Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

D. SPIELMANN

представено на 9 юли 2026 година(1)

Дело C‑170/25 P

Европейска комисия

срещу

ТР

„ Жалба — Обществени поръчки — Защита на финансовите интереси на Съюза — Отстраняване на жалбоподателя за срок от две години от процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени с Финансовия регламент за 2018 г., от подбора за изпълнение на фондовете на Съюза, както и от процедурите за възлагане на обществени поръчки, финансирани от 11-ия Европейски фонд за развитие — Член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. — Задължение за конкретно и индивидуално оценяване на поведението на въпросното лице — Правна квалификация на решението за отстраняване — Жалба за отмяна и искане за обезщетение “






 Въведение

1.        С настоящата жалба Европейската комисия иска от Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 18 декември 2024 г., TP/Комисия (T‑776/22, EU:T:2024:908, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отменя решението ѝ от 1 октомври 2022 г., въз основа на което ТР е отстранено от участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046(2) или финансирани съгласно Регламент (ЕС) 2018/1877(3), и от подбора за изпълнение на фондовете на Съюза (наричано по-нататък „спорното решение“).

2.        В съответствие с искането на Съда ще анализирам само първото основание за обжалване. На първо място, ще разгледам дали при приемането на такова решение за отстраняване отговорният разпоредител с бюджетни кредити (в случая Комисията) е автоматично обвързан от констатациите на сезирания преди това съд по договора. На второ място, ще анализирам дали, както е постановил Общият съд, за да вземе решението за отстраняване, отговорният разпоредител с бюджетни кредити трябва да извърши индивидуална проверка, включително в случай на консорциум, съставен от солидарно отговорни предприятия, което ще ми даде повод да изясня правното естество на мярката за отстраняване.

 Правна уредба

 Финансовият регламент за 2018 г. 

3.        Член 135 от Финансовия регламент за 2018 г. е озаглавен „Защита на финансовите интереси на Съюза чрез откриване на рисковете, отстраняване и налагане на финансови санкции“ и предвижда:

„1.      За да се защитят финансовите интереси на Съюза, Комисията създава и управлява система за ранно откриване и отстраняване.

Тази система има за цел да улесни:

а)      ранното откриване на лица или субекти, посочени в параграф 2, които представляват риск за финансовите интереси на Съюза;

б)      отстраняването на лица или субекти, посочени в параграф 2, които се намират в някое от налагащите отстраняване положения, посочени в член 136, параграф 1;

в)      налагането на финансова санкция на получател съгласно член 138.

2.      Системата за ранно откриване и отстраняване се прилага по отношение на:

а)      участници и получатели;

б)      субектите, на чийто капацитет кандидатът или оферентът възнамерява да разчита, или подизпълнителите на изпълнител;

[…]

4.      Решението за отстраняване на лица или субекти, посочени в параграф 2 от настоящия член, или за налагане на финансова санкция на получател се основава на окончателно съдебно решение или, в налагащите отстраняване положения, посочени в член 136, параграф 1, на окончателен административен акт или на предварителна правна квалификация от експертната комисия по член 143 при положенията, посочени в член 136, параграф 2, с цел да се осигури централизирана оценка на тези положения […]“.

4.        Член 136 от Финансовия регламент за 2018 г. е озаглавен „Критерии за отстраняване и решения за отстраняване“ и предвижда:

„1.      Отговорният разпоредител с бюджетни кредити отстранява лице или субект по член 135, параграф 2 от участие в процедури за възлагане, предоставяне или присъждане, уредени с настоящия регламент, или от подбор за изпълнение на средства на Съюза, когато това лице или субект се намира в едно или повече от следните положения, налагащи отстраняването му:

[…]

д)      лицето или субектът са показали съществени пропуски при спазването на основните задължения по изпълнението на правно задължение, финансирано от бюджета, което е:

i)      довело до преждевременното прекратяване на правното задължение;

ii)      довело до прилагането на предварително уговорено обезщетение при неизпълнение или други договорни санкции; или

iii)      което е било разкрито от разпоредител с бюджетни кредити, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) или Сметната палата вследствие на проверки, одити или разследвания;

[…]

2.      При липса на окончателно съдебно решение или, когато е приложимо, на окончателен административен акт в случаите по параграф 1, букви в), г), е), ж) и з) от настоящия член, както и в случая по параграф 1, буква д) от настоящия член отговорният разпоредител с бюджетни кредити отстранява лице или субект по член 135, параграф 2 въз основа на предварителна правна квалификация на поведението, посочено в тези букви, като взема предвид установените факти или други констатации, съдържащи се в препоръката на експертната комисия, посочена в член 143.

[…]

Фактите и констатациите, посочени в първа алинея, включват по-специално:

а)      фактите, установени при одити или разследвания, извършени от Европейската прокуратура — по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество в съответствие с Регламент (EС) 2017/1939[(4)], Сметната палата, OLAF или служба за вътрешен одит, или при всички други проверки, одити или контрол, извършени под отговорността на разпоредителя с бюджетни кредити;

б)      неокончателните административни решения, които могат да включват такива за налагане на дисциплинарни мерки, взети от компетентния надзорен орган, който отговаря за проверката на прилагането на нормите за професионална етика;

в)      фактите, посочени в решенията на лицата и субектите, изпълняващи средства на Съюза съгласно член 62, параграф 1, първа алинея, буква в);

г)      информацията, предоставена от субекти, изпълняващи средства на Съюза съгласно член 62, параграф 1, първа алинея, буква б), в съответствие с член 142, параграф 2, буква г);

д)      решенията на Комисията във връзка с нарушаването на правото на Съюза в областта на конкуренцията или на национален компетентен орган във връзка с нарушаването на правото на Съюза или националното право в областта на конкуренцията.

[…]“.

 Директива 2014/24/ЕС

5.        Съгласно член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС(5):

„Възлагащите органи, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, могат да изключат от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка всеки икономически оператор, който се намира в което и да е от следните положения:

[…]

ж)      когато икономическият оператор е допуснал значителни или трайни недостатъци при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, предходен договор за поръчка с възложител или предходен договор за концесия, довели до предсрочно прекратяване на този предходен договор, изплащане на обезщетения или други подобни санкции“.

 Обстоятелствата по спора

6.        Видно от обжалваното съдебно решение, обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени по следния начин.

7.        На 26 юни 2009 г. TP, жалбоподател в първоинстанционното производство, сключва споразумение за консорциум с друго дружество партньор за участие в открита от Комисията процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство във връзка с модернизацията на сграда.

8.        Комисията решава да възложи поръчката на консорциума, съставен от TP и дружеството партньор. На 5 октомври 2009 г. е сключен договор. Строителните дейности започват през ноември 2009 г. и са завършени през ноември 2011 г.

9.        През февруари 2012 г. са установени проблеми във функционирането на сградата. Въз основа на проучване, извършено от инженера, отговарящ за строителните работи, дружеството партньор извършва ремонти от името на консорциума. На 17 декември 2013 г., тъй като не е удовлетворена от извършените ремонтни работи, Комисията изпраща на консорциума уведомление за предсрочно прекратяване на договора. На 14 януари 2014 г. консорциумът на свой ред изпраща уведомление за прекратяване на този договор.

