<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑256/11</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62011TJ0256</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:93">EU:T:2014:93</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>35</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>35</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20140227">27.2.2014</DATE> г. — ДЕЛО T‑256/11</P><P>EZZ И ДР./СЪВЕТ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обща външна политика и политика на сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет</KEYWORD><KEYWORD>Замразяване на средства</KEYWORD><KEYWORD>Правно основание</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Фактическа грешка</KEYWORD><KEYWORD>Право на защита</KEYWORD><KEYWORD>Право на ефективна съдебна защита</KEYWORD><KEYWORD>Право на собственост</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на стопанска инициатива</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑256/11</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ahmed Abdelaziz Ezz,</HT> с местожителство в Giseh (Египет),</P><P><HT TYPE="BOLD">Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed,</HT> с местожителство в Лондон (Обединено кралство),</P><P><HT TYPE="BOLD">Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin,</HT> с местожителство в Лондон,</P><P><HT TYPE="BOLD">Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar,</HT> с местожителство в Giseh,</P><P>представлявани първоначално от M. Lester, barrister, и J. Binns, solicitor, впоследствие от Binns, J. Lewis, QC, B. Kennelly, barrister, и I. Burton, solicitor,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз,</HT> за който се явяват M. Bishop и I. Gurov, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>подпомаган от</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия,</HT> за която се явяват F. Erlbacher, M. Konstantinidis и A. Bordes, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет искане за отмяна, от една страна, на Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20110321">21 март 2011 година</DATE> относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2011">ОВ L 76, стр. 63</REF.DOC.OJ>), и от друга страна, на Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от <DATE ISO="20110321">21 март 2011 година</DATE> относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2011">ОВ L 76, стр. 4</REF.DOC.OJ>), в частта им, отнасяща се до жалбоподателите,</P><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),</P><P>състоящ се от: O. Czúcz, председател, I. Labucka и D. Gratsias (докладчик), съдии,</P><P>секретар: S. Spyropoulos, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20130312">12 март 2013 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Вследствие на политическите събития в Египет, започнали през януари 2011 г., Съветът на Европейския съюз приема на <DATE ISO="20110321">21 март 2011 г.</DATE> на основание член 29 ДЕС Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2011">ОВ L 76, стр. 63</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Съгласно съображения 1 и 2 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>(1)</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110221">21 февруари 2011 г.</DATE> Европейският съюз заяви готовността си да подкрепя мирния и организиран преход към гражданско и демократично правителство в Египет на основата на правовия ред, при пълно зачитане на правата на човека и на основните свободи, както и да окаже подкрепа на усилията за създаване на икономика, която укрепва социалното сближаване и насърчава развитието.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(2)</NO.P><TXT>В този контекст следва да се наложат ограничителни мерки срещу лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства на Египет, които по този начин лишават народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>По смисъла на член 1 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>having been identified as responsible<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> в английския текст] за присвояване на държавни средства на Египет, и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Не се предоставят, пряко или непряко, никакви финансови средства или икономически ресурси на или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложението.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентният орган на държава членка може да разреши отпускането на някои замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на някои финансови средства или икономически ресурси при условия, които сметне за подходящи, след като е установил, че тези финансови средства и икономически ресурси са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>необходими за задоволяването на основните нужди на физическите лица, изброени в приложението, и на зависимите от тях членове на семействата им, включително за заплащане на хранителни продукти, наем или ипотека, лекарства и медицинско лечение, данъци, застрахователни премии и такси за обществени услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>предназначени изключително за заплащане на разумни професионални възнаграждения и възстановяване на извършени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>предназначени изключително за плащане на хонорари или такси за услуги за рутинно поддържане и управление на замразени финансови средства или икономически ресурси; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>необходими за извънредни разходи […].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Чрез дерогация от параграф 1, компетентният орган на държава членка може да разреши освобождаването на някои замразени финансови средства или икономически ресурси, ако са изпълнени следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>въпросните финансови средства или икономически ресурси са предмет на съдебна, административна или арбитражна обезпечителна мярка, наложена преди датата, на която физическото или юридическото лице, образуванието или органът, посочени в параграф 1, са били включени в приложението, или са предмет на съдебно, административно или арбитражно решение, постановено преди тази дата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>въпросните финансови средства или икономически ресурси ще бъдат използвани изключително за удовлетворяване на претенции, обезпечени с такава обезпечителна мярка или признати за основателни с такова решение, в границите, установени от приложимите законови и подзаконови актове, уреждащи правата на лица с такива претенции;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обезпечителната мярка или решението не са в полза на лице, образувание или орган, изброени в приложението; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>признаването на обезпечителната мярка или на решението не противоречи на обществения ред в съответната държава членка.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 1 не възпрепятства включеното в списъка физическо или юридическо лице, образувание или орган, да извършва плащане, дължимо по договор, сключен преди датата, на която такова лице образувание или орган е било включено в списъка в приложението, при условие че съответната държава членка е установила, че плащането не се получава пряко или косвено от лице образувание или орган, посочени в параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграф 2 не се прилага към добавянето към замразени сметки на:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>лихви и други доходи от тези сметки; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>дължими плащания по договори, споразумения или задължения, които са сключени или са възникнали преди датата, на която тези сметки са станали предмет на мерките, предвидени в параграфи 1 и 2,</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>при условие че към всички такива лихви, други доходи и плащания продължават да се прилагат мерките, предвидени в параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>По предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът взема решение относно съставянето и изменението на списъка в приложението<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>В приложението се съдържат основанията за включването на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 1, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>За да се постигне максимален ефект от мерките, посочени в член 1, параграфи 1 и 2, Съюзът насърчава трети държави да приемат ограничителни мерки, подобни на предвидените в настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от Решение 2011/172:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.</ALINEA><ALINEA>Настоящото решение се прилага до <DATE ISO="20120322">22 март 2012 г.</DATE></ALINEA><ALINEA>Настоящото решение подлежи на постоянно преразглеждане. Решението се подновява или изменя при необходимост, ако Съветът прецени, че целите му не са били постигнати<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Към Решение 2011/172 в приложение се съдържа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[с]писък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 1<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>На седмия ред от този списък в първата колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Име<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, е посочено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Ahmed Abdelaziz Ezz<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Във втората колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Информация за идентифициране<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, е уточнено: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Бивш член на парламента Дата на раждане: <DATE ISO="19590112">12.1.1959</DATE> г. Пол: М<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Накрая, в третата колона се намират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[о]снования за посочване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>На осмия ред в първата колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Име<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, е посочено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Abla Mohamed Fawzi Ali Ahmed<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Във втората колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Информация за идентифициране<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, е уточнено: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz Дата на раждане: <DATE ISO="19630131">31.1.1963</DATE> г. Пол: Ж<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Накрая, в третата колона се намират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>[о]снования за посочване<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>На деветия ред в първата колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Име<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, е посочено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Във втората колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Информация за идентифициране<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, е уточнено: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz Дата на раждане: <DATE ISO="19590525">25.5.1959</DATE> г. Пол: Ж<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Накрая, в третата колона се намират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>[о]снования за посочване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>На десетия ред в първата колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Име<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, е посочено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Shahinaz Abdel Aziz Abdel Wahab Al Naggar<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Във втората колона, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Информация за идентифициране<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, е уточнено: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz Дата на раждане: <DATE ISO="19691009">9.10.1969</DATE> г. Пол: Ж<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Накрая, в третата колона се намират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[о]снования за посочване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="5"?><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>На основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/172 Съветът приема Регламент (ЕС) № 270/2011 от <DATE ISO="20110321">21 март 2011 година</DATE> относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2011">ОВ L 76, стр. 4</REF.DOC.OJ>). В член 2, параграфи 1 и 2 от него са възпроизведени по същество разпоредбите на член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/172. Към този регламент е прикрепено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Приложение I<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, идентично на приложението към Решение 2011/172. Както става ясно от неговото съображение 2, той е бил приет, тъй като мерките, въведени с Решение 2011/172, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>попада[ли] в обхвата на [ДФЕС, поради което] за тяхното прилагане [бил] необходим нормативен акт на равнището на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110322">22 март 2011 г.</DATE> Известие на вниманието на лицата, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 е публикувано в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="090" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2011">ОВ C 90, стр. 3</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>В хода на производството Съветът на два пъти продължава прилагането на предвидените в Решение 2011/172 мерки. Най-напред с Решение 2012/159/ОВППС от <DATE ISO="20120319">19 март 2012 г.</DATE> за изменение на Решение 2011/172 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="080" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2012">ОВ L 80, стр. 18</REF.DOC.OJ>) той продължава прилагането на тези мерки до <DATE ISO="20130322">22 март 2013 г.</DATE> След това с Решение 2013/144/ОВППС от <DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE> за изменение на Решение 2011/172 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="082" PAGE.FIRST="54" DATE.PUB="2013">ОВ L 82, стр. 54</REF.DOC.OJ>) той продължава действието на посочените мерки до <DATE ISO="20140322">22 март 2014 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110520">20 май 2011 г.</DATE> г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz и неговите съпруги, тоест г‑жа Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, г‑жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin и г‑жа Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar (наричани по-нататък съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>първият жалбоподател<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>втората жалбоподателка<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>третата жалбоподателка<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>четвъртата жалбоподателка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>) подават в секретариата на Общия съд настоящата жалба, с която молят Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 в частите, които се отнасят до тях,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> Съветът представя своята писмена защита. Той моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>С акт, подаден в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20110811">11 август 2011 г.</DATE>, Европейската комисия иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Писмената реплика и писмената дуплика са представени съответно от жалбоподателите на <DATE ISO="20110929">29 септември 2011 г.</DATE>, а от Съвета на <DATE ISO="20111123">23 ноември 2011 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20111014">14 октомври 2011 г.</DATE> председателят на трети състав на Общия съд допуска Комисията да встъпи в съдебното производство в подкрепа на исканията на Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>С акт, заведен от секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20111125">25 ноември 2011 г.</DATE>, Комисията посочва, че не възнамерява да представя писмено становище при встъпване.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството. Посредством процесуално-организационни действия той иска от жалбоподателите и от Съвета да представят различни документи.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>С актове, заведени в секретариата на Общия съд съответно на 19 и <DATE ISO="20130220">20 февруари 2013 г.