<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-504/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0504</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:943">EU:C:2020:943</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑504/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Banco de Portugal и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201119">19 ноември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑504/19</HT></P><P>Banco de Portugal,</P><P>Fondo de Resolución,</P><P>Novo Banco SA</P><P>срещу</P><P>VR</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Банков надзор</KEYWORD><KEYWORD>Оздравяване и ликвидация на кредитни институции</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/24/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Мярка за оздравяване, наложена от орган на държавата членка по произхода на кредитна институция</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне на права, активи или задължения към мостова институция</KEYWORD><KEYWORD>Обратно прехвърляне към кредитната институция в режим на преструктуриране</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Действие на мярка за оздравяване в други държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Член 32</KEYWORD><KEYWORD>Последици на мярка за оздравяване по отношение на висящо съдебно производство</KEYWORD><KEYWORD>Харта на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 47</KEYWORD><KEYWORD>Ефективност на съдебната защита</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2014/59/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане във времето</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Когато дадена банка трябва да бъде обявена в несъстоятелност, е възможно, при определени обстоятелства, критичните ѝ функции да не могат да се запазят повече. Тъй като това може да има значителни последици както за вложителите, така и за реалната икономика, в интерес на икономиката като цяло е несъстоятелността на банките да се избягва и вместо това да се предприемат мерки за оздравяване или преструктуриране по обичайния ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. Fact Sheet на Комисията от <DATE ISO="20140415">15 април 2014 г.</DATE> относно т.нар. <HT TYPE="ITALIC">Bank Recovery and Resolution Directive</HT> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ДВПБ<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) (вж. препратката в бележка под линия 3), MEMO/14/297.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Въпреки че съществуват много банки, които са част от трансгранична група предприятия, до приемането на Директива 2014/59 (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>ДВПБ<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140515">15 май 2014 година</DATE> за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници [и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="190" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 190</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> по този въпрос не съществува единен инструментариум за националните надзорни органи. В това отношение правото на Съюза по-скоро се ограничава до разпоредбите на Директива 2001/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010404">4 април 2001 година</DATE> относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="125" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2001">ОВ L 125, стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 34).</P></NOTE>, според която мерките за оздравяване и за ликвидация, предвидени в националното право на държавите членки, по принцип трябва да се признават в другите държави членки без допълнителни формалности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Инструмент за оздравяване и преструктуриране на банки по обичайния ред, познат както на португалското право, така и понастоящем на ДВПБ, е създаването на т.нар. мостова банка. На нея се прехвърлят всички стабилни стопански дейности на изпаднала в затруднение банка с цел да се стабилизира досегашната дейност на тази банка и да се защитят вложителите. След това оставащата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Bad Bank<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> се преструктурира по обичайния ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В основата на главното производство е заплашената от обявяване в несъстоятелност през 2014 г. някогашна втора по големина португалска банка Banco Espírito Santo (наричана по нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>BES<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>). По това време португалската централна банка и тогавашният надзорен орган Banco de Portugal създават мостова институция на име Novo Banco и през август 2014 г. ѝ прехвърлят всички стабилни стопански дейности на BES. Т.нар. токсични задължения остават в активите на BES и дъщерните ѝ дружества, като по този начин се превръщат в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Bad Bank<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Ищцата в главното производство (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ищцата<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) първоначално е инвеститор в испанското дъщерно дружество на BES. От август 2014 г. обаче договорните отношения са продължени от Novo Banco — Испания. След като ищцата предявява срещу Novo Banco — Испания, иск за недействителност на разглеждания договор поради неправилно консултиране от страна на BES при сключването на договора за инвестицията ѝ, Banco de Portugal взима решение да върне с обратно действие на BES някои задължения, включително и отговорността на BES във връзка със сключването на инвестиционния договор на ищцата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Предмет на настоящото преюдициално запитване е въпросът дали съгласно Директива 2001/24 това решение следва автоматично да се признае от испанските съдилища, ако това ще доведе до отхвърляне на иска на ищцата срещу Novo Banco — Испания. Всъщност според запитващата юрисдикция — Tribunal Supremo (Върховен съд), този резултат би нарушил принципите на ефективна съдебна защита и на правна сигурност. Случаят е особено деликатен поради обстоятелството, че по този начин запитващата юрисдикция непряко поставя под съмнение валидността на задължението за безусловно признаване на мерките за преструктуриране съгласно Директива 2001/24.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2001/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съображения 6, 23 и 30 от Директива 2001/24 гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>(6)</NO.P><TXT>На административните или съдебни органи на държавата членка по произход трябва да бъде предоставено изключително правомощие да вземат решения относно мерките за оздравяване, предвидени в действащото законодателство и съществуващи в практиката на тази държава членка, както и да прилагат посочените мерки. Поради трудностите при хармонизиране на законодателствата и практиката на държавите членки е нужно да бъде установено взаимно признаване от държавите членки на мерките, които всяка от тях предприема за възстановяване на жизнеспособността на лицензираните от нея кредитни институции.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(23)</NO.P><TXT>Важно е да се спазва принципът, че процесуалните и материално-правните последици на мерките за оздравяване или производствата по ликвидация се определят от законодателството на държавата членка по произход. Необходимо е също да се има предвид, че тези последици могат да противоречат на правилата, които са обичайно приложими за икономическата и финансовата дейност на съответната кредитна институция и нейните клонове в други държави членки. В някои случаи препращането към правото на друга държава членка е неизбежно проявление на принципа на приложимост на правото на държавата членка по произход.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(30)</NO.P><TXT>Действието на мерките за оздравяване или производствата по ликвидация по отношение на висящо съдебно производство се уреждат от законодателството на държавата, в която е висящо производството, по изключение от приложението на принципа lex concursus (прилагане на стълкновителния закон). Последиците на тези мерки или производства за отделните изпълнителни действия, които произтичат от висящи съдебни производства, се уреждат от законодателството на държавата членка по произход в съответствие с общото правило, установено в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Директива 2001/24 понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>мерки за оздравяване“ означава мерки, които имат за цел да запазят или възстановят финансовото положение на кредитна институция или инвестиционен посредник […] и които биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица, включително мерки, свързани с възможност за спиране на плащания, спиране на изпълнителни действия или намаляване на вземанията; тези мерки включват прилагане на инструментите за преструктуриране и упражняване на правомощията за преструктуриране, предвидени в Директива 2014/59<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 2001/24, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Предприемане на мерки за оздравяване — приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Само административни или съдебни органи на държавата членка по произход са компетентни да вземат решение за прилагане на една или повече оздравителни мерки в кредитна институция, включително в клоновете, установени в други държави членки.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Мерките за оздравяване се прилагат в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби и с процедурите, приложими в държавата членка по произход, доколкото друго не е предвидено в настоящата директива.</ALINEA><ALINEA>Посочените мерки произвеждат пълно действие, в съответствие със законодателството на тази държава членка, в цялата Общност без допълнителни формалности, включително по отношение на трети лица в други държави членки, дори когато приложимите за тях правила на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени.</ALINEA><ALINEA>Мерките за оздравяване са действащи в цялата Общност от момента, в който станат действащи в държавата членка, в която са предприети<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 1—3 от Директива 2001/24 уреждат задължението за публикуване в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> на решения относно мерки за оздравяване, които могат да засегнат правата на трети лица в приемащата държава членка и подлежат на обжалване в държавата членка по произход. Член 6, параграфи 4 и 5 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>4.</NO.PARAG><ALINEA>В подлежащото на публикуване извлечение от решението на официалния език или официалните езици на съответните държави членки се посочват целта и правното основание на взетото решение, сроковете за обжалване, като се дава ясно указание за датата на изтичането им и пълния адрес на органите или съда, които са компетентни да разглеждат жалби.