Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Австрия за 2012 г. и за представяне на становище на Съвета относно програмата за стабилност на Австрия за периода 2011—2016 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[2],

като взе предвид становището на Европейския парламент[3],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

след консултация с Икономическия и финансов комитет,

като има предвид, че:

(1)       На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)       На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите членки по заетостта[4], като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“.

(3)       На 12 юли 2011 г. Съветът прие препоръка относно националната програма за реформи на Австрия за 2011 г. и представи своето становище относно актуализираната програма за стабилност на Австрия за 2011—2014 г.

(4)       На 23 ноември 2011 г. Комисията прие втория годишен обзор на растежа, с което постави началото на втория европейски семестър за предварително и интегрирано координиране на политиката, залегнало в стратегията „Европа 2020“. На 14 февруари 2012 г. Комисията на основата на Регламент (EС) № 1176/2011 прие Доклад за механизма за предупреждение[5], в който Австрия не беше посочена сред държавите членки, за които се налага провеждането на по-задълбочен анализ.

(5)       На 2 март 2012 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от продължаване на диференцирана бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(6)       На 2 март 2012 г. Европейският съвет прикани също държавите членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(7)       На 24 април 2012 г. Австрия представи своята програма за стабилност за 2012 г., която обхваща периода 2011—2016 г., а на 25 април 2012 г. — своята национална програма за реформи за 2012 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)       Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета оценка на програмата за стабилност за 2012 г. Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий, въз основа на който са изготвени бюджетните прогнози в програмата, за 2012 г. и 2013 г. е предпазлив. За 2014—2016 г. сценарият е по-оптимистичен и съдържа прогноза за среден ръст на БВП от 2,1 %, като неговото равнище систематично надхвърля сегашните прогнози за потенциалния растеж. Целта на бюджетната стратегия, описана в програмата, е прекомерният дефицит да бъде коригиран до 2013 г., а средносрочната бюджетна цел (СБЦ) да бъде постигната до 2016 г. Докато преди СБЦ беше за балансиран в структурно отношение бюджет, в програмата тя е променена на структурен дефицит от 0,45 % от БВП, което отразява адекватно изискванията, заложени в Пакта за стабилност и растеж. Предвидената корекция на прекомерния дефицит е съобразена с крайния срок, определен в препоръката на Съвета, публикувана в контекста на процедурата при прекомерен дефицит през декември 2009 г. Въпреки това въз основа на (преизчисленото) структурно бюджетно салдо[6] прогнозата за средногодишно подобряване на състоянието на бюджета от 0,5 % от БВП за периода 2011—2013 г. е под равнището, препоръчано от Съвета, от 0,75 % от БВП. Според прогнозите напредъкът в структурно отношение по отношение на постигането на СБЦ е достатъчен през 2015 г., но е под целевия показател от 0,5 % от БВП, заложен в Пакта за стабилност и растеж, през 2014 г. и 2016 г. Въпреки това през периода 2014—2015 г. прогнозата за темпа на нарастване на държавните разходи с отчитане на дискреционните мерки по отношение на приходите съответства на целевия показател за разходите, заложен в Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това съществуват рискове, свързани с бюджетните цели, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. Така например представянето в цифрово изражение на бюджетния ефект на някои мерки поражда трудности, тъй като то зависи от тяхното индивидуално въздействие. Понеже все още законодателството не е прието, не са известни подробности относно данъка върху финансовите сделки. Не са уточнени предвидените намаления в разходите на поднационално равнище. В програмата се предвижда съотношението на дълга към БВП, което в края на 2011 г. възлизаше на 72,2 %, да достигне максимална стойност от 75,3 % през 2013 г. и след това постепенно да намалее до 70,6 % през 2016 г. По отношение на целевия показател за намаление на дълга, заложен в Пакта за стабилност и растеж, през 2014—2016 г. Австрия ще бъде в преходен период и предвиденото в програмата ще гарантира достатъчен напредък по отношение на изпълнението на целевия показател за намаление на дълга. Тази прогноза обаче крие известни рискове, свързани с нарастващата задлъжнялост на държавните предприятия, класифицирани извън сектора държавно управление, и възможните допълнителни тежести, произтичащи от държавната подкрепа за банковия сектор.

(9)       С приемането на последния пакет за бюджетна консолидация Австрия пое по пътя на по-устойчивите публични финанси. Въпреки това мерките, включени в пакета, не предвиждат значително рационализиране на бюджетните отношения между управлението на федерално, регионално и местно равнище, което се смята за важен източник на потенциални икономии. Принципно съгласие беше постигнато между федералното правителство и правителствата на провинциите относно централизирането на финансирането в здравеопазването, но договарянето на подробностите все още предстои.

(10)     С цел да повиши действителната пенсионна възраст, Австрия проведе реформи, които имат за основна цел да ограничат достъпа до схемата за пенсиониране по инвалидност. Не бяха предприети мерки по отношение на хармонизирането на законоустановената пенсионна възраст при мъжете и жените, което понастоящем е предвидено за 2024—2033 г. Трябва да бъдат подобрени още повече пригодността за заетост на по-възрастните работници и културата на активен живот на възрастните хора в предприятията. Предложените мерки може да не са достатъчно амбициозни за постигането на съществено нарастване на действителната пенсионна възраст.

(11)     Резултатите, постигнати на австрийския пазар на труда, са много добри, което се доказва и от регистрираното в Австрия най-ниско равнище на безработицата в ЕС през 2010 г. и 2011 г. Въпреки това според прогнозата потенциалът на работната ръка на страната след 2020 г. ще намалява. Следователно Австрия трябва да се стреми да се възползва в пълна степен от потенциала на населението в работоспособна възраст, като се справи с проблемите, свързани с ниския процент на заетостта сред по-възрастните работници и широкото прилагане на схемите за ранно пенсиониране и пенсиониране по инвалидност, високата данъчна и социалноосигурителна тежест върху трудовите доходи и сравнително голямото съсредоточаване на жените на нископлатените работни места и на работни места на непълно работно време. Освен това потенциалът на хората с миграционен произход не се използва в пълна степен поради тяхното ниско образователно равнище и трудностите, свързани с признаването на знания и умения, придобити в чужбина. Постиженията в областта на образованието, отразени в резултатите от проучването на PISA (Програма на ОИСР за международна оценка на учащите), са под средните за ЕС и влиянието на социалноикономическия произход върху постигнатите образователни резултати е особено голямо. Основните предизвикателства продължават да бъдат непрекъснато нарастващият броя студенти, което се дължи на високата вътрешна мобилност („масови университети“), и високият дял на преждевременно напускащите университетите (около 40 %) заедно със значителния недостиг на финансиране.

(12)     Австрия заема добра позиция по отношение на своята конкурентоспособност и производителност. Въпреки това в някои области страната е изправена пред относителни структурни слабости, които могат да навредят на нейния дългосрочен потенциал за растеж. Конкуренцията в сектора на услугите нямаше особено благоприятен ефект върху вътрешното търсене. Не бяха засегнати проблемите, свързани с високите цени на достъпа до мрежата и с поведението на традиционните предприятия, водещо до нарушаване на конкуренцията (създаването на пречки пред навлизането на пазара, конкуренцията и иновациите). Продължават да съществуват необосновани ограничения в сектора на свободните професии: според информацията, предоставена на Комисията от Австрия, броят на регулираните професии е много над средния за ЕС. Нужна е оценка на обосноваността и пропорционалността на регулирането в тези професии. Не беше постигнат видим напредък по отношение на ангажимента на Австрия да укрепи своя федерален орган по защита на конкуренцията. Директивата за услугите в крайна сметка беше изпълнена посредством приемането на „хоризонтален“ закон и изменения на законодателството на равнището на провинциите в съответствие с препоръките на Съвета от 2011 г.

(13)     Финансовият сектор в Австрия е изправен пред особени предизвикателства, свързани с голямата експозиция на австрийските банки към държавите от централна, източна и югоизточна Европа, с оглед на възможността влошаването на качеството на активите да продължава в някои от тези икономики. Преди да бъдат взети решения в областта на политиката, които биха имали трансграничен ефект, е необходим обмен на информация и координиране с надзорните органи в приемащата държава. Компетентните органи трябва също така да продължат да наблюдават отблизо и да преструктурират банките, които се възползваха от публично подпомагане, по-специално национализираните кредитни институции.