10.      Комисията и консорциумът отнасят спора си до комисия за уреждане на спорове. На 3 юли 2014 г. комисията за уреждане на спорове стига до извода, че проблемите, свързани с функционирането на сградата, са причинени от комбинация от недостатъци при проектирането и изпълнението, за които отговорност носят едновременно Комисията и консорциумът. Комисията иска ново проучване на сградата, в резултат на което на 17 юли 2017 г. е представен доклад. Въз основа по-специално на този доклад на 15 септември 2017 г. Комисията започва арбитражно производство по силата на арбитражните правила на Международната търговска камара (CCI).

11.      На 11 февруари 2020 г. арбитражен съд, създаден под егидата на CCI (наричан по-нататък „арбитражният съд“), постановява частично решение, в което установява наличието на 6 757 дефекта в резултат от строителните работи, извършени в изпълнение на спорния договор, при споделена отговорност на Комисията (60 %) и консорциума (40 %). С окончателно решение от 19 юли 2022 г. арбитражният съд квалифицира поведението на консорциума като груба небрежност и осъжда съвместно и солидарно TP и дружеството партньор да заплатят на Съюза сума, съответстваща на разходите, необходими за ремонта на сградата. Двете решения на арбитражния съд са обжалвани.

12.      През февруари 2021 г. Комисията сезира създадения по силата на член 143 от Финансовия регламент за 2018 г. междуинституционален орган, натоварен по-специално да издава препоръки относно необходимостта от вземане на решения за отстраняване или за налагане на финансови санкции в случаите, в които е сезиран от Комисията или от други институции и органи на Съюза.

13.      На 1 октомври 2022 г., вследствие на препоръката на този орган, Комисията приема спорното решение.

 Спорното решение

14.      В това решение, като има предвид консорциума, Комисията най-напред припомня контекста и фактите, установени въз основа на частичното и окончателното арбитражно решение, а именно че 60 % от отговорността е на възложителя (в случая Комисията) и 40 % — на договарящата страна (в случая консорциумът) и че предвид сериозните пропуски на консорциума, поведението на TP като част от същия представлява груба небрежност. По-нататък, със спорното решение Комисията разглежда доводите на TP, като ги отхвърля един след друг. Накрая, тя извършва преценка на фактическото положение, за да установи неизпълнение от страна на TP, „като част от консорциума“, на различните посочени договорни задължения.

15.      Така Комисията, в качеството си на отговорен разпоредител с бюджетни кредити, решава с оглед на приложимите по отношение на TP смекчаващи и отегчаващи обстоятелства да го отстрани за срок от две години от участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени с Финансовия регламент за 2018 г., и от подбора за изпълнение на средства на Съюза, както и от процедурите за възлагане на обществени поръчки, финансирани от 11-ия Европейски фонд за развитие въз основа на Регламент 2018/1877, поради това че е допуснало съществени пропуски при спазването на основните задължения, свързани с изпълнението на договор, финансиран от бюджета на Съюза, което е довело до предсрочното прекратяване на този договор.

 Обжалваното съдебно решение

16.      На 13 декември 2022 г. TP подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска спорното решение да бъде отменено, да получи обезщетение за претърпените вреди, както и Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. В подкрепа на искането си TP изтъква три основания. С обжалваното съдебно решение Общият съд уважава първото основание, изтъкнато от TP, и отменя спорното решение, като приема, че не е необходимо да разглежда другите две основания на жалбата.

17.      По-конкретно, в първото си основание жалбоподателят поддържа, че член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. задължава отговорния разпоредител с бюджетни кредити да извърши индивидуална проверка на поведението на въпросното лице или субект, което в случая Комисията не е направила.

18.      Общият съд най-напред посочва двуетапния си подход, за да отговори на този довод(6). След това, на първия етап, той извършва граматическо, контекстуално и телеологично тълкуване на тази разпоредба и приема, че няма автоматична връзка между, от една страна, направената от съда по договора констатация за неизпълнение на договорните задължения (в случая арбитражният съд), и от друга страна, приемането на решение за отстраняване от отговорния разпоредител с бюджетни кредити (в случая Комисията)(7). Накрая, на втория етап, той разглежда дали съществува задължение за индивидуално разглеждане на поведението на въпросното лице преди приемането на решение за отстраняване и стига до извода, че това е така(8). В случая Общият съд постановява, че Комисията, както самата тя признава в съдебното заседание, се е основала само на съвместната и солидарна отговорност на жалбоподателя в качеството му на член на консорциума, без да вземе предвид индивидуалното му поведение и без да разгледа индивидуалната отговорност на всеки от съдоговорителите(9).

 Производството пред Съда и исканията на страните

19.      На 28 февруари 2025 г. Комисията подава в секретариата на Съда жалба срещу обжалваното съдебно решение. Тя иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и самият той да се произнесе по спора, като отхвърли жалбата за отмяна на спорното решение въз основа на писмената ѝ защита. При условията на евентуалност Комисията иска от Съда да върне делото на Общия съд, който да разгледа другите две основания на жалбата за отмяна. Тя иска TP да бъде осъдено да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство и по производството пред Общия съд.

20.      TP иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

 Анализ

21.      В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква две основания(10). В първото си основание, което единствено е анализирано в настоящото заключение, Комисията поддържа, че двуетапната обосновка на Общия съд, произтичаща от обжалваното съдебно решение, го е довела до грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. Първо, тя поддържа, че този член не е пречка решението ѝ за отстраняване да се основава главно, дори изключително, на констатациите на арбитражния съд (първи етап). Второ, тя оспорва, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити е длъжен да извърши индивидуална проверка на поведението на въпросния субект, преди да приеме решение за отстраняване, когато е налице солидарна отговорност в рамките на консорциума изпълнител (втори етап).

22.      Ще анализирам последователно тези два довода на Комисията.

 Последиците от констатациите на съда по договора върху решението за отстраняване: липсата на автоматични последици

23.      Най-напред е полезно да се припомни, че приложимите правила в областта на обществените поръчки, възлагани от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, произтичат не само от договорната рамка, основаваща се на договора, сключен между възлагащия орган и икономическия оператор, но и от административната рамка, съставена от разпоредбите на Финансовия регламент за 2018 г.

24.      Така успоредно с договорните отношения между институцията възложител (в случая Комисията) и нейния съдоговорител отговорният разпоредител с бюджетни кредити на тази институция може, съгласно Финансовия регламент за 2018 г., да приеме при определени обстоятелства решение за отстраняване на лице или субект, които представляват риск за финансовите интереси на Съюза. След това лицето или субектът се включва в списъка на лицата или субектите, отстранени от поръчките, финансирани от бюджета на Съюза(11).

25.      Доводите на Комисията поставят въпроса за връзката между, от една страна, договорната рамка, и от друга страна, административната рамка, произтичаща от Финансовия регламент за 2018 г., който урежда решението за отстраняване.

26.      Макар да изглежда, че признава, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити трябва да даде правна квалификация на фактите, Комисията поддържа по същество, че противно на постановеното от Общия съд, тази квалификация може да произтича автоматично от решението на съда по договора.

