<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-181/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CC0181</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:467">EU:C:2017:467</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на P. Mengozzi — Дело C‑181/16</HT></P><P><HT TYPE="SC">Gnandi</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Mengozzi</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170615">15 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑181/16</HT></P><P>Sadikou Gnandi</P><P>срещу</P><P>État belge</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет) (Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/115/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой</KEYWORD><KEYWORD>Заповед за напускане на страната</KEYWORD><KEYWORD>Издаване още с отхвърлянето на молбата за убежище и преди изчерпването на средствата за съдебна защита</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и на член 5 и член 13, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>С преюдициалния си въпрос белгийският Conseil d’État (Държавен съвет) (Белгия) по същество иска от Съда да установи дали принципът на забрана за връщане (non-refoulement) и правото на ефективни средства за правна защита допускат спрямо търсещо убежище лице да се издаде решение за връщане по смисъла на Директива 2008/115 още с отхвърлянето на молбата му за международна закрила на първа инстанция, тоест преди изчерпването на съществуващите за него средства за съдебна защита срещу отхвърлянето на молбата му.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2005/85/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 7 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="326" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2005">ОВ L 326, 2005 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Кандидатите [за убежище] могат да останат в държавата членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава III. Това право за оставане в държавата членка не представлява право на пребиваване[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>В параграф 2 от този член са предвидени тесни хипотези на изключение от правилото по параграф 1. Тези хипотези не са налице в главното производство.</P></NOTE>].</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 39, параграф 1 от тази директива възлага на държавите членки задължението да гарантират правото на ефективна защита на търсещите убежище лица. Параграф 3 от тази разпоредба гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Държавите членки предвиждат при необходимост правила, които съответстват на техните международни задължения, свързани със:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>въпроса, дали в резултат на средството за защита съгласно параграф 1 се дава възможност на кандидатите да останат в съответната държава членка до решаване на техните случаи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>възможността за правни средства за защита или предпазни мерки, ако средството за защита съгласно […] параграф 1 няма действие по отношение на възможността кандидатът да остане в държавата членка до решаване на случая. […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Директива 2005/85 е отменена и заменена с Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. Член 46, параграф 5 от последно посочената директива предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>държавите членки позволяват на кандидатите да останат на територията, докато изтече срокът, в който те [могат да] упражнят правото си на ефективна защита, и когато това право е упражнено в рамките на този срок[,] в очакване на резултата от защитата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. Тази разпоредба обаче не е приложима ratione temporis към фактите по спора, разглеждан в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Съгласно член 52, първа алинея от Директива 2013/32 към молбите за международна закрила, подадени преди <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE>, се прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети въз основа на Директива 2005/85.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2008/115</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 гласи, че тя се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3, точки 2, 4 и 5 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>незаконен престой<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка;</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>решение за връщане<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> е административно или съдебно решение или друг акт, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или постановява задължение за връщане;</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.005"><NO.PARAG>5)</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>извеждане<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата членка<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 5 от Директива 2008/115 задължава държавите членки при прилагането ѝ да спазват принципа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>non-refoulement<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 6 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Решение за връщане<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и параграфи 1—6 от него предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="006.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не препятства държавите членки да приемат решение за прекратяване на законния престой, заедно с решение за връщане […] в рамките на едно административно или съдебно решение или акт, съгласно националното им законодателство, без да се засягат процедурните гаранции, предвидени в глава III и в други приложими разпоредби на общностното и националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 8 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Извеждане<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и параграф 3 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Държавите членки могат да приемат отделно административно или съдебно решение или акт за постановяване на извеждането<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 9 от Директивата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Отлагане на извеждането<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Държавите членки отлагат извеждането:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>когато това би нарушило принципа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>или</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за продължителността на разрешено спиране на изпълнението в съответствие с член 13, параграф 2<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 12, параграф 1 от Директива 2008/115 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Решенията за връщане […] се издават в писмена форма и посочват фактическите и правните основания, както и информация относно съществуващите правни средства за защита.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 13, параграфи 1 и 2 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Засегнатият гражданин на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на решенията, свързани с връщане, посочени в член 12, параграф 1, пред компетентен съдебен или административен орган, или пред компетентен орган, съставен от членове, които са безпристрастни и чиято независимост е гарантирана.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Посоченият в параграф 1 орган има правомощието да преразглежда решенията за връщане, посочени в член 12, параграф 1, включително възможността за временно спиране на принудителното им изпълнение, освен ако временното спиране не е вече приложимо съгласно националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 39/70, алинея 1 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея (Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, l’établissement, le séjour et l’éloignement des étrangers, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Законът от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Освен в случай на съгласие от страна на заинтересованото лице мерките извеждане от страната и връщане на чужденеца не подлежат на принудително изпълнение, докато тече срокът за обжалване и по време на разглеждането на жалбата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 52/3, параграф 1, алинеи 1 и 2 от този закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Когато главният комисар за бежанците и лицата без гражданство [Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>CGRA<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>] остави без разглеждане молбата за убежище или откаже да признае статут на бежанец или да предостави статут на субсидиарна закрила на чужденеца и когато същият пребивава незаконно в Кралството, министърът или оправомощено от него лице незабавно издава заповед за напускане на страната на съответното основание по член 7, алинея 1, точки 1°—12°. […]</ALINEA><ALINEA>Когато Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците [Conseil du contentieux des étrangers, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>CCE<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>] отхвърли жалбата на чужденеца срещу решението на [CGRA] по член 39/2, параграф 1, точка 1°, а чужденецът пребивава незаконно в Кралството, министърът или оправомощено от него лице незабавно взема решение за продължаване на заповедта за напускане на страната, предвидена в алинея 1. […]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 75, параграф 2 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея (Arrêté royal du 8 octobre 1981 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Кралският указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Ако [CGRA] откаже да признае статут на бежанец и на субсидиарна закрила на чужденеца или остави без разглеждане молбата за убежище, министърът или оправомощено от него лице издава на заинтересованото лице заповед за напускане на страната съгласно член 52/3, параграф 1 от Закона [от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 111 от този кралски указ предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Когато до [CCE] е подадена жалба по общия ред, с която се иска произнасяне по съществото на спорния въпрос, […] общинската администрация издава на заинтересованото лице документ по образеца в приложение 35 по указание на министъра или оправомощено от него лице, ако тази жалба е подадена против решение, което би довело до извеждане на лицето от Кралството.