<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-134/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0134</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:212">EU:C:2019:212</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190314">14.3.2019 г.</DATE> — Дело C‑134/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Vester</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20190314">14 март 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Системи за социално осигуряване</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетения за инвалидност</KEYWORD><KEYWORD>Членове 45 и 48 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на работници</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 883/2004</KEYWORD><KEYWORD>Схеми за обезщетяване, които се различават според държавите членки</KEYWORD><KEYWORD><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Предварителен стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Продължителност</KEYWORD><KEYWORD>Отпускане на обезщетение за неработоспособност</KEYWORD><KEYWORD>Неудобства за работниците мигранти</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑134/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeidsrechtbank Antwerpen (Съд по трудови дела, Антверпен, Белгия) с акт от <DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180219">19 февруари 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Maria Vester</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състав, J. Malenovský и L. S. Rossi, съдии,</P><P>генерален адвокат: Y. Bot,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Vester, от D. Volders, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за белгийското правителство, от M. Jacobs, L. Van den Broeck и C. Pochet, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от D. Martin и M. van Beek, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 45 и 48 ДФЕС, на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социално осигуряване (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), както и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Maria Vester и Rijksinstituut voor ziekte-en invaliditeitsverzekering (Национален институт за обезщетения за болест и инвалидност, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>INAMI<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) по повод на отказа му да отпусне на г‑жа Vester обезщетение за инвалидност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 883/2004</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Дял I от Регламент № 883/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, включва член 6, който предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,</P></ITEM></LIST><P>[…]</P><P>зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Дял II от Регламент № 883/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Определяне на приложимото законодателство<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, включва член 11, параграф 3, буква в), който гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Съгласно членове 12—16:</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Глава 5, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Пенсии за старост и пенсии на преживели лица<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> от дял III на Регламент № 883/2004, включва членове 50—60.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 51 от регламента, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Специални разпоредби за зачитане на осигурителен период<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, предвижда в параграфи 1 и 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="051.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато законодателството на държава членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице — по същата професия или, ако е необходимо — по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице.</ALINEA><ALINEA>Ако, след като се зачетат така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на обезщетенията по специална схема, тези периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители, съгласно случая, при условие че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="051.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Осигурителните периоди, завършени съгласно специална схема на държава членка се зачитат за целите на отпускането на обезщетения по общата схема или, ако това не е възможно, по схема, приложима за работници или чиновници на друга държава членка, при условие че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми, дори ако тези периоди са били вече отчетени в последната държава членка по специална схема<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 52 от регламента, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Отпускане на обезщетения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="052.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), както следва:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 57 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Осигурителен период или периоди на пребиваване под една година<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Независимо от член 52, параграф 1, буква б), институцията на държава членка не е длъжна да отпуска обезщетения за периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, които се зачитат при настъпване на риска, ако:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>продължителността на посочените периоди е под една година,</P></ITEM></LIST><P>и</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>само въз основа на тези периоди не се придобива право на обезщетение по силата на разпоредбите на това законодателство.</P></ITEM></LIST><P>За целите на този член, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>периоди<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> означават всички периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост и пребиваване, които или дават право, или пряко увеличават съответното обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 65 от Регламент № 883/2004, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Безработни лица, които са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, предвижда в параграф 2, първо изречение и в параграф 5, буква а):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="065.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. […]</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="065.