27.      Струва ми се, че доколкото тези доводи биха позволили на отговорния разпоредител с бюджетни кредити да не извърши индивидуална проверка на разглежданите пропуски, те трябва да бъдат отхвърлени.

28.      Всъщност несъмнено двете правни рамки — договорна и административна — не са независими една от друга, тъй като решението за отстраняване се приема по-специално когато съответното лице или субект се намира в положението, предвидено в член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., което се отнася до „съществени пропуски при спазването на основните задължения по изпълнението на правно задължение, финансирано от бюджета“. В този контекст фактическите констатации относно неизпълнението на договорните задължения, направени от съда по договора, могат да доведат до приемането от отговорния разпоредител с бюджетни кредити на решение за отстраняване, основано на Финансовия регламент за 2018 г.(12). В това отношение съществува тясна връзка между неизпълнението на договора и административната мярка за отстраняване. Това впрочем не се оспорва.

29.      Такава връзка обаче не означава, че констатациите на съда по договора автоматично водят до решението за отстраняване, което се дължи на следните причини.

30.      Първо, текстът на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. се отнася до „съществени“ пропуски при спазването на „основни“ задължения на съответния съдоговорител. От това следва, че не всяко неизпълнение на договор, макар да е довело до предсрочното му прекратяване или до прилагането на предварително уговорено или обезщетение при неизпълнение или други договорни санкции, не изпълнява непременно условията за прилагане на решение за отстраняване. Свободата на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити да приеме решение за отстраняване не може да се отрече и се прилага не само към „съществения“ характер на съответното договорно задължение, но и към „тежестта“ на разглежданото неизпълнение на договора(13).

31.      В това отношение подчертавам, че договорната санкция (предсрочно прекратяване на договора и/или плащане на обезщетение) и административното по своя характер отстраняване не преследват една и съща цел, тъй като първата има за цел да санкционира неизпълнение от икономическия оператор на задълженията му по договора към неговия съдоговорител, докато второто преследва различната цел за защита на финансовите интереси на Съюза. В случай на оспорване основанията на исковете и основанията, които могат да бъдат изтъкнати пред съда по договора, от една страна, и пред съда по законосъобразността на отстраняването, от друга страна, са различни(14). Тази разлика в правното естество и целите на двете мерки предполага необходимостта отговорният разпоредител с кредити да се отклони от договорната логика, за да извърши собствена преценка с оглед на целта за защита на бюджета на Съюза.

32.      Така, както Общият съд посочва в точка 41 от обжалваното съдебно решение, тези условия, произтичащи от Финансовия регламент за 2018 г., които се различават от тези на договора, обосновават свободата на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, за да квалифицира разглежданите факти различно от съда по договора.

33.      Второ, липсата на автоматична връзка между констатацията на съда по договора за неизпълнение на договорните задължения и приемането на решение за отстраняване от отговорния разпоредител с бюджетни кредити произтича и от контекста, в който се вписва член 136, параграф 1 от Финансовия регламент за 2018 г.

34.      Всъщност съображение 76 от този регламент предвижда, че „[в]ъзможността да се вземе решение за отстраняване или за налагане на финансови санкции не зависи от възможността за прилагане на договорни санкции като предварително уговорени обезщетения при неизпълнение“(15).

35.      Освен това съгласно член 136, параграф 2 от Финансовия регламент за 2018 г. при липса на окончателно съдебно решение, както в настоящия случай, отговорният разпоредител с бюджетни кредити трябва да прецени ситуацията, като „взема предвид“ установените факти или други констатации, съдържащи се в препоръката на експертната комисия, посочена в член 143 от този регламент.

36.      Впрочем, както Общият съд подчертава в точка 46 от обжалваното съдебно решение, текстът на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. се различава от този на букви б), в), г), е), ж) и з), доколкото в буква д) се посочват пряко разглежданото поведение, а не съдебното решение или административният акт, с които орган, различен от отговорния разпоредител с бюджетни кредити, например съдът по договора, е дал предварителна квалификация на това поведение.

37.      Тази разлика в подхода потвърждава, че макар да е част от обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, дадената в рамките на договорните отношения квалификация все пак не може автоматично да обвърже отговорния разпоредител с бюджетни кредити, който запазва свободата си на преценка при приемането на решението за отстраняване.

38.      Добавям, че съгласно член 136, параграф 3 от Финансовия регламент за 2018 г. решението за отстраняване, взето от отговорния разпоредител с бюджетни кредити, се изготвя в съответствие с принципа на пропорционалност, и по-специално като се отчитат отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, свързани например със сериозността на положението, времето, изминало от съответното поведение, неговата продължителност и евентуалната му повторяемост, неговия умишлен или неумишлен характер, разглежданите суми и съдействието на съответното лице. Следователно свободата на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити се упражнява задължително в съответствие с принципа на пропорционалност, което изключва защитаваната от Комисията автоматична връзка(16).

39.      Други параграфи от член 136 от Финансовия регламент за 2018 г. също предполагат свобода на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити. Така параграф 5 от тази разпоредба предвижда, че в случай на „сериозна и непосредствена заплаха за финансовите интереси на Съюза“ решението за временно отстраняване може да бъде взето без препоръка от експертната комисия, посочена в член 143 от този регламент, което предполага преценка на заплахата. По същия начин параграфи 6 и 7 от тази разпоредба предвиждат случаи, в които не се приема решение за отстраняване, и по-специално когато въпросното лице или субект са взели коригиращи мерки, което означава, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити упражнява свободата си на преценка в това отношение.

40.      От това следва, че контекстът, в който се вписва член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., подкрепя наличието на свобода на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити и липсата на автоматична връзка между констатациите на съда по договора и решението за отстраняване.

41.      Считам, че този извод не се поставя под въпрос от доводите на Комисията, че разглеждането на договорното поведение на страните по договора е от съществено значение и че отговорният разпоредител с бюджетни кредити винаги е длъжен да мотивира решението си за отстраняване, независимо дали изтъкнатото основание е неизпълнение на договорните задължения, или друго основание, предвидено в член 136, параграф 1 от Финансовия регламент за 2018 г. Всъщност според мен тези елементи по никакъв начин не са несъвместими със свободата на преценка на отговорния разпоредител с бюджетни кредити в тази област, по-специално да реши дали пропускът е „съществен“ и дали се отнася до „основни“ задължения. Задължението да мотивира решението си за отстраняване в това отношение е в съответствие именно с неговата свобода на преценка, която той трябва да използва мотивирано, така че да позволи евентуално обжалване пред друг орган. По-специално, не може да се изключи възможността отговорният разпоредител с бюджетни кредити да приеме, че установени от съдията по договора неизпълнения на договорните отношения не са такива, че да доведат до отстраняване, че са погасени по давност или че за тях е отговорен друг субект, или че отговорният субект междувременно е взел мерки, които позволяват да се счита, че той не представлява или вече не представлява риск за бюджета на Съюза. Накрая, такова тълкуване е в съответствие и с принципа на добра администрация, на който се позовава Комисията и който предполага задължение за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая.