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Мерките за оздравяване се прилагат независимо от предписаните в параграфи от 1 до 3 мерки и имат пълно действие по отношение на кредиторите, освен ако не е предвидено друго от административните или съдебни органи на държавата членка по произход или от правните норми на същата държава, които регулират посочените мерки<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 32 от Директива 2001/24 обаче предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Последиците на мерки за оздравяване или производство по ликвидация за висящо съдебно производство за вещ или право, отнети от кредитната институция, се определят изключително от правото на държавата членка, в която се води висящото съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2014/59 (ДВПБ)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съображения 4, 5 и 59 от ДВПБ в релевантната им в случая част гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>(4)</NO.P><TXT>Понастоящем липсва хармонизация на процедурите за преструктуриране на институции на равнището на Съюза. Някои държави членки прилагат по отношение на институциите процедурите, приложими за други неплатежоспособни предприятия, като в някои случаи те са адаптирани към институциите. Налице са значителни съществени и процедурни различия между законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, уреждащи несъстоятелността на институциите в държавите членки. Освен това финансовата криза показа, че обичайните производства по несъстоятелност на дружествата може да не са подходящи за институциите във всички случаи, тъй като може да не гарантират винаги достатъчно бърза намеса, непрекъснатост на критичните функции на институциите и запазване на финансовата стабилност.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>Следователно е необходим режим, който да осигури на органите надежден набор от инструменти за достатъчно бърза намеса на достатъчно ранен етап по отношение на нестабилна или проблемна институция, така че да се гарантира непрекъснатост на критичните финансови и икономически функции на институцията, като същевременно се<?PAGE NO="5"?> сведе до минимум въздействието от неизпълнението на задълженията на институцията върху икономиката и финансовата система. Този режим следва да гарантира, че загубите се поемат първо от акционерите, а след тях — от кредиторите […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(59)</NO.P><TXT>Инструментите за преструктуриране следва да включват продажба на стопанската дейност или на акциите на институцията в режим на преструктуриране, създаване на мостова институция, обособяване на нормалните активи от обезценените или проблемните активи на проблемната институция и споделянето на загубите с акционерите и кредиторите на проблемната институция<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 40 от ДВПБ урежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Инструмент[а] „мостова институция<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/></TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="040.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да се постигнат целите на инструмента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>мостова институция<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и като се има предвид необходимостта от запазване на критичните функции в мостовата институция, държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране разполагат с правомощието да прехвърлят на мостова институция:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>акции или други инструменти на собственост, емитирани от една или повече институции в режим на преструктуриране;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>всички или определени активи, права или задължения на една или повече институции в режим на преструктуриране.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>При спазване на член 85, посоченото в първа алинея прехвърляне може да се извърши, без да има съгласие на акционерите на институциите в режим на преструктуриране или на трето лице, различно от мостовата институция, и без да се спазват процедурни изисквания съгласно дружественото право или правото в областта на ценните книжа.</P><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA><P>Органите за преструктуриране могат да прехвърлят акции или други инструменти на собственост или активи, права или задължения обратно от мостовата институция при наличието на някое от следните обстоятелства:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>в инструмента, с който е извършено прехвърлянето, е предвидена изрично възможността за обратно прехвърляне на определени акции или други инструменти на собственост, активи, права или задължения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>конкретните акции или други инструменти на собственост, активи, права или задължения не попадат в съответните класове или не отговарят на условията за прехвърляне на акциите или другите инструменти на собственост, активите, правата или задълженията, предвидени в инструмента, с който е извършено прехвърлянето.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Такова прехвърляне може да бъде извършено по всяко време, като трябва да отговаря на всички други условия, предвидени в инструмента за съответната цел.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="040.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>При прехвърлянията между институцията в режим на преструктуриране или първоначалните собственици на акциите или другите инструменти на собственост, от една страна, и мостовата институция, от друга страна, се прилагат защитните механизми, посочени в дял IV, глава VII. […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Членове 73—80 от ДВПБ обхващат защитните механизми, посочени в дял IV, глава VII.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 83 от ДВПБ, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Процедурни задължения на органите за преструктуриране<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="083.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Органът за преструктуриране информира институцията в режим на преструктуриране и следните органи, ако са различни:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>компетентния[т] орган за институцията в режим на преструктуриране;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>компетентните органи за клоновете на институцията в режим на преструктуриране;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="083.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Органът за преструктуриране публикува или осигурява публикуването на копие от заповедта или акта, по силата на които се предприема действието по преструктуриране, или съобщение, в което се обобщават последиците на действието по преструктуриране, и по-специално последиците за клиентите и, ако е приложимо — реда и срока в случай на спиране или ограничаване по членове 69, 70 и 71, по следните начини:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>на официалната си интернет страница; […]</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>на интернет страницата на институцията в режим на преструктуриране; […]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 131 от ДВПБ директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официалния вестник на <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> Съгласно член 130 от ДВПБ държавите членки приемат и публикуват до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE> законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, като прилагат тези мерки от <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20080110">10 януари 2008 г.</DATE> ищцата в главното производство сключва в офиса на Banco Espirito Santo, S.A., Sucursal en España (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>BES Испания<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) в Билбао договор за придобиване на привилегировани акции на Kaupthing Bank<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>В миналото Kaupthing Bank е била най-голямата исландска банка, която на <DATE ISO="20081009">9 октомври 2008 г.</DATE>, по време на финансовата криза, е поставена под държавен контрол. На <DATE ISO="20081031">31 октомври 2008 г.</DATE> исландският надзорен орган констатира неплатежоспособността на Kaupthing Bank.</P></NOTE>, за което заплаща сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">166021</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С оглед на тежката криза, засегнала BES, португалската централна банка Banco de Portugal, в качеството ѝ на надзорен орган, взима решение за преструктуриране на BES посредством решение от <DATE ISO="20140803">3 август 2014 г.</DATE>, изменено с друго решение от <DATE ISO="20140811">11 август 2014 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>решението от август 2014 г.<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). За тази цел с посоченото решение се създава мостова банка, Novo Banco, S.A. (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Novo Banco<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>). На нея отчасти се прехвърля предприятието на BES, като Novo Banco придобива имуществените и неимуществените права и задължения на BES, описани в приложение 2 към решението. От прехвърлянето са изключени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>всякакви отговорности или непредвидени разходи, по-специално тези, произтичащи от измама или нарушение на регулаторни, наказателни или административни разпоредби или решения<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В резултат на това BES Испания става клон на Novo Banco в Испания. Последната запазва правоотношението си с ищцата във връзка с депозита и управлението на ценните книжа и от своя страна получава периодичните плащания, произтичащи от този договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150204">4 февруари 2015 г.</DATE> ищцата предявява иск срещу Novo Banco — Испания. Тя иска да бъде призната за недействителна поради грешка поръчката за закупуване на привилегировани акции на Kaupthing Bank и Novo Banco — Испания да бъде осъдена да върне платената цена в размер на <FT TYPE="NUMBER">166021</FT> EUR. При условията на евентуалност тя иска въпросният договор да бъде развален поради неизпълнение от страна на BES на задълженията ѝ за полагане на грижа, за лоялност и за информиране и Novo Banco — Испания, да бъде осъдена да заплати сума в същия размер като обезщетение за претърпените вреди. Novo Banco — Испания, оспорва иска, като твърди, че не е надлежният ответник, доколкото търсената отговорност е за задължения, които не са ѝ били прехвърлени съгласно решението на Banco de Portugal от август 2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20151015">15 октомври 2015 г.</DATE> Juzgado de Primera Instancia de Vitoria (Първоинстанционен съд Витория, Испания) уважава иска с мотива, че спорната отговорност е включена в прехвърлянето. Той приема, че е налице грешка в предмета, тъй като ищцата, която е била на 68 години, когато е сключила договора, и която няма познания в областта на финансите, не е била информирана по подходящ начин от BES относно естеството на придобитите от нея преференциални акции и относно свързаните с тях рискове. Ето защо този съд приема договора за недействителен и осъжда Novo Banco — Испания, да върне на ищцата покупната цена в пълен размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В производството по обжалване Novo Banco — Испания, представя две решения, приети от Banco de Portugal на <DATE ISO="20151229">29 декември 2015 г.</DATE> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>решението от декември 2015 г.