РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
5 септември 2023 година ( *1 )
„Иск за установяване на неправомерно бездействие — Регламент (ЕС) 2018/1806 — Член 7, първа алинея, буква е) — Списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки — Списък на третите страни, чиито граждани са освободени от това изискване — Принцип на реципрочност — Покана за приемане на делегиран акт за временно спиране за срок от дванадесет месеца на освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискване за виза“
По дело C‑137/21
с предмет иск за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС, предявен на 4 март 2021 г.,
Европейски парламент, представляван от S. Alonso de León, P. López-Carceller и J. Rodrigues,
ищец,
срещу
Европейска комисия, представлявана от A. Azéma и L. Grønfeldt,
ответник,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, A. Prechal, K. Jürimäe, C. Lycourgos, M. Safjan и M. L. Arastey Sahún, председатели на състави, M. Ilešič, J.‑C. Bonichot, I. Jarukaitis (докладчик), A. Kumin, N. Jääskinen, M. Gavalec, Z. Csehi и O. Spineanu-Matei, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 декември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
С иска си Европейският парламент моли Съда да установи, че като не е приела делегиран акт съгласно член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 303, 2018 г., стр. 39), Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по Договора за функционирането на ЕС. |
Правна уредба
|
2 |
Регламент 2018/1806 отменя и заменя, считано от 18 декември 2018 г., Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 97), изменен с Регламент (ЕС) 2017/850 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. (ОВ L 133, 2017 г., стр. 1). Съгласно съображение 1 от Регламент 2018/1806 той кодифицира отменения и заменен регламент, като позоваванията на последния се считат за позовавания на Регламент 2018/1806 и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV към него. Съгласно това приложение член 1, параграф 4 от Регламент № 539/2001 съответства на член 7 от Регламент 2018/1806. |
|
3 |
Съгласно съображение 14 от Регламент 2018/1806: „Пълната визова реципрочност е цел, която [Европейският съюз] следва да преследва активно в своите отношения с трети страни, като по този начин допринася за подобряване на авторитета и последователността на външната политика на Съюза“. |
|
4 |
Съображение 15 от този регламент гласи следното: „Следва да бъде предвиден механизъм на Съюза, който да позволи прилагането на принципа за реципрочност, ако някоя от третите страни, които са включени в списъка в приложение II, реши да въведе изискване за виза за гражданите на една или повече държави членки. Този механизъм следва да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако такава трета страна прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка“. |
|
5 |
Съображение 17 от посочения регламент гласи: „За да се осигури подходящото участие на Европейския парламент и на Съвета [на Европейския съюз] във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на спирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 [ДФЕС] във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност. […]“. |
|
6 |
Член 1 от Регламент 2018/1806 предвижда: „Настоящият регламент определя третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване въз основа на оценка за всеки отделен случай на множество критерии, които се отнасят, inter alia, до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, икономическите ползи, по-специално в областта на туризма и външната търговия, и външните отношения на Съюза със съответните трети страни, и които включват по-специално съображения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и последиците за регионалната съгласуваност и реципрочност“. |
|
7 |
Съгласно член 4, параграф 1 от този регламент: „Гражданите на третите страни, посочени в приложение II, са освободени от изискването [за виза] […] при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180‑дневен период“. |
|
8 |
Член 7 от посочения регламент предвижда: „Ако трета страна, посочена в приложение II, прилага изискване за виза за граждани на поне една държава членка, се прилагат следните разпоредби:
[…]
[…]“. |
|
9 |
Член 10, параграфи 6 и 7 от Регламент 2018/1806 предвижда: „6. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 7. Делегиран акт, приет съгласно член 7, буква е), влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от четири месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета“. |
