<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-09-202509C104202207760-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0776-22-202507914-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="18/09/2025 17:42:42" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="vW1rTwAeIocJtUc9aZw6gNClvkHlwFmexgtPh/8lbXDbgiMfi7owzEBJkTc2HZ05ey4CsB3uFCiIphgKK4OCqDBaCFpSOP43lE5FlLSh2ah4qHUi4/f93oTWSXB7vAbENDzXaZagF1mfLAvw9SJXXxCpCEQicBicd1WyruUc6ok=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0776" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 13-08-25 21:33:20" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="8ec1882d13b54031bda52c96dc13e92f" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0776" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 4.9.2025 г. — C-776/22 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      4 септември 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Жалба — Жалба за отмяна — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Представителство на непривилегировани страни в преки производства пред съдилищата на Европейския съюз — Представителство на адвокатска кантора от адвокат, съдружник в кантората — Адвокат, който има качеството на трето лице спрямо на жалбоподателя — Презумпция за независимост — Оборване на презумпцията — Условия“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑776/22 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 декември 2022 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Studio Legale Ughi e Nunziante, установено в Рим (Италия), представлявано от L. Cascone, A. Clemente, F. De Filippis и A. Marega, avvocati,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-7" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      като другите страни в производството са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Hanf, R. Raponi и Д. Стоянова-Вълчанова,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-10" title="page-1">
      ответник в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      подпомагана от
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от F. Erlbacher, P. Stancanelli и C. Urraca Caviedes,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-13" title="page-1">
      встъпила страна в производството по обжалване,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-14" title="page-1">
      СЪДЪТ (голям състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, S. Rodin, A. Kumin и N. Jääskinen (докладчик), председатели на състави, Aл. Арабаджиев, E. Regan, N. Piçarra, F. Schalin, S. Gervasoni, N. Fenger и R. Frendo, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 февруари 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-21" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Studio Legale Ughi e Nunziante, професионално сдружение по италианското право (наричано по-нататък „адвокатската кантора“), иска отмяна на определението на Общия съд на Европейския съюз от 10 октомври 2022 г., Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO — Nunziante и Ughi (UGHI E NUNZIANTE) (T‑389/22, EU:T:2022:662, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Общият съд отхвърля като явно недопустима жалбата му за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 април 2022 г. (преписка R 407/2021‑5), постановено в производство по отмяна на марката „Ughi e Nunziante“ (наричано по-нататък „спорното решение“), подадена от адвокатската кантора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 19, първа—четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-1">
      „Държавите членки и институциите на [Европейския съюз] се представляват пред Съда от представител, назначен за всеки конкретен случай; този представител може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-1">
      Държавите, различни от държавите членки, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИО“)], а също и Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), упоменат в това споразумение, се представляват по същия начин.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-1">
      Останалите страни се представляват от адвокат.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-1">
      Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за [ЕИП], може да представлява или да подпомага страна пред Съда“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-1">
      „Дело се завежда пред Съда с писмена искова молба, адресирана до секретаря. В исковата молба се посочват името на ищеца и неговият постоянен адрес, както и качеството на подписалия молбата, името/имената на страната/страните, срещу която/които е заведена молбата, предметът на спора, исканията на страните и кратко изложение на правните аргументи, на които се основава исковата молба.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-1">
      Молбата се придружава, по целесъобразност, от мярката, чиято отмяна се иска или, при обстоятелствата по член 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от писмените доказателства относно датата, на която институцията е трябвало да действа в съответствие с посочения член. Ако документите не са представени с исковата молба, секретарят иска от съответната страна да ги представи в разумен срок, но правата на страната не се погасяват, дори и документите да бъдат представени след изтичането на срока за образуване на дело“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз процедурата пред Общия съд се урежда от дял III от този статут, към който спадат цитираните в точки 2 и 3 от настоящото решение разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 51 от Процедурния правилник на Общия съд, озаглавен „Задължение за представителство“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-1">
      „1. Страните трябва да бъдат представлявани от представител или адвокат при условията, предвидени в член 19 от Статута [на Съда на Европейския съюз].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-1">
      2. Адвокатът, който представлява или подпомага страна, е длъжен да представи в секретариата документа, който удостоверява, че има право да практикува пред юрисдикция на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, освен ако такъв документ вече е представен за нуждите на регистрацията за достъп до e-Curia.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-1">
