<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-10-202610C115202405910-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0591-24-202610210-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="14/10/2026 16:54:30" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="VuE7qsL56DO00NZbICB/p/dK6jHAheNQp7EufCn8fbglAHt2C1rmWdmfasoXmeZ3aM95PylBMOdjzQnNVvTmS2XH929PDP/kHImbxVN7brL+3anIdaY7KQZn7x6YnGBstMVjVJfNHOkD+68eIgHYTDc/WRq/HkE9CML2iDRY1p8=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0591" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06-10-26 12:10:15" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="08aee91c518a4fc9ac71dafd4d395f9a" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0591" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 15.10.2026 г. — Дело C-591/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Голф България</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      15 октомври 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Член 1, параграф 1, буква a), подточка i) — Понятието „аудио-визуални медийни услуги“ — Член 6, параграф 1 — Защита на човешкото достойнство — Национална правна уредба, забраняваща предаванията, които противоречат на добрите нрави — Отговорност на доставчика на услуги — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11 — Свобода на изразяване — Член 52, параграф 1 — Ограничаване на правата и свободите, признати от Хартата на основните права“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑591/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с определение от 29 август 2024 г., постъпило в Съда на 11 септември 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      „Голф България“ EOOД
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Съвет за електронни медии,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, B. Smulders, E. Regan, J. Passer и D. Gratsias, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: T. Ćapeta,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: V. Di Bucci
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за българското правителство, от Цв. Митова и Р. Стоянов, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от O. Gariazzo, Цв. Георгиева, P.‑J. Loewenthal и G. Meeßen, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-19" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69) (наричана по-нататък „Директива 2010/13“), и на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между „Голф България“ EOOД, дружеството по българското право, и Съвета за електронни медии (България) (наричан по-нататък „СЕМ“) по повод на законосъобразността на решение на последния, с което на това дружество се налага имуществена санкция за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави (наричано по-нататък „спорното решение“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Хартата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11 от Хартата предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-2">
      „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Текстът на член 52, параграф 1 от Хартата е следният:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-2">
      „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от [Европейския съюз] цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2010/13</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2010/13: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-2">
      а) „аудио-визуална медийна услуга“ означава:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-33" title="page-2">
      i) услуга по смисъла на членове 56 и 57 [ДФЕС], като основната цел на услугата или на обособима част от нея е посветена на предоставянето — в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги — на предавания за широката общественост с цел информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, буква а) от Директива [2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ, L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195)]; такава аудио-визуална медийна услуга е телевизионно излъчване по смисъла на определението в буква д) от настоящия параграф или аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на определението в буква ж) от настоящия параграф;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-34" title="page-2">
      ii) аудио-визуални търговски съобщения;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-2">
      б) „предаване“ означава поредица от движещи се образи със или без звук, която представлява самостоятелен елемент, независимо от нейната продължителност, в рамките на програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на медийни услуги, включително пълнометражни филми, видеоклипове, спортни събития, комедийни сериали, документални филми, детски предавания и телевизионен театър;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-3">
      в) „редакционна отговорност“ означава упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация, както в хронологичен ред при телевизионни излъчвания, така и в каталог при аудио-визуални медийни услуги по заявка. Редакционната отговорност не включва непременно юридическа отговорност съобразно националното законодателство по отношение на съдържанието на предоставената услуга;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-3">
      г) „доставчик на медийна услуга“ означава физическото или юридическото лице, което носи редакционна отговорност за избора на аудио-визуалното съдържание на аудио-визуалната медийна услуга и определя начина, по който тя е организирана;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-3">
      […] 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-3">
      д) „телевизионно излъчване“ (т.е. линейна аудио-визуална медийна услуга) означава аудио-визуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане на предавания въз основата на програмна схема;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-3">
      ж) „аудио-визуална медийна услуга по заявка“ (т.е. нелинейна аудио-визуална медийна услуга) означава аудио-визуална медийна услуга, предоставена от доставчик на медийни услуги за гледане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги“
