<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑580/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0580</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:429">EU:C:2017:429</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170608">8.6.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C‑580/15</P><P>VAN DER WEEGEN И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20170608">8 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE><NOTE TYPE="ENDNOTE" NUMBERING="roman" NOTE.ID="E0002"><P>След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в предмета на делото, в представителството на страните и в точки 13 и 31.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 56 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство</KEYWORD><KEYWORD>Данъчно законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху доходите</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване от данък само на лихвите, които са изплатени от банки, отговарящи на определени законови условия</KEYWORD><KEYWORD>Непряка дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Банки, установени в Белгия, и банки, установени в друга държава членка</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑580/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg West-Vlaanderen, afdeling Brugge (Първоинстанционен съд на Западна Фландрия, отделение Брюж, Белгия) с акт от <DATE ISO="20151028">28 октомври 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20151109">9 ноември 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Maria Eugenia Van der Weegen,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Miguel Juan Van der Weegen,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Anna Pot,</HT></P><P>в качеството на наследници на Johannes Van der Weegen, починал,</P><P><HT TYPE="BOLD">Anna Pot,</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Belgische Staat,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в пети състав, M. Berger (докладчик), A. Borg Barthet и F. Biltgen, съдии,</P><P>генерален адвокат: N. Wahl,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г‑жа Van der Weegen, г‑н Van der Weegen и г‑жа Pot, от C. Hendrickx и M. Vandendijk, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux и М. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от S. D’Aloia, експерт,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Roels, в качеството на представител,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, както и на членове 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Maria Eugenia Van der Weegen, г‑н Miguel Juan Van der Weegen, г‑жа Anna Pot, в качеството им на наследници на г‑н Johannes Van der Weegen, и г‑жа Anna Pot, от една страна, и Belgische Staat (белгийската държава), от друга страна, по повод на отказа да им се признае право на данъчно освобождаване за полученото възнаграждение от спестовен влог в държава членка, различна от Кралство Белгия.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 21 от Code des impôts sur les revenus (Кодекс за данъците върху доходите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>CIR 1992<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) в редакцията му, приложима за финансовата 2010 г. (доходи от 2009 г.), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Доходите от капитали и движимо имущество не включват:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>първите <FT TYPE="NUMBER">1730</FT> [EUR] (основен размер <FT TYPE="NUMBER">1250</FT> [EUR]) годишно от получените доходи от спестовни влогове, без договорно условие за срок или за предизвестие, от установените в Белгия кредитни институции, за които се прилага Законът от <DATE ISO="19930322">22 март 1993 г.</DATE> относно статута и контрола на кредитните институции, при условие че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>тези влогове отговарят и на условията, определени от краля въз основа на становище на Commission bancaire, financière et des assurances [Комисия по банкови, финансови и застрахователни въпроси] […], относно валутата, в която се разкриват, относно условията и начините за извършване на тегления и преводи, както и относно формирането, размера и начина на изчисляване на възнаграждението по тях,</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:364">EU:C:2013:364</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът постановява, че тази разпоредба е в противоречие с член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 170 от Loi du 25 avril 2014 portant des dispositions diverses (Закон от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE> за въвеждане на различни разпоредби, Moniteur belge, <DATE ISO="20140507">7 май 2014 г.</DATE>, стр. 36946, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Законът от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) изменя член 21, 5° от CIR 1992, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Доходите от капитали и движимо имущество не включват:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>първите <FT TYPE="NUMBER">1250</FT> EUR (неиндексирана сума) годишно от получените доходи от спестовни влогове, без договорно условие за срок или за предизвестие, от кредитните институции по член 56, параграф 2, 2°, а, при условие че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>тези влогове отговарят и на условията, определени от краля въз основа на становище на Белгийската национална банка и на Commission bancaire, financière et des assurances [Комисия по банкови, финансови и застрахователни въпроси], в съответната област на тяхната компетентност, относно валутата, в която се разкриват, относно условията и начините за извършване на тегления и преводи, както и относно формирането, размера и начина на изчисляване на възнаграждението, или — за влогове в кредитни институции, установени в друга държава от Европейското икономическо пространство — при условие че тези влогове отговарят на аналогичните критерии, определени от сходните компетентни органи на другата държава