</DATE>, Съветът и жалбоподателите изпълняват това искане.</TXT></NP><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>С актове, заведени в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20130305">5 март 2013 г.</DATE>, жалбоподателите представят нови доказателства.</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20130312">12 март 2013 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>С Решение 2011/172, прието на основание член 29 ДЕС, се въвежда замразяване на активи. То съдържа пет члена. В член 1, параграф 1 са определени критериите, на които дадено лице трябва да отговаря, за да бъде предмет на това замразяване на активи. В член 1, параграфи 2, 5 и 6 е уточнен обхватът на това замразяване. В член 1, параграфи 3 и 4 са определени случаите, в които е възможно да се допуснат изключения. В член 2, от една страна, е определен компетентният орган, който да посочи лицата, отговарящи на определените в член 1, параграф 1 критерии, и от друга страна, той въвежда по-конкретно процесуалните правила, приложими за подобно посочване. От своя страна член 3 предвижда формалните правила, които следва да се спазят при посочване на дадено лице като отговарящо на определените в член 1, параграф 1 критерии. Член 4, който няма обвързващ характер, насърчава третите страни да приемат аналогични мерки. Накрая, член 5 определя периода, през който решението е приложимо. В крайна сметка членове 1—3 и 5 от Решение 2011/172 се прилагат към обективно определени положения и поражда задължителни правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно. Що се отнася до приложението към Решение 2011/172, то изброява поименно 19 физически лица, които според Съвета отговарят на определените в член 1, параграф 1 критерии. Така това приложение представлява набор от индивидуални мерки, насочени към изпълнението на този член.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>Регламент № 270/2011 има структура, сходна с тази на Решение 2011/172. Важно е да се отбележи по-специално, че неговото приложение I, което е идентично на приложението към Решение 2011/172, се явява мярка за изпълнение на член 2, параграф 1 от него, чийто текст е аналогичен на този на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172.</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>В конкретния случай жалбоподателите искат отмяната на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 в частта им, отнасяща се до тях. По-точно те искат отмяната на приложението към Решение 2011/172 и на приложение I към Регламент № 270/2011, доколкото в тези приложения са посочени техните имена. В подкрепа на тяхната жалба те повдигат осем правни основания.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първото правно основание, изведено от това, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са лишени от нормативна основа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват в писмената реплика, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са лишени от нормативна основа.</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>Всъщност според жалбоподателите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>договорът не предоставя никаква нормативна основа за мярка, налагаща пълното и неопределено замразяване на активи на лица в Европейския съюз с единствената цел да помогне на властите на страна извън Европейския съюз да събере активите вследствие на редица съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Впрочем според тях от съдебната практика относно членове 60 ЕО и 301 ЕО следва, че член 215 ДФЕС допуска Съветът да налага ограничителни мерки на физически лица само когато съществува достатъчна връзка между тези лица и правителството на трета страна, тоест нейните ръководители и свързаните с тях лица. В<?PAGE NO="7"?> конкретния случай обаче Съветът дори не претендира, че към датата на приемане на обжалваните актове те упражняват ръководни функции в Египет или че са свързани с лица, имащи подобни функции.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до обхвата на доводите на жалбоподателите</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>Както беше посочено в точка 28 по-горе, жалбоподателите искат единствено отмяната на приложението към Решение 2011/172 и на приложение I към Регламент № 270/2011. Тези приложения обаче са приети не пряко въз основа на разпоредба на договорите, а в приложение съответно на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011. По този начин, като се позовават на нарушение на договорите, на практика жалбоподателите повдигат две възражения за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС: те оспорват законосъобразността на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 с оглед на договорите.</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>От изложеното в точка 30 по-горе следва, че жалбоподателите представят специфични доводи в подкрепа на всяко от тези две възражения за незаконосъобразност: в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, свързано с член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, те изтъкват по същество, че този член не можел да бъде приет въз основа на член 29 ДЕС, при положение че единствената цел на въведеното с него замразяване на активи е да помогне на египетските власти да съберат средствата вследствие на различни съдебни производства; от друга страна, в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, свързано с член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, жалбоподателите препращат към съдебната практика относно членове 60 ЕО и 301 ЕО и поддържат, че член 215 ДФЕС допуска Съветът да налага ограничителни мерки на физически лица само в хипотеза, в която те не попадат, тоест когато съществува достатъчна връзка между тези лица и правителството на трета страна.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до възражението за незаконосъобразност, свързано с член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>Преди да се разгледа възражението за недопустимост, свързано с член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, следва най-напред да се определи смисълът и обхватът на член 29 ДЕС.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Смисъл и обхват на член 29 ДЕС</P></TI></TITLE><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>Дял V от Договора за ЕС обхваща две глави. Първата обединява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Общи разпоредби относно външната дейност на Съюз<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, а втората — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>Съгласно член 23 ДЕС, който спада към глава 2 от дял V:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Дейността на Съюза на международната сцена, съгласно настоящата глава, се основава на принципите, преследва целите и се провежда в съответствие с общите разпоредби, предвидени в глава 1<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>Съгласно член 21 ДЕС, който спада към глава 1 от дял V:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на<?PAGE NO="8"?> човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел изкореняване на бедността; […]</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за функционирането на Европейския съюз [посветена на външната дейност на Съюза] […]<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>Съгласно член 24, параграф 1 от ДЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана. […]<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>Съгласно член 25 ДЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Съюзът провежда общата външна политика и политика на сигурност, като:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>приема решения, които определят:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>действията, които Съюзът следва да предприеме;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>позициите, които Съюзът следва да заеме;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>реда и условията за прилагане на решенията, посочени в подточки i) и ii) […]<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>Съгласно член 28, параграф 1, първа алинея от ДЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Когато международното положение налага оперативно действие от страна на Съюза, Съветът приема необходимите решения. Те определят задачите, обхвата и средствата, които трябва да се предоставят на Съюза, условията за изпълнението им и, ако е необходимо, тяхната продължителност.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="9"?><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>Съгласно член 29 ДЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Съветът приема решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество. […]<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>41</NO.P><TXT>От съвместния прочит на тези разпоредби следва, че представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>позиции на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 29 ДЕС решенията, които, първо, се вписват в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както тя е определена в член 24, параграф 1 ДЕС, второ, са свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>отделен въпрос от географско или тематично естество<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, и трето, нямат характера на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>оперативни действия<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 28 ДЕС.</TXT></NP><NP><NO.P>42</NO.P><TXT>Така понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>позиция на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> може да бъде тълкувано широко, при което, стига посочените в точка 41 по-горе условия да са изпълнени, могат по-конкретно да бъдат приети на основание член 29 ДЕС не само програмните актове или обикновените изразени намерения, но и решенията, предвиждащи мерки, които са от естество да изменят пряко правното положение на частноправни субекти. Това впрочем е потвърдено в текста на член 275, втора алинея ДФЕС.</TXT></NP><NP><NO.P>43</NO.P><TXT>Жалбоподателите не оспорват пряко заключението, изведено от двете предходни точки. Те се ограничават с твърдението, че решение, имащо за предмет да помогне на чуждестранни органи да съберат активите вследствие на различни съдебни производства, не може да бъде прието въз основа на член 29 ДЕС. Все пак и при всички случаи Общият съд не би могъл да изключи a priori вероятността решение от този вид да отговаря на трите критерия, посочени в точка 41 по-горе, и по-специално да се впише в рамките на ОВППС.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Спазване на предвиденото в член 29 ДЕС</P></TI></TITLE><NP><NO.P>44</NO.P><TXT>В конкретния случай, на първо място, както следва от съображение 1 от него, Решение 2011/172 цели, от една страна, да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>подкрепя мирния и организиран преход към гражданско и демократично правителство в Египет на основата на правовия ред, при пълно зачитане на правата на човека и на основните свободи<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, и от друга страна, да окаже подкрепа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>усилията за създаване на икономика, която укрепва социалното сближаване и насърчава развитието<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. Така това решение се вписва в рамките на политика за подкрепа на новите египетски власти, имаща за цел да насърчи както политическата, така и икономическата стабилизация на Египет, и по-специално да помогне на властите на тази страна в борбата срещу присвояването на държавни средства. Следователно то произтича напълно от ОВППС и отговаря на целите, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС.</TXT></NP><NP><NO.P>45</NO.P><TXT>Второ, с оглед на неговия предмет Решение 2011/172 е свързано с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>отделен въпрос от географско или тематично естество<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Всъщност неговото заглавие, както и неговите съображения показват, че то е прието с оглед на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>положението<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> в трета страна, тоест в Арабска република Египет.</TXT></NP><NP><NO.P>46</NO.P><TXT>Трето, посоченото решение няма характера на оперативно действие по смисъла на член 28 ДЕС, доколкото то не предполага гражданска или военна операция, водена от една или няколко държави членки извън Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>47</NO.P><TXT>От всичко гореизложено следва, че член 1 от Решение 2011/172 отговаря на трите критерия, изброени в точка 41 по-горе, поради което то е могло да бъде законно прието въз основа на член 29 ДЕС.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до възражението за незаконосъобразност, свързано с член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>48</NO.P><TXT>Съгласно член 215 ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="215.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато решение, прието съгласно глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз, предвижда прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни, Съветът, като действа[…] с квалифицирано мнозинство, по съвместно предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията, приема необходимите мерки. Той информира за това Европейския парламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="215.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато решение, прието съгласно глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз, предвижда това, Съветът може да приеме, съгласно процедурата, посочена в параграф 1, ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="215.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Актовете, посочени в настоящия член, съдържат необходимите разпоредби по отношение на правните гаранции<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>49</NO.P><TXT>В конкретния случай Регламент № 270/2011 е бил приет на основание член 215, параграф 2 ДФЕС и на Решение 2011/172. Противно обаче на твърдяното от жалбоподателите, член 215, параграф 2 ДФЕС не свежда своето приложно поле до решенията, насочени към ръководителите на трети страни или към свързаните с тях лица. Той може да послужи за нормативна основа за приемане на ограничителни мерки срещу всяко едно лице, независимо от неговата длъжност, стига тези мерки да са предвидени в решение, прието в рамките на ОВППС.</TXT></NP><NP><NO.P>50</NO.P><TXT>В конкретния случай обаче се налага констатацията, че текстът на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, който определя приложното поле на въведеното с този регламент замразяване на активи, възпроизвежда разпоредбите на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Вследствие на това замразяването на активи, което той въвежда, е било предвидено с решение, взето в рамките на ОВППС, и отговаря на условията по член 215, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP><NP><NO.P>51</NO.P><TXT>Впрочем това заключение не може да бъде поставено под въпрос с позоваването на съдебната практика относно членове 60 ЕО и 301 ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>52</NO.P><TXT>Наистина, според съдебната практика член 60 ЕО и член 301 ЕО, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, не предвиждат изрично или мълчаливо правомощия за действие за налагане на ограничителни мерки по отношение на лица или образувания, които по никакъв начин не са свързани с управляващия режим на трета страна (Решение на Съда от <DATE ISO="20080903">3 септември 2008 г.</DATE> по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-402/05 P+C-415/05 P" PAGE.ECR="I-6351" YEAR="2008">C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351</REF.DOC.ECR>, точка 216). Така налагането на подобни мерки преди влизането в сила на Договора от Лисабон трябвало да се основава едновременно на членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО (Решение на Съда по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 216 и Решение на Съда от <DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет, C‑130/10, точка 53).</TXT></NP><NP><NO.P>53</NO.P><TXT>При все това, Договорът от Лисабон променя състоянието на правото, като въвежда нов член 215 ДФЕС. Всъщност, ако параграф 1 на този член от ДФЕС обхваща областите, преди това визирани от членове 60 ЕО и 301 ЕО (Решение по дело Парламент/Съвет, точка 52 по-горе, точка 52), неговият параграф 2, на който се основава Регламент № 270/2011, оправомощава Съветът да приема посредством акт, предвиден в член 288 ДФЕС, ограничителни мерки по отношение на всяко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>физическо или юридическо лице<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>недържавно образувание<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> или всяка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>група<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> единствено при условие че прието въз основа на глава 2 от<?PAGE NO="11"?