<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-495/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019TJ0495</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:781">EU:T:2021:781</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>22</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>22</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211110">10.11.2021 г.</DATE> — Дело T‑495/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Румъния/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (десети състав)</P><P><DATE ISO="20211110">10 ноември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: румънски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Институционално право</KEYWORD><KEYWORD>Европейска гражданска инициатива</KEYWORD><KEYWORD>Политика на сближаване</KEYWORD><KEYWORD>Региони с национални малцинства</KEYWORD><KEYWORD>Решение за регистрация</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Акт, подлежащ на обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑495/19</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Румъния</HT>, представлявана от E. Gane, R. Haţieganu, L. Liţu и L.‑E. Baţagoi,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от H. Stancu, I. Martínez del Peral и H. Krämer,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>подпомагана от</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Унгария</HT>, представлявана от M. Fehér, M. Tátrai и K. Szíjjártó,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията от <DATE ISO="20190430">30 април 2019 година</DATE> относно предложената гражданска инициатива, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="122" PAGE.FIRST="55" DATE.PUB="2019">ОВ L 122, 2019 г., стр. 55</REF.DOC.OJ>)</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),</P><P>състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, E. Buttigieg (докладчик) и K. Kowalik-Bańczyk, съдии,</P><P>секретар: I. Kurme, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210521">21 май 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130618">18 юни 2013 г.</DATE> в съответствие с член 11, параграф 4 ДЕС и Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110216">16 февруари 2011 година</DATE> относно гражданската инициатива (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 65, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) пред Европейската комисия е представено предложение за гражданска инициатива (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>ЕГИ<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) с наслов <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>спорното предложение за ЕГИ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Видно от данните, които подателите на спорното предложение за ЕГИ представят като необходима за регистрацията на предложена ЕГИ информация съгласно приложение II към Регламент № 211/2011, целта на това предложение е в рамките на политиката на сближаване Европейският съюз да обърне особено внимание на регионите, чиито етнически, културни, религиозни или езикови особености са различни от тези на заобикалящите ги региони. За тези региони, включително географските зони без структури с административни правомощия, предотвратяването на всяко неравенство или всяко изоставане в икономическото развитие спрямо заобикалящите ги региони, подкрепата за икономическото развитие и опазването на условията за икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да се осигурят по такъв начин, че особеностите им да останат непроменени. Затова на тези региони трябва да се осигурят равни възможности за достъп до различните фондове на Съюза, запазване на особеностите им и правилно икономическо развитие, за да бъде развитието на Съюза устойчиво и да се запази неговото културно многообразие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С Решение C(2013) 4975 final от <DATE ISO="20130725">25 юли 2013 г.</DATE> и в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 Комисията отхвърля искането за регистрация на спорното предложение за ЕГИ, с мотива че то попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160510">10 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑529/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:282">EU:T:2016:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2013) 4975 final.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съдът е сезиран с жалба срещу акта на Общия съд и с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), отменя решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160510">10 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑529/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:282">EU:T:2016:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и произнасяйки се окончателно по спора, отменя Решение C(2013) 4975 final.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE> Комисията приема Решение (ЕС) 2019/721 относно спорното предложение за ЕГИ (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="122" PAGE.FIRST="55" DATE.PUB="2019">ОВ L 122, 2019 г., стр. 55</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), с което регистрира въпросната ЕГИ съгласно член 4 от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В съображения 1 и 2 от обжалваното решение Комисията определя предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ по начина, посочен в точка 2 по-горе.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>В съображения 3 и 4 от обжалваното решение Комисията посочва, че за да се насърчи използването от гражданите на Съюза на механизма на ЕГИ и в крайна сметка участието им в демократичния живот на Съюза, изискваните за ЕГИ процедури и условия следва да бъдат ясни, разбираеми, лесни за прилагане и пропорционални на естеството на ЕГИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В съображение 5 от обжалваното решение Комисията уточнява:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Правни актове на Съюза за целите на прилагането на Договорите могат да бъдат приемани за определянето на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, което може да включва и групиране на фондовете в съответствие с член 177 [ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В съображение 6 от обжалваното решение Комисията посочва, че спорното предложение за ЕГИ, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>доколкото […] е насочен[о] към изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В съображение 7 от обжалваното решение Комисията констатира, че спорното предложение за ЕГИ отговаря на условията, предвидени в член 4, параграф 2, букви а), в) и г) от Регламент № 211/2011, а в съображение 8 — че то следва да бъде регистрирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 1 от обжалваното решение гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предложената гражданска инициатива, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и устойчивостта на регионалните култури<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, се регистрира.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изявления в подкрепа на тази предложена гражданска инициатива могат да бъдат събирани въз основа на разбирането, че нейната цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В член 3 от обжалваното решение се уточнява, че негови адресати са подателите на спорното предложение за ЕГИ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE> Румъния подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Комисията представя писмена защита на <DATE ISO="20190927">27 септември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191008">8 октомври 2019 г.</DATE> Унгария подава в секретариата на Общия съд молба да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191216">16 декември 2019 г.</DATE> е представена реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С акт на председателя на десети състав от <DATE ISO="20200107">7 януари 2020 г.</DATE> Унгария е допусната да встъпи в производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200127">27 януари 2020 г.</DATE> е представена дуплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Унгария представя изявление при встъпване на <DATE ISO="20200218">18 февруари 2020 г.</DATE>, а Румъния представя становище по него на <DATE ISO="20200521">21 май 2020 г.</DATE>, тоест в предвидения срок. Комисията не представя становище по посоченото по-горе изявление при встъпване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200730">30 юли 2020 г.