РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
5 юни 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО — Принцип на равно третиране — Задължение за прозрачност — Обществена поръчка за строителство — Прилагане по аналогия към обществена поръчка за строителство, съгласно тълкуване в съдебната практика, на правилата относно гаранцията при договора за продажба“
По дело C‑82/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с акт от 21 декември 2023 г., постъпил в Съда на 1 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело
Miejskie Przedsiębiorstwo Wodociągów i Kanalizacji w m.st. Warszawie S.A.
срещу
Veolia Water Technologies sp. z o.o.,
Krüger A/S,
OTV France,
Haarslev Industries GmbH,
Warbud S.A.
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функциите на съдия от първи състав, A. Kumin, I. Ziemele и S. Gervasoni (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
|
– |
за Miejskie Przedsiębiorstwo Wodociągów i Kanalizacji w m.st. Warszawie S.A., от P. Celiński и Ł. Matyjas, adwokaci, |
|
– |
за Veolia Water Technologies sp. z o.o., Krüger A/S, OTV France, Haarslev Industries GmbH и Warbud S.A., от A. Bolecki, radca prawny, и S. Drozd, adwokat, |
|
– |
за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители, |
|
– |
за Европейската комисия, от L. Malferrari, M. Owsiany-Hornung и G. Wils, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282). |
|
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между Miejskie Przedsiębiorstwo Wodociągów i Kanalizacji w m.st. Warszawie S.A. (наричано по-нататък „възлагащият орган“), от една страна, и Veolia Water Technologies sp. z o.o. (наричано по-нататък „Veolia“), Krüger A/S, OTV France, Haarslev Industries GmbH и Warbud S.A. (наричани по-нататък заедно „консорциумът от дружества“), от друга страна, относно плащането на договорни неустойки и обезщетение за неточно изпълнение на обществена поръчка за строителство за модернизация и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води Czajka (Полша). |
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2004/17/ЕО
|
3 |
Член 4 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3, и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 169), е озаглавен „Вода“ и гласи: „1. Настоящата директива се прилага към следните дейности:
2. Настоящата директива се прилага също така към поръчки или конкурси за проект, които са възложени или организирани от образувания, които извършват дейност, посочена в параграф 1 и които:
3. Доставката на питейна вода до мрежи, които обслужват обществеността, от страна на възложител, различен от възлагащ орган, не се счита за съответна дейност по смисъла на параграф 1, когато:
|
|
4 |
Член 10 от тази директива е озаглавен „Принципи за възлагане на поръчките“ и предвижда: „Възложителите третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин“. |
|
5 |
Член 38 от посочената директива, озаглавен „Условия за изпълнение на поръчките“, гласи: „Възложителите могат да предвидят специални условия, свързани с изпълнението на поръчката, при положение че те са съвместими с общностното право и са посочени в обявлението за поръчката или в спецификациите. Условията за изпълнение на поръчката могат, по-специално, да са насочени към социалната сфера и опазването на околната среда“. |
Директива 2004/18
|
6 |
Съгласно член 2 от Директива 2004/18, озаглавен „Принципи на възлагане на поръчките“: „Възлагащите органи третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин“. |
|
7 |
Член 12 от тази директива е озаглавен „Поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги“ и предвижда: „Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки, които, съгласно директива [2004/17], се възлагат от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите, посочени в членове 3—7 от нея и се възлагат за изпълнение на тези дейности, нито за обществени поръчки, изключени от приложното поле на Директива [2004/17] съгласно член 5, параграф 2 и членове 19, 26 и 30 от нея. Въпреки това настоящата директива продължава да се прилага за обществени поръчки, възлагани от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите, посочени в член 6 от Директива [2004/17] и възлагани за изпълнение на тези дейности, доколкото съответната държава членка се възползва от възможността, посочена във втора алинея на член 71 от нея, за да отложи прилагането ѝ“. |
|
8 |
Член 26 от посочената директива, озаглавен „Условия за изпълнение на поръчките“, гласи: „Възлагащите органи могат да предвидят специални условия, свързани с изпълнението на поръчката, при условие че те са съвместими с общностното право и са посочени в обявлението за поръчката или в спецификациите. Условията за изпълнение на поръчката могат, по-специално, да са насочени към социалната сфера и опазването на околната среда“. |
Полското право
Граждански кодекс
|
9 |
Член 3531 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон — Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U. бр. 16, позиция 93), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), гласи: „Сключващите договор страни могат да организират правоотношението по свое усмотрение, стига неговото съдържание или цел да не противоречат на същността (естеството) на правоотношението, закона или принципите на обществено съжителство“. |
|
10 |