      3. Адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-1">
      4. Ако посоченият в параграф 2 или посоченият в параграф 3 документ не бъде представен, секретарят определя на съответната страна разумен срок за представянето му. Ако документът не бъде представен в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на съответното изискване води до формалната недопустимост на исковата молба, жалбата или писменото изявление или налага констатацията, че адвокатът не представлява или не подпомага съответната страна“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 55 от този процедурен правилник, озаглавен „Отстраняване от производството“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-1">
      „1. Ако счита, че поведението на представител, юридически съветник или адвокат пред Общия съд, пред председателя, пред съдия или пред секретаря е несъвместимо с престижа на Общия съд или с изискванията за добро правораздаване, или че този представител, юридически съветник или адвокат използва правата, които има в това си качество, за цели, различни от тези, за които те са му предоставени, Общият съд уведомява за това заинтересованото лице. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-1">
      2. По същите съображения във всеки един момент Общият съд може, след изслушване на заинтересованото лице, с мотивирано определение да отстрани от производството представител, юридически съветник или адвокат. Определението подлежи на незабавно изпълнение.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-1">
      3. Когато представител, юридически съветник или адвокат бъде отстранен от производството, то се спира за определен от председателя срок, за да се даде възможност на заинтересованата страна да определи друг представител, юридически съветник или адвокат.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 78 от посочения процедурен правилник, който се отнася до „Приложения[та] към исковата молба или жалбата“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-1">
      „1. При необходимост към исковата молба или жалбата се прилагат документите по член 21, втора алинея от Статута [на Съда на Европейския съюз].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-1">
      5. Към исковата молба или жалбата се прилагат документите по член 51, параграфи 2 и 3.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-1">
      6. Ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията по параграфи 1—5, секретарят определя на ищеца или жалбоподателя разумен срок за представяне на посочените по-горе документи. Ако тази нередовност не бъде отстранена в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на тези изисквания води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 септември 2017 г. адвокатската кантора подава до EUIPO искане за отмяна на словната марка на Европейския съюз „UGHI E NUNZIANTE“ за всички услуги, за които тази марка е била регистрирана.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 23 февруари 2021 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава това искане за всички услуги, с изключение на „правните услуги“ от клас 45 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 март 2021 г. адвокатската кантора обжалва пред EUIPO това решение само в частта, в която искането за отмяна е отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното определение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 юли 2022 г. адвокатската кантора подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като явно недопустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 5 от това определение Общият съд припомня по-специално, че съгласно член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз страните, различни от държавите членки и институциите на Европейския съюз, държавите членки, страни по Споразумението за ЕИП, и Надзорния орган на ЕАСТ, трябва да се представляват от адвокат и само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява страна пред съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 6 от това определение Общият съд уточнява, че от текста на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и по-специално от употребата на израза „се представляват“, както и от точка 44 от решение от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA (C‑110/21 P, EU:C:2022:555), следва, че „страна“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от качеството ѝ, няма право сама да извършва действия пред съд на Съюза, а трябва да ползва услугите на трето лице, дори ако тази страна е адвокат, който има право да практикува пред национална юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 7 и сл. от същото определение Общият съд припомня мотивите, поради които това буквално тълкуване се потвърждава както от контекста на тази разпоредба, така и от преследваната с нея цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се основава по-специално на точка 47 от решение от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA (C‑110/21 P, EU:C:2022:555), в точка 9 от обжалваното определение Общият съд приема, че целта на посочената в член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз функция на процесуално представителство от адвокат, която се упражнява в интерес на доброто правораздаване, се състои най-вече в това да се защитят по най-добрия начин интересите на доверителя при пълна независимост, както и при спазване на закона, на професионалните правила и на правилата на професионалната етика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък в точка 10 от това определение Общият съд констатира, че определението на понятието „независимост“ на адвоката е доразвито в областта на процесуалното представителство пред съдилищата на Съюза, като доминиращият критерий в това отношение вече е опазването и защитата на интересите на клиента.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 11 от посоченото определение Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика изискването за независимост на адвоката се дефинира не само по отрицателен начин, т.