> дял V от Договора за ЕС решение предвижда подобни мерки. С други думи, ако това последно условие е изпълнено, член 215, параграф 2 ДФЕС позволява по-специално на Съвета да приема, както беше посочено в точка 49 по-горе, актове, налагащи ограничителни мерки по отношение на адресати, които нямат никаква връзка с управляващия режим на трета страна.</TXT></NP><NP><NO.P>54</NO.P><TXT>Следователно първото правно основание трябва при всички случаи да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали неговото представяне в писмената реплика е закъсняло (вж. по аналогия Решение на Съда от <DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE> по дело Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано в Сборника, точка 51; Решение на Общия съд от <DATE ISO="19991201">1 декември 1999 г.</DATE> по дело Boehringer/Съвет и Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-125/96+T-152/96" PAGE.ECR="II-3427" YEAR="1999">T-125/96 и T-152/96, Recueil, стр. II-3427</REF.DOC.ECR>, точка 143).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По второто правно основание, изведено от неспазване на критериите за вписване на имената на някои лица в списъците, приложени към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>55</NO.P><TXT>Жалбоподателите сочат, че основанието, на което техните имена са вписани в списъка, приложен към Решение 2011/172, не е сред предвидените в член 1 от това решение. Те добавят, че основанието, на което техните имена са вписани в списъка, посочен в приложение I към Регламент № 270/2011, не е сред предвидените в член 2 от същия регламент.</TXT></NP><NP><NO.P>56</NO.P><TXT>В отговор на настоящото правно основание следва най-напред да се определят критериите, които Съветът трябва да спази, когато решава да впише имената на лица или образувания в списъка, приложен към Решение 2011/172, и да се определи основанието, на което имената на жалбоподателите са вписани в посочения списък.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до критериите за включване в списъка, приложен към Решение 2011/172</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>57</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 в текста на английски език, който е езикът на производството, предвижда замразяване на активи по отношение на следните лица: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>persons having been identified as responsible for misappropriation of Egyptian State funds, and natural or legal persons, entities or bodies associated with them, as listed in the Annex<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. С други думи, в текста на този език на Решение 2011/172 е направено позоваване, от една страна, на лицата, които са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> като отговорни за присвоявания на държавни средства на Египет, и от друга страна, на свързаните с тях лица.</TXT></NP><NP><NO.P>58</NO.P><TXT>При все това, както жалбоподателите отбелязват в писмо от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE>, адресирано до Съвета, в текста на френски език на Решение 2011/172 е направено позоваване на лицата, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>за които е установено<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, че са отговорни за присвоявания на държави средства в Египет, а не както е в текста на английски език — на лицата, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> (identified) като отговорни за извършването на подобни деяния.</TXT></NP><NP><NO.P>59</NO.P><TXT>Тук е налице значително разминаване между текстовете на двата езика.</TXT></NP><NP><NO.P>60</NO.P><TXT>Всъщност изглежда, че в текста на френски език е възприето стриктно схващане на термините от член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Използването на глагола <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>признавам<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, свободно използван в правния език във връзка с прилагателното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>виновен<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, цели да укаже, че лицата, визирани в член 1, параграф 1, са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>признати<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> официално за виновни за присвоявания на държавни средства на Египет и за съучастие в подобни присвоявания, като по принцип това признаване на виновността трябва да е направено от наказателна юрисдикция.</TXT></NP><NP><NO.P>61</NO.P><TXT>За сметка на това английският текст позволява широко тълкуване на предвиденото в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Всъщност в текста на този език използването на глагола <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>идентифицирам<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, по-неточен от глагола <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>признавам<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, навежда на мисълта, че въз основа на<?PAGE NO="12"?> съгласувани данни самият Съвет извършва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>идентификация<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> на лицата, които могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>отговорни<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> за присвояването на държавни средства на Египет, както и тази на свързаните с тях лица.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Относно необходимостта от тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</P></TI></TITLE><NP><NO.P>62</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика необходимостта от еднакво тълкуване на актовете на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, като изисква, напротив, той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици (вж. Решение на Съда от <DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE> по дело Homawoo, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-412/10" PAGE.ECR="I-11603" YEAR="2011">C-412/10, Сборник, стр. I-11603</REF.DOC.ECR>, точка 28 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>63</NO.P><TXT>Освен това в случай на несъответствия между тексовете на различните езици от правото на Съюза разглежданата разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които тя е част (вж. Решение на Съда от <DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE> по дело DR и TV2 Danmark, C‑510/10, точка 45 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>64</NO.P><TXT>В конкретния случай, макар и само поради съществуващите различия между английския и френския текст, е необходимо член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 да се тълкува в светлината на текстовете на всички негови езици. Това тълкуване трябва да отчита общата структура и целите на правната уредба, от която тези разпоредби са част.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Относно тълкуването на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</P></TI></TITLE><NP><NO.P>65</NO.P><TXT>Най-напред, налага се констатацията, че в по-голямата част от езиците на Съюза, различни от английския и френския, формулировката на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 е аналогична на тази на английския текст.</TXT></NP><NP><NO.P>66</NO.P><TXT>По-нататък, както беше посочено в точка 44 по-горе, Решение 2011/172 цели по-конкретно да помогне на египетските власти в борбата с присвояването на държавни средства, като замрази активите на лица, които могат да бъдат, според английския текст <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> (identified) или според френския текст <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>признати<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>отговорни<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> за подобни деяния. Ако обаче Съветът трябва да изчака постановяването на наказателни присъди срещу тези лица от египетските юрисдикции, полезното действие на Решение 2011/172 би било сериозно застрашено. Всъщност в подобна хипотеза засегнатите лица биха разполагали в хода на наказателното производство с необходимото време да прехвърлят своите активи в държави, които не осъществяват никаква форма на сътрудничество с египетските власти.</TXT></NP><NP><NO.P>67</NO.P><TXT>При това положение на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 трябва да се даде широко тълкуване. Следователно тази разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че тя визира пет отделни кръга лица. Първият се състои от лица, които вследствие на съдебно производство са осъдени като виновни за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Вторият се състои от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>свързани<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> с тях лица в тесен смисъл, тоест лица, които са признати от наказателна юрисдикция за техни съучастници. От своя страна третият кръг обхваща лицата, срещу които е образувано наказателно производство за деяния <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Четвъртият кръг обединява лицата, срещу които е образувано наказателно производство в качеството им на свързани лица (тоест в качеството на съучастници) на тези, които са упрекнати в извършването на подобни деяния. Петият съответства на всички лица, срещу които са образувани съдебни производства, свързани с наказателните производства срещу деянията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, които в това си качество могат да бъдат квалифицирани като лица, свързани със субектите, срещу които са образувани тези наказателни производства. Този пети кръг лица обединява по-конкретно тези, които евентуално без да знаят,<?PAGE NO="13"?> са се възползвали от приходите от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> и в това им качество са им наложени охранителни мерки, постановени от съд и целящи запазването на активите, получени от посочените присвоявания.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Относно съвместимостта на тълкуването на Решение 2011/172 с принципите или правните норми от по-висок ранг</P></TI></TITLE><NP><NO.P>68</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика, когато е необходимо да се даде тълкуване на текст на вторичното право, той трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите и другите норми, имащи същата юридическа стойност като тях (Решение на Съда от <DATE ISO="19960910">10 септември 1996 г.</DATE> по дело Комисия/Германия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-61/94" PAGE.ECR="I-3989" YEAR="1996">C-61/94, Recueil, стр. I-3989</REF.DOC.ECR>, точка 52; Решение на Общия съд от <DATE ISO="20110413">13 април 2011 г.</DATE> по дело Германия/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-576/08" PAGE.ECR="II-1578" YEAR="2011">T-576/08, Сборник, стр. II-1578</REF.DOC.ECR>, точка 103).</TXT></NP><NP><NO.P>69</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се провери дали даденото в точка 67 по-горе широко тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 е съвместимо с принципа, според който разпоредбите, предвиждащи административни санкции, трябва да се тълкуват стриктно, както и с принципа на презумпцията за невиновност.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По отношение на принципа, според който разпоредбите, предвиждащи административни санкции, трябва да се тълкуват стриктно</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>70</NO.P><TXT>Според съдебната практика принципът на законност на престъплението и наказанието, прогласен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква наказателният закон да не се прилага разширително в ущърб на преследваното лице (Решение на Съда от <DATE ISO="19961212">12 декември 1996 г.</DATE> по дело X, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-74/95+C-129/95" PAGE.ECR="I-6609" YEAR="1996">C-74/95 и C-129/95, Recueil, стр. I-6609</REF.DOC.ECR>, точка 25).</TXT></NP><NP><NO.P>71</NO.P><TXT>Този принцип обаче може да се изтъкне не само срещу решенията, с които се налагат наказателни санкции в тесен смисъл, но и срещу такива, с които се налагат административни санкции (вж. в този смисъл Решение на Съда от <DATE ISO="20110329">29 март 2011 г.</DATE> по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-352/09 P" PAGE.ECR="I-2359" YEAR="2011">C-352/09 P, Сборник, стр. I-2359</REF.DOC.ECR>, точка 80).</TXT></NP><NP><NO.P>72</NO.P><TXT>По-нататък, принципът на законност на престъплението и наказанието налага да не се прилагат разширително разпоредбите, предвиждащи административни санкции, в ущърб на лицето, срещу което са насочени.</TXT></NP><NP><NO.P>73</NO.P><TXT>При това положение, ако Решение 2011/172 предвиждаше административни санкции и по този начин влизаше в приложното поле на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права, то би трябвало да бъде тълкувано стриктно.</TXT></NP><NP><NO.P>74</NO.P><TXT>Това обаче не е така в настоящия случай.</TXT></NP><NP><NO.P>75</NO.P><TXT>Всъщност предписанията на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права са идентични с тези на член 7, параграф 1, първо изречение от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> В съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата на основните права те трябва да бъдат тълкувани в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>).</TXT></NP><NP><NO.P>76</NO.P><TXT>Според тази съдебна практика обаче член 7 от посочената конвенция не може да бъде надлежно изтъкнат в подкрепа на оспорването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>наказание<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> . Началният момент на всяка преценка за наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>наказание<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> се състои в определяне дали въпросната мярка е наложена вследствие на осъждане за извършено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>правонарушение<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. В това отношение са релевантни и други фактори,<?PAGE NO="14"?> по-конкретно квалификацията на разглежданата мярка в приложимото право, нейното естество и цел, свързаните с нейното налагане и изпълнение производства, както и нейната тежест. При все това тежестта на мярката не е решаваща, тъй като множество наказателни мерки с превантивен характер могат да имат значително отражение върху засегнатото лице (ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20091217">17 декември 2009 г.</DATE> по дело M. с/у Германия, № 19359/04, § 120).</TXT></NP><NP><NO.P>77</NO.P><TXT>В конкретния случай, първо, нито една разпоредба от правото на Съюза не придава наказателен характер на въведеното с член 1 от Решение 2011/172 замразяване на активи.</TXT></NP><NP><NO.P>78</NO.P><TXT>Второ, разпоредбите, въвели режима на това замразяване на активи, не целят нито да накажат, нито да попречат на повтарянето на някакво поведение. Те имат за предмет единствено да запазят активите, държани от лицата, образуванията и органите, посочени в член 1 от Решение 2011/172 в съответствие с целите, споменати в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС (вж. точка 44 по-горе) (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE> по дело Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано в Сборника, точка 101 и Решение на Общия съд от <DATE ISO="20101207">7 декември 2010 г.</DATE> по дело Fahas/Съвет, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-49/07" PAGE.ECR="II-5555" YEAR="2010">T-49/07, Сборник, стр. II-5555</REF.DOC.ECR>, точка 67).</TXT></NP><NP><NO.P>79</NO.P><TXT>Трето, последиците от тези разпоредби са ограничени във времето и са обратими: в съответствие с член 5 от Решение 2011/172 замразяването на активи, което те предвиждат, трябва да се приложи през определен период и Съветът, който е натоварен с постоянното проследяване на това замразяване, може да реши да го прекрати във всеки момент.</TXT></NP><NP><NO.P>80</NO.P><TXT>По-нататък, това замразяване на активи не представлява административна санкция, нито влиза в приложното поле на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права.