<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-488/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0488</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:673">EU:C:2018:673</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20180906">6.9.2018 г.</DATE> — Дело C‑488/16 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise/EUIPO</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Марка на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Производство за обявяване на недействителност</KEYWORD><KEYWORD>Словна марка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 207/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 1, букви б) и в)</KEYWORD><KEYWORD>Абсолютни основания за отказ</KEYWORD><KEYWORD>Описателен характер</KEYWORD><KEYWORD>Указване на географски произход</KEYWORD><KEYWORD>Отличителен характер</KEYWORD><KEYWORD>Член 52, параграф 1, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Недобросъвестност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑488/16 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV</HT>, установено във Файтсброн (Германия), за което се явява B. Bittner, Rechtsanwalt,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)</HT>, за която се явяват D. Botis, A. Schifko и D. Walicka, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Freistaat Bayern</HT>, за която се явява M. Müller, Rechtsanwalt,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet (докладчик), M. Berger и F. Biltgen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: R. Șereș, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20171129">29 ноември 2017 г.</DATE>,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20180111">11 януари 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV моли да се отмени решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise/EUIPO — Freistaat Bayern (NEUSCHWANSTEIN)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑167/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:391">EU:T:2016:391</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), с което този съд е отхвърлил неговата жалба за отмяна на решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от <DATE ISO="20150122">22 януари 2015 г.</DATE> (преписка R 28/2014‑5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни жалбоподателят и Freistaat Bayern (Федерална провинция Бавария, Германия) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Член 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на [Европейския съюз] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 78, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Абсолютни основания за отказ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, предвижда в параграф 1, букви б) и в):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Отказва се регистрацията на:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>марките, които нямат отличителен характер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>марките, които се състоят [изключително] от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 52от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Абсолютни основания за недействителност<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>[Марка на Европейския съюз] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>когато [марката на Европейския съюз] е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110722">22 юли 2011 г.</DATE> Федерална провинция Бавария подава до EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕО) № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>оспорената марка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, са от класове 3, 8, 14—16, 18, 21, 25, 28, 30, 32—36, 38 и 44 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от <DATE ISO="19570615">15 юни 1957 г.</DATE> и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>клас 3: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Парфюмерийни продукти, продукти за тяло и козметични продукти<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 8: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Ножове, вилици и лъжици от благородни метали<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 14: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Бижутерийни изделия; часовници и ръчни часовници<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 15: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Музикални инструменти; музикални кутии; електрически и електронни музикални инструменти<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 16: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Хартия за писма и бележници; моливи и мастило<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 18: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Кожа и имитации на кожа; чадъри; пътни чанти; ръчни чанти; калъфи за костюми; куфари; куфарчета за документи; кутии за тоалетни принадлежности (неокомплектовани); чантички за тоалетни принадлежности<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 21: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Стъклария, порцеланови и керамични изделия, които не са включени в други класове, чайници от неблагородни метали<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 25: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Облекло; обувки; шапки; жартиери за чорапи; колани; тиранти<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 28: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Игри, играчки; настолни игри<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 30: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Кафе; чай; какао; захар; мед; сладкарски изделия; сладкиши; бисквити; бонбони; сладоледи; захарни изделия; подправки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 32: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Безалкохолни напитки; бири<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 33: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Алкохолни напитки с изключение на бири<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 34: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Кибрит; калъфи за цигари; пепелници; принадлежности за пушачи от неблагородни метали; цигари; тютюн<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 35: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Услуги на рекламни агенции<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 36: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Застраховки; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 38: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Телекомуникационни услуги и комуникации<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>;</P></ITEM><ITEM><P>клас 44: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Хигиенни грижи и козметични услуги за мъже<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Заявката за регистрация на оспорената марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 166/2011 от <DATE ISO="20110902">2 септември 2011 г.</DATE>, а оспорената марка е регистрирана на <DATE ISO="20111212">12 декември 2011 г.</DATE> под номер 10144392.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120210">10 февруари 2012 г.</DATE> жалбоподателят подава на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент искане за обявяване на оспорената марка за недействителна за всички стоки и услуги, посочени в точка 6 по-горе.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131021">21 октомври 2013 г.</DATE> отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност, като приема, че оспорената марка не е съставена нито от означения, които могат да служат за указване на географския произход, нито от други характерни особености на съответните стоки и услуги и поради това няма нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Той смята освен това, че тъй като оспорената марка е отличителна за съответните стоки и услуги, няма нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Накрая той приема, че жалбоподателят не е доказал недобросъвестност при подаването на заявката за регистрация на оспорената марка и съответно че не е нарушен член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE> жалбоподателят подава до EUIPO на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалба срещу решението на отдела по отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Със спорното решение пети апелативен състав на EUIPO потвърждава решението на отдела по отмяна и отхвърля жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150402">2 април 2015 г.</DATE>, жалбоподателят иска отмяна на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си той изтъква три основания за отмяна, а именно нарушения съответно на член 7, параграф 1, буква б), на член 7, параграф 1, буква в) и на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че не е налице нито едно от трите основания, изтъкнати от жалбоподателя, и поради това отхвърля жалбата в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени регистрацията на оспорената марка и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>EUIPO и Федерална провинция Бавария искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания за отмяна, а именно нарушения съответно на член 7, параграф 1, буква в), на член 7, параграф 1, буква б) и на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>По първото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, като е приел, че оспорената марка не е описателна за съответните стоки и услуги. Твърденията по това основание по същество се подразделят на две части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С твърденията си по първата част жалбоподателят оспорва някои от съображенията на Общия съд, изложени в точки 22, 26 и 27 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Така, на първо място, Общият съд неправилно приел в точка 22 от обжалваното съдебно решение, че за някои стоки от клас 14 степента на внимание на съответните потребители е по-висока. Според жалбоподателя, макар част от стоките от този клас да са скъпи, няма основание да се счита, че за тях степента на внимание по-принцип ще е по-висока, тъй като бижутерийни изделия и часовници могат да се предлагат и на много разумни цени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На второ място, Общият съд също така неправилно приел в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че името <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, което буквално означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>новата лебедова скала<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, е образно и оригинално, но не позволява на съответните потребители да направят връзка със съответните категории стоки и услуги. Според жалбоподателя тази констатация предполага анализ на името <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, какъвто съответният потребител не прави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателят поддържа, че точка 27 от обжалваното съдебно решение съдържа противоречие, доколкото Общият съд приема, от една страна, че географското местоположение на замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> е установимо, но от друга страна, посочва, че той не може да се счита за географско място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, жалбоподателят счита, че констатацията, която Общият съд прави в точка 27 от обжалваното съдебно решение, а именно че замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> е преди всичко музеен обект, е неточна. Всъщност, най-напред, Общият съд си противоречал, доколкото посочвал в същата точка, че този замък е известен с архитектурната си уникалност, което не важало за музей. По-нататък, съответните потребители възприемали посочения замък като сграда, чиято уникалност се дължи и на географското ѝ местоположение, а не като музей. Накрая, значимостта на музея се определяла от изложените в него предмети. Хората обаче посещавали този замък, за да се любуват не на изложените в него предмети, а на оригиналната му архитектура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>По втората част на първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е взел предвид общия интерес, който в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, нито съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), като е приел в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че тъй като замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> като такъв не е място за производство на стоки или за предоставяне на услуги, оспорената марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Всъщност от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва, че що се отнася до географските имена, налице е общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално заради способността им да влияят на предпочитанията на потребителите, например като свързват стоките с място, което може да предизвика положителни емоции. Според жалбоподателя такива положителни емоции<?PAGE NO="6"?> могат да бъдат предизвикано по-специално от спомени от почивки, така че съответните потребители ще свържат съответните стоки и услуги със замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> като туристически обект, а не с определено предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Съдът също така приел в точка 37 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че връзката между стока и географско място не зависи непременно от това стоката да е произведена на това място. Когато ставало въпрос за сувенири, мястото на продажба било определящо за съответните потребители, тъй като такива стоки почти винаги се продават в непосредствена близост до съответния туристически обект. Ето защо мястото на продажба също следвало да се счита за указващо географския произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Нещо повече, като се основал в точка 29 от обжалваното съдебно решение единствено на продажбата на посочените стоки и услуги от самия стопанисващ замъка, Общият съд не взел предвид общия интерес да се гарантира свободното ползване за сувенири на името на световноизвестен туристически обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Главният довод на EUIPO и Федерална провинция Бавария е, че твърденията по първото основание са недопустими и като такива трябва да бъдат отхвърлени. Те поддържат, че при всяко положение Общият съд е приложил правилно относимата съдебна практика и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Що се отнася до твърденията по първата част на първото основание на жалбата, следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването на съдебен акт на Общия съд е само по правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно, освен в случай на изопачаването им, преценката на тези факти и доказателства не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100902">2 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Calvin Klein Trademark Trust/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑254/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:488">EU:C:2010:488</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Направените от Общия съд в точки 22, 26 и 27 от обжалваното съдебно решение констатации, че степента на внимание на съответните потребители е по-висока за стоките и услугите от класове 14 и 36, че името <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> е образно и оригинално, че замъкът с това име не може да се счита за географско място и че този замък е преди всичко музеен обект, обаче представляват такава преценка на факти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, че с доводите, които излага в подкрепа на първата част на първото основание на жалбата, жалбоподателят само оспорва посочената фактическа преценка на Общия съд и всъщност се опитва да получи от Съда нова преценка на тези факти, без обаче да твърди, че те по какъвто и да било начин са изопачени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От това следва, че твърденията по първата част на първото основание трябва да се отхвърлят като недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По втората част на първото основание на жалбата жалбоподателят по същество поддържа, че Общият съд не е взел предвид общия интерес, който е в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, нито решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), като е приел в точка 27 от обжалваното съдебно решение,<?PAGE NO="7"?> че тъй като замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> не е място на производство на стоки или на предоставяне на услуги, оспорената марка не може да указва географския произход на съответните стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следователно по втората част на първото основание жалбоподателят се оплаква от това, че Общият съд не е квалифицирал наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> като указание за географския произход по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на стоките и услугите, обхванати от оспорената марка, така че поставя правен въпрос, който е допустим в производство по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не допуска регистрацията на марки на Европейския съюз, които се състоят изключително от знаци или означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на географския произход на стоката или услугата, за която е заявена марката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика тази разпоредба преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или описателните означения на категориите стоки или услуги, за които е заявена марката, да могат да се използват свободно от всички, включително като колективни марки или в комбинирани или графични марки. Тази разпоредба съответно не позволява запазването на такива знаци или означения само за едно предприятие поради регистрацията им като марка (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>BSH/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑126/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2065">EU:C:2014:2065</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до знаците или означенията, които могат да указват географския произход на категориите стоки, за които е заявена марката, и особено що се отнася до географските имена, Съдът е приел, че е налице общ интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално поради това, че могат не само евентуално да сочат качеството и другите свойства на съответните категории стоки, но и да влияят по различен начин на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките с дадено място, което може да предизвика положителни емоции (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е подчертал, че регистрацията на даден знак като марка може да се откаже на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 само ако към момента на подаване на заявката заинтересованите среди свързват географското наименование, за което е поискана регистрация като марка, със съответната категория стоки или ако има основания да се смята, че в бъдеще биха могли да го свържат с нея (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040212">12 февруари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koninklijke KPN Nederland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑363/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:86">EU:C:2004:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Трябва да се посочи обаче, че член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 по принцип допуска регистрацията на географски наименования, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също на наименования, при които поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че съответната категория стоки произхожда от това място (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В случая Общият съд по същество е приел в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> е преди всичко музеен обект, чиято първа функция е не производството или продажбата на сувенири или предоставянето на услуги, а опазването на културното наследство, и че този замък не е известен със сувенирите, които продава, или с услугите, които предлага. Въз основа на това Общият съд е стигнал до извода, че след като<?PAGE NO="8"?> посоченият замък като такъв не е място на производство на стоки или на предоставяне на услуги, оспорената марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща. Ето защо Съдът трябва да провери дали, както поддържа жалбоподателят, този извод се дължи на неотчитане на общия интерес, който е в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На първо място следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> е описателно по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, доколкото споменът, към който препраща това наименование, разкривал такова качество или такава съществена особеност на стоките и услугите, обхванати от оспорената марка, което или която да позволява на съответните потребители да свържат тези стоки и тези услуги със замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че както отбелязва генералния адвокат в точка 39 от заключението си, нито един от класовете по Ницската спогодба не се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>сувенирите<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Ето защо Общият съд правилно е приел, както следва от точки 22 и 27 от обжалваното съдебно решение, че стоките, обхванати от оспорената марка, са за ежедневно потребление и че съответните услуги са услуги от всекидневието, позволяващи управлението и стопанисването на замъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Освен това от преписката не се установява посочените стоки и услуги, предназначение за ежедневно потребление, да притежават особени свойства или специфични качества, с които замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> е традиционно известен, и заради които изглежда правдоподобно съответните потребители да могат да приемат, че стоките или услугите произхождат от това място или че са произвеждани или предоставяни в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>По-специално що се отнася до стоките, обхванати от оспорената марка, важно е да се подчертае, че обстоятелството, че се продават като сувенири, не е от значение за преценката дали наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> има описателен характер. Всъщност придадената на дадена стока функция да служи като сувенир не представлява обективна и присъща на естеството на стоката особеност, при положение че зависи от свободната воля на купувача и е ориентирана единствено към неговите намерения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Доколкото наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> обозначава замъка, носещ това име, следва да се приеме, че самото поставяне на това наименование по-специално върху съответните стоки позволява на съответните потребители да разглеждат тези стоки, които са за ежедневно потребление, и като сувенири. Обстоятелството, че последните се превръщат в сувенири със самото поставяне на посоченото означение, само по себе си не представлява съществена описателна особеност на посочените стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо няма основания да се счита, че за съответните потребители споменът, към който препраща наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, разкрива качество или съществена особеност на стоките и услугите, обхванати от оспорената марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>На второ място следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> било описателно за географския произход на стоките и услугите, обхванати от оспорената марка, доколкото мястото, където се продават тези стоки и услуги би трябвало да се счита за белег за връзка между тях и замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в решението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Windsurfing Chiemsee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/97 и C‑109/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:230">EU:C:1999:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът е приел, че макар, разбира се, географският произход на стока обикновено да се указва с посочване на мястото, където тази<?PAGE NO="9"?> стока е или би могла да е произведена, не може да се изключи връзката между дадена стока и дадено географско място да зависи от други белези, например от обстоятелството, че стоката е замислена и проектирана на това географско място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следователно Съдът не е свел белезите за връзка само до мястото на производство на съответните стоки. Въпреки това, както отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, това не означава непременно, че мястото на продажба може да служи като белег за връзка между стоките и услугите, обхванати от оспорената марка, и съответното място, дори и за изделия, които се продават като сувенири.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Всъщност обстоятелството, че посочените стоки и услуги се предлагат на определено място, само по себе си не може да представлява описателно указване на географския им произход, доколкото мястото, където посочените стоки и услуги се продават, не може като такова да обозначава свойства, качества или особености, свързани с техния географски произход, като например занаят, традиция или климат, характерни за определено място, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 42 от заключението си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В случая, както приема Общият съд в точки 27 и 29 от обжалваното съдебно решение, замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> е известен не със сувенирите, които продава, нито с услугите, които предлага, а с архитектурната си уникалност. Впрочем от преписката не се установява оспорената марка да е използвана за продажбата на специфични сувенири и за предлагането на особени услуги, с които тя да е традиционно известна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Освен това, както следва от точка 41 от обжалваното съдебно решение, всички услуги, обхванати от оспорената марка, не се предлагат пряко в замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>. Що се отнася до съответните стоки, както самият жалбоподател признава в жалбата, не е изключено те да се продават в околностите на замъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>При тези обстоятелства няма основания да се счита, че за съответните потребители мястото на продажба, към което препраща наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, като такова представлява описание на качество или съществена особеност на стоките и услугите, обхванати от оспорената марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Следователно Общият съд правилно е приел в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че след като замъкът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> като такъв не е място на производство на стоки или на предоставяне на услуги, оспорената марка не може да указва географския произход на стоките и услугите, които обхваща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Следователно твърденията по втората част на първото основание трябва да се отхвърлят като неоснователни и съответно първото основание да се отхвърли в неговата цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Второто основание се състои от две части. По първата част жалбоподателят по същество поддържа най-напред, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като, за да приеме, че оспорената марка има отличителен характер, се е задоволил само да посочи в точки 41 и 42 от обжалваното съдебно решение, че самото поставяне на наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> върху съответните стоки и услуги позволява те да бъдат отличени от тези, които се продават или предоставят в други търговски или туристически зони. Според жалбоподателя тази констатация не позволява да се направи извод за отличителния<?PAGE NO="10"?> характер на оспорената марка. Всъщност изделие с надпис <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Мюнхен<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> непременно ще се отличава от друго изделие, върху което е поставено наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Хамбург<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, при положение че потребителите биха могли да предположат, че първото е произведено в Мюнхен, а второто — в Хамбург.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>По-нататък, в точка 41 от обжалваното съдебно решение в разсъжденията си Общият съд се движел в омагьосан кръг, като посочвал, че знакът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> обозначава не само замъка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Нойшванщайн<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> като музеен обект, но и самата оспорена марка. По този начин в мотивите Общият съд предварително се произнасял по въпроса дали посоченият знак би могъл да съставлява марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Накрая жалбоподателят поддържа, че приетото от Общия съд в точка 42 от обжалваното съдебно решение, а именно че оспорената марка позволява с нея да се продават стоки или да се предлагат услуги, чието качество може да бъде контролирано от Федерална провинция Бавария, не е указание за отличителния характер на знака <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, а последица от регистрирането на същия като марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>По втората част на второто основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е трябвало да вземе предвид, поне за сведение, определението на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) от <DATE ISO="20120308">8 март 2012 г.</DATE>, с което е отменена регистрацията на знака <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> като национална марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>EUIPO и Федерална провинция Бавария считат, че твърденията по първата част на второто основание са недопустими, а тези по втората част трябва да се отхвърлят като неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Що се отнася до твърденията по първата част на второто основание, следва да се отбележи, че макар жалбата да е неясна в това отношение, от аргументацията на жалбоподателя може да се направи извод, че доводът му по същество е, че Общият съд не е мотивирал достатъчно преценката си относно отличителния характер на оспорената марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Като се оплаква от това, че Общият съд не е мотивирал достатъчно констатацията, че оспорената марка има отличителен характер, жалбоподателят повдига правен въпрос, който като такъв може да бъде повдигнат в производство по обжалване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwin/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:452">EU:C:2011:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд да се мотивира му налага да изложи по ясен и недвусмислен начин своите съображения, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130124">24 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>3F/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑646/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:36">EU:C:2013:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че след като в точки 36—39 от обжалваното съдебно решение е припомнил съдебната практика, която е относима към преценката на отличителния характер, в точка 41 от това решение Общият съд приема, че съответните стоки и услуги са стоки, предназначени за ежедневно потребление, като не е необходимо те да бъдат отличавани от стоките, които биха могли да бъдат включени към категория на типични сувенири, и услуги от всекидневието, които се отличават от сувенирите и другите услуги, свързани с туристическа дейност, със самото си наименование, доколкото това наименование обозначава не само замъка като музеен обект, но и самата оспорена марка. Общият съд добавя, че съответните стоки не се произвеждат в самия замък, а само се продават там, и че макар някои от услугите да са предназначени за управлението на замъка, не всички се предлагат на място.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че словният елемент, съставляващ оспорената марка, който съвпада с името на замъка, е измислено име без описателна връзка с продаваните или предлаганите стоки и услуги. Всъщност Общият съд счита, че тъй като името <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>новата лебедова скала<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, самото поставяне на оспорената марка върху продаваните стоки и предлаганите услуги позволява тези стоки и услуги да бъдат отличени от стоките и услугите, също за ежедневно потребление, които се продават или предоставят в други търговски или туристически зони. Общият съд добавя, че оспорената марка позволява под нея да се продават стоки и да се предоставят услуги, чието качество може да се контролира от Федерална провинция Бавария пряко или непряко в рамките на лицензионни договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Освен това в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по-специално че оспорената марка позволява на съответните потребители не само да направят връзка с посещение на замъка, но и да отличат търговския произход на съответните стоки и услуги, така че да заключат, че всички стоки и услуги, обозначени с оспорената марка, се произвеждат, продават или предоставят под контрола на Федерална провинция Бавария, която може да се счита отговорна за тяхното качество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>От точки 41—43 от обжалваното съдебно решение следва, че за да прецени дали оспорената марка има отличителен характер, Общият съд е разгледал обхванатите от нея стоки и услуги и е преценил словния елемент на посочената марка, който според него е измислено име без описателна връзка със съответните стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че констатираното от Общия съд обстоятелство, че оспорената марка не е описателна за географския произход на посочените стоки и услуги, не предопределя отличителния ѝ характер, но за сметка на това е необходимо условие, за да може да бъде регистрирана марка, която не е лишена от отличителен характер. Именно поради това, че оспорената марка няма отличителен характер, субект като Федерална провинция Бавария може да поиска да бъде регистрирано като марка на Съюза името на музейния обект, нейна собственост, след като Регламент № 207/2009 по принцип го допуска. При това положение, както посочва генералният адвокат в точки 55 и 56 от заключението си, не може да се приеме, че в разсъжденията си Общият съд се движи в омагьосан кръг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се заключи, че след като е преценил дали оспорената марка има отличителен характер с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 36 от обжалваното съдебно решение, според която отличителният характер на марката означава тя да позволява стоките и услугите, за които е подадена заявката, да бъдат разпознавани като произхождащи от определено предприятие, Общият съд мотивира надлежно наличието на посочения отличителен характер, като посочва, че самото поставяне на посочената марка върху съответните стоки и услуги позволява на съответните потребители да ги отличат от тези, които се продават или предоставят в други търговски или туристически зони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>За сметка на това, доколкото посоченото от Общия съд в точка 42 от обжалваното съдебно решение, че оспорената марка позволява с нея да се продават стоки и да се предоставят услуги, чието качество може да бъде контролирано от Федерална провинция Бавария, е за изчерпателност, доводите на жалбоподателя срещу това съображение следва да се приемат за неотносими (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne + Nagel International и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑261/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:56">EU:C:2018:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Royal County of Berkshire Polo Club/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑278/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:20">EU:C:2016:20</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От това следва, че твърденията по първата част на второто основание трябва да се отхвърлят като отчасти неоснователни и отчасти неотносими.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Що се отнася до втората част на второто основание, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика апелативните състави приемат решенията по Регламент № 207/2009 при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, така че законосъобразността на решенията на тези апелативни състави трябва да се преценява само въз основа на този регламент, така както е тълкуван от съдилищата на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120119">19 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>СХВП/Nike International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑53/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:27">EU:C:2012:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Освен това, както следва от точка 44 от обжалваното съдебно решение, режимът на марките на Европейския съюз е самостоятелна система, състояща се от съвкупност от норми и преследваща специфични за нея цели, която се прилага независимо от всяка една национална система (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rivella International/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑445/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:826">EU:C:2013:826</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Следователно Общият съд не е бил длъжен да вземе предвид определението на Bundesgerichtshof (Федерален съд) от <DATE ISO="20120308">8 март 2012 г.</DATE> Ето защо твърденията по втората част на второто основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>При това положение второто основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Твърденията по третото основание, което е нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, се подразделят на две части. По първата част жалбоподателят по същество поддържа, първо, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че от материалите по преписката не е видно оспорената марка да е използвана още отпреди датата на регистрацията ѝ за продажбата на специфични сувенири и за предлагането на особени услуги. Всъщност, от една страна, жалбоподателят представил като приложение към жалбата си в първоинстанционното производство множество примери за сувенири с надписа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Neuschwanstein<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>. От друга страна, Федерална провинция Бавария като собственик на замъка присъствала на място и трябвало да ѝ е известно, че се продават сувенири с това наименование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 57 от обжалваното съдебно решение, че предупреждението, отправено на <DATE ISO="20080612">12 юни 2008 г.</DATE> от Федерална провинция Бавария към дружеството N., не свидетелства за злонамереност на тази провинция в желанието ѝ да регистрира оспорената марка, за да попречи на трети лица да използват знака <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. В това отношение жалбоподателят цитира изявление на говорителя на Федерална провинция Бавария, което доказвало тази злонамереност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>По втората част на третото основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е приел в точка 58 от обжалваното съдебно решение, че липсва злонамереност от страна на Федерална провинция Бавария, тъй като тя е следвала законосъобразната цел да опази и защити музейния обект. Счита, че решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chocoladefabriken Lindt &amp; Sprüngli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑529/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:361">EU:C:2009:361</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовава Общият съд, не позволява да се приеме, че законосъобразната цел изключва недобросъвестността. Преценката дали е налице недобросъвестност би трябвало да се основава на средствата, използвани за постигане на целта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>EUIPO и Федерална провинция Бавария поддържат, че твърденията по третото основание са недопустими и при всяко положение неоснователни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Що се отнася до твърденията по първата част на третото основание, следва да се отбележи, че в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал по-специално че жалбоподателят не е представил доказателства, позволяващи да се приемат обективните обстоятелства, при които Федерална провинция Бавария е узнала, че жалбоподателят или трети лица предлагат някои от съответните стоки и услуги. В точка 57 от посоченото решение Общият съд е разгледал предупреждението, отправено на <DATE ISO="20080612">12 юни 2008 г.</DATE> от Федерална провинция Бавария до дружеството N., и е констатирал в това отношение, че подадената от това дружество заявка за регистрация на националната словна марка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> е от <DATE ISO="20080115">15 януари 2008 г.</DATE> Общият съд е отбелязал, че Федерална провинция Бавария, от една страна, е подала на <DATE ISO="20050128">28 януари 2005 г.</DATE> заявка за регистрация на националната словна марка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>NEUSCHWANSTEIN<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> в Deutsches Patent- und Markenamt (Германско патентно ведомство), което е регистрирало марката на <DATE ISO="20051004">4 октомври 2005 г.</DATE>, и от друга страна, е подала на <DATE ISO="20030711">11 юли 2003 г.</DATE> заявка за регистрация на фигуративната марка на Европейския съюз в EUIPO, която е регистрирала марката на <DATE ISO="20060914">14 септември 2006 г.</DATE> Въз основа на това Общият съд е заключил, че дружеството N. е знаело предварително за марката на Федерална провинция Бавария, а не обратното, и следователно че тази провинция не е проявила недобросъвестност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, че с доводите си по първата част на третото основание жалбоподателят всъщност се опитва да оспори преценката на доказателствата, направена от Общия съд в точки 55 и 57 от обжалваното съдебно решение, без същевременно да твърди, че те са били изопачени по какъвто и да било начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 29 от настоящото решение, твърденията по първата част на третото основание трябва да се отхвърлят като недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Що се отнася до втората част на третото основание, следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя се основават на неправилен прочит на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chocoladefabriken Lindt &amp; Sprüngli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑529/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:361">EU:C:2009:361</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Всъщност в това решение, на което Общият съд се позовава в точка 58 от обжалваното съдебно решение, Съдът по същество е приел във връзка с намерението на заявителя към момента на подаването на заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, че дори в хипотезата на подаване на заявка за регистрация на определен знак с единствената цел за нелоялно конкуриране с конкурент, използващ сходен знак, не може да се изключи, че с регистрацията на този знак заявителят преследва законосъобразна цел. Съдът уточнява, че такъв може да е по-конкретно случаят, когато към момента на подаването на заявката заявителят знае, че трето лице, което отскоро е навлязло на пазара, се стреми да се възползва от посочения знак, като копира неговото представяне, което подтиква заявителя да поиска регистриране на знака, за да възпрепятства използването на това представяне (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chocoladefabriken Lindt &amp; Sprüngli</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑529/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:361">EU:C:2009:361</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Така от това решение не следва, че преценката за наличие на недобросъвестност трябва непременно да се основава на средствата, използвани за постигането на такава цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Следователно твърденията по втората част на третото основание трябва да се отхвърлят като неоснователни и съответно да се отхвърли и третото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като EUIPO и Федерална провинция Бавария са направили искане за осъждането на Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Bundesverband Souvenir — Geschenke — Ehrenpreise eV да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>