е. с липсата на трудово правоотношение между адвоката и неговия клиент, но и по положителен начин, с препращане към правилата на професионалната етика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 12 и 13 от същото определение той уточнява, с оглед на собствената си практика и практиката на Съда, първо, че в специфичния контекст на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз това изискване за независимост задължително означава, че между адвоката и неговия клиент не трябва да има трудово правоотношение, второ, че посоченото изискване се прилага и когато представляваната страна е адвокатска кантора и трето, че съгласно същото изискване не трябва да липсва каквато и да било връзка между адвоката и неговия клиент, а само такава връзка, които явно засяга способността на адвоката да изпълни своята защитна функция, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент при спазване на закона, на професионалните правила и на правилата на професионалната етика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в точки 15 и 16 от обжалваното определение Общият съд констатира, че в случая жалбоподателят, който е адвокатска кантора, е упълномощил да го представляват трима адвокати, които практикуват в кантората в качеството на съдружници. Той приема, че това качество не е съвместимо с изискванията за независимост, чието спазване е необходимо, за да бъде представлявана кантората пред съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това в точка 17 от обжалваното определение Общият съд приема, че след като жалбата е подписана от адвокати, които нямат качеството на трето независимо лице спрямо жалбоподателя, тя не е била подадена в съответствие с член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюзи и с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в точка 18 от обжалваното определение Общият съд приема, че неизпълнението на задължението за процесуално представителство от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, страна по Споразумението за ЕИП, не е изискване, чието неспазване може да бъде санирано след изтичането на срока за образуване на дело съгласно член 21, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 78, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 декември 2022 г. адвокатската кантора подава в секретариата на Съда настоящата жалба срещу обжалваното определение, в подкрепа на която изтъква три основания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С молби, подадени на същата дата, тя иска, от една страна, на основание член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда жалбата ѝ да бъде допусната в съответствие с член 58а от Статута на Съда на Европейския съюз, и от друга страна, на основание член 95, параграф 2 от този процедурен правилник името ѝ, както и имената на различните адвокати, споменати в жалбата, да бъдат анонимизирани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 4 януари 2023 г. Съдът отхвърля искането за анонимизиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 8 май 2023 г., Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO (C‑776/22 P, EU:C:2023:441), Съдът допуска разглеждане само на второто и на третото основание на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 18 септември 2023г. на Европейската комисия е разрешено да встъпи в производството в подкрепа на исканията на EUIPO.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си жалбоподателят моли Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">като главно искане, да уважи второто основание на жалбата и да отмени обжалваното определение, или да установи валидността на процесуалното му представителство от упълномощените от него за целите на обжалването пред Общия съд адвокати и следователно да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност, да уважи третото основание на жалбата и да отмени обжалваното определение, или да постанови, че адвокатската кантора има право да продължи производството със съдействието на външен за адвокатското сдружение, каквото представлява жалбоподателят, адвокат и съответно да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">EUIPO иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди адвокатската кантора да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията също иска жалбата да бъде отхвърлена и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто основание, изтъкнато от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, е изведено от нарушение на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 51 от Процедурния правилник на Общия съд. Трето основание е изведено от нарушение на членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и евентуално на член 51, параграф 4 и на член 55, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Както бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, Съдът допуска разглеждане само на второто и на третото основание на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е тълкувал неправилно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 51 от Процедурния правилник на Общия съд. Това основание се състои от две части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 17 от обжалваното определение е приел, че първоинстанционната жалба не е подадена при спазването по-специално на член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно който само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, може да представлява или да подпомага страна пред Съда. Той поддържа, че е представил всички документи, доказващи, че адвокатите, които е упълномощил да го представляват, са вписани в Римската адвокатска колегия (Италия) и че следователно имат право да практикуват пред италианските юрисдикции, като по този начин е спазено поставеното от въпросната разпоредба условие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част жалбоподателят упреква Общия съд, че е тълкувал неправилно член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, като е приел, че адвокатите, които са съдружници в кантора, нямат необходимата независимост спрямо тази кантора, за да могат да я представляват в производство пред юрисдикциите на Съюза, в нарушение на практиката на Съда, и по-специално на решение от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA (C‑110/21 P, EU:C:2022:555).