</DATE> Румъния подава в секретариата на Общия съд искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания съгласно член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (десети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник приканва Комисията и Унгария, ако желаят, да представят становища по доводите на Румъния относно допустимостта на жалбата. Двете страни представят становища в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20210521">21 май 2021 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Румъния моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Унгария моли Общия съд да отхвърли жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на жалбата</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Като разглежда въпроса за допустимостта на жалбата от гледна точка на обжалваемостта на обжалваното решение и на наличието на правен интерес, Румъния поддържа, че посочената жалба е допустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В становището си по доводите на Румъния (вж. т. 22 по-горе) Комисията изразява съмнения относно допустимостта на жалбата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>По-конкретно Комисията изразява съмнения относно това дали обжалваното решение е обжалваемо, доколкото то би могло да се счита за подготвителен акт като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>първи етап от механизма на гражданската инициатива<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, който би завършил с приемането от Комисията на съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, което би било обжалваем акт. В това отношение Комисията поддържа, че съгласно постоянната съдебна практика, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, по принцип жалба за отмяна може да се подаде само срещу мерките, с които се определя окончателно позицията на съответната институция след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>За да обоснове съмненията си, Комисията поддържа също, че видно от практиката на Общия съд, жалба за отмяна може да бъде подадена, включително от държава членка, срещу актове, предназначени да породят потенциално увреждащи правни последици. Според Комисията обаче в случай на решение за регистрация на предложение за ЕГИ е трудно да се установи кои правни последици, произтичащи от съдържанието на това предложение за ЕГИ, биха могли да причинят вреда и на кого. Комисията се позовава конкретно на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100521">21 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑425/04, T‑444/04, T‑450/04 и T‑456/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:216">EU:T:2010:216</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения Комисията оставя на Общия съд да прецени дали обжалваното решение е обжалваемо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>За сметка на това Комисията споделя възгледа на Румъния, че упражняването от държавите членки на правото да подадат жалба за отмяна на акт на Съюза не е обусловено от доказването на правен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В становището си по доводите на Румъния (вж. т. 22 по-горе) Унгария застъпва тезата, че жалбата е допустима, като поддържа по-специално че обжалваното решение е обжалваем акт. Унгария също така намира за обосновано Общият съд да се произнесе по този правен въпрос, за да се отстрани всякакво съмнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Видно от доводите на трите страни, те не оспорват, че упражняването от държавите членки на правото да подадат жалба за отмяна на акт на Съюза не е обусловено от доказването на правен интерес. Всъщност от съдебната практика следва, че държава членка, като Румъния в настоящия случай, е процесуално легитимирана да подаде жалба за отмяна на акт, който произвежда задължителни правни последици, без да трябва да доказва правен интерес (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Post и Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑463/10 P и C‑475/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:656">EU:C:2011:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Следователно държавата членка не следва да доказва, че актът на Съюза, който тя обжалва, има правно действие спрямо нея, за да може жалбата ѝ да бъде допустима (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120920">20 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑154/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:452">EU:T:2012:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Изтъкнатото от Комисията (вж. т. 30 по-горе) решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100521">21 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑425/04, T‑444/04, T‑450/04 и T‑456/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:216">EU:T:2010:216</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което впрочем е отменено в производство по обжалване пред Съда с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130319">19 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑399/10 P и C‑401/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:175">EU:C:2013:175</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), по никакъв начин не поставя под въпрос посочената по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Доколкото Комисията изразява съмнения относно това дали обжалваното решение е обжалваемо по смисъла на член 263 ДФЕС и предвид искането на Унгария Общият съд да се произнесе изрично по този въпрос, следва да се изложат следните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Видно от постоянната съдебна практика, установена в производства по жалби за отмяна, подадени от държави членки или от институции, за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Post и Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑463/10 P и C‑475/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:656">EU:C:2011:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>За да се определи дали даден акт поражда правни последици, той следва да се преценява по-специално с оглед на неговия предмет, съдържание и същност, както и с оглед на фактическия и правния контекст, в който се вписва (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180423">23 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>One of Us и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑561/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:210">EU:T:2018:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В случая следва да се прецени дали обжалваното решение, прието от Комисията на основание член 4 от Регламент № 211/2011, с което тя регистрира спорното предложение за ЕГИ, цели да породи задължителни правни последици и поради това е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение, както вече е уточнено от съда на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180423">23 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>One of Us и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑561/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:210">EU:T:2018:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Регламент № 211/2011, който е приложим към датата на приемане на обжалваното решение, урежда процедурите и условията, изискуеми за представянето на ЕГИ. В съображение 8 от него се уточнява, че е необходима минимална организационна структура и за тази цел се предвижда създаването на граждански комитет, съставен от физически лица (организатори), произхождащи от най-малко седем различни държави членки, който следва да подготви ЕГИ и да я внесе в Комисията. Член 4 от Регламент № 211/2011 предвижда, че предложението за ЕГИ трябва да бъде регистрирано в Комисията и че тази регистрация се извършва, ако Комисията констатира, че са спазени определен брой условия, уредени в горепосочената разпоредба. Сред тези условия е и това съответното предложение за ЕГИ да не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите (член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011). Член 4, параграф 4 от Регламент № 211/2011 предвижда, че предложенията за ЕГИ, които са регистрирани, се правят обществено достояние чрез регистъра по член 4, параграф 1, втора алинея от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Едва след регистрацията на съответното предложение за ЕГИ може да започне събирането на изявления за подкрепа от най-малко един милион поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави членки. Събирането на изявления за подкрепа трябва да се извърши в рамките на процедури и при условия, подробно уредени в членове 5—8 от Регламент № 211/2011. По-специално съгласно член 8 от Регламент № 211/2011 организаторите предоставят събраните изявления за подкрепа на съответните държави членки за проверка и удостоверяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Съгласно член 9, първа алинея от Регламент № 211/2011, при условие че са спазени всички процедури и условия, определени в посочения регламент, организаторите могат да внесат ЕГИ в Комисията, като ѝ предоставят информация за получените за инициативата помощ и финансиране. Информацията се публикува в регистъра.