членка,</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Изложението на мотивите за изменението на член 21, 5° от CIR 1992 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Изисква се условията да са аналогични, тоест на първо място за спестовните влогове трябва да важат същите базови условия, които са посочени и в член 21, 5° от CIR 1992; освен това тези влогове трябва да отговарят на критериите, определени от държавните власти в съответната държава членка относно валутата, в която се разкриват, относно условията и начините на извършване на тегления и преводи, както и относно формирането, размера и начина на изчисляване на възнаграждението по тях. Последно посочените критерии трябва да са сходни на приложимите в Белгия. Това означава, че без да е необходимо да са еднакви, те все пак трябва да имат сравним обхват […]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Аrrêté royal du 27 août 1993 d’exécution du CIR 1992 (Кралски указ от <DATE ISO="19930827">27 август 1993 г.</DATE> за прилагане на CIR 1992, Moniteur belge, <DATE ISO="19930913">13 септември 1993 г.</DATE>, стр. 20096), изменен с Кралски указ от <DATE ISO="20081207">7 декември 2008 г.</DATE> (Moniteur belge, <DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, стр. 67513) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>AR/CIR 92<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), установява допълнителните критерии, на които трябва да отговарят спестовните влогове по член 21, 5° от CIR 1992, за да може посоченият член да се прилага по отношение на тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 2 от AR/CIR 92 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>За да е приложим член 21, 5° от [CIR 1992] по отношение на посочените в него спестовни влогове, същите трябва да отговарят и на следните критерии:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>спестовните влогове трябва да са в евро;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>не се допускат плащания от спестовните влогове нито пряко, нито чрез разплащателна сметка, освен за следните операции:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>връщане на суми в брой;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>прехвърляне или превод към сметка на името на притежателя на спестовния влог, с изключение на тези по постоянни платежни нареждания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>прехвърляне към спестовен влог в същата институция на името на съпруга или родственик до втора степен на притежателя на спестовния влог;</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>условията за теглене трябва да предвиждат възможност за депозитната институция да изисква предизвестие от пет календарни дни за всяко изплащане на суми в размер над <FT TYPE="NUMBER">1250</FT> [EUR], както и да ограничава сумите за теглене до <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> [EUR] на половин месец;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>възнаграждението по спестовните влогове се състои задължително и само от:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>основна лихва и</P></ITEM><ITEM><P>премия за лоялност;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>основната лихва и премията за лоялност се изчисляват в процент на годишна база.</TXT><P>Влоговете носят основна лихва най-късно считано от календарния ден, следващ календарния ден на влагането на средствата, и спират да носят лихва, считано от календарния ден на тегленето.</P><P>Влагането и тегленето на суми в един и същ календарен ден се неутрализират за целите на изчисляването на основната лихва и премията за лоялност.</P><P>Влогът се кредитира с натрупаната основна лихва веднъж на календарна година, като независимо от разпоредбата на алинея 2 тази сума носи основна лихва, считано от 1 януари на съответната година.</P><P>Притежателят на спестовен влог не дължи дебитна лихва.</P><P>Премията за лоялност се изплаща за влоговете, държани по една и съща сметка в продължение на дванадесет последователни месеца.</P><P>В случай на прехвърляне на средства от един към друг спестовен влог на един и същ притежател в една и съща институция, с изключение на прехвърлянията по постоянни платежни нареждания, изтеклата част от срока за придобиване на право на премия за лоялност по първия спестовен влог се зачита и за втория, при условие че прехвърляната сума е най-малко 500 [EUR] и че притежателят не е извършвал повече от три такива прехвърляния от същия спестовен влог през същата календарна година. […]</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>процентът на основната лихва, изплащана от съответната институция за спестовните влогове в нея, не може да надхвърля по-високия от следните два процента:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>3 процента;</P></ITEM><ITEM><P>лихвения процент за основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, приложим към десето число на месеца, предхождащ текущото календарно шестмесечие.</P></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="5"?><P>Всяко повишаване на процента на основната лихва се запазва за срок от най-малко три месеца, освен в случай на понижаване на лихвения процент за основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка.</P><P>Доколкото в буква e) по-долу не е предвидено друго, процентът на премията за лоялност не може:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да надвишава 50 процента от максималния процент на основната лихва по алинея 1. Ако този процент не е кратен на една десета от процента, максималният процент на премията за лоялност се закръгля надолу до първия знак след десетичната запетая,</P></ITEM><ITEM><P>да е по-нисък от 25 процента от предлагания процент на основната лихва. Ако този процент не е кратен на една десета от процента, минималният процент на премията за лоялност се закръгля надолу до първия знак след десетичната запетая;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d)</NO.P><TXT>към всеки отделен момент за всеки спестовен влог се прилага един-единствен основен лихвен процент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>премията за лоялност към всеки отделен момент е еднаква за новопостъпилите средства и за влоговете, за които започва да тече нов срок за придобиване на право на премия за лоялност. Доколкото в точка 4°, буква b), алинея 7 не е предвидено друго, премията за лоялност, приложима към момента на внасянето на средствата или към началото на нов срок за придобиване на право на премия за лоялност, остава приложима в продължение на целия този срок;</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>винаги когато начислява по сметката основната лихва и премията за лоялност, депозитната институция проверява дали е достигнато ограничението по член 21, 5° от CIR 1992, като за целта взема предвид всички суми, изплатени през данъчния период<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Във връзка с това администрацията публикува циркулярно писмо Circ. AAFisc № 22/2014 (Ci.RH.231/633.479) от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, като точка 2 от него е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Критерии, на които трябва да отговарят чуждестранните спестовни влогове за целите на освобождаването<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>4.</NO.P><TXT>В съответствие с член 21, 5° от CIR 1992 […] чуждестранните спестовни влогове трябва да отговарят на критериите, определени от законодателя (или от орган на държавната администрация с изпълнителни правомощия в данъчната област) по предварително становище от органи, сходни на Белгийската национална банка и Агенцията за финансовите пазари и услуги.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Освен това тези критерии трябва да са аналогични на критериите, определени в член 2 от AR/CIR 92 относно:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>валутата, в която се разкриват,</P></ITEM><ITEM><P>условията и начините за извършване на тегления и преводи,</P></ITEM><ITEM><P>формирането, размера и начина на изчисляване на възнаграждението.</P></ITEM></LIST></P></NP><P>За повече подробности относно тези критерии вж. член 2 от AR/CIR 92 […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>През данъчните 2010—2013 г. г‑н Johannes Van der Weegen и г‑жа Pot притежават пет спестовни влога във финансови институции, установени в държава членка, различна от Кралство Белгия. Те искат да им бъде признато право на данъчното освобождаване по член 21, 5° от CIR 1992, изменен със Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Като приемат, че нито една от тези институции не е доказала, че спестовните влогове в тях отговарят на аналогични условия като приложимите към регулираните белгийски спестовни влогове, в частност що се отнася до основната лихва и премията за лоялност, белгийските данъчни органи отказват да признаят право на данъчно освобождаване за доходите от тези спестовни влогове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Г‑н Johannes Van der Weegen и г‑жа Pot обжалват това решение пред запитващата юрисдикция, която се съмнява дали член 21, 5° от CIR 1992, изменен със Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE>, е съвместим с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>При тези условия Rechtbank van eerste aanleg West-Vlaanderen, afdeling Brugge (Първоинстанционен съд на Западна Фландрия, отделение Брюж, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Член 21, 5° от CIR 1992, изменен с член 170 от Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE>, противоречи ли на членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и на членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, доколкото, макар да се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните доставчици на услуги, изисква да са изпълнени аналогични условия като предвидените в член 2 от Кралския указ за прилагане на CIR 1992, които фактически са специфични за белгийския пазар и поради това създават сериозна пречка за чуждестранните доставчици на услуги да предлагат услугите си в Белгия?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>От представената на Съда преписка по делото следва, че г‑н Johannes Van der Weegen е починал на <DATE ISO="20160120">20 януари 2016 г.</DATE> Съответно той е заместен по делото от г‑жа Van der Weegen, г‑н Miguel Juan Van der Weegen и г‑жа Pot.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:364">EU:C:2013:364</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът констатира, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, тъй като освобождава от данъци само изплатените от местни банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 ДФЕС и по член 36 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>След това решение въпросният правен режим е изменен, като от данъци вече се освобождават и лихвите, изплащани от чуждестранни банки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съгласно CIR 1992, изменен със Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE>, за да имат вложителите право на такова освобождаване, режимът на съответния спестовен влог трябва да отговаря на някои законоустановени критерии, например валутиране в евро, ограничения за извършването на тегления и преводи и определен начин на изчисляване на възнаграждението, което трябва да се състои от основна лихва и премия за лоялност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>CIR предвижда, че влоговете в кредитни институции, установени в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство, трябва да отговарят на аналогични критерии, определени от компетентните органи на тази друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Според изложението на мотивите към Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE> се изисква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>условията да са аналогични, тоест […] за спестовните влогове трябва да важат същите базови условия, които са посочени и в член 21, 5° от CIR 1992<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В съдебното заседание пред Съда белгийското правителство поясни, че този текст трябва да се разбира в смисъл, че не е нужно условията, които се прилагат за спестовните влогове в банките в друга държава членка, а не Белгия, да са еднакви с условията, които се прилагат за спестовните влогове в установените в Белгия банки, а е достатъчно да са аналогични.