1.

Предмет на спора в главното производство, по което е отправено настоящото преюдициално запитване, е размерът на лихвите за забава, които се дължат поради забавено плащане на данъка върху добавената стойност (ДДС) при внос.

2.

За изчисляването на тези лихви е необходимо да се определи точният размер на ДДС при вноса. От своя страна размерът на ДДС при внос зависи от начина на изчисляване на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 ( 2 ).

3.

Член 15 („Предоставяне на информация на митническите органи“), параграф 2 гласи:

„Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация […] е отговорно за всяко едно от следните:

[…]“.

4.

Член 48 („Последващ контрол“) предвижда:

„За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация […], както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки […]“.

5.

Член 70 („Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“) гласи:

„1.   Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2.   Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3.   Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

[…]

[…]“.

6.

Член 71 („Елементи на договорната стойност“) и член 72 („Елементи, които не се включват в митническата стойност“) определят корекциите, които трябва да бъдат направени, за определяне на митническата стойност в съответствие с член 70 ( 3 ).

7.

Член 73 („Опростяване“) гласи:

„При заявление митническите органи могат да разрешат следните елементи да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация:

8.

Член 74 („Вторични методи за определяне на митническата стойност“) гласи:

„1.   Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

[…]

2.   Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

3.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

9.

Член 101 („Определяне на размера на вносните или износните мита“) предвижда:

„1.   Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, […] веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

2.   Без да се засяга член 48, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора.

[…]“.

10.

Член 166 („Опростена декларация“), параграф 1 гласи:

„Митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни, посочени в член 162, или придружаващите документи, посочени в член 163“.

11.

Член 167 („Допълнителна декларация“) предвижда:

„1.   Деклараторът подава допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим в компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, в случай на опростена декларация съгласно член 166 […] ( 6 ).

В случай на опростена декларация съгласно член 166 необходимите придружаващи документи са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.

Допълнителната декларация може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

[…]

4.   Опростената декларация по член 166, или вписването в отчетността на декларатора съгласно член 182, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член 172 и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора.

[…]“.

12.

Член 172 („Приемане на митническа декларация“), параграф 2 гласи:

„Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките и за всички други формалности при внос или износ“.

13.

Член 173 („Поправка на митническа декларация“) предвижда:

„1.   По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

[…]

3.   По заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим“.

14.

Член 85 предвижда:

„По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила“.

15.

Изложението на фактите в акта за преюдициалното запитване е, както следва:

16.

Поради несъгласието си с решението на Митническата служба Tauritus го обжалва последователно пред Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Дирекция „Митници“ към Министерството на финансите, Литва), Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės (Комисия по данъчни спорове към правителството на Република Литва) и Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва), които приемат, че изчисляването на лихвите за забава е обосновано.

17.

Tauritus обжалва решението на първоинстанционния съд пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Латвия), който с решение от 17 юни 2020 г. връща преписката по делото на митническата администрация за ново разглеждане.

18.

Според Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд) митническият орган неоснователно е изчислил митническата стойност на въпросните стоки, прилагайки метода на „договорната стойност“. Този съд приема, че прилагането на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза не може да се основава на окончателна цена, която не е била и не е можело да бъде известна към момента на внасянето на стоките и на подаването на първоначалните декларации.

19.

След връщане на преписката за ново разглеждане на митническата администрация, с решение от 31 декември 2020 г. Дирекция „Митници“ потвърждава решението на Митническата служба и задължението на Tauritus за плащане на спорните лихви за забава. Според посочената дирекция:

20.

Това решение е потвърдено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Областен административен съд Вилнюс) с решение от 19 януари 2022 г., в резултат от което Tauritus отново подава въззивна жалба пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

21.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 19 декември 2023 г.

22.

Писмени становища представят испанското и литовското правителство, както и Европейската комисия.

23.

На проведеното на 6 ноември 2024 г. съдебно заседание се явяват испанското, френското и литовското правителство, както и Комисията.