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Член 10, параграф 1 от Регламент № 211/2011 предвижда, че когато Комисията получи ЕГИ в съответствие с член 9 от този регламент, тя:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>публикува незабавно гражданската инициатива в регистъра;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се среща с организаторите на подходящо равнище, за да им даде възможност да обяснят подробно повдигнатите с ЕГИ въпроси;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в срок от три месеца излага в съобщение своите правни и политически заключения за ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 211/2011 горепосоченото съобщение се нотифицира на организаторите, на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и се оповестява публично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Член 11 от Регламент № 211/2011 предвижда по-специално че в срока от три месеца по член 10, параграф 1, буква в) от посочения регламент на организаторите се предоставя възможност да представят ЕГИ на публично изслушване в Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>От представените в точки 39—44 по-горе разпоредби следва, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ, каквото е обжалваното в случая решение, цели да породи задължителни правни последици по отношение на съответните организатори, институции и държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Всъщност, що се отнася до организаторите, посоченото по-горе решение за регистрация задейства механизма за събиране на изявления за подкрепа и им предоставя по-специално, на първо място, правото да внесат ЕГИ в Комисията и да я представят подробно (вж. т. 41 и 42, буква б) по-горе), на второ място, правото да изискат от Комисията да изготви съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 (вж. т. 42, буква в) по-горе) и на трето място, правото да представят ЕГИ на публично изслушване в Парламента (вж. т. 44 по-горе). Споменатите по-горе права, които се пораждат за организаторите, същевременно пораждат задължения за съответните институции, а именно Комисията и Парламента, доколкото Комисията е длъжна да се срещне с организаторите и да изготви горепосоченото съобщение, а Парламентът — да организира посоченото по-горе публично изслушване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Що се отнася до съответните държави членки, решението за регистрация на предложение за ЕГИ поражда за тях задължението да разрешат събирането на изявления за подкрепа, да ги проверят и да ги удостоверяват (вж. т. 40 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Съмненията на Комисията относно това дали обжалваното решение е обжалваемо са неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В това отношение не може да се възприеме схващането, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ е подготвителен или междинен акт, чиято цел е да подготви приемането на съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 (вж. т. 29 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Всъщност, както съдът на Съюза вече е констатирал, от една страна, целта на процедурата за регистрация е да се избегне организаторите да полагат излишни усилия за ЕГИ, която поначало не може да доведе до желания резултат, и от друга страна, решението за регистрация на предложение за ЕГИ предполага първоначална преценка на това предложение от правна страна и не предрешава преценката на Комисията в съобщението, прието съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, в което са изложени нейните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>правни и политически заключения<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> относно ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180423">23 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>One of Us и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑561/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:210">EU:T:2018:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Освен това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Puppinck и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑418/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1113">EU:C:2019:1113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът уточнява, че особената добавена стойност на механизма на ЕГИ не се състои в сигурността на резултата, а във възможностите и пътищата, които открива за гражданите на Съюза за предизвикване на политически дебат в неговите институции, без да трябва да изчакват стартирането на законодателна процедура. Както обаче Комисията правилно отбелязва, политическият дебат както с гражданите, така и с институциите се провежда по-специално по време на кампанията за събиране на изявленията за подкрепа, на срещата с Комисията и на публичното изслушване в Парламента. Поради това се оказва, че политическият дебат се поражда вследствие на решението за регистрация и последващата процедура и се провежда, преди Комисията да приеме съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Следователно се оказва, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ слага край на конкретен етап от процеса на ЕГИ и поражда задължителни правни последици, различни от породените от съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, което впрочем също е обжалваем акт съгласно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180423">23 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>One of Us и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑561/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:210">EU:T:2018:210</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че обжалваното решение е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС и че жалбата по настоящото производство е допустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Румъния изтъква две основания. Първото е нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, а второто — неизпълнение на задължението за мотивиране. Най-напред следва да се разгледа второто основание.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По изтъкнатото като основание неизпълнение на задължението за мотивиране</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Като начало Румъния поддържа, че Комисията разполага с широко право на преценка при проверката дали е спазено условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 и че следователно възложеното ѝ задължение за мотивиране е от основно значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В този контекст, на първо място, Румъния упреква Комисията, че в обжалваното решение не е изложила мотивите, поради които е компетентна да предлага актове във връзка с предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ, както са определени в това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На второ място, Румъния упреква Комисията, че не мотивира в достатъчна степен възприетия от нея и изложен в член 1, параграф 2 от разпоредителната част на обжалваното решение подход, а именно да уточни, че изявления в подкрепа на спорното предложение за ЕГИ могат да бъдат събирани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Според Румъния мотивирането на посочения по-горе подход на Комисията е задължително, от една страна, предвид контекста на приемане на обжалваното решение, и по-специално факта, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално е отказала да регистрира спорното предложение за ЕГИ, и че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът не е установил наличие на грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията в това решение, и от друга страна, предвид факта че съгласно разпоредбите на Регламент № 211/2011 решението за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се основава на точния анализ на предмета и целите на предложената инициатива, макар анализът да е извършен абстрактно, а не конкретно. Румъния отбелязва, че явно в случая Комисията е регистрирала спорното предложение за ЕГИ, без да знае до какво всъщност се отнася.