(1)

Вследствие на жалба за евентуално предоставена държавна помощ на Bavaria Film GmbH (наричано по-нататък BAV) на 23 юли 2003 г. Комисията започна официална процедура по разследване. На 20 октомври 2003 г. Германия изпрати своето мнение. Конкурентите и другите заинтересовани страни не са изпратили мнения. На 3 май 2005 г. Комисията поиска информация, която ѝ беше предоставена от Германия с писмо от 1 юли 2005 г. Вследствие на заседание от 12 октомври 2005 г. Германия предостави допълнителна информация на 9 ноември 2006 г. и на 21 ноември 2006 г.

(2)

През 1999 г. започна строителството върху площадка на BAV на едно от най-модерно оборудваните филмови студия (наричано по-нататък „студиото“). В същите помещения се намира и седалището на BAV, Filmstadt Geiselgasteig, в германската провинция Бавария. BAV е частноправно предприятие за филмови продукции (2).

(3)

Посочената по-горе инвестиция беше осъществена посредством дружеството със специална цел Bayerische Filmhallen GmbH (наричано по-нататък BFH).

(4)

Началният капитал на BFH възлиза на 50 000 EUR, от който 49 % принадлежи на LfA Förderbank Bayern (наричано по-нататък LfA), 21 % — на частното лице Lothar Wedel (3) и 30 % — на BAV. Номиналната стойност на участието в капитала на дружеството на BAV следователно възлиза на 15 000 EUR. Участието на LfA и BAV бе определено въз основа на приноса им в основаването на BFH.

(5)

В допълнение към капиталовата инвестиция LfA предостави безвъзмездна помощ на BFH в размер на 3,8 млн. EUR, както и заем (който впоследствие бе преобразуван в безвъзмездна помощ) от 3,1 млн. EUR (4). Цялата сума от 6,9 млн. EUR бе предназначена за финансирането на всички разходи по строителството на новото студио.

(6)

В допълнение към отпуснатия собствен капитал от 15 000 EUR BAV предостави на BFH безвъзмездно правото на ползване на помещенията на студиото за 25 години. След изтичането на периода от 25 години новата сграда на BFH заедно с оборудването трябваше да бъдат предоставени безвъзмездно на BAV.

(7)

BAV управлява съоръженията от името на BFH. Съгласно Договора за управление на търговската дейност (Geschäftsbesorgungsvertrag) приходът от отдаването под наем на студиото през първите три години от октомври 1999 г. до октомври 2002 г. е, както следва:

(8)

Договорът за управление на търговската дейност предвижда, че след изтичането на първоначалния тригодишен период за BFH, т.е. със започването на четвъртата година през октомври 2002 г., приходите от наема на новото студио ще се разпределят между акционерите в зависимост от съответното им участие в BFH и след като се извадят разходите за ремонт, поддръжка, охрана и маркетинг (6).

Таблица 2 показва реалните приходи от наема на новото студио от 2002 г. до 2005 г. и тяхното разпределение:

Таблица 2

Приходи и плащания 2002—2005 г.

(9)

При започване на процедурата Комисията изрази становището, че условията, при които съответните страни са инвестирали в BFH, са такива, че инвестицията на LfA се равнява на помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, и изрази съмнение за съвместимостта на финансирането с общия пазар. По-специално Комисията изрази съмнения дали капиталовото участие на LfA в BFH е в съответствие с принципа на частния инвеститор при пазарна икономика, тъй като BAV и LfA не са инвестирали в BFH при еднакви условия. Всъщност предприятието LfA е получило дял от 70 % от дяловия капитал на BFH вследствие на инвестицията си в брой от 6,9 млн. EUR при закупуването в брой на акциите на BFH, докато BAV е получило дял от 30 % в резултат на инвестицията си от 15 000 EUR и предоставяне на правото на 25-годишно ползване без плащане на наем на обекта , чиято стойност е изчислена на около 3 млн. EUR.

(10)

В своето решение за започване на процедурата Комисията уточни, че LfA е държавна банка и финансирането с държавни ресурси евентуално представлява несъвместима с вътрешния пазар помощ, чиито краен бенефициер бе BAV.

(11)

Германия изрази мнението, че не е налице помощ, тъй като става дума за инвестиция в инфраструктурата и на нито едно предприятие не е дадено предимство. Ако все пак съществува помощ, тя би попаднала в обхвата на т.нар. изключение за култура съгласно член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО.

(12)

Студиото се дава под наем за филмови продукции. Според Германия при наемане на студиото за всички наематели, включително BAV и дъщерните му предприятия, се прилагат еднакви условия. Освен това, същото е залегнало в договора за управление на търговската дейност, който регулира начина на управление на обекта и стопанисването на студиото от страна на BAV. Поради това, Германия счита, че BAV не е обект на по-благоприятно третиране.

(13)

Германия предостави списък на продуцираните в студиото филми, според който повече от две трети от тези филми са продуцирани от предприятия, които не са свързани с BAV (7).

(14)

Като доказателство, че нито BAV, нито който и да било друг ползвател на обекта не е получил предимство Германия предостави през 2005 г. ценова листа с цените за наема на 25 филмови студия (с площ между 748 m2 и 4 225 m2), намиращи се в Германия, Чешката република, Словакия, България, Обединеното кралство и Италия. Цената за наем възлизаше между 0,27 EUR/m2 (Италия) и 4,34 EUR/m2 (Обединеното кралство). През 2005 г. цената за наем на новото студио на BFH от 3 060 m2 възлизаше на 1,02 EUR/m2. Всички ползватели на студиото, включително BAV, плащаха тази цена.

(15)

С цел да премахне всякакви съмнения за наличието на помощ и да направи операцията по-прозрачна, при започването на процедурата Германия предложи да измени схемата, както следва (наричан по-нататък „новият подход“):

(16)

Първоначалната разследвана мярка бе инвестицията на LfA в размер на 6,9 млн. EUR в новото студиo и капиталовото му участие в BFH.

(17)

Както е посочено в решението за започване на процедурата, операцията може да представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в полза на BAV поради следните причини:

(18)

Германия е подготвила всички необходими изменения за прилагане на новия подход, като всички възможни минали и бъдещи елементи на помощ са премахнати и тя се е ангажирала да приложи подхода незабавно след вземане на решение от страна на Комисията.

(19)

LfA ще закупи 30 %-овия дял на BAV в BFH на цена 15 000 EUR. Тази цена бе предвидена в договора за основаване на BFH и представлява точно цената, която Bavaria е платила първоначално за акциите. BAV няма да получи никакво предимство, което може да бъде разглеждано като помощ, от продажбата на своите акции в BFH. LfA ще притежава 100 % от акциите и ще получава 100 % от приходите на BFH.

(20)

За в бъдеще BAV ще събира разходите от BFH въз основа на годишните реални разходи за управление на търговската дейност. Съгласно данните, предоставени от Германия през ноември 2006 г., годишните разходи за 2006 г. възлизат на 106 405 EUR. Реалните разходи ще бъдат изчислявани и събирани всяка година и ще бъдат проверявани от независим експерт. Ще се гарантира, че BAV ще бъде компенсирано единствено за реално извършени услуги, за да се предотврати евентуално свръхкомпенсиране. Следователно няма да е налице предимство за BAV под формата на прекалени компенсаторни плащания за управлението, които биха се равнявали на помощ.

(21)

До 2024 г. BFH ще изплаща на BAV пазарно изчислен наем за обекта. Той възлиза на 5 % от стойността на обекта, изчислена от независим експерт (9) Следователно този наем може да се приеме за наем по неговата пазарна стойност, тъй като ще гарантира съответна степен на възвръщаемост за BAV от неговата собственост. Въпреки това BFH няма да плаща наема месечно в брой, а той ще бъде отсрочен като дълг с начислявана лихва (10). Ще бъде гарантирано, че на BAV ще му бъде плащано само за ползването на обекта, за да се предотврати каквото и да било свръхкомпенсиране.

(22)

През 2024 г. след изтичането на 25-те години, пазарната стойност на новото студио ще бъде изчислена от независим експерт; BAV ще може да закупи новото студио от BFH на тази цена, като вероятно го обезщети за натрупания наем плюс лихвата. Ако през 2024 г. пазарната стойност на сградата надхвърля натрупания дълг към BAV, BAV ще трябва да изплати разликата. Следователно може да се изключи, че BAV ще се ползва от каквото и да било предимство при придобиването на студиото (11). Следователно може да се заключи, че новият подход гарантира, че в бъдеще BAV няма да има някакво предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО от оперирането на новото студио и следователно може да се изключи за в бъдеще наличието на държавна помощ за BAV. BAV ще се откаже от дела си от 30 % и ще събира разходите от BFH за заплащането на реалните разходи за управлението и наема на новото студио. След 25 години BAV ще трябва да плати пазарната цена за придобиването на собственост върху обекта. Първоначално беше предвидено, че при изтичането на 25-те години собствеността върху новата сграда на BFH заедно с оборудването трябваше да бъдат предоставени безплатно на BAV.

(23)

Таблици 1 и 2 дават информация относно плащанията, които BAV е получило, от 1999 г. до 2005 г. Тези плащания могат да се разделят на две категории: компенсации за управлението на обекта и договорения дял от печалбата за BAV. Те могат да се обобщят както следва:

Таблица 4

Плащания към BAV – компенсация и печалба

(24)

Плащанията, които BAV е получило за управлението на продукцията (вж. точка В, както и подробните данни в точки Г и Д от таблица 4), отразяват отчасти реалните разходи и отчасти предварително изчислените разходи съгласно договора за управление на търговската дейност. Тези плащания, отнасящи се за „успешните години“ 2000 г. и 2004 г., когато плащанията към BAV се равняваха на 103 000 EUR, са значително по-ниски в сравнение с подробните разходни планове, които предвиждат за 2006 г. повече от 106 405 EUR (вж. таблица 3), и не са предоставили на BAV никакво неоправдано предимство.

(25)

Що се отнася до дела на BAV в печалбите, този дял имаше за цел компенсирането на BAV за безплатното ползване на обекта. Тези плащания са по-ниски от пазарната цена за даване под наем на земя, която понастоящем се равнява на 183 500 EUR годишно (виж параграф 15).

(26)

От таблица 4 е видно, че дори и да се добавят всички доходи на BAV (от управление и печалби, посочени в точка 1), сумата на всички плащания, които BAV е получило за времето от 1999 г. до 2005 г., е като цяло по-ниска от определената пазарна стойност за ползването на обекта (понастоящем възлизащо на 183 500 EUR). Причината за това е, че първоначално бе планирано, че собствеността на новата сграда на BFH при изтичането на 25-те години трябваше да бъде предоставена безплатно на BAV, което щеше да представлява „допълнително“ предимство за BAV. При новия подход обаче BAV ще плати пазарната цена за придобиване на студиото. Въз основа на това може да се заключи, че за периода от 1999 г. до 2005 г. BAV не е получило предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(27)

От това може да заключи, че BAV не е получило държавна помощ по отношение на досегашното ползване на новото студио.

(28)

Възможно е освен вероятното свръхкомпенсиране на BAV за администриране на студиото (вж. таблица 4), BAV да е имало възможност да ползва студиото при преференциални условия.

(29)

Съгласно данните, предоставени от Германия, повечето от филмите са продуцирани от предприятия, които нямат връзка с BAV (12). Германия потвърди, че BAV не е имало привилегировано право на достъп до студиото. Освен това производителите на филми са можели да използват студиото при същите цени като тези за BAV и все още имат тази възможност. Комисията беше уверена, че BAV е третирано при равни с другите конкуренти условия и, че не е било и няма да бъде обект на преференциално третиране, вследствие на което при използването на новото студио то не е получило и няма да получи каквото и да било предимство по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(30)

Според принципа на частния инвеститор в пазарната икономика, към който се прави препратка в решението за започване на процедурата, фактът, че LfA и BAV не са инвестирали при еднакви условия в BFH, се разглежда като равносилен на държавна помощ в полза на BAV. Новият подход третира този проблем, като прави LfA единствен собственик на BFH. Този подход предвижда, че LfA ще притежава 100 % от приходите на BFH, които то получава по пазарни цени от използващите студиото, както и всички дивиденти, изплатени на BFH. В заключение LfA ще получи през 2024 г. пазарната цена от продажбата на студиото. Следователно prima facie инвестицията на BFH е в съответствие с принципа на частния инвеститор в пазарната икономика.

(31)

Въз основа на горепосочените съображения Комисията установи, че при условията на новия подход разглежданата мярка не предоставя никакви предимства на BAV и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО в полза на BAV,