<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), съгласно които към Novo Banco не преминават следните задължения:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Всякакви задължения, гаранции, отговорности или непредвидени разходи, свързани с предлагането, посредничеството, процеса на продажба и разпространението на финансови инструменти, емитирани от която и да е институция […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Освен това в решенията е предвидено, че представляват задължения на BES, които не са били прехвърлени на Novo Banco, по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>всички обезщетения, свързани с неизпълнението на договори […], сключени преди <DATE ISO="20140803">3 август 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>всички обезщетения и суми, дължими поради недействителността на сделки, извършени от BES в качеството ѝ на доставчик на финансови и инвестиционни услуги<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>всякаква отговорност, която е предмет на което и да е от производствата, описани в приложение I<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. В приложение I са посочени редица съдебни производства в различни държави, включително образуваното в Испания по инициатива на ищцата. Накрая, решението от декември 2015 г. гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Доколкото някое имуществено или неимуществено право или задължение […] е трябвало да остане в правната сфера на BES, но <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> е било прехвърлено на Novo Banco, с настоящото решение такива имуществени или неимуществени права или задължения се прехвърлят отново от Novo Banco на BES, считано от <DATE ISO="20140803">3 август 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Жалбата на Novo Banco — Испания, основаваща се на липсата на пасивна процесуална легитимация, обаче е отхвърлена от въззивния съд, който изцяло потвърждава решението на първоинстанционния съд. Срещу това решение Novo Banco — Испания, подава пред запитващата юрисдикция извънредна жалба за процесуално нарушение и касационна жалба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Актът за преюдициално запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20190625">25 юни 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190702">2 юли 2019 г.</DATE>, Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с принципа на правовата държава по член 2 ДЕС и с общия принцип на правната сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО, съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава действие, без допълнителни формалности, на решение на компетентния административен орган на държавата по произход, което изменя с обратно действие правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Писмени становища по този въпрос представят Banco de Portugal и Fondo de Resolución, Novo Banco, Португалската република, Италианската република, Кралство Испания, както и Европейската комисия, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент. С изключение на Италианската република, тези страни са представлявани и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200930">30 септември 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Banco de Portugal, Novo Banco и португалското правителство смятат, че отговорността, на която се позовава ищцата в главното производство, никога не е прехвърляна на Novo Banco. Всъщност съгласно приложение 2 към решението от август 2014 г. задълженията на BES, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>произтичащи от измама или нарушение на регулаторни, наказателни или административни разпоредби или решения<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, не са прехвърлени на Novo Banco. Следователно не възниквал въпросът за обратното прехвърляне към BES посредством решението от декември 2015 г., съответно въпросът за последиците му за висящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се отбележи, че въпросът дали отговорността, на която се позовава ищцата в главното производство, представлява отговорност, произтичаща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>от измама или нарушение на регулаторни, наказателни или административни разпоредби или решения<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, налага правна преценка, която в съответствие с разпределянето на функциите в рамките на преюдициалното производство между националните юрисдикции и Съда е задължение единствено на запитващата юрисдикция. Всъщност според постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция определя нормативната и фактическата рамка съгласно своите собствени правомощия, като Съдът не трябва да проверява точността ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101012">12 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosenbladt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:601">EU:C:2010:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170131">31 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:71">EU:C:2017:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180613">13 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutscher Naturschutzring</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑683/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:433">EU:C:2018:433</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Следователно в съответствие с изложеното от Tribunal Supremo (Върховен съд), при отговора на преюдициалния въпрос следва да се приеме, че отговорността за неправилното инвестиционно консултиране е прехвърлена на Novo Banco най-напред с решението на Banco de Portugal от август 2014 г. Едва с последващо решение на Banco de Portugal от декември 2015 г. — и следователно след предявяването на иска през февруари 2015 г., както и след постановяването на първоинстанционното решение през 2015 г. — тя е прехвърлена обратно на BES Испания, и то с обратно действие, считано от <DATE ISO="20140803">3 август 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Предвиденото по принцип в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 задължение за признаване на това материалноправно положение изправя Tribunal Supremo (Върховен съд) пред проблеми от гледна точка на съдебната защита и правната сигурност. Всъщност според изложеното от него при тези обстоятелства решенията на по-нискостоящите съдилища трябва да се отменят и искът следва да се отхвърли в рамките на производството по обжалване, въпреки че тези решения — най-малкото с оглед на действащата тогава правна уредба — са постановени, без да е допусната грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Във връзка с това преюдициалният му въпрос несъмнено предполага, че принципът, закрепен в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, според който мерките за оздравяване съгласно законовите и подзаконовите разпоредби, приложими в държавата членка по произход, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>произвеждат пълно действие в целия [Съюз] без допълнителни формалности, включително […] когато […] правила[та] на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, поначало намира приложение в разглеждания случай. С други думи, както почти всички страни в производството пред Съда посочват, описаният проблем не би възникнал, ако в конкретния случай запитващата юрисдикция изобщо не би трябвало да признава обратното прехвърляне на отговорността към BES.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според испанското и италианското правителство, Комисията, Съвета и Парламента до това заключение би могло да се стигне чрез прилагането на член 32 от Директива 2001/24 в главното производство. По силата на тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>[п]оследиците на мерки за оздравяване или производство по ликвидация за висящо съдебно производство за вещ или право, отнети от кредитната институция, се определят изключително от правото на държавата членка, в която се води висящото съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно най-напред следва да се провери дали в разглежданото съдебно производство е приложим член 32 от Директива 2001/24 и дали прилагането му действително води до това решението на Banco de Portugal от декември 2015 г. да няма последици за главното производство (по този въпрос раздел Б). При отрицателен отговор по-нататък следва да се изясни дали запитващата юрисдикция може да обуслови признаването на решението от това дали решението зачита принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита (по този въпрос раздел В). Накрая, остава да се провери дали с оглед на конкретните обстоятелства в главното производство признаването на решението само по себе си не води до нарушаване на тези принципи (по този въпрос раздел Г).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 32 от Директива 2001/24 — приложимост и евентуални правни последици в главното производство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Действително условията за прилагане на член 32 от Директива 2001/24 са налице. Прилагането на тази разпоредба обаче не води до липсата на последици за главното производство от обратното прехвърляне на отговорността към BES. Това може да е причината, поради която тази разпоредба не е изрично включена от Tribunal Supremo (Върховен съд) в преюдициалния му въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложимост на член 32 от Директива 2001/24 в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В разглеждания случай са изпълнени отделните предпоставки за прилагане на член 32 от Директива 2001/24.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Така обратното прехвърляне на отговорността към BES представлява най-напред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>мярка за оздравяване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 2 от Директива 2001/24, доколкото по този начин се цели да се възстанови, съответно да се запази финансовото състояние на BES, така че да се гарантира правилното функциониране на мостовата институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Всъщност мостовата институция не трябва да понася загубите и вредите на изпадналата в затруднение банка, а най-вече да осигури защитата на вложителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Впрочем депозитът на акции като този на ищцата не е част от гарантирането на депозити, доколкото последното обхваща само кредитни салда по сметки, вж. член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно схемите за гарантиране на депозити (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="149" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 149</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Обстоятелството, че обратното прехвърляне на отговорността представлява от концептуална гледна точка мярка за оздравяване, се потвърждава от член 40 от ДВПБ, който в параграф 1, буква б) и в параграф 7 изрично предвижда, че прехвърлянето на всички <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>активи, права или задължения<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, както и обратното им прехвърляне може да е част от мярката за преструктуриране — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>създаване на мостова институция<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. От своя страна член 2 от Директива 2001/24 предвижда, че всички мерки за преструктуриране по смисъла на ДВПБ следва да се приемат за мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>На второ място, мярката се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>право или вещ от имуществото<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Този елемент от фактическия състав, който според текста му на много от езиците, на които съществува Директивата, при всички положения може да бъде широко дефиниран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Германското понятие <HT TYPE="ITALIC">Vermögensgegenstand</HT>, също както английското <HT TYPE="ITALIC">assets</HT>, или напр. полското понятие <HT TYPE="ITALIC">aktyw[a]</HT>, включва всяко правно положение, свързано с активи.</P></NOTE>, в крайна сметка трябва да включва всички възможни цели на мерки за оздравяване, които потенциално биха могли да бъдат предмет на спор. Той трябва да обхваща по-специално и (пред)договорните или деликтни претенции на и срещу кредитната институция в режим на преструктуриране, тъй като именно те могат да бъдат предмет на прехвърляне на други организации<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Например мостова институция или друга кредитна институция, която чрез поемане придобива определени области на стопанска дейност на изпадналата в затруднение кредитна институция.</P></NOTE>. Ако обаче притежателят на право, вземане, задължение или друг актив бъде заменен в хода на висящо съдебно производство, е налице необходимост от прилагане на разпоредбата на член 32 от Директива 2001/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>По този въпрос непосредствено по-долу, точка 43 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На трето място, главното производство трябва да се приеме за висящо съдебно производство по смисъла на тази разпоредба, доколкото това понятие обхваща всяко производство по същество, което вече е било заведено към датата на въпросната мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение следва да се вземе предвид единствено изтъкнатото от Tribunal Supremo (Върховен съд), според което с решението на Banco de Portugal през декември 2015 г. — т.е. към момента, в който главното производство несъмнено е висящо — правното положение е изменено с обратно действие. Обстоятелството, че е постановено решение на предходна инстанция, не изключва наличието на висящо производство, докато производството не е окончателно приключено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Понастоящем обаче член 32 от Директива 2001/24 не предвижда просто, че при наличието на предпоставките за прилагането му — т.е. по-специално, когато в държава членка се води съдебно производство — чуждестранна мярка за оздравяване в тази държава членка сама по себе си не поражда никакви последици или не следва да бъде призната. Тази разпоредба по-скоро предвижда, че последиците на мярката за оздравяване за висящото съдебно производство се уреждат изключително от правото на държавата членка, в която се води последното.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следователно в главното производство би се стигнало до заключението, че обратното прехвърляне на задълженията към BES би било без значение само ако са изпълнени две допълнителни условия. На първо място, препращането към испанското право в член 32 от Директива 2001/24 следва да се разбира в смисъл, че въпросът дали дадена мярка изобщо поражда последици в това отношение — т.е. преценката дали е валидна за целите на съдебното производство — се урежда от правото на приемащата държава членка. На второ място, обратното прехвърляне трябва да е невалидно съгласно испанското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>При всички положения запитващата юрисдикция, изглежда, индиректно приема това.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Аз обаче смятам, че препращането към правото на приемащата държава членка в член 32 от Директива 2001/24 се ограничава изключително до процесуалните последици на мярка за оздравяване за висящо съдебно производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. също заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:352">EU:C:2013:352</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> и поради това не може да засегне материалните последици от обратното прехвърляне.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обхвата на препращането към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>правото на държавата членка, в която се води висящото съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, в член 32 от Директива 2001/24</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На пръв поглед би могло да се приеме, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>последиците за висящото съдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> обхващат изхода от него по същество. Въпреки това по-специално от нормативния контекст и целите на член 32 от Директива 2001/24 следва, че тази разпоредба не трябва да се разбира в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Първо, противно на поддържаното от някои страни, идеята на тази разпоредба не е от съображения за правна сигурност изходът от вече висящо съдебно производство да не може да бъде повлиян от последващи събития. Всъщност, от една страна, не може да се приеме, че съобразяването на факти, настъпили след предявяването на иска, най-общо води до нарушение на принципа на правна сигурност. От друга страна, член 32 от Директива 2001/24 би трябвало просто да предвижда, че чуждестранна мярка за оздравяване не поражда последици за висящо съдебно производство, т.е. то остава незасегнато. Случаят обаче не е такъв. Тази разпоредба по-скоро предвижда, че последиците за съдебното производство се уреждат от правото на приемащата държава членка. Разглежданата мярка за оздравяване обаче може да бъде законосъобразна дори съгласно правото на тази приемаща държава членка. Следователно в такъв случай настъпването на последващо събитие би могло при определени обстоятелства да промени изхода на вече заведено съдебно производство въпреки прилагането на член 32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>С други думи, дори при широко разбиране текстът на член 32 от Директива 2001/24 не води до автоматично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>привилегироване<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> на кредитори, които вече водят съдебно производство. Впрочем Директива 2001/24 не съдържа никакви данни, позволяващи да се презумира, че такива кредитори трябва да бъдат привилегировани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Второ, не става ясно защо именно висящо съдебно производство следва да обоснове преценката на <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> последици на мярка за оздравяване от гледна точка на правото на приемащата държава членка. Подобно разбиране на член 32 би представлявало особено съществено нарушение на основния принцип на Директива 2001/24, според който всички последици на мерки за оздравяване или за ликвидация се уреждат от lex concursus, и следователно не съответства на структурата на Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по този въпрос решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>За сравнение се препраща към разпоредбите на членове 20—27 от Директива 2001/24. Тези разпоредби също съдържат изключения от принципа за прилагане на lex concursus. Те обаче ясно определят материалноправните положения, които не са засегнати от мерките за оздравяване. Тези разпоредби не предвиждат всички материални последици на мярка за оздравяване да се преценяват въз основа на законодателството на приемащата държава членка, доколкото тази мярка се отнася до един от посочените в тях правни институти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В съответствие с това член 32 от Директива 2001/24 следва да се разбира в смисъл, че само процесуалните последици се уреждат от правото на приемащата държава членка, а не валидността на мярката като такава за целите на производството. Това важи по-специално с оглед на обстоятелството, че според практиката на Съда Директива 2001/24, и по-конкретно член 32 от нея трябва да възпрепятстват ограничаването на възможността за разпореждане със запорираните вещи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно предложеното в разглеждания случай разбиране съответства и на необходимото в това отношение ограничително тълкуване на тази разпоредба като дерогираща<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Трето, често би било практички невъзможно да се определят всички последици на мярка за оздравяване или за ликвидация изцяло въз основа на правото на приемащата държава членка. Всъщност Директива 2001/24 не хармонизира националните законодателства относно мерките за оздравяване и за ликвидация на кредитни институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160719">19 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kotnik и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑526/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:570">EU:C:2016:570</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>; следователно е възможно при определени обстоятелства мярка за оздравяване, приета в една държава членка, изобщо да няма еквивалент в правото на друга държава членка и поради това никога не би могла да изпълни предпоставките на това право. В съответствие с това член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО изрично предвижда, че чуждестранна мярка за оздравяване следва да се признае, дори <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>когато правила[та] на приемащата държава не предвиждат такива мерки или предписват условия за прилагането им, които не са изпълнени<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Поради това членове 20—27 от Директива 2001/24 се ограничават до конкретни материалноправни положения, които се уреждат от правото на приемащата държава членка, а член 32 — до процесуалните последици за висящото съдебно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>По отношение на тези последици обаче в случай на вече висящо съдебно производство е необходимо нарушаването на принципа lex concursus. Всъщност единствено съгласно правото на приемащата държава членка може да се определи дали мярката налага, например изменение в предмета на иска, изявление за уреждане на спора или смяна на страна. Преди да бъде образувано съдебно производство обаче и процесуалните последици на мярка за оздравяване или за ликвидация се уреждат от правото на държавата по произход. Така правото на държавата по произход може да предвижда например, че с откриването на процедурата по несъстоятелност кредитната институция губи процесуалната си правоспособност и поради това трябва да бъде представлявана пред съда от синдик.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следователно по отношение на настоящото производство от член 32 от Директива 2001/24 следва единствено че извършеното в съответствие с португалското право обратно прехвърляне на отговорността към BES ще произведе за образуваното в Испания производство процесуалноправните последици, които предвижда испанското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. също заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:352">EU:C:2013:352</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. По-конкретно според Tribunal Supremo (Върховен съд) това е отпадането на пасивната процесуална легитимация на Novo Banco, без възможност за замяна на ответника, което от своя страна води до отхвърлянето на иска срещу Novo Banco<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В германското право производството срещу Novo Banco може да продължи например въпреки това изменение; правната сила на решението обаче би засегнала BES, вж. разпоредбите на членове 265, параграф 2 и член 325 от ZPO (Граждански процесуален кодекс). Вж. по този въпрос по-долу точка 96 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Действително Tribunal Supremo (Върховен съд) смята тази последица за незадоволителна. Предвид първостепенното значение на принципа за прилагане на lex concursus по отношение на универсалното действие на мерките за оздравяване, което представлява целта на Директива 2001/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по този въпрос решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, обаче би било недопустимо от това да се направи изводът, че във висящото съдебно производство следва да се отхвърлят всички последици на мярката. Според мен това ще доведе до пословичното изхвърляне на бебето с водата от ваната. Решението на този проблем следва да се търси по-скоро в испанското процесуално право, което следва да се прилага в светлината на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>По този въпрос по-долу точка 94 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че материалноправното действие на обратното прехвърляне на отговорността към BES в главното производство не следва да се преценява съобразно испанското право. Единствено процесуалните последици от тази мярка за висящото съдебно производство се уреждат от правото на тази държава членка. Ето защо запитващата юрисдикция не може да откаже да признае това материалноправно положение с довода, че последното нарушава испанското право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Налице ли е изключение от принципа на взаимното признаване?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2001/24 мерките за оздравяване, приети в съответствие със законодателството на държавата по произход, произвеждат пълно действие в целия Съюз, без допълнителни формалности. Принципът на взаимно признаване, прогласен в тази разпоредба, се основава на принципа на взаимно доверие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aguirre Zarraga</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑491/10 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:828">EU:C:2010:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По силата на тази разпоредба органите и съдилищата на приемащата държава членка не проверяват законосъобразността на мярка, приета в съответствие със законодателството на държавата по произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Само от съображения за изчерпателност се споменава, че и без това не съществуват съмнения по отношение на законосъобразността от гледна точка на португалското право. В производството пред Съда португалското правителство още веднъж изрично потвърждава по-специално че съгласно португалското право член 145 H, параграф 5 от RGICSF (Общ режим за кредитните институции и финансовите дружества) представлява подходящо правно основание за решението от декември 2015 г. и че Banco de Portugal е спазила и всички други формални и материалноправни разпоредби на португалското право.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Взаимното доверие от своя страна почива на предположението, че във всички държави членки съществуват сходни гаранции, по-специално по отношение на основните ценности, свързани с принципите на правовата държава, и демократичните ценности, както и по отношение на основните права на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. Становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от <DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2454">EU:C:2014:2454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0191">191</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Само това предположение обосновава липсата на контрол по отношение на това съвместима ли е мярката, която следва да се приложи чрез взаимното признаване, с правото от по-висок ранг на приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Освен това в разглеждания случай признаването на решението от декември 2015 г. не зависи и от спазването на други изисквания на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, обратното прехвърляне на отговорността към BES не трябва да се преценява с оглед на ДВПБ (по този въпрос точка 1). На второ място, поради тази причина приемането на тази мярка за оздравяване не представлява прилагане на правото на Съюза, така че общите принципи на правото и основните права на Съюза не са приложими (по този въпрос точка 2). На трето място, не е налице и никоя от посочените в практиката на Съда хипотези, при които национална мярка, по отношение на която се прилага принципът на взаимното признаване, по изключение трябва да бъде предмет на контрол за това спазени ли са основни принципи на правото на Съюза (по този въпрос точка 3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане във времето на ДВПБ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Изискванията на ДВПБ не са приложими ratione temporis към обратното прехвърляне на отговорността към BES посредством решението на Banco de Portugal от декември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Нека припомня. ДВПБ влиза в сила на <DATE ISO="20140702">2 юли 2014 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. член 131 от ДВПБ: двадесетият ден след публикуването в Официален вестник на <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> е <DATE ISO="20140702">2 юли 2014 г.</DATE></P></NOTE>. През август 2014 г. за целите на преструктурирането на BES, Banco de Portugal създава Novo Banco и ѝ прехвърля и задълженията, посочени от ищцата в главното производство. Срокът за транспониране на ДВПБ изтича на <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. член 130 от ДВПБ.</P></NOTE>. През декември 2015 г. е прието решението на Banco de Portugal спорната отговорност да бъде върната с обратно действие на BES, считано от <DATE ISO="20140803">3 август 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Обратното прехвърляне на задълженията към BES през декември 2015 г. обаче следва да се смята само за несамостоятелна част от мярката за оздравяване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Създаване на мостовата институция Novo Banco<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, за която е взето решение още през август 2014 г., т.е. преди изтичането на срока за транспониране на ДВПБ. Идеята за тази обща преценка се подкрепя от обстоятелството, че би било неестествено отделните мерки за оздравяване да се разглеждат поотделно само поради разминаването във времето, въпреки че в действителност са свързани от материалноправна гледна точка и преследват една и съща цел, а именно създаването на Novo Banco и обособяването на имащите някаква стойност активи и съответно на обезценените активи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Тази идея се илюстрира от разпоредбата на член 40, параграф 7 от ДВПБ. По отношение на допустимостта на обратното прехвърляне на задълженията към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Bad Bank<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> — мярка, която в разглеждания случай е приета след изтичането на срока за транспониране — посочената разпоредба изисква тази възможност да е предвидена още в инструмента за създаването на мостовата банка, който предхожда изтичането на срока за транспониране. Следователно създаването на мостовата институция, от една страна, е неразривно свързано с прехвърлянето и<?PAGE NO="15"?> обратното прехвърляне на задължения. От друга страна, ако се приеме, че обратното прехвърляне ще се разглежда съобразно член 40, параграф 7 от ДВПБ, това в крайна сметка би довело до извеждането на конкретни изисквания от ДВПБ по отношение на решението от август 2014 г., макар да е безспорно, че към този момент срокът за транспониране все още не е изтекъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Действително съгласно постоянната съдебна практика от разпоредбите на член 4, параграф 3 ДЕС и член 288, трета алинея ДФЕС във връзка с разглежданата директива следва, че в срока за транспонирането на определена директива държавите членки следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат сериозно да застрашат постигането на предписания от тази директива резултат. От това обаче могат да бъдат изведени единствено задължения за въздържане, но не и положителни задължения, вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE> <NAME.CASE>Adeneler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Следователно не е възможно отделните мерки да се разглеждат поотделно. Това съображение е валидно независимо от обстоятелството, че в разглеждания случай изискванията на член 40, параграф 7 от ДВПБ действително са спазени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че мерките следва да се разглеждат поотделно, би следвало да се раздели дори административната компетентност в областта на мерките във връзка с преструктурирането на BES, които са приети по-късно. Всъщност с влизането в сила на Регламент № 806/2014<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140715">15 юли 2014 година</DATE> за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране [и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="255" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 255, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Регламентът за ЕМП<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>).</P></NOTE> компетентността в областта на мерките за преструктуриране относно банки с размера и от значението на BES се прехвърлят на Съвета за преструктуриране <HT TYPE="ITALIC">Single Resolution Board</HT>, ЕСП)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Член 5, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламента за ЕМП.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В това отношение от практиката на Съда следва, че прилагането на предходното правно положение може да е оправдано в положения, които при прилагането му са обосновани и продължават да съществуват след влизането в сила на новото правно положение, когато новите правила образуват едно неразделно цяло и до известна степен водят до заменяне на системата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811112">12 ноември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meridionale Industria Salumi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>212/80—217/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:270">EU:C:1981:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150326">26 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Moravia Gas Storage</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑596/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:203">EU:C:2015:203</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такъв е случаят с ДВПБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Ето защо е оправдано единствено да се прецени законосъобразността на мерките на Banco de Portugal във връзка с преструктурирането на BES като единен пакет от мерки въз основа на действащото през август 2014 г. правно положение, т.е. към момента, в който срокът за транспониране на ДВПБ все още не е изтекъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Разглежданите в настоящия случай мерки за оздравяване също не са основание, за да бъде евентуално предварително приложена спрямо тях ДВПБ. Действително в срока за транспонирането на определена директива държавите членки следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат сериозно да застрашат постигането на предписания от тази директива резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971218">18 декември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inter-Environnement Wallonie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑129/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:628">EU:C:1997:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑43/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:560">EU:C:2012:560</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191113">13 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:962">EU:C:2019:962</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не изглежда обаче, че обратното прехвърляне на отговорността към BES нарушава целите на ДВПБ, по-специално на член 40 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Точно обратното, чрез мостовата институция се цели да бъдат продължени само стабилните стопански дейности на изпаднала в затруднение банка. Такава институция обаче не трябва да поема отговорността за високорисково и евентуално вредоносно поведение на тази банка. Напротив, в съответствие с общите цели на банковото преструктуриране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Целите на преструктурирането понастоящем са определени в член 14, параграф 2 от Регламента за ЕМП.