42.      В този контекст, въпреки че фактическите констатации на съда по договора могат, и дори трябва да бъдат взети предвид от отговорния разпоредител с бюджетни кредити при правната квалификация на поведението, посочено в член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., последният все пак трябва да прецени разглежданото поведение с оглед на особената рамка на този регламент и на присъщите му цели. Не виждам по какъв начин това би наложило, както твърди Комисията, „твърде голяма доказателствена тежест“ за отговорния разпоредител с бюджетни кредити, тъй като не става въпрос за доказателствена тежест, а за извършването на независима преценка въз основа на предварително установените констатации или факти.

43.      Трето, що се отнася до телеологичното и историческото тълкуване на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., Комисията поддържа при условията на евентуалност, че неправилното тълкуване на Общия съд относно липсата на автоматична връзка между констатацията за договорно нарушение и приемането от отговорния разпоредител с бюджетни кредити на решение за отстраняване произтича и от неправилната констатация, че законодателят на Съюза е възнамерявал да въведе самостоятелен режим на санкции и следователно е приел, че налагащите отстраняване положения могат да бъдат приравнени на санкции.

44.      Припомням, че при историческото и телеологичното тълкуване на разглежданата разпоредба Общият съд е постановил, че законодателят на Съюза е възнамерявал от самото начало да въведе самостоятелен режим на санкции, който е бил запазен и задълбочен във времето, и по-специално при приемането на Финансовия регламент за 2018 г.(17). Според Общия съд обаче „не може да се презумира наличието на автоматична връзка между, от една страна, констатацията от орган, различен от отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на нарушение, чието съществуване е предвидено в национално законодателство или в законодателството на Съюза, и от друга страна, приемането от отговорния разпоредител с бюджетни кредити на мярка за отстраняване, попадаща в обхвата на въведен с Финансовия регламент за 2018 г. самостоятелен санкционен режим“(18). Той добавя, че от момента на въвеждането му предвиденият в този регламент самостоятелен санкционен режим преследва специфични цели от общ интерес, които са различни от доброто изпълнение на договора или от защитата и обезщетяването на страните по договора, които режим на договорна отговорност цели да осигури. Общият съд стига до извода, че тази разлика между целите, преследвани от установения с Финансовия регламент за 2018 г. санкционен режим, и целите, преследвани от режима на договорна отговорност, потвърждава липсата на автоматична връзка(19).

45.      Струва ми се, че дори да са възможни резерви по отношение на формулировките, използвани от Общия съд и оспорени от Комисията, това не променя факта, че съображенията на Общия съд трябва да бъдат приети.

46.      Всъщност може да се спори по въпроса дали с Финансовия регламент за 2018 г. законодателят на Съюза е искал да запази квалификацията за „санкция“, приложена към решенията за отстраняване при действието на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(20), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929(21). В тази връзка отбелязвам, че както изтъква Комисията, в Регламент № 966/2012, изменен с Регламент 2015/1929, по отношение на решенията за отстраняване се използва изразът „административни санкции“(22). Това обаче вече не е така във Финансовия регламент за 2018 г., с който се актуализират и опростяват правилата за установяване и изпълнение на бюджета на Съюза(23).

47.      Съображенията на Общия съд обаче целят да се докаже, че от момента на въвеждането му предвиденият във Финансовия регламент за 2018 г. режим на отстраняване преследва специфични цели от общ интерес, които са различни от доброто изпълнение на договора или от защитата и обезщетяването на страните по договора, които режим на договорна отговорност цели да осигури, като тези съображения трябва да се приемат.

48.      При това положение твърдяната от Комисията грешка при квалификацията на решенията за отстраняване като самостоятелен „санкционен“ режим според мен не представлява относим довод за установяването на грешка на Общия съд във връзка с констатацията за липса на автоматична връзка между констатациите на съда по договора и решението за отстраняване.

49.      От гореизложеното следва, че макар да съществуват някои връзки между произтичащия от Финансовия регламент за 2018 г. режим на отстраняване и договорната рамка, те не могат да доведат до установяване на автоматична връзка между констатациите на съда по договора и решението за отстраняване.

 По задължението за индивидуално разглеждане на поведението на въпросното лице

50.      В рамките на втория етап от разсъжденията си Общият съд тълкува член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., като стига до извода, че проверката, извършена от отговорния разпоредител с бюджетни кредити, трябва да бъде индивидуална и конкретна. На първо място, той се основава на аналогия с решение HSC Baltic и др.(24), постановено във връзка с Директива 2014/24/, за да приеме, че задължението за конкретна и индивидуална оценка на поведението на въпросното лице се налага a fortiori при прилагането на Финансовия регламент за 2018 г. от институциите, службите и агенциите на Съюза(25). На второ място, в точки 72 и 73 от обжалваното съдебно решение той постановява, че това задължение се налага в още по-голяма степен с оглед на общия принцип за индивидуализиране на наказанията, тъй като в решение Vialto Consulting/Комисия(26) Съдът е приел, че санкцията отстраняване е с предимно наказателен характер. На трето място, той добавя, че съответната институция или орган може да идентифицира изпълнените от всеки участник престации, за да определи индивидуалната отговорност на всеки от тях с оглед на режима на санкции, въведен с Финансовия регламент за 2018 г., която е различна от евентуалната им солидарна договорна отговорност(27).

51.      Комисията оспорва този втори етап от съображенията на Общия съд в три отношения. Първо, тя оспорва релевантността на аналогията с решение HSC Baltic. Второ, тя поддържа, че солидарната отговорност има за цел да защити интересите на възлагащия орган, че не изключва индивидуалната отговорност на TP и че тълкуването на Общия съд възпрепятства отговорния разпоредител с бюджетни кредити да вземе надлежно предвид отговорността на съдоговорителите. Трето, тя твърди, че Общият съд неправилно е квалифицирал решението за отстраняване като наказателноправна санкция.

 По релевантността на аналогията с решение HSC Baltic

52.      На първо място, Комисията оспорва точки 64—71 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд тълкува член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. по аналогия с член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24. Според Комисията правната и фактическата обстановка на настоящото дело и на делото, по което е постановено решение HSC Baltic, са различни. Тя изтъква разграничението между критериите, използвани от отговорния разпоредител с бюджетни кредити за прилагането на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., и критериите, следвани от националните органи в съответствие с релевантните национални правила, транспониращи член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24, тъй като тази директива предвижда само правна рамка, която трябва да бъде транспонирана в националните законодателства.

53.      Не намирам този довод за убедителен.

54.      Всъщност е вярно, че правната и фактическата обстановка по настоящото производството по обжалване е различна от тази по делото, по което е постановено решение HSC Baltic. По-конкретно правилата относно отстраняването от процедурите за възлагане на обществени поръчки от органите на държавите членки, произтичат от директивите — и по-специално от Директива 2014/24, разглеждана в делото, по което е постановено решение HSC Baltic(28) — които трябва да бъдат транспонирани, за разлика от Финансовия регламент за 2018 г., който урежда обществените поръчки, възлагани от институциите на Съюза.

55.      И в двата случая обаче става въпрос за съвкупност от правни норми, приложими към обществените поръчки и към правилата за отстраняване от процедурите за възлагане на обществени поръчки. Освен това двете разглеждани разпоредби са сходни и съдържат едни и същи понятия(29). Общата им цел е да се позволи на възлагащите органи да отстранят всеки ненадежден икономически оператор от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка. Впрочем някои съображения от Финансовия регламент за 2018 г. изрично препращат към Директива 2014/14(30).