</TXT></NP><NP><NO.P>81</NO.P><TXT>От това следва, че принципът, според който разпоредбите, въвеждащи административни санкции, трябва да бъдат тълкувани стриктно, не забранява на Общия съд да възприеме широко тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 като даденото в точка 67 по-горе.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По отношение на принципа на презумпцията за невиновност</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>82</NO.P><TXT>Безспорно е вярно, че принципът на презумпцията за невиновност е прогласен в правния ред на Съюза в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права. Този принцип обаче, който в съответствие с член 52, параграф 3 от посочената харта трябва да бъде тълкуван в светлината на практиката на ЕСПЧ, налага, че никой представител на публичната власт няма да обяви лице за виновно в извършването на правонарушение, преди вината на това лице да бъде установена от съд (вж. Решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="19950210">10 февруари 1995 г.</DATE> по дело Allenet de Ribemont, серия A, № 308, § 35 и 36 и Решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20110628">28 юни 2011 г.</DATE> по дело Lizaso Azconobieta с/у Испания, № 28834/08, § 37). Впрочем посоченият принцип се нарушава от изявления или решения, които отразяват идеята, че лицето е виновно, карат обществеността да вярва в неговата вина или предрешават преценката на фактите от компетентния съд (вж. ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20060921">21 септември 2006 г.</DATE> по дело Pandy с/у Белгия, № 13583/02, § 42 и ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE> по дело Păvălache с/у Румъния, № 38746/03, § 116).</TXT></NP><NP><NO.P>83</NO.P><TXT>При все това с приемането на Решение 2011/172 Съветът от своя страна не е признал посочените в член 1, параграф 1 лица за виновни за извършване на деянията, наказуеми по египетското наказателно право или по правото на една държава членка на Съюза. Освен това той не е накарал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>обществеността<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> да вярва погрешно във виновността на тези лица. Накрая, той не е предрешил преценката на фактите от компетентния съд в Египет. Той се е задоволил с уточнението, че по отношение на различни категории лица, напомнени в точка 67 по-горе, е извършено замразяване на техните активи, което само по себе си, както беше посочено в точка 77 по-горе, е нямало наказателен характер.</TXT></NP><?PAGE NO="15"?><NP><NO.P>84</NO.P><TXT>От това следва, че принципът на презумпцията за невиновност допуска даденото в точка 67 по-горе тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от <DATE ISO="20090902">2 септември 2009 г.</DATE> по дело El Morabit/Съвет, T‑37/07 и T‑323/07, непубликувано в Сборника, точка 40).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Относно необходимостта от тълкуване на основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</P></TI></TITLE><NP><NO.P>85</NO.P><TXT>Следва да се напомни, че вписването на името на жалбоподателите в списъка, приложен към Решение 2011/172, довежда до замразяване на активите им, условията за което са определени в членове 1, 2, 3 и 5 от същото това решение. Впрочем следва да се отбележи, че приложението към Решение 2011/172 е публикувано на всички официални езици на Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>86</NO.P><TXT>В английския текст на това приложение е уточнено, че активите на жалбоподателите са замразени, на основание че срещу всеки от тях е образувано съдебно производство от египетските власти относно присвояване на държавни средства въз основа на Конвенцията на ООН срещу корупцията (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>judicial proceedings by the Egyptian authorities in respect of the misappropriation of State Funds on the basis of the United Nations Convention against corruption<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>). Следователно в текста на този език се прави позоваване на обикновени съдебни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>производства<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, насочени срещу жалбоподателите. При пълната липса на уточнение в това отношение следва да се приеме, че тези производства могат да бъдат само свързани с наказателни производства срещу деянията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>87</NO.P><TXT>За сметка на това, във френския текст на приложението към Решение 2011/172, на който, както беше отбелязано в точка 58 по-горе, жалбоподателите се позовават в писмо от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> до Съвета, е посочено, че те са предмет на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>съдебно преследване от страна на египетските власти във връзка с присвояване на държавни средства, съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>. При прочита на този текст изглежда, че замразяването на активите на жалбоподателите е направено поради наличието на наказателно по естеството му <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>преследване<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, насочено срещу тях за деянието присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>88</NO.P><TXT>Така между френския и английския текст на приложението към Решение 2011/172 има значително разминаване.</TXT></NP><NP><NO.P>89</NO.P><TXT>При наличието обаче на различия между текстовете на някои езици на индивидуален акт, адресиран до лице, попадащо под юрисдикцията на трета страна, този акт трябва да се тълкува, като се отчитат, от една страна, другите езикови редакции и от друга страна, общата структура и целите на правната уредба, въз основа на която той е бил приет.</TXT></NP><NP><NO.P>90</NO.P><TXT>Впрочем от постоянната съдебна практика следва, че акт за прилагане трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния акт (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, точка 68 по-горе, точка 52 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>91</NO.P><TXT>В конкретния случай, както беше изложено в точка 26 по-горе, приложението към Решение 2011/172 представлява набор от индивидуални решения за изпълнението на член 1, параграф 1 от същото това решение. Следователно посоченото в приложението основание, на което активите на жалбоподателите са замразени, трябва да се тълкува в съответствие с изведените в предходните две точки принципи.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>Относно тълкуването на основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</P></TI></TITLE><NP><NO.P>92</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че текстовете на различните езици на приложението към Решение 2011/172 могат да бъдат групирани в две групи със сходна значимост: на някои официални езици на Съюза това приложение има аналогична на английския текст формулировка, докато на други официални езици неговият текст е близък до френския текст. Следователно от сравняването на текстовете на различните езици на посоченото приложение няма никаква полза: то не разкрива намерението на автора на акта, нито извежда на преден план евентуална печатна грешка, допусната на един или повече езици.</TXT></NP><NP><NO.P>93</NO.P><TXT>По-нататък изглежда, че при разглеждане на който и да е езиков вариант основанието, на което активите на жалбоподателите са замразени и което е посочено в приложението към Решение 2011/172, е съобразено с член 1, параграф 1 от същото това решение, както той е тълкуван в точка 67 по-горе. Всъщност този член предвижда да се замразят не само активите на лицата, срещу които на лично основание е образувано наказателно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>производство<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> в Египет за присвояване на държавни средства, но и по-конкретно активите на лицата, срещу които в същата страна са образувани обикновени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> (judicial proceedings), свързани с наказателните производства за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>94</NO.P><TXT>Накрая, следва да се отбележи, че член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 позволява замразяване на активите на пет категории лица (вж. точка 67 по-горе). Френският текст на приложението към него обаче позволява да се визира само една от тези категории, тоест тази на лица, наказателно преследвани за деянието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> (вж. точка 87 по-горе). Колкото до английския текст на посоченото приложение, то обхваща три категории лица, тоест, освен лицата, наказателно преследвани за деянието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, тези, преследвани в качеството на съучастници в извършването на подобни деяния, и тези, срещу които са образувани съдебни производства, свързани с наказателните производства за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>присвояване на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> (вж. точка 86 по-горе). Така текстът на този език придава на основанието за вписване на жалбоподателите в списъка, приложен към Решение 2011/172, смисъл и обхват, които са от естество да покрият в по-голяма степен приложното поле на член 1, параграф 1 от посоченото решение. Следователно той отговаря най-добре на преследваната с този член цел.</TXT></NP><NP><NO.P>95</NO.P><TXT>Ето защо в съответствие с английския текст следва да се приеме, че Съветът е искал да замрази активите на жалбоподателите, на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка, без значение каква, с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до спазването на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>96</NO.P><TXT>Съгласно критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 в приложения към Решение 2011/172 списък могат да бъдат вписани имената на лицата, спадащи към петте категории, посочени в точка 67 по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>97</NO.P><TXT>В конкретния случай, както беше уточнено в точка 95 по-горе, Съветът е вписал имената на жалбоподателите в списъка, приложен към Решение 2011/172, на единственото основание, че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>98</NO.P><TXT>Както обаче беше посочено в точки 94 и 95 по-горе, подобно основание е сред посочените в член 1, параграф 1 от същото това решение. Всъщност то препраща към три от петте хипотези, предвидени в този член.</TXT></NP><?PAGE NO="17"?><NP><NO.P>99</NO.P><TXT>От това следва, че с вписването на имената на жалбоподателите в списъка, приложен към Решение 2011/172, Съветът не е нарушил критериите, прогласени от него самия в член 1, параграф 1 от същото това решение.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до спазването на критериите по член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>100</NO.P><TXT>Най-напред следва да се напомни, че структурата на Регламент № 270/2011 е аналогична на тази на Решение 2011/172, поради което съображенията, посочени в точка 26 по-горе, намират приложение, както беше изтъкнато в точка 27 по-горе, mutatis mutandis по отношение на Регламент № 270/2011 и на приложение I към него. При това положение лицата, визирани в посоченото приложение I, трябва да отговарят на критериите по член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011.</TXT></NP><NP><NO.P>101</NO.P><TXT>По-нататък следва да се отбележи, че тези критерии са идентични с предвидените в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. В това отношение формулировката на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 е сходна на тази на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, към който той впрочем препраща.</TXT></NP><NP><NO.P>102</NO.P><TXT>Накрая, основанията за вписване на имената на жалбоподателите в списъка, посочен в приложение I към Регламент № 270/2011, са идентични с тези, на които техните имена са били вписани в списъка, приложен към Решение 2011/172.</TXT></NP><NP><NO.P>103</NO.P><TXT>Вследствие на това поради причините, изложени по-горе, следва да се заключи, че в конкретния случай критериите по член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 са спазени.</TXT></NP><NP><NO.P>104</NO.P><TXT>От всичко изложено дотук следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третото правно основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>105</NO.P><TXT>Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>[п]равните актове са мотивирани […]<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>106</NO.P><TXT>По силата на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права правото на добра администрация включва по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>задължението на администрацията да мотивира своите решения<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>107</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика мотивите, които се изискват въз основа на член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е бил приет. Те трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай (вж. Решение на Съда от <DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE> по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точки 50 и 53 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>108</NO.P><TXT>Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Така, от една страна, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение по дело Съвет/Bamba, точка 107 по-горе, точки 53 и 54 и цитираната съдебна практика). От друга страна, степента на<?PAGE NO="18"?> точност на мотивите на даден акт трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които той трябва да бъде приет (вж. Решение на Общия съд от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 г.</DATE> по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-228/02" PAGE.ECR="II-4665" YEAR="2006">T-228/02, Recueil, стр. II-4665</REF.DOC.ECR>, точка 141 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>109</NO.P><TXT>По-специално мотивите на мярка за замразяване на активи по принцип не могат да имат само обща и стереотипна формулировка (вж. в този смисъл Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, точка 108 по-горе, точка 143). Обратно, с уговорките в точка 108 по-горе подобна мярка изисква да са посочени специфичните и конкретни причини, поради които Съветът счита, че съответната правна уредба е приложима спрямо заинтересованото лице (вж. Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, точка 108 по-горе, точка 143 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл Решение по дело Съвет/Bamba, точка 107 по-горе, точка 52).</TXT></NP><NP><NO.P>110</NO.P><TXT>В конкретния случай жалбоподателите изтъкват, че мотивите на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 не са достатъчни.</TXT></NP><NP><NO.P>111</NO.P><TXT>В подкрепа на това правно основание жалбоподателите сочат, на първо място, че Съветът не е посочил ясно причината, поради която той е приел, че те отговарят на критерия по член 1 от Решение 2011/172.</TXT></NP><NP><NO.P>112</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателите поддържат, че мотивите, дадени в приложението към Решение 2011/172, не са достатъчно конкретни. Всъщност в това приложение е изложено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>общо твърдение във връзка със съдебни производства въз основа на непозната на жалбоподателите конвенция<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>. При всички случаи според тях посоченото в това приложение не позволявало да се узнае причината, поради която Съветът счита, че ограничителните мерки продължават да са оправдани.</TXT></NP><NP><NO.P>113</NO.P><TXT>Все пак изглежда, че в Решение 2011/172 ясно е посочен член 29 ДЕС, въз основа на който то е прието. По-нататък от заглавието на приложението към Решение 2011/172 следва, че то съдържа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>[с]писък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 1<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. Накрая, Регламент № 270/2011 е приет на основание член 215, параграф 2 ДФЕС. Колкото до приложение I към този регламент, в него ясно е посочено, че то съдържа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>[с]писък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 2, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>. По този начин Съветът е посочил еднозначно коя според него е правната основа на Решение 2011/172, на Регламент № 270/2011 и на приложенията към тези актове.</TXT></NP><NP><NO.P>114</NO.P><TXT>Впрочем от Решение 2011/172 и от Регламент № 270/2011 следва, че на жалбоподателите са били наложени ограничителни мерки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>с оглед на положението в Египет<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> на основание образувано срещу тях съдебно производство в Египет, имащо връзка с разследвания на присвояване на държавни средства (вж. точка 86 по-горе). По този начин фактическите съображения, поради които Съветът е приел, че спрямо жалбоподателите трябва да се наложи замразяването на активи, предвидено в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, са достатъчно конкретни, за да могат те да оспорят точността им пред Съвета, а след това — пред Съда на Съюза. В допълнение, на английски език, използван от жалбоподателите в тяхната кореспонденция със Съвета, както и в хода на настоящото производство, тези съображения са еднозначни.</TXT></NP><NP><NO.P>115</NO.P><TXT>Впрочем тези съображения нямат стереотипен характер. В действителност те не възпроизвеждат текста на обща разпоредба. Освен това наистина те са еднакви със съображенията, поради които е наложена мярка замразяване на активи спрямо другите физически лица, посочени в приложението към Решение 2011/72, както и в приложение I към Регламент № 270/2011. При все това те целят да опишат конкретното положение на жалбоподателите, срещу които според Съвета — на същото основание, както спрямо други лица — са образувани съдебни производства, имащи връзка с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP><?PAGE NO="19"?><NP><NO.P>116</NO.P><TXT>От това следва, че в обжалваните актове са изложени правните и фактическите обстоятелства, които съставляват основанието за тях според издалите ги органи. Така техният текст ясно показва следваната от Съвета логика.</TXT></NP><NP><NO.P>117</NO.P><TXT>При тези условия третото правно основание следва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото правно основание, изведено от фактически грешки и от погрешна правна квалификация на фактите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>118</NO.P><TXT>Както беше посочено по-горе, от приложението към Решение 2011/172, както и от приложение I към Регламент № 270/2011 следва, че на всеки от жалбоподателите е наложено замразяване на активи единствено на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>119</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват по същество, че това основание е опорочено от фактически грешки и от погрешна правна квалификация на фактите. То се състои от две части.</TXT></NP><NP><NO.P>120</NO.P><TXT>С първата част жалбоподателите поддържат, че срещу втората, третата и четвъртата жалбоподателка няма образувани съдебни производства в Египет.</TXT></NP><NP><NO.P>121</NO.P><TXT>С втората част жалбоподателите твърдят, че макар и да е вярно, че срещу първия жалбоподател <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>понастоящем са образувани съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, също така е вярно, че тези производства не се отнасят до присвоявания на държавни средства като споменатите в приложението към Решение 2011/172.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до първата част на правното основание</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>122</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20110401">1 април 2011 г.</DATE> жалбоподателите посочват на Съвета, че те предполагат, че името на първия жалбоподател е вписано в списъците в приложението към Решение 2011/172 и в приложение I към Регламент № 270/2011 вследствие на искане в този смисъл, направено от лице или орган от Египет. Впрочем те искат от Съвета, от една страна, да посочи кое е това лице или орган, и от друга страна, да представи копие от неговото искане и придружаващите го документи.</TXT></NP><NP><NO.P>123</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20110607">7 юни 2011 г.</DATE> Съветът уточнява на адвокатите на жалбоподателите, че е получил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>писмо от <DATE ISO="20110213">13 февруари 2011 г.</DATE> от египетския министър на външните работи, съдържащо искане на генералния прокурор на Египет за замразяване на активите на някои бивши министри и официални лица<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, сред които бил първият жалбоподател. Към това писмо до Съвета е приложено копие на документ от <DATE ISO="20110213">13 февруари 2011 г.</DATE>, върху което бил напечатан адресът на кабинета на египетския министър на външните работи. Този неподписан документ съдържал искане на генералния прокурор на Египет активите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>бивши министри, официални лица и граждани<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> на Египет да бъдат замразени. Сред лицата, посочени в това искане, бил първият жалбоподател, но не и втората, третата и четвъртата жалбоподателка.</TXT></NP><NP><NO.P>124</NO.P><TXT>Междувременно с писмо от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> адвокатите на жалбоподателите искат от Съвета да им предостави по-специално всички доказателства, въз основа на които той е наложил на техните клиенти замразяване на активите. Впоследствие тези адвокати изпращат други две писма на Съвета на 9 юни и <DATE ISO="20110715">15 юли 2011 г.</DATE></TXT></NP><?PAGE NO="20"?><NP><NO.P>125</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> Съветът отговаря на писмата на адвокатите на жалбоподателите от 13 май, 9 юни и <DATE ISO="20110715">15 юли 2011 г.</DATE> В този отговор не се прави позоваване на евентуални съдебни производства, образувани срещу втората, третата и четвъртата жалбоподателка. В него единствено е посочено следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>[Те] са посочени в списъка на лицата, за които се отнася горепосочената молба за правна помощ от египетските власти (те фигурират под номера 2, 3 и 4 в приложения списък). В молбата е посочено, че заповеди за запор на активите на всички лица от списъка са били издадени от генералния прокурор на Египет и че тази заповед е била потвърдена от наказателната юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>126</NO.P><TXT>Към това писмо на Съвета от <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> е приложена нота с референтен номер NV93/11/ms от <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE>, с която посолството на Арабска република Египет в Брюксел (Белгия) моли върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предаде на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>компетентните съдебни органи<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> молба за правна помощ, отправена от службата на генералния прокурор на Египет.</TXT></NP><NP><NO.P>127</NO.P><TXT>Към тази нота са приложени три документа.</TXT></NP><NP><NO.P>128</NO.P><TXT>Първият от тях е молбата за правна помощ, без дата и подпис. Тази молба, съставена на английски език, има за цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>замразяването, конфискацията и събирането на активите на някои бивши министри и официални лица<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Тя се позовава на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>воденото от прокуратурата в Египет разследване по делата с номер 162 и 234 от 2010 г. […]; 34, 36, 38, 39, 55 и 70 от 2011 г. […], както и [по] делото с номер 137/2011 […] във връзка с деянията корупция, присвояване на държавни активи и пране на пари, извършени от бивши министри и официални лица<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, и изброява петнадесет лица, сред които четиримата жалбоподатели. По-нататък в нея се посочва, от една страна, че генералният прокурор на Египет е решил да наложи запор на активите на така изброените лица и от друга страна, че този запор бил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>потвърден от наказателната юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>129</NO.P><TXT>Вторият приложен към нотата от <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE> документ представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>списък на бившите официални лица, [на техните] съпруги и деца<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, в който втората, третата и четвъртата жалбоподателка са посочени съответно на второ, трето и четвърто място.</TXT></NP><NP><NO.P>130</NO.P><TXT>Третият приложен към нотата от <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE> документ представлява резюме на обвиненията, насочени срещу първия жалбоподател по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>дело номер 38 от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, което е споменато в молбата за правна помощ, описана в точка 128 по-горе. В този документ липсва дата. Впрочем той няма антетка и подпис. При все това, подобно на нотата от <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE> и всички други приложени към нея документи, върху него е положен печатът на посолството на Арабска република Египет в Брюксел.</TXT></NP><NP><NO.P>131</NO.P><TXT>В крайна сметка нито един от горепосочените документи не навежда на мисълта, че срещу втората, третата и четвъртата жалбоподателка са образувани наказателни производства в Египет за деянието присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>132</NO.P><TXT>За сметка на това в молбата за правна помощ, спомената в точка 128 по-горе, еднозначно е посочено, че на <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE>, тоест по-малко от месец преди приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011, по отношение на всички жалбоподатели е издадена заповед на генералния прокурор на Египет за запор на техните активи, която е потвърдена от наказателна юрисдикция и е свързана с разследването на присвояването на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>133</NO.P><TXT>Впрочем жалбоподателите не представят никакво доказателство, което може да постави под съмнение верността на фактическите данни, указани в тази молба за правна помощ. Тъкмо обратното, решение на египетска юрисдикция, превод на което те представят в секретариата на<?PAGE NO="21"?> Общия съд на <DATE ISO="20130305">5 март 2013 г.</DATE>, потвърждава, че към <DATE ISO="20130130">30 януари 2013 г.</DATE> на втората жалбоподателка все още е наложено замразяване на нейните активи. Освен това в хода на съдебното заседание жалбоподателите не оспорват наличието на горепосочената заповед за налагане на запор.</TXT></NP><NP><NO.P>134</NO.P><TXT>В качеството си на адресати на горепосочената заповед на генералния прокурор на Египет втората, третата и четвъртата жалбоподателка обаче са лица, срещу които е образувано съдебно производство в Египет, имащо връзка с разследване на присвояване на държавни средства. Следователно квалифицирайки ги по този начин в приложението към Решение 2011/172, Съветът не е допуснал фактическа грешка, нито грешка в правната квалификация на фактите.</TXT></NP><NP><NO.P>135</NO.P><TXT>Следователно първата част от правното основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до втората част на правното основание</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>136</NO.P><TXT>В подкрепа на втората част на правното основание жалбоподателите твърдят, че първият жалбоподател е обвинен единствено в това, че е бил съучастник в деяния, които могат да бъдат квалифицирани като незаконно издаване на лицензии.</TXT></NP><NP><NO.P>137</NO.P><TXT>При все това от посочения в точка 130 по-горе документ ясно следва, че по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>дело номер 38 от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> първият жалбоподател е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>обвинен<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>, от една страна, в това, че е извършил <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>присвояване на активи<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>предприятие от публичния сектор, чиито акции [били] притежавани от държавата<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, и от друга страна, че е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>извършил правонарушения, изразяващи се в извличане на ползи от и повреждане на държавни активи, както и в присвояване […] и улесняване на присвояването [на подобни активи]<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>138</NO.P><TXT>По-конкретно в този документ първият жалбоподател е упрекнат в това, че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>се е възползвал от своето влияние в качеството на генерален директор на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>предприятие от публичния сектор, чиито акции [били] притежавани от държавата<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, първо, за да извърши размяна на акции в полза на контролирано от него <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>частно дружество<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, второ, за да позволи на това частно дружество да реализира търговски постижения за сметка на посоченото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>предприятие от публичния сектор<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> и трето, да увеличи незаконно участието на разглежданото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>частно дружество<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> в капитала на споменатото по-горе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>предприятие от публичния сектор<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>,</P></ITEM><ITEM><P>не е платил дълговете си спрямо това последно предприятие и банките.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>139</NO.P><TXT>Така срещу първия жалбоподател е образувано наказателно производство в Египет за деяния, квалифицирани от египетската прокуратура като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>присвояване на държавни активи<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>140</NO.P><TXT>Общият съд обаче констатира, че тази квалификация съответства по същество на тази на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>присвояване на държавни средства<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>, възприета в Решение 2011/172 и в Регламент № 270/2011.</TXT></NP><NP><NO.P>141</NO.P><TXT>При това положение Съветът не е допуснал фактическа грешка или грешка в квалификацията на фактите, като е вписал първия жалбоподател в приложения към спорните актове списък.</TXT></NP><NP><NO.P>142</NO.P><TXT>Опитвайки се да поставят под съмнение този извод, жалбоподателите посочват в писмената реплика, че нито описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ, нито приложените към нея документи позволяват те да бъдат идентифицирани като лица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>отговорни за присвояването на държавни средства на Египет<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>, които с тези си действия лишавали народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятствали развитието на демокрацията в страната, или като индивиди, свързани с подобни лица.</TXT></NP><?PAGE NO="22"?><NP><NO.P>143</NO.P><TXT>Подобно обстоятелство при всички случаи не би могло да доведе до незаконосъобразност на обжалваните актове. В това отношение следва да се напомни, че член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, който определя критериите за включване в приложения към същото това решение списък, се отнася единствено до категориите лица, споменати в точка 67 по-горе. Наистина във второто съображение от Решение 2011/17 е посочено, че тези лица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>по този начин лишават народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>. Все пак това указване не представлява допълнително условие, което трябва да се спази при включването на ново лице в приложения към Решение 2011/172 списък. Става въпрос единствено за изясняване на крайната цел, преследвана с това решение. Всъщност това съображение само уточнява, че посочените в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 лица могат да лишат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>народа на Египет от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>144</NO.P><TXT>В допълнение следва да се отбележи, че нито един от петте довода, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на споменатото в точка 142 по-горе твърдение за нарушение, не е основателен.</TXT></NP><NP><NO.P>145</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателите твърдят, че в приложените документи към описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ няма <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>никакво позоваване на осъждане за каквото и да било правонарушение<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>, нито на някакво обвинение. Според тях в тези документи само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>се обобщават някои жалби, подадени срещу първия жалбоподател<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, и не се дава в крайна сметка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>никакво сведение по въпроса дали една или всички жалби [споменати в тях] са довели до образуване на съдебни производства […] за присвояване на държавни средства<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>146</NO.P><TXT>При все това безспорно е вярно, че в документите, приложени към описаната в точка 128 молба за правна помощ, не се споменава никакво осъждане от наказателна юрисдикция. Това обстоятелство обаче няма значение. Всъщност посочените в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 лица не са единствено такива с присъди за присвояване на държавни средства, но и по-конкретно такива, срещу които са образувани съдебни производства, свързани с разследване на подобни деяния (вж. точка 67 по-горе).</TXT></NP><NP><NO.P>147</NO.P><TXT>Освен това не е точно да се твърди, че в нито един от приложените към молбата за правна помощ документи не е посочено повдигане на обвинение за извършването на деянието присвояване на държавни средства. Всъщност, както беше посочено в точки 139 и 140 по-горе, в споменатия в точка 130 по-горе документ е описано наказателно производство, водено в Египет срещу първия жалбоподател за деяния, които могат да се квалифицират като присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>148</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателите подчертават, че описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>не дава[ла] никакво указание относно размера на замразените активи или относно вида на исканата правна помощ, от коя юрисдикция или причината, поради която тази правна помощ [била] необходима<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>149</NO.P><TXT>При все това обстоятелството, че доказателствата, на които Съветът се е основал, не съдържат подобни данни, е без значение за решаването на спора. При всички случаи то не позволява да се докаже, че Съветът е допуснал фактическа грешка, като е приел, че срещу жалбоподателите са образувани съдебни производства, свързани с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>150</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателите сочат, че в описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>дори не се намеква[ло] за законодателно действие на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="23"?><NP><NO.P>151</NO.P><TXT>При все това този довод почива на погрешната предпоставка, според която Съветът може да замрази активите на жалбоподателя само при условие че му е отправено искане в този смисъл от египетските власти. Напротив, той има право да замрази средствата на всяко лице, отговарящо на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, независимо дали положението на тези лица му е съобщено от египетските власти, или от други източници.</TXT></NP><NP><NO.P>152</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателите поддържат, че в описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ била допусната неточност. Най-напред в приложените към тази молба документи е направено позоваване на дългове от 7 милиарда египетски лири, въпреки че това обстоятелство е изведено от жалба, която египетските власти не са уважили. По-нататък, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>другите жалби<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> не се отнасят до деяния по присвояване на държавни средства, а до деяния, свързани с дружество, в което египетската държава има само миноритарно участие. Впрочем тези други жалби не са подкрепени с никакво доказателство. Накрая, те се отнасят до правонарушения, извършени не от първия жалбоподател, а от дружества, в които той има мажоритарно участие.</TXT></NP><NP><NO.P>153</NO.P><TXT>Безспорно е вярно, че в споменатите в точка 130 по-горе документи в описанието на единственото дело относно първия жалбоподател, тоест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>дело номер 38 от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, е посочено, че той не е изплатил дългове в размер от 7 милиарда египетски лири. При все това жалбоподателите не представят никакво доказателство за неточността на това сведение. При всички случаи евентуална неточност на посоченото сведение не би могла да има някакво отражение за решаването на спора. Всъщност с оглед на изложените съображения в точки 137—140 по-горе сама по себе си тя не би била достатъчна да докаже, че въз основа на посочения в точка 130 по-горе документ Съветът не можел да квалифицира първия жалбоподател като лице, срещу което е образувано съдебно производство, свързано с разследване на присвояване на държавни средства.</TXT></NP><NP><NO.P>154</NO.P><TXT>Колкото до другите твърдения, напомнени в точка 152 по-горе, те са свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>жалби<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>, които според жалбоподателите са различни от тази, в която става въпрос за споменатия в точка 153 по-горе дълг от 7 милиарда египетски лири. Така те се отнасят до дела, различни от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>дело номер 38 от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>, споменато в посочения в точка 130 по-горе документ, на които Съветът не се е основал при приемането на обжалваните актове.</TXT></NP><NP><NO.P>155</NO.P><TXT>Пето, жалбоподателите изтъкват, че в подкрепа на описаната в точка 128 по-горе молба за правна помощ са представени непълни документи. Те твърдят, че властите на Обединеното кралство са отказали да уважат молба за замразяване на техните активи, тъй като египетските власти не им предоставили достатъчно данни, обосноваващи подобна мярка.</TXT></NP><NP><NO.P>156</NO.P><TXT>При все това, както беше посочено, налага се констатацията, че предоставените данни в молбата за правна помощ и в нейните приложения позволяват да се направи изводът, че срещу жалбоподателите са образувани съдебни производства, имащи връзка с разследване на присвояване на държавни средства. Впрочем следва да се отбележи, че твърдението относно поведението на властите на Обединеното кралство е свързано с обстоятелства, които нямат връзка с настоящия спор. Ето защо подобни обстоятелства нямат отражение върху неговото решаване, още повече че жалбоподателите не уточняват кои документи са били предадени от египетските власти на властите на Обединеното кралство.</TXT></NP><NP><NO.P>157</NO.P><TXT>Следователно втората част трябва да се отхвърли изцяло, поради което правното основание не може да бъде прието.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="24"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По петото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>158</NO.P><TXT>Жалбоподателите поддържат, че са нарушени правото на защита и правото на ефективна съдебна защита. Това правно основание се състои от три части.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до първата част</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>159</NO.P><TXT>Жалбоподателите сочат, че доказателствата, въз основа на които техните активи са замразени, не са им били представени.</TXT></NP><NP><NO.P>160</NO.P><TXT>Подобен довод не се подкрепя от фактите.</TXT></NP><NP><NO.P>161</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до доказателствата, на които се е основал при налагането на замразяването на активите. Уведомяването по собствен почин за подобни доказателства в действителност би било прекомерно изискване (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от <DATE ISO="20091014">14 октомври 2009 г.</DATE> по дело Bank Melli Iran/Съвет, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-390/08" PAGE.ECR="II-3967" YEAR="2009">T-390/08, Сборник, стр. II-3967</REF.DOC.ECR>, точка 97).</TXT></NP><NP><NO.P>162</NO.P><TXT>В конкретния случай жалбоподателите действително са поискали от Съвета да им представи доказателствата, въз основа на които са приети Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011. Всъщност, както беше напомнено в точка 122 по-горе, адвокатите на жалбоподателите сочат в писмо от <DATE ISO="20110401">1 април 2011 г.</DATE>, че те според тях Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 вероятно са приети вследствие на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>искане [в този смисъл] от страна на лице или на египетски орган<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, и молят Съвета да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>представи копие от това искане и свързаната с него документация<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>. Впрочем от точка 124 по-горе следва, че с писмо от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> същите адвокати напомнят, че жалбоподателите имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>нужда от доказателства и от сведения[, за да бъдат в състояние да] отхвърлят обвиненията [срещу тях] за деянията, за които се твърди, че обосновават [вписването на имената им в списъка, приложен към Решение 2011/172]<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>163</NO.P><TXT>При все това трябва да се констатира, че Съветът е удовлетворил напълно исканията на жалбоподателите.</TXT></NP><NP><NO.P>164</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, от преписката по делото следва, че с писмо от <DATE ISO="20110607">7 юни 2011 г.</DATE>, споменато в точка 123 по-горе, Съветът отговаря на искането от <DATE ISO="20110401">1 април 2011 г.</DATE>, като препраща жалбоподателите към документ с дата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/><DATE ISO="20110213">13 февруари 2011 г.</DATE> на египетския министър на външните работи, съдържащо искане на генералния прокурор на Египет за замразяване на активите на някои бивши министри и официални лица, основано на Конвенцията на ООН срещу корупцията, и което включва [първия жалбоподател] в списъка на засегнатите лица<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>. Този документ от <DATE ISO="20110213">13 февруари 2011 г.</DATE> е приложен към писмото на Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>165</NO.P><TXT>От друга страна, с писмо от <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE>, споменато в точка 125 по-горе, Съветът отговаря по-специално на писмото от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> В него той приканва адвокатите на жалбоподателите да се позоват не само на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>данните[, които] вече са били съобщени в предходното писмо на Съвета от <DATE ISO="20110607">7 юни 2011 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>, но и на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>нота […] на египетската мисия към Е[вропейския] [съюз] от <DATE ISO="20110224">24 февруари 2011 г.</DATE>, съдържаща молба за правна помощ от страна на генералния прокурор на Египет<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>. Тази нота, както и молбата за правна помощ, описани съответно в точки 126 и 128 по-горе, са приложени към посоченото писмо на Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>166</NO.P><TXT>Вследствие на това първата част от правното основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="25"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до втората част</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>167</NO.P><TXT>В своята жалба жалбоподателите твърдят, че основанието, на което са били замразени техните активи, е твърде неясно. Освен това в писмената си реплика те поддържат, че едва на стадия на писмената защита Съветът е посочил истинското основание за това замразяване на активи. Така те не са имали възможността да оспорят надлежно това основание към момента на приемане на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011.</TXT></NP><NP><NO.P>168</NO.P><TXT>Все пак тези доводи почиват при всички случаи на неточна предпоставка.</TXT></NP><NP><NO.P>169</NO.P><TXT>Всъщност, противно на изтъкнатото от жалбоподателите, Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са достатъчно мотивирани (вж. точка 116 по-горе). Впрочем техните мотиви са възпроизведени от жалбоподателите в писмото им от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE>, адресирано до Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>170</NO.P><TXT>Следователно втората част от правното основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до третата част</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>171</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателите сочат, че са предали на Съвета различни становища в писмо от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE>, но че в писмото си от <DATE ISO="20110729">29 юли 2011 г.</DATE> Съветът не е отговорил на всички доводи, изтъкнати по този повод. Според тях Съветът не е отговорил по-специално нито на забележките относно политическите мотиви за водените производства в Египет срещу първия жалбоподател, нито на тези относно нарушението на правото на защита в хода на тези производства.</TXT></NP><NP><NO.P>172</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателите изтъкват, че нито в Решение 2011/172, нито в Регламент № 270/2011 е уточнено, че основанията за наложените им индивидуални мерки за замразяване на активи, както и доказателствата, на които тези мерки почиват, трябва да им бъдат съобщени. Те добавят, че в тези актове не е посочено, че лицата, на които е наложено замразяване на активи, трябва да бъдат изслушани и че тяхното становище трябва да бъде взето предвид. Накрая, те поддържат, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 не <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>предвиждат процедура за съобщаване на доказателствата, върху които е основано решението за вписване на жалбоподателите в списъка, също както те не предвиждат да се изслуша техният отговор и да се проверят правилно твърденията и доказателствата, обосноваващи решението за вписване на жалбоподателите в списъка и на запазването на имената им в него<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>173</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателите изтъкват, че основанията за наложените им мерки за замразяване на активи не са им били съобщени преди публикуването на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011. Те поддържат също, че те не са били предварително информирани за налагането им на мерките за замразяване на активи.</TXT></NP><NP><NO.P>174</NO.P><TXT>Подобни доводи не могат да бъдат приети.</TXT></NP><NP><NO.P>175</NO.P><TXT>Всъщност, първо, нито Решение 2011/172, нито Регламент № 270/2011, нито някакъв друг текст или принцип налагат на Съвета да отговори на становищата, изложени от жалбоподателите пред него след приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011, под заплахата за незаконосъобразност на индивидуалните мерки, приети на основание обща разпоредба от тези актове. Така единствено обстоятелството, че Съветът не е отговорил конкретно на твърденията на жалбоподателите, според които водените производства в Египет срещу първия жалбоподател били на политическо основание и не зачитали правото на защита, не би могло да има отражение върху законосъобразността на процедурата след приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011, при това независимо от основателността на подобни твърдения.</TXT></NP><?PAGE NO="26"?><NP><NO.P>176</NO.P><TXT>Второ, наложена за първи път мярка за замразяване на активи, подобна на приетата срещу жалбоподателите посредством приложението към Решение 2011/172 и приложение I към Регламент № 270/2011, трябва да може да предизвика изненада. Поради тази причина Съветът не е длъжен преди приемането на подобна мярка да съобщи на засегнатото лице основанията за нейното налагане (Решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 338). Също така той не е длъжен да предупреди лицата, срещу които е насочена мярка от този вид, за нейното непосредствено приемане.</TXT></NP><NP><NO.P>177</NO.P><TXT>Трето, както става ясно от предходните две точки, няма разпоредба, нито принцип, които да изискват актовете на Съюза за определяне на режима, който трябва да следват индивидуалните мерки за замразяване на активи, да съдържат предписания или самите те да въвеждат процедури като описаните в точка 172 по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>178</NO.P><TXT>Впрочем, ако се предположи, че с изложените в точки 171—173 доводи жалбоподателите също са искали да изтъкнат, на първо място, че нито доказателствата, въз основа на които им е наложено замразяването на активи, нито основанията за това замразяване са им съобщени след приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 и на второ място, че Съветът не ги е изслушал, налага се констатацията, че подобни доводи трябва да се отхвърлят.</TXT></NP><NP><NO.P>179</NO.P><TXT>Всъщност, първо, доводът, свързан с това, че Съветът не е съобщил доказателствата, на които се е основал, трябва да се отстрани на основанията, изложени в точки 161—165 по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>180</NO.P><TXT>Второ, принципът на зачитане на правото на защита, както и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права, изискват по принцип органът на Съюза, който приема акт за налагане на ограничителни мерки спрямо лице или образувание, да уведоми съответното лице или образувание за съображенията, на които се основава този акт, поне в най-кратки срокове след неговото приемане, за да позволи на тези лица или образувания да защитят своите интереси и да упражнят правото си на жалба (вж. в този смисъл Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точки 335 и 336 и Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 161 по-горе, точка 92). Поначало Съветът изпълнява това задължение посредством индивидуално уведомяване (Решение на Съда от <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE> по дело Bank Melli Iran/Съвет, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-548/09 P" PAGE.ECR="I-11381" YEAR="2011">C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381</REF.DOC.ECR>, точки 52 и 55).</TXT></NP><NP><NO.P>181</NO.P><TXT>При все това обстоятелството, че Съветът е пропуснал сам да съобщи мотивите на акт, налагащ ограничителни мерки, не е от естество да засегне валидността на този акт, когато подобен пропуск не е довел до лишаване на засегнатото лице или образувание от възможността да се запознае своевременно с мотивите на този акт и да прецени основателността му (вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="20111106">6 ноември 2011 г.</DATE> по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 180 по-горе, точка 55).</TXT></NP><NP><NO.P>182</NO.P><TXT>В конкретния случай при все това от самия текст на горепосоченото писмо, което адвокатите на жалбоподателите са изпратили на <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> до Съвета, както и от жалбата, следва, че жалбоподателите са могли своевременно да получат достъп до мотивите на Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011, за да бъдат в състояние да оспорят тези актове. По-специално на третата страница от посоченото писмо те възпроизвеждат една част от мотивите на тези актове.</TXT></NP><NP><NO.P>183</NO.P><TXT>Трето, физическите или юридическите лица, визирани в първо решение за замразяване на техните активи, разполагат с правото да бъдат изслушани от Съвета след приемането на това решение. При все това последният не е длъжен да пристъпи служебно към изслушването на посочените лица (Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 341; Решение от <DATE ISO="20091014">14 октомври 2009 г.</DATE> по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 161 по-горе, точка 98).</TXT></NP><?PAGE NO="27"?><NP><NO.P>184</NO.P><TXT>В конкретния случай от нито едно от доказателствата по делото не следва, че жалбоподателите, които представят по-конкретно с писма от 1 април и <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> своите писмени становища по Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011, са поискали от Съвета да бъдат изслушани след приемането на посочените актове. При това положение тези лица, които при всички случаи са нямали никакво право да бъдат изслушани преди приемането на Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 (Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 341), нямат основание да се оплакват, че не са били изслушани от Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>185</NO.P><TXT>Следователно третата част трябва да се отхвърли, поради което правното основание не може да бъде прието.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По шестото правно основание, изведено от незачитането на правото на собственост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>186</NO.P><TXT>Жалбоподателите сочат нарушение на правото на собственост. В подкрепа на това правно основание те изтъкват четири групи доводи.</TXT></NP><NP><NO.P>187</NO.P><TXT>Първо, те твърдят, че Съветът не е доказал, че пълно замразяване на техните активи представлява мярка, създаваща най-малко ограничения за гарантиране на преследваната цел с Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011. Според тях следователно замразяването на активи, което Съветът им е наложил, е несъразмерно. В подкрепа на подобно твърдение те добавят, най-напред, че не е посочен никакъв размер на активите, които те били присвоили. По-нататък те твърдят, че наложеното им в Египет замразяване на активи е достатъчно, доколкото то засяга активи, чиято стойност е много по-висока от тази на благата, за които се твърди, че били присвоени от тях.</TXT></NP><NP><NO.P>188</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателите уточняват в тяхната писмена реплика, че забраната за трети лица по силата на член 1, параграф 2 от Решение 2011/172 да предоставят икономически ресурси на тяхно разположение, е нелогична, несъразмерна и непродуктивна с оглед на преследваната от Съвета цел, тоест събирането в резултат на образувано в Египет съдебно производство на държавните средства, които вероятно са били присвоени.</TXT></NP><NP><NO.P>189</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателите изтъкват, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 накърняват чувствително и устойчиво тяхната репутация, доколкото те не само имат за последица да замразят техните активи в Съюза, а и ги <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>слагат в графата<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> на лица, които са откраднали активи на Египет и следователно представляват врагове на египетския народ.</TXT></NP><NP><NO.P>190</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателите твърдят, че Съветът не е доказал, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>забрана за пътуване<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> е обоснована и пропорционална.</TXT></NP><NP><NO.P>191</NO.P><TXT>В това отношение Общият съд веднага установява, че третата група доводи, изложени в точка 189 по-горе, трябва при всички случаи да се отхвърли. Всъщност следва да се подчертае, че значимостта на преследваните с Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 цели е от естество да обоснове вероятни негативни последици, които могат да са значителни за жалбоподателите, без това да накърнява тяхната законосъобразност (вж. в този смисъл Решение на Съда от <DATE ISO="19960730">30 юли 1996 г.</DATE> по дело Bosphorus, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-84/95" PAGE.ECR="I-3953" YEAR="1996">C-84/95, Recueil, стр. I-3953</REF.DOC.ECR>, точка 26; Решение от <DATE ISO="20091014">14 октомври 2009 г.</DATE> по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 161 по-горе, точка 70).</TXT></NP><NP><NO.P>192</NO.P><TXT>Впрочем четвъртата група доводи, изложена в точка 190 по-горе, е напълно лишена от смисъл. Всъщност нито Решение 2011/172, нито Регламент № 270/2011 въвеждат забрана за пътуване по отношение на жалбоподателите.</TXT></NP><?PAGE NO="28"?><NP><NO.P>193</NO.P><TXT>В крайна сметка само двете първи групи доводи, изложени в точки 187 и 188 по-горе, могат да бъдат използвани надлежно в подкрепа на правното основание, изведено от незачитането на правото на собственост. Те ще бъдат разгледани в последователност по-долу.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до първата група доводи</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>194</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграф 1 от Хартата на основните права:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>195</NO.P><TXT>В конкретния случай с Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 Съветът е замразил за определен период от време активите, притежавани по-специално от жалбоподателите. Ето защо следва да се счита, че Съветът е ограничил упражняването от жалбоподателите на правото, посочено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права (вж. в този смисъл Решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 358). При все това така защитеното с този член право на собственост не е абсолютно (вж. в този смисъл Решение на Съда от <DATE ISO="19740514">14 май 1974 г.</DATE> по дело Nold/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="4/73" PAGE.ECR="491" YEAR="1974">4/73, Recueil, стр. 491</REF.DOC.ECR>, точка 14 и Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 355) и вследствие на това може да бъде ограничено при условията по член 52, параграф 1 от Хартата на основните права.</TXT></NP><NP><NO.P>196</NO.P><TXT>Съгласно този последен член, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати с […] Харта[та] [на основните права], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>[п]ри спазване на принципа за пропорционалност, ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>197</NO.P><TXT>Така, за да бъде съобразено с правото на Съюза, дадено ограничение на упражняването на правото на собственост трябва, при всички случаи, да отговаря на тройно условие.</TXT></NP><NP><NO.P>198</NO.P><TXT>Първо, ограничението трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/> (вж. в този смисъл Решение на Съда от <DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE> по дело Knauf Gips/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-407/08 P" PAGE.ECR="I-6375" YEAR="2010">C-407/08 P, Сборник, стр. I-6375</REF.DOC.ECR>, точка 91). С други думи, мярката, за която става въпрос, трябва да има нормативна основа.</TXT></NP><NP><NO.P>199</NO.P><TXT>Второ, ограничението трябва да следва цел от общ интерес, призната от Съюза като такава. Сред тези цели са целите на ОВППС, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС, а именно укрепването на демокрацията, правовата държава и правата на човека, както и подпомагането на устойчивото развитие в развиващите се страни с основна цел изкореняване на бедността.</TXT></NP><NP><NO.P>200</NO.P><TXT>Трето, ограничението не трябва да бъде прекомерно. От една страна, то трябва да бъде необходимо и пропорционално на преследваната цел (вж. в този смисъл Решение по дело Bosphorus, точка 191 по-горе, точка 26 и Решение на Съда по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точки 355 и 360). От друга страна, не трябва да се засяга <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>основното съдържание<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/>, тоест същността на разглежданото право или свобода (вж. в този смисъл Решение по дело Nold/Комисия, точка 195 по-горе, точка 14 и Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 52 по-горе, точка 355).</TXT></NP><?PAGE NO="29"?><NP><NO.P>201</NO.P><TXT>В конкретния случай всяко от тези условия е изпълнено.</TXT></NP><NP><NO.P>202</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, ограничението на упражняването на правото на собственост, за което става въпрос, трябва да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права с оглед на това, че изведените в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 критерии са били спазени (вж. точки 99 и 103 по-горе).</TXT></NP><NP><NO.P>203</NO.P><TXT>На второ място, както беше констатирано в точка 44 по-горе, Решение 2011/172 и неговото приложение действително допринасят за постигането на целите от общ интерес, споменати в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС. Същото важи за Регламент № 270/2011 и неговото приложение, доколкото те отразяват предвиденото в Решение 2011/172.</TXT></NP><NP><NO.P>204</NO.P><TXT>На трето място, противно на твърденията на жалбоподателите (вж. точка 187 по-горе), ограничаването на упражняването от последните на правото на собственост не изглежда непропорционално.</TXT></NP><NP><NO.P>205</NO.P><TXT>Всъщност принципът на пропорционалността като основен принцип в правото на Съюза поставя изискването актовете на институциите на Съюза да не превишават пределите на това, което е подходящо и необходимо с оглед постигане на целите, преследвани от разглежданата правна уредба. Така, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели (Решение на Съда от <DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE> по дело Jippes и др., <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-189/01" PAGE.ECR="I-5689" YEAR="2001">C-189/01, Recueil, стр. I-5689</REF.DOC.ECR>, точка 81 и Решение на Общия съд от <DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE> по дело Comune di Napoli/Комисия, T‑388/07, непубликувано в Сборника, точка 143).</TXT></NP><NP><NO.P>206</NO.P><TXT>Мерките, които Съветът е приел на основание член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, обаче са подходящи за постигането на целите, напомнени в точка 203 по-горе. Всъщност тези мерки по ефикасен начин улесняват констатирането на присвояване на държавни средства, извършено в ущърб на египетските власти, и поставят същите тези власти в по-удобно положение с оглед на възстановяването на приходите от подобни присвоявания. Както обаче следва от точки 139—141 по-горе, от преписката по делото е видно, че първият жалбоподател е преследван в Египет за деяния, които могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>присвояване на държавни средства<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>207</NO.P><TXT>Впрочем жалбоподателите не доказват, че Съветът е можел да предвиди създаващи най-малко ограничения мерки, които да са също толкова подходящи като предвидените в Решение 2011/172 и в Регламент № 270/2011.</TXT></NP><NP><NO.P>208</NO.P><TXT>Всъщност при липсата на съдебно решение, което да се произнася по основателността на образуваните в Египет съдебни производства, Съветът не е можел към момента на приемане на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 нито да признае естеството, нито сам да посочи размера на евентуалните присвоявания на държавни средства в Египет, извършени от първия жалбоподател. Следователно той не е бил в състояние да направи разграничение между, от една страна, активите, които евентуално са постъпили в имуществото на жалбоподателите вследствие на подобни присвоявания, и от друга страна, останалата част от елементите, изграждащи имуществото на същите. При тези условия нищо не е позволявало на Съвета да предположи, че запорът на активите на жалбоподателите, наложен от египетските власти (вж. точка 132 по-горе), е бил достатъчен, за да покрие евентуални бъдещи присъди на първия жалбоподател.</TXT></NP><NP><NO.P>209</NO.P><TXT>Накрая, неудобствата, породени от спорните мерки за замразяване на активи, не са несъразмерни спрямо преследваните цели. В това отношение следва по-специално да се отбележи, от една страна, че по естеството си тези мерки имат временен и обратим характер (вж. точка 79 по-горе) и поради това не засягат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>основното съдържание<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> на правото на<?PAGE NO="30"?> собственост и от друга страна, че в съответствие с член 1, параграф 3 от Решение 2011/172 от тях може по-специално да се направи изключение за покриването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>основните нужди<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>, на съдебните разноски или още — на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>извънредните разходи<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> на лицата, срещу които са насочени.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Що се отнася до втората група доводи</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>210</NO.P><TXT>С напомнения в точка 188 по-горе довод, изложен за първи път в писмената реплика, жалбоподателите правят по същество възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, изведено от това, че забраната, направена на трети лица по силата на член 1, параграф 2 от Решение 2011/172, да предоставят допълнителни икономически средства на тяхно разположение, представлява непропорционално накърняване на правото на собственост.</TXT></NP><NP><NO.P>211</NO.P><TXT>От една страна, обаче в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата на основните права член 17, параграф 1 от същата тази харта, който прогласява правото на собственост, трябва да се тълкува в светлината на практиката на ЕСПЧ относно член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който гарантира правото на зачитане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>собствеността<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>212</NO.P><TXT>От друга страна, според практиката на ЕСПЧ член 1 от Протокол № 1 не гарантира правото да се придобива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>собственост<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/>. Жалбоподател може да се позове на нарушение на този член само доколкото действията, за които твърди, че са неправомерни, са свързани с неговата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>собственост<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/> по смисъла на тази разпоредба. Понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>собственост<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> може да обхване както <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>съществуваща собственост<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/>, така и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>имущество<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>, включително вземания, по силата на които жалбоподателят може да претендира да има най-малкото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>легитимно очакване<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> да получи ефективно ползване на правото на собственост. Когато въпросният имуществен интерес е от типа на вземане, той може да бъде считан за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>имущество<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/> само ако има достатъчна правна основа (вж. ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20040928">28 септември 2004 г.</DATE> по дело Kopecký с/у Словакия, № 44912/98, §§ 35 и 52 и цитираната съдебна практика).</TXT></NP><NP><NO.P>213</NO.P><TXT>В конкретния случай от член 1, параграф 6 от Решение 2011/172 следва че параграф 2 от него допуска плащането по замразените сметки на лихви или други доходи от тези сметки, нито забранява да се извършват плащания по договори, споразумения или задължения, които са сключени преди датата, на която тези сметки са били замразени. Така член 1, параграф 2 от Решение 2011/172 забранява единствено новите плащания, извършени от трети лица и които към датата на влизане в сила на това решение не са били предвидени в никакъв правен акт.</TXT></NP><NP><NO.P>214</NO.P><TXT>Ако все пак, повдигайки възражение за незаконосъобразността на тази разпоредба, жалбоподателите са искали да изтъкнат, че тя забранява на трети лица да извършат плащания, дължими по силата на правни актове, предхождащи влизането в сила на замразяването на техните активи, налага се констатацията, че в тази мярка повдигнатото от тях възражение за незаконосъобразност почива на неточна предпоставка.</TXT></NP><NP><NO.P>215</NO.P><TXT>Що се отнася до бъдещите плащания, които към момента на влизането в сила на замразяването на активи не са били предвидени в нито един правен акт, жалбоподателите погрешно считат, че те попадат в приложното поле на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права. По този начин, забранявайки на трети лица да ги извършват, Съветът не е лишил жалбоподателите от никаква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>собственост<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/> по смисъла на спомената в точка 212 по-горе практика на ЕСПЧ.</TXT></NP><NP><NO.P>216</NO.P><TXT>Следователно, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали изтъкването в писмената реплика на напомнения в точка 188 по-горе довод е закъсняло (вж. точка 54 по-горе), той следва да се отхвърли.</TXT></NP><?PAGE NO="31"?><NP><NO.P>217</NO.P><TXT>Като последица от това, след като впрочем е посочил, че петото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, трябва да се отхвърли, Общият съд може само да заключи, че шестото правно основание също трябва да се отхвърли изцяло.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По седмото правно основание, изведено от нарушението на свободата на стопанска инициатива</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>218</NO.P><TXT>Съгласно член 16 от Хартата на основните права <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>[с]вободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>219</NO.P><TXT>В конкретния случай жалбоподателите се позовават имплицитно на нарушение на тази разпоредба. В подкрепа на това правно основание те излагат, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 им забраняват напълно да осъществяват икономическа дейност с цел реализиране на печалба в Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>220</NO.P><TXT>Трябва обаче да се констатира, че тези актове нямат за непосредствен предмет да се противопоставят на извършването от страна на жалбоподателите на подобни дейности.</TXT></NP><NP><NO.P>221</NO.P><TXT>При това положение следва да се приеме, че с доводите, напомнени в точка 218 по-горе, жалбоподателите изтъкват, че като замразяват активите, които те притежават на територията на Съюза и като забраняват на трети лица да им предоставят допълнителни икономически ресурси в рамките на Съюза, Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 на практика имат за непряка последица да им попречат да водят каквато и да е икономическа дейност с цел реализиране на печалба в Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>222</NO.P><TXT>Дори и тълкувано по този начин, това правно основание не би могло да бъде прието.</TXT></NP><NP><NO.P>223</NO.P><TXT>Всъщност, както току-що беше напомнено, в подкрепа на настоящото правно основание жалбоподателите са изтъкнали само различните въведени с Решение 2011/172 и с Регламент № 270/2011 забрани, пречещи им да търгуват с намиращи се на територията на Съюза физически и юридически лица, докато в същото време те самите пребивават извън тази територия.</TXT></NP><NP><NO.P>224</NO.P><TXT>Те се задоволяват с твърдението, че тези актове на практика са им попречили да осъществяват каквато и да е икономическа дейност с цел реализиране на печалба в рамките на Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>225</NO.P><TXT>При все това жалбоподателите, всички египетски граждани, дори не са обосновали, че преди приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 са имали разрешение в качеството си на граждани на трети страни да осъществяват на територията на държава членка икономическа дейност с цел реализиране на печалба.</TXT></NP><NP><NO.P>226</NO.P><TXT>При това положение те нямат основание да претендират, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са имали за последица да им забранят да упражняват икономическа дейност с цел реализиране на печалба в Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>227</NO.P><TXT>Макар и жалбоподателите да са искали да изтъкнат изведения в точка 223 по-горе довод, при всички случаи правното основание би следвало да се отхвърли.</TXT></NP><NP><NO.P>228</NO.P><TXT>Безспорно е вярно, че по силата на член 1, параграф 2 от Решение 2011/172 е забранено на трети лица да предоставят допълнителни икономически ресурси на разположение на жалбоподателите и че тази забрана е ограничила непряко тяхната способност да влизат в търговски отношения с физически или юридически лица с местожителство или седалище в рамките на Съюза.</TXT></NP><?PAGE NO="32"?><NP><NO.P>229</NO.P><TXT>При все това, първо, това ограничение, въведено в обща разпоредба от Решение 2011/172, е, както беше посочено в точка 202 по-горе, предвидено в закон.</TXT></NP><NP><NO.P>230</NO.P><TXT>Второ, това ограничение отговаря на същата цел от общ интерес като преследваната със замразяването на съществуващите активи на жалбоподателите (вж. точка 203 по-горе).</TXT></NP><NP><NO.P>231</NO.P><TXT>Трето, разглежданото ограничение не е непропорционално.</TXT></NP><NP><NO.P>232</NO.P><TXT>От една страна, тази забрана е подходяща от гледна точка на предмета на обжалваните актове, който се състои в това да се помогне на египетските власти да констатират и да съберат активите, натрупани вследствие на евентуално присвояване на държавни средства на Египет. Всъщност всяка промяна в имущественото състояние на жалбоподателите, произтичаща от правни актове, приети след Решение 2011/172, е от естество да направи по-сложно, дори да попречи разграничаването между, от една страна, активите, които могат да произтичат от присвояване на държавни средства на Египет, и от друга страна, останалата част от елементите, изграждащи имуществото на жалбоподателите. Така обстоятелството, че притежаваното от жалбоподателите имущество не може да бъде увеличено с плащания, основанията за които са възникнали след приемането на Решение 2011/172, е от естество да улесни идентифицирането и връщането на египетските власти на държавните средства на Египет, които вероятно са били присвоени в полза на жалбоподателите.</TXT></NP><NP><NO.P>233</NO.P><TXT>От друга страна, не съществува мярка, създаваща по-малко ограничения, от забраната, въведена с член 1, параграф 2 от Решение 2011/172, комбинирана със замразяването на активи, предвидено в член 1, параграф 1 от същото това решение, за да се блокира имуществото, притежавано от жалбоподателите в рамките на Съюза и по този начин да се улесни констатирането и връщането на египетските власти на приходите от евентуални присвоявания на държавни средства, извършени в полза на жалбоподателите.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По осмото правно основание, изведено от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>явна грешка в преценката<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>234</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>явна грешка в преценката<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>. В подкрепа на това правно основание те изтъкват два довода.</TXT></NP><NP><NO.P>235</NO.P><TXT>С първия си довод те изтъкват, че като вписал имената им в списъка, приложен към Решение 2011/172, Съветът нарушил критериите по член 1 от това решение, с което допуснал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>явна грешка в преценката<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>236</NO.P><TXT>При все това трябва да се установи, че макар и представен в подкрепа на настоящото правно основание, този довод е идентичен с второто правно основание, изведено по-специално от неспазването на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Следователно той трябва да се отхвърли поради съображенията, изложени в точки 57—99 по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>237</NO.P><TXT>С втори довод жалбоподателите твърдят, че Съветът явно не се опитал да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>прецени<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/> дали те <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>действително<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/> са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>отговорни<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> за присвояването на държавни средства на Египет. По този начин те считат, че Съветът бил длъжен да провери дали те са наказателно отговорни за присвояване на държавни средства на Египет.</TXT></NP><NP><NO.P>238</NO.P><TXT>Както обаче следва от точка 67 по-горе, подобен довод почива на неточната предпоставка, според която само на лица, които са били осъдени за подобни деяния, може да се наложи въпросното замразяване на активи.</TXT></NP><NP><NO.P>239</NO.P><TXT>Следователно осмото правно основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP><?PAGE NO="33"?><NP><NO.P>240</NO.P><TXT>От изложеното дотук следва, че жалбата трябва да се отхвърли.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>241</NO.P><TXT>Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP><NP><NO.P>242</NO.P><TXT>Съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP><NP><NO.P>243</NO.P><TXT>В конкретния случай, доколкото жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Впрочем в качеството си на встъпила институция Комисията понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz, както и г‑жа Abla Mohammed Fawzi Ali Ahmed, г‑жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin и г‑жа Shahinaz Abdel Azizabdel Wahab Al Naggar да понесат наред с направените от тях съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Czúcz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Labucka</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><P>Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелства, предхождащи спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Производство и искания на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По първото правно основание, изведено от това, че Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са лишени от нормативна основа</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до обхвата на доводите на жалбоподателите</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до възражението за незаконосъобразност, свързано с член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="34"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Смисъл и обхват на член 29 ДЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Спазване на предвиденото в член 29 ДЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до възражението за незаконосъобразност, свързано с член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По второто правно основание, изведено от неспазване на критериите за вписване на имената на някои лица в списъците, приложени към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до критериите за включване в списъка, приложен към Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Относно необходимостта от тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Относно тълкуването на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Относно съвместимостта на тълкуването на Решение 2011/172 с принципите или правните норми от по-висок ранг</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По отношение на принципа, според който разпоредбите, предвиждащи административни санкции, трябва да се тълкуват стриктно</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По отношение на принципа на презумпцията за невиновност</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Относно необходимостта от тълкуване на основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Относно тълкуването на основанието, на което името на жалбоподателите е вписано в списъка, приложен към Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до спазването на критериите по член 1, параграф 1 от Решение 2011/172</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до спазването на критериите по член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По третото правно основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По четвъртото правно основание, изведено от фактически грешки и от погрешна правна квалификация на фактите</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до първата част на правното основание</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до втората част на правното основание</ITEM.CONT><ITEM.REF>21</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>5.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По петото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до първата част</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до втората част</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до третата част</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>6.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По шестото правно основание, изведено от незачитането на правото на собственост</ITEM.CONT><ITEM.REF>27</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="35"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до първата група доводи</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Що се отнася до втората група доводи</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>7.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По седмото правно основание, изведено от нарушението на свободата на стопанска инициатива</ITEM.CONT><ITEM.REF>31</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>8.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По осмото правно основание, изведено от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>явна грешка в преценката<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>32</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>