ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. COLLINS
представено на 31 март 2022 година(1)
Дело C‑18/21
Uniqa Versicherungen AG
срещу
VU
(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Възражение — Член 16, параграф 2 — 30‑дневен срок за подаване на възражение срещу европейската заповед за плащане — Член 20 — Преглед в изключителни случаи след изтичането на срока по член 16, параграф 2 — Член 26 — Връзка с националното процесуално право — Национална правна уредба относно Ковид-19, с която се прекъсват всички процесуални срокове по граждански дела от 21 март 2020 г. до 30 април 2020 г.“
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до европейска заповед за плащане, издадена по искане на Uniqa Versicherungen AG срещу VU по силата на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане(2). С него се иска тълкуване на член 16, параграф 2, член 20 и член 26 от този регламент.
2. Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 възражението срещу европейска заповед за плащане се изпраща в 30‑дневен срок от връчването на заповедта, а при липсата на възражение последната подлежи на изпълнение(3). Длъжник, който не подаде възражение в 30‑дневния срок, има право при определени изключителни обстоятелства да поиска преглед на заповедта съгласно член 20 от Регламент № 1896/2006. По силата на член 26 от Регламент № 1896/2006 процесуалните въпроси, които не са изрично разгледани в този регламент, се регулират от националното законодателство.
3. В пика на пандемията от Ковид-19 през първото тримесечие на 2020 г. Република Австрия приема законодателство, с което се прекъсват всички процесуални срокове по граждански дела от 21 март 2020 г. до 30 април 2020 г. С преюдициалното си запитване от 27 ноември 2020 г., подадено в секретариата на Съда на 12 януари 2021 г., Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) иска да се установи дали членове 20 и 26 от Регламент № 1896/2006 допускат такова национално законодателство.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза — Регламент № 1896/2006
4. Съображение 9 от Регламент № 1896/2006 определя неговата цел по следния начин:
„[…] да се опростят, ускорят и намалят разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаване на процедура за европейска заповед за плащане […] в държавите членки, като се определят минималните стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата членка по привеждането в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение“.
5. Съображение 24 от Регламента гласи:
„Възражение, подадено в срок, следва да прекрати процедурата за европейска заповед за плащане и следва да доведе до автоматично прехвърляне на делото към [общото] гражданско производство, освен ако [молителят] не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай […]“.
6. Съображение 25 от Регламента гласи:
„След изтичането на срока за внасяне на възражение в някои изключителни случаи [длъжникът] следва да има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане. Прегледът в изключителни случаи не следва да означава, че на [длъжника] се дава нова възможност за оспорване на вземането. По време на процедурата за преглед основанията на вземането не следва да бъдат оценявани извън основанията, произтичащи от изключителните обстоятелства, на които се е позовал [длъжникът]. Другите изключителни обстоятелства биха могли да включват положението, при което европейската заповед за плащане е била обоснована с неистинска информация, предоставена в исковата молба“.
7. Съгласно съображение 29 от Регламента последният има за цел „създаване на бърз и ефективен механизъм за събиране по съдебен ред на безспорни парични вземания в Европейския съюз“.
8. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 гласи:
„Целта на настоящия регламент е:
а) да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане;
[…]“.
9. Параграфи 1 и 2 от член 16, озаглавен „Възражение срещу европейската заповед за плащане“, предвиждат:
„1. [Длъжникът] може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, което му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.
2. Възражението се изпраща в 30‑дневен срок от връчването на заповедта на [длъжника]“.
10. Член 17, параграф 1 от посочения регламент гласи:
„Ако възражението е [подадено] в крайния срок по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на [общото] гражданско производство, освен ако [молителят] не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.
[…]“.
11. Член 18, параграф 1 от посочения регламент предвижда:
„Ако в срока по член 16, параграф 2, като се вземе предвид подходящ срок за получаване на възражението, не е подадено възражение до съда по произход, съдът по произход обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж, изложен в приложение VII. Съдът проверява датата на връчване“.
