<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-642/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019TJ0642</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2022:503">EU:T:2022:503</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>21</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>21</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220907">7.9.2022 г.</DATE> — Дело T-642/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">JCDecaux Street Furniture Belgium/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20220907">7 септември 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производство: френски</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Street Furniture Belgium</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване</KEYWORD><KEYWORD>Предимство</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑642/19</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">JCDecaux Street Furniture Belgium</HT>, установено в Брюксел (Белгия), представлявано от A. Winckler, G. Babin и B. Cambier, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от G. Braga da Cruz, Цв. Георгиева и D. Recchia,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>подпомагана от</P><P><HT TYPE="BOLD">Clear Channel Belgium</HT>, установено в Брюксел, представлявано от P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, адвокати,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger и M. Stancu (докладчик), съдии,</P><P>секретар: L. Ramette, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>след съдебното заседание от <DATE ISO="20220302">2 март 2022 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят JCDecaux Street Furniture Belgium, по-рано JCDecaux Belgium Publicité, иска отмяна на Решение C(2019) 4466 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE> относно държавна помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Belgium Publicité (SA.33078 (2015/C) (ex 2015/NN) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Град Брюксел (Белгия) и жалбоподателят сключват два последователни договора за предоставяне на различни видове градско оборудване, част от което може да се използва за рекламни цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Първият договор, сключен на <DATE ISO="19840716">16 юли 1984 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>договорът от 1984 г.<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), който е с петнадесетгодишен срок на действие, предвижда жалбоподателят да предостави на град Брюксел и да използва рекламни съоръжения — автобусни спирки и градско оборудване, наречено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>информационно градско оборудване<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>MUPI<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), които остават негова собственост при следните условия:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>жалбоподателят не дължи плащания за наем, права за ползване или такси за автобусните спирки и MUPI, но трябва да осигури на град Брюксел определен брой компенсации в натура, и по-специално да предостави безвъзмездно кошчета за хартиени отпадъци, обществени тоалетни и електронни вестници, както и да изготви общ план на град Брюксел, туристически план и план на хотелите, както и план на пешеходните трасета на град Брюксел,</P></ITEM><ITEM><P>в замяна на тези услуги на жалбоподателя се разрешава да използва предоставените автобусни спирки и MUPI за рекламни цели,</P></ITEM><ITEM><P>срокът на ползване на всяка инсталация е петнадесет години, считано от разполагането ѝ, установено със съвместно изготвен протокол.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>През 1995 г. град Брюксел прекратява договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>През 1998 г. град Брюксел провежда процедура за възлагане на обществена поръчка за изработка, доставка, разполагане, пускане в експлоатация, поддръжка и обслужване на MUPI, навеси на спирки за пътници и панели за показване на информация, част от които могат да се използват с рекламна цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>За да спази договорните си задължения по договора от 1984 г. и да гарантира прозрачността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, град Брюксел посочва в приложение 10 към специалните спецификации на посочената процедура (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>приложение 10<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) 282 автобусни спирки и 198 MUPI, обхванати от договора от 1984 г.(наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>вписаните в приложение 10 инсталации<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), чието право на ползване от жалбоподателя все още не е изтекло съгласно клаузите на договора от 1984 г., като се посочват съответното им местоположение и съответната им крайна дата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Вторият договор, сключен на <DATE ISO="19991014">14 октомври 1999 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>договорът от 1999 г.<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), съдържащ поръчка и посочените в точка 6 по-горе спецификации, включително приложение 10, е подписан от спечелилия търга жалбоподател и заменя договора от 1984 г. Предвидените в този договор условия са следните:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>срокът на действие на договора е петнадесет години,</P></ITEM><ITEM><P>град Брюксел става собственик на разположеното градско оборудване срещу заплащане на еднократна нетна цена за всяка предоставена напълно оборудвана, монтирана и функционираща инсталация,</P></ITEM><ITEM><P>жалбоподателят трябва да плаща месечен наем, за да използва обхванатото от договора градско оборудване за рекламни цели.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>При изпълнението на договора от 1999 г. някои от вписаните в приложение 10 инсталации са били демонтирани преди предвидената в същото приложение крайна дата, докато други са запазени след посочената дата. За последните инсталации, за разлика от обхванатите от договора от 1999 г., жалбоподателят не плаща нито наем, нито такса на град Брюксел. Това положение е прекратено през август 2011 г., когато са демонтирани последните вписани в приложение 10 инсталации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110419">19 април 2011 г.</DATE> встъпилата страна, Clear Channel Belgium, подава жалба до Европейската комисия, в която посочва, че като продължава да използва някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената крайна дата, без да плаща на град Брюксел нито наем, нито такса, жалбоподателят е получил държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150324">24 март 2015 г.</DATE> Комисията открива официалната процедура по разследване на основание член 108 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) потвърждава решението от <DATE ISO="20101213">13 декември 2010 г.</DATE> на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия), който е постановил, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>размяна<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE> Комисията приключва официалната процедура по разследване с приемането на обжалваното решение. Членове 1 и 2 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="001"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Член 1</HT></TI.ART><ALINEA><P>Предоставената на [жалбоподателя] държавна помощ в размер, който съответства на неплатените наеми и такси за рекламните инсталации, монтирани в изпълнение на договора от 1984 г. на територията на град Брюксел и запазени след датата за демонтиране, предвидена в приложение 10 към договора от 1999 г., която помощ е предоставена от Белгия неправомерно в периода от <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20100821">21 август 2010 г.</DATE> в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], е несъвместима с вътрешния пазар.</P></ALINEA></ARTICLE><?PAGE NO="4"?><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART><HT TYPE="ITALIC">Член 2</HT></TI.ART><ALINEA><P>1. Белгия е длъжна да възстанови от получателя помощта, посочена в член 1.</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени член 1 от обжалваното решение, тъй като с него се приема, че в негова полза е налице несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ във връзка с изпълнението на договора от 1984 г., и членове 2—4 от него, тъй като с тях се разпорежда той да възстанови помощта на Кралство Белгия,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Встъпилата страна иска от Общия съд да отхвърли жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. С първото основание жалбоподателят счита, че като е приела, че използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представлява предимство, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, както и грешка при прилагане на правото. С второто, третото и четвъртото основание, изтъкнати при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа, че хипотетична държавна помощ би била съвместима с вътрешния пазар в приложение на Съобщение на Комисията относно рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2012">ОВ С 8, 2012 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>) и на Решение 2012/21/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20111220">20 декември 2011 година</DATE> относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2012">ОВ L 7, 2012 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>) (второ основание), че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране относно оценката на подлежащата на възстановяване сума (трето основание) и че възстановяването на твърдяната в обжалваното решение държавна помощ във всеки случай би било погасено по давност (четвърто основание).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, според което, като е приела, че използването от жалбоподателя на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представлява предимство, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, както и грешка при прилагане на правото</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С първото си основание, разделено на три части, жалбоподателят цели по същество да постави под въпрос анализа, извършен от Комисията в съображения 82—96 от обжалваното решение, отнасящ се до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>икономическо предимство<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В първата част жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно не е взела предвид компенсационния механизъм, приложен от град Брюксел, за да запази икономическото равновесие на договора от 1984 г. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>компенсационният механизъм на договора от 1984 г.<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). Във втората част жалбоподателят поддържа, че Комисията е възприела неправилен съпоставителен сценарий, като е счела, че за инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, се дължат наеми и такси. В третата част жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е квалифицирала договора от 1984 г. като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>чисто търговски<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и по този начин е отказала прилагането на критериите, изведени от съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първата част, съгласно която Комисията неправилно не е взела предвид компенсационния механизъм на договора от 1984 г.</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В първата част на първото основание жалбоподателят твърди, първо, че като е отхвърлила релевантността на компенсационния механизъм на договора от 1984 г., Комисията е пренебрегнала действителното и правното положение във връзка с дългосрочните договори за комунални услуги в Белгия, второ, че посоченият компенсационен механизъм, основан на задължението на град Брюксел да запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., задължително изключва да му бъде предоставено предимство, трето, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като се е позовала на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orange/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑211/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:798">EU:C:2016:798</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и на съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), без да вземе предвид компенсационния механизъм на договора от 1984 г., четвърто, че като е отхвърлила релевантността на този механизъм с мотива, че по искане на град Брюксел жалбоподателят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>сам<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е приел да премахне някои вписани в приложение 10 инсталации, Комисията не е отчела обективния характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, и пето, че липсата на допълнителна документация, придружаваща компенсационния механизъм на договора от 1984 г., не позволява да се счита, че град Брюксел не е действал като пазарен оператор, нито да се докаже наличието на предимство, тъй като такава липса е обичайна за въпросния вид договори и тъй като нито законът, нито договорът предвиждат предварителен официален писмен документ, който да формализира компенсационния механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да<?PAGE NO="6"?> наруши конкуренцията. От друга страна, държавата трябва да носи отговорност за това предимство (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220125">25 януари 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/European Food и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑638/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:50">EU:C:2022:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Колкото до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, от съдебната практика е видно, че то включва не само позитивни престации, като субсидии, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които поради това, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑425/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:768">EU:T:2014:768</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Ето защо е постановено, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия освобождаване от икономически тежести, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от това на други данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑425/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:768">EU:T:2014:768</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>По смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предимство е всяка икономическа полза, която едно предприятие не би могло да получи при нормални пазарни условия, т.е. при липса на държавна намеса (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990429">29 април 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑342/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:210">EU:C:1999:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Освен това понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>предимство<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка. Така че естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ. Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220125">25 януари 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/European Food и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑638/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:50">EU:C:2022:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Що се отнася до компенсационния механизъм на договора от 1984 г., следва да се констатира, на първо място, че обстоятелството, че целта на запазването и използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата е да се компенсират твърдените неблагоприятни последици, претърпени от жалбоподателя поради предсрочното изтегляне на част от вписаните в приложение 10 инсталации, за което се твърди, че е наложено от град Брюксел, и че този механизъм съответства на действителното и на правното положение на дългосрочните договори за комунални услуги в Белгия, не означава, че посоченият механизъм не може да представлява държавна помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Всъщност, както е видно от цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> е обективно правно понятие, което се определя пряко от член 107, параграф 1 ДФЕС, който не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици. Следователно фактът, че целта на държавната мярка е да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г. или че тази цел съответства на принципите на националното право, не позволява да се изключи ab initio квалифицирането на такава мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Същото се отнася до довода на жалбоподателя, че като е отхвърлила релевантността на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. с мотива, че по искане на град Брюксел жалбоподателят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>сам<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е приел да премахне определени вписани в приложение 10 инсталации, Комисията не е отчела обективния характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На второ място, следва да се констатира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, фактът на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата, без на град Брюксел да се заплаща нито наем, нито такса, е довел до облекчаване на тези тежести, които биха се включили в неговия бюджет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Всъщност страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. жалбоподателят е можел да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в посочения договор условия, според които той е трябвало да плаща наем и такси. Съгласно приложение 10 чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г. вписаните в това приложение инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от жалбоподателя при предвидените в договора от 1984 г. условия, а именно без да плаща нито наем, нито такса, но само до предвидените в това приложение крайни дати. След тези дати инсталациите е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се дължат наеми и такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От това следва, че продължаването на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации при условията по договора от 1984 г. след предвидените в същото приложение крайни дати е позволило на жалбоподателя да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и следователно плащането на наеми и такси, които е дължал съгласно последния договор. Освен това от съображение 49 от обжалваното решение е видно, че използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации не е можело да продължи след предвидената в същото приложение крайна дата, без град Брюксел да го позволи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Всъщност в това отношение следва да се констатира, че както е видно от точка 11 по-горе, в своето решение от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) постановява, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>размяна<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Несъмнено жалбоподателят счита, че решението от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) не може да бъде взето предвид в настоящото производство, доколкото град Брюксел не е бил страна по това дело и следователно не е можел да потвърди пред националния съд наличието на компенсационния механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Този довод обаче не би могъл да се приеме. Всъщност, както правилно посочва Комисията, без жалбоподателят да ѝ възразява, от прочита на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> е видно, че град Брюксел е бил привлечен по делото и е имал възможност да представи съображенията си. Освен това, както е видно от обжалваното решение, в досъдебното производство град Брюксел не е оспорил последиците от това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателят неправилно твърди, че в съображения 87—89 от обжалваното решение Комисията не е могла да се основе на точки 41—44 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150226">26 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orange/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑385/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:117">EU:T:2015:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тъй като произтичащите от него заключения на Общия съд са специфични за фактите по това дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Всъщност в точка 43 от решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150226">26 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orange/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑385/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:117">EU:T:2015:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд постановява, че държавна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС само доколкото посочената намеса трябва да се счита за насрещна компенсация за престациите на предприятия, на които е възложена услуга от общ икономически интерес с оглед изпълнението на задължения за обществени услуги, съгласно критериите, изведени в съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE> <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Следователно Общият съд не е възнамерявал да ограничи обхвата на това съображение до разглеждания в това решение случай. Освен това доводът, че в настоящия случай трябвало да се вземе предвид договорно споразумение, всъщност липсва, тъй като, както е видно точка 31 по-горе, в решението от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) постановява, че жалбоподателят не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>размяна<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на рекламните инсталации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от довода на жалбоподателя, че сравнението със съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е неотносимо, тъй като той не дължал такси и наеми и не можело да става въпрос за прехвърляне на държавни ресурси. Всъщност в съображения 87—89 от обжалваното решение Комисията се позовава на съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), във връзка с установяването на предимство, а не за да провери наличието на прехвърляне на държавни ресурси. Впрочем в третата част на първото основание самият жалбоподател се позовава на тази съдебна практика, като поддържа, че установените с нея условия са приложими към настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до поставянето под въпрос от жалбоподателя на заключението на Комисията в съображения 94 и 95 от обжалваното решение, че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. не може да се счита за нормално поведение на оператор в условията на пазарна икономика, следва — дори да се предположи, че поведението на град Брюксел в настоящия случай може да се провери — да се припомни, че съгласно съдебната практика, за да се определи дали държавна мярка представлява помощ, следва да се прецени дали при сходни обстоятелства оператор, действащ в условията на пазарна икономика и с големина, съпоставима с тази на управляващите публичния сектор организации, би приел подобно решение, а именно в настоящия случай — да компенсира по сходен начин вреда, за която се твърди, че е причинена на съдоговорител при изпълнението на договорните му задължения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE> <NAME.CASE>Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑165/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:953">EU:T:2018:953</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0140">140</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това е необходимо обективни и проверими данни ясно да сочат, че съответната държава членка е взела предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство решението с реално приложената мярка да компенсира вредата, за която се твърди, че е причинена на съдоговорител при изпълнението на договорните му задължения (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE> <NAME.CASE>Комисия/EDF</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, следва да се констатира, че нито едно от представените пред Комисията доказателства не позволява да се установи наличието на анализ от страна на град Брюксел на действително пропусната печалба от жалбоподателя във връзка с предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, които компенсационният механизъм на договора от 1984 г. е следвало да компенсира, както и на ползите от запазването на други вписани в същото приложение инсталации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>На второ място, нищо в преписката не сочи, че град Брюксел е следвал прилагането на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. В този смисъл впрочем по време на процедурата по разследване пред Комисията белгийските органи са посочили, че е имало несъответствие между броя на вписаните в приложение 10 инсталации, демонтирани предсрочно, и броя на инсталациите, запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, и че твърдяната компенсация, извършена с компенсационния механизъм на договора от 1984 г., е надхвърлила необходимото за компенсиране на предполагаемите неблагоприятни последици за жалбоподателя (съображения 85 и 89 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че липсата на допълнителна документация, придружаваща компенсационния механизъм на договора от 1984 г., не позволява да се счита, че град Брюксел не е действал като участник на пазара, нито да се докаже наличието на предимство, тъй като такава липса е обичайна за въпросния вид договори и тъй като нито със закон, нито с договор се предвижда предварителен официален писмен документ, който да формализира компенсационния механизъм на договора от 1984 г., достатъчно е да се припомни, че както беше констатирано в точка 31, в решението си от <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) е постановил, че жалбоподателят не е спазил предвидените в приложение 10 крайни дати за използването на някои вписани в същото приложение инсталации, че не е получил изричното разрешение на град Брюксел да извърши <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>размяна<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на рекламните инсталации, и че следователно е използвал без никакво основание или право редица от тези инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Освен това и във всеки случай, следва да се констатира, че както правилно посочва Комисията, независимо от това дали е била необходима писмена форма на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. съгласно белгийското право или посочения договор, компенсационният механизъм не освобождава националната администрация от задължението да извърши анализ за наличието и обхвата на евентуална вреда, претърпяна от жалбоподателя поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, които този механизъм е следвало да компенсира, за да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., при това преди въвеждането на посочения механизъм. Всъщност такъв анализ е бил необходим, за да се провери дали мярката, предоставена от националната администрация, е в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, по-специално с произтичащите от член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Комисията правилно е счела, че запазването и използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представляват икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС дори това запазване да е представлявало компенсационен механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Поради това първата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втората част, според която Комисията е допуснала явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като е счела, че жалбоподателят е реализирал икономия от наеми и такси, съставляваща предимство</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>С тази част жалбоподателят оспорва по същество съображение 132 от обжалваното решение, в което Комисията е приела, че размерът на несъвместимата помощ трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>, като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между предвидената в приложение 10 крайна дата (ако тази дата е след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) или <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> (ако тази дата е преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) и датата, когато е извършено действителното демонтиране. Във връзка с последното Комисията посочва, че изчисляването трябва да се извърши въз основа на членове 3—5 от Наредбата за таксите на град Брюксел от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE>, членове 4—7 от Наредбата за таксите на град Брюксел от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE> и членове 4—6 от Наредбите за таксите от <DATE ISO="20071217">17 декември 2007 г.</DATE>, <DATE ISO="20081215">15 декември 2008 г.</DATE>, <DATE ISO="20091109">9 ноември 2009 г.</DATE>, <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По оплакването относно несъбраните наеми</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Що се отнася до несъбраните наеми, жалбоподателят твърди, че щом като компенсационният механизъм на договора от 1984 г. е въведен от град Брюксел, за да се запази икономическото равновесие на посочения договор, към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, се прилагат установените в посочения договор условия. Нямало обаче пропусната печалба от наеми за град Брюксел, тъй като договорът от 1984 г. не предвиждал плащания за наеми, права за ползване или такси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В своето становище по изявлението при встъпване жалбоподателят добавя, че дори да се предположи, че град Брюксел може да претендира за каквато и да било сума за използването на своята публична собственост, единственият приложим правен режим би бил Наредбата за таксите от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE>, която урежда по-специално положението на градското оборудване, разположено за търговски цели без разрешение по публичните пътища. Следователно всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата, не би довела до плащането на наем, а по-скоро на годишна такса за заемане на публична собственост, чийто размер е незначителен (223,20 евро за съоръжение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че както беше посочено в точки 29 и 30 по-горе, след влизането в сила на договора от 1999 г. жалбоподателят е можел да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел, включително такова, което може да се използва за рекламни цели, само при предвидените в посочения договор условия, според които той е трябвало да плаща наем и такси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед обаче на цитираната в точка 22 по-горе съдебна практика, като се има предвид, че едно от условията, предвидени в договора от 1999 г., е било плащането на наеми, Комисията правилно е приела, че използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата без заплащане на наем на град Брюксел е представлявало предимство чрез държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Следователно това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По оплакването относно несъбраните такси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Що се отнася до несъбраните такси, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е определила референтната система. В това отношение жалбоподателят излага редица доводи. Той твърди, първо, че при липсата на единен данъчен режим на територията на страната, дори на територията на регион Брюксел-столица, приетите от град Брюксел наредби за таксите не могат да са референтна система. Следователно фактът, че жалбоподателят не е трябвало да плаща такси за градско оборудване, използвано за рекламни цели на територията на град Брюксел, можело да представлява предимство само ако бъде доказано, че във всички белгийски общини, в които жалбоподателят използва градско оборудване за рекламни цели, той плаща такса върху тези съоръжения, чиято ставка е еднаква за всяко градско оборудване, използвано за рекламни цели. Второ, жалбоподателят поддържа, че договорите от 1984 и 1999 г. не са предмет на Наредбата за таксите от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE> В този смисъл той се позовава на две решения от <DATE ISO="20161104">4 ноември 2016 г.</DATE> на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел), които потвърждавали, че той не дължи общински данък върху рекламата във връзка с договора от 1999 г. Трето, той твърди, че към договорите от 1984 и 1999 г. се прилагал принципът на променливост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя относно приложимата към настоящия случай референтна система, следва да се отбележи, че ако трябва да се тълкува като свързан със селективния характер на мярката, този довод трябва да се отхвърли, тъй като, когато мярката е индивидуална, както тази в настоящия случай, селективността на икономическото предимство се предполага (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150604">4 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/MOL</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑15/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:362">EU:C:2015:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Във всеки случай, следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е възприела като референтна система наредбите за таксите на град Брюксел, тъй като по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че тези наредби съставляват референтния данъчен режим, отнасящ се до облагането на използването на рекламни инсталации на територията на град Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Второ, противно на твърдяното от жалбоподателя, използването на някои вписани в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата е било предмет на Наредбата за таксите от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE> и неплащането на такси действително е означавало намаляване на разходите му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Всъщност от съответните разпоредби на наредбите за таксите на град Брюксел, цитирани в обжалваното решение, е видно, че с Наредбата за таксите от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE> за данъчните години 2002—2006 г. е въведен данък върху временните рекламни съобщения във и върху общественото пространство. Същата наредба предвижда освобождаване от такси за съобщенията на град Брюксел или на органите, които са създадени или финансирани от него или са на негово подчинение. Впоследствие град Брюксел приема Наредба за таксите от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE>, която предвижда същия данък и същото освобождаване от данък за данъчната 2007 г. От данъчната 2008 г. град Брюксел въвежда специален данък върху рекламните инсталации в съответствие с наредбите за таксите от <DATE ISO="20071217">17 декември 2007 г.</DATE>, <DATE ISO="20081215">15 декември 2008 г.</DATE>, <DATE ISO="20091109">9 ноември 2009 г.</DATE>, <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От обжалваното решение е видно и че в писменото си становище от <DATE ISO="20160620">20 юни 2016 г.</DATE> в отговор на въпросите, поставени от Комисията с писмо от <DATE ISO="20160415">15 април 2016 г.</DATE>, белгийските органи посочват, че първоначално град Брюксел е счел, в съответствие с освобождаването от такси за съобщенията на града, предвидено с Наредбата за таксите от <DATE ISO="20011017">17 октомври 2001 г.</DATE>, че обхванатото от договора от 1999 г. градско оборудване, използвано за рекламни цели, не подлежи на данъчно облагане, тъй като принадлежи на град Брюксел. Поради това град Брюксел не е събрал сумите, съответстващи на тези такси за данъчните 2002—2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Както посочват обаче белгийските органи в писменото си становище от <DATE ISO="20170220">20 февруари 2017 г.</DATE> в отговор на допълнителните въпроси, отправени от Комисията на <DATE ISO="20170214">14 февруари 2017 г.</DATE>, самият град Брюксел никога не е използвал градско оборудване за рекламни цели и негова собственост е било само градското оборудване, обхванато от договора от 1999 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Освен това белгийските органи посочват, че впоследствие град Брюксел стига до извода, че освобождаването от такси на използваното за рекламни цели градско оборудване само поради това, че е собственост на град Брюксел, при положение че той не е техен оператор, можело да доведе до неравнопоставеност по отношение на операторите на други рекламни инсталации. Той решава да събира такси върху използваното за рекламни цели градско оборудване, обхванати от договора от 1999 г., като първите такси, начислени през 2011 г., са се отнасяли за данъчната 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Всички тези съображения обаче показват, че освобождаването от такси, приложено от град Брюксел към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, е било вследствие на прилагането към тези инсталации на освобождаването от такси, предвидено в неговите наредби за таксите за съобщенията на град Брюксел, дори той да не е бил нито оператор, нито собственик на посочените инсталации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Следователно Комисията правилно е заключила, че наредбите за таксите, приети от град Брюксел след 2001 г., е трябвало да се прилагат към инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след крайната им дата, и че освобождаването, прилагано от град Брюксел преди данъчната 2009 г., е било дерогация от референтната система, предполагаща предимство чрез държавни ресурси от страна на град Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Всъщност, както посочват самите белгийски органи, макар освобождаването от такси на градското оборудване, използвано за рекламни цели от град Брюксел за собствени нужди или за тези на органите, които са създадени или финансирани от него или са на негово<?PAGE NO="13"?> подчинение, да може да бъде обосновано, такова освобождаване не е приложимо, когато посоченото оборудване е използвано за същите цели от трето лице, и по-конкретно от търговско предприятие, осъществяващо дейност в сектора на външната реклама.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Колкото до двете решения от <DATE ISO="20161104">4 ноември 2016 г.</DATE> на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел), които потвърждавали, че той не дължи общински такси върху рекламата във връзка с договора от 1999 г., следва да се констатира, че те са ирелевантни, що се отнася до квалифицирането като държавна помощ на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации, използвани след предвидената в същото приложение крайна дата. Всъщност, както е посочено в точка 24 по-горе, що се отнася до квалифицирането на държавна мярка като държавна помощ, член 107 ДФЕС не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици. Постановено е впрочем, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия данъчно освобождаване, което, макар да не включва прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от това на другите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑425/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:768">EU:T:2014:768</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно променливостта на договорите от 1984 и 1999 г. в хипотезата на прилагане на таксите, следва да се констатира, че както правилно посочва Комисията, принципът на променливост не може да наложи на град Брюксел да преразгледа договора от 1984 г. В член 7.2 от този договор се предвижда изрично, че в случай на изменение на условията за използване, включително нови данъчни мерки, жалбоподателят следва да поиска преразглеждане на предвидените в договора условия, а не град Брюксел да извършва служебно такова преразглеждане. Жалбоподателят обаче не е представил доказателство, че е поискал преразглеждане на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се направи изводът, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е счела, че жалбоподателят е реализирал икономия от наеми и такси, съставляваща предимство. Ето защо втората част на първото основание следва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третата част, съгласно която договорите от 1984 и 1999 г. не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>чисто търговски<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, а условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE> <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), са били изпълнени в настоящия случай</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В третата част на първото основание жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай договорите от 1984 и 1999 г. не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>чисто търговски<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. отговаря на четирите условия, изведени от съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В този смисъл жалбоподателят поддържа, че са му били възложени ясно определени задачи за обществена услуга, че параметрите за изчисляване на посочения компенсационен механизъм са били определени предварително по обективен и прозрачен начин, че компенсацията се е ограничавала до необходимото за<?PAGE NO="14"?> покриване на разходите, свързани с изпълнението на задълженията за обществена услуга, и че договорите от 1984 и 1999 г. са му били възложени чрез открити, прозрачни и недискриминационни тръжни процедури.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В самото начало следва да се констатира, че тъй като обжалваното решение се отнася само до запазването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата, анализът на условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е насочен само към посоченото запазване, поради което доводите на жалбоподателя относно договора от 1999 г. са неотносими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Колкото до условията, изведени от съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва да се припомни, че съгласно тази практика държавна мярка не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато се счита за компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената мярка не ги поставя в по-благоприятно положение спрямо конкурентните предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Все пак, за да не бъде подобна компенсация квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в даден конкретен случай, следните четири условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първо, на предприятието получател трябва действително да е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени,</P></ITEM><ITEM><P>второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да са предварително определени по обективен и прозрачен начин,</P></ITEM><ITEM><P>трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения,</P></ITEM><ITEM><P>четвърто, когато предприятието, на което е възложено изпълнението на задължения за обществена услуга, не е определено чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, нивото на компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение на необходимите изисквания на обществената услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва, че първото условие е насочено основно към това да се прецени дали, първо, предприятието получател е било действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга, и второ, дали тези задължения са ясно определени в националното право. Това условие преследва цел за прозрачност и правна сигурност, изискваща да са изпълнени минимални критерии<?PAGE NO="15"?> относно наличието на един или няколко акта на публичен орган на власт, които определят достатъчно точно най-малкото естеството, продължителността и обхвата на задълженията за обществена услуга, които носят предприятията, натоварени с изпълнението на тези задължения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑66/16 P—C‑69/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:999">EU:C:2017:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>В настоящия случай, на първо място, следва да се отбележи, че от представените от жалбоподателя документи не е видно, че белгийските органи са определили монтирането и използването на градско оборудване като това, обхванато от договора от 1984 г., като услуга от общ икономически интерес. На второ място, както е видно от анализа, извършен в точки 31—33 по-горе, жалбоподателят не е можел да се позове на изрично разрешение на град Брюксел за запазването и използването след крайната им дата на някои от вписаните в приложение 10 инсталации. Поради това следва да се подчертае, че не е налице нито един акт на публичен орган на власт, с който на жалбоподателя да се възлага демонтирането на някои инсталации от градското оборудване в изпълнение на задължение за обществена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че договорът от 1984 г. е чисто търговски, така че първото условие на съдебната практика, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не е било изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, за да може компенсацията за наложени задължения за обществена услуга да не бъде квалифицирана като държавна помощ, четирите условия, изведени от практиката, установена с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), трябва да са изпълнени кумулативно (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑366/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:135">EU:T:2017:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). От това следва, че неизпълнението на едно от тях е достатъчно, за да се приеме, че е налице предимство, и следователно въпросната компенсация да се квалифицира като държавна помощ (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180711">11 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Buonotourist/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑185/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:430">EU:T:2018:430</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0132">132</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че третата част на първото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства следва да се направи изводът, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че запазването и използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в същото приложение крайна дата представляват предимство и че първото основание е неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание, съгласно което хипотетична държавна помощ би била съвместима с вътрешния пазар в приложение на Съобщение на Комисията относно рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги и на Решение 2012/21</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка в преценката, тъй като, дори да се предположи, че компенсационният механизъм на договора от 1984 г. може да се квалифицира като държавна помощ, с оглед на възложените ѝ широки правомощия за разследване тя е трябвало да приеме пълното действие на член 106, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>В самото начало следва да се констатира, че с второто си основание жалбоподателят се стреми да оспори анализа на Комисията на съвместимостта на помощта. Жалбоподателят твърди, че противно на посоченото в съображение 126 от обжалваното решение, Комисията е трябвало да разгледа служебно дали член 106, параграф 2 ДФЕС е приложим към въпросната мярка, и че като не го е направила, тя е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка в преценката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, че що се отнася до разглеждането на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар, в хода на официалната процедура по разследване съответната държава членка и заинтересованите страни са свободни да оспорят временните съображения на Комисията в това отношение. Държавата членка и в по-малка степен заинтересованите страни като цяло са в най-добра позиция да установят дали с приемането на разглежданата мярка се преследва цел от общ интерес, което би позволило тя да се обяви за напълно или частично съвместима (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>UPF/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑747/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:271">EU:T:2019:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Следователно, тъй като, както е констатирано в съображение 126 от обжалваното решение, белгийските органи в нито един момент от процедурата по разследване пред Комисията не са представили доводи, за да докажат, че в настоящия случай се прилага някоя от дерогациите, предвидени в член 106, параграф 2 ДФЕС, жалбоподателят не може да упрекне Комисията, че не е разгледала съвместимостта на компенсационния механизъм на договора от 1984 г. с посочения член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Поради това следва да се заключи, че Комисията правилно е приела, че не може да се направи позоваване на изключението по член 106, параграф 2 ДФЕС. Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание, съгласно което Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране относно оценката на подлежащата на възстановяване сума</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първата част, според която Комисията не е изразила в достатъчна степен становището си по посочените от страните доказателства, като в прессъобщението си е предрешила размера на подлежащата на възстановяване помощ и е нарушила вътрешните си процедурни правила</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>В първата част на третото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като е оценила размера на подлежащата на възстановяване помощ на около два милиона евро, който съответства на размера, посочен от встъпилата страна, въпреки обстоятелството, че жалбоподателят, както и белгийските органи са доказали, че оценката на встъпилата страна не е правилна. Освен това в прессъобщението си от <DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE> Комисията предрешила размера на подлежащата на възстановяване сума, без обаче този размер да е посочен в обжалваното решение. Според жалбоподателя Комисията е трябвало да мотивира решението си да следва предложението на встъпилата страна. Фактът, че не го е направила, представлявал липса на мотиви на обжалваното решение и дерогация от собственото ѝ ръководство за процедурите в областта на държавните помощи, в което се посочвало, че изискването за мотивиране трябва да бъде по-стриктно по отношение на спорните въпроси между страните.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че твърденията на жалбоподателя относно факта, че Комисията е оценила размера на подлежащата на възстановяване помощ на около два милиона евро, като е възприела оценката на встъпилата страна, се основават на неправилно тълкуване на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>В този смисъл от обжалваното решение е видно, че посочената сума два милиона евро е изложена при представянето на оценките на подлежащата на възстановяване помощ, посочени от встъпилата страна и белгийските органи, а не като мотив на Комисията в подкрепа на нейната оценка за посочената сума.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Впрочем от прочита на обжалваното решение несъмнено произтича, че Комисията не е определила размера на подлежащата на възстановяване помощ, а само метода на изчисляване на размера на посочената помощ. В това отношение тя посочва, че размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазенa след крайния срок след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>, като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) или <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> (ако е преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя, че Комисията е възприела размера на помощта, посочен от встъпилата страна, без да мотивира своя избор да следва предложението на последната, са неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Ето защо първата част от третото основание следва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втората част, съгласно която определянето на размера на хипотетична държавна помощ е невъзможно и е пречка за нейното възстановяване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>С втората част на третото основание жалбоподателят оспорва анализа на Комисията в съображения 52, 119, 137 и 144 от решението. Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е отхвърлила оценките на белгийските органи и е приела размера на помощта, предложен от встъпилата страна. Второ, жалбоподателят твърди, че във всеки случай, размерът на предимството в негова полза на практика не може да се определи, тъй като съгласно финансовата си структура договорът от 1984 г., с който се уреждат вписаните в приложение 10 инсталации, не предвижда плащания за наем, права за ползване или такси, и тъй като се прилага към вписаните в приложение 10 инсталации, запазени след техния краен срок. Трето, той твърди, че дори да се приеме, че компенсацията между инсталациите, демонтирани преди техния краен срок, предвиден в приложение 10, и инсталациите, запазени след техния краен срок, би могла да доведе до дисбаланс, quod non, Комисията не можела да изисква възстановяването на произтичащото от това предимство, тъй като при невъзможност да се извърши разумна оценка на твърдяното предимство, зачитането на правото на защита на град Брюксел можело да представлява пречка за възстановяването съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>В това отношение в своята реплика жалбоподателят добавя, че посочената в жалбата липса на мотиви на обжалваното решение лишава самия него от възможността да оспори конкретно правните и фактически обстоятелства, на които се основава оценката на размера на помощта. Според жалбоподателя обаче невъзможността да се определи размерът на хипотетичното предимство в негова полза, заедно с посочената липса на мотиви на обжалваното решение, води до нарушение на правото му на защита и възпрепятства упражнявания от Съда контрол за законосъобразност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя. В този контекст в дупликата си Комисията изтъква недопустимостта на оплакването за нарушение на посоченото в репликата право на защита на жалбоподателя, тъй като на етапа на жалбата той е счел, че това нарушение е било понесено от град Брюксел. Според Комисията това ново основание следва да се отхвърли като недопустимо в съответствие с член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията е отхвърлила оценките на белгийските органи и е приела размера на помощта, предложен от встъпилата страна, от една страна, следва да се припомни, че в точки 87 и 88 по-горе беше констатирано, че Комисията не е определила размера на подлежащата на възстановяване помощ, а само метода на изчисляване на размера на посочената помощ, без да възприема размера на помощта, посочен от встъпилата страна. От друга страна, следва да се констатира, че Комисията е обяснила причините, поради които според нея предимството, от което се е ползвал жалбоподателят, е надвишавало оцененото от белгийските органи. В този смисъл Комисията е посочила, че оценката на тези органи, съгласно която посоченото предимство възлиза на <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> евро, е неоснователна, тъй като е направена, като неправилно е взет предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Колкото до твърдяната невъзможност да се определи размерът на предимството в полза на жалбоподателя, и твърдяното нарушение на правото на защита, което произтичало от него, най-напред следва да се посочи, че доводът на жалбоподателя е изведен от нарушение на задължението за мотивиране, предвидено като право на защита в член 41, параграф 1, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Що се отнася до абсолютното основание за отмяна, то може да бъде изтъкнато на етапа на репликата (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170720">20 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Badica и Kardiam/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑619/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:532">EU:T:2017:532</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>По-нататък следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя, отнасящи се до твърдяната невъзможност да се определи размерът на предимството в негова полза, и твърдяното нарушение на неговото право на защита и това на град Брюксел, се основават на неправилна предпоставка. Всъщност жалбоподателят счита по същество, че единственото предимство, което евентуално може да бъде взето предвид, е това, което произтича от дисбаланса между броя на вписаните в приложение 10 инсталации, отстранени предсрочно преди техния краен срок, и броя на инсталациите, запазени като компенсация след предвидения в приложение 10 краен срок. Според жалбоподателя запазването на някои вписани в приложение 10 инсталации представлявало предимство само доколкото посоченото запазване надхвърляло необходимото за компенсирането на договора от 1984 г. Тази предпоставка обаче, която впрочем е изложена от белгийските органи в досъдебното производство и е отхвърлена от Комисията, е неправилна. Всъщност, както беше посочено в точки 25—42 по-горе, запазването и използването от жалбоподателя на някои от вписаните в приложение 10 инсталации след предвидената в<?PAGE NO="19"?> същото приложение крайна дата представляват икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно, както правилно посочва Комисията в обжалваното решение, размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>, като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) или <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> (ако първоначално предвидената в приложение 10 дата за демонтиране е преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Колкото до метода за изчисляване, определен в обжалваното решение, следва да се уточни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато разпорежда връщането на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ, Комисията не е длъжна да определи точния ѝ подлежащ на възстановяване размер. Достатъчно е решението на Комисията да съдържа информация, позволяваща на адресата му сам да определи този размер без прекомерни затруднения (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mediaset</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:71">EU:C:2014:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Следователно е достатъчно Комисията да предостави достатъчно надежден метод за определяне на размера на подлежащата на връщане помощ (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071018">18 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑441/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:616">EU:C:2007:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което в настоящия случай е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе втората част от третото основание и следователно цялото трето основание трябва да бъдат отхвърлени по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание, съгласно което давностният срок за възстановяването на възприетата в обжалваното решение държавна помощ във всеки случай бил изтекъл</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В четвъртото основание жалбоподателят оспорва съображения 66 и 67 от обжалваното решение, като поддържа, че началният момент за изчисляване на периода на предоставяне на помощ в настоящия случай не е крайната дата на използване на всяка вписана в съображение 10 инсталация, запазена след предвидената в същото приложение крайна дата, а датата на решението за компенсиране вследствие на предсрочното демонтиране на някои от посочените инсталации по искане на град Брюксел. Според жалбоподателя, тъй като компенсационният механизъм на договора от 1984 г. вече е бил въведен на <DATE ISO="20000731">31 юли 2000 г.</DATE>, каквато и дата да бъде възприета за решението за прилагане на този механизъм, тя ще е преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> Следователно възстановяването на всяка помощ било погасено по давност, доколкото първото искане за информация, отправено от Комисията до белгийските органи, е от <DATE ISO="20110915">15 септември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>По смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент 2015/1589 правомощията на Комисията за възстановяване на помощта са предмет на давностен срок от десет години. Член 17, параграф 2 от същия регламент гласи, че давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ, и всяко действие, предприето от Комисията или от държава членка, която действа по искане на Комисията по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика определянето на датата, на която е отпусната помощта, може да варира в зависимост от характера на обсъжданата помощ, така че в хипотезата на схема от няколко години, която се изразява в плащания или в периодично предоставяне на предимства, датата на приемането на акта, който е правното основание за помощта, и датата, на която предприятията действително започват да се ползват от нея, могат да бъдат разделени от значителен отрязък от време. В такива случаи за целите на определянето на срока на погасителната давност помощта следва да се счита за предоставена на получателя единствено от датата, на която тя действително е била предоставена на последния (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>France Télécom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑81/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:811">EU:C:2011:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се констатира, че държавната мярка, квалифицирана от Комисията като държавна помощ, е запазването и използването без заплащане на наем и такси от жалбоподателя на някои вписани в приложение 10 инсталации от предвидената в същото приложение крайна дата до датата, когато е извършено действителното демонтиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>С оглед обаче на тази характеристика на разглежданата помощ следва да се констатира, че независимо от датата, на която решението относно твърдения компенсационен механизъм на договора от 1984 г. е взето преди <DATE ISO="20000731">31 юли 2000 г.</DATE>, датата, от която жалбоподателят действително се е ползвал от предимството, състоящо се в неплащането на наеми и такси за вписаните в приложение 10 инсталации, запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, е именно датата, когато тези инсталации е трябвало да бъдат демонтирани. Поради това именно тази дата е датата, на която е предоставена помощта на жалбоподателя по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент 2015/1589, и следователно датата, от която започва да тече давностният срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Освен това следва да се констатира, че в настоящия случай помощта се изразява в периодично предоставяне на предимства, тъй като таксите и наемите за инсталациите, вписани в приложение 10 и запазени след предвидената в същото приложение крайна дата, са били дължими периодично до окончателното им демонтиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Накрая, тъй като първото искане за информация, отправено от Комисията до белгийските органи, е от <DATE ISO="20110915">15 септември 2011 г.</DATE>, възстановяването на всяка евентуална помощ, предоставена на жалбоподателя преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>, във всеки случай би било погасено по давност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Следователно методът за изчисляване на размера на установената от Комисията помощ, съгласно който размерът трябва да се изчисли за всяка инсталация, вписана в приложение 10 и запазена след предвидената в същото приложение крайна дата след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>, като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси към рекламните инсталации между първоначално предвидената в приложение 10 крайна дата (ако е след <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) или <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE> (ако е преди <DATE ISO="20010915">15 септември 2001 г.</DATE>) и датата, когато е извършено действителното демонтиране, без да се взема предвид компенсационният механизъм на договора от 1984 г., е правилен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваното решение не е незаконосъобразно поради това, че Комисията е приела, че възстановяването на установената от нея помощ не е погасено по давност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе четвъртото основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в своята цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания. Тъй като встъпилата страна не е направила искане за осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски, тя понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда JCDecaux Street Furniture Belgium да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Clear Channel Belgium понася направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Jaeger</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Stancu</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20220907">7 септември 2022 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>