</P></NOTE> този инструмент цели по-специално да защити вложителите и да намали евентуалните системни последици. Както вече беше посочено, депозитът на акции на ищцата обаче не е защитен депозит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>По този въпрос по-горе точка 36 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Създаването на Novo Banco и капитализацията ѝ в размер на 4,9 милиарда евро са осъществени с държавни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. прессъобщение IP/14/901 на Комисията от <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> за одобрение на помощта за преструктурирането за Banco Espírito Santo.</P></NOTE>. Ако Novo Banco е отговорна за квалифицираните от испанските съдилища като незаконосъобразни търговски практики на BES, които се състоят в това, че малко преди обявяването си в несъстоятелност последната все още е продавала на неопитни инвеститори акции на изпадналата в затруднение исландска Kaupthing Bank, в крайна сметка отново данъкоплатецът би трябвало да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>отговаря<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> за грешките на банките. Заявената цел на всички реформи в областта на банковото регулиране, които се извършват от финансовата криза през 2008 г. насам, обаче е да се предотврати т.нар. <HT TYPE="ITALIC">moral hazard</HT> във финансовия сектор и да се минимизират разходите на обществеността за спасяването на банките<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. напр. Fact Sheet на Комисията от <DATE ISO="20140415">15 април 2014 г.</DATE> относно ДВПБ, MEMO/14/297. Вж. също член 14, параграф 2, второ изречение от Регламента за ЕМП.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Действително на пръв поглед е възможно да изглежда незадоволително, че според констатациите на испанските съдилища ищцата не е могла да се ориентира за последиците от инвестицията си, така че в крайна сметка губи парите си. Това обаче се дължи на обстоятелството, че в случая на ищцата се реализират два общи риска. На първо място, Kaupthing Bank преустановява дейност и е преструктурирана. Ако ищцата имаше стабилни акции в депозита си в BES, много вероятно от самото начало тя изобщо нямаше да предяви иск поради неправилно инвестиционно консултиране. На второ място, BES също преустановява дейност, в резултат на което въпреки съществуващия иск поради неправилно инвестиционно консултиране, вече няма никакви изгледи ищцата да получи обратно парите си от тази институция. От това обаче не следва, че двата риска трябва да се прехвърлят на държавата, съответно на обществеността. По-скоро трябва да се помисли за лична отговорност на инвестиционния консултант или наказателноправни последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Поради тези причини спорното в разглеждания случай обратно прехвърляне на отговорността към BES съответства на целите на ДВПБ. Следователно ДВПБ не е приложима към тази мярка и поради евентуално предварително нейно прилагане спрямо мярката.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложими ли са общите принципи на правото и основните права, прогласени от правото на Съюза?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че обратното прехвърляне на отговорността към BES следва да се разгледа от гледна точка на прогласените от правото на Съюза принципи на правна сигурност и на ефективна съдебна защита, то трябва да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>прилага[не на] правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. В този случай приложима ще е не само Хартата, по-специално член 47 от нея, а и общите принципи на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. разясненията по член 51 от Хартата (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2007">ОВ С 303, 2007 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>), както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Специализирана прокуратура (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:776">EU:C:2019:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Последните включват по-специално принципа на правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140701">1 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ålands Vindkraft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2037">EU:C:2014:2037</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Обратното прехвърляне на отговорността към BES с решението от декември 2015 г. обаче — противно на признаването на това решение — не представлява прилагане на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Всъщност Директива 2001/24 не хармонизира точно националните разпоредби относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LBI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:697">EU:C:2013:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160719">19 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kotnik и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑526/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:570">EU:C:2016:570</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Действително Директива 2001/24 включва задължение на държавите членки да признават такива мерки, приети от други държави членки. Признаването от приемащата държава членка — в случая Испания — обаче<?PAGE NO="17"?> представлява мярка, която следва да се разграничи от приемането на същинската мярка за оздравяване от държавата по произход — в случая Португалия. Директива 2001/24 не съдържа каквото и да било конкретно задължение по отношение на приемането и прилагането на мерки за оздравяване и за ликвидация от органите и съдилищата на държавата по произход на кредитната институция, напротив, тези мерки се уреждат изключително от правото на държавата по произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>По отношение на критерия, съгласно който от правото на Съюза трябва да произтичат конкретни задължения за държавите членки, за да бъде приложима Хартата, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140306">6 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siragusa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑206/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:126">EU:C:2014:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Специализирана прокуратура (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:776">EU:C:2019:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-специално Директива 2001/24 не налага на държавите членки приемането и прилагането на конкретни мерки за оздравяване и за ликвидация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Специализирана прокуратура (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:776">EU:C:2019:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Именно поради тази причина се налага взаимното признаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В крайна сметка с приемането на ДВПБ мерките за оздравяване и преструктуриране на кредитни институции в Съюза са действително уеднаквени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. съображение 10 от ДВПБ и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160719">19 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kotnik и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑526/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:570">EU:C:2016:570</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. ДВПБ предоставя на надзорните органи на държавите членки единен инструментариум от мерки за преструктуриране, който включва създаването на мостова банка и свързаните с това транзакции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. член 40 от ДВПБ.</P></NOTE>. Както обаче вече беше установено, изискванията на ДВПБ не са приложими ratione temporis към разглежданото в главното производство обратно прехвърляне на отговорност към BES<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. по-горе точка 59 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>. Тъкмо напротив, Banco de Portugal създава мостовата банка в съответствие с португалското право в момент, в който се е прилагала само Директива 2001/24, която не предвижда хармонизиране на мерките за оздравяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе е безспорно, че решението от декември 2015 г. не представлява прилагане на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че всяко национално решение, подлежащо на взаимно признаване по силата на разпоредбите на правото на Съюза — т.е. всяко решение по наказателно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20081127">27 ноември 2008 година</DATE> за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="2008">ОВ L 327, 2008 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> или гражданско<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> дело, всяко решение във връзка със задължения за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 7, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Регламент № 4/2009<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>).</P></NOTE>, всяко разрешение за упражняване на медицинска професия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050907">7 септември 2005 година</DATE> относно признаването на професионалните квалификации (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="255" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2005">ОВ L 255, 2005 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).</P></NOTE> и т.н. — представлява прилагане на правото на Съюза, не само приложното поле на Хартата ще се разшири значително. Най-вече системата за взаимно признаване би била доведена <HT TYPE="ITALIC">до абсурд</HT>. Всъщност, вместо мярката да се признае, като се разчита на съвместимостта ѝ с принципи от по-висок ранг, във всеки отделен случай тя би могла да бъде преразглеждана съобразно основните права и принципите на правото на Съюза. Тази възможност обаче се допуска само в изключителни случаи, чиито условия в конкретния случай не са изпълнени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Налице ли е необходимост от упражняване на контрол по изключение за това съобразени ли са основните ценности на правото на Съюза?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Всъщност според практиката на Съда изключения от принципа на взаимно признаване могат да се направят само при наличие на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>изключителни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. Становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от <DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2454">EU:C:2014:2454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0191">191</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение в контекста на изпълнението на европейска заповед за арест Съдът признава, че такова изключително обстоятелство може да е реалната и обусловена от системни грешки опасност от нарушаване на правно защитено благо от основно значение. По-конкретно той се позовава на забраната на нечовешкото или унизително наказание или отношение, предвидена в член 4 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и на изискването за независимост на съдиите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно в съдебното заседание Съветът излага, при условията на евентуалност, съображения във връзка с практиката на Съда относно правовата държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>В това отношение представителят на Съвета се позовава по-специално на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В разглеждания случай обаче не може да се твърди, че са налице сериозни и системни грешки при функционирането на правовата държава в Португалия. Ако обаче Съдът прецени за необходимо да преразгледа мярката за оздравяване от гледна точка на правото на Съюза, по-нататък, при условията на евентуалност, бих искала да разгледам причините, поради които се приема, че обратното прехвърляне на отговорността към BES не представлява нито нарушение на принципа на правна сигурност, нито на правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: по основния принцип на правна сигурност, по-специално по защитата на оправданите правни очаквания</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Според постоянната практика на Съда принципът на правна сигурност изисква националната правна уредба да е толкова ясна и точна, че заинтересованите лица да се запознаят със задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и съответно да действат съобразно тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140701">1 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ålands Vindkraft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2037">EU:C:2014:2037</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В съответствие с това оправданите правни очаквания на заинтересованите лица относно запазването в сила на тази правна уредба по принцип са защитени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlington Hungary и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑98/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:386">EU:C:2015:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Оправданите правни очаквания във връзка със запазването на дадено положение обаче са изключени, ако предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди изменение в правното положение. По-специално според съдебната практика икономически оператор не може да има оправдани правни очаквания във връзка със запазването на дадено положение, което може да бъде изменено от националните органи в рамките на тяхното право на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:521">EU:C:2006:521</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plantanol</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:539">EU:C:2009:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190711">11 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agrenergy и Fusignano Due</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/18, C‑286/18 и C‑287/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:605">EU:C:2019:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Следователно от значение в главното производство е да се установи дали за предпазливия и съобразителен инвеститор е било ясно, че на основание член 145 H, параграф 5 от RGICSF надзорният орган може да върне с обратно действие задълженията към Bad Bank. Възможността да се предвиди това се потвърждава от обстоятелството, че тя е изрично посочена още веднъж в решението от август 2014 г., който факт се подчертава и от португалското правителство в хода на производството пред Съда. Във връзка с това отново би<?PAGE NO="19"?> трябвало да е гарантирано, че предпазливият и съобразителен инвеститор е могъл да се запознае с това решение, което във всички случаи предполага публикуване на испански език и в обичайната за страната форма. В това отношение в съдебното заседание се посочи, че испанските медии подробно са информирали за решението на Banco de Portugal.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Смятам, че само по себе си обстоятелството, че Novo Banco (поне частично) е правоприемник на BES<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. относно новото правно положение член 40, параграф 9 от ДВПБ.</P></NOTE> и освен това продължава да управлява депозита на ищцата, при всички положения не би могло да обоснове оправдани правни очаквания, че Novo Banco ще поеме и отговорността за задълженията по отношение на неправилното инвестиционно консултиране от BES, които са съществували още преди поемането на тези търговски отношения. Встъпването в договор не е съпроводено задължително и с поемане на вече съществуваща отговорност за задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Освен това прехвърлянето към мостова институция на отговорността за високорисково и евентуално вредоносно поведение на изпадналата в затруднение банка не съответства на смисъла и целта на създаването на мостова институция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. по този въпрос по-горе точка 67 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>. Тези съображения могат да имат значение и при преценката в главното производство относно зачитането на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Всъщност в това отношение следва да се припомни, че според практиката на Съда в случай на незаконосъобразни актове защитата на оправданите правни очаквания е ограничена от принципа за правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19610322">22 март 1961 г.</DATE>, <NAME.CASE>Snupat/Върховен орган</NAME.CASE> (<NO.CASE>42/59 и 49/59</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1961:5">EU:C:1961:5</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 172), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820303">3 март 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alphasteel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>14/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:76">EU:C:1982:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970417">17 април 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Compte/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑90/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:198">EU:C:1997:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne &amp; Heitz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:17">EU:C:2004:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Действително на този етап не следва да се разглежда законосъобразността на решението на Banco de Portugal от декември 2015 г., тъй като това не попада в компетентността на Съда. При всички положения смятам, че оправданите правни очаквания относно запазването в сила на такова решение за прехвърляне може да се ползват от много ограничена защита, ако очевидно противоречат на целите на мярката за преструктуриране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В този смисъл в рамките на отговора си на писмените въпроси на Съда португалското правителство твърди, че на надзорния орган трябва да се предостави възможността да коригира неправилни решения. Това важи в още по-голяма степен предвид времевите ограничения, при които трябва да бъде взето решението за преструктуриране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Според действащото понастоящем правно положение неотложността е предварителното условие за преструктурирането, вж. член 18, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕМП.</P></NOTE> и предвид значителната финансова тежест за обществеността в резултат от създаването на мостовата банка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези обстоятелства ищцата не би могла да има оправдани правни очаквания по отношение на прехвърлянето на отговорността за неправилното инвестиционно консултиране от BES към Novo Banco, извършено с решението от август 2014 г. Ето защо не изглежда да е налице нарушаване на принципа на правната сигурност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: по правото на ефективна съдебна защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, утвърден в член 47 от Хартата и в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана<?PAGE NO="20"?> по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Winner Wetten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑409/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:503">EU:C:2010:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно член 47, първа алинея от Хартата всеки има право на ефективни правни средства за защита пред съд. Освен това от член 47, втора алинея от Хартата следва, че трябва да се осигури реален достъп до правосъдие. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) не разглежда като достатъчна, за да се осигури реален достъп до правосъдие, възможността за правна защита, която съществува само формално или теоретично, но е изключена на практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Съгласно тази съдебна практика правната защита не трябва да е само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>теоретична или привидна<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, вж. напр. ЕСПЧ, решения от <DATE ISO="19970319">19 март 1997 г.</DATE> по дело Hornsby с/у Гърция (CE:ECHR:1997:0319JUD001835791, § 40 и 41), и от <DATE ISO="20020226">26 февруари 2002 г.</DATE>, по дело Del Sol с/у Франция (CE:ECHR:2002:0226JUD004680099, § 21).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Според португалското правителство в разглеждания случай ищцата има право да обжалва решението от декември 2015 г. в рамките на три месеца от публикуването му на уебсайта на Banco de Portugal на <DATE ISO="20160113">13 януари 2016 г.</DATE> При това в рамките на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай би следвало да се прецени дали възможността за обжалване може да се приеме за ефективна по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В това отношение би следвало да се има предвид, че член 47 от Хартата по принцип допуска определянето на преклузивни срокове за обжалване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020517">17 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:304">EU:C:2002:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Разумният преклузивен срок не възпрепятства или затруднява прекомерно ефективността на съдебната защита, доколкото този срок е обвързан с датата, на която заинтересованото лице е узнало или най-малкото е трябвало да узнае за това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Flausch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑280/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:928">EU:C:2019:928</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200227">27 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>TK и др. (Възнаграждения на държавни служители и съдии)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑773/18—C‑775/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:125">EU:C:2020:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Според обясненията на португалското правителство освен публикуването му на <DATE ISO="20160113">13 януари 2016 г.</DATE>, на <DATE ISO="20160126">26 януари 2016 г.