|
10 |
В съдържащия се в приложение II към този регламент „[с]писък на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен престой“, са включени Съединените американски щати. |
Обстоятелствата по спора
|
11 |
На 12 април 2016 г. Комисията представя на Парламента и на Съвета съобщение, озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (COM(2016) 221 final) (наричано по-нататък „съобщението от 12 април 2016 г.“). Тя посочва, че по-голямата част от случаите на липса на реципрочност, отнасящи се до осем трети страни, са били разрешени, но че все още продължава да липсва реципрочност с три трети страни. Сред тези трети страни са Съединените американски щати, които към онзи момент прилагат изискване за виза за българските, хърватските, кипърските, полските и румънските граждани. |
|
12 |
В това съобщение Комисията припомня също, че ако съответната трета страна не е отменила изискването за виза най-късно до 12 април 2016 г., тя ще бъде длъжна съгласно Регламент № 539/2001, изменен с Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. (ОВ L 347, 2013 г., стр. 74), да приеме делегиран акт, с който да спре за срок от дванадесет месеца освобождаването на гражданите на тази трета страна от изискването за виза. Уточнява и че Регламент 539/2001, изменен, я задължава да вземе предвид последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки. |
|
13 |
Впоследствие Комисията представя шест съобщения за проследяване на положението след съобщението от 12 април 2016 г., като първото и второто от тези съобщения са представени съответно през юли и декември 2016 г., третото и четвъртото — съответно през май и декември 2017 г., петото — през декември 2018 г., и последното — през март 2020 г. |
|
14 |
След второто съобщение за проследяване на положението, а именно от 21 декември 2016 г., в което Комисията констатира, че няма визова реципрочност само с две трети страни, Канада и Съединените американски щати, на 2 март 2017 г. Парламентът приема Резолюция на Европейския парламент относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (2016/2986(RSP) (наричана по-нататък „резолюцията от 2 март 2017 г.“). С тази резолюция Парламентът приема, че Комисията има „правно задължение да приеме делегиран акт, с който да се спре временно освобождаването от изискването за виза на гражданите на трети страни, които не са отменили изискването за виза за гражданите на някои държави членки, в срок от 24 месеца, считано от датата на публикуване на нотификациите във връзка с това положение, който е изтекъл на 12 април 2016 г.“ и я приканва на основание член 265 ДФЕС да приеме делегирания акт, който той счита за необходим. |
|
15 |
На 2 май 2017 г. с третото съобщение за проследяване на положението, представено на Парламента и Съвета, Комисията отговаря на резолюцията от 2 март 2017 г. и докладва за постигнатия напредък (COM(2017) 227 final) (наричано по-нататък „съобщението от 2 май 2017 г.“). Тя посочва, че приемането на делегиран акт, с който да се спре временно освобождаването на гражданите на Канада и Съединените американски щати от изискването за виза, би било „контрапродуктивно в този момент“ и „не би спомогнало за постигане на целта за безвизово пътуване за всички граждани на [Съюза]“. |
|
16 |
В четвъртото съобщение за проследяване на положението, а именно от 20 декември 2017 г., Комисията посочва, че реципрочност продължава да няма единствено със Съединените американски щати. След като през ноември 2019 г. Република Полша е включена в програмата на Съединените американски щати за премахване на визите, в шестото съобщение за проследяване на положението, а именно от 23 март 2020 г., Комисията отбелязва, че в тази програма за премахване на визите не са включени всички държави членки, понеже Съединените американски щати все още отказват да отменят изискването за виза за гражданите на Република България, Република Хърватия, Република Кипър и Румъния. |
|
17 |
На 22 октомври 2020 г. с Резолюция на Европейския парламент относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1806 (2020/2605(RSP) (наричана по-нататък „резолюцията от 22 октомври 2020 г.“) Парламентът приканва Комисията на основание член 265 ДФЕС да приеме делегирания акт, който той счита за необходим съгласно член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за краткосрочно пребиваване на гражданите на Съединените американски щати поради изискването за виза, наложено от тази трета страна на българските, кипърските, хърватските и румънските граждани. |
|
18 |
На 22 декември 2020 г. със Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за определяне на позицията на Комисията вследствие на Резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност и докладване за актуалното състояние (COM(2020) 851 final) (наричано по-нататък „съобщението от 22 декември 2020 г.“) Комисията излага съображенията, поради които на този етап продължава да смята, че не трябва да приема делегиран акт, с който да се спре временно освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискване за виза за краткосрочно пребиваване. |
|
19 |
Парламентът смята, че член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 не предоставя на Комисията възможност да не приема делегиран акт, когато са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия за приемане на такъв акт, поради което предявява иска по настоящото производство. |
Исканията на страните и производството пред Съда
|
20 |
Парламентът моли Съда:
|
|
21 |
Комисията моли Съда да отхвърли иска и да осъди Парламента да заплати съдебните разноски. |
|
22 |
С отделна молба, подадена в секретариата на 18 май 2021 г., Комисията повдига възражение за недопустимост в съответствие с член 151, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Парламентът представя становище по това възражение на 28 юни 2021 г. |
|
23 |
На 21 септември 2021 г. Съдът решава да се произнесе по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост с решението по същество. |
По иска
По допустимостта
Доводи на страните
|
24 |
Комисията повдига възражение за недопустимост на иска по настоящото производство на две основания. От една страна, в писмената си защита тя изтъква, че с приемането на резолюцията от 22 октомври 2020 г. Парламентът е заобиколил срока за предявяване на иска за установяване на неправомерно бездействие, предвиден в член 265 ДФЕС. Според нея тази резолюция представлява втора покана за действие, която е по същество със същото съдържание като тази от 2 март 2017 г., поне що се отнася до гражданите на Съединените американски щати, въпреки че след последната не е бил предявен иск пред Съда. Следователно било погасено правото на Парламента да предяви такъв иск за установяване на неправомерно бездействие. От друга страна, във възражението за недопустимост Комисията поддържа, че като е приела съобщението от 22 декември 2020 г. в отговор на отправената ѝ от Парламента на 22 октомври същата година покана за действие, тя се е произнесла по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС. |
|
25 |
Парламентът твърди, че искът е допустим. Що се отнася до евентуалното заобикаляне на срока за предявяване на иск за установяване на неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС, той отбелязва, на първо място, че поради неприемането от Комисията на делегирания акт, предвиден в Регламент 2018/1806, е налице продължаващо неизпълнение на последния от нейна страна. На второ място, той твърди, че резолюцията от 22 октомври 2020 г. съдържа две нови съображения спрямо резолюцията от 2 март 2017 г. На трето място, Парламентът поддържа, че в периода между двете резолюции съставът му се е променил след изборите през юни 2019 г. На четвърто и последно място, той подчертава по същество, че втората покана за действие се основава на оценка на развитието на положението след приемането на първата покана за действие, като се взема предвид последното съобщение за проследяване на положението на Комисията, а именно съобщението от 23 март 2020 г. Що се отнася до възражението за недопустимост, Парламентът поддържа, че с приемането на съобщението от 22 декември 2020 г. Комисията не се е произнесла по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС. Всъщност въпросът дали дадена институция се е произнесла, не можел да се реши само с оглед на заглавието на документ, издаден от институцията, чието бездействие се твърди. Освен това не било очевидно, че Комисията се е произнесла по приемането на делегирания акт, като е публикувала съобщението от 22 декември 2020 г., в което само се възпроизвеждали елементи от предходните ѝ съобщения и се излагали фактическите основания за бездействието ѝ. |
Съображения на Съда
|
26 |
Съгласно член 265, втора алинея ДФЕС искът за установяване на неправомерно бездействие е допустим само ако съответната институция, орган, служба или агенция преди това е поканена да действа. Ако след изтичане на срок от два месеца от тази покана съответната институция, орган, служба или агенция не се е произнесла, искът може да бъде заведен в нов двумесечен срок. |