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 987/2009</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Регламент № 987/2009, който установява процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004, предвижда в глава IV от дял III правилата за обезщетенията за инвалидност, пенсиите за старост и пенсиите за преживели лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 45 от Регламент № 987/2009, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Искане за обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвижда по-специално:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>A.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Подаване на искането за обезщетение съгласно законодателство тип А на основание член 44, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004]</HT></TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ALPHA"><ITEM><NP><NO.P>B.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Подаване на други искания за обезщетение</HT></TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="045.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В случаи, различни от посочените в параграф 1, претендиращото за обезщетение лице подава искане до институцията по мястото на неговото пребиваване или до институцията на последната държава членка, чието законодателство е било приложимо. […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 47 от Регламент № 987/2009, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Проучване на искания от съответните институции<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, гласи по-специално:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>A.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Институция за контакт</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></P><PARAG IDENTIFIER="047.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Институцията, до която се подава или препраща искане за обезщетение в съответствие с член 45, параграфи 1 или 4 от регламент [№ 987/2009], се нарича по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>институция за контакт<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. […]</ALINEA><ALINEA>Освен че проучва искането за обезщетение съгласно законодателството, което прилага, тази институция, в качеството си на институция за контакт, насърчава обмена на данни, съобщаването на решения и операциите, необходими за проучване на искането от съответните институции, и предоставя на лицето, при поискване, всякаква информация, свързана с общностните аспекти на проучването, както и го информира за хода на проучването.</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="ALPHA"><ITEM><NP><NO.P>B.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Подаване на искането за обезщетение съгласно законодателство тип А на основание член 44 от Регламент [№ 883/2004]</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA><LIST TYPE="ALPHA"><ITEM><NP><NO.P>C.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Проучване на други искания за обезщетения</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="047.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В случаи, различни от тези, посочени в параграф 2, институцията за контакт незабавно изпраща исканията за обезщетения и всички документи, с които разполага, и когато е уместно, съответните документи, предоставени от претендиращото за обезщетение лице до всички въпросни институции, за да могат те да започнат едновременно проучване на искането. Институцията за контакт уведомява останалите институции за периодите на осигуряване или пребиваване, подчинени на нейното законодателство. Тя също така посочва кои документи се подават на по-късен етап и допълва искането при първа възможност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="047.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка от въпросните институции уведомява при първа възможност институцията за контакт и останалите институции за периодите на осигуряване или пребиваване, подчинени на нейното законодателство.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="047.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка от въпросните институции изчислява размера на обезщетенията в съответствие с член 52 от Регламент [№ 883/2004] и уведомява институцията за контакт и съответните други институции за решението си, за размера на дължимите обезщетения и за всяка друга информация, необходима за целите на членове 53—55 от […] Регламент [№ 883/2004].</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 32 от gecoördineerde wet betreffende de verplichte verzekering voor geneeskundige verzorging en uitkeringen (координиран закон за задължително здравното осигуряване и обезщетенията за болест) от <DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>законът ZIV<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) полагащите труд в режим на контролирана безработица са здравно осигурени съгласно глава III, дял III от този закон при условията, предвидени в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 86, параграф 1, буква c) от закона ZIV предвижда, че полагащите труд в режим на контролирана безработица се ползват също в качеството на титуляри от правото на обезщетения за неработоспособност съгласно глава III, дял IV от този закон при условията, предвидени в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В член 87 от закона ZIV е посочено, че титулярът по член 86, параграф 1 от този закон, който е неработоспособен, получава за всеки работен ден в рамките на период от една година, който започва да тече от началото на неработността му, или за всеки ден от същия този период, който се приравнява на един работен ден, обезщетение, наречено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>за първоначална неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Съгласно член 93 от закона ZIV, когато неработоспособността продължи след периода на първоначалната неработоспособност, за всеки работен ден неработоспособност или за всеки ден, който е приравнен на такъв, се изплаща обезщетение, наречено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>за инвалидност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>По отношение на случаите на неработоспособност, започнали преди <DATE ISO="20170501">1 май 2017 г.</DATE>, член 128, параграф 1 от закона ZIV предвижда, че за да получат правото на обезщетенията, предвидени в дял IV от закона, титулярите по член 86, параграф 1 от въпросния закон трябва да са събрали за период от шест месеца, предхождащ датата на получаване на правото, 120 работни дни съгласно член 203 от Koninklijk besluit tot uitvoering van de wet betreffende de verplichte verzekering voor geneeskundige verzorging en uitkeringen (кралски указ за изпълнението на закона за задължителното здравно осигуряване и обезщетенията за болест) от <DATE ISO="19960703">3 юли 1996 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19960731">31 юли 1996 г.</DATE>, стр. 20285) в редакцията му, приложима към случаите на неработност, започнали преди <DATE ISO="20170501">1 май 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След като в периода от <DATE ISO="19971110">10 ноември 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20150331">31 март 2015 г.</DATE> г‑жа Vester — нидерландска гражданка, която пребивава в Белгия — е работила в Нидерландия, считано от <DATE ISO="20150402">2 април 2015 г.</DATE>, тя получава обезщетение за безработица от компетентния белгийски институт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150407">7 април 2015 г.</DATE> г‑жа Vester декларира пред компетентния белгийски институт, че е неработоспособна. Въпреки че не е отговаряла на предвидените в белгийското законодателство изисквания, компетентният белгийски институт ѝ отпуска, считано от тази дата до <DATE ISO="20160406">6 април 2016 г.</DATE>, обезщетение за неработоспособност въз основа на принципа за зачитане на периодите на осигуряване, предвиден в член 6 от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE> г‑жа Vester е призната за инвалид в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20160517">17 май 2016 г.</DATE> г‑жа Vester подава до Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Осигурителен институт, Нидерландия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>UWV<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) искане за отпускане на обезщетение за инвалидност в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В отговора си от <DATE ISO="20160519">19 май 2016 г.</DATE> UWV информира г‑жа Vester, че според нидерландското законодателство признаването на инвалидност и отпускането на свързаното с това обезщетение са възможни едва след завършването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>предварителен стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> от 104 седмици и че доколкото тя има само 52 седмици <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>предварителен стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в Белгия, не може да ѝ се отпусне такова обезщетение, което евентуално би могло да ѝ се изплати, считано от <DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160818">18 август 2016 г.</DATE> INAMI припомня на г‑жа Vester, че доколкото към датата, на която е декларирала, че е неработоспособна, а впоследствие е призната за инвалид, има само четири дни осигурителен стаж в Белгия, тя не отговаря на условията за отпускане на обезщетение за инвалидност в Белгия, в резултат на което на основание член 57 от Регламент № 883/2004 ѝ отказва това обезщетение. Г‑жа Vester обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Същия ден в приложение на член 47 от Регламент № 987/2009 INAMI подава искане за обезщетение до UWV, което е отхвърлено поради същите мотиви като посочените в точка 22 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> — дата, на която г‑жа Vester завършва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>предварителния стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> от 104 седмици, изискуем от нидерландското законодателство, през който стаж не е получавала обезщетение за неработоспособност, което по принцип се предоставя на работниците, които се намират в подобен стаж, инвалидността ѝ е призната в Нидерландия и компетентният нидерландски институт ѝ отпуска обезщетение за инвалидност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че поради различията, съществуващи между белгийското и нидерландското законодателство по отношение на времетраенето на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>предварителния стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, обуславящ придобиването на инвалидност в Белгия и в Нидерландия, г‑жа Vester не е получавала никакво обезщетение в периода между <DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE> — дата, на която приключва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>предварителният стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, предвиден в белгийското право — и <DATE ISO="20170403">3 април 2017 г.</DATE> — дата, на която приключва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>предварителният стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, предвиден в нидерландското право. Тази юрисдикция се съмнява в съвместимостта на подобно положение с членове 45 и 48 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Arbeidsrechtbank Antwerpen (Съд по трудови дела, Антверпен, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>1)</NO.P><TXT>В противоречие ли е с членове 45 и 48 [ДФЕС] обстоятелството, че в началото на неработоспособността последната компетентна държава членка отхвърля искане за получаване на обезщетения за инвалидност на основание член 57 от [Регламент № 883/2004], след изтичане на срок от 52 седмици на неработоспособност, през който е признато правото на обезщетения за болест, а другата държава членка, която не е последно компетентна, прилага при разглеждане на искането за получаване на пропорционални обезщетения за инвалидност изчаквателен период от 104 седмици в съответствие с националното право на тази държава членка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случая съответства ли на правото на свободно движение обстоятелството, че по време на тази празнина в изчаквателния период съответното лице зависи от социални помощи, или задължават ли членове 45 и 48 [ДФЕС] държавата членка, която не е последно компетентна, да разгледа искането за получаване на обезщетения за инвалидност след изтичането на предвидения в правото на последно компетентната държава изчаквателен период дори когато правото на компетентната държава, която не е последна, не допуска това?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 45 и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение като разглежданото в главното производство, при което на работник, който след период на неработоспособност от една година е признат за инвалид от компетентния институт на държавата членка по местопребиваването му, без обаче да може да получава обезщетение за инвалидност въз основа на законодателството на тази държава членка, компетентният орган на държавата членка, в която е завършил всичките си периоди на осигуряване, налага допълнителен период на неработоспособност от една година, за да бъде признат за инвалид и да може да му бъдат опуснати пропорционални обезщетения за инвалидност, без обаче да получава обезщетение за неработоспособност през въпросния период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, е важно да се припомни най-напред, че Регламент № 883/2004, чийто предмет се състои в осигуряване на координацията между различните национални схеми, позволява последните да продължат да съществуват, без да създава обща система за социално осигуряване. В този смисъл съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социално осигуряване (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salgado González</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑282/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:86">EU:C:2013:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Поради това при липсата на хармонизиране на равнището на Европейския съюз законодателството на всяка държава членка следва да определя по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salgado González</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑282/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:86">EU:C:2013:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salgado González</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑282/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:86">EU:C:2013:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zaniewicz-Dybeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:946">EU:C:2017:946</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че Договорът за функционирането на ЕС не дава на работника гаранции, че разширяването или преместването на неговата дейност в друга държава членка няма да имат последици, що се отнася до социалното осигуряване. Като се имат предвид различията между законодателствата за социално осигуряване на различните държави членки, подобно разширяване или преместване може в зависимост от обстоятелствата да бъде благоприятно или неблагоприятно за работника, що се отнася до социалното осигуряване. Оттук следва, че дори в случай че прилагането по този начин е по-малко благоприятно, подобно законодателство остава в съответствие с разпоредбите на членове 45 и 48 ДФЕС, ако не поставя съответното лице в по-неблагоприятно положение спрямо лицата, които упражняват цялата си дейност в държавата членка, където това законодателство се прилага, или по отношение на лицата, които вече са били осигурявани съгласно него в предходен момент, и ако не води чисто и просто до внасяне на невъзвръщаеми осигурителни вноски (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leyman</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:595">EU:C:2009:595</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Така Съдът многократно е посочвал, че целта на член 45 ДФЕС нямаше да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците мигранти трябваше да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира<?PAGE NO="9"?> законодателството на държава членка. Подобна последица всъщност би могла да разубеди работник от Съюза да упражнява правото си на свободно движение и следователно би представлявала засягане на тази свобода (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leyman</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:595">EU:C:2009:595</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В случая от предоставената на Съда преписка става ясно, че белгийската и нидерландската система за обезщетяване при инвалидност подчиняват признаването на инвалидността на условието за завършване от съответния работник на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>предварителен стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, по време на който последният получава обезщетение за неработоспособност. Едва след изтичането на този стаж съответният работник е признат за инвалид и получава обезщетение за инвалидност. Белгийското и нидерландското законодателство обаче се различават, що се отнася до времетраенето на въпросния стаж, тъй като предвиждат, че същият стаж продължава съответно една и две години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Както става ясно от акта, с който е отправено преюдициалното запитване, към <DATE ISO="20150407">7 април 2015 г.</DATE> г‑жа Vester, която получава обезщетение за безработица според белгийското законодателство и попада в обхвата на това законодателство съгласно член 11, параграф 3 от Регламент № 883/2004, е завършила в Белгия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>предварителен стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> с продължителност от една година, както предвижда това законодателство, като през този период е получавала обезщетение за неработоспособност, но не въз основа на периодите ѝ на осигуряване в Белгия, тъй като те са недостатъчни, а на тези, които са завършени в Нидерландия, съгласно принципа за зачитане на периодите на осигуряване, предвиден в член 6 от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>След този стаж компетентният белгийски институт признава г‑жа Vester за инвалид, но отказва да ѝ отпусне обезщетение за инвалидност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се припомни, че съгласно член 57, параграф 1 от Регламент № 883/2004 компетентният институт на държава членка може да откаже да отпусне обезщетения за периоди, завършени съгласно прилаганото от него законодателство, ако продължителността на посочените периоди е под една година и само въз основа на тези периоди не се придобива право на обезщетение по силата на разпоредбите на това законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В случая не е оспорено, че г‑жа Vester не се е осигурявала достатъчно в Белгия и може да получи обезщетение за инвалидност единствено въз основа на периодите на осигуряване, завършени в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Когато обаче съгласно член 47 от Регламент № 987/2009 белгийските органи отправят до компетентния нидерландски институт искане за обезщетение при инвалидност, той отказва да признае г‑жа Vester за инвалид и да ѝ отпусне свързаното с това обезщетение с мотива, че тя не е завършила период на неработоспособност от две години, както предвижда нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В резултат на това този институт налага на г‑жа Vester да приключи втората година от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>предварителния стаж за неработоспособност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, предвидена в нидерландското законодателство, без обаче да ѝ отпусне свързаното с това обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Ако разглежданото в главното производство нидерландско законодателство обаче по начало не прави разлика между работниците мигранти и уседналите работници, доколкото най-общо предвижда преминаването към инвалидност след изтичане на период на неработоспособност от две години, на практика то поставя в по-неблагоприятно положение през втората година на<?PAGE NO="10"?> неработоспособността работниците мигранти, които се намират в положение като това на г‑жа Vester, спрямо уседналите работници и води до това първите да загубят социално осигурително предимство, което се предполага, че им се осигурява от това законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Всъщност от акта, с който е отправено преюдициалното запитване, става ясно, че работниците, които за разлика от г‑жа Vester не упражняват правото си на свободно движение и завършват целия период на неработоспособност, както това се изисква според нидерландското законодателство, получават през двете години на този период обезщетение за неработоспособност от страна на компетентния нидерландски институт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Безспорно е обаче, че през втората година на неработоспособността, чието изтичане г‑жа Vester е трябвало да изчака съгласно нидерландското законодателство, тя не е получила това обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>При тези условия се налага констатацията, че прилагането на разглежданото в главното производство нидерландско законодателство по отношение на работник мигрант, който се намира в положение като това на г‑жа Vester, води до резултати, които са несъвместими с целта на член 45 ДФЕС, свързани с факта, че правото на обезщетенията за инвалидност на г‑жа Vester е последователно уредено от различни законодателства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Съдът вече е постановил, че предвид това различие на законодателствата прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на член 45 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leyman</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:595">EU:C:2009:595</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, когато националното право предвижда в противоречие с правото на Съюза различно третиране на няколко групи лица, групата лица в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат третирани по същия начин както останалите заинтересовани и за тях трябва да се приложи същият режим. При липсата на правилно прилагане на правото на Съюза режимът, приложим за групата лица в по-благоприятно положение, остава единствената валидна референтна система (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160713">13 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pöpperl</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑187/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:550">EU:C:2016:550</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crespo Rey</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑2/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:511">EU:C:2018:511</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Както става ясно от акта, с който е отправено преюдициалното запитване, и както вече беше посочено в точка 42 от настоящото решение, уседналите работници, които не са упражнили правото си на свободно движение и завършват целия си период на неработоспособност според нидерландското законодателство, получават обезщетение за неработоспособност през целия този период. Следователно тази правна рамка представлява валидната референтна система по смисъла на съдебната практика, цитирана в предходната точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Безспорно компетентните национални органи на съответните държави членки трябва да определят какви са най-подходящите средства във вътрешното право, за да се постигне равно третиране между работниците мигранти и уседналите работници. Следва да се подчертае обаче, че поначало тази цел би могла да се постигне, като и на работниците мигранти, които са намират в положение като разглежданото в главното производство, се отпусне обезщетение за неработоспособност през втората година на неработоспособността, която им налага нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 45 и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение като разглежданото в главното производство, при което на работник, който е бил неработоспособен в продължение на една година и е признат за инвалид от компетентния институт на държавата<?PAGE NO="11"?> членка по местопребиваването му, без обаче да може да получава обезщетение за инвалидност въз основа на законодателството на тази държава членка, компетентният орган на държавата членка, в която е завършил всичките си периоди на осигуряване, налага допълнителен период на неработоспособност от една година, за да бъде признат за инвалид и да му бъдат опуснати пропорционални обезщетения за инвалидност, без обаче да получава обезщетение за неработоспособност през въпросния период.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Членове 45 и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение като разглежданото в главното производство, при което на работник, който е бил неработоспособен в продължение на една година и е признат за инвалид от компетентния институт на държавата членка по местопребиваването му, без обаче да може да получава обезщетение за инвалидност въз основа на законодателството на тази държава членка, компетентният орган на държавата членка, в която е завършил всичките си периоди на осигуряване, налага допълнителен период на неработоспособност от една година, за да бъде признат за инвалид и да му бъдат опуснати пропорционални обезщетения за инвалидност, без обаче да получава обезщетение за неработоспособност през въпросния период.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>