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на тази втора част жалбоподателят твърди, на първо място, че съдебната практика относно „представителство сам на себе си“ пред юрисдикциите на Съюза, цитирана в точки 6 и 8 от обжалваното определение, е неотносима към обстоятелствата по настоящо дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност съгласно националното право, което урежда тази материя, професионалното сдружение „Studio Legale Ughi e Nunziante“ било самостоятелен правен субект спрямо своите членове. Според жалбоподателя щяло да е налице „представителство сам на себе си“ само ако той беше определил за адвокат своя законен представител. Както обаче самият Общ съд констатирал в точка 15 от обжалваното определение, това не било така в настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, жалбоподателят твърди по същество, че съгласно по-новата практика на Съда не може да се презумира, че адвокат, който е съдружник в кантора, не притежава необходимата независимост, за да може да представлява тази кантора пред юрисдикциите на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение жалбоподателят подчертава, най-напред, че за да се установи дали един адвокат отговаря на изискването за независимост съгласно тълкуването му в по-новата съдебна практика, трябва да се прецени преди всичко дали адвокатът може да защити интересите на определилата го за представител страна. Освен това изискването за независимост на адвоката трябвало да се преценява по специфичен начин, когато жалбоподателят е адвокатска кантора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, жалбоподателят поддържа, че макар понятието „адвокат“ по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да трябва да се тълкува самостоятелно, критериите, необходими за установяване на независимостта на адвоката, а именно липсата на трудово правоотношение и позоваването на професионалните правила и на правилата на професионалната етика, трябва да се преценяват с оглед на релевантното национално законодателство, a fortiori при липсата на норми на правото на Съюза в тази област.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение жалбоподателят уточнява, от една страна, че съгласно италианското право упражняването на адвокатската професия е несъвместимо с всяко трудово правоотношение, което предполага отношение на власт и подчинение, поради което не съществува никакво трудово правоотношение между адвокатска кантора и адвокат, който е член на тази адвокатска кантора като съдружник. От друга страна, услугата, която съдружниците на жалбоподателя му предоставяли, била в съответствие с приложимото национално законодателство, както и с правилата за професионална етика на адвокатската професия, които предвиждат задължение за независимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, предвид гореизложеното жалбоподателят счита, че в случая независимостта на адвоката може да бъде засегната само ако е налице конфликт на интереси и ако се упражнява външен натиск или намеса върху тримата адвокати, който е определил да го да го представляват. Що се отнася евентуалния конфликт на интереси, жалбоподателят счита, че в специфичния случай, в който адвокат съдружник в адвокатска кантора, представлява последната, не става дума за конфликт, а по-скоро за общност на интереси. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">EUIPO, подкрепяна от Комисията, счита, че второто основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">EUIPO изтъква, най-напред, че противно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваното определение Общият съд не е поставил под съмнение факта, че упълномощените от тази страна адвокати имат право да практикуват пред италианските съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък тя припомня, че от текста на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че страната трябва да бъде „представлявана“, което означава, че тя няма право сама да предприема действия, а трябва да ползва услугите на трето лице. Това се потвърждавало от контекста, в който следва да се тълкува тази разпоредба, тъй като страната и нейният представител не могат да бъдат едно и също лице. Освен това EUIPO подчертава, че целта на задължителното представителство от адвокат е, от една страна, да се попречи на частноправните субекти да предприемат сами действия по съдебен ред, и от друга страна, да се гарантира, че юридическите лица се защитават от представител, който е достатъчно отдалечен от тях. Обжалваното определение обаче се основавало главно на факта, че тъй като адвокатите, на които е възложено да представляват жалбоподателя пред Общия съд, са негови съдружници, те не могат да се считат за независими трети лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, EUIPO уточнява, че изискването за независимост на адвоката трябва да се тълкува, от една страна, по отрицателен начин, доколкото то не допуска да е налице трудово правоотношение между адвоката и неговия клиент, и от друга страна, по положителен начин, чрез позоваване на професионалната дисциплина. Следователно независимостта на адвоката се разбира не като липса на каквато и да било връзка с неговия клиент, а само като липса на връзки, които явно засягат способността му да изпълнява защитната си функция, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент. В случая EUIPO счита, че качеството на съдружници на тримата адвокати, упълномощени да представляват адвокатската кантора, жалбоподател пред Общия съд, предполага, че те упражняват значителни административни и финансови правомощия в рамките на тази кантора. Това обстоятелство очевидно застрашавало независимостта на тези адвокати и явно засягало способността им да изпълняват функциите си, тъй като качеството на адвокат само по себе си не предоставяло достатъчно независимост на определения представител по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, която встъпва в подкрепа на EUIPO, също изтъква, че от практиката на Съда следва, че процесуалното представителство