|
27 |
Предварителното сезиране на съответната институция, орган, служба или агенция от ищеца е съществено формално изискване не само защото това е началният момент на сроковете за заинтересованото лице, но и защото така се повдига спор относно бездействието и това принуждава институцията, органа, службата или агенцията да се произнесе в ограничен срок по законосъобразността на бездействието си (решение от 12 май 2022 г., Klein/Комисия, C‑430/20 P, EU:C:2022:377, т. 47). |
|
28 |
Що се отнася до изтъкнатото като основание за недопустимост просрочие на иска по настоящото производство, безспорно е, че с резолюцията от 2 март 2017 г. и с тази от 22 октомври 2020 г. Парламентът отправя до Комисията покани за действие по смисъла на член 265 ДФЕС. Комисията отговаря на тези покани съответно със съобщенията от 2 май 2017 г. и 22 декември 2020 г. Безспорно е също така, че след съобщението от 2 май 2017 г. Парламентът не е предявил иск за установяване на неправомерно бездействие. |
|
29 |
Следователно отговорът на въпроса дали Парламентът е нарушил предвидения в тази разпоредба срок за предявяване на иск, като е предявил иска за установяване на неправомерно бездействие по настоящото дело, след като с резолюцията от 22 октомври 2020 г. е отправил до Комисията втора покана за действие, макар да не е предявил такъв иск след резолюцията от 2 март 2017 г., съдържаща първата покана за действие, зависи от това дали втората покана за действие, с оглед на обективни данни, свързани със съдържанието или контекста ѝ, е различна от първата. |
|
30 |
В това отношение от съобщението от 2 май 2017 г., представено на Парламента в отговор на резолюцията от 2 март 2017 г., е видно, че едва след анализ на всички релевантни обстоятелства, и по-специално на последиците от евентуалното спиране на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки със Съединените американски щати, Комисията е счела, че приемането на делегиран акт за временно спиране на това освобождаване ще бъде контрапродуктивно „в този момент“ и няма да допринесе за постигането на целта за освобождаване от изискването за виза на всички граждани на Съюза. |
|
31 |
С резолюцията от 22 октомври 2020 г., след изтичането на срок от повече от три години, Парламентът приканва Комисията да преразгледа избрания в съобщението ѝ от 2 май 2017 г. подход предвид настъпилите след него промени. |
|
32 |
При все това, от една страна, различни съображения както от правен, така и от политически характер са могли на първо време да подтикнат Парламента да не предявява иск по съдебен ред след приемането на това съобщение от Комисията и да ѝ предостави възможност да получи по дипломатически път резултати, допринасящи за постигането на целта за пълна визова реципрочност, посочена в съображение 14 от Регламент 2018/1806. От друга страна, в резолюцията от 22 октомври 2020 г. се посочват съобщения на Комисията с по-късна дата спрямо това от 2 май 2017 г., отнасящи се до въпроса за липсата на визова реципрочност със Съединените американски щати. Съответно се оказва, че едва след като е преценил развитието на положението след приемането на първата покана за действие, Парламентът е приел резолюцията от 22 октомври 2020 г., в която впрочем са изложени два допълнителни мотива в подкрепа на тезата, че Комисията е длъжна да приеме разглеждания делегиран акт. |
|
33 |
Обстоятелството, че в резолюциите от 2 март 2017 г. и 22 октомври 2020 г. се съдържат две различни покани за действие, се потвърждава и с това, че в съобщението от 22 декември 2020 г., прието вследствие на последната резолюция, Комисията е преразгледала положението на липса на визова реципрочност между Съединените американски щати и четирите засегнати държави — членки на Съюза, с оглед на настъпилите след 2017 г. промени. След като прави преглед на контактите между Съюза и Съединените американски щати по този въпрос, описва развитието на програмата на тази трета страна за премахване на визите, както и политическия контекст на последната и двустранните ѝ отношения със Съюза, тя стига до извода, че приемането на такъв акт все още е нецелесъобразно и че би било „контрапродуктивно, особено в този момент“. |
|
34 |
При тези обстоятелства не може да се счита, че резолюцията от 22 октомври 2020 г. е била средство за заобикаляне на срока за предявяване на иск по член 265, втора алинея ДФЕС, който е започнал да тече от поканата за действие, съдържаща се в резолюцията от 2 март 2017 г., тъй като съдържащите се в тези две резолюции покани за действие са различни както с оглед на съдържанието им, така и с оглед на контекста, в който са били приети. |
|
35 |
Следователно трябва да се приеме, че не е налице първото основание за недопустимост, а именно просрочие на иска по настоящото дело. |
|
36 |
Що се отнася до второто основание за недопустимост, а именно че Комисията вече се е произнесла, следва да се припомни, че съгласно член 265, първа алинея ДФЕС Съдът може да бъде сезиран, за да се установи, че Комисията е бездействала в нарушение на Договорите. |
|
37 |
В случая Комисията поддържа, че със съобщението от 22 декември 2020 г. се е произнесла по смисъла на тази разпоредба по искането за приемане на делегирания акт, посочен в член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806, и е изложила мотивите, поради които не е уважила това искане. |
|
38 |
В това отношение Съдът действително е постановил, че обстоятелството, че отговорът на дадена институция на покана за действие не удовлетворява лицето, което я е отправило, не означава, че този отговор не е произнасяне по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС, с което се слага край на неправомерното бездействие (вж. в този смисъл по-специално решение от 1 април 1993 г., Pesqueras Echebastar/Комисия, C‑25/91, EU:C:1993:131, т. 11 и 12). |
|
39 |
Въпреки това припомненото в предходната точка разрешение не може да се приложи в междуинституционален контекст, когато недопустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие би позволила на институцията, приканена да действа, трайно да бездейства. |
|
40 |
Такъв обаче би бил случаят, ако съобщението, посочено в точка 37 от настоящото решение, трябва да се квалифицира като „произнасяне“ по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС, което води до недопустимост на иска по настоящото дело. Всъщност в подобна хипотеза ще продължи да съществува несъгласие между страните по настоящия спор относно обхвата на член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806, и по-точно относно наличието на евентуално задължение за приемане на съответния делегиран акт. |
|
41 |
Съответно даденият в отговор на покана за действие, отправена до институция на основание член 265, втора алинея ДФЕС, отказ да се предприемат действия, колкото и ясно да е изразен, може да бъде оспорван пред Съда на основание на този член, след като не слага край на неправомерното бездействие (решение от 27 септември 1988 г., Парламент/Съвет, 302/87, EU:C:1988:461, т. 17). |
|
42 |
При това положение следва да се констатира, че в междуинституционален контекст отговорът на институция, който, както в случая, се изразява в излагане на причините, поради които според нея исканата мярка не следва да се приема, задължително трябва да се счита за отказ на тази институция да предприеме действия по смисъла на припомнената в предходната точка съдебна практика и следователно трябва да може да бъде оспорван пред Съда, като бъде предявен иск на основание член 265 ДФЕС. |
|
43 |
Ето защо искът по настоящото дело е допустим. |
По същество
Доводи на страните
|
44 |
В подкрепа на иска си Парламентът изтъква едно-единствено основание, а именно че Комисията е нарушила Договорите, като не е приела на основание член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискването за виза. |
|
45 |
Парламентът поддържа, че тази разпоредба не предоставя никаква свобода на преценка на Комисията, поради което в случая тя е длъжна да приеме такъв акт. Всъщност според Парламента задължението за приемане на делегиран акт по силата на посочената разпоредба е подчинено само на едно обективно условие, а именно съответната трета страна да не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в рамките на 24‑месечния период, който започва да тече от датата на публикуване на нотификацията, посочена в член 7, първа алинея, буква а). В конкретния случай, що се отнася до Съединените американски щати, това условие било изпълнено на 12 април 2016 г. |
|
46 |
Според Парламента фактът, че член 7, първа алинея, буква г) от този регламент позволява на Комисията да вземе предвид последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна, не води до това на тази институция да бъде предоставено право на преценка при прилагането на член 7, първа алинея, буква е) от посочения регламент, като Комисията нямала друг избор освен да приеме делегирания акт. |
|
47 |