24.

Както вече посочих, предмет на спора в главното производство е определянето на размера на лихвите за забава, начислени на дадено дружество във връзка с плащането на ДДС при внос.

25.

В основата на спора е използваният метод за определяне на митническата стойност на внесените стоки ( 11 ). От тази стойност зависи размерът на данъчното задължение и съответно — изчисляването на дължимите лихви за забава.

26.

По-конкретно, Tauritus е определило митническата стойност в съответствие с вторичния метод, посочен в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс. Този метод е предвиден за случаите, при които не е възможно да се приложи основният метод по член 70 от същия кодекс ( 12 ). Митническият орган от своя страна защитава прилагането в разглеждания случай на посочения основен метод.

27.

Запитващата юрисдикция подчертава, че спорът „се отнася само до размера на лихвите за забава, начислени на жалбоподателя“, като приема, че този размер „е пряко свързан с размера на просрочения данък и с датата, на която данъчното задължение става изискуемо“ ( 13 ).

28.

Запитващата юрисдикция обаче не поставя на Съда въпрос относно времевия обхват на лихвите за забава, т.е. кога те стават дължими. Ще повторя, че този аспект не се обсъжда в преюдициалното запитване, което означава, че въпросът за началната и крайната дата за изчисляването на лихвите — който не е предмет на преюдициалните въпроси — ще остане открит.

29.

Що се отнася до „размера на просрочения данък“, който е другият посочен от запитващата юрисдикция елемент, по всичко изглежда, че Tauritus не е оспорило окончателния размер на определения ДДС. Ако това е така (преценката за което е задължение на запитващата юрисдикция), следва да се приеме, че дружеството мълчаливо приема митническата стойност — и следователно облагаемата основа — на стоките за целите на задължението за ДДС при внос.

30.

Във връзка с това прави впечатление хипотетичният характер на твърдението на запитващата юрисдикция, което стои в основата на акта за преюдициалното запитване: „ако […] се установи, че митническата стойност, т.е. също облагаемата стойност, е била определена неправилно, в настоящия случай не би било възможно да се обяви, че (част от) спорните лихви за забава са основателно начислени“ ( 14 ).

31.

Ако данъчнозадълженото лице не оспорва размера на „просрочения данък“ (ДДС), определен именно въз основа на договорната стойност, не разбирам защо е необходимо да се повдига спор относно същата тази договорна стойност, само че във връзка с плащането на лихви за забава ( 15 ).

32.

Ето защо в хода на съдебното заседание бяха изложени някои съмнения относно полезността на отговора, който Съдът евентуално ще предостави на запитващата юрисдикция. Ако въпросите ѝ бъдат счетени за хипотетични (ненужни за решаването на спора в главното производство) ( 16 ), преюдициалното запитване ще бъде недопустимо.

33.

При все това ще предложа отговор на преюдициалните въпроси, в случай че Съдът, основавайки се на презумпцията за релевантност, реши да ги разгледа по същество.

34.

Запитващата юрисдикция моли да ѝ бъде предоставено тълкуване на член 70 от Митническия кодекс. Тя иска да установи дали параграф 1 от посочения член се прилага по отношение на положение, при което „към момента на приемане на митническата декларация и въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките на митническата територия, е известна само предварително подлежащата на плащане цена, която впоследствие (т.е. след подаването на декларацията и допускането на стоките за свободно обращение) се коригира, като се увеличава или намалява в контекста на обстоятелства, които не зависят от волята на страните по сделката и не са били известни към момента на подаване на декларацията“.

35.

Съдът вече се е произнасял относно определянето на митническата стойност на внесените стоки. В практиката му са застъпени следните становища:

36.

С оглед на тези критерии, в случая в главното производство поначало би следвало да се приложи основният метод за определяне на стойността (член 70 от Митническия кодекс). Противно на твърденията, изложени от някои от встъпилите страни в съдебното заседание, вносителят не е свободен да избира по свое усмотрение метода за определяне на стойността на стоките — според мен това становище е погрешно и противоречи на предпоставката, че съществува йерархия на последователните методи за определяне на стойността, наложена изрично от самия Митнически кодекс.

37.

Напротив, считам, че вносителят трябва да се придържа към метода, който отговаря на условията на конкретната сделка. Той може да остави без приложение основния метод (по член 70 от Митническия кодекс) само в случаите, когато установените в този метод изисквания не са изпълнени. Единствено в посочената хипотеза вносителят може да използва този от вторичните методи (по член 74, параграф 1 от Митническия кодекс), който съответства в най-голяма степен на обстоятелствата по вноса, и на последно място — резервния метод по параграф 3 на посочения член 74.

38.

Според запитващата юрисдикция в разглеждания случай (задължителното) прилагане на метода по член 70 от Митническия кодекс е недопустимо поради няколко причини:

39.

Според запитващата юрисдикция изброените от нея обстоятелства предполагат да бъде приложен някой от вторичните (резервни) методи за определяне на стойността, установени в член 74 от Митническия кодекс, и по-конкретно, в разглеждания случай — този по параграф 3.

40.

С оглед на всички данни, предоставени на Съда, считам, че в разглеждания случай не е имало пречка да бъде приложен член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, тъй като:

41.

Цената, декларирана от Tauritus, е била първоначална, така както е била договорена в договорите за продажба на стоките ( 22 ). В тези договори и в анексите към тях е било предвидено, че окончателната цена ще зависи от две обстоятелства, които ще бъдат известни едва след вноса: средните цени на горивата на пазара и средния валутен курс ( 23 ).

42.

Тези обстоятелства представляват „условие за продажбата“ по смисъла на член 70, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Митническия кодекс. Като такива, те определят размера на плащания, които по силата на договорното отношение между продавача и купувача са от такова съществено значение за продавача, че ако не бъдат осъществени, продажбата няма да бъде извършена ( 24 ).

43.

Вярно е, че в случая става въпрос за плащания, чийто размер не е бил изцяло определен към момента на подаване на митническата декларация. Условията за определяне на окончателния размер на тези плащания обаче са били такива, че още при самото подписване на договорите същият е бил определим. Само в обратния случай методът на договорната стойност е следвало да бъде изключен на основание член 70, параграф 3, буква б) от Митническия кодекс.

44.

Съгласно изразеното в съдебното заседание становище на испанското правителство, подкрепено от френското правителство, и двете условия за продажба (средните цени на горивата на пазара и средният валутен курс) не са зависели изключително от волята на някоя от страните по договора, а от обективни обстоятелства от външно естество. Установяването на тези обстоятелства е можело лесно да бъде направено от митническите органи, пред които деклараторът е бил в състояние да докаже платената окончателна цена след увеличаване или намаляване на предварителната цена с договорените корекции, извършени в резултат на публично известни обстоятелства.

45.

Противно на довода, който запитващата юрисдикция, изглежда, защитава ( 25 ), считам, че мотивите, довели Съда до постановяването на решение Hamamatsu Photonics Deutschland, са неприложими в разглеждания случай. В това отношение становището ми съвпада с поддържаното единодушно в съдебното заседание от явилите се правителства и от Комисията.

46.

За разлика от случая по дело Hamamatsu Photonics Deutschland договорите, подписани от Tauritus, са предвиждали, че окончателната продажна цена зависи от обективни условия, които лесно е можело да бъдат проверени. По посоченото дело дружество е закупувало стоки от дружеството си майка, фактурирани по вътрегрупови цени, като стойността на фактурираните продукти редовно е проверявана и при необходимост — коригирана, въз основа на т.нар. „метод на разпределяне на остатъчна печалба“. Този метод предполага разпределянето на минимална печалба с последващо пропорционално разпределяне на остатъчната печалба, както и фиксирането на целеви диапазон, който служи за основа за допълнително кредитиране или дебитиране ( 26 ).