на юридическо лице от адвокати, които не са достатъчно отдалечени от това юридическо лице и чиито интереси съвпадат с неговите, не отговаря на изискванията на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. В случая фактът, че адвокатите, които са подписали жалбата от името на адвокатската кантора, жалбоподател пред Общия съд, имат качеството на съдружници в тази кантора, означавал, че не е налице достатъчно разделение между жалбоподателя и неговите представители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производствата пред Общия съд съгласно член 53 от този статут, предвижда две отделни и кумулативни условия за представителството пред съдилищата на Съюза на страните, които не са визирани в член 19, първа и втора алинея, така наречените „непривилегировани“ страни. Съгласно първото условие, предвидено в член 19, трета алинея, тези страни трябва да се „представляват от адвокат“. Съгласно второто условие, предвидено в член 19, четвърта алинея, само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява или да подпомага страна пред съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от второто основание, изведена от нарушение на член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто кумулативно условие за валидност на процесуалното представителство на непривилегирована страна пред съдилищата на Съюза, предвидено в член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, което се отнася до правото на адвоката да практикува пред национален съд, Съдът вече е постановил, че от текста на тази разпоредба следва, че смисълът и обхватът на това условие трябва да се тълкуват чрез препращане към съответното национално право (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 56, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая е безспорно, че упълномощените от жалбоподателя адвокати имат право да практикуват пред италианските съдилища съгласно националните разпоредби, уреждащи тази материя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, като е приел в точка 17 от обжалваното определение, че първоинстанционната жалба не е подадена в съответствие с член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първата част от второто основание трябва да бъде уважена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от второто основание, изведена от нарушение на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първото кумулативно условие за валидност на процесуалното представителство на непривилегирована страна пред съдилищата на Съюза, предвидено в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, което се състои в задължението тези страни да се „представляват от адвокат“, съгласно постоянната съдебна практика, тъй като в тази разпоредба не се прави препращане към правото на държавите членки, това понятие следва да се тълкува самостоятелно и еднакво в целия Съюз, като се държи сметка не само за текста на посочената разпоредба, но и за нейния контекст и цел (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 57, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 43).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Съдът е постановил, на първо място, че както от текста на посочената разпоредба, и по-специално от употребата на израза „се представляват“, така и от контекста, в който тя се вписва, следва, че „страна“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от качеството ѝ, няма право сама да предприема действия пред съдилищата на Съюза, а трябва да ползва услугите на трето лице, като последното може да бъде само „адвокат“ (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 58 и 60, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 44 и 45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това тълкуване е в съответствие с целта на предвиденото в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз условие, а именно, от една страна, да се попречи на страните, частноправни субекти, да предприемат сами действия по съдебен ред, без да прибягват до посредник, и от друга страна, да се гарантира, че юридическите лица са защитавани от представител, който е достатъчно отдалечен от представляваното от него юридическо лице (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 61, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 46).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Съдът е постановил, че функцията на процесуално представителство от „адвокат“ по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз се състои най-вече в това да се защитят по най-добрия начин интересите на доверителя при пълна независимост, както и при спазване на закона, на професионалните правила и на правилата на професионалната етика (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/18 P, EU:C:2022:555, т. 62, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 46—52 от заключението си, от практиката на Съда следва, че първото кумулативно условие на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, което е задължението за непривилегированите страни да се „представляват от адвокат“, включва спазването на две изисквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, както следва от точка 55 от настоящото решение, това условие налага на непривилегированите страни забрана за „представителство сам на себе си“ пред съдилищата на Съюза, тоест тези страни в никакъв случай не могат да се представляват сами.