12. Член 20 от Регламент № 1896/2006, озаглавен „Преглед в изключителни случаи“, гласи:
„1. След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът]има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато:
а) i) заповедта за плащане е била връчена по един от начините, предвидени в член 14,
и
ii) връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна,
или
б) [длъжникът] е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна,
при условие че и в двата случая той действа незабавно.
2. След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът] също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства.
3. Ако съдът отхвърли молбата на [длъжника] на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.
Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна“.
13. Член 26 от Регламент № 1896/2006, озаглавен „Връзка с националното процесуално право“, гласи:
„Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство“.
Б. Австрийското право
14. Член 1, параграф 1, първо и второ изречение от австрийския Bundesgesetz betreffend Begleitmaßnahmen zu COVID‑19 in der Justiz „1. COVID‑19-JuBG“ (Федерален закон за съпътстващите мерки в съдебната система във връзка с Ковид-19, наричан по-нататък „националният закон във връзка с Ковид-19“)(4), гласи:
„Производства по граждански дела
Прекъсване на сроковете
[…] В съдебните производства всички процесуални срокове, чийто начален момент попада в периода след влизането в сила на този закон, както и процесуалните срокове, които още не са изтекли до влизането в сила на този закон, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. Те започват да текат отначало на 1 май 2020 г. […]“.
III. Фактите в главното производство и преюдициалният въпрос
15. На 6 март 2020 г. първата инстанция — Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Виенски районен съд по търговски дела, Австрия), издава европейска заповед за плащане по искане на Uniqa Versicherungen. На 4 април 2020 г. заповедта е връчена на VU, който пребивава във Федерална република Германия. На 18 май 2020 г. е подадено възражение срещу заповедта. Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Виенски районен съд по търговски дела, Австрия) отхвърля възражението с мотива, че не е подадено в 30‑дневния срок, предвиден в член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006.
16. Въззивната инстанция, Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена), отменя първоинстанционното определение. Този съд приема, че съгласно член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 срокът за подаване на възражение по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 е прекъснат. Съгласно този закон всички процесуални срокове по граждански дела, започнали да текат на 22 март 2020 г. или след това до края на 30 април 2020 г., се прекъсват и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало.
17. Uniqa Versicherungen подава ревизионна жалба против решението на Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена). С нея то моли да бъде потвърдено първоинстанционното определение.
18. Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) подчертава, че в австрийската правна доктрина са застъпени противоположни становища по въпроса дали член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 важи за 30‑дневния срок за подаването на възражение по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, или вследствие на член 20 от този регламент националният закон във връзка с Ковид-19 е неприложим. Част от доктрината поддържа, че член 20 от Регламент № 1896/2006 урежда форсмажорни или изключителни обстоятелства като например кризата, предизвикана от Ковид-19. Следователно прилагането на националното право било недопустимо. Друго становище гласи, че процедурата за преглед по член 20 от Регламент № 1896/2006 не влече неприложимост на член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19. Член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 уреждал само продължителността на срока за възражение. Евентуалното прекъсване на този срок не било уредено, така че съгласно член 26 от Регламент № 1896/2006 по този въпрос се прилагало националното право. Член 20, параграф 1, буква б) от Регламент № 1896/2006 осигурявал само справедливо решение в отделния случай. Той не съдържал обща уредба за изключителни обстоятелства като кризата с Ковид-19.
19. Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [националния закон за във връзка с Ковид-19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?“.
IV. Производството пред Съда
20. Uniqa Versicherungen, VU, гръцкото и австрийското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.
21. Uniqa Versicherungen, френското и австрийското правителство, както и Комисията участват в съдебното заседание, проведено на 19 януари 2022 г.
V. По преюдициалния въпрос
22. С въпроса си Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) иска да се установи дали членове 20 и 26 от Регламент № 1896/2006 не допускат в условията на пандемията от Ковид-19 приемането на национална мярка, която цели прекъсването на 30‑дневния срок за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане, предвиден в член 16, параграф 2 от този регламент.
23. Преди анализа на поставения преюдициален въпрос, следва да се разгледа досегашната практика на Съда във връзка с Регламент № 1896/2006, и по-специално с членове 16, 20 и 26 от този регламент.
А. Общ преглед на Регламент № 1896/2006 и на свързаната с него практика на Съда
24. Целта на Регламент № 1896/2006 е да се опростят, ускорят и намалят разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаване на процедура за европейска заповед за плащане(5). Той въвежда унифициран механизъм за събиране на задължения при еднакви условия за кредиторите и за длъжниците в рамките на целия Европейски съюз, като едновременно с това предвижда прилагане на процесуалното право на държавите членки по отношение на всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в него. По този начин Регламент № 1896/2006 гарантира еднакви условия за кредиторите и за длъжниците в Европейския съюз(6).
25. Член 2, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 предвижда достъпа до процедурата за европейска заповед за плащане при дела по трансгранични спорове. Съгласно член 3, параграф 1 от този регламент спорът се счита за трансграничен, когато поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд(7). В настоящия случай Uniqa Versicherungen сезира австрийските граждански съдилища. VU пребивава във Федерална република Германия. Следователно е налице трансграничен спор по смисъла на Регламент № 1896/2006.
26. Процедурата за европейска заповед за плащане, въведена с Регламент № 1896/2006, е безспорно производство. Националният съд, сезиран с молба за издаване на такава заповед, се произнася по нея изключително въз основа на нейното съдържание. Длъжникът не се уведомява за образуваното производство(8). Следователно той може да узнае за наличието и съдържанието на предявеното срещу него вземане едва в момента на връчването на заповедта. Като се има предвид едностранният по същество характер на процедурата за европейска заповед за плащане, Съдът подчертава, че е особено важно да се спази правото на защита(9).
27. След като европейската заповед за плащане е връчена, длъжникът се уведомява, че има възможност(10) да плати на молителя сумата, посочена в заповедта, или да се противопостави на заповедта съгласно член 16 от Регламент № 1896/2006, като подаде до съда по произход(11) възражение в 30‑дневен срок от връчването на заповедта за плащане. Не е необходимо да се указват причините за възражението(12), тъй като то не осигурява рамка на защитата по същество, а само дава възможност на длъжника да оспори вземането(13). Възражението е стандартното средство за прекратяване на процедурата за европейска заповед за плащане, тъй като води до автоматично прехвърляне на делото към общото гражданско производство, освен ако молителят не поиска изрично прекратяването на производството(14). Както посочва гръцкото правителство в писменото си становище, с подаването на възражение безспорното вземане по смисъла на Регламент № 1896/2006 престава да съществува. Възможността за подаване на възражение е замислена като компенсация на факта, че въведената с Регламент № 1896/2006 система не предвижда участието на длъжника. С упражняването на тази възможност то може да оспори вземането след издаването на съответната европейска заповед за плащане(15).
28. След като изтече 30‑дневният срок за подаване на възражение, прегледът на европейската заповед за изпълнение е възможен само в „изключителни случаи“(16), предвидени изчерпателно в член 20 от Регламент № 1896/2006(17). Освен това искането на длъжника за спиране на изпълнението на европейска заповед за плащане съгласно член 23 от Регламент № 1896/2006 би било уважено само при изключителни обстоятелства. Следователно, както подчертава гръцкото правителство в своето писмено становище, изтичането на 30‑дневния срок по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 може да доведе до тежки и необратими последици за длъжника.
29. Съгласно член 20, параграф 1, буква б) от Регламент № 1896/2006 длъжникът има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства(18) или ако са изпълнени три кумулативни условия. Първо, трябва да са налице извънредни обстоятелства, поради които длъжникът е бил възпрепятстван да оспори вземането в предвидения за целта срок; второ, трябва да липсва вина у длъжника; и трето, той трябва да действа незабавно(19). Освен това член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 предвижда, че при неспазване на срока за подаване на възражение преглед на европейска заповед за плащане може да се извърши, когато тя очевидно е била издадена погрешно с оглед на изискванията, предвидени в този регламент, или в резултат на други извънредни обстоятелства(20).
30. Като се има предвид, че процедурата за преглед е възможна само в изключителни случаи, Съдът е приел, че член 20 от Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува стриктно(21). Освен това, както е посочено в съображение 25 от Регламент № 1896/2006, предвидената в член 20 от този регламент възможност за преглед на заповедта не дава на длъжника втора възможност за оспорване на вземането(22). Ако компетентният съд в държавата членка по произход отхвърли молбата за преглед, подадена от длъжника на основание член 20, параграф 1, буква б) или член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, европейската заповед за плащане остава в сила. Ако компетентният съд в държавата членка по произход обаче прецени, че прегледът е основателен, европейската заповед за плащане е невалидна.
31. Следователно процедурата за преглед по член 20 от Регламент № 1896/2006 не цели да замести процедурата по член 16. Двете процедури са напълно различни по своето естество. Длъжникът има абсолютното право да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане в срока по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006. Не е нужно да се указват причини за възражението. Обратно, процедурата за преглед по член 20 от Регламент № 1896/2006 намира приложение в строго ограничен кръг от „изключителни случаи“ и само след като изтече срокът по член 16, параграф 2.
32. Освен това длъжникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва стандартен формуляр, който му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане. Обратно, длъжникът трябва да поиска преглед на европейската заповед за плащане пред компетентния съд в държавата членка по произход и за тази цел Регламент № 1896/2006 не предвижда стандартен формуляр.
33. Съгласно член 26 от Регламент № 1896/2006 към всички процесуални въпроси, които не са изрично уредени в Регламента, „се прилага от националното законодателство“. В такива случаи прилагането на Регламента по аналогия е изключено(23). В това отношение, видно от съображение 9 от Регламент № 1896/2006, същият определя минималните стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата членка по привеждане в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение на европейската заповед за плащане. Следователно Регламент № 1896/2006 не урежда изчерпателно процедурата за събирането на безспорни парични вземания посредством европейска заповед за плащане. Освен това член 26 от Регламент № 1896/2006 възприема принципите на субсидиарност и пропорционалност(24).
Б. Анализ на преюдициалния въпрос
34. Запитващата юрисдикция, както и австрийското правителство в своето писмено становище посочват, че целта на общото прекъсване на сроковете, въведено с член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19, е да се гарантира своевременно яснота и правна сигурност на всички страни в съдебни производства и техните представители при извънредната ситуация с пандемията от Ковид-19, по време на която общественият живот и дейности бяха сведени до минимум. Предвид последиците от вируса и карантинните мерки, предприети за ограничаване на разпространението му, включително избягването на физически контакт във възможно най-голяма степен, е предвидено, че съдебният персонал, правните съветници и страните няма да могат да извършват ежедневната си дейност както обикновено. Ето защо австрийският законодател прекъсва сроковете общо и без оглед на отделните случаи.
35. Като предвижда прекъсване на всички процесуални срокове по граждански дела, включително уредените в нормативните актове на Съюза, член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 има много широк обхват. Въпреки това от преписката по делото е видно, че въпросната мярка се прилага за процесуални срокове, които все още не са изтекли към датата на влизането ѝ в сила, като ги прекъсва за близо пет седмици. Както посочва Комисията в писменото си становище, въпросната мярка не възобновява вече изтекли срокове и няма никакво друго обратно действие. Освен това в съдебното заседание австрийското правителство потвърждава, че не е приемало други мерки за прекъсване на срокове в резултат на пандемията от Ковид-19.
36. Член 16 от Регламент № 1896/2006 не предвижда прекъсване или удължаване на посочения в тази разпоредба срок. Той просто установява 30‑дневния срок, който започва да тече от датата на връчване на заповедта на длъжника(25). VU не е спазил 30‑дневния срок за подаване на възражение, предвиден в член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006. Следователно получената от Uniqa Versicherungen европейска заповед за плащане по принцип подлежи на изпълнение съгласно член 18 от този регламент.
37. На пръв поглед член 16 от Регламент № 1896/2006, изглежда, не предвижда мярка като член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19, с която общо се прекъсват или спират срокове. Всъщност, както австрийското правителство и VU посочват в писмените си становища, Регламент № 1896/2006 не предвижда никакво — било то общо или друго — прекъсване или спиране на срокове, например смърт или загуба на процесуалната правоспособност на страна, или пък откриване на производство по несъстоятелност/неплатежоспособност. Ето защо това правителство и VU поддържат, че прекъсването или спирането на срокове при такива обстоятелства трябва да се уреждат от националното право.
38. В тази връзка може да се отбележи, че срокът за подаване на възражение, предвиден в член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, всъщност може и да не е еднакъв във всички държави членки. Съгласно съображение 28 от Регламент № 1896/2006 при изчисляване на сроковете, предвидени в същия, се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове(26). Следователно се вземат предвид официалните празници на държавата членка, в която се намира съдът, издаващ европейската заповед за плащане. Като се има предвид, че официалните празници в държавите членки не са еднакви, ще има разминавания, когато се определя точно на коя дата трябва да бъде подадено възражението.
39. Член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, който допуска преглед на европейската заповед за плащане, когато тя очевидно е била издадена погрешно, не е приложим към случая в главното производство. Първо, в преписката по делото няма данни, че издадената в полза на Uniqa Versicherungen европейска заповед за плащане е била издадена погрешно. Второ, и още по-важно е, че член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 установява критерии, които се прилагат при специфични случаи, докато член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 установява общо правило, приложимо към всички процесуални срокове по граждански дела.
40. Според мен общият характер на член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 извежда тази разпоредба извън обхвата на член 20, параграф 1, буква б) от Регламент № 1896/2006. Освен това последната разпоредба трябва да се тълкува стриктно(27). Лицата могат да се позовават на член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19, без да са длъжни да доказват, че са били възпрепятствани да подадат възражение срещу европейска заповед за плащане поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства(28). Този извод не се променя от факта, че има отделни случаи, в които в резултат от пандемията от Ковид-19 длъжникът действително може да се позове на форсмажорни или извънредни обстоятелства на основание на член 20, параграф 1, буква б) от Регламент № 1896/2006, когато не е подал възражение в срок.
41. Като се има предвид, че член 16, параграф 2, член 20, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 не предвиждат общо прекъсване на срока по член 16, параграф 2 от този регламент, възниква въпросът дали тези или която и да е от останалите разпоредби на Регламент № 1896/2006 не изключват въвеждането на обща мярка като тази по член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19.
42. Според мен не. Видно от съображение 9 и от член 26 от Регламент № 1896/2006, същият няма за цел да хармонизира изчерпателно процедурните правила, уреждащи европейската заповед за плащане(29). Регламент № 1896/2006 по-скоро определя минималните стандарти за осигуряване на признаването и изпълнението на заповедите за плащане, издадени в други държави членки, без да е необходимо предварително каквото и да е междинно производство в държавата членка по привеждане в изпълнение. Ето защо считам, че общото прекъсване на сроковете поради пандемията от Ковид-19 е процесуален въпрос, който не е уреден в Регламент № 1896/2006. Затова съгласно член 26 от същия регламент този въпрос следва да се урежда от националното право(30).
43. Националните процесуални правила, приети в съответствие с член 26 от Регламент № 1896/2006, не трябва да са дискриминационни, а оттам и по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право, или да възпрепятстват постигането на преследваните с този регламент цели(31).
44. Изглежда, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, че член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 не е бил нито пряко, нито косвено дискриминационен, тъй като се е прилагал за всички процесуални срокове по граждански дела независимо на какво правно основание са почнали да текат. Всъщност, както посочва австрийското правителство в съдебното заседание, като се има предвид наличието на успоредни процедури на национално ниво, обслужващи същата цел като европейската заповед за плащане, би възникнало забранено различно третиране, ако австрийското законодателство беше предвидило прекъсване на сроковете за националните процедури, без да предвиди идентични правила за сроковете по Регламент № 1896/2006.
45. Освен това според мен мярка като член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 не противоречи на целите на Регламент № 1896/2006, тъй като общото прекъсване на сроковете не въвежда допълнителни процесуални стъпки с оглед на признаването и изпълнението на европейската заповед за плащане. Единният механизъм, създаден с Регламент № 1896/2006, остава непроменен. Въпросната национална мярка не е въвела допълнителни процесуални тежести за молителите. Нейната цел е била единствено да гарантира, че срокът за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане ще бъде прекъснат за ограничен период в разгара на пандемията от Ковид-19. По този начин националният законодател е осигурил ефективното прилагане на Регламент № 1896/2006, като е запазил подходящо равновесие между установените със същия регламент процесуални интереси на молителите и длъжниците, гарантирайки правата и на двете страни.
46. Освен това целите на Регламент № 1896/2006 не могат да бъдат постигнати чрез подкопаване на гарантираното от член 47 от Хартата право на защита на адресатите на европейска заповед за плащане(32). Както вече беше посочено, предвид различното естество на двете процедури процедурата за преглед не замества процедурата за възражение(33). Освен това изходът от процедурата за преглед никога не може да бъде гарантиран. Обратно, процедурата за възражение гарантира, че вземанията няма да се считат за безспорни и по тях ще има произнасяне в рамките на общото гражданско производство, като по този начин се защитава правото на длъжника на ефективен достъп до правосъдие. Извънредният и непредвидим характер на пандемията от Ковид-19 засегна всички по един или друг начин. Необходимостта длъжниците да прибягват до процедурата за преглед в условията на пандемия от Ковид-19 би ги натоварила особено много. Накрая, австрийското правителство обосновава приемането на член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 с мотива, че ако длъжниците прибягват често до процедурата за преглед, това би могло да доведе до увеличаване на броя на заведените пред съдилищата дела и по този начин да засегне доброто правораздаване в разгара на пандемията от Ковид-19(34).
47. Режимът, създаден с Регламент № 1896/2006, предвижда, че достъпът до процедурата за възражение е от решаващо значение за да се постигне справедлив и честен баланс между страните и да се гарантира зачитане на правото на защита на адресатите на европейска заповед за плащане. Според мен, ако на адресатите на европейска заповед за плащане не бъде гарантирана ефективна възможност да подадат възражение срещу нея, така че да бъдат изслушани пред съд в ситуации, настъпили в резултат на пандемията от Ковид-19, това може да наруши крехкото равновесие, което Регламент № 1896/2006 постига между молителите и длъжниците, и така да представлява нарушение на член 47 от Хартата(35).
48. Предвид даденото от запитващата юрисдикция обяснение на целите и обхвата на член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид-19 изглежда, че тази мярка е преследвала легитимна цел от общ интерес. Близо петседмичният период на прекъсване(36), предоставен в разгара на пандемията от Ковид-19 през 2020 г., е кратък, като се имат предвид сериозността на кризата в общественото здравеопазване и общата несигурност по онова време. Началната и крайната дата на прекъсването са определени ясно и прозрачно. Следователно въпросната мярка зачита принципа на пропорционалност и запазва правната сигурност, насърчавайки по този начин доброто правораздаване.
VI. Заключение
49. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на въпроса, отправен от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), по следния начин:
„Членове 16, 20 и 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане допускат в условията на пандемията от Ковид-19 приемането на национална мярка, която прекъсва 30‑дневния срок за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане, предвиден в член 16, параграф 2 от този регламент“.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 OB L 399, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108.
3 Вж. член 18, параграф 1 от Регламент № 1896/2006.
4 Публикуван на 21 март 2020 г. в редакцията от 4. COVID‑19-Gesetz (Bundesgesetzblatt (Федерален държавен вестник (BGBl) I 24/2020) в сила към момента на връчване на европейската заповед за плащане на VU на 4 април 2020 г.