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Румъния заключава, че в обжалваното решение не се посочва по каква причина е възможна регистрацията на спорното предложение за ЕГИ и че в случая Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Комисията и Унгария оспорват доводите на Румъния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС задължение за мотивиране на правните актове се прилага за всеки акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑370/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:590">EU:C:2009:590</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От това следва, че независимо от обстоятелството, че член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 211/2011 предвижда задължение за Комисията да информира организаторите за мотивите на решението си само когато отказва да регистрира предложението за ЕГИ, за обжалваното решение важи задължението за мотивиране, макар да отразява решението на Комисията да регистрира спорното предложение за ЕГИ (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Румъния/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑391/17</NO.CASE>, обжалвано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:672">EU:T:2019:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика по член 296 ДФЕС мотивите на правните актове трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170912">12 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anagnostakis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑589/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:663">EU:C:2017:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От постоянната съдебна практика е видно и че изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява не само с оглед на текста на този акт, но и на неговия контекст, както и на<?PAGE NO="10"?> съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170912">12 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anagnostakis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑589/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:663">EU:C:2017:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Освен това е необходимо да се разграничи задължението за мотивиране като съществено процесуално изискване от контрола на правилността на мотивите, който спада към контрола на материалната законосъобразност на акта и предполага съдът да провери дали мотивите, на които се основава актът, са опорочени поради грешки или не (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980402">2 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Sytraval и Brink’s France</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑367/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:154">EU:C:1998:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Важно е също да се припомни, че както съдът на Съюза вече е отбелязал, Комисията не разполага с широко право на преценка във връзка с регистрацията на предложение за ЕГИ, тъй като член 4, параграф 2 от Регламент № 211/2011 предвижда, че посочената институция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>регистрира<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> предложение за ЕГИ, при положение че са изпълнени условията по член 4, параграф 2, букви а)—г) от този регламент, а именно когато съответното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. Обратно, ако след първоначален анализ е очевидно, че последното условие не е изпълнено, Комисията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>отказва<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> да регистрира съответното предложение за ЕГИ, както е посочено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 211/2011 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Румъния/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑391/17</NO.CASE>, обжалвано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:672">EU:T:2019:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно не може да бъде приета тезата на Румъния, изложена в точка 55 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Именно с оглед на съображенията, изложени в точки 61—65 по-горе, следва да се прецени в случая дали обжалваното решение е надлежно мотивирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Що се отнася до контекста, в който е прието обжалваното решение, следва да се припомни, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално отказва да регистрира спорното предложение за ЕГИ, тъй като то попада по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че основната цел на спорното предложение за ЕГИ е да се гарантира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>равенството между регионите и устойчивостта на регионалните култури<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, като се обърне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>особено внимание на регионите с национални, етнически, културни, религиозни или езикови особености, които се различават от тези в съседните региони<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. Комисията приема, че членове 174—178 ДФЕС, споменати в горепосоченото предложение като релевантни за предложеното действие разпоредби от Договорите, не могат да бъдат правно основание за приемането на предложения правен акт, тъй като всички приети в рамките на политиката на сближаване мерки трябва да имат за цел укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е определено в член 174 ДФЕС. Според Комисията подобряването на положението на националните малцинства не може да се разглежда като средство за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и изостаналостта на някои региони, както предвижда член 174, втора алинея ДФЕС. В това отношение Комисията приема, че списъкът с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>неблагоприятни условия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, изброени в член 174, трета алинея ДФЕС, които водят до задължение да се обърне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>специално внимание<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на даден регион, е изчерпателен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Това решение на Комисията е оставено в сила от Общия съд, който отхвърля подадената срещу него жалба за отмяна (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160510">10 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑529/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:282">EU:T:2016:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът отменя посоченото в точка 69 по-горе съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>На първо място, от една страна, като разяснява задълженията на Комисията при проверката на условието за регистрация по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Съдът припомня, че това условие за регистрация трябва да се тълкува и прилага от Комисията по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. Поради това само ако с оглед на предмета и целите на предложение за ЕГИ, видни от задължителната и евентуално от допълнителната информация, предоставена от организаторите съобразно с приложение II към Регламент № 211/2011, това предложение е очевидно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, последната е овластена да откаже регистрирането на предложението за ЕГИ на основание член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От друга страна, Съдът уточнява, че въпросът дали предлаганата мярка в контекста на дадена ЕГИ попада в обхвата на правомощията на Комисията представлява на пръв поглед не фактически въпрос или въпрос, свързан с преценката на доказателства, попадащ поради това под действието на правилата относно тежестта на доказване, а най-вече въпрос на тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Договорите. В този смисъл, когато Комисията е сезирана с искане за регистрация на предложение за ЕГИ, на този етап тя не следва да се уверява в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на предложението и предложените мерки са достатъчни. За да прецени спазването на условието за регистрация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, тя трябва само да изследва дали от обективна гледна точка подобни мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>На второ място, Съдът заключава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че за регистрацията на спорното предложение за ЕГИ организаторите са били длъжни да докажат, че условието, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, е било изпълнено. Според Съда Общият съд е очертал неправилно посоченото по-горе условие за регистрация и произтичащото от него разпределение на задачите между организаторите на ЕГИ и Комисията в рамките на процеса по регистрация (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>На трето място, Съдът упражнява контрол върху тълкуването на член 174 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2, буква в) ДФЕС, възприето от Общия съд в решението, посочено в точка 69 по-горе. В този контекст Съдът посочва следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="174.068"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>68.