Член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс, който се съдържа в дяла, уреждащ договора за продажба, гласи: „Ако в изпълнение на задълженията си лицето, което предоставя гаранция, е доставило на лицето, в полза на което е гаранцията, в замяна на вещта с недостатъци вещ без недостатъци или е извършило съответния ремонт на вещта, покрита от гаранцията, гаранционният срок започва да тече наново от момента на доставянето на вещта без недостатъци или връщането на ремонтираната вещ. Ако лицето, което предоставя гаранцията, е сменило част от вещта, горната разпоредба се прилага съответно за сменената част“. |
Закон за обществените поръчки
|
11 |
Съгласно член 29, параграф 1 от Ustawa Prawo zamówień publicznych (Закон за обществените поръчки) от 29 януари 2004 г. (Dz. U., 2007 г., бр. 223, позиция 1655), в редакцията му, приложима към спора в главното производство: „Предметът на обществената поръчка трябва да бъде описан недвусмислено и изчерпателно, достатъчно точно и разбираемо, като се вземат предвид всички изисквания и обстоятелства, които могат да повлияят на изготвянето на офертата“. |
|
12 |
Член 36, параграф 1, точка 16 от този закон, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи: „Спецификацията на поръчката съдържа поне следното: […]
|
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
|
13 |
На 1 август 2008 г., след провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, възлагащият орган сключва с консорциум от дружества, установени в различни държави членки, ръководен от Veolia, със седалище във Варшава (Полша), договор за модернизация и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води Czajka. По-конкретно, договорът обхваща изграждането на станция за термична обработка на утайки от отпадъчни води, съдържаща два рекуператора на две независими линии за изгаряне на отпадъци. Строителните работи е трябвало първоначално да бъдат завършени до 30 октомври 2010 г., впоследствие срокът е удължен до 30 ноември 2012 г. |
|
14 |
Посоченият договор съдържа документ, озаглавен „Гаранция за качество“ (наричан по-нататък „гаранционната карта“), в който се посочва, че гаранционният срок е 36 месеца и започва да тече от датата на издаване на акта за приемане на строителството и изтича най-късно на 30 април 2015 г., освен ако не е било възможно да се извършат окончателните изпитвания и да се извърши приемането поради обстоятелства, за които отговаря съдоговорителят. |
|
15 |
Член 6.1 от гаранционната карта предвижда, че „[к]ъм неуредените с настоящата гаранционна карта въпроси се прилагат разпоредбите на полското право, и по-специално Гражданският кодекс“. Не е направено никакво уточнение дали това препращане към полското право обхваща и разпоредбите на Гражданския кодекс относно гаранцията при договора за продажба. |
|
16 |
На 21 март 2013 г. е издаден актът за приемане на строителството. |
|
17 |
На 26 септември 2014 г. възлагащият орган уведомява консорциума от дружества за авария, състояща се в повреда на единия от двата рекуператора. В съответствие с гаранционната карта дефектният рекуператор е заменен и новият рекуператор е пуснат в действие на 22 февруари 2016 г. |
|
18 |
На 3 март 2015 г. възлагащият орган уведомява консорциума от дружества за втора авария, който се отнася до другия рекуператор. В съответствие с гаранционната карта дефектният рекуператор е заменен и новият рекуператор е пуснат в действие на 28 април 2016 г. |
|
19 |
На 27 ноември 2018 г. възлагащият орган уведомява консорциума от дружества за нова авария, този път и на двата рекуператора. Последният отказва да ремонтира или да замени това оборудване, тъй като според него гаранционният срок е изтекъл. |
|
20 |
Това разногласие е довело до спор пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), който се отнася по-специално до плащането от консорциума от дружества на договорни неустойки и обезщетения. |
|
21 |
Според тази юрисдикция отношенията между страните се уреждат по аналогия от член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс относно гаранцията при договора за продажба, който предвижда, че гаранционният срок започва да тече наново от момента на доставянето на вещта без недостатъци или връщането на ремонтираната вещ, така че на 27 ноември 2018 г. рекуператорите все още са били покрити от гаранцията, чийто срок е започнал да тече наново, съответно на 22 февруари и 28 април 2016 г. Този въпрос обаче бил спорен както в практиката на полските съдилища, така и в доктрината. |
|
22 |
Посочената юрисдикция изтъква също, че консорциумът от дружества оспорва прилагането на член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс с мотива, че тази разпоредба се отнася само до договора за продажба и че в нито един момент не е било договорено, че тя урежда по аналогия гаранцията в рамките на разглеждания договор за строителство. Според този консорциум от дружества прилагането на посочената разпоредба противоречи на принципите на прозрачност, равно третиране и конкуренция, прогласени в Директива 2004/18 и понастоящем възпроизведени в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), тъй като би означавало да му бъдат противопоставени изисквания, които не произтичат ясно от документацията за обществената поръчка или от действащата полска правна уредба, а само от противоречиво тълкуване на Гражданския кодекс. |
|
23 |