(14)     Австрия пое редица ангажименти в рамките на пакта „Евро плюс“. Тези ангажименти и изпълнението на ангажиментите, представени през 2011 г., засягат насърчаването на заетостта, увеличаването на конкурентоспособността и подобряването на устойчивостта на публичните финанси. Комисията оцени изпълнението на ангажиментите в рамките на пакта „Евро плюс“.

(15)                 В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Австрия. Тя извърши оценка на програмата ѝ за стабилност и националната ѝ програма за реформи. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Австрия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки (1)―(7) по-долу.

(16)     С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност на Австрия, като становището му[7] е изразено по-специално в препоръка (1) по-долу,

ПРЕПОРЪЧВА на Австрия да предприеме следните действия в периода 2012—2013 г.:

1.           Да изпълни бюджета за 2012 г., както е предвидено, и да укрепи и щателно изпълни бюджетната стратегия за 2013 г. и след това. Да определи достатъчно подробни мерки (по-специално на поднационално равнище) за осигуряване на своевременно коригиране на прекомерния дефицит и постигане на средногодишна структурна корекция, посочена в препоръките на Съвета в контекста на процедурата при прекомерен дефицит. Да осигури адекватна структурна корекция за постигането на достатъчен напредък по отношение на средносрочната бюджетна цел (СБЦ), в това число по отношение на постигането на целевия показател за разходите;

2.           Да предприеме по-нататъшни мерки за укрепване на националната бюджетна рамка чрез хармонизиране на отговорностите на федерално, регионално и местно равнище на управление, по-специално чрез провеждането на конкретни реформи, насочени към подобряване на организацията, финансирането и ефективността на здравеопазването и образованието;

3.           Да постигне напредък по отношение на хармонизирането на законоустановената пенсионна възраст при мъжете и жените; да повиши пригодността за заетост на по-възрастните работници и следи отблизо изпълнението на приетите неотдавна реформи за ограничаване на достъпа до механизмите за ранно пенсиониране, за да се гарантира, че повишаването на законоустановената и действителната пенсионна възраст се осъществява паралелно с нарастването на продължителността на живот;

4.           Да вземе мерки за намаляване на ефективната данъчна и осигурителна тежест за работната сила, особено за лицата с ниски доходи, с цел повишаване на равнището на заетост на по-възрастните хора и жените, като се има предвид нуждата да се предприемат мерки за противодействие на ефекта на демографските промени върху работещото население; да измести данъчната тежест върху данъците върху недвижимото имущество и екологичните данъци без това да има последици за бюджета; да намали големите разлики в заплащането при мъжете и жените и подобри възможностите за заетост на пълен работен ден за жените, а именно чрез осигуряване на допълнителни детски заведения;

5.           Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на резултатите в образованието, особено сред младите хора в неравностойно положение; да предприеме мерки за намаляване на броя на студентите, напускащи университетите преждевременно;

6.           Да предприеме допълнителни стъпки за насърчаване на конкуренцията в секторите на услугите чрез намаляване на пречките пред навлизането на пазара в сектора на комуникациите и транспорта и на енергийните пазари на дребно; да премахне необоснованите ограничения по отношение на достъпа до свободните професии; да засили правомощията на органите по защита на конкуренцията и ускори провеждането на реформата на законодателството в областта на конкуренцията;

7.           Да ускори преструктурирането на банките, получили публично подпомагане, без това да води до намаляване на техния ливъридж; да подобри още повече сътрудничеството и координацията на националните решения в областта на политиката с надзорните органи във финансовия сектор на други държави.

Съставено в Брюксел на година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               COM(2012) 306 окончателен.

[3]               P7_TA(2012)0048 и P7_TA(2012)0047.

[4]               Решение 2012/238/EС на Съвета от 26 април 2012 г.

[5]               COM(2012) 68 окончателен.

[6]               Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки, преизчислено от службите на Комисията въз основа на данните в програмата и с помощта на общоприетата методика.

[7]               Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета.