<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><ORDER xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.ORDER><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-801/21 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62021CO0801</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:295">EU:C:2022:295</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.ORDER><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Определение от <DATE ISO="20220407">7.4.2022 г.</DATE> — Дело C‑801/21 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">EUIPO/Indo European Foods</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Определение на Съда</HT> (състав по допускането на обжалване)</P><P><DATE ISO="20220407">7 април 2022 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Марка на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Допускане на обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Член 170б от Процедурния правилник на Съда</KEYWORD><KEYWORD>Молба, в която е доказано значението на съответния въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Допускане на обжалване по делото</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><ORDER.INIT><P>По дело C‑801/21 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20211217">17 декември 2021 г.</DATE>,</P></ORDER.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)</HT>, представлявана от D. Hanf, V. Ruzek, D. Gaja и E. Markakis,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другата страна в производството е</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Indo European Foods Ltd</HT>, установено в Хароу (Обединеното кралство),</P><PARTY.STATUS>жалбоподател в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE.GEN><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (състав по допускането на обжалване),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, заместник-председател на Съда, I. Jarukaitis и D. Gratsias (докладчик), съдии,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид предложението на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE.GEN><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.ORDER><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Определение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, Indo European Foods/EUIPO — Chakari (Abresham Super Basmati Selaa Grade One World’s Best Rice) (T‑342/20, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:651">EU:T:2021:651</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд, от една страна, отменя решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от <DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE> (преписка R 1079/2019‑4) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), постановено в производство по възражение със страни Indo European Foods и г‑н Hamid Ahmad Chakari, и от друга страна, отхвърля жалбата на Indo European Foods в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По молбата за допускане на обжалване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>По силата на член 58а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася до решение на независим апелативен състав на EUIPO, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 58а, трета алинея от Статута обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник на Съда, когато с жалбата се повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник в случаите по член 58а, първа алинея от Статута жалбоподателят прилага към жалбата си молба за допускане на обжалване, в която излага повдигнатия с жалбата въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и която съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по тази молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В съответствие с член 170б, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник Съдът се произнася в най-кратък срок по молбата за допускане на обжалване с мотивирано определение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводите на жалбоподателя</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В подкрепа на молбата си за допускане на обжалване EUIPO твърди, че единственото изтъкнато от нея основание за обжалване повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На първо място, в това отношение EUIPO припомня единственото си основание и четирите твърдения, от които е съставено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Първо, EUIPO посочва, че единственото основание за обжалване, което тя изтъква, е, че като в точка 28 от обжалваното съдебно решение е приел, че предметът на делото, с което е сезиран, не e отпаднал и че правният интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство — Indo European Foods, продължава да съществува, Общият съд е нарушил едно от задължителните и основни условия за подаване на жалба, а именно предметът на спора и правният интерес да продължават да съществуват до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, като това условие е признато в постоянната практика на Съда, установена по-специално в точка 42<?PAGE NO="3"?> от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070607">7 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wunenburger/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:322">EU:C:2007:322</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и припомнена в точки 63—68 от заключението на генералния адвокат Pitruzzella по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych//Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑560/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1052">EU:C:2019:1052</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Второ, EUIPO посочва, че първото твърдение по единственото изтъкнато от нея основание за обжалване е, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 19—21 и 23 от обжалваното съдебно решение е стигнал до извода, че предметът на жалбата не е отпаднал, само поради това че изтичането на преходния период, установен в членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="029" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2020">ОВ L 29, 2020 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Споразумението за оттегляне<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), прието на <DATE ISO="20191017">17 октомври 2019 г.</DATE> и влязло в сила на <DATE ISO="20200201">1 февруари 2020 г.</DATE>, не може да засегне законосъобразността на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В това отношение EUIPO поддържа, че в точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изтълкувал неправилно и е изопачил изискването за правен интерес, като е отказал да провери дали настъпилите след спорното решение обстоятелства са могли да оставят жалбата без предмет и в това отношение е посочил като единствен довод факта, че тези обстоятелства не могат да поставят под въпрос законосъобразността на решението. С това тълкуване Общият съд, от една страна, бил смесил предварителните процесуални изисквания за разглеждане на една жалба, свързани със запазването както на предмета на жалбата, така и на правния интерес на подалото я лице, с последващия контрол за законосъобразност на спорното решение. От друга страна, той лишил правния интерес от присъщата му и независеща от разискванията по съществото на жалбата функция да гарантира правилното протичане на производството, като не допусне съдът да се сезира с чисто хипотетични въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Трето, EUIPO посочва, че второто твърдение по единственото изтъкнато от нея основание за обжалване е, че позовавайки се по-специално на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130528">28 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdulrahim/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:331">EU:C:2013:331</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Общият съд не е преценил in concreto запазването на правния интерес на Indo European Foods. Общият съд не бил проверил дали жалбата, с която е сезиран, би могла да донесе полза на страната, която я е подала, ако се стигне до отмяна на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Всъщност според EUIPO, съсредоточавайки се в точки 17—20 от обжалваното съдебно решение върху факта, че към датата на приемане на спорното решение защитеното в Обединеното кралство по-ранно право е могло да се предяви в подкрепа на възражението на Indo European Foods, Общият съд не е отговорил на въпроса дали регистрацията на заявената марка, чиято териториална защита така или иначе няма да обхване Обединеното кралство поради оттеглянето на тази държава от Съюза и изтичането на предходни период, все още може да увреди правните интереси на Indo European Foods, които са защитени с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE> относно марката на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 154, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Четвърто, третото твърдение по единственото изтъкнато от EUIPO основание за обжалване е, че поради двете грешки при прилагане на правото, посочени съответно с първото и с второто твърдение по това основание, Общият съд не е взел предвид конкретните обстоятелства по делото, които са го накарали да заключи, че Indo European Foods не е<?PAGE NO="4"?> изпълнило задължението си да докаже, че продължава да има правен интерес след изтичане на преходния период. Според EUIPO обаче нищо не показва, че този правен интерес продължава да съществува.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, що се отнася до приложението ratione temporis на установената с Регламент 2017/1001 система, EUIPO изтъква, че тъй като по-ранната марка е отпаднала в хода на производството по възражение и вече не може да се използва като довод по силата на този регламент, от там нататък не може да има никакъв конфликт между тази марка и заявка за марка на Европейския съюз. Следователно в случая Общият съд трябвало да прецени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>конкретното предимство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, което Indo European Foods e могло да извлече от отмяната на спорното решение с оглед на факта, че заявената марка на Европейския съюз ще бъде регистрирана едва след края на преходния период, тоест на един етап, когато конфликтните марки няма да могат да изпълняват едновременно основната си функция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до приложението ratione loci на посочената система, EUIPO твърди, че с оглед на основния принцип на териториалност на правата на интелектуална собственост, прогласен в член 1, параграф 2 от Регламент 2017/1001, не може да възникне никакъв конфликт между заявената марка на Европейския съюз, след регистрацията ѝ, която няма да бъде защитена в Обединеното кралство, и по-ранната марка, която остава защитена само на територията на Обединеното кралство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Пето, EUIPO посочва, че четвъртото твърдение по единственото изтъкнато от нея основание за обжалване е, че в точка 27 от обжалваното съдебно решение Общият съд я е задължил да не взема предвид последиците от член 50, параграф 3 ДЕС и от членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне. Така, за да изпълни това задължение, EUIPO трябвало да разгледа и дори да отхвърли разглежданата заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в нарушение на член 1, параграф 2 и на член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001, които са израз на основния принцип на териториалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На второ място, EUIPO поддържа, че единственото изтъкнато от нея основание за обжалване повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза, тъй като се отнася до правила, които заемат основно място в правния ред на Съюза — а именно, от една страна, хоризонталното изискване за запазване на правния интерес, което има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>конституционно значение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> (заключение на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gul Ahmed Textile Mills/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑100/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:214">EU:C:2018:214</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от друга страна, принципа на териториалност, принципа на единния характер на марката на Европейския съюз и специфичния характер на производствата по възражения в светлината на основното понятие за основната функция на марката, които са стълбовете на правото на интелектуална собственост и на системата на марката на Европейския съюз — и то в общия контекст на изтичане на преходния период. В това отношение тя излага четири довода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Първо, EUIPO подчертава хоризонталния характер на изискването за запазване на правния интерес. Тя обаче посочва, че като от факта, че предвиденият в Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство преходен период е изтекъл след спорното решение, е стигнал до извода, че предметът на жалбата не е отпаднал и че следователно подобен факт не може да засегне законосъобразността на това решение, Общият съд се е отклонил от постоянната практика на Съда относно самостоятелния характер на изискването за запазване на правния интерес и необходимостта от преценка на това изискване in concreto.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Второ, EUIPO твърди, че като се има предвид по-специално фактът, че обжалваното съдебно решение е публикувано и преведено на всички езици на Съюза и че за него е изготвено резюме, което е включено в справочника на практиката на Съда, неправилното тълкуване от Общия съд на съдържанието на изискването за запазване на правния интерес ще се превърне в прецедент за решаването на бъдещи дела и не е сигурно дали този прецедент ще се прилага независимо от разглежданата материя или само в рамките на спорове във връзка с марка на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>EUIPO счита, че суспензивният ефект на подадените пред Общия съд жалби засилва необходимостта от преценка in concreto на въпроса дали жалбата запазва предмета си, тоест дали решението по тази жалба може да предостави конкретно предимство на страните. Всъщност трудно можело да се разбере защо логиката, която е в основата на изискването за валидност на по-ранното право към датата, на която EUIPO взема решение, би станала неприложима при преценката дали жалбата пред Общия съд запазва своя предмет само поради това че EUIPO е взела временно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Трето, EUIPO подчертава, че въпросът за отпадането на по-ранното право в хода на производството е довел до постановяване на противоречиви решения от Общия съд относно прилагането на изискването за запазване на правния интерес. В това отношение тя посочва решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cadila Healthcare/СХВП — Novartis (ZYDUS)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑288/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:124">EU:T:2012:124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141008">8 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs/СХВП — Les Complices (Разположена в кръг звезда)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑342/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:858">EU:T:2014:858</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121126">26 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>MIP Metro/СХВП — Real Seguros (real,- BIO)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑549/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:622">EU:T:2012:622</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130704">4 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Just Music Fernsehbetriebs/СХВП — France Télécom (Jukebox</NAME.CASE>) (<NO.CASE>T‑589/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:356">EU:T:2013:356</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тя посочва също, че Съдът е имал възможност да разгледа този въпрос само накратко в конкретен контекст, а именно в контекста на определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cadila Healthcare/СХВП</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:296">EU:C:2013:296</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и че следователно от този контекст не може да се изведе като общ принцип, че за да прецени дали правният интерес продължава да съществува, съдът на Съюза не може да взема предвид обстоятелства, чиито последици са настъпили след приемане на обжалваното пред него решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според EUIPO, тъй като подаването на искане за отмяна или за обявяване на недействителност е често срещано средство за защита в рамките на споровете в областта на интелектуалната собственост, указанията на Съда са необходими, за да се изясни въпросът за последиците от отпадането на по-ранното право в хода на производството, който е от решаващо значение за ползвателите на системата на марката на Европейския съюз. Тълкуването, което ще даде съдът на Съюза, щяло да повлияе значително върху начина, по който националните юрисдикции ще прилагат в рамките на Съюза изискването за запазване на правния интерес, по-специално що се отнася до последиците, които трябва да се изведат от отпадането на по-ранно право в хода на висящо съдебно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Четвърто, EUIPO поддържа, че с оглед на точка 27 от обжалваното съдебно решение настоящата жалба повдига и важен въпрос от процесуално естество, който не се ограничава само до правото на интелектуална собственост, и това е въпросът за последиците, които произтичат от правилото, че авторът на отменения акт трябва да посочи датата на приемането му при приемане на заместващия акт. Всъщност възниквал въпросът дали това правило може да бъде разширено до такава степен, че при връщане на делото EUIPO да не трябва взема предвид действието на член 50, параграф 3 ДЕС и на членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне и по този начин да разгледа<?PAGE NO="6"?> относителното основание за отказ по отношение на територия, на която заявената марка така или иначе няма да се ползва от защита, което би било в противоречие със структурата и целта на член 8 от Регламент 2017/1001.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В началото трябва да се отбележи, че е в тежест на жалбоподателя да докаже, че повдигнатите с жалбата му въпроси са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211210">10 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/21 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1050">EU:C:2021:1050</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Освен това, както следва от член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 170а, параграф 1 и член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник, молбата за допускане на обжалване трябва да съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по допускането на обжалване по делото и в случаите на частично допускане на обжалване да уточни до кои основания или части на жалбата трябва да се отнася писменият отговор. Всъщност, като се има предвид, че целта на механизма на предварителното допускане на обжалване по член 58а от Статута е да се ограничи контролът на Съда до въпросите, които са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, в производството по обжалване Съдът трябва да разглежда само основанията, с които се повдигат такива въпроси и това е доказано от жалбоподателя (определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211210">10 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/21 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1050">EU:C:2021:1050</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В този смисъл при всяко положение в молбата за допускане на обжалване трябва ясно и точно да са изложени основанията за обжалване, със същата точност и яснота да е посочен правният въпрос, повдигнат с всяко основание, да е уточнено дали този въпрос е от значение за единството, за съгласуваността или за развитието на правото на Съюза и да са изложени конкретно причините, поради които този въпрос е от значение от гледна точка на изтъкнатия критерий. Що се отнася в частност до основанията за обжалване, в молбата за допускане на обжалване трябва да е уточнено коя разпоредба от правото на Съюза или коя съдебна практика е нарушена в обжалваното решение или определение, накратко да е обяснено в какво се състои твърдяната грешка на Общия съд при прилагането на правото и да е посочено в каква степен тази грешка е оказала влияние върху крайния извод в обжалваното решение или определение. Когато сочената грешка при прилагане на правото е следствие от нарушаване на съдебната практика, в молбата за допускане на обжалване трябва да се изложи накратко, но ясно и точно, първо, в какво се състои твърдяното противоречие, като се посочат както точките от обжалваното решение или определение, които жалбоподателят оспорва, така и тези от акта на Съда или на Общия съд, които се твърди, че са нарушени, и второ, конкретните причини, поради които такова противоречие поставя въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211210">10 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/21 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1050">EU:C:2021:1050</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В случая от посочената от EUIPO точка 19 от обжалваното съдебно решение следва, че според Общия съд да се приема, че предметът на спора отпада, когато в хода на съдебното производство настъпи събитие, вследствие на което по-ранна марка би могла да загуби статута на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голямо значение от местното, по-специално вследствие на евентуално оттегляне на<?PAGE NO="7"?> съответната държава членка от Съюза, би означавало да се вземат предвид съображения, които са възникнали след приемането на обжалваното решение и които не оказват влияние върху основателността на това решение, като по принцип законосъобразността на такова решение трябва да се преценява, като се вземе предвид датата на приемането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Освен това в точка 27 от обжалваното съдебно решение, също посочена от EUIPO, Общият съд приема, че след отмяната на решението на апелативния състав жалбата, подадена от Indo European Foods пред тази инстанция, отново става висяща, така че той следва да се произнесе отново по тази жалба в зависимост от положението към датата на подаването ѝ. Освен това според Общия съд цитираната от EUIPO съдебна практика потвърждава, че във всички случаи не може да се изисква марката, на която се основава възражението, да продължава да съществува след приемането на решението на апелативния състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>При това положение в контекста на оттегляне на Обединеното кралство от Съюза и на изтичане на преходния период в хода на производството, в точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, както припомня EUIPO, че предметът на отнесеният до него спор не е отпаднал и че правният интерес на Indo European Foods продължава да съществува.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се отбележи, че EUIPO е описала точно и ясно единственото изтъкнато от нея основание за обжалване, като е уточнила, че Общият съд е смесил процесуалното изискване за правен интерес с контрола за законосъобразност по същество на спорното решение, че не е преценил конкретно дали Indo European Foods продължава да има правен интерес с оглед на ползата, която би могло да има от отмяната на спорното решение, че е отказал да приеме, че Indo European Foods не е изпълнило задължението си да докаже, че продължава да има правен интерес, въпреки че нищо не показва, че този интерес е продължил да съществува след края на преходния период, и накрая, че е постановил по същество, че EUIPO не трябва да взема предвид последиците от член 50, параграф 3 ДЕС и членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне и по този начин е нарушил релевантните разпоредби на Регламент 2017/1001, и по-специално принципа на териториалност на правото на интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>По-конкретно EUIPO е изложила подробно точките от мотивите на обжалваното съдебно решение, които според нея противоречат на практиката на Съда относно запазването на правния интерес, установена по-специално в точка 42 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070607">7 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wunenburger/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:322">EU:C:2007:322</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и в точка 65 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130528">28 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdulrahim/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:331">EU:C:2013:331</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), но също така и на разпоредбите на Регламент 2017/1001 относно регистрацията на марките, тяхната противопоставимост и прилагането на принципа на териториалност, както и на член 50, параграф 3 ДЕС и на членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне, като е посочила както съответните точки от обжалваното съдебно решение, така и решенията и разпоредбите, за които твърди, че са били нарушени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 28 от обжалваното съдебно решение е приел, че предметът на делото не е отпаднал и че правният интерес на Indo European Foods продължава да съществува. Така от молбата за допускане на обжалване ясно личи, че твърдяното неправилно тълкуване на процесуалните изисквания от Общия съд е оказало влияние върху диспозитива на обжалваното съдебно решение. Всъщност съгласно съдебната практика, цитирана от EUIPO и припомнена в точка 8 от настоящото определение, предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и<?PAGE NO="8"?> правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070607">7 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wunenburger/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:322">EU:C:2007:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>На трето място, като се има предвид, че тежестта на доказване пада върху подателя на молбата за допускане на обжалване, жалбоподателят трябва да докаже, че независимо от правните въпроси, които поставя в жалбата си, с нея се повдигат един или няколко въпроса от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, като обхватът на този критерий излиза от рамките на обжалваното съдебно решение и в крайна сметка от рамките на жалбата му (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211210">10 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/21 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1050">EU:C:2021:1050</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Доказването на това обстоятелство на свой ред предполага да се докажат както наличието, така и значението на съответните въпроси — с конкретни и специфични за случая данни, а не просто с доводи от общ порядък (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211210">10 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>EUIPO/The KaiKai Company Jaeger Wichmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/21 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1050">EU:C:2021:1050</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В случая EUIPO посочва въпроса, който е повдигнала с единственото си основание за обжалване и който по същество се състои в това да се определят датата и обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали се запазват предметът на спора и правният интерес, когато, от една страна, спорът, с който е сезиран Общият съд, се отнася до решение, прието в резултат на производство по възражение, основано на по-ранно право, защитено само в Обединеното кралство, и от друга страна, преходният период е изтекъл по време на производството пред Общия съд. В по-общ план според EUIPO този въпрос се отнася до последиците за съществуването на предмета на спора и за правния интерес на Indo European Foods от отпадането в хода на производството на разглежданото по-ранно право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен това EUIPO излага конкретните причини, поради които този въпрос е от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>По-специално EUIPO уточнява, че посоченият въпрос се отнася до основното процесуално изискване за наличие на правен интерес и до принципите, които са стълбове на правото на интелектуална собственост, а именно принципът на териториалност, принципът на единния характер на марката на Европейския съюз и основното понятие за основната функция на марката, в контекста на изтичане на преходния период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение най-напред тя подчертава хоризонталния характер на изискването за запазване на правния интерес и факта, че съществуват различия в тълкуването на това изискване в рамките на Общия съд, а така също и между Общия съд и Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>По-нататък тя уточнява, че е необходимо Съдът да даде разяснения както за ползвателите на системата на марката на Европейския съюз, така и за националните юрисдикции, по-специално предвид факта, че поставеният въпрос се отнася не само до последиците от Споразумението за оттегляне върху висящите производства, но и до всички често срещани в областта на интелектуалната собственост случаи на отпадане на по-ранно право в хода на съдебното производство, по-специално в случай на отмяна или изтичане на срока на действие на марка. По-специално, що се отнася до въпроса за правния интерес в случай на отпадане на по-ранно право в хода на това производство, EUIPO излага противоречивата практика на Общия съд в тази област. Освен това тя отбелязва, че Съдът е разгледал този<?PAGE NO="9"?> въпрос само в конкретен контекст, а именно този, който е довел до постановяване на определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cadila Healthcare/СХВП</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:296">EU:C:2013:296</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Накрая, тя отбелязва, че въпросът за определянето на последиците, които произтичат от правилото, че авторът на отменения акт трябва да посочи датата на този акт, за да приеме заместващия акт, по-специално в контекста на Споразумението за оттегляне и на изтичането на преходния период, е важен въпрос от процесуално естество, който не се ограничава до правото на интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Така от молбата за допускане на обжалване става ясно, че повдигнатият в настоящата жалба въпрос излиза извън рамките на обжалваното съдебно решение и в крайна сметка от рамките на посочената жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на представения от EUIPO доказателствен материал следва да се констатира, че в подадената от нея молба е доказано в достатъчна степен, че жалбата повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>По изложените съображения обжалването трябва да се допусне изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съгласно член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник, когато изцяло или частично се допусне обжалване с оглед на критериите по член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, производството продължава по реда на членове 171—190а от този правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В съответствие с член 137 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Съответно, щом уважава молбата за допускане на обжалване, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (състав по допускането на обжалване) определи:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Допуска обжалване по делото.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Не се произнася по съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.ORDER><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></ORDER>