47.

Следователно условията за определяне на стойността на стоките по дело Hamamatsu Photonics Deutschland са били очевидно по-комплексни и по-трудни за проверка от митническите органи от тези в разглеждания случай. Ето защо считам, че установената в това решение практика не може да се приложи по отношение на настоящото дело.

48.

Като цяло становището ми е, че основният метод по член 70, параграф 1 от Митническия кодекс намира приложение при обстоятелства като тези в главното производство. Действително платената или подлежаща на плащане цена на внесените стоки (която, както вече посочих, като общо правило представлява основата за определяне на митническата стойност) е можела впоследствие да бъде коригирана в съответствие с предвидени в договора за продажба и лесно установими условия, за да бъде отразена реалната икономическа стойност на тези стоки.

49.

Запитващата юрисдикция моли да ѝ бъде предоставено тълкуване на член 173, параграф 3 от Митническия кодекс. Тя иска да установи по-специално дали деклараторът е длъжен да подаде заявление пред митническите органи за корекция на митническата стойност, определена и декларирана в съответствие с член 74 от посочения кодекс, когато „действително подлежащата на плащане цена за стоките, посочена в член 70, параграф 1 от този [кодекс], която не е била и не е могла да бъде известна към момента на подаване на декларацията, става ясна след допускането на тези стоки за свободно обращение“.

50.

Отговорът на втория преюдициален въпрос може да се окаже ненужен, ако бъде прието, че в разглеждания случай договорната стойност е трябвало да бъде определена чрез основния метод по член 70 от Митническия кодекс.

51.

При все това, с оглед на начина, по който е формулиран, ще извърша анализ на втория въпрос на запитващата юрисдикция, което предполага да се изясни механизмът за коригиране на окончателната цена, когато нейното изчисляване зависи от някои бъдещи (но лесно установими) фактори.

52.

В разглеждания контекст корекцията на окончателната цена се извършва чрез процес, който протича на два етапа: а) моментът на деклариране, когато е известна само предварителната цена; б) моментът, в който — след изпълнение на останалите условия за продажбата — се определя окончателната цена на освободените стоки.

53.

За целта Митническият кодекс предлага два механизма:

54.

Съгласно механизма по член 166 от Митническия кодекс вносителят първоначално декларира предварителната цена на стоките, а след това, с допълнителната декларация (член 167 от същия кодекс) — окончателната цена.

55.

Механизмът по член 73 от Митническия кодекс от своя страна е предвиден за суми, които към датата на приемане на митническата декларация могат да бъдат количествено определени само въз основа на специални критерии, установени от митническите органи.

56.

С оглед на обстоятелствата в главното производство считам, че в случая е трябвало да бъде приложен механизмът по член 166 от Митническия кодекс, а не този по член 73, тъй като двата елемента за изчисляване, предвидени в договорите за продажба (средните цени на горивата и средният валутен курс), са позволявали размерът на окончателната цена да бъде определим към датата на митническата декларация. Ето защо е било достатъчно да се използва опростената декларация по член 166, след което да се подаде допълнителната декларация, посочена в член 167.

57.

Наличието на елементи, които сами по себе си позволяват сумите, въз основа на които се определя митническата стойност, да бъдат количествено определени, прави ненужно прибягването до механизма по член 73 от Митническия кодекс, т.е. до установяване на други специални критерии.

58.

Механизмът по членове 166 и 167 от Митническия кодекс, освен че е съобразен с изискванията за точност (член 15 от същия кодекс), в крайна сметка гарантира определянето на реалната икономическа стойност на стоките. Обратно, механизмът по член 73 от Митническия кодекс не позволява подобна точност, тъй като се основава на критерии, които, макар и специални, никога не биха могли да доведат до толкова точен резултат, колкото получения от елементите на цената, които отразяват точно реалната икономическа стойност на внесената стока.

59.

