L_2010072BG.01001701.xml

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списъкът на приложенията към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)	заглавието на допълнение 3 към приложение II се заменя със следното: „Информационен документ за типово одобрение на ЕО за компонент“;

б)

заглавието на приложение III се заменя със следното:

„Приложение III

Изисквания за типово одобрение на ЕО на превозно средство по отношение на монтажа на системи срещу пръски

Допълнение 1	:	Информационен документ за типово одобрение на ЕО на превозно средство
Допълнение 2	:	Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО на превозно средство“;

в)

редът „ФИГУРИ (1—9)“ се заменя със следното:

„Приложение V

ФИГУРИ (1—9)“.

Приложение I към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 9, 10 и 11 се заменят със следното:

„9. Повдигаща се ос

„Повдигаща се ос“ означава оста, определена в точка 2.15 от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

10. Превозно средство без товар

„Превозно средство без товар“ означава превозно средство в готовност за движение, както е определено в точка 2.6. от приложение I към Директива 2007/46/ЕО. (*1).

11. Протектор

„Протектор“ е частта от гумата, определена в точка 2.8. от приложение II към Директива 92/23/ЕИО на Съвета.

(*1) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.“;"

б)

добавят се следните точки 13, 14 и 15:

„13. Превозно средство, теглещо полуремарке

„Превозно средство, теглещо полуремарке“ означава теглещо превозно средство, определено в точка 2.1.1.2.2. от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

14. Технически допустима максимална маса в натоварено състояние

„Технически допустима максимална маса на превозното средство в натоварено състояние“ означава максималната маса на превозното средство, определена в точка 2.6 от приложение I към Директива 97/27/ЕО.

15. Тип превозно средство

„Тип превозно средство“ означава по отношение на системите срещу пръски комплектовани, некомплектовани или напълно комплектовани превозни средства, които не се различават по следните основни характеристики:

—	тип устройство срещу пръски (монтирано на превозното средство),

—	даденото от производителя обозначение на типа система срещу пръски.“

Приложение II към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 2—3.4.3 се заменят със следното:

„2. Заявление за типово одобрение на EO за компонент

2.1. Заявлението за типово одобрение на ЕО за компонент съгласно член 7 от Директива 2007/46/ЕО на тип устройство срещу пръски се подава от производителя.

2.2. Образец на информационния документ е даден в допълнение 3.

2.3. На техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията за типово одобрение, трябва да се предостави следното:

Четири образецa: три от които за изпитвания, а четвъртият се съхранява в лабораторията за последваща проверка. Изпитвателната лаборатория може да изисква допълнителни образци.

2.4. Маркировки

Върху всеки образец трябва ясно и незаличимо да е обозначено търговското наименование или марка и указание за типа, както и да включва достатъчно място за полагане на знака за типово одобрение на ЕО за компонент.

3. Издаване на типово одобрение на ЕО за компонент

3.1. Ако съответните изисквания са удовлетворени, се издава типово одобрение на ЕО съгласно член 10 от Директива 2007/46/ЕО.

3.2. В допълнение 4 е даден образец на сертификат на ЕО за типово одобрение.

3.3. За всеки одобрен тип устройство срещу пръски се предоставя номер на одобрението в съответствие с приложение VII към Директива 2007/46/ЕИО. Една и съща държава-членка не може да предоставя същия номер на друг тип устройство срещу пръски.

3.4. Всяко устройство срещу пръски, което съответства на одобрен в съответствие с настоящата директива тип, трябва да бъде обозначено със знак за типово одобрение на ЕО за компонент, който се поставя така, че да е незаличим и лесно четлив, дори когато устройството е монтирано върху превозното средство.

3.5. В съответствие с точка 1.3. от допълнението към приложение VII към Директива 2007/46/ЕО към знака за одобрение се добавя символ „А“ за устройства от енергийно-абсорбционен тип или символ „S“ за устройства от въздушно-воден сепараторен тип.“;

б)

допълнения 1—4 се заменят със следното:

„Допълнение 1

Изпитвания на устройства срещу пръски от енергийно-абсорбционен тип

1. Принцип

Целта на това изпитване е да се определи количествено способността на дадено устройство да задържа насочваната срещу него вода под формата на серия от струи. Изпитвателното съоръжение е предназначено да възпроизвежда условията, при които устройството трябва да функционира, когато е монтирано на превозно средство, по отношение на обема и скоростта на водата, която се изхвърля нагоре от земята от профила на протектора на гумата.

2. Оборудване

Виж фигура 8 за описанието на изпитвателното съоръжение.

3. Условия на изпитването

3.1.

Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.

Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3.

Използва се дейонизирана вода.

3.4.

За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4. Процедура

4.1.

Към вертикалната плоча на изпитвателното оборудване се прикачва подлежащият на изпитване образец на оборудването с ширина 500 (+ 0/– 5) mm и височина 750 mm, като въпросният образец трябва да се намира в границите на колектора и трябва да няма препятствие, което да отклонява водата преди или след съприкосновението с нея.

4.2.

Задава се дебит на потока на водата от 0,675 (± 0,01) l/s и към образеца се насочват най-малко 90 l и най-много 120 l от хоризонтално разстояние 500 (± 2) mm (фигура 8 от приложение V).

4.3.

Водата се оставя да се стече от образеца в колектора. Изчислява се съотношението между събраното количество вода и количеството изпръскана вода.

4.4.

Изпитването се повтаря пет пъти върху образеца съгласно точки 4.2 и 4.3. Изчислява се средният процент на серията от пет изпитвания.

5. Резултати

5.1.

Изчисленият в точка 4.4. среден процент трябва да бъде 70 % или по-висок.

5.2.

Изпитването трябва да се повтори, ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се отклоняват от средния процент с повече от 5 %.

Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1., се отказва типово одобрение.

5.3.

Проверява се дали вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати. Ако случаят е такъв, описаната в точки 4.1—4.4 процедура трябва да се повтори за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода;изискванията на точка 5.2. остават в сила.

След това средната стойност от отделните резултати се приема за среден процент. Този среден процент трябва да бъде 70 или по-висок.

„Допълнение 2

Изпитване на устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип

1. Принцип

Това изпитване има за цел да се определи ефективността на порест материал, предназначен да задържа водата, с която е напръскан чрез пулверизатор от типа въздух/вода под налягане.

Използваното за изпитването оборудване трябва да симулира условията, на които ще бъде подложен материалът по отношение на обема и скоростта на предизвиканите от гумите водни струи, когато то е монтирано на превозно средство.

2. Оборудване

Виж фигура 9 от приложение V за описание на изпитвателното съоръжение.

3. Условия на изпитването

3.1.

Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.

Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3.

Използва се дейонизирана вода.

3.4.

За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4. Процедура

4.1.

Към изпитвателното съоръжение се прикачва вертикално образец с размери 305 × 100 mm, проверява се дали няма разстояние между образеца и горната извита пластина, и дали коритото е правилно поставено. Резервоарът на пулверизатора се пълни с 1 ± 0,005 l вода и се поставя, както е описано в диаграмата.

4.2.

Пулверизаторът се регулира, както следва:

налягане (при пулверизатора): 5 bar + 10 %/– 0 %:

дебит на потока: 1 литър/минута ± 5 секунди;

пулверизация: кръгова, приблизително 50 ± 5 mm в диаметър, на разстояние 200 ± 5 mm от образеца, дюза 5 ± 0,1 mm в диаметър.

4.3.

Пулверизира се до изчерпване на водната пара и се отбелязва времето за това. Водата се оставя да се стича от образеца върху коритото в продължение на 60 секунди и се измерва количеството събрана вода. Измерва се останалото в резервоара на пулверизатора количество вода. Изчислява се обемният процент събрана вода спрямо обема на пулверизираната вода.

4.4.

Изпитването се провежда пет пъти и се изчислява средният процент събрано количество. Преди всяко изпитване се проверява дали коритото, резервоарът на пулверизатора и измервателният съд са сухи.

5. Резултати

5.1.

Изчисленият в точка 4.4. среден процент трябва да бъде 85 % или по-висок.

5.2.

Ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средния процент, серията от пет изпитвания трябва да се повтори. Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1, се отказва типово одобрение.

5.3.

Когато вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати, описаната в точки 4.1—4.4 процедура трябва да се повтори за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода; изискванията на точка 5.2 остават в сила.

Изискванията на точка 5.1 остават в сила, за да се получат резултатите от всяко изпитване.

„Допълнение 3

Информационен документ № … относно типово одобрение на ЕО за компонент на устройства срещу пръски (Директива 91/226/ЕИО)

Следната информация, ако е необходимо, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да бъдат предоставяни в подходящ мащаб и достатъчно детайлно в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да са достатъчно детайлни.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни механизми за управление, информация относно тяхната работа трябва да бъде предоставена.

0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1.

Марка (фирмено наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.5.

Име и адрес на производителя:

0.7.

За компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на прикрепване на маркировката за одобрение на ЕО:

0.8.

Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

1. ОПИСАНИЕ НА УСТРОЙСТВОТО

1.1.

Техническо описание на устройството срещу пръски, в което се посочват физическият му принцип на работа и съответното изпитване, на което трябва да бъде подложено:

1.2.

Използвани материали:

1.3.

Достатъчно подробен чертеж (или чертежи) в подходящ мащаб, който позволява да се идентифицира устройството (или устройствата). Чертежът трябва да показва мястото, предназначено за знака за типово одобрение на ЕО за компонент:

Дата

Подпис

„Допълнение 4

Текст на изображението

„Добавка

към сертификат за типово одобрение на ЕО № … относно типовото одобрение за компонент на устройства срещу пръски съгласно Директива 91/226/ЕИО, последно изменена с Директива 2010/19/ЕО

1. Допълнителни данни

1.1.

Принцип на работа на устройството: енергийно-абсорбционен/въздушно-воден сепараторен тип (1):

1.2.

Характеристики на устройствата срещу пръски (кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а)):

Забележки (ако има такива):

Приложение III към Директива 91/226/ЕИО се изменя, както следва:

а)

точки 0.1 и 0.2 се заменят със следното:

„ОБХВАТ

0.1.

Превозните средства от категория N и О, с изключение на превозните средства с повишена проходимост, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, трябва да са конструирани и/или оборудвани със системи срещу пръски така, че да отговарят на посочените в настоящото приложение изисквания. В случай на превозни средства с шаси-кабина тези изисквания могат да бъдат прилагани единствено към колела, закрити от кабината.

По искане на производителя за превозни средства от категория N1 и N2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, изискванията от Директива 78/549/ЕИО (*2) могат да бъдат прилагани като алтернатива на изискванията от настоящата директива.

0.2.

Изискванията от настоящото приложение относно устройствата срещу пръски съгласно определението в точка 4 от приложение I не са задължителни за превозни средства от категории N, O1 и O2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, превозни средства с шаси-кабина, за превозни средства без каросерии или за превозни средства, при които наличието на устройства срещу пръски е несъвместимо с употребата им. Въпреки това, ако на тези превозни средства са монтирани такива устройства, те трябва да отговарят на изискванията на настоящата директива.

(*2) ОВ L 168, 26.6.1978 г., стр. 45.“;"

б)

точка 4 се заменя със следното:

„4. Местоположение на външната престилка

Разстоянието „с“ между надлъжната равнина, която е допирателна към външната стена на гумата, с изключение на издутини на гумата близо до земята, и вътрешния ръб на престилката не трябва да надвишава 100 mm (фигури 1а и 1б от приложение V).“;

в)	точки 4.1 и 4.2 се заличават;

г)

точка 7.1.1. се заменя със следното:

„7.1.1.

Калниците трябва да покриват зоната непосредствено над, пред и зад гумата или гумите по следния начин:

а)

при единични или множествени оси предният край (С) трябва да излиза напред, за да достигне линията O—Z, където θ (тита) е не повече от 45° над хоризонталата.

Най-задният край (фигура 2 от приложение V) трябва да се простира надолу така, че да не бъде на повече от 100 mm над хоризонталната линия, която преминава през центъра на колелото;

б)	при множествени оси ъгълът θ се отнася само за най-предната ос и изискването относно височината на най-задния край се прилага единствено към най-задната ос;

в)

калникът трябва да има обща ширина „q“ (фигура 1а от приложение V), която да покрива поне цялата ширина на гумата „b“ или цялата ширина на две гуми „t“ при сдвоени колела, като се вземат предвид посочените от производителя крайни параметри за комплекта гума/колело. Размерите „b“ и „t“ се измерват при височината на главината, като се изключват всякакви маркировки, ребра, предпазни ивици и пр. по стените на гумата.“

д)

точка 7.1.3. се заменя със следното:

„7.1.3.

Ако калниците са съставени от няколко компонента, след монтирането те не трябва да съдържат никакви отвори, които да дават възможност да излиза струя, докато превозното средство е в движение. При натоварено или ненатоварено превозно средство се счита, че посоченото изискване е спазено, ако всяка струя, която се движи радиално навън от центъра на колелото по цялата ширина на влизащата в съприкосновение с земята повърхност на гумата и в рамките на зоната, покривана от калника, винаги среща елемент от системата срещу пръски.“;

е)

точки 7.2.1, 7.2.2 и 7.2.3 се заменят със следното:

„7.2.1.

При единични оси долният край на външната престилка не трябва да излиза извън следните разстояния и радиуси, измерени от средата на колелото, освен в най-долните краища, които могат да бъдат закръглени (фигура 2 от приложение V).

Пневматично окачване:

а)

оси, оборудвани с направляващи или самонаправляващи се колела:

От предния край (към предната страна на превозното средство)

Към задния край (към задната страна на превозното средство) (тип А)

Rv ≤ 1,5 R

б)

оси, оборудвани с ненаправляващи колела:

От предния край (връх С)

към задния край (връх А)

Rv ≤ 1,25 R

Механично окачване:

а)	общ случай } Rv ≤ 1,8 R

б)	ненаправляващи колела за превозни средства с технически допустима максимална маса, надвишаваща 7,5 t } Rv ≤ 1,5 R където R е радиусът на монтираната на превозното средство гума, а Rv е разстоянието, изразено като радиус, на което е разположен долният край на външната престилка.

7.2.2.

В случай на множествени оси изискванията, определени в точка 7.2.1., не се прилагат между вертикалните напречни равнини, преминаващи през центъра на първата и последната ос, когато външната престилка може да бъде права с цел да бъде осигурена непрекъснатостта на системата срещу пръски. (фигура 4 от приложение V).

7.2.3.

Разстоянието между най-горната и най-долната точка на системата срещу пръски (калник и външна престилка), измерено във всяко напречно сечение, перпендикулярно на калника (виж фигури 1б и 2 от приложение V) трябва да се простира на не по-малко от 45 mm във всички точки зад вертикалната линия, преминаваща през центъра на колелото или през първото колело в случай на множествени оси. Този размер може постепенно да намалява пред тази линия.“;

ж)

вмъкват се следните точки 7.2.5. и 7.2.6.:

„7.2.5.

Изискванията от точки 7.2.3 и 7.2.4 могат да не бъдат спазвани в отделни точки, когато престилката е съставена от различни елементи, които са подвижни един спрямо друг.

7.2.6.

Теглещите превозни средства за полуремаркета с ниско шаси (определени в точка 6.20 от стандарт ISO 612 от 1978 г.), по-специално тези, при които прикачният щифт може да е на височина 1 100 mm или по-малко спрямо земята, може да бъдат конструирани така, че да бъдат освободени от изискванията от точка 7.1.1, буква a) и точки 7.1.3 и 7.2.4. В тази връзка калниците и престилките може да не покриват зоната непосредствено над гумите на задните оси, когато към тези теглещи превозни средства е прикачено полуремарке, за да се избегне разрушаването на системата срещу пръски. Калниците и престилките на тези превозни средства обаче трябва да съответстват на изискванията от точките по-горе в рамките на сектори по-големи от 60°, считано от вертикалната линия, преминаваща през центъра на колелото, пред и зад тези гуми.

Поради това посочените превозни средства трябва да бъдат конструирани така, че да отговарят на изискванията, определени в предходната точка, когато се използват без полуремарке.

За да бъдат в състояние да отговарят на посочените изисквания, калниците и престилките могат, например, да съдържат част, която може да се демонтира.“;

з)

точка 7.3.1. се заменя със следното:

„7.3.1.

Ширината на улея трябва да отговаря на изискванията за „q“ в точка 7.1.1, буква в), освен когато улеят е в рамките на калника, в който случай ширината трябва да е най-малко равна на ширината на протектора на гумата.

Ширината на частта от улеите за оттичане, разположена под калника, трябва да удовлетворява условието, съдържащо се в настоящата точка, с допуск от 10 mm от всяка страна.“;

и)

точка 7.3.3. се заменя със следното:

„7.3.3.

Максималната височина на долния край не трябва да надвишава 200 mm (фигура 3 от приложение V).

Това разстояние се увеличава до 300 mm, когато при последната ос радиалното разстояние на долния край на външната престилка Rv не надвишава размерите на радиуса на гумите, монтирани на колелата на тази ос.

Максималната височина на долния край на улея за оттичане спрямо земята може да бъде увеличена до 300 mm, ако производителят смята, че това е технически целесъобразно с оглед характеристиките на окачването.“;

й)	в точка 7.3.5. позоваването на „фигура 4б“ се заменя с позоваване на „фигура 4 от приложение V“.

к)

точка 9.3.2.1. се заменя със следното:

„9.3.2.1.

Долният край на устройството срещу пръски не трябва да се намира на повече от 200 mm от земята.

л)

добавя се следната точка 10:

„10.

В случай на множествени оси, може да не бъде необходимо системата срещу пръски на ос, която не е най-задната ос, да покрива цялата ширина на протектора на гумата, когато в отделни точки съществува възможност от взаимно препятстване между системата срещу пръски и структурата на осите или окачването, или ходовата част.“;

м)	допълнението се заличава;

н)

добавят се следните допълнения 1 и 2:

„Допълнение 1

ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ № … ОТНОСНО ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТАЖА НА СИСТЕМИ СРЕЩУ ПРЪСКИ (ДИРЕКТИВА 91/226/ЕИО, ПОСЛЕДНО ИЗМЕНЕНА С ДИРЕКТИВА 2010/19/ЕО) (*3)

(За обяснителните бележки виж последната страница на приложение I към Директива 2007/46/ЕО)

Следната информация, ако е необходимо, трябва да бъде предоставяна в три екземпляра и да включва списък със съдържание. Всички чертежи трябва да бъдат предоставяни в подходящ мащаб и достатъчно детайлно в размер А4 или в папка формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да са достатъчно детайлни.

0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

0.1. Марка (фирмено наименование на производителя):

0.2. Тип:

0.2.1.

Търговско(и) наименование(я) (ако е необходимо):

0.3. Начини за идентифициране на типа, ако върху превозното средство има такива обозначения (б):

0.3.1.

Местонахождение на тази маркировка:

0.4. Категория на превозното средство (в):

0.5. Име и адрес на производителя:

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

1. ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1. Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1.3. Брой на осите и колелата:

1.3.1.

Брой и положение на осите с двойни колела:

1.3.2.

Брой и позиция на управляваните оси:

2. МАСИ И РАЗМЕРИ (е) (ж)

(в kg и mm) (справка в чертежите, ако има такива)

2.1. Колесна(и) база(и) (напълно натоварен) (ж) (l):

2.6. Маса в готовност за движение (максимум и минимум за всеки вариант)

Маса на превозното средство без каросерия, а при теглещо превозно средство от категория, различна от М1, с функциониращо прикачно устройство, ако такова е монтирано от производителя, в готовност за движение, или маса на шасито или шаси с кабина, без каросерия и/или прикачно устройство, ако производителят не монтира каросерията и/или скачващото устройство (включително течности, инструменти, резервно колело, ако такова е монтирано, и шофьор, както и, при различни видове автобуси, член на екипа, ако в превозното средство е предвидено място за член на екипа):

2.6.1.

Разпределение на тази маса между осите, а при полуремаркета или ремаркета с централна ос — товар в точката на прикачване (максимум и минимум за всеки вариант):

2.8. Технически допустима максимална маса на натовареното превозно средство по данни на производителя (и) (3):

9. КАРОСЕРИЯ

9.20. Система срещу пръски

9.20.0.

Наличност: да/не/непълно (1)

9.20.1.

Кратко описание на превозното средство във връзка с неговата система срещу пръски и изграждащите я компоненти:

9.20.2.

Подробни чертежи на системата срещу пръски и нейното разположение върху превозното средство, показващи размерите, определени във фигурите от приложение III към Директива 91/226/ЕИО, имайки предвид крайните комбинации гума/колело:

9.20.3.

Номер(а) на одобрението на устройството(вата) система срещу пръски, ако има такива:

Дата, досие

„Допълнение 2

Текст на изображението

„Добавка

КЪМ СЕРТИФИКАТА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО № … ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 91/226/ЕИО, ПОСЛЕДНО ИЗМЕНЕНА С ДИРЕКТИВА 2010/19/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1.

Характеристики на устройствата срещу пръски (тип, кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а) на типовото одобрение за компонент:

5. Забележки (ако има такива)

(*1) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.“;

(*2) ОВ L 168, 26.6.1978 г., стр. 45.“;“

(1) Ненужното се зачерква.

(*3) За превозни средства от категория N1 и тези от категория N2 с технически допустима максимална натоварена маса 7,5 тона, по отношение на които се прилага дерогацията от точка 0.1 от приложение III към настоящата директива може да бъде използван информационния документ, посочен в приложение II към Директива 78/549/ЕИО.