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-3">
      „Държавите членки запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани с настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Текстът на член 6 от тази директива е следният:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-3">
      „1. Без да се засяга задължението на държавите членки да зачитат и защитават човешкото достойнство, държавите членки гарантират по подходящ начин, че аудио-визуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      а) никакво подбуждане към насилие или омраза, насочени към група лица или член на група, въз основа на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-4">
      б) публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление съгласно предвиденото в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541 [на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 2017 г., стр. 6)]“.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-4">
      2. Предприетите за целите на настоящия член мерки трябва да са необходими и пропорционални и да зачитат правата и съблюдават принципите, установени в Хартата“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 28а и 28б от Директива 2010/13 съдържат разпоредбите, приложими за услугите на платформите за споделяне на видеоклипове. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива (ЕС) 2018/1972</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 2, точка 1 от Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36), който заменя член 2, буква а) от Директива 2002/21: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-4">
      „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-55" title="page-4">
      1) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура, или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали и пакети, включително интернет) и мобилни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10, алинея 1 от Закона за радиото и телевизията от 23 септември 1998 г. (ДВ, бр. 138 от 24 ноември 1998 г.), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗРТ“), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-4">
      „При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-59" title="page-4">
      1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-5">
      2. гарантиране на правото на информация;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-5">
      3. запазване на тайната на източника на информация;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-5">
      4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-5">
      5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-64" title="page-5">
      6. недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-5">
      7. гарантиране на правото на отговор в програмите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-5">
      8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-5">
      9. съхраняване на чистотата на българския език“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 17, алинеи 1 и 2 от този закон гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-5">
      „(1) Доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-70" title="page-5">
      (2) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 20, алинеи 1 и 2 от посочения закон:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-5">
      „(1) [СЕМ] е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-5">
      (2) При осъществяване на своята дейност [СЕМ] упражнява своите правомощия безпристрастно и прозрачно и в съответствие с целите на [Директива 2010/13], като се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата на словото, независимостта на доставчиците на медийни услуги, медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие, защитата на потребителите, достъпността, недискриминацията, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялна конкуренция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 5 април 2023 г. Голф България, което към тази дата е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги, публикува в интернет статия, озаглавена „Емили Тротинетката се изгаври с момче със специални потребности“, в която е включен видеоклип от социалната мрежа Facebook. Този видеоклип, заснет в търговски център, показва момче със специални образователни потребности, което се придвижва на крака и ръце, имитирайки куче, и е държано на каишка от лице, представено като Емили, докато последната, както и други членове на група от хора, сред които е и тя, му нареждат „да седне“, „да даде лапа“ или „да донесе“ картонена чаша, която хвърлят, казват му „добро куче“ и го галят по главата, когато изпълнява тези нареждания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 29 юни 2023 г. СЕМ констатира, че с публикуването на този видеоклип Голф България е извършило административно нарушение, по-конкретно на член 17, алинея 2 от ЗРТ във връзка с член 10, алинея 1, точка 6 от същия закон, за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със спорното решение, прието на 27 юли 2023 г., СЕМ налага имуществена санкция в размер на 3 000 български лева (BGN) (около 1 534 евро) на Голф България. След като това решение е потвърдено в производство по обжалване от Софийски районен съд (България), Голф България подава касационна жалба пред Административен съд София-град (България), който е запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В касационната жалба Голф България поддържа, първо, че решението на Софийски районен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, второ, че СЕМ е издал акт за установяване на административно нарушение за разпространение на видеоклип, който противоречи на добрите нрави, извън рамките на компетентността си по отношение на контрола на съдържанието, тъй като разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип не попада в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“, и трето, че квалификацията на този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ е с недостатъчна обосновка, тъй като посоченият видеоклип отразява събитие, което е заснето на публично място и вече е било разпространено в социалните мрежи. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна СЕМ се позовава на националната съдебна практика относно понятието „добри нрави“, и по-специално на решение на Конституционния съд (България), в което се приема, че публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура, че недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на дадено общество, че в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите и че поради това не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване. От това решение е видно, че съображенията относно запазването на добрите нрави могат да се разглеждат като критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване, като в това отношение е водещ интересът да се поддържа нравствения интегритет на обществото. Освен това СЕМ поддържа, че в случая е безспорно, че лице със специални образователни потребности е било унижено и е било уронено човешкото му достойнство. Впрочем правото на свободно изразяване на мнение не било неограничено и не трябвало да води до разпространяване на съдържание, изпълнено с „пошли, цинични и груби действия спрямо уязвимо лице“. Освен това СЕМ подчертава, че доставчиците на медийни услуги имат съществен принос при формиране на общественото мнение, поради което са неприемливи аудио-визуални материали, противоречащи на добрите нрави, на националните традиции и култура, какъвто е разглежданият в главното производство видеоклип.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националната съдебна практика понятието „добри нрави“ представлява общ принцип, който сам по себе си е правило за поведение, което следва да бъде въведено като действащо такова чрез конкретна правна норма, имаща за цел да регулира обществените отношения. В това отношение Върховният касационен съд (България) е посочил, че „[с]ъдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст и с оглед на цитирания в определението за преюдициалното запитване член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 е видно, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно да се приеме, че въвеждането в релевантното национално законодателство на забраната за излъчване на предавания, които противоречат на добрите нрави, може да се счита за по-подробна или по-строга мярка по смисъла на тази разпоредба в сравнение с другите мерки, предвидени в тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тази юрисдикция иска да се установи дали позоваването на принципа на добрите нрави като основание за налагане на санкции при нарушаването му, ограничава или не свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-84" title="page-8">
      „Допустима ли е съгласно правото на ЕС национална правна уредба, която дава възможност чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото, какъвто се явява този за „добрите нрави“, да се въвеждат допълнителни мерки от държавата членка, в т.ч. въз основа на тях да се обосновава отговорност срещу дадена услуга на информационното общество по смисъла на [Директива 2010/13], и ако отговорът е положителен, то доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушение, не ограничава свободата на изразяване, прокламирана в чл. 11 от [Хартата]?“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 14 ноември 2024 г. настоящото производство е спряно до постановяване на решението, с което се слага край на производството по съединени дела C‑555/23 и C‑556/23.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След постановяването на решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla (C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484), на 1 юли 2025 г. председателят на Съда изпраща това решение на запитващата юрисдикция, като я приканва да посочи дали с оглед на посоченото решение поддържа преюдициалното запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 30 юли 2025 г. тази юрисдикция посочва, че поддържа преюдициалното си запитване. В това отношение тя отбелязва, че за разлика от делото, по което е постановено същото решение, предметът на спора в главното производство се отнася до възможността за прилагане на Директива 2010/13 чрез включване в националното законодателство на общ принцип на правото като този за „добрите нрави“, както и до въпроса доколко използването на този абстрактен принцип, като основание за носене на отговорност при нарушаването му, ограничава свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта на преюдициалното запитване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване, като се позовава, от една страна, на липсата на връзка между отправения до Съда въпрос и предмета на спора в главното производство и от друга страна, на липсата на посочване на конкретни разпоредби от правото на Съюза, които трябва да се тълкуват за целите на разрешаването на този спор. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до твърдяната липса на връзка, това правителство посочва, че от мотивите на определението за преюдициално запитване е видно, че то се отнася до доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове. В това отношение в изложението на правната уредба запитващата юрисдикция цитирала текста на членове 28а и 28б от Директива 2010/13, приложими към услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, въпреки че тези членове не били релевантни за решаването на спора в главното производство. Същевременно отправеният до Съда въпрос, както е формулиран от запитващата юрисдикция, се отнасял до доставчик на „услуга на информационното общество, по смисъла на Директива 2010/13“, и до възможността такъв доставчик да носи отговорност при нарушение на изисквания, въведени от националното законодателство на държава членка. Услугите на информационното общество обаче са регламентирани не с тази директива, а с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) и Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1). Освен това от фактическата обстановка, описана в определението за преюдициално запитване, било видно, че Голф България е доставчик на нелинейна медийна услуга, понятие, което е различно от понятието „доставчик на услуги на информационното общество“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, за чието очертаване отговорност носи последният и чиято точност Съдът не следва да проверява, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 30 април 2026 г., Nekilnojamojo turto valdymas, C‑544/24, EU:C:2026:356, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая определението за преюдициално запитване съдържа подробно описание на обстоятелствата, в които се вписва спорът в главното производство, и възпроизвежда съдържанието на националните разпоредби, които запитващата юрисдикция счита за приложими към този спор, както и на националната съдебна практика, която тази юрисдикция счита за релевантна. Освен това мотивите, съдържащи се в това определение за преюдициално запитване, позволяват да се разбере, че изразените от посочената юрисдикция съмнения се отнасят до съответствието на ЗРТ с Директива 2010/13 и с член 11 от Хартата и произтичат от факта, че член 17, алинея 2 от ЗРТ, който е послужил като основание за санкциониране на Голф България за разпространението на видеоклипа, описан в точка 13 от настоящото решение, се основава на общ принцип на националното право, а именно на принципа на „добрите нрави“. Освен това връзката между, от една страна, Директива 2010/13 и член 11 от Хартата, и от друга страна, разпоредбите на ЗРТ, приложими към спора в главното производство, е видна в достатъчна степен от данните, съдържащи се в посоченото определение за преюдициално запитване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, както отбелязва българското правителство, че в определението за преюдициално запитване запитващата юрисдикция се позовава както на аудио-визуалните медийни услуги, така и на услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, и цитира както разпоредби от Директива 2010/13 относно доставчиците на аудио-визуални медийни услуги, така и разпоредби на тази директива относно доставчиците на такива платформи. Освен това във формулировката на преюдициалния въпрос тази юрисдикция се позовава на услуга на информационното общество и упоменава общо Директива 2010/13, без да посочва конкретните разпоредби от тази директива, които трябва да се тълкуват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред обаче следва да се вземе предвид фактът, че първо, от изложението на фактите в определението за преюдициално запитване е видно, че Голф България е вписано в публичния регистър на СЕМ като доставчик на нелинейни медийни услуги. Второ, съгласно текста си член 10, алинея 1, точка 6 и член 17 от ЗРТ, въз основа на които СЕМ е констатирал извършването от Голф България на нарушението, санкционирано със спорното решение, те се отнасят до доставчиците на медийни услуги. Трето, от мотивите на това определение за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция е искала да отправи до Съда първия от петте въпроса, които Голф България ѝ е предложило да отправи с преюдициално запитване, като в този първи въпрос са посочени изрично „доставчиците на нелинейни аудио-визуални медийни услуги“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо тези данни водят до извода, че макар, от една страна, в текста на преюдициалния въпрос да е използван изразът „услуга на информационното общество“, и от друга страна, в определението за преюдициално запитване да са упоменати „услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“, посоченият въпрос се отнася до „аудио-визуална медийна услуга“ по смисъла на Директива 2010/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, липсата на посочване във формулировката на отправените до Съда въпроси на конкретни разпоредби от правото на Съюза не води до недопустимост на преюдициалното запитване, при условие че данните в това запитване позволяват на Съда да установи разпоредбите на това право, чието тълкуване е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да реши спора в главното производство. Настоящият случай е такъв, тъй като мотивите на определението за преюдициално запитване позволяват на Съда да установи разпоредбите на Директива 2010/13, които трябва да се тълкуват за тази цел, както ще бъде изложено в точки 50—54 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, фактът, че в изложението на правната уредба, която счита за приложима, запитващата юрисдикция цитира разпоредби от правото на Съюза, които не са релевантни за решаването на спора в главното производство, е без значение за допустимостта на преюдициалното запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно преюдициалното запитване по настоящото дело е допустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По квалификацията, от една страна, на разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип като „аудио-визуална медийна услуга“ и от друга страна, на жалбоподателя в главното производство като „доставчик на медийни услуги“ по смисъла на Директива 2010/13</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е видно от точки 30 и 31 от настоящото решение, поставеният от запитващата юрисдикция въпрос трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до „аудио-визуална медийна услуга“ по смисъла на Директива 2010/13 и оттук, че се основава на схващането, че разпространението на видеоклипа, санкционирано със спорното решение, попада в обхвата на това понятие. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче бе посочено в точка 16 от настоящото решение, в производството по обжалване, което е в основата на настоящото дело, Голф България твърди, че разпространението на този видеоклип не попада в обхвата на посоченото понятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е необходимо да се припомни, че при разпределянето на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националната юрисдикция поначало националната юрисдикция е тази, която следва да провери дали във висящото пред нея дело са изпълнени фактическите предпоставки, за да се приложи норма на Съюза, като Съдът, когато се произнася по преюдициално запитване, може при необходимост да даде пояснения, за да насочи националната юрисдикция при нейното тълкуване (решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 37 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо Съдът следва да предостави на запитващата юрисдикция необходимите насоки за тълкуване на понятието „аудио-визуална медийна услуга“ по смисъла на тази директива, за да провери тя дали разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип действително попада в обхвата на това понятие и дали, що се отнася до такова разпространение, Голф България трябва съответно да се счита за „доставчик на медийни услуги“ по смисъла на посочената директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се припомни, че съгласно определението в член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13 понятието „аудио-визуална медийна услуга“ означава услуга по смисъла на членове 56 и 57 ДФЕС, като основната цел на услугата или на обособима част от нея е посветена на предоставянето — в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги — на предавания за широката общественост с цел информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2002/21/ЕО.