Поддържаното от Комисията тълкуване на последната разпоредба преобръщало логиката на член 7 от Регламент 2018/1806, тъй като превръщало задължението да се вземат предвид последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения в централен елемент на предвидения в този член механизъм за реципрочност, като съответно задължението, предвидено в първа алинея, буква е) от посочения член, било поставено в зависимост от този елемент. |
|
48 |
Следователно това тълкуване лишавало последната разпоредба от полезно действие и не отчитало концепцията за механизма за реципрочност. Не съществувало противоречие между, от една страна, задължението на Комисията по член 7, първа алинея, буква е) от този регламент да приеме делегиран акт за спиране на освобождаването от изискването за виза, когато са изпълнени посочените в тази разпоредба условия, и от друга страна, изискването по член 7, първа алинея, буква г) от посочения регламент да се вземат под внимание последиците от това спиране за външните отношения на Съюза и неговите държави членки. Всъщност това изискване било приложимо на всички етапи на механизма за реципрочност и като такова трябвало да се тълкува от тази гледна точка. Освен това член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 предоставял само ограничена свобода на преценка на Комисията, която не се отнасяла до съдържанието на акта, тоест до самото спиране на освобождаването от изискването за виза. Тази свобода на преценка се отнасяла до други аспекти, като например избора на датата, на която трябва да породи действие спирането на освобождаването от изискването за виза, в рамките на 90 дни от влизането в сила на този акт. |
|
49 |
Съответно поддържаното от Комисията тълкуване правело неприложимо задължението за приемане на делегирания акт по член 7, първа алинея, буква е) от този регламент, когато съответната трета страна не е отменила изискването за виза в определен срок, доколкото, като се основава главно на последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и на държавите членки с тази трета страна, посочената институция избягвала предвиденото от законодателя на Съюза задължение и на практика слагала край на механизма за реципрочност още в първия му етап. |
|
50 |
Комисията възразява, че член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 не ѝ налага безусловно задължение да приеме делегиран акт, с който да спре освобождаването от изискването за виза, предоставено на гражданите на трета страна, когато тази трета страна не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в срок от 24 месеца след публикуването на нотификация като посочената в член 7, първа алинея, буква а), трета алинея от този регламент. |
|
51 |
Според тази институция член 7, първа алинея, буква е) от посочения регламент трябва да се тълкува в светлината на член 7, първа алинея, буква г) от същия регламент, съгласно който, когато обмисля предприемане на по-нататъшни стъпки в съответствие с първа алинея, буква д), е) или з), Комисията взема под внимание, на първо място, резултата от мерките, предприети от засегнатата държава членка, на следващо място, предприетите от самата нея мерки, по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, за възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване, и на последно място, последиците от спирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна. |
|
52 |
Комисията не оспорва, че свободата на преценка, с която разполага при прилагането на член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806, се ограничава до отчитането на данните, посочени в член 7, първа алинея, буква г). Било неоспоримо обаче, че този регламент действително ѝ предоставя тази свобода на преценка. |
|
53 |
Освен това поддържаното от нея тълкуване на член 7 не правело „напълно неприложимо“ задължението за приемане на делегирания акт по първа алинея, буква е) от този член. В това отношение Комисията отбелязва, че задължението да вземе под внимание последиците за външните отношения на Съюза и неговите държави членки, когато обмисля предприемане на по-нататъшни стъпки в съответствие с член 7, първа алинея, буква д), е) или з), е изрично предвидено в буква г) от тази алинея, което изключва възможността посоченото тълкуване да се счита за contra legem. Освен това Комисията отбелязва, че не се е ограничила до това да изтъкне последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна, а е оценила тези последици, както изисква законодателят на Съюза, когато е разгледала възможността за приемане на мярка за спиране. |
Съображения на Съда
|
54 |
В случая е безспорно, че Съединените американски щати не са отменили изискването за виза за гражданите на поне една държава членка след изтичането на 24‑месечния срок, считано от датата на публикуване на нотификацията по член 7, първа алинея, буква а) от Регламент 2018/1806. |
|
55 |
Ето защо следва да се провери дали, както поддържа Парламентът, това обстоятелство е поставило Комисията в положение, при което тя е била длъжна по силата на член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 да приеме делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на тази трета страна от изискването за виза, без да разполага с право на преценка в това отношение. |
|
56 |
При тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. |
|
57 |
В това отношение следва да се отбележи, че член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 предвижда, че Комисията „приема“ делегиран акт за временно спиране на освобождаването от изискването за виза, когато, както в случая, съответната трета страна не е отменила разглежданото изискване за виза в предвидения в тази разпоредба срок. Съответно от текста на тази разпоредба, изглежда, следва, че Комисията е длъжна да приеме такъв акт, когато са изпълнени необходимите условия за приемането му. |
|
58 |
Тълкуването на член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 в такъв смисъл обаче трябва да се изключи с оглед на общата система на член 7, първа алинея, характеризираща се по-специално със структурата на няколко етапа на въведения с тази разпоредба механизъм за реципрочност. |
|
59 |
По-конкретно, член 7, първа алинея, буква г) от Регламент 2018/1806 изрично предвижда, че когато обмисля предприемане на по-нататъшни стъпки в съответствие с буква д), е) или з) от тази алинея, Комисията взема под внимание, на първо място, резултата от мерките, предприети от засегнатата държава членка с цел осигуряване на безвизов режим на пътуване с въпросната трета страна, на второ място, мерките, предприети от самата нея съгласно буква б) от същата алинея съвместно с органите на въпросната трета страна, по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, за възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване, и на трето място, последиците от спирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна. |
|
60 |
Задължението за отчитане на тези различни обстоятелства обаче би било напълно безполезно, ако Комисията непременно е длъжна да приеме делегирания акт по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806, тъй като съответната трета страна не е отменила разглежданото изискване за виза в предвидения в тази разпоредба срок. |
|
61 |
В това отношение, видно от съображение 17 от Регламент 2018/1806, предоставянето на Комисията на правомощието да приема делегирани актове в рамките на механизма за реципрочност, установен с член 7 от този регламент, има за цел да се установи институционална рамка, която позволява преди евентуалното спиране на освобождаването на всички граждани на трета страна от изискването за виза, което спиране е с особено чувствителен политически характер, да се оценят последиците от такава мярка за външните отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство. |
|
62 |
Съответно от съвместното тълкуване на разпоредбите в член 7, първа алинея от Регламент 2018/1806 във връзка със съображение 17 от него следва, че Комисията разполага със свобода на преценка да приеме или не делегиран акт на основание член 7, първа алинея, буква е) от този регламент, като пределите на тази свобода на преценка са очертани с трите критерия, посочени в буква г) от същата алинея. |
|
63 |
Както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 34—40 от заключението си, в подкрепа на това тълкуване е и дейността по приемането на Регламент № 1289/2013, който въвежда механизма за реципрочност в правото на Съюза, от която следва, че законодателят на Съюза не е имал намерение да предвиди автоматично спиране на освобождаването от изискването за виза при продължаваща липса на реципрочност. |
|
64 |
От това следва, че противно на поддържаното от Парламента, Комисията не е длъжна да приеме делегиран акт съгласно член 7, първа алинея, буква е) от Регламент 2018/1806 след изтичането на 24‑месечния срок, считано от датата на публикуване на нотификацията по член 7, първа алинея, буква а) от този регламент. За сметка на това, за да се определи дали с оглед на целта за пълна реципрочност, спомената в съображение 14 от посочения регламент, следва да се спре освобождаването на гражданите на съответната трета страна от изискването за виза, или напротив, следва да не се предприема такава мярка предвид интересите, свързани по-специално с външните отношения на държавите членки, на асоциираните към Шенген държави и на Съюза, Комисията трябва да вземе предвид трите критерия, посочени в член 7, първа алинея, буква г) от същия регламент, изложени в точка 59 от настоящото решение. |
|
65 |
Следва да се провери дали в настоящия случай с оглед на тези обстоятелства Комисията е превишила пределите на свободата си на преценка, като е приела, че има основание да откаже да предприеме действия. |
|
66 |
Колкото до първия критерий, съгласно който, преди да предвиди приемането на делегиран акт за временно спиране на освобождаването от изискването за виза на гражданите на трета страна, която предвижда изискване за виза за гражданите на поне една държава членка, Комисията трябва да вземе под внимание резултата от мерките, предприети от засегнатата държава членка с цел осигуряване на безвизов режим на пътуване с въпросната трета страна, следва да се констатира, че в съобщението от 22 декември 2020 г. е направен подробен преглед на положението на четирите държави членки, до които тогава се отнася изискването за виза. Всъщност Комисията е представила напредъка във връзка с процента на отказаните визи за всяка от тези държави членки и е посочила, че последните са били адресати на изготвени от Съединените щати „конкретни работни планове“ с цел да изпълнят необходимите изисквания, за да се съобразят с американската програма за премахване на визите. Освен това в съобщението се посочва обстоятелството, че започнатите въз основа на тези работни планове обсъждания, включващи конкретни за всяка държава членка насоки, са значителен напредък в сравнение с предходния подход, основан на по-обща оценка на изискванията за сигурност, и че оценката на изпълнението на посочените планове от тези държави членки е позволила да се установи напредък по редица работни направления. |
|
67 |
Що се отнася до втория критерий, а именно задължението на Комисията да вземе под внимание мерките, които е предприела в случая съвместно със Съединените американски щати, по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, за възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване, в съобщението от 22 декември 2020 г. тя, от една страна, подробно описва редица работни срещи, проведени с американските ѝ колеги. От друга страна, посочва, че поради преходния период след изборите в Съединените щати и назначаването на новата администрация след предвиденото за 20 януари 2021 г. встъпване в длъжност на новия президент е трябвало да се ограничи до изготвянето съвместно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на предложение за нова трансатлантическа програма, като се припомня важността на трансатлантическите връзки. |
|
68 |
Що се отнася до третия критерий, а именно необходимостта Комисията да вземе предвид последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки, в случая — със Съединените американски щати, в съобщението от 22 декември 2020 г. Комисията се основава на вече изложените в съобщението от 12 април 2016 г. подробни обяснения по този въпрос. В заключение тя също така отбелязва, че спирането на освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискването за виза би имало значителни отрицателни последици за множество области и сектори на политиката. |
|
69 |
Видно от тези данни, Комисията е взела предвид трите критерия, посочени в член 7, първа алинея, буква г) от Регламент 2018/1806, преди да стигне до извода да не приема искания делегиран акт. |
|
70 |
От всичко изложено по-горе следва, че Комисията не е превишила пределите на свободата си на преценка, когато след поканата за действие, отправена до нея от Парламента на 22 октомври 2020 г., е счела, че не е длъжна да приеме въпросния делегиран акт, поради което в случая не може да бъде упрекната в неправомерно бездействие. |
|
71 |
От това следва, че искът за установяване на неправомерно бездействие по настоящото дело трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. |
По съдебните разноски
|
72 |
Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Парламента и последният е загубил делото, следва Парламентът да бъде осъден да заплати съдебните разноски. |
|
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: |
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: английски.