<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.11-->
  <head>
    <title>2024-06-202406C113202300400-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0040-23-202405302-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="11/07/2024 15:22:05" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="ql5MmEl3of0D2S4TaRu+kICY38jHKLTSp7yqmch6RuH9hQb+Jmaquw51OOvV6v6fv75Y5VKAAgHowUBmhGqkwAnWlhEcG5jDonI4HqJjfAhRrNK3ChwPoCtSL1Mgn2oLsPOyCq8EOUW8ASNYTbRLXaBdA6bmQuhj2u3ljrHpZv8=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0040" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 07-06-24 15:51:38" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="5f1480e8ae5e4d0a90d4638f0ac3821f" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0040" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 13.6.2024 г. — Дело C‑40/23 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Комисия/Нидерландия (Преценка на съвместимостта на мярка, която не е класифицирана като държавна помощ)</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      13 юни 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Обжалване — Държавни помощи — Закон за забрана на използването на въглища за производството на електроенергия — Предсрочно затваряне на електроцентрала на въглища — Предоставяне на обезщетение — Решение, с което мярката се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без да е установено дали е налице държавна помощ — Упражняване на компетентността на Европейската комисия“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑40/23 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 26 януари 2023 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от I. Georgiopoulos, B. Stromsky и H. van Vliet,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-7" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      като другата страна в производството е
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Кралство Нидерландия, представлявано от M. K. Bulterman, A. Hanje и J. Langer,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-10" title="page-1">
      жалбоподател в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (втори състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 февруари 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-18" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Европейската комисия иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 ноември 2022 г., Нидерландия/Комисия (T‑469/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:713), с което Общият съд уважава жалбата на Кралство Нидерландия за отмяна на Решение C(2020) 2998 final на Комисията от 12 май 2020 година относно държавна помощ SA. 54537 (2020/NN) — Нидерландия, Забрана за използване на въглища за производство на електроенергия в Нидерландия (OВ C 220, 2020 г., стр. 2, наричано по-нататък „спорното решение“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 107, параграф 1 и параграф 3, буква в) ДФЕС предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      „1. Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      3. За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-1">
      в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-1">
      „2. Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-1">
      3. Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с вътрешния пазар, като се позовава на член 107, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 7 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), което по същество е формулирано по същия начин като съображение 7 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 [ЕО] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-1">
      „Периодът, в рамките на който Комисията трябва да приключи предварителната проверка по уведомлението за помощ, следва да бъде определен на два месеца от получаването на пълно уведомление или от получаването на надлежно аргументирано изявление от съответната държава членка, че тя счита уведомлението за пълно, тъй като не разполага с допълнителната информация, която Комисията изисква, или че тя вече е била предоставена. По причини за правна сигурност тази проверка следва да бъде приключена с решение“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от Регламент 2015/1589, който по същество е формулиран по същия начин като член 4 от Регламент № 659/1999, гласи: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-1">
      „1. Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 10, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4 от настоящия член. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-1">
      2. Когато Комисията след предварителна проверка установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-1">
      3. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар („решение, което не повдига възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-1">
      4. Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 108, параграф 2 от ДФЕС („решение за започване на официална процедура по разследване“).
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-1">
      5. Решенията, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, се вземат в рамките на два месеца. Срокът започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Уведомлението се счита за пълно, ако в рамките на два месеца от получаването му или от получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изисква допълнителна информация. Срокът може да бъде удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава членка. Когато е подходящо, Комисията може да определи по-кратки срокове.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-1">
      6. Когато Комисията не е взела решение в съответствие с параграфи 2, 3 или 4 в рамките на срока, определен в параграф 5, помощта се счита за разрешена от Комисията. Съответната държава членка може тогава да изпълни въпросните мерки, след като предварително уведоми Комисията за това, освен в случай че Комисията вземе решение в съответствие с настоящия член в рамките на срок от 15 работни дни след получаване на уведомлението“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-1">
      „Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар. Решението призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—18 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 27 март 2019 г. в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), нидерландските власти уведомяват Комисията за проектозакон за забрана на използването на въглища за производството на електроенергия. За този проектозакон — който има за цел да намали въглеродните емисии (CO2) в Нидерландия и предвижда обезщетяване на вредите, причинени на електроцентрала на въглища, която е непропорционално засегната спрямо останалите централи от същия тип от забраната за използване на въглища за производството на електроенергия — не е изпратено уведомление на Комисията на основание член 108, параграф 3 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След изпращане на уведомлението за проектозакона на основание на Директива 2015/1535 Комисията започва по своя инициатива проверка за евентуално наличие на данни за помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 11 декември 2019 г. Кралство Нидерландия приема Wet verbod op kolen bij elektriciteitsproductie (Закон за забрана на използването на въглища за производството на електроенергия, Stb. 2019 г., № 493). Член 4 от този закон предвижда възможност за предоставяне на обезщетение на електроцентрала, непропорционално засегната в сравнение с другите електроцентрали от забраната за използване на въглища за производство на електроенергия. На това основание дружеството Vattenfall NV, оператор една от петте електроцентрали на въглища в Нидерландия, а именно централа Hemweg 8, получава обезщетение от нидерландската държава в размер на 52,5 милиона евро (наричано по-нататък „разглежданата мярка“). Всъщност поради лошите си технически и екологични характеристики, за разлика от четирите други електроцентрали на въглища в Нидерландия, тази централа е била лишена от възможността да се ползва от преходния период, предвиден в посочения закон, и поради това е трябвало да бъде закрита предсрочно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 12 май 2020 г. Комисията приема спорното решение. Относно наличието на държавна помощ в параграф 48 от това решение Комисията приема, че „въз основа на предоставената от нидерландските власти информация не може достатъчно категорично да се приеме наличието на право на обезщетение в размер на 52,5 милиона евро“. С оглед на това Комисията заключава, че „не може да се изключи възможността въпросната мярка да предоставя държавна помощ на съответното предприятие“. В параграф 49 от спорното решение обаче Комисията приема, че „в случая не би могло все пак да се направи окончателен извод дали мярката предоставя предимство на оператора и следователно дали представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като дори ако е така, мярката би била съвместима с вътрешния пазар“. Комисията стига до извода, че „[разглежданата] мярка е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) [ДФЕС]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 21 юли 2020 г. Кралство Нидерландия подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази държава членка изтъква пет основания за отмяна. Първите три основания са изтъкнати, в случай че независимо от това, което е изрично записано в него, спорното решение следва да се разбира в смисъл, че задължително предполага квалифициране на разглежданата мярка като държавна помощ. Четвъртото и петото основание, с които се твърди, че това решение не се произнася по тази квалификация, са изведени съответно от липсата на компетентност на Комисията да обяви дадена мярка за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3 ДФЕС, без преди това да я квалифицира като помощ и от нарушаване на принципа на правна сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното съдебно решение, след като констатира, че в спорното решение Комисията не се е произнесла по въпроса дали разглежданата мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Общият съд уважава жалбата въз основа на четвъртото и петото основание за отмяна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искания на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Комисията иска по същество от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">сам да постанови окончателно решение по делото и да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кралство Нидерландия иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено основание, състоящо се от две части, първата от които е изведена от неправилно тълкуване на член 107, параграф 3 ДФЕС и на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, а втората — от грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на правна сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от единственото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията твърди, че като е приел, че тя няма правомощие да обяви дадена мярка за съвместима с вътрешния пазар, ако преди това не установи, че мярката представлява държавна помощ, Общият съд е нарушил член 107, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, като е тълкувал буквално и неоправдано ограничително тези разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията поддържа, че нито параграф 1, нито параграф 3 от член 107 ДФЕС съдържат процедурни правила и не се отнасят до правомощията, предоставени на Комисията в областта на контрола върху държавните помощи. Тяхната единствена цел била да забранят определени мерки и да уточнят, че мерките, които отговарят на определени критерии, са разрешени. Следователно Общият съд неправилно приел, че тези две разпоредби забраняват приемането на решения като спорното. Понятието „помощ“, използвано в член 107, параграф 3 ДФЕС, било употребено в широк смисъл, а не за обозначаване на държавна помощ в техническия смисъл на този термин, поради което не било изключено това понятие да обхваща и мерки, чието квалифициране като държавна помощ остава несигурно. Цитираното от Общия съд решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113), не съдържало никакви указания какво трябва да направи Комисията, ако е убедена в съвместимостта на дадена мярка, но все още не е стигнала до заключение по въпроса дали тази мярка представлява държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, използването на израза „доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 [ДФЕС]“, също не означавало, че съвместимостта на дадена мярка може да бъде разгледана само когато мярката е квалифицирана като държавна помощ, а думата „доколкото“ трябвало да се разбира в обичайния ѝ смисъл като равнозначна на „при положение че“ и такъв подчинителен съюз трябвало да се тълкува във връзка с главното изречение, съгласно което Комисията „решава, че тази мярка е съвместима с вътрешния пазар“. За да може да вземе решение да не повдига възражения, Комисията трябвало да констатира единствено, че няма съмнения, че мярката е съвместима с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва също така, че макар да използват понятието „държавна помощ“, и други разпоредби на Регламент 2015/1589 позволяват на държавите членки или на Комисията да следват предвидената в този регламент процедура и по отношение на мерки, за които не е установено, че представляват държавни помощи. Такъв бил случаят например с член 2 от този регламент, който предвижда, че държавите членки трябва да изпратят уведомление за всеки проект за нова държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Комисията счита, че така възприетото от Общия съд тълкуване на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 създава безизходно положение, тъй като не позволява на Комисията да приеме каквото и да било решение след приключване на предварителното разглеждане. Всъщност при обстоятелства като тези в настоящия случай Комисията нямало да може да приеме каквото и да било решение, тъй като не би могла нито да започне официална процедура по разследване на основание член 4, параграф 4 от този регламент, щом не са налице съмнения относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар, нито да констатира на основание член 4, параграф 2 от посочения регламент, че тази мярка не представлява помощ, щом като няма достатъчна сигурност относно правото на получателя на мярката да получи обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно се позовал на решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), в подкрепа на твърдението си, че член 4, параграф 3 от същия регламент съдържа изчерпателен списък на решенията, които Комисията може да приеме след приключване на предварителното разглеждане. Всъщност това решение не съдържало никакво окончателно тълкуване в този смисъл, а напротив, потвърждавало, че в случая Комисията не е могла да започне официална процедура по разследване единствено с цел да установи, че разглежданата мярка е държавна помощ, щом не са налице съмнения относно съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Комисията посочва, че член 4, параграф 6 от Регламент 2015/1589 предвижда, че когато Комисията не е взела решение в определения срок, мярката се счита за разрешена, дори да не е било установено преди това, че мярката представлява държавна помощ. Поради това Комисията трябвало да може да реши на основание член 4, параграф 3 от този регламент, че дадена мярка е съвместима с вътрешния пазар, без преди това да е установила, че мярката представлява държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така, като предвиждал, че решението за започване на официална процедура по разследване включва „предварителна оценка“ дали мярката представлява помощ, член 6, параграф 1 от посочения регламент потвърждавал, че към момента, в който Комисията трябва да реши по какъв начин да приключи процедурата по предварително разглеждане, е напълно възможно тя да не е формирала окончателно становище по въпроса дали е налице помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Общият съд не взел предвид логиката и последиците от режима за контрол на държавните помощи, предвиден в членове 107—109 ДФЕС и в разпоредбите на Регламент 2015/1589, и по-специално в член 4, параграф 3 от него, които целят да се постигне баланс между, от една страна, необходимостта държавите членки и заинтересованите страни да получат разяснения дали дадена мярка представлява държавна помощ, и от друга страна, необходимостта от бързо получаване на разрешение за тази мярка. Всъщност имало случаи, при които е по-лесно да се прецени дали дадена мярка е съвместима с вътрешния пазар, отколкото да се установи дали тя представлява държавна помощ. Като решавала в тези случаи да не повдига възражения, без да започне официална процедура по разследване, Комисията спазвала принципа на добра администрация. В това отношение можело да се направи аналогия с подхода, възприет от Съда в решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът вече бил уточнил, че целта на предварителното разглеждане не е да даде възможност на Комисията да изрази изчерпателно и окончателно становище относно съответствието на съответната мярка с Договора, а само да формира „предварително становище“, и че това становище трябва да се отнася главно до съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар, независимо от евентуалното ѝ квалифициране като държавна помощ (решение от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, EU:C:1973:152, т. 3).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нидерландското правителство оспорва доводите на Комисията и иска от Съда да отхвърли първата част от единственото основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тази част от единственото основание по същество се поставя въпросът дали с обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че член 107, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 изискват Комисията да квалифицира дадена мярка като държавна помощ, преди да реши, че тази мярка е съвместима с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като в точки 51 и 52 от обжалваното съдебно решение припомня текста на член 107, параграф 1 и параграф 3, буква в) ДФЕС, в точка 53 от това решение Общият съд посочва, че употребата на понятието „помощ“ в член 107, параграф 3 ДФЕС предполага, че съвместимостта на национална мярка с вътрешния пазар може да се разглежда едва след като тази мярка е квалифицирана като държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 54 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, като се позовава на решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113), че съгласно постоянната съдебна практика, когато Комисията не може да се убеди в резултат от първоначално разглеждане, че дадена държавна мярка или не съставлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или, ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора, или когато първоначалното разглеждане не ѝ е позволило да преодолее всички трудности, свързани с преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, Комисията е длъжна да открие процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение с право на преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 55 от обжалваното съдебно решение въз основа на тези съображения Общият съд стига до извода, че само мярка, която попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, тоест мярка, квалифицирана като държавна помощ, може да се счита от Комисията за съвместима с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 56—60 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че този извод се потвърждава от разпоредбите на член 4 от Регламент 2015/1589, които, разгледани в светлината на практиката на Съда, и по-специално на решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43 и 44), установяват изчерпателен списък на решенията, които Комисията може да приеме след предварителното разглеждане и сред тях не фигурира решение, с което национална мярка се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без преди това да е била квалифицирана като държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията твърди, че извършеното от Общия съд буквално тълкуване на член 107, параграф 3 ДФЕС е неоправдано ограничително. Тя поддържа най-напред, че в член 107, параграф 3 ДФЕС понятието „помощи“ е използвано в общ смисъл, а не в технически смисъл за обозначаване на държавни помощи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се отбележи, че макар действително в член 107, параграф 1 ДФЕС, във връзка с останалите елементи в тази разпоредба, понятието „помощи“ да се използва в обичайното му значение в общоупотребимия език, то напротив, в член 107, параграф 3 ДФЕС това понятие се използва за обозначаване само на държавните помощи. Всъщност от член 107, параграф 1 ДФЕС, разглеждан в неговата цялост, следва, че само мерките, които отговарят на условията по параграф 1 и които следователно представляват държавни помощи, са несъвместими с вътрешния пазар, освен когато в Договора е предвидено друго. Следователно член 107, параграф 3 ДФЕС, който, установявайки изключение от тази разпоредба, изброява мерките, които могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, може да се отнася само до държавните помощи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията неправилно твърди, че направеното от Общия съд буквално тълкуване на член 107, параграф 3 ДФЕС е неправилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар да е вярно, както твърди Комисията, че член 107 ДФЕС не установява процедурни правила, нито се отнася пряко до нейните правомощия, от тази разпоредба следва, както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, че квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на параграф 1 от тази разпоредба е предварително условие за евентуалното прилагане на изключението, предвидено в параграф 3 от разпоредбата. По този начин на Европейския съюз е предоставена компетентност да се произнася по съвместимостта с вътрешния пазар на мерки, които представляват държавни помощи, а не да се произнася по съвместимостта на мерки, които не са квалифицирани като държавни помощи. Членове 108 и 109 ДФЕС възлагат упражняването на тази компетентност на Комисията и на Съвета на Европейския съюз, които действат под контрола на Съда. Институциите на Съюза обаче могат да действат само в рамките на предоставената им компетентност (решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до позоваването от Комисията на решение от 11 декември 1973 г., Lorenz (120/73, EU:C:1973:152, т. 3), противно на твърдяното от нея, в това решение Съдът не посочва, че в становището, което се формира при предварителното разглеждане на дадена мярка, може евентуално да не се вземе предвид въпросът за квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ. Въпросът, който се поставя по делото, по което е постановено това решение, по което впрочем няма съмнение, че мерките, за които е отправено уведомление, представляват държавни помощи, е дали Комисията е длъжна да приключи предварителното разглеждане с решение. Съдът е постановил, че макар да е в интерес на добрата администрация, когато в резултат на предварителното разглеждане Комисията приеме, че „помощта“ е в съответствие с Договора за ЕО, тя да уведоми за това държавата членка, тази институция все пак не е длъжна да приеме решение по смисъла на член 189 ЕО (понастоящем след изменението член 288 ДФЕС), тъй като член 93 ЕО (понастоящем, след изменението, член 108 ДФЕС) изисква такъв акт да се приеме само при приключване на състезателната процедура (решение от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, EU:C:1973:152, т. 5 и 6). Между другото следва да се отбележи, че възможността да не се приеме решение е прекратена с Регламент № 659/1999, чийто член 4, параграф 1 във връзка със съображение 7 от същия регламент предвижда, че занапред от съображения за правна сигурност предварителното разглеждане трябва да приключва с решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критиките на Комисията срещу съдържащите се в точки 56—60 от обжалваното съдебно решение съображения относно член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, следва да се отбележи, че Общият съд формулира тези съображения само за изчерпателност в подкрепа на извода, който прави в точка 55 от това решение въз основа на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС. Поради това тези критики са неотносими (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 59 и 60).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всички положения изразът „доколкото попада в приложното поле на член 107, параграф 1 [ДФЕС]“, който се съдържа в член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, трябва да се тълкува в съответствие с правилно разбраното от Общия съд в точки 53—55 от обжалваното съдебно решение значение на член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на вторичното право трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в смисъл, съответстващ на разпоредбите на Договорите и на основните принципи на правото на Съюза (решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 174 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критиките на Комисията срещу позоваването от Общия съд на решения от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113), и от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43 и 44), следва да се отбележи, че макар да е вярно, че тези решения не се отнасят конкретно до компетентността на Комисията да приеме решение да не повдига възражения по отношение на мярка, която не е квалифицирала като държавна помощ, това не променя факта, че в тези решения Съдът в съответствие с текста на член 107 ДФЕС е приел, че преди да се провери евентуалната съвместимостта на дадена мярка с вътрешния пазар, първо трябва да се установи дали тази мярка представлява държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се добави, от една страна, че в други решения Съдът е посочил, че „Комисията е задължена да започне официална процедура по разследване, ако след предварителната проверка по член 4 от Регламент 2015/1589 […] продължава да има съмнения относно самата квалификация на [мярката] като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС“ (решение от 16 март 2021 г., Комисия/Полша, C‑562/19 P, EU:C:2021:201, т. 50 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 6 октомври 2021 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, C‑174/19 P и C‑175/19 P, EU:C:2021:801, т. 65—67 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, той е постановил, че отговорът на въпроса дали дадена мярка трябва да се квалифицира като държавна помощ, следва да предшества евентуалната проверка дали помощ, която е несъвместима по смисъла на член 107 ДФЕС, е все пак необходима за изпълнението на възложени на получателя на съответната мярка задачи по член 106, параграф 2 ДФЕС (решение от 24 ноември 2020 г., Viasat Broadcasting UK, C‑445/19, EU:C:2020:952, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода на Комисията, че позицията на Общия съд я поставя в безизходно положение, което не ѝ позволява при обстоятелства като тези по настоящото дело да приеме каквото и да било решение след приключване на предварителното разглеждане, достатъчно е да се отбележи, както прави Кралство Нидерландия, че това безизходно положение произтича единствено от погрешното схващане, че Комисията е компетентна да заключи, че не съществуват съмнения относно съвместимостта на мярка, която тя не е квалифицирала като държавна помощ, и че по тази причина не е компетентна да започне официалната процедура по разследване в такава ситуация. С отхвърлянето на това схващане безизходното положение изчезва и се отваря възможност за започване на официалната процедура по разследване в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 и с припомнената в точка 42 от настоящото решение съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до позоваването от Комисията на член 4, параграф 6 от Регламент 2015/1589, следва да се отбележи, че целта на тази разпоредба е да компенсира неупражняването от Комисията на правомощието ѝ за вземане на решения по член 4. От тази разпоредба, разгледана по-специално в светлината на съображение 7 от този регламент, не може да се изведе компетентност на Комисията да реши, че мярка, която тя не е квалифицирала като държавна помощ, е съвместима с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до обстоятелството, че в член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589 се говори за „предварителна оценка“ на мярката, трябва да се отбележи, че противно на поддържаното от Комисията, от този израз не следва, че тя може да прекрати предварителното разглеждане с решение да не повдига възражения по отношение на мярка, която не е квалифицирала като държавна помощ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението на Комисията, че съществуват положения, при които както с оглед на принципа на добра администрация, така и в интерес на заинтересованите страни е по-целесъобразно да се определи дали мярката е съвместима с вътрешния пазар, отколкото да се определи дали тя представлява помощ, следва да се отбележи, че този принцип и така изтъкнатите съображения за целесъобразност не биха могли да поставят под въпрос структурата и съгласуваността на член 107 ДФЕС, чието съдържание бе припомнено в точки 35 и 37 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение позоваването от Комисията — във връзка с принципа на добра администрация — на решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, EU:C:2002:118), за да обоснове възможността да разгледа съвместимостта на дадена мярка с вътрешния пазар, без да е установила, че тя представлява държавна помощ, е ирелевантно. Всъщност, макар несъмнено от точка 52 от посоченото решение да следва, че съдът на Съюза е този, който трябва да прецени дали доброто правораздаване оправдава при конкретните обстоятелства по делото той да отхвърли жалбата по същество, без да се произнася по повдигнатите от ответника възражения за недопустимост, въпросът, който се поставя по настоящото дело от своя страна касае самата компетентност на Комисията да приема определени решения. Тази компетентност на Комисията обаче трябва да се упражнява при спазване на предвидените в Договорите условия, което в случая, и както следва по-специално от точки 35 и 37 от настоящото решение, изисква посочената институция да се произнесе по въпроса дали дадена мярка представлява държавна помощ, преди да може евентуално да провери дали независимо от тази квалификация, такава помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията не може да се освободи от това задължение въз основа на съображения, изведени от по-голямата или по-малка лекота, с която може да се направи такава квалификация или такава проверка за съвместимост в конкретен случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложените съображения следва, че втората част от единственото основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от единственото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като бе отхвърлена първата част от основанието, не е необходимо да се разглежда втората част от това основание. Всъщност от анализа на тази първа част и от отхвърлянето ѝ следва, че с обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е отменил спорното решение, като е уважил основанието, изведено от липсата на компетентност на Комисията. От това следва, че въпросът дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при разглеждането на основанието, изведено от евентуално нарушение на принципа на правна сигурност, при всички положения не може да засегне постановената от Общия съд отмяна на спорното решение, нито следователно изхода на настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства жалбата по настоящото дело следва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като Комисията е загубила делото, в съответствие с искането на Кралство Нидерландия тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-105" title="page-1">
      По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските, направени от Кралство Нидерландия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-108" title="page-1">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: нидерландски.</p>
</body>
</html>