5 Вж. член 1 във връзка със съображения 9 и 29 от Регламент № 1896/2006. Решение от 19 декември 2019 г., Bondora (C‑453/18, EU:C:2019:1118, т. 36). Съдът приема, че от анализа на съображения 8 и 10 от Регламент № 1896/2006 във връзка с член 26 от същия следва, че с него се установява процедура за европейска заповед за плащане, която представлява допълнително и факултативно средство за молителя, като нито замества, нито хармонизира съществуващите механизми за събиране по съдебен ред на безспорни вземания по националното законодателство. Решение от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 53).
6 Решения от 13 декември 2012 г., Szyrocka (C‑215/11, EU:C:2012:794, т. 30), от 13 юни 2013 г., Goldbet Sportwetten (C‑144/12, EU:C:2013:393, т. 28), и от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 53).
7 Вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Bondora (C‑453/18, EU:C:2019:1118, т. 35).
8 Член 7 от Регламент № 1896/2006 предвижда изчерпателно изискванията относно съдържанието и формата на молбата за издаване на европейска заповед за плащане. Решение от 13 декември 2012 г., Szyrocka (C‑215/11, EU:C‑2012:79, т. 25—32). Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, може обаче да поиска от кредитора допълнителна информация за договорните клаузи, на които се позовава в подкрепа на въпросното вземане, за да упражни служебно контрол относно евентуално неравноправния характер на тези клаузи. Решение от 19 декември 2019 г., Bondora (C‑453/18, EU:C:2019:1118, т. 54). По този начин изчерпателният характер на член 7 от Регламент № 1896/2006 не позволява на кредиторите да заобиколят изискванията, произтичащи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) или член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) относно защитата на потребителите.
9 Решение от 6 септември 2018 г., Catlin Europe (C‑21/17, EU:C:2018:675, т. 44 и 45). Cyril Nourissat окачествява процедурата като „impitoyable“ („безпощадна“). Вж. Nourissat, C. Nouveau refus de la Cour de justice de caractériser des circonstances exceptionnelles en matière de réexamen, Procédures 2016, nº 1 р. 29.
10 Вж. член 12, параграф 3 от Регламент № 1896/2006. Ако не бъдат спазени минималните изисквания за връчване на европейската заповед за плащане по Регламент № 1896/2006, Съдът е приел, че би било застрашено равновесието между преследваните с този регламент цели за бързина и ефективност, от една страна, и за зачитане на правото на защита, от друга страна. Решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 37). При такива обстоятелства заповедта не подлежи на изпълнение, процедурата за възражение по член 16 от Регламент № 1896/2006 не се прилага и срокът за подаване на възражение от длъжника не започва да тече. Решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 41—43 и 48). Вж. също решение от 6 септември 2018 г., Catlin Europe (C‑21/17, EU:C:2018:675, т. 53). От това следва, че процедурата за преглед по член 20 от Регламент № 1896/2006 също не се прилага. Решения от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 43 и 44), и от 6 септември 2018 г., Catlin Europe (C‑21/17, EU:C:2018:675, т. 54).
11 Съгласно член 5, параграф 4 от Регламент № 1896/2006 „съд по произход“ означава съдът, който издава европейската заповед за плащане.
12 Вж. член 16, параграф 3 от Регламент № 1896/2006. Вж. също решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 40).
13 Решение от 13 юни 2013 г., Goldbet Sportwetten (C‑144/12, EU:C:2013:393, т. 40).
14 Решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 38). Вж. в този смисъл съображение 24 от Регламент № 1896/2006. В точка 39 от решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144), Съдът посочва, че щом като „вземанията, за които е издадена европейска заповед за плащане, са оспорени с възражение, особеното производство, уредено в Регламент № 1896/2006, вече не се прилага, доколкото съгласно член 1, параграф 1, буква а) от посочения регламент същият има за цел само „да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания“.
15 Решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 28 и цитираната съдебна практика).
16 Решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 29).
17 Решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics и Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 44).
18 При условие че длъжникът действа незабавно.
19 Определение от 21 март 2013 г., Novontech-Zala (C‑324/12, EU:C:2013:205, т. 24).
20 Решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 30).
21 Вж. по аналогия решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 31).
