3.Вложител е физическо или юридическо лице, което е титуляр на депозит в банка, клон на банка или кооперативна банка, с изключение на лицата, чиито депозити не подлежат на гарантиране съгласно настоящия закон. Когато физическо или юридическо лице (с изключение на предприятията за управление на колективни инвестиционни фондове и пенсионни фондове) е титуляр на депозита при условията на доверително управление, за вложител се счита доверителят. Когато въз основа на договор няколко лица притежават права върху паричните средства, всички те се считат за вложители, а дяловете им — за равни, освен ако от договора, от който произтичат правата им, или от съдебен акт не следва друго.4.Депозит е общата сума на паричните средства (включително лихвите) на вложител, намиращи се в банка, клон на банка или кооперативна банка по силата на договор за банков депозит и/или банкова сметка, както и други парични средства, за които вложителят има вземане, произтичащо от задължението на кредитната институция да извършва сделки с паричните средства на вложителя или да предоставя инвестиционни услуги.

[…]

1)Следва ли [Директива 94/19] да се тълкува в смисъл, че средства, прехвърлени със съгласието на съответните лица чрез задължаване на техните сметки, или пък преведени или внесени лично от тях по сметка, открита на името на кредитна институция в друга кредитна институция, могат да се считат за депозити по смисъла на тази директива?2)Следва ли член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от [Директива 94/19], разглеждани във връзка един с друг, да се разбират в смисъл, че обезщетение по схемата за гарантиране на депозити се дължи, до определения в член 7, параграф 1 [от посочената директива] размер, на всяко лице, чието вземане може да се установи преди датата на административния акт или на съдебното решение по член 1, точка 3, подточки i) и ii) от [същата директива]?3)В контекста на [Директива 94/19], от значение ли е определението за обичайни банкови сделки за тълкуването на понятието за депозит като кредитно салдо, произтичащо от банкови сделки? Следва ли това определение да се взема предвид и при тълкуването на понятието за депозит в националните законодателни актове, с които се транспонира [тази директива]?4)При утвърдителен отговор на третия въпрос, как следва да се разбира и тълкува използваното в член 1, точка 1 от [Директива 94/19] понятие за обичайни банкови сделки, и по-точно:

а)Кои банкови сделки следва да се приемат за обичайни или въз основа на какви критерии следва да се определя дали дадена банкова сделка е обичайна?б)Следва ли понятието за обичайни банкови сделки да се преценява с оглед на целта на извършените банкови сделки или на страните по тях?в)Следва ли използваното в Директива [94/19] понятие за депозит като кредитно салдо, произтичащо от обичайни банкови сделки, да се тълкува като обхващащо само случаите, при които всички сделки, водещи до формирането на такова салдо, се считат за обичайни?

1)В случаите, когато кредитна институция действа като инвестиционно предприятие, на което са преведени средства за придобиването на издадени от същата кредитна институция дългови ценни книжа, но емисията не е извършена и ценните книжа не са прехвърлени в собственост на лицето, предоставило средствата, въпреки че със съответните средства вече е задължена банковата сметка на това лице и е заверена банкова сметка, открита на името на кредитната институция, и те не могат да бъдат върнати, и когато освен това волята на националния законодател, що се отнася до прилагането на конкретна защитна схема в такива случаи, не е ясна, може ли член 1, точка 1 oт Директива 94/19 и член 1, точка 4 oт Директива 97/9 да бъдат приложени пряко, за да се определи приложимата схема на гарантиране, и предвиденото използване на средствата решаващ критерий ли е за тази цел? Достатъчно ясни, точни и безусловни ли са тези разпоредби, така че да предоставят права на частноправните субекти, на които те могат да се позоват пред националните съдилища в подкрепа на исковете си за обезщетение срещу държавния гаранционен орган?2)Трябва ли член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, обхванати от схемата за обезщетяване на инвеститорите, да се схваща и тълкува в смисъл, че включва и претенциите за връщане на средства, които инвестиционно предприятие дължи на инвеститори, но не държи от тяхно име?3)Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, достатъчно ясен, точен и безусловен ли е член 2, параграф 2 oт Директива 97/9, който уточнява вземанията, обхванати от схемата за обезщетяване, така че да предостави права на частноправните субекти, на които те да могат да се позоват пред националните съдилища, за да обосноват исковете си за заплащане на обезщетение срещу държавния гаранционен орган?4)Трябва ли член 1, точка 1 oт Директива 94/19 да се схваща и тълкува в смисъл, че определението за депозит по тази директива включва и средствата, с които е задължена личната сметка на дадено лице с негово съгласие и е заверена сметка, открита на името на кредитната институция в същата кредитна институция и предназначена за заплащане на дългови книжа на същата институция, които ще бъдат издадени в бъдеще?5)Трябва ли член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 oт Директива 94/19, във връзка един с друг, да се схващат и тълкуват в смисъл, че обезщетение по схемата за гарантиране на депозити се дължи, до посочения в член 7, параграф 1 [от тази директива] размер, на всяко лице, чието вземане може да се установи преди датата на административния акт или решението, посочени в член 1, точка 3, подточки i) и ii) oт [посочената директива]?.