</NO.PARAG><ALINEA>[…] действително член 174 ДФЕС описва целите на политиката на сближаване на Съюза по общ начин и предоставя на Съюза широка свобода относно действията, които може да предприема в областта на икономическото, социално и териториално сближаване<?PAGE NO="12"?> предвид широкото виждане за регионите, за които такива действия биха могли да се отнасят.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="174.069"><NO.PARAG>69.</NO.PARAG><ALINEA>По-конкретно съдържащият се в член 174, трета алинея ДФЕС списък с регионите, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, се отличава, както личи от използването в тази разпоредба на изразите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>измежду тези региони<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>като<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, с указателен, а не с изчерпателен характер.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="174.070"><NO.PARAG>70.</NO.PARAG><ALINEA>При все това и както отбелязва Общият съд в точки 87 и 89 от своето решение, не би могло да се счита, че етническите, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства винаги представляват неблагоприятни условия за икономическо развитие в сравнение със заобикалящите региони.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="174.071"><NO.PARAG>71.</NO.PARAG><ALINEA>Оттук следва, че като в точки 85—89 от обжалваното съдебно решение изключва възможността регион с национално малцинство, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да бъде част от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС, Общият съд тълкува правилно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>тези региони<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, съдържащо се в тази разпоредба, поради което не допуска грешка при прилагане на правото по този въпрос<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>На четвърто място, Съдът уважава подадената пред него жалба и отменя посоченото в точка 69 по-горе съдебно решение въз основа на извода, изложен в точка 73 по-горе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>На пето място, като приема, че фазата на производството позволява това, Съдът отменя приетото от Комисията решение за отказ да се регистрира спорното предложение за ЕГИ. По-конкретно, въз основа на констатацията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото (като е приел, че за регистрацията на разглежданото предложение за ЕГИ жалбоподателите са били длъжни да докажат, че условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 е изпълнено), Съдът заключава, че твърдението на жалбоподателите в първоинстанционната жалба, че тази разпоредба е нарушена, е основателно. Въз основа на тази констатация Съдът заключава, че приетото от Комисията решение за отказ да се регистрира спорното предложение за ЕГИ трябва да бъде отменено (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Именно след постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Комисията приема обжалваното решение, с което регистрира спорното предложение за ЕГИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>От текста на обжалваното решение (вж. т. 7—13 по-горе) е видно, на първо място, че Комисията е установила предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ. На второ място, Комисията е извършила изисквания предварителен правен анализ, от една страна, като в съображение 5 от обжалваното решение е определила правното основание, което би ѝ позволило да представи предложение за правен акт на Съюза в изпълнение на спорната ЕГИ, а именно член 177 ДФЕС, и от друга страна, като в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение е уточнила, че действията, които ще бъдат финансирани вследствие на въпросната ЕГИ, трябва да водят до засилване на<?PAGE NO="13"?> икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза. С други думи, в рамките на този анализ Комисията е установила пределите на компетентността на Съюза, що се отнася до спорното предложение за ЕГИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Предвид текста на обжалваното решение, контекста, в който е прието, и релевантните правни норми в тази област Общият съд счита, че обжалваното решение е надлежно мотивирано. Този извод не се опровергава от оплакванията на Румъния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Що се отнася, най-напред, до първото оплакване на Румъния, а именно че Комисията не е изложила мотивите, поради които е компетентна да предложи приемането на правен акт на Съюза в изпълнение на спорната ЕГИ (т. 56 по-горе), видно от текста на обжалваното решение, Комисията е приела, че спорното предложение за ЕГИ се отнася до политиката на икономическо, социално и териториално сближаване на Съюза, уредена в дял XVIII от част трета от Договора за функционирането на ЕС, и че член 177 ДФЕС може да бъде правно основание на акт на Съюза, приет вследствие на спорната ЕГИ. Също така в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение Комисията посочва и пределите на компетентността на Съюза в тази област. При това положение първото оплакване на Румъния е неоснователно и трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>По второто си оплакване (т. 57 и 58 по-горе) Румъния поддържа по същество, че обжалваното решение не изяснява в достатъчна степен промяната в позицията на Комисията относно спорното предложение за ЕГИ, за която свидетелства фактът, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално е отказала регистрацията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Общият съд счита, че и второто оплакване е неоснователно. Всъщност следва да се отбележи, че промяната в позицията на Комисията намира своето обяснение в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което е част от контекста на приемане на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Първо, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът отхвърля възприетата в Решение C(2013) 4975 final теза на Комисията, че списъкът в член 174, трета алинея ДФЕС на регионите, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, е изчерпателен. Според Съда този списък е примерен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Второ, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът уточнява, че когато Комисията е сезирана с искане за регистрация на предложение за ЕГИ, тя трябва само да изследва дали от обективна гледна точка, без проверка на изтъкнатите фактически обстоятелства и на пълнотата на мотивите в подкрепа на това предложение и на предложените мерки, подобни мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Трето, с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът отменя не само решението на Общия съд, посочено в точка 4 по-горе, но и Решение C(2013) 4975 final на Комисията. Следователно Комисията е трябвало да приеме ново решение по спорното предложение за ЕГИ, което да бъде съобразено с изводите в посоченото по-горе решение на Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Посочените в точки 83—86 по-горе обстоятелства, известни на Румъния, обясняват защо въпреки първоначалната си позиция, изразена в Решение C(2013) 4975 final, Комисията в крайна сметка е регистрирала спорното предложение за ЕГИ с обжалваното решение. Тези обстоятелства обясняват и възприятия от Комисията в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение подход, а именно да посочи областта, в която могат да бъдат приети правни актове на Съюза (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>), съответстваща на областта, в която организаторите на спорната ЕГИ искат да бъдат представени правни актове (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>[спорното предложение за ЕГИ], доколкото […] е насочен[о] към изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), за да заключи от това, че спорното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдението на Румъния, че Комисията явно е регистрирала спорното предложение за ЕГИ, без да знае до какво действително се отнася (вж. т. 58 по-горе), то е свързано по-скоро със съществото на спора и е разгледано в рамките на анализа на първото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе съображения настоящото основание следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По изтъкнатото като основание нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Румъния поддържа, че спорното предложение за ЕГИ попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 и че следователно обжалваното решение нарушава тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>На първо място, Румъния твърди, че членове 174—178 ДФЕС, отнасящи се до икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, не са валидни правни основания за предприемане на действия на Съюза в исканата в спорното предложение за ЕГИ посока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>В това отношение Румъния поддържа, че в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване (до която се отнася спорното предложение за ЕГИ) Съюзът може да постигне целта за защита на правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, само доколкото установената в Договора политика на сближаване е насочена към постигането на посочената цел. Всеки друг начин на действие щял да наруши принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Според Румъния обаче политиката на икономическо, социално и териториално сближаване цели цялостното хармонично развитие на Съюза по-специално чрез намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Според Румъния релевантен за действията в рамките на тази политика е именно критерият за нивото на развитие на различните региони, а не този за националните, етнически, културни, религиозни и езикови особености на<?PAGE NO="15"?> регионите. Освен това не можело да се приеме, че е налице действителна и системна връзка между етническия състав на някои региони и тяхното ниво на развитие спрямо съседните региони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Румъния заключава, че критерият, свързан с особеностите на районите, населени с национални малцинства, не е релевантен за преценката на нивото на развитие на даден регион, поради което не може да играе и най-малка роля при прилагането на политиката на сближаване. Следователно акт, основан на такъв критерий, не позволявал да се постигнат целите на политиката на сближаване, а именно да се намали неравенството между нивата на развитие на различните региони на Съюза, и следователно не можел да се основава на членове 174—178 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>В този контекст Румъния отбелязва, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът не разглежда въпроса дали мерките, посочени в спорното предложение за ЕГИ и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. За сметка на това Съдът потвърдил извода на Общия съд, че регион с национално малцинство не може, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да бъде част от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС. От това Румъния заключава, че според Съда правна уредба в исканата от организаторите посока не може да се основава на разпоредбите на Договора, отнасящи се до политиката на сближаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>На второ място, Румъния твърди, че текстът на съображение 6 от обжалваното решение разкрива наличието на резерви в преценката на Комисията. Тези резерви указвали, че според Комисията предметът и целите на спорното предложение за ЕГИ не са ясни и че също така не става ясно по какъв начин те биха могли да бъдат постигнати чрез приемането на правни актове на основание членове 174—178 ДФЕС. Този подход на Комисията обаче не бил в съответствие с Регламент № 211/2011. Според Румъния решението за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се основава на точния анализ на предмета и целите на предложената инициатива, макар анализът да е извършен абстрактно, а не конкретно. Извършването на този анализ не може да бъде оставено за по-късен етап от процедурата по ЕГИ, какъвто е уреденият в член 10 от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>В репликата Румъния доразвива доводите, изложени в точка 95 по-горе, и упреква Комисията, че се осланя само на малка част от информацията, предоставена от организаторите на спорната ЕГИ, а именно на обявената обща и неясна цел, като по този начин тълкува неправилно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>абстрактен анализ<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, на което Съдът се позовава в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Румъния поддържа, че Комисията е трябвало да вземе предвид както задължителната, така и допълнителната информация, предоставена от организаторите съгласно приложение II към Регламент № 211/2011, и че в този контекст правилното установяване на действителния предмет и цели на спорното предложение за ЕГИ е задължително условие за определянето на областта на компетентност на Съюза или на правното основание на евентуално приет акт на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Румъния изтъква по-конкретно че Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че в спорното предложение за ЕГИ се изтъква необходимостта от изготвяне на определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>регион с национално малцинство<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, както и на списък на тези региони.<?PAGE NO="16"?> Комисията трябвало да вземе предвид и факта, че въвеждането на спорното предложение за ЕГИ в европейското законодателство предполага преконфигуриране на цялата статистическа система, предвидена в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030526">26 май 2003 година</DATE> за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 154, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 101), и промяна на административната организация на равнището на държавите членки в нова териториална конфигурация, която трябва да отчита етническия, религиозния, езиковия или културния критерий. Според Румъния обаче административната и териториалната организация на държавите членки е от изключителната им компетентност и съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът е длъжен да спазва конституционния ред на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе доводи Румъния стига до извода, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Комисията и Унгария оспорват доводите на Румъния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Преди да бъдат разгледани конкретно оплакванията на Румъния към Комисията, представени в рамките на настоящото основание, е важно да се припомнят характеристиките на проверката, която Комисията трябва да извърши съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че условието за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се тълкува и прилага от Комисията по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. Поради това само ако с оглед на предмета и целите на предложение за ЕГИ, видни от задължителната и евентуално от допълнителната информация, предоставена от организаторите, това предложение е очевидно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, последната е овластена да откаже регистрирането на предложението за ЕГИ на основание член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент (вж. т. 71 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Освен това съществува разлика между проверката, която Комисията е длъжна да извърши на основание член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, и проверката, която тя е длъжна да извърши на основание член 10, параграф 1, буква в) от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>На основание член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 Комисията трябва само да изследва дали от обективна гледна точка предложените в рамките на съответната ЕГИ мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите. На този етап Комисията не следва да се уверява в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на предложението и предложените мерки са достатъчни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Решението за регистрация на предложение за ЕГИ предполага първоначалната му преценка от правна страна и не предрешава преценката, която Комисията извършва в рамките на съобщението, прието на основание член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, като в това съобщение се определя окончателната позиция на Комисията дали да представи или не предложение за правен акт на Съюза в отговор на съответната ЕГИ (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180423">23 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>One of Us и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑561/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:210">EU:T:2018:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>От съображенията, изложени в точки 100—104 по-горе, следва, че Комисията може да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ само ако при проверката по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 стигне до извода, че може напълно да се изключи възможността тя да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. За сметка на това, ако Комисията не може да достигне до такъв извод, тя е длъжна да регистрира въпросното предложение за ЕГИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>В подкрепа на изложения в точка 105 по-горе извод е уточнението на Съда, че особената добавена стойност на механизма на ЕГИ не се състои в сигурността на резултата, а във възможностите и пътищата, които открива за гражданите на Съюза за предизвикване на политически дебат в неговите институции, без да трябва да изчакват стартирането на законодателна процедура (вж. т. 51 по-горе). От това уточнение следва, че дори Комисията да има силни съмнения дали разглежданото предложение за ЕГИ попада в обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, тя трябва да регистрира посоченото предложение, за да може да се проведе предизвиканият вследствие на тази регистрация политическия дебат в рамките на институциите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Оплакванията на Румъния следва да се преценят именно с оглед на съображенията, изложени в точки 101—106 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Що се отнася до изложеното в точки 95—97 по-горе оплакване на Румъния, че Комисията не е взела предвид цялата информация, предоставена от организаторите в спорното предложение за ЕГИ, и по същество не е разбрала правилно съдържанието на това предложение, като начало следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика информацията относно предмета и целите на предложението за ЕГИ, предоставена от организаторите на ЕГИ в изпълнение на задължение или факултативно, съобразно приложение II към Регламент № 211/2011, трябва да се вземе предвид от Комисията при проверката, извършвана по-специално съгласно член 4, параграф 2, буква б) от този регламент (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това е уточнено, че когато съгласно посоченото по-горе приложение II организаторите на ЕГИ приложат към предложението си, както е в настоящия случай, по-подробна информация относно неговия предмет, цели и контекст, Комисията е длъжна да разгледа тази информация внимателно и безпристрастно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170912">12 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anagnostakis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑589/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:663">EU:C:2017:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>В случая, на първо място, следва да се отбележи, че в съображения 1 и 2 от обжалваното решение Комисията е определила предмета и целите на това предложение, като е възпроизвела задължителната информация, предоставена от организаторите съгласно приложение II към Регламент № 211/2011 (вж. т. 2 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че член 177 ДФЕС, посочен от Комисията в съображение 5 от обжалваното решение като потенциално правно основание за правните актове на Съюза, които биха могли да бъдат приети вследствие на спорната ЕГИ, е сред разпоредбите, които организаторите посочват в спорното предложение за ЕГИ в съответствие с приложение II към Регламент № 211/2011 като релевантни разпоредби за предлаганото действие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>На трето място, следва да се припомни, че Комисията е регистрирала спорното предложение за ЕГИ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> (член 1, параграф 2 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Изложените в точки 108—111 по-горе обстоятелства, разгледани в светлината на цялата информация, предоставена от подателите на спорното предложение за ЕГИ, показват, че в съответствие с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Комисията е анализирала от обективна гледна точка предложените мерки, разглеждани абстрактно, като по същество само е представила предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ и е констатирала, че това предложение попада в обхвата на политиката на Съюза за сближаване. Разгледано по този начин, спорното предложение за ЕГИ е представено правилно в обжалваното решение и не може да се констатира никакво изопачаване на неговото съдържание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Действително, както отбелязва Румъния, в рамките на допълнителната и факултативната информация, предоставена в съответствие с приложение II към Регламент № 211/2011, организаторите на спорната ЕГИ са изтъкнали необходимостта правният акт на Съюза, приет вследствие на тази ЕГИ, да съдържа определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>региони с етнически или национални малцинства<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, както и списък на тези региони. Организаторите са изтъкнали и необходимостта при определянето на регионите, посочени в Регламент № 1059/2003, да се вземат предвид техните етнически, религиозни, езикови или културни граници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Следва да се констатира обаче, че видно от цялата предоставена от организаторите информация, изложените в точка 113 по-горе елементи според тях представляват средства за постигане на целта на спорната ЕГИ, както е описана в съображение 2 от обжалваното решение. Ето защо, доколкото при преценката, извършвана съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията е имала правното задължение да анализира от обективна гледна точка предложените мерки, разглеждани абстрактно, без да може да се увери в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на спорното предложение за ЕГИ и посочените мерки са достатъчни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва да се заключи, че не е доказано, че Комисията не е взела предвид цялата информация, предоставена от подателите на спорното предложение за ЕГИ, включително допълнителната и факултативната информация, нито че е изопачила съдържанието на това предложение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Освен това трябва да бъде отхвърлен доводът на Румъния, че в преценката на Комисията има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>резерви<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, които по същество били в противоречие с Регламент № 211/2011 (вж. т. 95 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Всъщност се налага изводът, че подходът на Комисията, а именно да регистрира спорното предложение за ЕГИ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, е в съответствие с Регламент № 211/2011, както е тълкуван от Съда<?PAGE NO="19"?> по-специално в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тъй като, както вече бе отбелязано, Комисията трябва да тълкува и прилага условието за регистрация по член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. При това положение, за да осигури лесен достъп до разглежданото предложение за ЕГИ, Комисията може евентуално да прибегне до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>кадриране<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>квалифициране<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> или дори до частична регистрация на предложената инициатива, стига да изпълни задължението си за мотивиране и да не изопачи съдържанието на предложението. Всъщност този метод на действие позволява на Комисията, вместо да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ, да го регистрира след квалифициране, за да запази полезното действие на преследваната с Регламент № 211/2011 цел. Този извод се налага с още по-голяма сила, като се има предвид, че подателите на такива предложения не са задължително юристи с точен писмен изказ и с познания за компетентността на Съюза и правомощията на Комисията. Освен това следва да се отбележи, че твърдението на Румъния за наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>резерви<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> в преценката на Комисията, свидетелстващи за това, че от нейна гледна точка има съмнения и неизяснени въпроси (вж. т. 95 по-горе), не само не е доказано, но и е неотносимо, доколкото, както вече бе отбелязано, наличието на такива съмнения и неизяснени въпроси не би трябвало да попречи на Комисията да регистрира спорното предложение за ЕГИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Освен това този подход на Комисията се обяснява със задължението ѝ да приеме ново решение относно спорното предложение за ЕГИ след постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което да бъде съобразено с изводите в това съдебно решение, както бе подчертано в точка 85 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>С оглед на изложените в точки 108—117 по-горе съображения оплакването на Румъния, представено в точки 95—97 по-горе, трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Що се отнася до изложеното в точки 90—97 по-горе оплакване на Румъния, че членове 174—178 ДФЕС не са валидни правни основания за действия на Съюза в исканата в спорното предложение за ЕГИ посока, трябва да се припомни, че Комисията не е допуснала грешка (вж. изводите в т. 114 и 118 по-горе), регистрирайки това предложение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, като тези предложения за правни актове може да бъдат направени въз основа на член 177 ДФЕС (член 1, параграф 2 във връзка със съображение 5 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Всъщност член 177, първа алинея ДФЕС предвижда по-специално че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>[Парламентът] и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура […], определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. Член 177 ДФЕС се намира в дял XVIII, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Икономическо, социално и териториално сближаване<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, от част трета от Договора за функционирането на ЕС, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Вътрешни политики и дейности на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 2, буква в) ДФЕС икономическото, социалното и териториалното сближаване е сред областите на споделена компетентност между Съюза и държавите членки. В съответствие с член 2, параграф 6 ДФЕС обхватът, условията и редът за упражняване на тази компетентност на Съюза са определени от разпоредбите на дял XVIII от част трета от Договора за функционирането на ЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>Член 174 ДФЕС е включен в посочения по-горе дял XVIII и първа алинея от него предвижда, че за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Член 174, трета алинея ДФЕС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Съдът отбелязва, че член 174 ДФЕС описва целите на политиката на сближаване на Съюза по общ начин и предоставя на Съюза широка свобода относно действията, които може да предприема в областта на икономическото, социално и териториално сближаване предвид широкото виждане за регионите, за които такива действия биха могли да се отнасят (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Освен това Съдът уточнява, че съдържащият се в член 174, трета алинея ДФЕС списък с регионите, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, се отличава с указателен, а не с изчерпателен характер (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>От съображенията, изложени в точки 120—125 по-горе, следва, че Съюзът разполага с компетентност в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване. Освен това следва да се припомни, че член 177 ДФЕС предвижда приемането на регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, която, както се уточнява в член 289, параграф 1 ДФЕС, започва с представянето на предложение от Комисията пред Парламента и Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че Комисията е можела да заключи в обжалваното решение, без да допусне грешка, че доколкото целта на спорното предложение за ЕГИ е изготвянето на предложения от Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, то не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011. Този извод се налага с оглед на уточнението на Съда, че въпросът дали предлаганата мярка в контекста на дадена ЕГИ попада в обхвата на правомощията на Комисията по смисъла на посочената по-горе разпоредба, представлява на пръв поглед и най-вече въпрос на тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Договорите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Действително, както впрочем отбелязва Румъния, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът потвърждава извода на Общия съд в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160510">10 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑529/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:282">EU:T:2016:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че не би могло да се счита, че специфичните етнически, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства винаги са неблагоприятни условия за тяхното икономическо развитие в сравнение с това на заобикалящите ги региони. Поради това Съдът приема, че като изключва възможността регион с национално малцинство, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да<?PAGE NO="21"?> бъде част от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС, Общият съд тълкува правилно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>тези региони<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, съдържащо се в тази разпоредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Izsák и Dabis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:177">EU:C:2019:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>Тези уточнения на Съда не поставят под въпрос извода в точка 127 по-горе, че Комисията не е допуснала грешка, като е заключила, че спорното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ. Всъщност, от една страна, решението за регистрация на предложение за ЕГИ не предрешава преценката на Комисията в съобщението, прието съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, в което са изложени нейните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>правни и политически заключения<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> относно ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не, както бе припомнено в точки 50 и 104 по-горе. От друга страна, както уточнява Комисията в писмената защита, при изготвянето на посоченото съобщение и ако счита за необходимо, тя може да провери, основавайки се по-специално на фактически данни, дали и доколко характеристиките на даден регион с национални малцинства могат да окажат въздействие върху икономическото или социалното му развитие в сравнение със заобикалящите го региони и дали и доколко установените различия в нивото на икономическо или социално развитие изискват действия, насочени към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе съображения следва да се отхвърли оплакването на Румъния, представено в точки 90—94 по-горе, а оттам и настоящото основание. Ето защо жалбата трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Румъния е загубила делото, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с искането на последната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Унгария трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Румъния понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Унгария понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="22"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kornezov</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Buttigieg</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kowalik-Bańczyk</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 ноември 2021</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>