56.      Ето защо според мен следва да се приеме направената от Общия съд аналогия при тълкуването на член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. със съдебната практика относно сходните разпоредби на член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24, за да се гарантира съгласуваността на правото на Съюза, както и спазването на целите, преследвани от законодателя на Съюза в тази област(31).

57.      В решение HSC Baltic обаче Съдът приема, че транспонирането в националното право на Директива 2014/24 трябва да зачита обстоятелството, че при разваляне на договор за обществена поръчка поради значителни или трайни недостатъци при изпълнението му икономическият оператор не може автоматично да се квалифицира като ненадежден и да подлежи на временно изключване, без действията му да са били оценени предварително, „конкретно и индивидуално“ с оглед на всички релевантни доказателства, по-специално представените от този оператор, за да се отхвърли такава квалификация(32).

58.      Ето защо според мен Общият съд правилно е заключил, че „това задължение за конкретна и индивидуална оценка на поведението на въпросното лице с оглед на всички релевантни елементи, които държава членка трябва да предвиди в законодателството си въпреки свободата на преценка, с която разполага при транспонирането на Директива 2014/24, се налага a fortiori при прилагането на Финансовия регламент за 2018 г. от институциите и органите на Съюза“(33).

59.      Добавям, че независимо от направената от Общия съд аналогия, принципът на пропорционалност се прилага в случаите на отстраняване(34) и задължава отговорния разпоредител с бюджетни кредити, когато приема такова решение, да извърши конкретна и индивидуална оценка на поведението на съответния икономически оператор или субект въз основа на всички релевантни обстоятелства(35).

60.      С оглед на изложените по-горе съображения считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил аналогия с решение HSC Baltic и е заключил, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити трябва да оцени конкретно и индивидуално поведението на въпросното лице, преди да го отстрани на основание член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., което следва и от принципа на пропорционалност.

 По отражението на предвидената в закона солидарна отговорност на членовете на група съдоговорител

61.      На второ място, Комисията поддържа по същество, че член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. се прилага към положения, при които съдоговорители носят солидарна отговорност за изпълнението на договора, без отговорният разпоредител с кредити да трябва да прави разграничение между правните задължения на всеки от партньорите от консорциума, с който е сключен договорът(36). Комисията подчертава, че тази солидарна отговорност има за цел да защити интересите на възлагащия орган и не изключва индивидуалната отговорност на TP. Тя посочва също, че определянето на индивидуалната отговорност на двамата партньори по договора предполага да се направи специфично разграничение между съответните им задачи, което е въпрос на вътрешната организация на посочените партньори, а не на отговорния разпоредител с бюджетни кредити.

62.      Според мен този довод трябва да се отхвърли.

63.      Всъщност, както подчертава Комисията, член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. се прилага в случаите, в които съдоговорителите носят солидарна отговорност за изпълнението на договора, и тази солидарна отговорност не изключва индивидуалната отговорност на член на групата.

64.      При все това приложимата в рамките на договорни отношения солидарна отговорност, чиято цел може да е защитата на интересите на възлагащия орган, не може да доведе — в рамките на административно решение за отстраняване, прието от отговорния разпоредител с бюджетни кредити на основание на Финансовия регламент за 2018 г. — до освобождаване на този разпоредител с бюджетни кредити от задължението за индивидуално разглеждане на поведението на лицето, за което се отнася отстраняването.

65.      Всъщност солидарната договорна отговорност е различна от индивидуалната отговорност на всеки от операторите, формиращи група, в случая консорциум, която може да доведе до приемането на решение за отстраняване. По-специално съответните функции и задължения на операторите, формиращи група, не са непременно идентични. В случая за това свидетелства споразумението за консорциум. Също така не може да се изключи наличието на по-сериозни нарушения от страна на икономически оператор, обосноваващи по-голяма индивидуална отговорност или верига от индивидуални отговорности с променливо значение. Следователно, преди да приеме решение за отстраняване, отговорният разпоредител с бюджетни кредити трябва да провери дали правните условия, поставени в член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г., са изпълнени индивидуално по отношение на всеки от съответните оператори.

66.      В това отношение, както отбелязва Общият съд в точки 76 и 77 от обжалваното съдебно решение, отговорният разпоредител с бюджетни кредити по принцип е в състояние да поиска от съответните субекти да представят необходимата документация, която може да му позволи да прецени индивидуалното поведение на всеки от членовете на дадена група, както и да изисква да е възможно да се идентифицират изпълнените от всеки участник престации, за да се определи индивидуалната отговорност на всеки от тях. Тези съображения се потвърждават от член 136, параграф 1, буква д), подточка iii) от Финансовия регламент за 2018 г., който предвижда, че нередностите могат да бъдат открити „от разпоредител с бюджетни кредити вследствие на разследвания“.

67.      Практиката на Съда в областта на обществените поръчки, сключени от възлагащите органи на държавите членки, потвърждава mutatis mutandis този подход.

68.      Всъщност, както се припомня в точка 67 от обжалваното съдебно решение, в решение HSC Baltic Съдът действително е постановил, че в рамките на свободата на действие, с която разполагат за транспонирането на Директива 2014/24, държавите членки могат да предвидят презумпция, съгласно която всеки икономически оператор, който е правно отговорен за точното изпълнение на обществена поръчка, се счита, че е допринесъл при изпълнението на тази поръчка за възникването или запазването на значителни или трайни недостатъци, довели до развалянето на договора за посочената обществена поръчка. Съдът обаче е добавил, че когато обществената поръчка е възложена на група от икономически оператори, чийто индивидуален принос за недостатъците и за евентуалните усилия за тяхното изключване не са непременно идентични, евентуално установената в националното право презумпция трябва да бъде оборима, тъй като в противен случай би се стигнало до незачитане на основните характеристики на това основание за изключване и на принципа на пропорционалност. Според Съда „независимо от предвидената от закона солидарна отговорност на членовете на такава група, прилагането на факултативното основание за изключване, предвидено в член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24, трябва да се основава на неправомерност на действия или бездействие на съответното лице или пък на негова небрежност“(37).

69.      Освен това Съдът е приел, че когато икономически оператор, член на група икономически оператори, е виновен за сериозно изопачаване на данни при предоставянето на информацията, необходима, за да се удостовери, че няма основания групата да бъде изключена или че тя изпълнява критериите за подбор, без неговите партньори да са знаели за това изопачаване на данни, срещу всички членове на групата не може да бъде постановена мярка за изключване от всяка процедура за възлагане на обществена поръчка(38). В решение Klaipėdos Съдът добавя, че в съответствие с принципа на пропорционалност, на решението за изключване „трябва се обръща още по-голямо внимание, когато предвиденото в националната правна уредба изключване се прилага спрямо оферента не за извършено от него нарушение, а за нарушение, извършено от субект, чийто капацитет той възнамерява да използва и спрямо който той не разполага с никакви контролни правомощия“(39).

70.      Такъв индивидуален подход, дори в случай на обединение или солидарна отговорност, се потвърждава и от член 136, параграф 6, буква а) от Финансовия регламент за 2018 г., който предвижда, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити отчита взетите от лице или субект коригиращи мерки, които са достатъчни, за да се докаже надеждността им(40). Не е изключено обаче в случай на обединение или консорциум само едно лице да вземе коригиращи мерки и така само то да може да докаже своята надеждност, докато това да не е така за останалите членове на обединението(41).

71.      Така само индивидуалната преценка на мярката за отстраняване може да гарантира спазването на принципа на пропорционалност, независимо от договорната солидарност в рамките на консорциум като разглеждания в настоящия случай. Следователно обжалваното съдебно решение според мен трябва да бъде потвърдено в това отношение.

 По правното естество на отстраняването

72.      На трето място, за да подкрепи съображенията си относно задължението за конкретна и индивидуална оценка на поведението на въпросното лице, Общият съд се позовава на „наказателния“ характер на „санкцията отстраняване от участие“ и на „общия принцип за индивидуализиране на наказанията“(42).

73.      Комисията поддържа, че мярката за отстраняване не може да се счита за репресивна мярка, нито дори за санкция.

74.      След като понятията, използвани от Общия съд в точки 72 и 73 от обжалваното съдебно решение, предполагат наличието на наказателна санкция, следва да се разгледа, първо, дали трябва да се констатира грешка при прилагане на правото в това отношение, и второ, какви биха били последиците от такава констатация.

–       Правна квалификация на отстраняването

75.      От една страна, противно на поддържаното от Комисията, считам, че мярката за отстраняване може да се квалифицира като „санкция“.

76.      Несъмнено, както подчертава Комисията, като се основава по-специално на историята на различните редакции на Финансовия регламент за 2018 г., член 136, параграф 1 от този регламент установява различните критерии за отстраняване, без да квалифицира мярката за отстраняване като санкция. В член 138 от посочения регламент обаче се използва изразът „финансови санкции“, които могат да бъдат наложени вместо решение за отстраняване, което би било непропорционално въз основа на критериите по член 136, параграф 3 от този регламент. Следователно мярка, изрично квалифицирана като „санкция“, може да замени мярката за отстраняване. Поради това считам, че не може да се изключи възможността последната от своя страна да бъде квалифицирана като „санкция“.

77.      Освен това мярка за отстраняване преследва целта за защита на финансовите интереси на Съюза, като същевременно отнема правото на съответното лице да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка на Европейския съюз и в този смисъл може да се квалифицира като санкция(43).

78.      Ще добавя, че административният характер на отстраняването(44) не изключва възможността то да представлява санкция. Всъщност тази мярка според мен е част от административните санкции, които, без да са ясно определени(45), са се развили значително в правото на Съюза едновременно с развитието на собствените му норми(46). Ефективността на административните действия всъщност изисква набор от мерки (глоба, конфискация, изключване от схеми за подпомагане, забрана за извършване на дейност, замразяване на активи, отнемане на лиценз, включване в черен списък и др.), чиято цел е различна (наказване, обезщетяване, превенция, възпиране, коригиране…).

79.      От друга страна, въпросът дали мярка за отстраняване, квалифицирана по този начин като санкция, има наказателноправен характер, може да изглежда спорен. Всъщност тънката граница между административна и наказателноправна санкция често е изтъквана в доктрината(47). При все това анализът с оглед на трите критерия, изведени от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) в решението от 8 юни 1976 г., Engel и др. с/у Нидерландия(48), и възпроизведени от Съда(49), според мен позволява да се направи извод за липсата на наказателноправен характер в случая.

80.      Всъщност, макар правната квалификация на разглежданата мярка да не следва като такава от Финансовия регламент за 2018 г., анализът на другите критерии позволява разглежданата мярка за отстраняване да се квалифицира като санкция, която няма наказателноправен характер.

81.      Що се отнася до естеството на твърдяното нарушение, нарушената норма не е с общо приложение и е насочена само към икономическите оператори, които са избрали напълно свободно да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка на Съюза. В този контекст, когато възможността за участие в процедура на Съюза за възлагане на обществена поръчка се поставя в зависимост от условието съответното лице да представи всички гаранции за надеждност, налаганата при неспазване на тези изисквания санкция представлява специален административен инструмент, който е неразделна част от приложимата система за ранно откриване и отстраняване(50).

82.      Освен това системата за ранно откриване и отстраняване е въведена за защита на финансовите интереси на Съюза(51). Нейната цел е да улесни ранното откриване на лица или субекти, които представляват риск за финансовите интереси на Съюза, и тяхното отстраняване от участие в процедурите, уредени с Финансовия регламент за 2018 г. В този смисъл решението за отстраняване има за цел да позволи вписването в посочената в член 142 от този регламент база данни на информация относно рисково за бюджета на Съюза положение. Следователно целта за отстраняване е превантивна, дори пруденциална, а не репресивна.

83.      Накрая, считам, че временно отстраняване, наложено на съответния икономически оператор за максимален срок от три години, което не му позволява да подава оферти за европейски обществени поръчки, без да му забранява да упражнява икономическата си дейност в други области, не е от такава строгост, че да може да се квалифицира като наказателноправно(52).

84.      Ето защо считам, че разглежданото решение за отстраняване представлява административна, а не наказателноправна санкция. Несъмнено, както подчертава Общият съд, в решение Vialto Съдът, като сравнява санкцията отстраняване и мярката за публикуване на това отстраняване, постановява, че първата има „предимно наказателен характер“, докато втората преследва по-скоро „възпираща и превантивна цел“, като се посочва, че те все пак са взаимно допълващи се, тъй като са насочени към една и съща цел — да накарат всички заинтересовани лица да се откажат от евентуално нарушение на правилата(53). Макар посочването от Съда на „наказателния“ характер на санкцията отстраняване да може да доведе до объркване, считам все пак, че по-специално в контекста на сравнението с мярката за публикуване на отстраняването, то само по себе си не означава, че тази санкция е наказателноправна по смисъла на практиката на Съда.

85.      Ето защо, подобно на Комисията, считам, че може да се констатира грешка при прилагане на правото, доколкото, като е посочил „наказателния“ характер на отстраняването и общия принцип на индивидуализиране на „наказанията“, Общият съд е искал да квалифицира решението за отстраняване като наказателноправна санкция.

–       Последици за обхвата на приложимите гаранции

86.      Дори Съдът да възприеме съображенията ми, за да констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал санкцията отстраняване като „наказателноправна“, все пак считам, че подобна констатация не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

87.      Всъщност отбелязвам, че доколкото обжалваното съдебно решение се позовава на наказателноправния характер на мярката за отстраняване чрез термина „наказателен“(54), това е само за да подсили („още повече, че“) извода, произтичащ от всички посочени по-горе релевантни обстоятелства, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити е длъжен да извърши конкретна и индивидуална оценка на поведението на въпросното лице с оглед на всички релевантни обстоятелства. По същия начин в точка 73 от обжалваното съдебно решение спазването на общия принцип за индивидуализиране на наказанията, който препраща към наказателноправния характер на отстраняването, също е посочено, за да се обоснове задължението за разглеждане на индивидуалното поведение на въпросното лице преди приемането на такова отстраняване спрямо него.

88.      Дори обаче свързаните с наказателното право гаранции да не се прилагат при липсата на наказателноправен характер на санкцията, това не променя факта, че задължението за разглеждане на индивидуалното поведение на въпросното лице остава. Всъщност, макар да не попада в областта на наказателното право, административна санкция като разглежданото в случая отстраняване все пак е съпътствана от гаранции, и по-специално от това да бъде наложена след разглеждане на индивидуалното поведение на въпросното лице, което следва по-специално от прилагането на принципа на пропорционалност(55).

89.      От това следва, че посочването на наказателноправния характер на санкцията отстраняване, макар и неправилно от правна гледна точка, не опорочава с грешка при прилагане на правото констатацията на Общия съд относно задължението за конкретна и индивидуална оценка на поведението на въпросното лице.

90.      Поради това считам, че първото основание на жалбата трябва да бъде отхвърлено.

 Заключение

91.      С оглед на изложените по-горе съображения и без да вземам становище по второто основание на жалбата, предлагам на Съда да отхвърли по същество първото основание.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент за 2018 г.“).


3      Регламент на Съвета от 26 ноември 2018 година относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 2018 г., стр. 1).


4      Регламент на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1).


5      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).


6      Вж. точки 29—32 от обжалваното съдебно решение.


7      Вж. точка 60 от обжалваното съдебно решение.


8      Вж. точки 61—78 от обжалваното съдебно решение.


9      Вж. точки 80, 82 и 83 от обжалваното съдебно решение.


10      С второто си основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити не е разгледал индивидуалната отговорност на TP за неизпълнението на договорните му задължения.


11      Системата за ранно предупреждение е заменена от централна база данни, а след това, в рамките на Финансовия регламент за 2018 г., от „системата за ранно откриване и отстраняване“ (наричана „SDRE“ или „EDES“), въведена през 2016 г. (вж. Bernard-Glanz, C., Levi, L. Du système d’alerte précoce au système de détection rapide et d’exclusion: les droits fondamentaux vont mieux mais. — L’Observateur de Bruxelles, vol. 4, № 106, 2016, p. 35—41).


12      Вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias (C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 78).


13      Вж. по аналогия, във връзка с „тежко“ професионално нарушение, решение от 13 декември 2012 г., Forposta и ABC Direct Contact (C‑465/11, EU:C:2012:801, т. 30 и 31). От това следва, че „всяко неправилно или неточно изпълнение или липса на изпълнение на договор или на част от него може евентуално да доказва ограничена професионална компетентност на съответния икономически оператор, но не може да се приравни автоматично на сериозно нарушение“, което по принцип изисква извършването на „конкретна и индивидуална преценка на поведението на съответния икономически оператор“. Вж. също във връзка с тежкото професионално нарушение по смисъла на член 136, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент за 2018 г. решение от 28 януари 2026 г., UH/Комисия (T‑1052/23, EU:T:2026:52, т. 50 и цитираната съдебна практика). Относно това понятие вж. също Hamer, C. R. The Possibility to Exclude an Economic Operator that Cannot Be Trusted. EPPPL, vol. 15, № 1, 2020, p. 42—52.


14      Следователно съдът на Съюза може да бъде, от една страна, съд по договора в случай на иск по член 272 ДФЕС, предявен въз основа на съдържащата се в договора арбитражна клауза, и от друга страна, съд по законосъобразността на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, съдържаща основания за законосъобразност на решението за отстраняване, което поражда последици извън договорното правоотношение.


15      Курсивът е мой.


16      Вж. в това отношение, по аналогия с обществените поръчки, сключвани от националните възлагащи органи, De la Rosa, S. Chapitre 2 — La passation des marchés — In: De la Rosa, S. Droit européen de la commande publique, Bruylant, Bruxelles, 2024, 3 ed., p. 474—568, по-специално стр. 488, № 587.


17      Вж. точка 56 от обжалваното съдебно решение.


18      Вж. точка 57 от обжалваното съдебно решение.


19      Вж. точка 59 от обжалваното съдебно решение.


20      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).


21      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 г. (ОВ L 286, 2015 г., стр. 1). Относно правната квалификация на отстраняването като санкция вж. точки 75—85 от настоящото заключение.


22      Вж. членове 105а и 106 от Регламент № 966/2012, изменен с Регламент 2015/1929.


23      Отбелязвам все пак, че член 231, параграф 2 от Финансовия регламент за 2018 г. гласи следното: „Отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да налага ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции в съответствие с членове 136 и 137 от настоящия регламент […]“.


24      Решение от 26 януари 2023 г. (C‑682/21, наричано по-нататък „решение HSC Baltic“, EU:C:2023:48).


25      Вж. точки 64—71 от обжалваното съдебно решение.


26      Решение от 30 май 2024 г. (C‑130/23, наричано по-нататък „решение Vialto“, EU:C:2024:439, т. 31).


27      Вж. точки 75—77 от обжалваното съдебно решение.


28      За анализ на свободата на преценка на държавите членки, по-специално по отношение на факултативните основания за изключване, вж. Coutron, L. L’étendue du pouvoir d’exclusion d’une candidature dans la jurisprudence récente de la Cour de justice de l’Union européenne — In: L’exclusion de la procédure de passation de la commande publique. L’examen des candidatures et des offres, Bouhier, V. (dir.), collection „Сollection Colloques & Essais“, Institut francophone pour la justice et la démocratie, t. 166, 2023, 79—117.


29      Всъщност член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 предвижда изключване, когато се установи, че „икономическият оператор е допуснал значителни или трайни недостатъци при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка […]“. Член 136, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент за 2018 г. се отнася до съществени пропуски при спазването на основните задължения по предходно правно задължение.


30      Съгласно съображение 96 от Финансовия регламент за 2018 г. „[п]равилата и принципите за възлагане на поръчка при възлаганите от институциите на Съюза за тяхна сметка договори за обществени поръчки следва да се основават на разпоредбите […] в Директива [2014/24]“. По същия начин, що се отнася по-специално до отстраняването, съображение 77 от този регламент предвижда, че „[с]рокът на отстраняването следва да бъде ограничен във времето, както е предвидено и в Директива [2014/24], и да е съобразен с принципа на пропорционалност“, което показва, че изискването за съгласуваност на законодателя важи за мерките за отстраняване. Вж. също съображение 105 от посочения регламент, което гласи по-специално, че „[в] съответствие с Директива [2014/24] следва да бъде възможно да се проверява дали даден икономически оператор е отстранен, да се прилагат критериите за подбор и възлагане, както и да се проверява съответствието с документацията за обществената поръчка, без определен ред“.


31      Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Jääskinen по дело Комисия/Обединено кралство (C‑582/08, EU:C:2010:286, т. 44). Вж. също относно потребителското право решение от 8 май 2025 г., Pielatak (C‑410/23, EU:C:2025:325, т. 38).


32      Решение HSC Baltic (т. 46 и 47). Вж. също решение от 13 декември 2012 г., Forposta и ABC Direct Contact (C‑465/11, EU:C:2012:801, т. 31).


33      Вж. точка 68 от обжалваното съдебно решение. Курсивът е мой.


34      Член 136, параграф 3 от Финансовия регламент за 2018 г. предвижда, че „[в]сяко решение на отговорния разпоредител с кредити […] се взема в съответствие с принципа на пропорционалност […]“. Вж. също съображение 71 от този регламент, в което се посочва, че „[к]огато взема решение за отстраняване на лице или субект или за налагане на финансова санкция на лице или субект и за публикуване на свързаната с това информация, отговорният разпоредител с бюджетни кредити следва да осигури спазването на принципа на пропорционалност […]“.


35      Вж. по аналогия по-специално решение от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias (C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 77—83).


36      Доколкото Комисията поддържа, че противно на постановеното от Общия съд, отговорният разпоредител с бюджетни кредити не е приел решението за отстраняване на TP въз основа на законова презумпция за отговорност, а се е основал на фактически изводи, които могат да бъдат изведени от арбитражните решения, считам, че този довод спада към второто основание, което не се разглежда в настоящото заключение.


37      Решение HSC Baltic (т. 48 и 49). Курсивът е мой.


38      Вж. решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras (C‑927/19, EU:C:2021: 700, т. 158, наричано по-нататък „решение Klaipėdos“,).


39      Вж. решение Klaipėdos (т. 156 и 157). Вж. също решение от 26 септември 2024 г., Luxone и Sofein (C‑403/23 и C‑404/23, EU:C:2024:805, т. 65 и 66), отнасящо се до изключване, което засяга „цялото обединение на икономически оператори не поради неизпълнение на задължения от страна на всички негови членове, а за неизпълнение, което е извършено само от един или няколко от тях, и без пълномощникът на това обединение да е разполагал с каквито и да било контролни правомощия по отношение на икономическия оператор или икономическите оператори, с който/които възнамерява да формира такова обединение“.


40      Относно коригиращите мерки (self-cleaning) в рамките на Директива 2014/24 вж. по-специално van Garsse, S., de Mars, S. Exclusion and Self-Cleaning in the 2014 Public Sector Directive. — In: EU Directive 2014/24 on public procurement: a new turn for competition in public markets?, Marique, Y. et Wauters, K. (éds.), Larcier, Bruxelles, 2016, 121—138. Вж. също Hjelmeng, E. et Søreide, T. „Debarment in public procurement: rationales and realization. — In: Integrity and Efficiency in Sustainable Public Contracts. Racca, G. M. et Yukins, C. (éds.), Bruylant, Bruxelles, 2014, 215—232.


41      Вж. по аналогия във връзка с коригиращите мерки решения от 11 юни 2020 г., Vert Marine (C‑472/19, EU:C:2020:468, т. 16 и 17), и от 14 януари 2021 г., RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel (C‑387/19, EU:C:2021:13, т. 26—28). Вж. също решение Klaipėdos (т. 153 и цитираната съдебна практика).


42      Препращам към точки 72 и 73 от обжалваното съдебно решение.


43      Вж. в този смисъл решения от 18 ноември 1987 г., Maizena и др. (137/85, EU:C:1987:493, т. 13), и от 27 октомври 1992 г., Германия/Комисия (C‑240/90, EU:C:1992:408, т. 25), в които се разглеждат съответно санкции, предвидени в нормативни актове в областта на общата селскостопанска политика, като например загубата на гаранция с фиксиран размер и без каквато и да е евентуална вина на съответния икономически оператор, и временното лишаване на икономически оператор от възможността да се ползва от схема за подпомагане на доходите на земеделските производители. Съдът стига до извода, че такива санкции нямат наказателноправен характер.


44      Отстраняването се извършва от административен орган (отговорният разпоредител с бюджетни кредити) по препоръка на друг, също административен орган. Вж. в това отношение Potteau, A. Chronique Finances publiques de l’UE. — Les bases de négociation du cadre financier pluriannuel post-Brexit (2021—2027), RTDEur., 2019, No 2, 527—536.


45      Вж. Moderne, F. Le pouvoir de sanction administrative au confluent du droit interne et des droits européens. RFDA, № 1, 1997, 1—26; Degoffe, M. L’ambiguïté de la sanction administrative. AJDA, 2001, No HS, 27—33; Hardy, G. Chapitre 2. — Sanction administrative. — In: Un droit „administratif“ européen, Feilhès, L. (dir.), 1-во изд., Bruylant, Bruxelles, 2022, 51—65, по-специално стр. 53, No 97; de Moor-van Vugt, A. Administrative Sanctions in EU Law. — In: Administrative Sanctions in the European Union, Jansen, O. (éd.), Larcier, Bruxelles, 2013, 607—639 (вж. относно тази книга, Hofmann, H. C. H. Book Review: Administrative Sanctions in the European Union. — Common Market Law Review, 2015, vol. 52, No 5, 1420—1421); Jansen, O. Chapitre II. Pouvoirs de contrôle et de sanction de la mise en œuvre du droit de l’Union. — In: Traité de droit administratif européen, Auby, J.‑B. et Dutheil de la Rochère, J. (dir.), Bruylant, Bruxelles, 2022, 3. еd., 753—797, по-специално стр. 761.


46      Тук могат да се посочат по-специално конкурентното право, защитата на финансовите интереси, банковото право, транспортът или общата селскостопанска политика.


47      Вж. Caeiro, P. The influence of the EU on the “blurring” between administrative and criminal law. — In: Do labels still matter? Blurring boundaries between administrative and criminal law. The influence of the EU. Galli, F. et Weyembergh, A. (éds.), Éditions de l’Université Libre de Bruxelles, Bruxelles, 2014, 171—190; Weyembergh, A. et Joncheray, N. Punitive Administrative Sanctions and Procedural Safeguards: A Blurred Picture That Needs to Be Addressed“ — New Journal of European Criminal Law, vol. 7, No 2, 2016, 190—209; Hardy, G. Chapitre 2. — Sanction administrative. op. cit., 51—65; Kärner, M. Procedural Rights in the Outskirts of Criminal Law: European Union Administrative Fines. — Human Rights Law Review, No 4, 2022, 1—24.


48      CE:ECHR:1976:0608JUD000510071, § 82., Тоест, първо, правната квалификация на нарушението във вътрешното право (тук правото на Съюза, което в случая трябва да се приравни на „вътрешното право“ по смисъла на практиката на ЕСПЧ), второ, самото естество на нарушението, и трето, степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице.


49      Вж. решение от 5 юни 2012 г., Bonda (C‑489/10, EU:C:2012:319, т. 37 и сл.), в което мярка, която изключва възможността за земеделски производител да получава помощ за годината, за която е подал декларация с невярно съдържание относно допустимата площ, не е квалифицирана като наказателноправна санкция.


50      Вж. по аналогия във връзка със схемата за подпомагане в областта на селското стопанство решение от 11 юли 2002 г., Käserei Champignon Hofmeister (C‑210/00, EU:C:2002:440, т. 41 и цитираната съдебна практика).


51      Вж. заглавието на член 135 от Финансовия регламент за 2018 г.


52      Вж. също по аналогия решение от 5 юни 2012 г., Bonda (C‑489/10, EU:C:2012:319, т. 37 и сл.).


53      Решение Vialto (т. 31).


54      Вж. точка 72 от обжалваното съдебно решение.


55      Вж. точки 59 и 71 от настоящото заключение.