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Следва обаче да се констатира, че независимо от този въпрос е безспорно, че за да е приложимо обсъжданото данъчно освобождаване, спестовният влог в установена в Белгия банка или в установена в чужбина банка трябва при всички случаи да отговаря в частност на две условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>От една страна, за такава спестовна сметка трябва да важат определени ограничения по отношение на начина и условията за извършване на тегления и преводи от нея и от друга страна, възнаграждението по тази сметка трябва да се състои от основна лихва и премия за лоялност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези констатации следва да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален режим на данъчно освобождаване като предвидения в член 21, 5° от CIR 1992, изменен със Закона от <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE>, който, макар да се прилага без разлика спрямо доходите от спестовни влогове, открити при доставчици на банкови услуги, установени в Белгия или в друга държава — членка на ЕИП, важи само за доходите от спестовни влогове в банки, отговарящи на определени условия, които фактически са специфични само за местния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, следва най-напред да се констатира, че подобна национална правна уредба наистина може да има отношение към двете основни свободи, споменати от запитващата юрисдикция, но все пак евентуалните ограничителни последици от тази уредба върху свободното движение на капитали биха били само неизбежно следствие от евентуалните ограничения за свободното предоставяне на услуги. Когато обаче дадена национална мярка има отношение едновременно към няколко основни свободи, Съдът по принцип я анализира само от гледна точка на една от тези свободи, ако констатира, че при обстоятелствата по конкретния случай останалите са напълно второстепенни спрямо първата и могат да бъдат отнесени към нея (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090908">8 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑42/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:519">EU:C:2009:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100311">11 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Attanasio Group</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑384/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:133">EU:C:2010:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160928">28 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Durante</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:728">EU:C:2016:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Оттук следва, че обсъжданият режим на данъчно освобождаване трябва да се анализира единствено от гледна точка на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Освен това следва да се констатира, че банковите услуги са услуги по смисъла на член 57 ДФЕС. Същевременно член 56 ДФЕС не допуска прилагането на каквато и да било национална правна уредба, която без обективно основание възпрепятства доставчиците на услуги ефективно да упражняват свободата на предоставяне на услуги (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑66/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:5">EU:C:2016:5</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В настоящия случай приложимото в главното производство законодателство установява данъчен режим, който се прилага без разлика спрямо възнагражденията по спестовни влогове, изплащани от установени в Белгия банки, и спрямо възнагражденията по спестовни влогове, заплащани от банки, установени в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Национално законодателство, което се прилага без разлика към всички услуги, независимо от мястото на установяване на доставчика, все пак също може да създава ограничение за свободното предоставяне на услуги, ако предвижда някакво предимство само за ползвателите на услугите, отговарящи на определени условия, които фактически са специфични за местния пазар, и по този начин лишава от това предимство ползвателите на други услуги, които са по същество сходни, но не отговарят на особените условия, предвидени в това законодателство. Всъщност подобно законодателство засяга положението на ползвателите на услугите като такова и следователно е годно да ги разубеди да използват услугите на някои доставчици, понеже предлаганите от тези доставчици услуги не отговарят на изискваните от това законодателство условия, като по този начин затруднява достъпа до пазара (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950510">10 май 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alpine Investments</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑384/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:126">EU:C:1995:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111110">10 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑212/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:717">EU:C:2011:717</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Ето защо следва, на първо място, да се провери дали обсъжданото в главното производство национално законодателство, макар да се прилага без разлика, създава пречки за свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че както се пояснява в циркулярно писмо Circ. AAFisc № 22/2014, влоговете трябва да отговарят на критериите по член 2 от AR/CIR 92, съгласно които трябва в частност да е налице ограничение за тегленето от такива влогове, за да се отличават от текущите сметки, и трябва възнаграждението по спестовните влогове да се състои задължително и само от основна лихва и премия за лоялност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От поясненията, дадени от заинтересованите субекти в съдебното