</ALINEA><ALINEA>Този документ е с валидност три месеца, считано от датата на издаването му, а след това се продължава за по един месец до произнасянето по жалбата, посочена в предходната алинея<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Приложение 35 към посочения кралски указ е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Специален документ за пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и гласи, че лицето, на което е издаден този документ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>няма право, нито разрешение за пребиваване, но може да остане на територията на Кралството до постановяването на решение от страна на [CCE]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110414">14 април 2011 г.</DATE> г‑н Sadikou Gnandi, гражданин на Того и жалбоподател в главното производство, подава молба за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE> CGRA отхвърля тази молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> ответникът в главното производство — белгийската държава, разпорежда на жалбоподателя в главното производство да напусне страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство подава жалба до CCE против решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE>, с което се отхвърля молбата му за убежище. На същия ден жалбоподателят в главното производство подава до същата юрисдикция жалба срещу заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE>, като моли и да бъде спряно изпълнението на тази заповед.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20141031">31 октомври 2014 г.</DATE> CCE отхвърля жалбата срещу решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE> На <DATE ISO="20141119">19 ноември 2014 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение до Conseil d’État (Държавен съвет). На <DATE ISO="20151110">10 ноември 2015 г.</DATE> Conseil d’État (Държавен съвет) отменя посоченото съдебно решение и връща делото на CCE.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20150519">19 май 2015 г.</DATE> CCE отхвърля и жалбата против заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE>, по съображение че жалбоподателят в главното производство вече не разполага с процесуална легитимация. Тази юрисдикция в частност приема, че решението ѝ от <DATE ISO="20141031">31 октомври 2014 г.</DATE> слага край на процедурата по подадената от жалбоподателя в главното производство молба за убежище и че съответно жалбоподателят вече не е легитимиран да се позовава на качеството си на лице, подало молба за убежище, щом процедурата по тази молба е<?PAGE NO="6"?> приключила. Освен това посочената юрисдикция приема, че тъй като обжалваната заповед за напускане на страната не е принудително приведена в изпълнение, жалбоподателят е имал възможност да изложи доводите си пред CCE при обжалването на решението на CGRA за отхвърляне на молбата му за убежище и следователно вече няма право да изтъква нарушение на член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150602">2 юни 2015 г.</DATE> жалбоподателят в главното производство обжалва решението на CCE от <DATE ISO="20150519">19 май 2015 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция. В производството по тази касационна жалба запитващата юрисдикция отхвърля едно от повдигнатите възражения за недопустимост, като приема, че обжалваната заповед за напускане на страната е акт, който засяга неблагоприятно интересите на жалбоподателя. Според тази юрисдикция, макар на този етап да не подлежи на принудително изпълнение, заповедта задължава жалбоподателя да напусне страната. Освен това забраната за принудително изпълнение на заповедта е само временна и към принудително изпълнение ще може да се пристъпи веднага щом CCE евентуално отново отхвърли жалбата срещу решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В производството по касационната жалба белгийската държава повдига и второ възражение за недопустимост, също поради липса на правен интерес от обжалване, като в частност поддържа, че в случай на отмяна на заповедта за напускане на страната няма да има друг избор, освен отново да вземе същото решение. Всъщност приложимата в главното производство правна уредба я задължавала да издаде заповед за напускане на страната още с отхвърлянето на молбата за убежище от страна на CGRA, независимо дали решението за отхвърляне е влязло в сила или не. Г‑н Gnandi възразява, че налагането на задължение за напускане на страната още с отхвърлянето на молбата за убежище и съответно преди изчерпването на средствата за съдебна защита срещу отхвърлянето на тази молба е в противоречие с правото на Съюза, и в частност с правото на ефективни средства за защита и принципа на забрана за връщане (non-refoulement). Запитващата юрисдикция смята, че ако правото на Съюза не допуска издаване на заповед за напускане на страната преди окончателното приключване на процедурата по молбата за убежище, жалбоподателят ще разполага с необходимия правен интерес от касационно обжалване на спорното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от [Директива 2008/115] и в член 52/3, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> […] и член 75, параграф 2 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> […] още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата за предоставяне на убежище?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>След решението на запитващата юрисдикция да отправи този преюдициален въпрос до Съда, с решение от <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE> CCE отменя решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE>, с което се отхвърля молбата за убежище, и връща преписката на CGRA за ново произнасяне. На <DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE> CGRA издава ново решение, с което отхвърля молбата за убежище и което г‑н Gnandi отново обжалва пред CCE.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това, извън процедурата по молбата за убежище, с решение от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> на г‑н Gnandi е дадено разрешение за временно пребиваване на белгийска територия до <DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съгласно член 101 от Процедурния правилник Съдът изпраща искане за разяснения до запитващата юрисдикция, която отговаря с писмо от <DATE ISO="20170214">14 февруари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Г‑н Gnandi, белгийското и чешкото правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища съгласно член 23, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Устните становища на същите заинтересовани субекти, с изключение на Чешката република, са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170302">2 март 2017 г.</DATE> на основание член 62, параграф 1 от Процедурния правилник от белгийското правителство е поискано да представи някои документи. То ги представя на <DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Значението на отговора на преюдициалния въпрос за решаването на спора в главното производство</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Главният довод на белгийското правителство в писменото му становище е, че е отпаднало основанието за произнасяне по преюдициалния въпрос. То твърди, от една страна, че заповедта за напускане на страната е загубила действие вследствие от решението на CCE от <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE>, с което е отменено решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE>, съставляващо основанието за издаване на заповедта, и от друга страна, че г‑н Gnandi е получил разрешение за временно пребиваване в Белгия до <DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE> При тези условия отпадал предметът на спора в главното производство или най-малкото правният интерес на г‑н Gnandi от обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>По зададен от Съда въпрос за причините, поради които смята, че все още е необходим отговор на преюдициалния въпрос, включително предвид изтъкнатите от белгийското правителство обстоятелства, запитващата юрисдикция пояснява, че отмяната на решението за отхвърляне на молбата за убежище на г‑н Gnandi с решението на CCE от <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE> не поражда сама по себе си правни последици по отношение на заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Отмяната обаче води до възобновяване на процедурата пред CGRA по молбата за убежище на г‑н Gnandi, с оглед на което белгийските власти му издават разрешение за временно пребиваване в очакване на ново решение по молбата му за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция е съгласна, че разрешение за временно пребиваване като издаденото на г‑н Gnandi е акт в противоположен смисъл на заповедта за напускане на страната и съответно мълчаливо я отменя. Тя обаче отбелязва, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът посочва, че полезното действие на Директива 2008/115 може да изисква образуваната по реда на тази директива процедура за връщане да може да бъде възобновена от етапа, на който е била прекъсната поради подаването на молба за международна закрила, веднага щом тази молба бъде отхвърлена на първа инстанция. С оглед на това изискване за гарантиране на полезното действие на Директива 2008/115 според запитващата юрисдикция не може да се приеме, че заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> е загубила действие. Този акт би следвало отново да поражда действие от момента на втория отказ по молбата за убежище на г‑н Gnandi, издаден на <DATE ISO="20160630">30 юни 2016 г.</DATE>, за да е възможно възобновяване на процедурата за връщане от етапа, на който е била прекъсната.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните съдилища, чрез който Съдът им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>В този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meilicke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:332">EU:C:1992:332</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pringle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:756">EU:C:2012:756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В рамките на това сътрудничество сезираният със спора национален съд е в състояние най-добре да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lourenço Dias</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:327">EU:C:1992:327</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ritter-Coulais</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑152/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:123">EU:C:2006:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Все пак Съдът следва при необходимост да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност, и по-конкретно да прецени дали исканото тълкуване на правото на Съюза има връзка с действителността и с предмета на спора в главното производство, за да не му се налага да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В този смисъл вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811216">16 декември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Foglia</NAME.CASE> (<NO.CASE>244/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:302">EU:C:1981:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inspire Art</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:512">EU:C:2003:512</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако се окаже, че поставеният въпрос е явно ирелевантен за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920716">16 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lourenço Dias</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:327">EU:C:1992:327</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ritter-Coulais</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑152/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:123">EU:C:2006:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдът в частност приема, че няма основание за произнасяне по преюдициалното запитване, когато актът, който се обжалва в главното производство, е загубил действие вследствие от възникнали след отправянето на запитването обстоятелства, поради което е отпаднал предметът на спора в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110610">10 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mohammad Imran</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑155/11 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:387">EU:C:2011:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160303">3 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Euro Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:143">EU:C:2016:143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В разглеждания тук случай, що се отнася, първо, до последиците, които решението на CCE от <DATE ISO="20160311">11 март 2016 г.</DATE> да отмени отказа по молбата за убежище на г‑н Gnandi поражда по отношение на заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE>, запитващата юрисдикция само посочва, че въпросното решение не влече никакви правни последици за заповедта, но не мотивира становището си. Белгийското правителство пък обосновава твърдението си, че с обявяването на въпросното решение заповедта загубва действие, единствено с факта, че заповедта се основава на отрицателното решение на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В това отношение констатирам, че наистина в озаглавения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Основание за решението<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> раздел от заповедта за напускане на страната се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>на 26 [май] 2014 г. [CGRA] взема решение да не предостави статут на бежанец […]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Посочената дата не съвпада с датата, указана от запитващата юрисдикция и отбелязана върху копието от решението на CGRA, представено на Съда от белгийското правителство.</P></NOTE>, но същевременно в същия раздел се отбелязва, че заповедта за напускане на страната се издава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>съгласно член 7, алинея 1 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> […]<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> поради наличието на обстоятелствата, посочени в точка 1 от тази разпоредба, а именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>заинтересованото лице пребивава в Кралството, без да разполага с необходимите документи съгласно член 2 [от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>], и по-точно заинтересованото лице не притежава валиден паспорт с валидна виза<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Ето защо от заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> следва, че противно на поддържаното от белгийското правителство, заповедта е издадена не поради решението на CGRA, а поради незаконното пребиваване на г‑н Gnandi на белгийска територия. Наистина в съответствие с релевантните разпоредби на белгийското право при обстоятелствата по спора в главното производство тази<?PAGE NO="9"?> заповед е можела да бъде издадена едва след отхвърлянето на молбата за убежище на г‑н Gnandi от CGRA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Това невинаги е така. Всъщност в някои случаи, например в хипотезите по член 74/6, параграф 1bis от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, заповедта за напускане на страната се издава при подаването на молбата за убежище (вж. също член 52/3, параграф 2 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>).</P></NOTE>. Следователно отхвърлянето на тази молба е <HT TYPE="ITALIC">необходима предпоставка</HT> за издаването на заповедта. То обаче не е нейно основание, каквото, видно от текста на заповедта, е фактът на незаконното пребиваване на г‑н Gnandi.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Освен това обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната е издадена съгласно член 75, параграф 2 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE>, който препраща към член 52/3, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> Забелязвам обаче, че нито една от тези разпоредби не предвижда, че с евентуалната отмяна на решението на CGRA да не предостави статут на бежанец и с връщането на преписката на CGRA за ново произнасяне приетата въз основа на тези разпоредби заповед за напускане на страната загубва всякакво правно действие. Белгийското право извън това предвижда други хипотези, в които заповедта за напускане на страната може да съществува наред с молба за международна закрила и висяща процедура за предоставяне на статут на бежанец<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Например в случай на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>последващи<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> молби за убежище: вж. член 74/6, параграф 1bis от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE></P></NOTE>. Накрая бих искал да отбележа, че в подкрепа на твърденията си белгийското правителство не изтъква други разпоредби на националното право освен двата упоменати члена, нито някаква съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе не намирам за очевидно, че спорът в главното производство е останал без предмет след отмяната на решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE> При тези обстоятелства, да се възприеме тезата на белгийското правителство въпреки противоположното, макар и немотивирано становище на запитващата юрисдикция, би означавало да се поставят под съмнение съответните задачи на националния съд и на Съда в производството по член 267 ДФЕС. Наистина Съдът вече е имал случаи, в който е приемал, че липсва основание за произнасяне, въпреки че запитващата юрисдикция е поддържала своето преюдициално запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121022">22 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Šujetová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑252/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:653">EU:C:2012:653</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Antonio Gramsci Shipping и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑350/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1516">EU:C:2014:1516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Overseas Financial и Oaktree Finance</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:268">EU:C:2016:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130627">27 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Donna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:428">EU:C:2013:428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Стоилов и Ко</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:693">EU:C:2013:693</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това обаче неизменно са били случаи, в които отпадането на предмета на спора в главното производство или на преюдициалното запитване е било извън съмнение, така че при евентуално произнасяне по запитването Съдът очевидно е щял да се окаже в положение да отговаря на хипотетични или ирелевантни за спора в главното производство въпроси. Поради изложените по-горе съображения обаче не смятам, че и в настоящия случай е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до последиците, които издаденото на г‑н Gnandi временно разрешение за пребиваване поражда по отношение на заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE>, видно от отговора по искането за разяснения, според Conseil d’État (Държавен съвет) тълкуването на Директива 2008/115, дадено от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не допуска да се приеме, че издаването на такова разрешение води до мълчаливо оттегляне на заповедта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, бих искал да отбележа, че анализът на преюдициалния въпрос на Conseil d’État (Държавен съвет) изисква в частност да се прецени дали и при какви условия подходът, възприет от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), може да бъде приложен към спора в главното производство, така че отговорът на Съда по този въпрос остава от полза, пък било то и само в този аспект, за бъдещото решение на запитващата юрисдикция по спора в главното производство. От друга страна, бих искал да посоча, че от отговора по искането за разяснения не може да се заключи, че при прилагане само на националните норми Conseil d’État (Държавен съвет) непременно би стигнал<?PAGE NO="10"?> до извода, че обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната е загубила действие в резултат от издаването на разрешение за временно пребиваване на г‑н Gnandi, доколкото тази юрисдикция не споменава да е налице постоянна съдебна практика в този смисъл. Ето защо не е очевидно спорът в главното производство да е останал без предмет вследствие от издаването на такова разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Предвид всички изложени съображения не би могло да се поддържа, подобно на белгийското правителство, че отговорът на Съда по преюдициалния въпрос вече не е от полза за решаването на спора в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В началото следва да се подчертае, че както запитващата юрисдикция, така и всички заинтересовани субекти, представили становища пред Съда, са съгласни, че заповедта за напускане на страната от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>решение за връщане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на Директива 2008/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Аз съм на същото мнение. Заповедта отговаря на дефиницията по член 3, точка 4 от Директивата: тя е административен акт, с който престоят на г‑н Gnandi в Белгия е обявен за незаконен и той е задължен да напусне страната в указания срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑562/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2453">EU:C:2014:2453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обстоятелството, че съгласно член 39/70 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> заповедта временно не подлежи на принудително изпълнение, не се отразява на тази квалификация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали при обстоятелствата в главното производство са налице условията за издаване на такова решение за връщане и дали то не е издадено в нарушение на принципите на забрана за връщане (non-refoulement) и на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В това отношение ще припомня, че съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 същата се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка. Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/115, чийто текст е възпроизведен в точка 9 от настоящото заключение, за да може по отношение на гражданин на трета страна да бъде взето решение за връщане, той трябва да се намира в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>незаконен престой<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> на територията на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се провери дали при обстоятелствата в главното производство може да се приеме, че престоят на г‑н Gnandi на белгийска територия е бил незаконен по смисъла на Директива 2008/115, и дали белгийските власти са имали правото, ако не и задължението, да вземат решение за връщането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>незаконен престой<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> е дефинирано в член 3, точка 2 от Директива 2008/115, който е възпроизведен в точка 7 от настоящото заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Тъй като не е налице изрично препращане към националното право, това понятие трябва да се тълкува единствено въз основа на правото на Съюза (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101021">21 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Padawan,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и то въпреки че конкретната преценка дали е законен или незаконен престоят на даден гражданин на трета страна на територията на държава членка, може според случая да зависи и от прилагането на нормите на националното право на тази държава.</P></NOTE>. Тази дефиниция сочи, че незаконен е престоят на всеки гражданин на трета страна, който се намира на територията на държава членка, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване в нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160607">7 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Affum</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑47/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:408">EU:C:2016:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Съображение 9 от Директивата, което в това отношение препраща към Директива 2005/85, гласи, че престоят в държава членка на гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в нея, не следва да бъде считан за незаконен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от Директива 2005/85, който е бил в сила към момента на настъпването на фактите в главното производство, всъщност закрепва <HT TYPE="ITALIC">правото</HT> на търсещото убежище лице <HT TYPE="ITALIC">да остане</HT> на територията на съответната държава членка поне докато молбата му не бъде отхвърлена на първа инстанция. В точка 48 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът пояснява, че това право е пречка престоят на търсещото убежище лице да се смята за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>незаконен<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на Директива 2008/115. Според Съда това важи независимо дали съответната държава членка е издала, или не е издала разрешение за пребиваване на търсещото убежище лице, доколкото член 7 от Директива 2005/85 оставя издаването на такова разрешение на преценката на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Според мен обаче от съображенията на Съда в точки 44—49 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), а и по-общо от взаимовръзката между Директива 2008/115 и Директива 2005/85, понастоящем Директива 2013/32, ясно следва, че престоят на търсещ убежище гражданин на трета страна на територията на държавата членка, в която е подал молбата си за международна закрила, не може да се смята за незаконен, докато той има право да остане на нейна територия било съгласно правото на Съюза, било съгласно националното право, в очакване на резултата от процедурата по молбата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Този извод впрочем намира имплицитно потвърждение в член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, който предвижда, че държавата членка не издава решение за връщане, когато поради хуманни, хуманитарни или други причини реши да предостави на незаконно пребиваващия на нейна територия гражданин на трета страна самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което му дава право на престой. Наистина правото на лицето да остане на територията на държавата членка, в която е подало молба за убежище, по време на разглеждането на тази молба не представлява право на пребиваване, видно от член 7, параграф 1, второ изречение от Директива 2005/85. Както обаче подчерта Комисията в съдебното заседание и както се пояснява в издадения от тази институция Наръчник за връщането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. Препоръка на Комисията от <DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 година</DATE> за създаване на общ <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Наръчник за връщането<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (C(2015) 6250 окончателен, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Наръчникът за връщането<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>).</P></NOTE>, от гледна точка на Директива 2008/115 всеки гражданин на трета страна, който физически се намира на територията на държава членка, пребивава в нея или законно, или незаконно. Няма трети вариант<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. точка 1.2 от Наръчника за връщането.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Щом престоят му не може да се смята за незаконен, всяко търсещо убежище лице, на което е разрешено да остане на територията на държавата членка в очакване молбата му да бъде разгледана, не попада под действието на Директива 2008/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, поне не и през периода, в който има такова разрешение. Ето защо не може спрямо него да се издава решение за връщане по член 6, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както вече припомних в настоящото заключение, към момента на настъпването на фактите в главното производство Директива 2005/85 е предвиждала право на търсещото убежище лице да остане на територията на съответната държава членка само до отхвърлянето на молбата му на първа инстанция. Следователно за г‑н Gnandi това право се прекратява на <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE>, когато CGRA издава решението, с което отхвърля молбата му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Член 39, параграф 3, буква а) от Директива 2005/85 оставя на държавите членки инициативата да предвидят правилата, съответстващи на техните международни задължения относно правото на търсещите убежище лица да останат в държавата членка, в която са подали молбата си за убежище, до приключването на производството, в което тези лица упражняват предвиденото в член 39, параграф 1 от Директивата право на защита пред съд срещу взетото на първа инстанция решение за отхвърляне на молбата им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От преписката по делото обаче следва, че на <DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE> по реда на член 111 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> белгийските власти издават на г‑н Gnandi специалния документ за пребиваване по приложение 35 към този указ, по съображение че е подал жалба до CCE, с която иска произнасяне по съществото на спорния въпрос. В този документ, първоначално валиден до <DATE ISO="20141010">10 октомври 2014 г.</DATE> и продължаван неколкократно до <DATE ISO="20141210">10 декември 2014 г.</DATE>, се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>заинтересованият няма право, нито разрешение за пребиваване, но може да остане на територията на Кралството до постановяването на решение от страна на [CCE]<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Без да е нужно да се изяснява въпросът дали Кралство Белгия е използвало възможността по член 39, параграф 3, буква а) от Директива 2005/85, следва да се констатира, че упоменатият документ предоставя на г‑н Gnandi <HT TYPE="ITALIC">право да остане на белгийска територия</HT> до приключването на производството по жалбата му. Следователно, считано от датата на издаването му, този документ е пречка за приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 по отношение на г‑н Gnandi, тъй като пребиваването му на белгийска територия не може да се окачестви като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>незаконно<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Констатирам обаче, че обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната е издадена на <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE>, тоест преди г‑н Gnandi да подаде жалбата си до CCE на <DATE ISO="20140623">23 юни 2014 г.</DATE> Ето защо към момента на издаването на заповедта съгласно белгийското право г‑н Gnandi все още не е имал право да остане на белгийска територия, защото това право възниква за него с подаването на посочената жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Специалният документ за пребиваване по приложение 35 към Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> е издаден на г‑н Gnandi едва на <DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, но правото му да остане на белгийска територия е свързано с подаването на жалбата и произтича от член 111 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Трябва ли да се приеме, че в периода между момента на отхвърлянето на молбата му за убежище от CGRA и момента на подаването на жалбата до CCE г‑н Gnandi — който не е притежавал валиден паспорт, нито валидна виза и не е имал право да остане на белгийска територия като търсещо убежище лице нито съгласно Директива 2005/85, нито съгласно белгийското законодателство — е бил незаконно пребиваващ, поради което спрямо него е можело да бъде издадено решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>По съображенията, които ще изложа по-нататък, смятам, че отговорът на този въпрос трябва да е отрицателен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Член 39, параграф 1, буква а) от Директива 2005/85 е задължавал държавите членки да предоставят на търсещите убежище лица <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>право на ефективна защита<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> пред съд срещу всяко решение относно молбата им за убежище. Както приема Съдът в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:824">EU:C:2015:824</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), характеристиките на тази процедура по обжалване трябва да се определят в съответствие с член 47 от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита, и в светлината на принципа на забрана за връщане (non-refoulement), закрепен в член 19, параграф 2 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Тази разпоредба в частност предвижда, че никой не може да бъде принудително отведен към държава, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Samba Diouf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:524">EU:C:2011:524</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[ц]елта на Директива 2005/85 е да установи обща рамка на гаранциите, които позволяват да се осигури напълно спазването на [Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE>] и на основните права<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, сред които е и правото на ефективна съдебна защита.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Ще припомня обаче, че видно от практиката на Европейския съд по правата на човека, която съгласно член 52, параграф 3 от Хартата трябва да се взема предвид при тълкуването на член 19, параграф 2 и член 47 от нея, когато дадена държава реши да изпрати обратно чужденец в страна, в която има сериозни основания да се смята, че би бил изложен на реална опасност от отношение, което е в разрез с член 3 от ЕКПЧ, ефективността на предвидените в член 13 от ЕКПЧ правни средства за защита изисква чужденецът да разполага с право на жалба с автоматичен суспензивен ефект срещу изпълнението на мярката, която позволява връщането му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Като най-актуално вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20170214">14 февруари 2017 г.</DATE>, Аланазарова с/у Русия (CE:ECHR:2017:0214JUD004672115, т. 96—99 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Същите принципи са потвърдени и от Съда, в частност в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑562/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2453">EU:C:2014:2453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:824">EU:C:2015:824</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Наистина упоменатата по-горе съдебна практика се отнася единствено до жалбите срещу мерки, чието изпълнение създава риск от това заинтересованото лице да бъде подложено на отношение, което е в разрез с член 3 от ЕКПЧ и член 19, параграф 2 от Хартата. Евентуалното решение да се отхвърли молба за международна закрила, което само по себе си не включва мерки за извеждане, обаче по принцип не представлява такава мярка. Ето защо Съдът приема, че липсата на суспензивен ефект на жалба, подадена срещу подобно решение, по принцип е съвместима с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата. Всъщност, макар такова решение да не позволява на гражданина на трета страна да получи международна закрила, все пак изпълнението му не може само по себе си да доведе до извеждането на посочения гражданин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:824">EU:C:2015:824</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се отнася до решение на компетентния национален орган да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Въпреки това ефективността на съдебната защита срещу такова решение и принципът на забрана за връщане (non-refoulement) биха били накърнени и ако се допусне <HT TYPE="ITALIC">изпълнението на мерки за извеждане</HT> на търсещото убежище лице по време на срока за обжалване на решението, а след подаването на жалба — до приключването на производството по нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Освен