22 Вж. по аналогия решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 48). В това решение Съдът приема, че след изтичане на 30‑дневния срок по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 длъжникът няма право да иска преглед на заповедта за плащане съгласно член 20 от този регламент на основание, че липсва компетентност на съда по произход, тъй като е налице клауза за предоставяне на компетентност. При положение че длъжникът е трябвало да бъде запознат с наличието на такава клауза, Съдът приема, че същият е имал възможност да повдигне този въпрос в рамките на процедурата за възражение. След това той не може да твърди, че заповедта за плащане е издадена погрешно в резултат на извънредни обстоятелства.
23 Решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics and Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 45).
24 Вж. също съображение 29 от Регламент № 1896/2006.
25 Вж. обаче член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 2007 г., стр. 1), съгласно който съдът или правораздавателният орган може да удължи някои от предвидените в този регламент срокове при извънредни обстоятелства, ако това е необходимо за защита на правата на страните. Вж. също член 45 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (OB L 189, 2014 г., стр. 59) и съображение 37 от същия регламент. Тези разпоредби улесняват възможността за отклоняване от указаните в посочените регламенти срокове, когато не е възможно за съда или участващия орган да ги спазят и когато отклонението е обосновано от изключителни обстоятелства. В решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки) (C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 55) Съдът приема, че съдебните ваканции не са „изключителни обстоятелства“ по смисъла на член 45 от Регламент № 655/2014. Вж. също член 14, параграф 3 от Регламент № 861/2007, който гласи, че ако при извънредни обстоятелства съдът или правораздавателният орган не може да спази определени срокове, предвидени в този регламент, той предприема изискуемите съгласно посочените разпоредби стъпки възможно най-скоро. Тези разпоредби, които оправомощават съдилищата да удължават ad hoc срокове при изключителни обстоятелства, липсват в Регламент № 1896/2006.
26 OВ L 124, 1971 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 16.
27 Вж. точка 30 от настоящото заключение. Видно от решение от 4 септември 2014 г., eco cosmetics and Raiffeisenbank St Georgen (C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 45), абстрактното и общо прилагане по аналогия на член 20, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 е изключено в случаи, които възникват вследствие на пандемията от Ковид‑19.
28 Например заболяване или карантинни мерки.
29 Вж. по аналогия член 19 и член 21, параграф 1 от Регламент № 861/2007 и член 46, параграф 1 от Регламент № 655/2014.
30 В писменото си становище Uniqa Versicherungen изтъква, че ако законодателят на Съюза е искал 30‑дневният срок да може да бъде прекъсван поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, той е щял да предвиди тази възможност. Този довод обаче не отчита член 26, който изрично предвижда, че всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в Регламент № 1896/2006, се регулират от законодателствата на държавите членки.
31 Макар член 26 от Регламент № 1896/2006 специално да предвижда прилагането на националното законодателство, общоприето е, че ако в правото на Съюза няма правила, уреждащи определени процесуални въпроси, такива трябва да се установят във вътрешния правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия, при условие че тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност). Вж. в този смисъл решение от 17 март 2016 г., Bensada Benallal (C‑161/15, EU:C:2016:175, т. 24 и цитираната съдебна практика).
32 Вж. по аналогия решение от 6 септември 2018 г., Catlin Europe (C‑21/17, EU:C:2018:675, т. 33 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 22 октомври 2015 г., Thomas Cook Belgium (C‑245/14, EU:C:2015:715, т. 41).
33 Вж. точки 26—32 от настоящото заключение.
34 Например поради натрупването на нерешените дела като пряк резултат от мерките, наложени за справяне с пандемията.
35 По принцип строгото прилагане на сроковете в контекста на извънредни обстоятелства може да представлява нарушение на член 47 от Хартата. Вж. по аналогия решение на Европейския съд по правата на човека от 1 април 2010 г. Георгий Николаевич Михайлов с/у Русия (CE:ECHR:2010:0401JUD000454304, §57).
36 Според мен член 1, параграф 1 от националния закон във връзка с Ковид‑19 не е променил 30‑дневния срок, предвиден в член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, а само го е прекъснал за предварително определен период.