В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи какъв е обхватът на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация в практиката на Съда, и по-специално дали възприетите в решение от 2 юни 2016 г., Pizzo (C‑27/15, EU:C:2016:404), преценки следва да се приложат към гаранциите, приложими в рамките на разглеждания в главното производство договор за строителство. Тя отбелязва по-специално, че познаването на националното право обуславя възможността съответните оператори да определят цените си на справедливо равнище, и подчертава, че прилагането по аналогия на разпоредбите на Гражданския кодекс, уреждащи гаранцията при договора за продажба, би могло да постави икономическите оператори от други държави членки в по-неблагоприятно положение спрямо националните икономически оператори. |
|
24 |
При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос: „Трябва ли принципите на прозрачност, равно третиране и лоялна конкуренция, посочени в член 2 от Директива [2004/18] (понастоящем член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националното право, което позволява съдържанието на договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с консорциум от субекти от различни държави — членки на Европейския съюз, да се определи като в този договор се включи задължение, което може да повлияе косвено върху определянето на цената в представената от изпълнителя оферта и което не е изрично предвидено в текста на договора или в документацията за обществената поръчка, а произтича от разпоредба на националното право, която не е пряко приложима към този договор, но е приложима по аналогия?“. |
По преюдициалния въпрос
|
25 |
В самото начало следва да се отбележи, както прави Европейската комисия, че с оглед на предмета на разглеждания в главното производство договор за строителство, който се отнася до изграждането на станция за термично третиране на утайки от отпадъчни води, е възможно да има съмнение дали спорът в главното производство попада в приложното поле на Директива 2004/18, на която се позовава преюдициалното запитване, или в приложното поле на Директива 2004/17. |
|
26 |
Член 12 от Директива 2004/18 обаче предвижда, че тя не се прилага „за обществени поръчки, които съгласно Директива [2004/17] се възлагат от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите, посочени в членове 3—7 от [последната] директива, и се възлагат за изпълнение на тези дейности“. От своя страна член 4 от Директива 2004/17 предвижда по-специално, че тази директива се прилага за поръчки, които се отнасят до предоставянето или експлоатацията на фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределянето на питейна вода. |
|
27 |
Макар с оглед на предмета на разглежданата обществена поръчка за строителство да изглежда, че спорът по главното производство попада по-скоро в приложното поле на Директива 2004/17, отколкото в това на Директива 2004/18, все пак запитващата юрисдикция следва да се увери в това с оглед на всички характеристики на разглежданата в главното производство поръчка и като вземе предвид упражняваната от възлагащия орган дейност. |
|
28 |
При тези условия, за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, следва да се приеме, че поставеният въпрос се отнася до тълкуването на член 10 от Директива 2004/17, чийто текст е идентичен с този на член 2 от Директива 2004/18. |
|
29 |
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, посочени в член 10 от Директива 2004/17, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането по аналогия към договор за строителство, съгласно тълкуване в съдебната практика, на разпоредби от националното право, уреждащи гаранцията при договора за продажба, чието съдържание не е изрично уточнено нито в документацията за обществената поръчка, нито в договора за строителство. |
|
30 |
Най-напред следва да се припомни, че принципът на равно третиране, който е един от основните принципи на правото на Съюза, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 6 октомври 2021 г., Conacee, C‑598/19, EU:C:2021:810, т. 36 и цитираната съдебна практика). |
|
31 |
По-конкретно, в областта на правото на Съюза от сферата на обществените поръчки принципът на равно третиране, който представлява основата на правилата на Съюза относно процедурите за възлагане на такива поръчки, означава по-специално, че оферентите трябва да се намират в равностойно положение, когато подготвят своите оферти, и цели да насърчи развитието на здравословна и ефективна конкуренция между участващите в обществена поръчка предприятия (решение от 6 октомври 2021 г., Conacee, C‑598/19, EU:C:2021:810, т. 37 и цитираната съдебна практика). |
|
32 |
Така този принцип налага оферентите да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си и следователно включва изискването спрямо офертите на всички оференти да се прилагат едни и същи условия (решения от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 110, и от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 36 и цитираната съдебна практика). |
|
33 |
Съгласно постоянната съдебна практика следствие от посочения принцип е задължението за прозрачност, което от своя страна има за цел да гарантира, че не съществува риск от фаворизиране или произволно поведение от страна на възлагащия орган. Това задължение изисква всички условия и редът за провеждане на процедурата за възлагане да са определени ясно, точно и еднозначно в обявлението за поръчка или в спецификациите, така че, първо, да позволят на всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа оференти да разберат техния точен обхват и да ги тълкуват по еднакъв начин, и второ, да даде на възлагащия орган възможност действително да провери дали офертите на оферентите съответстват на критериите за разглежданата поръчка (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 111, от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 36, и от 4 април 2019 г., Allianz Vorsorgekasse,C‑699/17, EU:C:2019:290, т. 62 и цитираната съдебна практика). |
|
34 |
В този контекст е важно да се подчертае, че Съдът е постановил също, че принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, които се прилагат за всички процедури за възлагане на обществени поръчки, изискват материалните и процесуалните условия за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка да са предварително ясно определени и оповестени публично, като това важи по-специално за задълженията на оферентите, така че последните да са точно запознати с изискванията на процедурата и да са сигурни, че за всички конкуренти важат едни и същи критерии (решение от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 37 и цитираната съдебна практика). |
|
35 |
Член 10 от Директива 2004/17 посочва тези изисквания, като изрично предвижда, че възложителите третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин. |
|
36 |
Макар, както следва от самия текст на тази разпоредба, принципът на равно третиране и задължението за прозрачност да се прилагат за процедурата за възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира полезното им действие, както и осъществяването на преследваните с тях цели, те трябва да се спазват от възлагащия орган и на етапа на изпълнение на съответния договор. |
|
37 |
Така Съдът вече е постановил, че възлагащият орган е длъжен стриктно да спазва определените от самия него критерии не само в хода на самата процедура за възлагане на обществена поръчка, но по-общо, докато приключи изпълнението на съответната поръчка. Следователно той няма право да променя общата структура на възлагането на поръчката чрез последваща едностранна промяна на едно от съществените условия на това възлагане, и по-специално на клауза, която, ако се съдържаше в обявлението за поръчка, щеше да накара съответните оференти да подадат съществено различна оферта (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 115 и 116). |
|
38 |
Всъщност, ако възлагащият орган можеше по свое усмотрение, по време на изпълнението на дадена поръчка, да променя самите условия за възлагане на поръчката, при липсата на изрично оправомощаване в този смисъл, първоначално уговорените условия за възлагането на тази поръчка биха били изопачени (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 120). |
|
39 |
Подобна практика води до нарушаване на задължението за прозрачност и на принципа на равно третиране на оферентите, тъй като еднаквото прилагане на условията за възлагане на поръчката и обективността на процедурата вече не биха били гарантирани (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 121). |
|
40 |
Що се отнася по-специално до продължителността на гаранцията и съществените условия за нейното прилагане, от точки 32—39 от настоящото решение следва, че предвид значението им за определянето на финансовите условия на представените от съответните оференти оферти, следва да се приеме, че тези обстоятелства са част от обстоятелствата, които трябва да бъдат предварително ясно определени и оповестени публично, за да се даде възможност на тези оференти да разберат точно правните и икономическите условия, от които зависи възлагането на разглежданата поръчка и условията за нейното изпълнение, и да се гарантира, че едни и същи изисквания важат за всички конкуренти. Това е така по-специално в областта на обществените поръчки за строителство, при които прилагането на гаранцията, както е видно от фактите по спора в главното производство, може да представлява значителен финансов риск за оператора, на когото е възложена обществена поръчка. |
|
41 |
В този смисъл разумно информираният и полагащ обичайната грижа оферент трябва да е в състояние да установи още на етапа на възлагане на поръчката събитията, които евентуално могат да удължат гаранционния срок, както и обхвата на задълженията, които има при изпълнението на разглеждания договор. |
|
42 |
Следва още да се отбележи, че прилагането на срок или на съществени условия за изпълнение на гаранция, които не произтичат изрично от документацията за процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка или от съответния договор за строителство, а произтичат от разпоредби, които не са пряко приложими към този договор, а само по аналогия съгласно тълкуване на националното право или практика на националните органи, би било особено увреждащо за оференти, установени в друга държава членка. Всъщност не може да се презумира, че тези оференти познават националното право и неговото тълкуване, както и практиката на националните органи, в степен, сравнима с тази на познаването им от националните оференти (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2016 г., Pizzo, С‑27/15, ECLI:EU:C:2016:404, т. 46). |
|
43 |
