<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-686/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0686</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:582">EU:C:2020:582</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200716">16.7.2020 г.</DATE> — Дело C‑686/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Soho Group</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: латвийски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Договори за потребителски кредити</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/48/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Разходи, свързани с удължаването на срока на кредита</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑686/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия) с акт от <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">SIA <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Soho Group<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Patērētāju tiesību aizsardzības centrs,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: M. Safjan, председател на състава, L. Bay Larsen и C. Toader (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Richard de la Tour,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за SIA <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Soho Group<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, от I. Šimulīte,</P></ITEM><ITEM><P>за латвийското правителство, от V. Kalniņa и V. Soņeca, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Rocchitta, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от I. Rubene и G. Goddin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2008">ОВ L 133, 2008 г., стр. 66</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството SIA <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Soho Group<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и Patērētāju tiesību aizsardzības centrs (Център за защита на правата на потребителите, Латвия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>ЦЗПП<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) във връзка с искането за отмяна на решението на последния, с което на Soho Group се налага глоба за нарушение на колективните интереси на потребителите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 19, 20, 26, 28 и 43 от Директива 2008/48 гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>(19)</NO.P><TXT>За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(20)</NO.P><TXT>Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(26)</NO.P><TXT>Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи от кредитното правоотношение, като вземат предвид специфичните особености на своя кредитен пазар. Тези мерки могат да включват например предоставяне на информация и образоване на потребителите, включително предупреждения относно рисковете от просрочените плащания и свръхзадължеността. В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. Без да се засягат разпоредбите относно кредитния риск, които се съдържат в Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 г.</DATE> за предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции [(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3)], кредиторите следва да имат отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен потребител. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(28)</NO.P><TXT>За да се оцени кредитният статус на потребителя, кредиторът следва също да направи справка в съответните бази данни; обхватът на тези справки може да варира в зависимост от правните и фактическите обстоятелства. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(43)</NO.P><TXT>С оглед да се насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в [Съюза], е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията, отнасяща се до [ГПР] навсякъде в [Съюза]. […] Затова настоящата директива следва ясно и изчерпателно да дефинира общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2008/48 целта ѝ е да хармонизира някои аспекти на правилата на държавите членки относно договорите за потребителски кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В член 2, параграф 6 от тази директива се предвижда, че държавите членки могат да решат само определени разпоредби от нея да се прилагат за договорите за кредит, в които се предвижда постигането на споразумения между кредитора и потребителя за разсрочено плащане или други начини на погасяване, когато потребителят вече е в неизпълнение на задължението за плащане по първоначалния договор за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>[ГПР]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2008/48, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Преддоговорна информация<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, изброява в параграф 1, букви в), ж) и и) информацията, която трябва да се предостави на потребителя преди той да бъде обвързан с договор или предложение за кредит, а именно, съответно, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>общия размер на<?PAGE NO="4"?> кредита и условията за усвояването му<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>[ГПР] и общата сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и когато е приложимо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>всякакви други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променени<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 8 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 10 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, посочва в параграф 2 информацията, която трябва да бъде предоставена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>по ясен и кратък начин<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Сред тази информация, съответно в букви г), ж), к) и ф), са посочени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>общия размер на кредита и условията за усвояването на кредита<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>[ГПР] и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и когато е приложимо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>всякакви разходи, които произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да се променят<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>други условия по договора<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 19 от Директива 2008/48, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Изчисляване на [ГПР]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, гласи в параграф 2, че за целите на това изчисляване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит, и разходите, различни от дължимата цена за покупка на стоки или услуги, независимо дали плащането по съответната сделка се извършва в брой или чрез кредит<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Латвийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> от Директива 2008/48 е възприето в Ministru kabineta noteikumi № 1219 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Noteikumi par patērētāja kreditēšanu<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> (Декрет № 1219 на Министерски съвет за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Правила за потребителското кредитиране<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) от <DATE ISO="20101228">28 декември 2010 г.</DATE> (Latvijas Vēstnesis, 2011 г., № 2), с който се урежда изчисляването на ГПР.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>В член 1, параграф 9 от Patērētāju tiesību aizsardzības likums (Закон за защита на правата на потребителите), в приложимата му редакция към спора в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Законът за ЗПП<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), се възпроизвежда определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, така както е формулирано в Директива 2008/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 8 от този закон, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Потребителски кредит<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="008.002A"><NO.PARAG>(2<HT TYPE="SUP">2</HT>)</NO.PARAG><ALINEA>Разходите по договора за потребителски кредит са пропорционални и съответстват на лоялните търговски практики. Общите разходи по кредита за потребителя се изчисляват в съответствие с процедурите, установени в законовите и подзаконовите разпоредби относно потребителския кредит.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="008.002B"><NO.PARAG>(2<HT TYPE="SUP">3</HT>)</NO.PARAG><ALINEA>Изискванията, посочени в параграф 2<HT TYPE="SUP">2</HT> от настоящия член, не се считат за изпълнени, ако общите разходи за потребителя представляват дневен процент, надвишаващ 0,55 % от размера на кредита от първия до седмия ден (включително) на използване на кредита, 0,25 % от размера на кредита от осмия до четиринадесетия ден (включително) на използване на кредита и 0,2 % от размера на кредита, считано от петнадесетия ден на използване на кредита. При договорите, при които кредитът се връща след направено искане или срокът на кредита надвишава 30 дни, изискванията, посочени в параграф 2<HT TYPE="SUP">2</HT> от настоящия член, не се считат за изпълнени, ако общите разходи по кредита за потребителя представляват дневен процент, надвишаващ 0,25 % от размера на кредита. Ограниченията относно общите разходи по кредита за потребителя не се прилагат за договорите за потребителски кредит, при които, за да бъдат сключени, на кредитора се предава вещ като обезпечение и съгласно които отговорността на потребителя е ограничена единствено до заложената вещ.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Soho Group е кредитна институция, специализирана в отпускането онлайн на малки по размер краткосрочни кредити. Търговската практика на това предприятие се състои в предоставяне на потребителите на услуги по кредитиране под формата на кредити в размер между 70 EUR и 425 EUR за период, който съгласно акта за преюдициално запитване може да варира от 30 дни до 12 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>При проверка на интернет сайта на дружеството ЦЗПП констатира, че Soho Group предлага договори за кредит, съдържащи клауза, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Удължаване на срока на кредита<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Съгласно тази клауза кредитополучателят може да поиска удължаване на срока на кредита, като заплати по текущата сметка на кредитора разходи за удължаване, които зависят от размера и срока на кредита. След като получи плащането, кредиторът изпраща съобщение, потвърждаващо удължаването на срока, посочен в специалните условия на договора за кредит или в погасителния план, или отказва да предостави това удължаване, без да е необходимо отказът да се мотивира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>След приключването на проверката, що се отнася до удължаването на срока на кредита, ЦЗПП заключава, че Soho Group предлага на потребителите договори за кредит, чиито общи разходи на ден не съответстват на член 8, параграф 2<HT TYPE="SUP">3</HT> от Закона за ЗПП. Поради това според ЦЗПП разходите по договора за кредит, предлаган на потребителите от Soho Group, не са нито пропорционални, нито съответстващи на лоялните търговски практики по смисъла на член 8, параграф 2<HT TYPE="SUP">2</HT> от този закон. В това отношение ЦЗПП приема, че общите разходи по кредита включват разходите за удължаване на срока на кредита, тъй като условията за удължаване на срока на кредита са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170221">21 февруари 2017 г.</DATE> ЦЗПП налага на Soho Group глоба от <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След като Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия) отхвърля подадената от Soho Group жалба за отмяна на това решение, Soho Group подава въззивна жалба до Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия), който с решение от <DATE ISO="20181204">4 декември 2018 г.</DATE> потвърждава решението на Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В това свое решение Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд) приема, че ако срокът на разглеждания в главното производство договор за кредит се удължи, разходите, свързани с използването на кредита през периода на удължаване, стават известни и представляват разходи по кредит, за които се прилагат ограниченията, предвидени в Закона за ЗПП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Soho Group подава касационна жалба до запитващата юрисдикция, в която твърди че плащането на разходите за удължаване не е задължително, за да се получи кредитът или той да бъде използван. Освен това удължаването на срока на договора за кредит било само една от трите възможни опции, когато настъпи падежът на кредита. Другите две опции били погасяване на кредита без допълнително плащане или непогасяване на кредита, при което започвало начисляване на лихви за забава. Според Soho Group, тъй като удължаването на срока на кредита не е известно към момента на сключване на този договор, тоест към момента, в който се определят общите разходи по кредита и се изчислява ГПР, няма как разходите за това удължаване да бъдат включени в общите разходи по кредита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че трябва да се установи дали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> включват разходите за удължаване на срока на кредита, доколкото условията за евентуалното му удължаване са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция посочва, от една страна, че практиката на Съда потвърждава широкия обхват на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на Директива 2008/48, и от друга страна, че съгласно тази съдебна практика кредиторът може да събира и комисиони, които не са предвидени в посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче има съмнения дали такива разходи са обхванати от въпросното понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Тази юрисдикция уточнява също, че някои конкретни клаузи от разглеждания в главното производство договор за кредит показват, че кредиторът разглежда удължаването на срока на този договор като приемливо разрешение, с което се цели да не се стигне до неизпълнение на договорните задължения. Това било видно от подробната формулировка на тези клаузи и от големия брой договори за кредит, чийто срок е удължен на практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При това положение Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия) решава да спре производството и отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>1.</NO.P><TXT>Самостоятелно понятие от правото на Европейския съюз ли е понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива [2008/48]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Попадат ли разходите за удължаване на срока на кредита в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, съдържащо се в [тази разпоредба], в хипотеза като разглежданата [в главното производство], щом като условията за удължаване на срока на кредита са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит?<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С въпросите си, което следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за удължаване на срока на кредита, когато условията за евентуалното му удължаване, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В самото начало следва да се подчертае, че съгласно член 1 от Директива 2008/48 с нея се цели само хармонизиране на някои аспекти на правилата относно договорите за потребителски кредит и че тя не съдържа правила за хармонизиране относно отсрочването на кредита. В член 2, параграф 6 от тази директива се отбелязват само случаите на неизпълнение на задължението за плащане, каквато хипотеза не се обсъжда по делото в главното производство. Освен това, както всички страни в главното производство твърдят, въпросът за максимално допустимите разходи по кредита не се урежда с посочената директива, поради което компетентни за определянето им продължават да бъдат държавите членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑779/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:236">EU:C:2020:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От формулировката на тази разпоредба следва, от една страна, че само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>нотариалните разходи<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> са изрично изключени от посоченото определение. От друга страна, в това определение не се уточнява дали посочените в него разходи се ограничават до разходите, които са необходими за получаването на кредита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От същата формулировка обаче следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, […] също<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> се включват в тези разходи. Според практиката на Съда с това понятие се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radlinger и Radlingerová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑377/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:283">EU:C:2016:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑127/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:934">EU:C:2016:934</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120712">12 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SC Volksbank România</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑602/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:443">EU:C:2012:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Така, за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза възприема в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 широко определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑779/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:236">EU:C:2020:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> не само не съдържа никакво ограничение относно времетраенето на договора за кредит, а преди всичко в обхвата на посоченото понятие попадат разходите и тяхното разпределяне през времетраенето на този договор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190911">11 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lexitor</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑383/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:702">EU:C:2019:702</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това впрочем се потвърждава от съображение 20 от Директива 2008/48, съгласно което понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>във връзка с договора за кредит<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Следователно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> се отнася едновременно за разходите, свързани с получаването на кредита, и за разходите, свързани с неговото използване във времето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Трябва освен това да се направи уточнението, че за да отговарят разходите за евентуално удължаване на договор за кредит, предвидено в последния, на припомнените в точка 30 от настоящото решение условия и съответно те да могат да се вземат предвид при изчисляването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, от една страна, конкретните и точните условия за това евентуално удължаване трябва да бъдат уточнени в същия договор, и от друга страна, тези разходи трябва да са известни на кредитора, така че потребителят да може да определи въпросните разходи въз основа на договорните разпоредби, по-специално според срока на използване на кредита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Що се отнася да тези условия за удължаване на срока на кредита, трябва да се отбележи, както следва от констатациите на запитващата юрисдикция, че те са част от договорените клаузи и условия в договора за кредит, сключен между кредитора и кредитополучателя. Освен това, макар тази юрисдикция да уточнява, че кредиторът може да откаже удължаването на срока на договора, без да е нужно отказът да се мотивира, безспорно е, че това удължаване може да се извърши само след направено искане в този смисъл от потребителя, приемане от страна на кредитора и заплащане от потребителя на разходите за удължаване по текущата сметка на кредитора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От това следва, че при договори за кредит като разглежданите в главното производство именно потребителят е длъжен да заплати разходите за удължаване и че тези разходи са известни на кредитора, тоест те са определени или определяеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Soho Group, италианското правителство и Европейската комисия обаче твърдят в писмените си становища, че тъй като удължаването на разглеждания в главното производство договор не е сигурно при сключването му, свързаните с това удължаване разходи не могат да попаднат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се отбележи, както следва от съдържащите се в член 3 от Директива 2008/48 определения, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> е свързано с понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> с оглед на изчисляването на ГПР.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Тъй като за тези понятия член 3 от Директива 2008/48 не съдържа никаква препратка към националното право, всяко от тях трябва да се счита за самостоятелно понятие от правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на територията му (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191114">14 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>State Street Bank International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑255/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:967">EU:C:2019:967</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>По-нататък, от една страна, що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на Директива 2008/48, то е определено в член 3, буква л) като горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно член 3, буква и) от тази директива ГПР съответства на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>След като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> е определено в член 3, буква з) от Директива 2008/48 като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, то съответно понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>общи разходи по кредита за<?PAGE NO="9"?> потребителя<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> взаимно се изключват и поради това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> не може да включва никоя от сумите, влизащи в общите разходи по кредита за потребителя (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radlinger и Radlingerová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑377/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:283">EU:C:2016:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Следователно Директива 2008/48 съдържа цялостна концепция за разпределянето на сумите по договорите за потребителски кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>При обстоятелства като разглежданите в главното производство, които не се отнасят за неизпълнението на договорните задължения по смисъла на член 19, параграф 2 от Директива 2008/48, ако разходите за удължаване са част от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>общата сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, те не могат да спадат към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>общия размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, поради което спадат към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>общите разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> по смисъла на член 3, буква ж) от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Трябва също да се отбележи, че разпоредбите от Директива 2008/48 се отнасят не само за сключването на договор за кредит, но и за реда за неговото изменение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред, макар в член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48 да се посочва, че ГПР и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>общата сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, посочени в договора за кредит, се изчисляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>при сключването на договора за кредит<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, в същата разпоредба същевременно се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>[се] посочват […] всички допускания, използвани за изчисляването на този процент<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>При договори за кредит като предлаганите от Soho Group и при които, както следва от предоставените на Съда материали по делото, нерядко се предвижда само един падеж, припокриващ се с изтичането на срока на договора, кредиторът може да отбележи хипотезата на еднократно или многократно удължаване на срока на договора за кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Отбелязването на различните хипотези, използвани за изчисляването на ГПР, освен това позволява да се изпълни посочената в член 5, параграф 1 от Директива 2008/48 цел във връзка с информацията, необходима за сравняване на различните предложения, така че да се даде възможност на потребителя да вземе информирано решение за сключването на договор за кредит, което сравняване трябва да може да се направи при отчитане на ГПР съобразно различните срокове на предоставените му предложения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Директива 2008/48 е приета с двойната цел да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Видно от съображение 19 от споменатата директива, тя трябва да гарантира по-специално че преди сключването на договора за кредит, потребителят ще получи адекватна информация, в частност за ГПР навсякъде в Съюза, която му дава възможност да сравни прилаганите проценти (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Home Credit Slovakia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑290/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1130">EU:C:2019:1130</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>От друга страна, както от формулировката на член 5 от Директива 2008/48, посветен на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>Преддоговорна[та] информация<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, по-специално параграф 1, буква и), така и от член 10 от тази директива, засягащ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>Информация[та], която следва да се съдържа в договорите за кредит<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, по-специално параграф 2, буква к), следва, че тези две разпоредби се отнасят за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>всякакви други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променени<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Освен това и в член 10, параграф 2, буква ф) се посочва, че в договора за кредит по ясен и кратък начин се отбелязват, когато е приложимо, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>други условия по договора<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Тези съображения следователно позволяват да се изпълни целта, припомнена в съображение 43 от посочената директива, а именно последната ясно и изчерпателно да дефинира общите разходи по кредита за потребителя, и да се запази полезното действие на същата директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Поради това предвид, първо, формулировката на член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и широкото разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, второ, обстоятелството, че това понятие се отнася както за получаването, така и за използването на кредита, трето, взаимовръзката между понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, и четвърто, целта на тази директива и необходимостта от запазване на полезното ѝ действие, когато срокът на договор за кредит е удължен и възнаграждението по него е променено със заплащането на съответните разходи, така че това да има отражение върху понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, разходите за удължаване на срока на посочения договор, когато такава възможност за удължаване е договорена между страните и когато тези разходи са известни на кредитора, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Тази констатация не може да се обори с твърдението на кредитора, че удължаването на срока на договора за кредит е разрешение, което е за предпочитане пред евентуалното неизпълнение на договора. В това отношение трябва да се отбележи, както подчертава запитващата юрисдикция, че срокът на много голям брой от сключените договори за кредит се удължава спрямо първоначално уговорения. Кредиторът обаче не трябва да стига до отпускане на кредити безотговорно или до предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Всъщност съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, разгледан в светлината на съображения 26 и 28, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно съображение 26 от тази директива посоченото задължение има за цел да накара кредитора да бъде отговорен и да не се допусне той да предостави кредит на некредитоспособни потребители (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="11"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>