</DATE> решението на Banco de Portugal е добавено от Novo Banco — Испания, към материалите по висящото в Испания съдебно производство с ищцата. В рамките на този спор ищцата през цялото време е представлявана от адвокат. Освен това според информация на португалското правителство най-малко шест испански инвеститори са обжалвали в Португалия решението от декември 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Освен това, противно на поддържаното от испанското правителство, обжалването на решението на Banco de Portugal в Португалия не може да се смята за принципно неприемливо. Ако система на взаимно признаване допуска чуждестранни решения да пораждат действие и в други държави членки, от това неминуемо следва, че компетентни по отношение на възраженията срещу разглежданото решение могат да бъдат съдилищата в държава членка, различна от тази по местоживеенето на ищеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aguirre Zarraga</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑491/10 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:828">EU:C:2010:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>С оглед на това би трябвало да се приеме, че ищцата също разполага с ефективна съдебна защита срещу решението на Banco de Portugal от декември 2015 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе не е налице изключение от принципа на взаимното признаване съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2001/24. Евентуални възражения срещу решението на Banco de Portugal би следвало да се предявят от ищцата пред португалските съдилища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По последиците от признаването на мерките за оздравяване в главното производство с оглед на принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>С оглед на изложения по-горе извод Tribunal Supremo (Върховен съд) поставя въпроса дали, както става ясно от решенията на Banco de Portugal от декември 2015 г., задължението за безусловно признаване на материалноправното положение, предвидено в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО, от своя страна нарушава принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Всъщност според изложението на този съд процесуалните последици в испанското право от произтичащото от това изменение на материалноправното положение във висящото производство са отхвърлянето на иска в рамките на производството по обжалване и осъждането на ищцата да понесе съдебните разноски. В този смисъл Tribunal Supremo (Върховен съд) смята по-специално за проблематично да отмени решенията на предходните инстанции, макар да са постановени — при всички положения въз основа на действащото към този момент правно положение — без да е допусната грешка при прилагане на правото. Поради тази причина той непряко поставя под въпрос валидността на член 3, параграф 2 от Директивата при обстоятелства като тези по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Той обаче не отчита обстоятелството, че отмяната на решенията на предходните инстанции и отхвърлянето на иска в производството по обжалване не произтичат пряко от член 3, параграф 2 от Директива 2001/24. Те са по-скоро специфичните процесуални последици, които испанското право — единственото релевантно в това отношение по силата на член 32 от Директива 2001/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. по-горе точка 41 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE> — обвързва с изменението (с обратно действие) на материалноправното положение във висящо производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В това отношение в съдебното заседание испанското правителство потвърждава, че на този етап от производството испанското право не предвижда нито възможност за замяна на един ответник с друг, нито възможност за продължаване на производството срещу първоначалния ответник и силата на пресъдено нещо да се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>новия<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> длъжник по задължението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. в германското право разпоредбите на член 265, параграф 2 и член 325 от ZPO.</P></NOTE>, нито институт като <HT TYPE="ITALIC">retrait litigieux</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. във френското право разпоредбите на член 1699 и сл. от C.civ (Граждански кодекс).</P></NOTE>. Ето защо Tribunal Supremo (Върховен съд) няма друг избор, освен да отмени първоинстанционното решение, постановено (към тогавашния момент), без да е допусната грешка при прилагане на правото, и в крайна сметка да отхвърли иска на ищцата, като я осъди да понесе всички разноски по делото. В други правни системи този резултат обаче в никакъв случай не би бил задължителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Ето защо след внимателно разглеждане проблемът не е признаването на материалноправното положение, т.е. на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, а липсата на процесуални възможности за реагиране в испанското право. Следователно възниква въпросът, непряко повдигнат и от Съвета в писмената фаза на производството пред Съда, съответства ли на принципите на правна сигурност и на ефективната съдебна защита национална правна уредба, която обвързва предвиденото в Директива 2001/24 признаване на чуждестранна мярка за оздравяване във висящо съдебно производство с процесуалната последица обоснованият преди това иск да се отхвърли в производството по обжалване и ищецът да се осъди да понесе всички разноски по делото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Релевантни за отговора на този въпрос са тези принципи, както са очертани в правото на Съюза, доколкото признаването на чуждестранна мярка за оздравяване, противно на приемането ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. по този въпрос точка 73 от настоящото заключение.</P></NOTE>, транспонира задължението на държавите членки, произтичащо от член 3, параграф 2 от Директива 2001/24, и следователно представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>прилага[не на] правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По принципа на правна сигурност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Що се отнася до съответствието с принципа на правната сигурност, смятам, че не са налице специфични проблеми, произтичащи от испанското процесуално право. По-специално не може да се породят оправдани правни очаквания относно оставянето в сила на решение, постановено от по-нискостояща инстанция, преди окончателното приключване на производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Поради обстоятелството, че възможността за обратното прехвърляне на отговорността към BES сама по себе си трябва да се приеме за съответстваща на принципа на правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. по този въпрос точка 79 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>, същото може да важи по отношение на процесуалните последици от това обратно прехвърляне. Всъщност от предпазлив и съобразителен ищец може да се очаква да познава релевантното процесуално право. С други думи, ищецът е трябвало да има предвид, че евентуално изменение на материалноправното положение, би довело до отхвърляне на иска му и до осъждането му да понесе всички съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правото на ефективна съдебна защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съществуват обаче сериозни съмнения, че този резултат съответства на правото на ефективни правни средства за защита и достъп до правосъдие съгласно член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Действително ефективността на правните средства за защита по смисъла на член 13 от ЕКПЧ и на член 47, първа алинея от Хартата не следва да е равнозначно на последиците им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19911129">29 ноември 1991 г.</DATE> по дело Pine Valley с/у Ирландия (CE:ECHR:1991:1129JUD001274287, § 66).</P></NOTE>. Следователно член 47 от Хартата не гарантира, че искът ще бъде уважен и решението на Banco de Portugal от декември 2015 г. няма да бъде признато.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Проблематично обаче е задължението на ищцата за понесе съдебните разноски, свързани с отхвърлянето на иска. В този смисъл в практиката на Съда се приема, че прекомерно високите процесуални разноски също могат да засегнат правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до правосъдие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwards и Pallikaropoulos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:221">EU:C:2013:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Разноските обаче трябва да се смятат за прекомерни не само когато са непропорционални спрямо икономическия интерес на ищеца от решение, с което искът се уважава, а и когато по същество са необосновани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Ето защо правен режим, според който загубилият делото ищец понася съдебните разноски, е обичаен и по принцип не подлежи на обжалване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwards и Pallikaropoulos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:221">EU:C:2013:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединеното кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑530/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:67">EU:C:2014:67</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност обективната обосновка на това задължение за понасяне на съдебните разноски се състои в обстоятелството, че ищецът носи отговорността за допустимостта и основателността на иска.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Възможни са обаче и случаи, по отношение на които това съображение е неправилно. Такъв случай е главното производство. Искът по него (вече) не е основателен, тъй като материалноправното положение впоследствие и с обратно действие е изменено, което обаче изцяло е извън обхвата на влияние и отговорност на ищцата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Действително в разглеждания случай ищцата е трябвало да съобрази, че при определени обстоятелства правното положение би могло да се измени в неблагоприятна за нея посока и поради това предявената претенция в крайна сметка да не ѝ бъде присъдена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. по този въпрос точка 79 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>. Това обаче не може да води до положение, при което предявяването на иска като такова да я постави в неблагоприятно положение и поради това да е възможно да се наложи да се откаже от иска. Всъщност това би накърнило правото на ефективна съдебна защита в неговата същност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Ето защо смятам, че в такъв случай националното право, от една страна, трябва да предвиди процесуална възможност за отреагиране. Тя може да бъде например изявление за уреждане на спора, изменение на иска или всеки друг инструмент, с който може да се възпрепятства загуба на делото само въз основа на последващо и действащо с обратна сила изменение на материалноправното положение. От друга страна обаче, съдът трябва да разполага с правомощието да се въздържи от осъждане на ищцата да понесе съдебните разноски, въпреки отхвърлянето на иска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Рискът от неминуема загуба на делото и задължение за понасяне на съдебните разноски обаче може да възпре ищеца да предяви правата си по съдебен ред и поради това не е съвместим с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) въпрос, както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Предвиденото в член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО признаване на приета в една държава членка мярка за оздравяване, по силата на която с обратно действие се изменя материалноправното положение, предмет на висящо съдебно производство в друга държава членка, не може да води в това съдебно производство непременно до осъждане на страната, в ущърб на която действа посоченото изменение, да понесе всички съдебни разноски. Подобен резултат прави предявяването на иск рисково и може да възпре ищеца да предяви правата си по съдебен ред и поради това не съответства на член 47 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>