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като в Статута на Съда на Европейския съюз или в Процедурния правилник на Съда не е предвидено никакво изключение от тази забрана, предявяването на иск или подаването на жалба, подписан(а) от самия ищец или жалбоподател, в никакъв случай не може да е достатъчно за предявяването на иск или подаването на жалба, при това дори ако ищецът или жалбоподателят е адвокат, който има право да практикува пред национален съд (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/18 P, EU:C:2022:555, т. 59, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, както следва от точка 57 от настоящото решение, посоченото условие задължава представителите на непривилегированите страни да спазват изискване за независимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изискване се дефинира както по отрицателен, така и по положителен начин. По отрицателен начин то се определя от липсата на трудово правоотношение, характеризиращо се с отношение на власт и подчинение, между представителя, определен от една от страните, и тази страна. По положителен начин посоченото изискване се отнася до професионалната етика и дисциплина (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 63, и от 14 юли 2022 г., Universität Bremen/REA, C‑110/21 P, EU:C:2022:555, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това същото изискване трябва да се разбира не като липса на каквато и да било връзка между определения от дадена страна представител и тази страна, а само на връзка, която явно засяга способността на представителя да изпълни своята защитна функция, припомнена в точка 57 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 64).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За всеки адвокат, независимо от формата, в която упражнява професията си и която е разрешена от приложимите закони, професионалните правила и правилата на професионалната етика, се презумира, с уговорката, която ще бъде изложена в следващата точка, че отговаря на изискването за независимост, произтичащо от първото кумулативно условие на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това, както следва от точка 62 от настоящото решение, изискването за независимост, което тежи върху представителите на непривилегированите страни в специфичния контекст на тази разпоредба, означава задължително, че не трябва да е налице каквото и да било трудово правоотношение, за което са характерни отношения на власт и подчинение, между страната и упълномощения от нея представител. Следователно посочената в предходната точка презумпция за независимост не се прилага, когато е налице такова трудово правоотношение. Такава по-специално е хипотезата, при която адвокати, които в съответствие с приложимото национално право упражняват професията си като служители на наелата ги адвокатска кантора, представляват последната пред съдилищата на Съюза. Същото важи и в хипотезата, при която юрисконсулти на предприятие („in-house lawyers“), които са членове на адвокатска колегия на държава членка и съгласно националното право на тази държава членка има право да представляват пред националните съдилища юридическото лице, с което са обвързани с трудово правоотношение, трябва да представляват това лице пред съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Извън хипотезите, в които е налице трудово правоотношение, характеризиращо се с наличието на отношение на власт и подчинение между страната и упълномощения от нея представител, тази презумпция за независимост се прилага и може да бъде оборена само ако от конкретните обстоятелства следва, че между тях съществуват връзки, които явно засягат способността на представителя да изпълнява функциите си, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент, или ако представителят не спазва приложимите национални професионални правила и правила на професионалната етика (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 64).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая в точка 16 от обжалваното определение Общият съд приема, че „качеството на адвокати, съдружници в адвокатската кантора, която е жалбоподател в случая“ „не е съвместимо с изискванията за независимост, чието спазване е необходимо, за да бъде представлявана тази кантора пред Общия съд“. От това в точка 17 от посоченото определение той заключава, че „тъй като първоинстанционната жалба е била подписана от адвокати, които нямат качеството на трето независимо лице спрямо жалбоподателя“, тя не е била подадена в съответствие с член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче при условия, които са в съответствие с приложимите закони, професионални правила и правила на професионалната етика, адвокати имат качеството на съдружници в кантората, която представляват пред съдилищата на Съюза, това обстоятелство само по себе си не може да се счита за несъвместимо с изискването за независимост. Всъщност, от една страна, подобно обстоятелство не може да се приравни на обстоятелство, при което е налице трудово правоотношение по смисъла на припомнената в точка 62 от настоящото решение съдебна практика. От друга страна, ако няма конкретни доказателства, че между адвокатската кантора и съдружника, когото тя е определила за свой представител, са налице връзки, които явно засяга способността на последния да изпълнява функциите си по представителство, обслужвайки по най-добрия начин интересите на тази страна, или че посоченият съдружник не спазва приложимите национални професионални правила и правила на професионалната етика, презумпцията за независимост на адвоката съдружник не може да се счита за оборена. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, като не се е съобразил с обхвата на изискването за независимост, произтичащо от първото кумулативно условие, предвидено в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика всяко обстоятелство, което се отнася до допустимостта на подадената пред Общия съд жалба за отмяна, в това число и представителството на юридическо лице от адвокат при подаването на жалбата, може да бъде абсолютна процесуална предпоставка, която съдът на Съюза е длъжен да разгледа служебно (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2024 г., Pilatus Bank/ЕЦБ, C‑256/22 P, EU:C:2024:125, т. 34 и 36 и цитираната съдебна практика). Фактът, че такава жалба не е подадена в съответствие с изискванията на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както е тълкуван в практиката на Съда, представлява такова обстоятелство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Задължението на съда на Съюза да разгледа служебно абсолютна процесуална предпоставка, обаче не засяга зачитането на правото на защита. Следователно съдилищата на Съюза по принцип не могат да основават решението си на основание, което са разгледали служебно, дори ако то е абсолютна процесуална предпоставка, без предварително да поканят страните да представят становищата си по това основание (вж. в този смисъл решение 17 