Вече обясних защо прилагането на вторичния метод за остойностяване от страна на Tauritus (този по член 74, параграф 3 от Митническия кодекс) не е било правилно. Това е резервен метод, предназначен за случаите, при които митническата стойност не може да бъде определена, включително чрез методите, установени в параграф 1 от същия член 74. Последните от своя страна се прилагат само когато основният метод по член 70 от Митническия кодекс не може да бъде използван, тъй като цената на стоките (договорната стойност) е обвързана с условия, които не позволяват стойността им да бъде определена.

60.

Ако условията, предвидени в подписаните между Tauritus и неговите доставчици договори, са позволявали окончателната цена да бъде определена по лесен и обективен начин, каквото е моето становище, за установяване на действителната стойност на сделката е трябвало да се използва основният метод (член 70 от Митническия кодекс).

61.

Ще допълня, че резервният метод по член 74, параграф 3 от Митническия кодекс не може да бъде допълван, така да се каже, по естествен начин, с процедурата за поправка по член 173 от този кодекс. Тоест двете разпоредби не могат да бъдат прилагани съвместно, така че да доведат до установяването на една сложна процедура, какъвто е случаят с членове 166 и 167 от Митническия кодекс.

62.

Всъщност допълнителната декларация по член 167 от Митническия кодекс представлява необходимото продължение на опростената декларация по член 166 от същия кодекс за целите на създаването на цялостна митническа декларация (двете „се считат за единен и неделим инструмент“ съгласно член 167, параграф 4 от Митническия кодекс).

63.

При това положение, ако се придържаме към текста на втория преюдициален въпрос, в случая член 173 от Митническия кодекс, отнасящ се до „поправка на митническа декларация“, не е бил приложим.

64.

Допустимите поправки на основание член 173 от Митническия кодекс нямат за цел да допълнят предварителна декларация с временен характер, а да коригират съдържанието на своевременно подадена пълна и изчерпателна декларация. Освен това следва да се има предвид, че доколкото поправките представляват изключение от принципа на неоттегляемост на митническата декларация, тяхното използване се подчинява на ограничителен режим ( 28 ).

65.

С други думи, митническите декларации, в които е посочена окончателна цена, която не подлежи на последващи корекции, могат да бъдат поправяни (но не и допълвани) по реда на член 173 от Митническия кодекс. Обратно, декларациите, в които е посочена предварителна цена, подлежаща на последващи лесно установими корекции, трябва да се подават по реда на членове 166 и 167 от този кодекс.

66.

Ако от самото начало е известно (още към момента на подаване на декларацията), че цената на стоките е само предварителна, тази информация не може да бъде скрита от митническата администрация и да се чака окончателната цена да стане известна, за да ѝ бъде съобщена посредством поправка на първоначалната декларация по реда на член 173.

67.

За целите на точността и пълнотата на информацията, съдържаща се в декларацията, съгласно изискването на член 15, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс, това обстоятелство трябва да бъде посочено още с подаването на първоначалната декларация.

68.

Ето защо считам, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство първоначалната декларация трябва да бъде под формата на опростена декларация (член 166 от Митническия кодекс), която впоследствие да бъде допълнена в съответствие с член 167 от същия кодекс. Не е било правилно да се прибягва до член 173 от Митническия кодекс, за да се поправи декларация, подадена на основание член 74, параграф 3 от този кодекс, с цел да се коригират данни, за които отначало е било известно, че са непълни.

69.

Очевидно, изложеното дотук не пречи при извършване на данъчна проверка митническите органи да проверят точността и пълнотата на предоставената в митническите декларации информация. По-конкретно, тези органи имат право да проверят каква е била икономическата стойност на внесената стока (действително платената цена след съответните корекции на първоначалната цена), и да изведат съответните последици за целите на изчисляването на ДДС при внос и на лихвите за забава.

70.

Вторият преюдициален въпрос обаче няма за предмет контролните правомощия на митническите органи.

71.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) по следния начин: