T‑643/1162011TJ0643EU:T:2014:107600011199T

РЕШЕНИЕ ОТ 12.12.2014 г. — ДЕЛО T-643/11 [ОТКЪСИ]

CROWN EQUIPMENT (SUZHOU) И CROWN GABELSTAPLER/СЪВЕТ

<TI><P><HT TYPE="UC">Решение на общия съд</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20141212">12 декември 2014 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI>ДъмпингВнос на ръчни колички за палети и основните им части с произход от КитайПреразглежданеЧлен 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009Право на защитаФактическа грешкаЯвна грешка в преценкатаЗадължение за мотивиране

По дело T‑643/11

Crown Equipment (Suzhou) Co. Ltd, установено в Suzhou (Китай),

Crown Gabelstapler GmbH & Co. KG, установено в Roding (Германия),

представлявани от K. Neuhaus, H.‑J. Freund и B. Ecker, адвокати,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган първоначално от G. Berrisch и A. Polcyn, впоследствие от A. Polcyn и D. Geradin, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland, M. França и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1008/2011 на Съвета от 10 октомври 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на ръчни колички за палети и основните им части, доставяни от Тайланд, независимо от това дали са декларирани с произход от Тайланд, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 268, стр. 1), в частта, в която този регламент се отнася до жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka и V. Kreuschitz (докладчик), съдии,

секретар: N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 февруари 2014 г.,постанови настоящото<TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></P></TI><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P><P>[…]</P></TI><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P><P>[…]</P></TI><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI><TI><NP><NO.P>1. 1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT><P>[…]</P></NP></TI><TI><NP><NO.P>2. 2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></TXT></NP></TI>35В настоящото дело жалбоподателите изтъкват три основания. С първото основание жалбоподателите твърдят, че е нарушено правото им на справедлив съдебен процес, правото им на защита и правото им да бъдат изслушани. С второто основание жалбоподателите смятат, че Съветът е допуснал фактически грешки в съображения 58 и 60 от обжалвания регламент. Накрая, с третото основание жалбоподателите заявяват, че съображенията относно наличието на вреда, както и на причинно-следствена връзка между вноса, за който се твърди, че е дъмпингов, и вероятността от продължаване на вредата, ако антидъмпинговите мерки бъдат отменени, се основават на няколко явни грешки в преценката.<TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, изведено от нарушение на процесуалните права на жалбоподателите</HT></P></TI>36Жалбоподателите твърдят по същество, че правото им на справедлив съдебен процес, правото им на защита и правото им да бъдат изслушани са нарушени по съображения, че Съветът произволно е пренебрегнал оценката им за вредата за периода от 2007 г. до 2009 г., която те са представили в писмото си от 25 юли 2011 г. Това неспазване според жалбоподателите се доказва от факта, че в съображение 60 от обжалвания регламент неправилно е посочено, че те са разгледали развитието на вредата за периода между 2009 г. и РПРП [разследвания период в рамките на преразглеждането]. Според жалбоподателите правото им да изложат гледната си точка не се ограничава единствено до възможността да представят коментарите си, а Съветът трябва да вземе предвид изцяло изразените от тях становища в писмото им от 25 юли 2011 г. Следователно, като не е взел предвид посоченото писмо, Съветът не само е нарушил правото им на справедлив съдебен процес, но също така и член 11, параграф 2, трета алинея от основния регламент.37Съветът оспорва да е нарушил процесуалните права на жалбоподателите или член 11, параграф 2, трета алинея от основния регламент.38Относно твърдяното от жалбоподателите нарушение на правото им на защита и на правото им да бъдат изслушани следва да се припомни, че зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, а правото на изслушване е неразделна част от този принцип (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 1992 г., Нидерландия и др./Комисия, C‑48/90 и C‑66/90, Rec, EU:C:1992:63, т. 44, от 29 юни 1994 г., Fiskano/Комисия, C‑135/92, Rec, EU:C:1994:267, т. 39, от 24 октомври 1996 г., Комисия/Lisrestal и др., C‑32/95 P, Rec, EU:C:1996:402, т. 21, от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, Сб., EU:C:2012:744, т. 82 и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Сб., EU:C:2013:518, т. 98), който се прилага към всички лица (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C‑349/07, Сб., EU:C:2008:746, т. 36).39Това основно право на спазване на правото на защита в хода на производството, което предшества приемането на увреждащия акт, обаче е изрично предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз, която съгласно член 6, параграф 1 ДЕС има същата правна сила като Договорите. Всъщност в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права по-конкретно се посочва, че правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.40Освен това в контекста на процедурите по антидъмпингови разследвания е било прието, че зачитането на правото на защита и на правото на изслушване в рамките на посочените процедури е от основно значение (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, Сб., EU:C:2012:78, т. 77 и цитираната съдебна практика).41Зачитането на тези права предполага, че заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (решения от 27 юни 1991 г., Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Rec, EU:C:1991:276, т. 17 и от 11 юли 2013 г., Hangzhou Duralamp Electronics/Съвет, T‑459/07, EU:T:2013:369, т. 110).42В случая обаче жалбоподателите не доказват, че не им е била предоставена възможност да изложат надлежно гледните си точки относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от институциите на Съюза доказателства в подкрепа на заключението им за запазване на антидъмпинговите мита. Освен това те не сочат никаква информация, която не са могли да изтъкнат или не са имали възможност да представят пред институциите на Съюза.43Жалбоподателите упрекват институциите на Съюза, че не са взели предвид коментарите им. Твърдяното невземане предвид на коментарите им обаче не представлява нарушение на правото им на защита или на правото им да бъдат изслушани. Всъщност, макар зачитането на посочените права да изисква институциите на Съюза да позволят на жалбоподателите надлежно да изложат гледната си точка, то не може да наложи на посочените институции да се присъединят към нея. За да има полза от представянето на гледната точка на жалбоподателите, е необходимо единствено тази гледна точка да е била изложена своевременно, за да могат институциите на Съюза с необходимото внимание да се запознаят с нея и с необходимото внимание да преценят значението ѝ за съдържанието на акта, който е в процес на приемане (вж. в този смисъл решения от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, Сб., EU:C:2009:598, т. 97, 98 и 102, и Sopropé, точка 38 по-горе, EU:C:2008:746, т. 49 и 50).44Следователно жалбоподателите неправилно твърдят, че им е нарушено правото на защита или правото да бъдат изслушани.45Във връзка с твърденията на жалбоподателите за нарушение на правото им на справедлив съдебен процес следва да се припомни, че макар Комисията или Съветът да не могат да бъдат окачествени като съд по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 1980 г., van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, EU:C:1980:248, т. 81 и от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec, EU:C:1983:158, т. 7), това не променя факта, че при провеждането на административните процедури Комисията и Съветът са длъжни да спазват основните права в Съюза, сред които е и правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права. Всъщност именно тази разпоредба от посочената Харта, а не нейният член 47 се прилага по отношение на административните процедури пред Комисията и Съвета в областта на защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Съюза (вж. по аналогия решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, Сб., EU:C:2013:513, т. 154 и цитираната съдебна практика).46Ето защо оплакването на жалбоподателите следва да се разбира като твърдение, че е нарушено правото на добра администрация, тъй като не са взети предвид надлежно коментарите им, изразени в писмото им от 25 юли 2011 г. Посоченото право предполага задължение за полагане на дължима грижа, което налага на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. в този смисъл решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Rec, EU:C:1991:438, т. 14, от 6 ноември 2008 г., Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, Сб., EU:C:2008:613, т. 56 и от 16 септември 2013 г., ATC и др./Комисия, T‑333/10, Сб., EU:T:2013:451, т. 84).47В случая Съветът в съображение 60 от обжалвания регламент е посочил следното:

В коментарите си в отговор на разгласяването един китайски производител износител заяви, че определени показатели, като производство, обем на продажбите, рентабилност, използване на капацитета и заетост в действителност не показват отрицателно развитие за промишлеността на Съюза. Дружеството обаче е взело предвид само развитието между 2009 г. и РПРП, а за оценката на вредата е необходимо да бъде взето предвид цялостното развитие на промишлеността на Съюза през разглеждания период, т.е. между 2007 г. и РПРП. Както е обяснено по-горе (вж. съображения 43—49), всички показатели за вреда, посочени от китайския износител, са отбелязали негативно развитие през разглеждания период.

48Действително от прочита на писмото на жалбоподателите от 25 юли 2011 г. се установява, че според твърденията им само в периода между 2009 г. и РПРП производството, рентабилността, използването на капацитета и заетостта на промишлеността на Съюза не показват отрицателно развитие, а напротив — показват положително развитие.49Второто изречение от съображение 60 от обжалвания регламент [Дружеството обаче е взело предвид само развитието между 2009 г. и РПРП, а за оценката на вредата е необходимо да бъде взето предвид цялостното развитие на промишлеността на Съюза през разглеждания период, т.е. между 2007 г. и РПРП] обаче трябва да се чете и разбира с оглед на първото изречение от това съображение. Така че, макар да е вярно, че в писмото си от 25 юли 2011 г. жалбоподателите са посочили и разглеждания период, преценката, че някои фактори не са претърпели отрицателно развитие, се отнася само за развитието, отбелязано между 2009 г. и РПРП.50Следователно жалбоподателите неправилно твърдят по същество, че е налице нарушение от страна на институциите на задължението за полагане на дължима грижа предвид преценката, съдържаща се в съображение 60 от обжалвания регламент.51Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателите по същество, че институциите са нарушили задължението за полагане на дължима грижа и са нарушили член 11, параграф 2, трета алинея от основния регламент, като не са взели предвид другите данни от коментарите им, съдържащи се в писмото от 25 юли 2011 г., следва да се припомни, че съгласно последната разпоредба в заключенията на институциите на Съюза се отчитат всички съответни и надлежно подкрепени с документи доказателства, представени във връзка с въпроса дали премахването на антидъмпинговите мерки би могло да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него.52По гореизложените мотиви институциите не са пропуснали да вземат предвид в обжалвания регламент, както твърдят жалбоподателите в писмото си от 25 юли 2011 г., липсата на отрицателно развитие на производството, на рентабилността, на използването на капацитета и на заетостта на промишлеността на Съюза. Освен това от съображение 59 от обжалвания регламент е видно, че институциите са взели предвид развитието на рентабилността, на производството, на обема на продажбите, на степента на използване на капацитета, на равнището на заетост и на производителността в Съюза между 2007 г. и РПРП. По този начин посочените данни са били взети предвид от институциите през разглеждания период. Доколкото жалбоподателите твърдят, като се имат предвид коментарите им в писмото от 25 юли 2011 г., че институциите са направили погрешна преценка на посочените данни, се налага изводът, че това оспорване е свързано с обосноваността на преценката, съдържаща се в обжалвания регламент, която е предмет на третото основание и следователно не попада в обхвата на външния контрол за законосъобразност на посочения регламент. От това следва, че оплакването на жалбоподателите, че институциите са нарушили задължението си за полагане на дължима грижа и член 11, параграф 2, трета алинея от основния регламент по съображения, че не са взели надлежно предвид данните от техните коментари, съдържащи се в писмото от 25 юли 2011 г., трябва да бъде отхвърлено.53По всички изложени по-горе съображения първото основание на жалбоподателите, изведено от нарушение на техните процесуални права, следва да се отхвърли.<TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто правно основание, изведено от фактически грешки</HT></P></TI><TI><P>Въведение</P></TI>

[…]

<TI><P>По първата част от второто основание</P></TI>

[…]

<TI><P>По втората част от второто основание</P></TI>

[…]

<TI><P>По третата част от второто основание</P></TI>

[…]

<TI><P>Заключение</P></TI>

[…]

<TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третото основание, изведено от явни грешки в преценката</HT></P></TI><TI><P>Въведение</P></TI>

[…]

<TI><P>По първата част от третото основание</P></TI><TI><NP><NO.P>– –</NO.P><TXT>По явните грешки в преценката и нарушенията на член 11, параграф 2 и на член 3, параграфи 2, 6 и 7 от основния регламент</TXT></NP></TI>

[…]

<TI><NP><NO.P>– –</NO.P><TXT>По липсата на мотиви</TXT></NP></TI>

[…]

<TI><P>– – Заключение</P></TI>

[…]

<TI><P>По втората част от третото основание</P></TI><TI><P>– – Въведение</P></TI>

[…]

<TI><P>– – По преценките, съдържащи се в съображения 58 и 59 от обжалвания регламент</P></TI>

[…]

<TI><P>– – По преценките, съдържащи се в съображение 61 от обжалвания регламент</P></TI>

[…]

<TI><P>– – По преценките, съдържащи се в съображение 62 от обжалвания регламент</P></TI>

[…]

<TI><P>– – По преценките, съдържащи се в съображение 64 от обжалвания регламент</P></TI>

[…]

<TI><P>– – Заключение</P></TI>

[…]

<TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI>

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)Отхвърля жалбата.2)Crown Equipment (Suzhou) Co. Ltd и Crown Gabelstapler GmbH & Co. KG понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и четири пети от съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.3)Съветът понася една пета от направените от него съдебни разноски.4)Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Prek

Labucka

Kreuschitz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2014 година.

Подписи

<TI><P>Съдържание</P></TI>Обстоятелства, предхождащи спора2Производство и искания на страните2От правна страна21. 1.По допустимостта22. 2.По съществото на спора2По първото основание, изведено от нарушение на процесуалните права на жалбоподателите2По второто правно основание, изведено от фактически грешки6Въведение6По първата част от второто основание6По втората част от второто основание6По третата част от второто основание6Заключение6По третото основание, изведено от явни грешки в преценката6Въведение6По първата част от третото основание6– –По явните грешки в преценката и нарушенията на член 11, параграф 2 и на член 3, параграфи 2, 6 и 7 от основния регламент6– –По липсата на мотиви6– –Заключение6По втората част от третото основание6– –Въведение6– –По преценките, съдържащи се в съображения 58 и 59 от обжалвания регламент6– –По преценките, съдържащи се в съображение 61 от обжалвания регламент6– –По преценките, съдържащи се в съображение 62 от обжалвания регламент6– –По преценките, съдържащи се в съображение 64 от обжалвания регламент6– –Заключение6По съдебните разноски6