заседание пред Съда, също така следва, че освен в Кралство Белгия в останалите държави — членки на ЕИП, не съществува режим на спестовните влогове, който да отговаря на условията по член 2 от AR/CIR 92, и конкретно на условията във връзка с възнаграждението по такива влогове. Видимо този начин на определяне на възнаграждението е специфична особеност на белгийския банков пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В този смисъл, макар обсъжданата национална правна уредба да се прилага без разлика спрямо възнагражденията по спестовни сметки, открити в установени в Белгия институции, и спрямо възнагражденията по спестовни сметки, открити в други държави — членки на ЕИП, от една страна, като фактическа последица от нея местните за Белгия лица се разубеждават да използват услугите на банки, установени в тези други държави членки, и да откриват или запазват спестовни сметки в последно посочените банки, тъй като няма как изплащаните от тези банки лихви да попаднат в обхвата на разглежданото данъчно освобождаване, в частност понеже възнаграждението по спестовните сметки не се състои от основна лихва и премия за лоялност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>От друга страна, тази правна уредба е годна да разубеди притежателите на отговарящи на условията за освобождаване спестовни сметки в установени в Белгия банки да прехвърлят спестяванията си в установени в други държави членки банки, които не предлагат сметки, отговарящи на тези условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Ето защо посочената правна уредба би могла да създава пречка за свободното предоставяне на услуги, по принцип забранена с член 56, първа алинея ДФЕС, доколкото налага условия за достъпа на установени в други държави членки доставчици на услуги до белгийския банков пазар, което запитващата юрисдикция следва да провери, в частност с оглед на факторите, посочени в точка 29 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На второ място, следва да се провери дали такава пречка може да бъде обоснована по съображенията, изтъкнати от белгийското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-слабо привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, могат въпреки това да бъдат допуснати, при условие че преследват цел от общ интерес, че са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑383/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:364">EU:C:2013:364</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Белгийското правителство поддържа, че разглежданата правна уредба способства за защитата на потребителите. То пояснява, че за тази цел е абсолютно необходимо белгийските местни лица да разполагат с трайна, защитена, стабилна, достатъчна и нерискова спестовна сметка, за да могат да покриват значителни или непредвидени разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че защитата на потребителите е сред императивните съображения от общ интерес, които биха могли да обосноват дадено ограничение на свободата на предоставяне на услуги (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140123">23 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑296/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:24">EU:C:2014:24</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Затова запитващата юрисдикция следва да провери, от една страна, дали разглежданото законодателство обслужва такова императивно съображение от общ интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От друга страна, ако се окаже, че разглежданият данъчен режим наистина има такава цел, запитващата юрисдикция трябва да се увери, че той не надхвърля необходимото за постигането на тази цел и е в съответствие с принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Всъщност, дори да се допусне, че разглежданият режим обслужва съображение от общ интерес, като фактически изключва данъчното освобождаване за всички доходи от предлаганите спестовни сметки на вътрешния пазар освен за доходите от сметки в установени в Белгия банки, този режим би могъл да изключи и спестовни сметки в банкови институции, в частност в небелгийски институции, които позволяват да се постигне същата цел като целта на този режим, а именно защита на потребителите. По-конкретно, нито един от изтъкнатите пред Съда доводи не дава основание да се приеме, че за постигането на посочената цел е необходимо да се прилагат условията по член 2 от AR/CIR 92 относно възнаграждението по влоговете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Следователно защитата на потребителите не може да се изтъква като основание за разглежданата пречка за свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Що се отнася до член 36 от Споразумението за ЕИП, следва да се отбележи, че тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на член 56 ДФЕС, поради което съображенията относно последната разпоредба, изложени в точки 27—43 от настоящото решение, важат и във връзка с член 36.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като обсъжданото в главното производство, което предвижда национален режим на данъчно освобождаване, доколкото този режим, макар да се прилага без разлика спрямо доходите от спестовни влогове, открити при доставчици на банкови услуги, установени в Белгия или в друга държава — членка на ЕИП, въвежда условия за достъпа на установени в други държави членки доставчици на услуги до белгийския банков пазар, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съдебните разноски</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като обсъжданото в главното производство, което предвижда национален режим на данъчно освобождаване, доколкото този режим, макар да се прилага без разлика спрямо доходите от спестовни влогове, открити при доставчици на банкови услуги, установени в Белгия или в друга държава — членка на Европейското икономическо пространство, въвежда условия за достъпа на установени в други държави членки доставчици на услуги до белгийския банков пазар, което запитващата юрисдикция следва да провери.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>