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както следва от член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2010/13, понятието „предаване“ по смисъла на тази директива означава „поредица от движещи се образи […], която представлява самостоятелен елемент, независимо от нейната продължителност, в рамките на програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на медийни услуги, включително пълнометражни филми, видеоклипове, спортни събития, комедийни сериали, документални филми, детски предавания и телевизионен театър“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нещо повече, съгласно член 1, параграф 1, буква г) от тази директива за целите на последната „доставчик на медийни услуги“ е физическото или юридическото лице, което носи редакционна отговорност за избора на аудио-визуалното съдържание на аудио-визуалната медийна услуга и определя начина, по който тя е организирана.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от определението за преюдициално запитване е видно, че разглежданият в главното производство видеоклип е публикуван на уебсайт, на който се предоставя публичен достъп до статии и аудио-визуално съдържание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, най-напред е видно, че този видеоклип е бил разпространен чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2018/1972, който заменя член 2, буква а) от Директива 2002/21, което обаче запитващата юрисдикция следва да потвърди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, освен ако при проверка от запитващата юрисдикция не се установи друго, допустимо е да се приеме, че посоченият видеоклип е част от програмната схема или от каталога на аудио-визуалното съдържание, предлагано на разглеждания в главното производство уебсайт, така че представлява „предаване“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2010/13 (вж. по аналогия решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 48) и че така предлаганото аудио-визуално съдържание има информационна или развлекателна цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това нищо в преписката, с която разполага Съдът, не подсказва, че услугата за предоставяне на видеоклипове, предлагана на разглеждания в главното производство уебсайт, няма съдържание и функция, самостоятелни спрямо тези на други услуги, които евентуално са предлагани на този сайт. При това положение, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, следва да се приеме, че разпространението на разглеждания в главното производство видеоклип се вписва в рамките на услуга, чийто основен предмет или този на обособима част от тази услуга е предоставянето на предавания за широката общественост. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, както следва от член 1, параграф 1, буква а), подточка i), букви в) и г) от Директива 2010/13, публикуването от Голф България на посочения видеоклип на разглеждания в главното производство уебсайт може да попадне в обхвата на понятието „аудио-визуална медийна услуга“ само ако това дружество поема „редакционната отговорност“ по смисъла на тази директива за избора на аудио-визуалното съдържание, предоставяно на този уебсайт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такъв би бил по-специално случаят, ако Голф България решава по-конкретно въпросите относно публикуването онлайн и премахването на видеоклиповете, предлагани на въпросния уебсайт, графика и часовете за разпространението на видеоклипове на този уебсайт, периода, през който те ще бъдат достъпни за интернет потребителите, структурата на посочения уебсайт, начина на представяне и избиране на видеоклиповете, системата за търсене на видеоклипове и актуализирането на съдържанието на същия уебсайт (вж. по аналогия решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 53). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като преюдициалното запитване не съдържа никаква информация в това отношение, запитващата юрисдикция следва да прецени, по-специално с оглед на условията, уреждащи публикуването на разглеждания в главното производство уебсайт на видеоклиповете, изпратени от потребителите, дали Голф България действително си запазва правото да решава кои видеоклипове да бъдат публикувани или не на този уебсайт. Ако от тази преценка следва, че окончателното решение за такова публикуване се взема от това дружество, редакционната отговорност за избора на аудио-визуалното съдържание, до което се предоставя публичен достъп на посочения уебсайт и което обхваща разглеждания в главното производство видеоклип, ще се носи от посоченото дружество, дори публикуваните онлайн видеоклипове да се създават и изпращат от потребители с цел публикуването им на същия уебсайт. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения и освен ако не се установи друго проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, на поставения от тази юрисдикция въпрос следва да се отговори, като се изхожда от схващането, от една страна, че разпространението на видеоклипа, санкционирано със спорното решение, представлява „аудио-визуална медийна услуга“ по смисъла на Директива 2010/13, и от друга страна, че Голф България попада в обхвата на понятието „доставчик на медийни услуги“ по смисъла на тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По разпоредбата на Директива 2010/13, която е релевантна за решаването на спора в главното производство</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От определението за преюдициално запитване е видно, че разглежданият в главното производство видеоклип показва лице със специални образователни потребности, което е унижено от група лица. Въз основа на този факт СЕМ квалифицира този видеоклип като противоречащ на „добрите нрави“ по смисъла на националното право и вследствие на това санкционира посоченото дружество за излъчването на предаване, което противоречи на добрите нрави, като пред запитващата юрисдикция СЕМ добавя, че по този начин е било уронено човешкото достойнство на това лице. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Необходимо е обаче да се припомни, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 предвижда задължение за държавите членки не само да зачитат, но и да защитават човешкото достойнство, като това задължение предполага по-специално, че държавите трябва да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че съдържанието на аудио-визуалните медийни услуги, предоставяни от доставчиците под тяхна юрисдикция, не накърнява стойността на човешкото достойнство (вж. в този смисъл решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 67). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно задължението за зачитане на ценността на човешкото достойнство и забраната за излъчване на съдържание, което накърнява тази ценност, попадат в обхвата на тази разпоредба (вж. решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 73).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо в контекст като този в главното производство, в който национална правна уредба, забраняваща разпространението на съдържание, което противоречи на добрите нрави, е послужила за основа за приемането на решение за санкциониране на уронване на човешкото достойнство, тази национална правна уредба може да попадне в обхвата на член 6, параграф 1 от Директива 2010/13. За разлика от това, доколкото такава правна уредба служи само за прилагане на задължението за зачитане на човешкото достойнство и основанието за забрана, изведено от накърняване на ценността на човешкото достойнство, предвидени в този член 6, параграф 1, не може да се счита, че тази правна уредба съдържа „по-подробни“ или „по-строги“ правила по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива и следователно посочената правна уредба не попада в обхвата на последната разпоредба (вж. в този смисъл решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 78).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, предвид конкретните обстоятелства по спора в главното производство на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори с оглед на член 6, параграф 1 от Директива 2010/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По въпроса </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на предварителните бележки следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ човешкото достойнство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се отговори на този въпрос, е необходимо, на първо място, да се припомни, че съгласно самия текст на член 288, трета алинея ДФЕС държавите членки се ползват със свобода при избора на формата и средствата за прилагане на директивите, която позволява да се гарантира в най-голяма степен постигането на търсения резултат, както и че съгласно тази разпоредба транспонирането на директивите във вътрешното право не изисква непременно предприемането на законодателни действия във всяка държава членка (решение от 14 февруари 2012 г., Flachglas Torgau, C‑204/09, EU:C:2012:71, т. 60). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В частност, съгласно постоянната съдебна практика наличието на общи принципи или на общи правила може да обезсмисли транспонирането чрез допълнителни специфични законови или подзаконови мерки, при условие все пак че тези норми гарантират на практика цялостното прилагане на директивата и че ако съответната разпоредба от посочената директива цели да създаде права за частноправните субекти, произтичащото от тези принципи правно положение е достатъчно точно и ясно и предоставя възможност на носителите на права да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции (решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тази съдебна практика може да се приеме, че след като, както бе посочено в точки 51 и 52 от настоящото решение, член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 задължава държавите членки в областта на аудио-визуалните медийни услуги да защитават ценността на човешкото достойнство, като гарантират забраната на съдържание, което накърнява тази ценност, по принцип не е изключено тази разпоредба да бъде транспонирана във вътрешния правен ред на държава членка въз основа на национална правна уредба, забраняваща, в съответствие с общ принцип на правото на тази държава, предаванията, които противоречат на добрите нрави, при условие че правното положение, произтичащо от тази национална правна уредба, е достатъчно точно и ясно, за да даде възможност на доставчиците на медийни услуги да разберат, че разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, попада в обхвата на понятието за предаване, което противоречи на добрите нрави.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се отбележи, че принципът на правната сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици. Този принцип изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (решение от 21 май 2026 г., Across Fiduciaria и др., C‑684/24 и C‑685/24, EU:C:2026:410, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това изискването за правна сигурност се налага с особена строгост, когато правната уредба може да породи финансови последици. По-специално Съдът е приел, че санкция, дори когато няма наказателен характер, може да бъде наложена само ако има ясно и недвусмислено основание (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2006 г., Koninklijke Coöperatie Cosun, C‑248/04, EU:C:2006:666, т. 79 и 80 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се припомни, че що се отнася до принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата, разпоредба, която се прилага в наказателноправната област (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., BAJI Trans, C‑544/23, EU:C:2025:614, т. 62), този принцип, който е специфичен израз на общия принцип на правната сигурност, предполага по-специално законът да определя ясно нарушенията и налаганите за тях наказания, за да се осигури предвидимост, що се отнася както до установяването на престъплението, така и до определянето на наказанието. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съответните национални съдилища, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 88 и цитираната съдебна практика). В това отношение обаче във всички случаи положението не може да бъде различно, що се отнася до санкциите, които нямат наказателноправен характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали, с оглед на текста на ЗРТ и евентуално чрез тълкуването му, дадено от Конституционния съд и Върховния касационен съд, доставчикът на медийни услуги може да разбере, че предвидената в тази национална правна уредба забрана за излъчване на предавания, които противоречат на добрите нрави, се прилага и за разпространението на видеоклип, накърняващ човешкото достойнство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до въпроса дали национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата, следва да се припомни, че правата и свободите, закрепени в посочения член 11, не са абсолютни прерогативи, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната функция в обществото. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата обаче всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, гарантирани от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното съдържание на тези права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност — да бъде необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 26 февруари 2026 г., Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота), C‑92/23, EU:C:2026:108, т. 365 и 367 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съгласно член 1 от Хартата човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) следва, че достойнството на човешката личност по смисъла на този член 1 е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. В това отношение тези разяснения се позовават по-специално на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., която записва човешкото достойнство в своя преамбюл, уточнявайки, че „признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. От това според посочените разяснения следва, че нито едно от записаните в Хартата права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия, както и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в нея. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право (решение от 21 април 2026 г., Комисия/Унгария (Ценности на Съюза), C‑769/22, EU:C:2026:326, т. 486).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното по-горе следва, че задължение, свързано със запазването на добрите нрави, доколкото представлява средство, позволяващо да се защитава ценността на човешкото достойнство, като се забранява излъчването на съдържание, което накърнява тази ценност, както изисква член 6, параграф 1 от Директива 2010/13, от една страна, отговаря на легитимно основание за ограничаване на свободата на изразяване на мнение и от друга страна, с оглед на произтичащото от него ограничение на тази свобода, по необходимост представлява пропорционална мярка по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо при това положение национална правна уредба, която има посочените в точка 55 от настоящото решение характеристики и отговаря на изискванията за яснота и точност по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 57—61 от това решение, не нарушава правото на свободно на изразяване на мнение, закрепено в член 11 от Хартата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 11 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-141" title="page-18">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-142" title="page-18">
      Член 6, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., във връзка с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз 
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-143" title="page-18">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-144" title="page-19">
      допуска възможността държава членка, съгласно национална правна уредба, която въз основа на общ принцип на правото на тази държава забранява предаванията, които противоречат на добрите нрави, да санкционира доставчик на медийни услуги за разпространението на видеоклип, накърняващ ценността на човешкото достойнство, при условие че доставчиците на такива услуги могат да разберат, с оглед на текста на тази национална правна уредба и евентуално чрез тълкуването ѝ от националните съдилища, че такава забрана обхваща предаванията, които накърняват тази ценност.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-145" title="page-19">
<span class="signatory">Arastey</span>
<span class="signatory"> </span>
<span class="signatory">Sahún</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Smulders</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Regan</span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-146" title="page-19">
<span class="signatory">Passer</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Gratsias</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-147" title="page-19">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 октомври 2026 година.</span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-148" title="page-19">
<span class="signatory">Секретар</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Председател на състава</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-149" title="page-19">
<span class="signatory">V. Di Bucci</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">M. L. </span>
<span class="signatory">Arastey</span>
<span class="signatory"> </span>
<span class="signatory">Sahún</span>
</p>
</div>
    
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: български.</p>
</body>
</html>