това, за да се върна към разглеждания тук въпрос, белгийската правна уредба, и по-точно член 39/70 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, изрично предвижда, че мерките за извеждане не подлежат на принудително изпълнение по отношение на чужденеца по време на срока за подаване на жалба срещу решенията на CGRA в производство по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Щом обаче няма възможност за изпълнението на мерки за извеждане на гражданина на трета страна по време на срока за обжалване на решението за отхвърляне на молбата му за международна закрила, доколкото в противен случай тази жалба не би била ефективно средство за защита и би бил накърнен принципът на забрана за връщане (non-refoulement), това означава, че през посочения период гражданинът на третата страна <HT TYPE="ITALIC">има правото да остане на територията на държавата членка</HT>, в която е подал молбата си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Това право изключва възможността престоят на лицето да се смята за незаконен за целите на Директива 2008/115 съгласно тълкуването ѝ с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Мимоходом ще отбележа, че в решение Saadi с/у Обединеното кралство голямото отделение на Европейския съд по правата на човека възприема различно становище в контекста на член 5, точка 1, буква f) от ЕКПЧ. Според ЕСПЧ влизането на търсещо убежище лице на територията на някоя от договарящите държави е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>незаконно<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, докато съответната държава не го е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>разрешила<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> (вж. решение от <DATE ISO="20080129">29 януари 2008 г.</DATE>, CE:ECHR:2008:0129JUD001322903, т. 65), което като че ли предполага молбата за убежище да бъде уважена. Вж. обаче общото особено мнение по част от решението на шестима съдии от голямото отделение.</P></NOTE>, а съответно и възможността да бъде издадено решение за връщането му по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Според мен този извод не намира опровержение в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовава белгийското правителство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В онова решение Съдът изключва възможността с подаването на молба за убежище от гражданин на трета страна, спрямо когото се води процедура за връщане по реда на Директива 2008/115, да изгубва действие всяко евентуално вече взето в тази процедура решение за връщането му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обстоятелството, че като търсещо убежище лице този гражданин има правото да остане на територията на съответната държава членка до приключването на процедурата по молбата му и съответно престоят му не може да бъде смятан за незаконен по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2008/115, според Съда не е пречка вече образуваната спрямо него процедура за връщане, макар и прекъсната, да остане висяща, годна да бъде възобновена в случай на отхвърляне на молбата за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Това становище, вече изразено в точка 60 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), според Съда е обосновано от изискването да не се застрашава постигането на целта на Директива 2008/115, а именно установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране на незаконно пребиваващи граждани на трети страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110428">28 април 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Dridi</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑61/11 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:268">EU:C:2011:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност задължението на държавите членки по член 8 от Директивата да извеждат съответните лица в случаите по параграф 1 от този член — задължение, което трябва да се изпълнява в най-кратки срокове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111206">6 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achughbabian</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑329/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:807">EU:C:2011:807</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — не би било изпълнено, ако извеждането бъде забавено поради това, че след отхвърлянето на молбата за международна закрила на първа инстанция трябва отново да започне процедура за връщане, но не от етапа, на който е била прекъсната, а от самото начало<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Според белгийското правителство, щом съгласно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), процедурата за връщане може да бъде продължена след отхвърлянето на молбата за убежище на първа инстанция, трябва да може и да бъде образувана след отхвърлянето на тази молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с това. В настоящия случай обстоятелствата от фактическа и правна страна в главното производство са подчертано различни от тези по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), поради което не бива подходът по второто дело автоматично да се прилага спрямо първото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Процедурата за връщането на г‑н N. е била образувана, <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> той да подаде молбата си за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Това е била четвъртата молба за убежище, подадена от г‑н N. Първата и третата са били отхвърлени с влезли в сила решения, а втората е била оттеглена.</P></NOTE>. В този смисъл, когато процедурата е била образувана, г‑н N. не е бил търсещо убежище лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Трите подадени по-рано молби за убежище на г‑н N. са били отхвърлени с влезли в сила решения, поради което към момента на издаването на решението за връщането му не е имало висяща процедура за предоставяне на убежище.</P></NOTE> и не е имал никакво право да остане на това основание на нидерландска територия. Престоят му е бил незаконен по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2008/115. Освен това, когато той подава молбата си за убежище, вече са били влезли в сила издадените спрямо него решение за връщане и забрана за влизане в страната за срок от 10 години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по-специално точка 44 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>За разлика от това, когато на г‑н Gnandi е връчена обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната, <HT TYPE="ITALIC">процедурата за предоставяне на убежище е била в ход</HT>, имало е издадено решение на CGRA, с което се отхвърля молбата му, но не е бил изтекъл срокът за обжалването на това решение. Доколкото не е можело да бъде върнат по време на<?PAGE NO="15"?> този срок, а след подаването на жалбата — и до приключването на производството по нея, г‑н Gnandi е имал правото да остане на белгийска територия, както показах по-горе. Ето защо към момента на образуването на процедурата за връщане престоят на г‑н Gnandi не е можело да се смята за незаконен по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2008/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Оттук следва, че прилагането по аналогия към настоящия случай на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не само не е допустимо от тълкувателна гледна точка предвид съществуващите различия между споровете в главното производство в настоящия случай и в случая, по който е постановено посоченото решение, но и по същество би довело до неприемливия резултат да се позволи на държавите членки да образуват процедури за връщане по реда на Директива 2008/115, въпреки че не са налице необходимите съгласно тази директива условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Освен това изискванията за ефективност и бързина, с оглед на които Съдът възприема подхода си в онова решение, са приложими само когато има вече образувана процедура за връщане. В такъв случай тези изисквания могат да обосноват евентуалното решение процедурата да бъде спряна, а не прекратена. В този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е съгласувано с член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, който предвижда, че когато държавата членка реши да предостави право на пребиваване на гражданина на трета страна, а вече е издадено решение за връщането му, изпълнението на решението за връщане просто се спира за срока на валидност на разрешението за пребиваване, а също и с член 9 от Директивата, който предвижда, че извеждането <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>се отлага<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, ако би нарушило принципа на забрана за връщане (non-refoulement).