В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че гаранционната карта, която се съдържа в разглеждания договор за строителство и обвързва съдоговорителите в главното производство, изрично предвижда гаранция за срок от 36 месеца, чийто начален момент е датата на издаване на акта за приемане на строителството, и препраща към прилагането mutatis mutandis на релевантните разпоредби на полското право, и по-специално на Гражданския кодекс, за въпросите, които не са уредени от тази карта. |
|
44 |
Според запитващата юрисдикция подобно посочване би довело до прилагане към разглеждания в главното производство договор за строителство на член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс, отнасящ се до гаранцията при договора за продажба, съгласно който, когато гаранцията е изпълнена в първоначално предвидения срок, „гаранционният срок започва да тече наново от момента на доставянето на вещта без недостатъци или от връщането на ремонтираната вещ“. |
|
45 |
Що се отнася до последиците, които следва да се изведат от тези обстоятелства в спора по главното производство, важно е да се припомни, че наистина в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установява и преценява фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право, но все пак Съдът следва да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да са необходими за решаването на спора в главното производство, като същевременно вземе предвид съдържащата се в акта за преюдициално запитване информация за националното право, приложимо към посочения спор, и за фактите, които характеризират този спор (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 134 и цитираната съдебна практика). |
|
46 |
От тази гледна точка следва да се отбележи, че съгласно преюдициалното запитване член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс се съдържа в част от този кодекс, отнасяща се до договора за продажба, и че от текста на тази разпоредба не следва, че приложното ѝ поле обхваща договорите за строителство като разглеждания в главното производство. Според това запитване прилагането по аналогия на посочената разпоредба към договори за строителство е резултат от тълкуване в съдебната практика и е предмет на разногласия между националните съдилища, както и на дебати в доктрината. |
|
47 |
Следва да се припомни уточнението на Съда, че Директива 2004/18 по принцип допуска обявлението за поръчка или спецификацията да прави препращане към законови или подзаконови разпоредби по отношение на някои технически спецификации, когато такова препращане е практически неизбежно, стига то да бъде придружено с всички евентуално изискуеми от тази директива допълнителни указания (вж. в този смисъл решение от 10 май 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑368/10, EU:C:2012:284, т. 68 и цитираната съдебна практика). В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, определяща е предвидимостта, свързана с познаването на националното право и със степента на правна сигурност, която това право трябва да осигурява на икономическите оператори в рамките на обществените поръчки. |
|
48 |
Като се имат предвид обаче обстоятелствата, посочени в точка 46 от настоящото решение, препращане към националното право като направеното в гаранционната карта не изглежда от естество да позволи на разумно информирания и полагащ обичайната грижа оферент да установи достатъчно ясно на етапа на възлагането, че изпълнението на гаранцията в предвидения в съответния договор първоначален срок може да доведе до началото на нов гаранционен срок, нито a fortiori да му позволи да установи какви са задълженията му при изпълнението на този договор. |
|
49 |
Запитващата юрисдикция обаче следва да се увери в това, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по спора в главното производство, и по-специално дали прилагането на член 581, параграф 1 от Гражданския кодекс към разглеждания в главното производство договор е достатъчно ясно и предвидимо за консорциума от дружества, като се има предвид, че Veolia, водещото дружество в този консорциум, е установено в Полша. |
|
50 |
С оглед на изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, посочени в член 10 от Директива 2004/17, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането по аналогия към договор за строителство, съгласно тълкуване в съдебната практика, на разпоредби от националното право, уреждащи гаранцията при договора за продажба, чието съдържание не е изрично уточнено нито в документацията за обществената поръчка, нито в договора за строителство, когато прилагането на тези разпоредби не е достатъчно ясно и предвидимо за разумно информирания и полагащ обичайната грижа оферент. |
По съдебните разноски
|
51 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
|
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: |
|
Принципът на равно третиране и задължението за прозрачност, посочени в член 10 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, |
|
трябва да се тълкуват в смисъл, че |
|
не допускат прилагането по аналогия към договор за строителство, съгласно тълкуване в съдебната практика, на разпоредби от националното право, уреждащи гаранцията при договора за продажба, чието съдържание не е изрично уточнено нито в документацията за обществената поръчка, нито в договора за строителство, когато прилагането на тези разпоредби не е достатъчно ясно и предвидимо за разумно информирания и полагащ обичайната грижа оферент. |
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: полски.