декември 2009 г., Réexamen M/EMEA, C‑197/09 RX–II, EU:C:2009:804, т. 40—42 и 57 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се отбележи, че в точки 15—19 от обжалваното определение Общият съд само е констатирал, че жалбоподателят е адвокатска кантора, която е упълномощила трима адвокати, които практикуват в рамките на кантората в качеството на съдружници, да я представляват и въз основа на тази констатация е направил погрешния от правна страна извод, че тези адвокати не могат да представляват кантората при съвместими с член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз условия и че тази несъвместимост не може да бъде санирана след изтичането на срока за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд обаче е трябвало най-напред да провери, като евентуално прибегне до процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, дали е съществувало трудово правоотношение между тези трима адвокати и адвокатската кантора по смисъла на точка 65 от настоящото решение. Ако липсва такова трудово правоотношение само конкретни доказателства, че връзките между адвокатската кантора и представляващите я адвокати съдружници могат явно да засегнат способността им да изпълняват функциите си или че тези адвокати не спазват приложимите национални професионални правила и правила на професионалната етика, биха позволили да се заключи, че липсва независимост по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в съответствие с припомнената в точка 71 от настоящото решение съдебна практика, преди да се произнесе по този въпрос, Общият съд е трябвало да прикани жалбоподателя да представи становището си, за да гарантира ефективността на правото му на защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, ако е счел, че изискването за независимост не е спазено, преди да обяви жалбата за недопустима, Общият съд е трябвало да прикани жалбоподателя да определи нов адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност с оглед на тежестта на последиците за жалбоподателя от нарушение на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, а именно обявяване на жалбата му за недопустима, което не подлежи на саниране, той трябва да може, след като е бил информиран за обстоятелствата, които според Общия съд обосновават приемането на решение за обявяване на недопустимост, и е имал възможност да изрази становище по тези обстоятелства, да определи нов адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от член 78, параграф 6 във връзка с член 51, параграфи 2—4 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че страна не трябва да бъде санкционирана с недопустимост на жалбата ѝ, без преди това да е била поканена да отстрани нередовностите, с мотива че жалбата ѝ не отговаря на условията по член 78, параграфи 1—5 от този процедурен правилник. От член 55, параграфи 1 и 3 от посочения процедурен правилник следва също, че това важи и когато поведението на адвокат се счита за несъвместимо с престижа на Общия съд или с доброто правораздаване в хода на производството. Всъщност в такива случаи тези разпоредби гарантират непрекъснатостта на производството, като предвиждат, в зависимост от случая, че съответната страна може да представи необходимите доказателства или да посочи нов представител в определен от секретариата разумен срок.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва също да се отбележи, че член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз не определя изчерпателно хипотезите на отстраняване на нередовностите на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем Съдът вече е имал повод да приеме, без член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз да е пречка за това, че в случай на подаване на жалба, подписана от самия жалбоподател, жалбоподателят следва да бъде приканен да отстрани нередовностите на жалбата (вж. в този смисъл определение от 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, EU:C:1996:473, т. 3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 108 от заключението си, от съществуващата практика на държавите членки следва, че когато националното право предвижда, че валидността на процесуалните действия на страна се постави под въпрос поради неспазване на изискването за независимост на представителя на тази страна, тази нередност може поне да бъде отстранена в хода на производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно втората част от второто основание за обжалване и второто основание в неговата цялост трябва да бъдат уважени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това, без да е необходимо да се разглежда третото основание за обжалване, обжалваното определение следва да се отмени. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата пред Общия съд</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато Съдът отменя решението на Общия съд, той може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Съдът разполага с необходимата информация, за да се произнесе окончателно по въпроса дали жалбата е подадена в съответствие с член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност изглежда, че жалбата е подадена от името на жалбоподателя от адвокати, за които може да се предположи, в съответствие с изложеното в точка 68 от настоящото решение, че отговарят на изискването за независимост по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз. Тъй като нито едно доказателство в преписката по делото не позволява да се обори тази презумпция, нито дори да се постави под съмнение факта, че адвокатите на жалбоподателя отговарят на това изискване, следва да се приеме, че жалбата отговаря на въпросното изискване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по останалите въпроси, делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-142" title="page-1">
      По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя определението на Общия съд на Европейския съюз от 10 октомври 2022 г., Studio Legale Ughi e Nunziante/EUIPO — Nunziante et Ughi (UGHI E NUNZIANTE) (T‑389/22, EU:T:2022:662).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-146" title="page-1">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: италиански.</p>
</body>
</html>