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>С други думи, редовно образуваната процедура за връщане може да остане висяща, макар и спряна, по отношение на гражданин на трета страна, който в хода на тази процедура придобие право да пребивава или да остане на територията на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>За сметка на това подобна процедура не може да се образува по отношение на гражданина на трета страна, докато е налице такова право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Белгийското правителство се позовава и на член 6, параграф 6 от Директива 2008/115 и Наръчника за връщането, но от тях също не могат да се почерпят доводи против извода в точка 71 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 6 от Директива 2008/115, чийто текст е възпроизведен в точка 9 от настоящото заключение, предвижда, че решението за връщане може да бъде взето в един и същ момент и с един и същ акт с прекратяването на законния престой на заинтересованото лице и обявяването на прекратяването му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Тази разпоредба просто предоставя на държавите членки процесуална възможност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Мимоходом ще отбележа, че белгийските власти не са използвали тази възможност в случая с г‑н Gnandi. Всъщност, от една страна, връчената на г‑н Gnandi заповед за напускане на страната сама по себе си не прекратява негов законен престой в Белгия, а по-скоро съдържа констатация за незаконност на престоя му, и от друга страна, заповедта и решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE> са два различни акта на два различни органа.</P></NOTE>, която е предназначена да опрости предвидената в тази директива двуетапна процедура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>В точка 4 от предложението за Директива 2008/115 се споменава, че тази възможност е предвидена с оглед на опасенията, изразени от редица държави членки в хода на предварителните консултации, че двуетапността ще доведе до забавяне на процедурата.</P></NOTE> и която те могат да използват при спазване на съответните условия за прилагането ѝ. Сред тях обаче е условието престоят на съответния гражданин на трета страна да е незаконен. Възможността да се издаде един общ акт вместо два отделни акта, за да се прекрати законният престой на гражданина на трета страна и същевременно да се разпореди връщането и/или извеждането му, не означава, че държавите членки имат право да оставят подобно условие без приложение и да образуват процедури за връщане спрямо лица, които имат право да останат на тяхна територия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Впрочем това ясно личи от самия текст на член 6, параграф 6 от Директива 2008/115, който позволява решението за връщане и/или извеждане да бъде обединено с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>решение за прекратяване на законния престой<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, тоест с решение, което слага край на законния престой и бележи началото на незаконния престой на заинтересованото лице. Както обаче показах по-горе, не е такова решението за отхвърляне на молба за убежище, когато въз основа на правото на Съюза или националното право то не е окончателно и търсещото убежище лице има правото да остане на територията на съответната държава членка до приключването на процедурата за предоставяне на убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Ще отбележа освен това, както посочи и Комисията в устното си становище, че член 6, параграф 6 от Директива 2008/115 се прилага, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>без да се засягат […] приложими[те] разпоредби на [съюзното] и националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. Сред тези разпоредби обаче са припомнените по-горе принципи на правото на Съюза и националните разпоредби, които предоставят на търсещите убежище лица правото да останат на територията на съответната държава членка по време на процедурата за предоставяне на убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В Наръчника за връщането пък се пояснява, че решението за отхвърляне на молба за убежище и решението за връщане могат да бъдат приети с един акт в съответствие с член 6, параграф 6 от Директива 2008/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. точка 12.2 от Наръчника за връщането.</P></NOTE>. Този наръчник, който няма задължителна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Както се уточнява в предговора към него, Наръчникът се основава до голяма степен на работата, извършена от държавите членки и от Комисията в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Контактния комитет по Директивата за връщането<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> в периода 2009—2014 г., и в него се прегрупират в систематизиран и обобщен вид дискусиите, проведени в рамките на този форум, които не отразяват непременно консенсус между държавите членки относно тълкуването на правните актове.</P></NOTE>, е приет след влизането в сила на Директива 2013/32, която заменя Директива 2005/85, и както подчерта Комисията в съдебното заседание, трябва да се тълкува в светлината на разпоредбите на тази директива. Както обаче припомних по-горе, член 46, параграф 5 от Директива 2013/32 предвижда, че държавите членки позволяват на търсещите убежище лица да останат на тяхна територия, докато изтече срокът, в който те могат да упражнят правото си на ефективна защита срещу решението за отхвърляне на молбата им, а когато това право е упражнено в рамките на този срок — в очакване на резултата от защитата. Ето защо е ясно, че когато в Наръчника се указва, че решението за отхвърляне на молбата за убежище налага и задължение за връщане, това не се отнася за решенията, спрямо които не са изчерпани средствата за защита по член 46, параграф 1 от Директива 2013/32, понеже подобно тълкуване би било в противоречие с принципите, установени с решение Arslan<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова следва да се приеме, че подобно указание се отнася всъщност до влезлите в сила решения за отхвърляне на молби за убежище или, както поясни Комисията в съдебното заседание, до решенията, взети в някоя от хипотезите по член 46, параграф 6 от посочената директива, когато съгласно правото на съответната държава членка или вследствие от съдебно решение търсещото убежище лице не разполага с възможността да остане на територията на тази държава в очакване на резултата от защитата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>От всички изложени съображения следва, че спрямо г‑н Gnandi не е можело да бъде издадено решение за връщане по реда на Директива 2008/115 по време на срока за обжалване на решението за отхвърляне на молбата му за убежище, а след подаването на тази жалба — през цялото време на разглеждането ѝ и до изтичането на срока на валидност на неговия специален документ за пребиваване по приложение 35 към Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Що се отнася до периода след постановяването на решението на CCE от <DATE ISO="20141031">31 октомври 2014 г.</DATE> и до подаването на касационната жалба срещу това решение, следва да се припомни, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Samba Diouf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:524">EU:C:2011:524</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът пояснява, че Директива 2005/85 не въвежда задължение за наличие на двуинстанционен съдебен контрол, а принципът на ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. точка 69. Що се отнася до член 13 от ЕКПЧ, като най-актуално вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20170214">14 февруари 2017 г.</DATE>, Аланазарова с/у Русия (CE:ECHR:2017:0214JUD004672115, т. 98), в което ЕСПЧ потвърждава, че тази разпоредба не задължава договарящите държави да въведат двуинстанционен съдебен контрол по отношение на мерките за отвеждане и че е достатъчно да е налице поне един вътрешен способ за защита, който да отговаря на изискваните от тази разпоредба условия за ефективност, тоест способ за защита, който осигурява внимателен контрол и грижлива проверка на всяко твърдение за риск лицето да бъде подложено на отношение, което би било в разрез с член 3 от ЕКПЧ, и който има автоматичен суспензивен ефект по отношение на спорната мярка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Същевременно от изложените дотук съображения следва, че когато законодателството на държавата членка предвижда такъв двуинстанционен съдебен контрол и позволява на търсещото убежище лице да остане на територията на страната до приключването на въззивното или касационното производство, спрямо това лице не може да се образува процедура за връщане по реда на Директива 2008/115. От преписката по делото обаче личи, че на <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> белгийските власти издават на г‑н Gnandi временно разрешение за пребиваване, валидно до <DATE ISO="20170301">1 март 2017 г.</DATE>, на основание член 9bis от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE>, който предвижда възможността за издаване на такъв документ в частност на търсещите убежище лица, които са подали касационна жалба и същата е допусната за разглеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Преди да изложа заключението си, бих искал накратко да се спра на още два въпроса, които наистина не са пряко поставени с преюдициалното запитване, но бяха обсъдени между страните в писмените им становища и в съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Първият се отнася до съвместимостта на обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната с процедурните гаранции, предвидени в Директива 2008/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В това отношение ще отбележа, че съобщението за връчване на заповедта съдържа информация за възможността тя да бъде обжалвана по реда на член 39/2, параграф 2 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> и да бъде подадена молба за спиране на изпълнението ѝ по реда на член 39/82 от същия закон, а също и уточнението, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>освен в случаите по член 39/79 от този закон<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> нито подаването на жалба, нито подаването на молба за спиране на изпълнението имат суспензивен ефект по отношение на връчената заповед. В съобщението за връчване обаче изобщо не се споменава, че член 39/70 от Закона от <DATE ISO="19801215">15 декември 1980 г.