231/2002 за прилагане на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки) от <DATE ISO="20021009">9 октомври 2002 г.</DATE> (GURI, бр. 249 от <DATE ISO="20021023">23 октомври 2002 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Законодателен декрет № 231<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) транспонира Директива 2000/35 в италианския правен ред.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 1 от този законодателен декрет предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Разпоредбите на настоящия декрет се прилагат за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1от посочения законодателен декрет, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>За целите на настоящия декрет</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> е всяка сделка, независимо от наименованието ѝ, между предприятия или между предприятия и публичноправни органи, която води изключително или частично до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>публичноправни органи<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> са държавните администрации, регионите, автономните провинции Тренто и Болцано, публичните териториални образувания и техните агломерации, нестопанските публичноправни организации, всеки друг правен субект, създаден за задоволяване на специфични нужди от обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер и чиято дейност се финансира преобладаващо от държавата, регионите, местните органи, други публичноправни субекти или публичноправни организации, или чието управление подлежи на контрол от тях или чиито управленски, ръководни или надзорни органи са съставени най-малко наполовина от членове, назначени от последните публичноправни образувания<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 11, параграф 1 от посочения законодателен декрет гласи, че разпоредбите му не се прилагат за договори, сключени преди <DATE ISO="20020808">8 август 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 163</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 3, параграф 3 от Decreto legislativo n. 163 — Codice dei contratti pubblici relativi a lavori, servizi e forniture in attuazione delle direttive 2004/17/CE e 2004/18/CE (Законодателен декрет № 163 за създаване на Кодекс на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки и за транспониране на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО) от <DATE ISO="20060412">12 април 2006 г.</DATE> (редовна притурка към GURI № 100 от <DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Законодателен декрет № 163<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>) определя понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>договори<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> като означаващи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>поръчки или договори за концесия с предмет придобиването на услуги или на доставки или извършване на строежи или строителство, обявени от възлагащи органи, организации или субекти<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 192</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Decreto legislativo n. 192 — Modifiche al decreto legislativo 9 ottobre 2002, n. 231, per l’integrale recepimento della direttiva 2011/7/UE relativa alla lotta contro i ritardi di pagamento nelle transazioni commerciali, a norma dell’articolo 10, comma 1, della legge 11 novembre 2011, n. 180 (Законодателен декрет № 192 за изменение на Законодателен декрет № 231 от <DATE ISO="20021009">9 октомври 2002 г.</DATE> за пълно транспониране на Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки съгласно член 10, параграф 1 от Закон № 180 от <DATE ISO="20111111">11 ноември 2011 г.</DATE>) от <DATE ISO="20121109">9 ноември 2012 г.</DATE> (GURI, бр. 267 от <DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Законодателен декрет № 192<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>) транспонира Директива 2011/7 в италианския правен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Законодателен декрет № 192 по същество оставя без промяна определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква а) от Законодателен декрет № 231 в първоначалната му редакция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>От друга страна, член 2, параграф 1, буква b) от Законодателен декрет № 231 в текста му, изведен от Законодателен декрет № 192 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>измененият Законодателен декрет № 231<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>), определя понастоящем <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>публичните органи<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>администрациите, посочени в член 3, параграф 25 от Законодателен декрет [№ 163], и всяко друго образувание, което осъществява дейност, за която е длъжно да спазва правната уредба, предвидена в Законодателен декрет [№ 163]<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от Законодателен декрет № 192 разпоредбите му се прилагат към сделките, сключени след <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон № 161</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Вследствие на образуването от Европейската комисия на процедура EU PILOT (5216/13/ENTR. 1) срещу Италианската република италианският законодател приема legge n. 161 — Disposizioni per l’adempimento degli obblighi derivanti dall’appartenenza dell’Italia all’Unione europea — Legge europea 2013‑bis. (Закон № 161 за установяване на разпоредби относно изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Италия в Европейския съюз — Европейски закон 2013‑bis) от <DATE ISO="20141030">30 октомври 2014 г.</DATE> (редовна притурка към GURI, бр. 261 от <DATE ISO="20141110">10 ноември 2014 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Закон № 161<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Член 24, параграф 1 от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет [№ 231], заменен с член 1, параграф 1, буква b) от Законодателен декрет [№ 192], трябва да се тълкува в смисъл, че посочените търговски сделки включват и договорите, предвидени в член 3, параграф 3 от Законодателен декрет [№ 163]<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE> ASL и Techbau сключват обществена поръчка на стойност <FT TYPE="NUMBER">7487719</FT> EUR с предмет доставка и оборудване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>до ключ<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> с помощта на сглобяема модулна система на операционен блок за болничното заведение Ospedale Santo Spirito di Casale Monferrato (болница Санто Спирито в Казале Монферато, Италия). Поръчката обхваща шест операционни зали, снабдени с допълнителни пространства и коридори за връзка, както и изпълнение на всички инженерни строителни работи и съответните инсталации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Тъй като техническата спецификация, приложена към договора, предвижда срок за плащане 90 дни след получаването на фактурата, от преюдициално запитване е видно, че ASL е заплатил със значително закъснение определената в договора сума на възнаграждението, поради което Techbau сезира запитващата юрисдикция с иск ASL да бъде осъден да му заплати мораторни лихви в размер на <FT TYPE="DECIMAL">197008,65</FT> EUR, изчислени по предвидения в Законодателен декрет № 231 процент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>ASL оспорва действителността на това задължение, като изтъква, че разглежданата в главното производство поръчка, доколкото представлява договор за изработка с предмет изпълнение на обществено строителство, не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 231 и следователно е изключен от приложното поле на този законодателен декрет.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция приема въз основа на анализ на техническата спецификация, приложена към разглеждания в главното производство договор, че става въпрос за договор за строителство, а не за договор за доставка, тъй като интересът на възлагащия орган от изграждането на строежа е преобладаващ по отношение на неговото обзавеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Тя посочва, че съгласно италианското право договорът за строителство с предмет реализиране на строеж, доколкото трябва да бъде разграничен от договора с предмет доставка на стоки или предоставяне на услуги, трябва да бъде изключен от обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 231 съгласно тълкуването на националната съдебна практика и следователно не попада в приложното поле на този законодателен декрет. Вследствие на това, последиците от забавата за плащане в областта на обществените поръчки за строителство не се уреждат от разпоредбите на Законодателен декрет № 231, а от по-неблагоприятните за кредиторите разпоредби на Законодателен декрет № 163 и нормативните актове, приети за неговото изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно този подход, доколкото той се свежда до тълкуване на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, съдържащи се в определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 231, без да отчита значението на тези понятия в правния ред на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че безспорно съгласно автентичното тълкуване, дадено в Закон № 161, на член 2, параграф 1, буква a) от изменения Законодателен декрет № 231, съдържащото се в него понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> вече обхваща и поръчките с предмет изпълнението на строежи или строителство, както и проектирането и изпълнението на обществено строителство и инженерни работи. Тя обаче приема, че поради липса на преходни разпоредби, предвидени в Закон № 161, от последния не следва ясно, че това автентично тълкуване е имало за последица включването на договор за изработка с предмет реализацията на обществено строителство, сключен преди влизането в сила на Законодателен декрет № 192 на <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE> в обхвата на понятието за търговска сделка по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 231 и следователно в приложното поле на този декрет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>При тези обстоятелства запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по спора в главното производство, е необходимо да се установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35, транспонирана в италианското право с член 2, параграф 1, буква a) от Законодателен декрет № 231, обхваща договор като разглеждания в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunale ordinario di Torino (Районен съд, Торино, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Допуска ли член 2, точка 1 от Директива [2000/35] национална правна уредба като член 2, параграф 1, буква а) от Законодателен декрет [№ 231], която изключва от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> — разбирано като поръчка, която <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>включва изключително или предимно доставка на стоки или услуги срещу заплащане на цена<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> — и следователно от приложното си поле — поръчка за възлагане на строителство (<HT TYPE="ITALIC">contratto d’appalto d’opera</HT>), независимо дали обществено или частно, и по-специално обществена поръчка за строителство по смисъла на Директива [2004/18]?<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Поставеният въпрос следва да се разбира като отнасящ се по същество до това дали член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35 трябва да се тълкува в смисъл, че обществена поръчка за строителство представлява търговска сделка по смисъла на тази разпоредба и следователно попада в материалното приложно поле на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че Италианската република се е възползвала от възможността, предоставена на държавите членки с член 12, параграф 4 от Директива 2011/7, при транспонирането на тази директива да изключи сключените преди <DATE ISO="20130316">16 март 2013 г.</DATE> договори. Всъщност, както следва от точка 21 от настоящото решение, съгласно член 3 от него Законодателен декрет № 192, който транспонира посочената директива в италианския правен ред, е обявен за приложим към сделките, сключени след <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В случая, тъй като разглежданият в главното производство договор е сключен на <DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE>, той попада в приложното поле ratione temporis на Директива 2000/35, която по силата на член 13 от Директива 2011/7 остава приложима за договорите, сключени преди <DATE ISO="20130316">16 март 2013 г.</DATE>, освен в хипотезата по член 6, параграф 3, буква б) от Директива 2000/35.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен това следва да се уточни, че фактите по главното производство се отнасят до късното изпълнение от ASL на задължението за плащане, предвидено в сключения с Techbau договор за изработка с предмет обществено строителство. От акта за преюдициално запитване следва, че този възмезден договор, сключен между ASL в качеството му на възлагащ орган и Techbau в качеството му на изпълнител и следователно икономически оператор, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, и по-специално на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>обществена поръчка за строителство<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, посочени в Директива 2004/18. Член 1, параграф 2, букви а) и б) от нея определя тези понятия съответно като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, снабдяване със стоки или предоставяне на услуги по смисъла на [тази] директива<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> и като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>обществени поръчки с предмет изпълнение или проектиране и изпълнение на строителни работи, свързани с една от дейностите по смисъла на приложение I, или строеж, или изпълнение на дейности по изграждане, с каквито и да е средства, на строеж в съответствие с изискванията на възлагащия орган<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на Директива 2000/35, член 2, точка 1, първа алинея от нея го определя като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, без изрично да споменава обществени поръчки за строителство и в по-общ смисъл, изпълнението на строежи или строителство, без да определя посочените в нея понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> (вж. по аналогия във връзка с тълкуването на член 2, точка 1 от Директива 2011/7, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>RL (Директива относно борбата със забавяне на плащане)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:548">EU:C:2020:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Тъй като член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35 не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки за определяне на нейния смисъл и обхват, тази разпоредба по принцип трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване на цялата територия на Съюза. Подобно тълкуване трябва да се търси, като се вземат предвид едновременно текстът на посочената разпоредба, контекстът, в който тя се вписва, и целите, които тя преследва (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>RL (Директива за борба със забавяне на плащанията)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:548">EU:C:2020:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и евентуално генезисът ѝ (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до текста на член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35, тази разпоредба предвижда две условия, за да може дадена сделка да попадне в обхвата на посоченото в тази разпоредба понятие за търговска сделка. Първо, тя трябва да е между предприятия или между предприятия и публични органи и второ, трябва да води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>RL (Директива за борба със забавяне на плащанията)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:548">EU:C:2020:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Що се отнася до първото условие, чието тълкуване не поражда съмнения у запитващата юрисдикция, достатъчно е да се припомни, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>държавни органи<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> е определено в член 2, точка 1, втора алинея от Директива 2000/35 като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>всеки договарящ орган или ведомство, както са определени от директивите за обществените поръчки<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, докато понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> е определено в член 2, точка 1, трета алинея от тази директива като отнасящо се до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Що се отнася до второто условие, посочено в точка 39 от настоящото решение, съгласно което разглежданата сделка трябва да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, следва да се отбележи, че съгласно член 1 от нея, тълкуван в светлината на съображения 13 и 22, Директива 2000/35 се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, включително плащанията между предприятия и публични органи, с изключение на сделките с потребители и други видове плащания по член 6, параграф 3 от посочената директива. Тъй като обаче сделките, свързани с обществени поръчки за строителство, не са включени в областите, обхванати от последната разпоредба, те не могат да бъдат изключени от материалното приложно поле на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В този контекст Съдът вече е уточнил, че член 1 от Директива 2000/35 във връзка с член 2, точка 1, първа алинея от нея определя приложното поле на Директивата твърде широко (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>KROL</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑722/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1028">EU:C:2019:1028</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>При тези условия обществена поръчка за строителство по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 не може да бъде изключена от приложното поле на Директива 2000/35, определено в член 2, точка 1, първа алинея от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Освен това използването в посочената разпоредба на изразите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>която води до<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> за описание на връзката, която трябва да съществува между, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>сделката<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>доставката на стоки<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>предоставянето на услуги<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, подчертава факта, че сделка, която няма за предмет доставката на стоки или предоставянето на услуги, все пак може да попадне в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> по смисъла на тази разпоредба, когато подобна сделка действително води до такава доставка или такова предоставяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>По-специално, ако дадена обществена поръчка за строителство има за предмет изпълнението на строеж или строителство, това не отменя факта, че ангажиментите, поети от икономическия оператор спрямо възлагащия орган в рамките на този договор, могат да се конкретизират, както в случая чрез предоставяне на услуги, като изработването на проект, определен чрез поканата за подаване на оферти, или изпълнение на административни формалности, като доставката на материали с оглед реализирането на въпросния строеж.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Следователно самият текст на член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35 е в подкрепа на тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че обществена поръчка за строителство може да попадне в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>На второ място, контекстът, в който се вписва тази разпоредба, потвърждава подобно тълкуване. В това отношение е важно да се отбележи, че съдържащото се в разпоредбата понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>публични органи<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> е определено в член 2, точка 1, втора алинея от Директива 2000/35 като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>всеки договарящ орган или ведомство, както са определени от директивите за обществените поръчки<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Изричното препращане към съответното понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>възлагащи органи<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> обаче, съдържащо се по-специално в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18, би било лишено от полезно действие, ако обществените поръчки за строителство, сключени от такива органи, спрямо които се прилагат предвидените в тези директиви правила и процедури, не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>търговска сделка<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> по смисъла на член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35 и следователно са изключени от материалното приложно поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Освен това, макар Директива 2004/18 да прави разграничение в зависимост от предмета на поръчката между обществени поръчки за строителство, обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за услуги, при липсата на каквито и да било указания в този смисъл Директива 2000/35 не изглежда да се основава на такова разграничение, което води до изключване на обществените поръчки за строителство от обхвата на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>доставка на стоки<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, посочени в член 2, точка 1, първа алинея от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От друга страна, тъй като Директива 2000/35, приета на основание член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), се вписва в рамките на сближаването на законодателствата на държавите членки, чийто предмет е изграждането и функционирането на вътрешния пазар, за целите на тълкуването ѝ могат да се вземат предвид понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, утвърждаващи свободното движение на стоки и услуги, както и практиката на Съда, която дава тълкуване на тези основни свободи (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>RL (Директива за борба със забавяне на плащанията)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:548">EU:C:2020:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>От практиката на Съда следва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> по смисъла на член 28, параграф 1 ДФЕС са продукти, които са оценими в пари и които като такива могат да бъдат предмет на търговски сделки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180123">23 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Buhagiar и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑267/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:26">EU:C:2018:26</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, член 57, първа алинея ДФЕС го определя като тези, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и лица, а във втора алинея на същия член са примерно определени дейности, попадащи в обхвата на това понятие, сред които фигурират дейности с търговски характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В контекста на определенията от Договора за функциониране на ЕС в областта на основните свободи, посочени в предходната точка и съдебната практика, свързана с тях, няма никакво съмнение, че договор за изработка с предмет реализиране на строеж или строителство по принцип и обществена поръчка за строителство в частност предполага доставка на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> или предоставяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> по смисъла на членове 28 и 57 ДФЕС. От тази гледна точка обществената поръчка за строителство може да доведе до доставка на стоки или до предоставяне на услуги по смисъла на член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се отнася, на трето място, до целта на Директива 2000/35, следва да се припомни, че както следва от съображения 9, 10 и 20, тя цели да хармонизира последиците от забавата на плащане, за да бъдат те възпиращи, така че търговските сделки в целия вътрешен пазар да не бъдат възпрепятствани (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>KROL</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑722/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1028">EU:C:2019:1028</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Изключването обаче на значителна част от търговските сделки, а именно свързаните с обществени поръчки за строителство, в полза на предвидените в Директива 2000/35 механизми за борба със забавата на плащания, от една страна, би било в противоречие с целта на тази директива, посочена в съображение 22 от нея, съгласно което посочената директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или публични предприятия или между предприятия и публични органи. От друга страна, подобно изключване неизбежно би довело до намаляване на полезното действие на посочените механизми, включително по отношение на сделки евентуално с участието на оператори от различни държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Това важи в още по-голяма степен, тъй като, както подчертава Комисията в писменото си становище, в областта на обществените поръчки за строителство забавата на плащания може да породи много по-големи проблеми, отколкото в други области предвид икономическите разходи и рисковете, до които водят тези обществени поръчки за икономическите оператори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Що се отнася, на четвърто място, до генезиса на Директива 2000/35, следва да се отбележи, че в изложението на мотивите към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки от <DATE ISO="19980325">25 март 1998 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="168" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="1998">ОВ C 168, 1998 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>), което е в основата на посочената директива, Комисията изтъква, от една страна, липсата на равновесие при договарянето между голям брой предприятия и публични органи, по-специално в някои отрасли като строителството, като вследствие на това на тези предприятия могат да бъдат наложени условия за плащане, които те нямат възможност да договарят действително, и от друга страна, необходимостта от уреждане на последиците от забавянето на плащания в обществения сектор на строителството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35 трябва да се тълкува в смисъл, че обществена поръчка за строителство представлява търговска сделка, която води до доставката на стоки или до предоставянето на услуги по смисъла на тази разпоредба и следователно попада в материалното приложно поле на посочената директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, точка 1, първа алинея от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000629">29 юни 2000 година</DATE> относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки трябва да се тълкува в смисъл, че обществена поръчка за строителство представлява търговска сделка, която води до доставката на стоки или до предоставянето на услуги по смисъла на тази разпоредба и следователно попада в материалното приложно поле на посочената директива.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>