</DATE> забранява принудителното изпълнение на заповедта в срока за обжалване на решението за непредоставяне на статут на бежанец, както и по време на разглеждането на евентуалната жалба срещу това решение. Напротив, информацията, съобщена на г‑н Gnandi при връчването на обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната, е била годна да създаде у него убеждението, че заповедта може да бъде принудително изпълнена веднага след изтичането на определения срок за доброволно напускане. Всъщност в съобщението за връчване се посочва, че ако не изпълни заповедта, г‑н Gnandi може да бъде отведен до границата и да бъде задържан за тази цел. Според твърденията на г‑н Gnandi, които белгийското правителство не оспори, същата информация фигурира и в разпечатка, предадена заедно със съобщението за връчване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>При тези условия връченото на г‑н Gnandi решение за връщане според мен не може да се смята за съвместимо с процедурните гаранции, предвидени в Директива 2008/115, и в частност в член 12, параграф 1, който гласи, че тези решения съдържат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>информация относно съществуващите правни средства за защита<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, и в член 14, параграф 2, който гласи, че държавите<?PAGE NO="18"?> членки предоставят на посочените в член 14, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Това са например лицата, за които извеждането е отложено в съответствие с член 9 от Директива 2008/115, тъй като е в противоречие с принципа на забрана за връщане (non-refoulement).</P></NOTE> лица потвърждение в писмен вид, че решението за връщане временно няма да бъде изпълнявано. По-общо погледнато, при обстоятелствата в главното производство непълнотите и противоречията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната е връчена на г‑н Gnandi само няколко дни след решението на CGRA от <DATE ISO="20140523">23 май 2014 г.</DATE>, с което е бил уведомен, че спрямо него не може да бъде взета мярка за извеждане по време на срока за обжалване на това решение пред CCE. Както се установи обаче, тази заповед — издадена от различен от CGRA орган — и съобщението за връчването ѝ не съдържат никаква информация за това, че временно е невъзможно принудително изпълнение на заповедта за напускане на страната, а напротив, формулирани са така, че да създадат обратното впечатление и съответно да породят объркване у получателя какви са задълженията му и с какви средства за защита разполага.</P></NOTE> в тази информация според мен са несъвместими с изискванията за справедлива и прозрачна процедура, споменати в съображение 6 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Вторият въпрос, който заслужава накратко да бъде разгледан, се отнася до последиците, които обсъжданата в главното производство заповед за напускане на страната поражда по отношение на условията за пребиваване на г‑н Gnandi на белгийска територия, и в частност по отношение на неговите социални и икономически права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция предоставя съвсем малко информация по този въпрос. По същество тя само посочва, че въпросната заповед е задължителна за г‑н Gnandi, който остава длъжен да я изпълни доброволно, макар и да е невъзможно принудително изпълнение на мерки за извеждане спрямо него. Преписката по делото обаче сочи, а и страните са съгласни, че в приложение на циркулярно писмо от <DATE ISO="20130830">30 август 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Циркулярно писмо, което отменя циркулярното писмо от <DATE ISO="20010720">20 юли 2001 г.</DATE> за правните последици на приложение 35 от Кралския указ от <DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE> (Moniteur Belge от <DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE>, стр. 63240).</P></NOTE> след издаването на заповедта името на жалбоподателя е заличено от регистъра на населението, което най-вероятно предполага, че той вече няма право нито на здравно осигуряване, нито на социално подпомагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>По този въпрос, от една страна, бих искал да припомня, че Директива 2003/9<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Директива 2003/9/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030127">27 януари 2003 година</DATE> за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="031" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2003">ОВ L 31, 2003 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48).</P></NOTE>, а също и Директива 2013/33<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, която я заменя, считано от <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE>, определят минималните стандарти, които държавите членки трябва да гарантират на гражданите на трети страни и лицата без гражданство, подали молба за международна закрила, докато същите имат разрешение да останат на тяхна територия в качеството на търсещи убежище лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. член 3, параграф 1 от двете директиви.</P></NOTE>. Предвидените в тези директиви мерки, отнасящи се в частност до материалните условия за приемане и до здравните грижи, предполагат търсещото убежище лице да получава услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saciri и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:103">EU:C:2014:103</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които изобщо не са сравними с гаранциите при връщане, предвидени в член 14, параграф 1 от Директива 2008/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2008/115 по време на срока за доброволно напускане гражданите на трети страни имат право само на спешни медицински грижи и основно лечение на болести. Член 14, параграф 1, буква г) изисква да се вземат предвид специалните потребности на уязвимите лица.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>От друга страна, ще припомня, че както отбелязва Комисията в писменото си становище, в свое решение от 2015 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20150707">7 юли 2015 г.</DATE>, V.M. и др. с/у Белгия (CE:ECHR:2015:0707JUD006012511).</P></NOTE> Европейският съд по правата на човека постановява, че фактическото принуждаване на търсещо убежище лице да се върне в страната, от която е избягало, без да е била налице възможност съд да прецени основателността на опасенията му, представлява нарушение на гаранциите за правно и практическо наличие и достъп до средства за правна защита, изисквани от разпоредбите на член 13 във връзка с член 3 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20150707">7 юли 2015 г.</DATE>, V.M. и др. с/у Белгия (CE:ECHR:2015:0707JUD006012511, т. 197 и сл.).</P></NOTE>. Факт е наистина,<?PAGE NO="19"?> че голямото отделение на Европейския съд по правата на човека, на което е препратено делото, по което е постановено това решение, решава да заличи делото от регистъра, така че постановеното съдебно решение няма никаква правна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20161117">17 ноември 2016 г.</DATE>, V.M. и др. с/у Белгия (CE:ECHR:2016:1117JUD006012511).</P></NOTE>. Въпреки това смятам, че даденото в това решение тълкуване на принципа на ефективна съдебна защита следва да бъде възприето в контекста на член 47 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата. Тези разпоредби не допускат търсещото убежище лице да бъде фактически принудено да напусне територията на държавата членка, в която е подало жалба срещу отхвърлянето на молбата му за убежище, преди да е приключило производството по тази жалба, поради това че е поставено в невъзможност да задоволи основните си потребности.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпроса на Conseil d’État (Държавен съвет) (Белгия), както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, и в частност член 2, параграф 1 и член 5, както и принципите на забрана за връщане (non-refoulement) и на ефективна съдебна защита, закрепени съответно в член 19, параграф 2 и в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, не допускат да се взема решение за връщане по член 6, параграф 1 от тази директива по отношение на гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки и на когото съгласно правото на Съюза и/или съгласно националното право е разрешено да остане в държавата членка, в която е подал молбата си за международна закрила, по време на срока за обжалване пред съд по член 39, параграф 1 от Директива 2005/85 на решението за отхвърляне на молбата му и когато жалбата е подадена в срок — по време на разглеждането ѝ. Директива 2008/115 и принципите на забрана за връщане (non-refoulement) и на ефективна съдебна защита обаче не са пречка да се вземе решение за връщането на гражданина на трета страна след отхвърлянето на посочената жалба, освен ако на този гражданин е разрешено съгласно националното право да остане в съответната държава членка до окончателното приключване на процедурата за предоставяне на убежище<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>