<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑242/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CC0242</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:308">EU:C:2014:308</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. WATHELET — ДЕЛO C‑242/13</P><P>COMMERZ NEDERLAND</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Wathelet</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20140508">8 май 2014 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑242/13</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Commerz Nederland NV</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Havenbedrijf Ротердам NV</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Помощи, предоставяни от държавата</KEYWORD><KEYWORD>Понятие</KEYWORD><KEYWORD>Помощи, отпуснати от публично предприятие под формата на гаранция пред банка</KEYWORD><KEYWORD>Решение, взето от директора на публичното предприятие</KEYWORD><KEYWORD>Неспазване на разпоредбите на устава на публичното предприятие</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Увод</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Предмет на разглеждане по настоящото дело е възможността да се счита за действие на държавата предоставянето на гаранции от публично предприятие на банка в нарушение на вътрешните му устройствени правила, за да могат евентуално да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС. В настоящия случай гаранциите са предоставени от г‑н Scholten, единствен управител на Havenbedrijf Rotterdam NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>HbR<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), пристанищното предприятие в Ротердам (Нидерландия), в полза на дружества, принадлежащи към нидерландската група RDM (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>групата RDM<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). Установено е, че при предоставяне на тези гаранции г‑н Scholten е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето им и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал предварително одобрението на надзорния му съвет.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Дотук, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>nihil sub sole novum<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Liber Ecclesiastes, глава 1, стих 10.</P></NOTE>, но е изненадващо, че засегнатата държава членка защитава идеята, че е възможно съответните мерки, които представляват държавни помощи по смисъла на Договора за ФЕС, да се считат за приети от нея, а бенефициерът на гаранциите, който, разбира се, желае да му се плати, счита, че гаранциите не са държавни помощи, тъй като били отпуснати ultra vires.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Твърде подобна гаранция, свързваща същите партньори, с изключение на наредителя, е предмет на разглеждане в решение Residex Capital IV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>C‑275/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:814">EU:C:2011:814</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Както се изтъква в точка 2 от заключението на генералния адвокат Kokott по това дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>C‑275/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:354">EU:C:2011:354</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, тази гаранция е отпусната <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>при неясни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> от поделението на община Ротердам (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>общината<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) и праводател на HbR, Gemeentelijk Havenbedrijf Rotterdam (общинско пристанищно предприятие<?PAGE NO="2"?> Ротердам, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>GHR<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), в полза на дружество, принадлежащо също към нидерландската група RDM. Тъй като въпросът за авторството на действията не се поставя по това дело, Съдът е разгледал само дали член 108, параграф 3, трета алинея ДФЕС задължава националната юрисдикция да счита за недействителна общинска гаранция, за която Европейската комисия не е била уведомена и която не е била одобрена от нея.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Спорът по главното производство поставя въпроси, свързани с тълкуването на член 107 и на член 108 ДФЕС, както и на точки 50—58 от решение Франция/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>C‑482/99, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, що се отнася до възможността мярка за помощ по смисъла на тези членове да се счита за приета от държавата.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>В това решение по опростен начин Съдът е приел, че възможността мярка за помощ да се счита за приета от държавата, не може да се изведе <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>само от обстоятелството, че въпросната мярка е приета от публично предприятие<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (точка 51), тъй като то <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>може да действа при условията на по-голяма или по-малка независимост, в съответствие със степента на автономия, която държавата му е предоставила<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (точка 52). Съдът изключва също, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>единствено обстоятелството, че публично предприятие е [било] създадено под формата на капиталово дружество по общия ред, с оглед на автономността, която тази правно-организационна форма може да му предостави, не би могло да се разглежда като достатъчно, за да се изключи, че всяка приета от подобно дружество мярка за помощ може да се счита за приета от държавата<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> (точка 57).</TXT></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>В точка 52 от това решение Съдът е приел също, че за да може дадена мярка за помощ да се счита за приета от държавата, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>необходимо е още да се проучи дали трябва да се счита, че публичните власти участват, по един или друг начин, в приемането на разглежданите мерки<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Все пак в споменатото решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) той е счел, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>не би могло да се изисква да се доказва, че въз основа на конкретно нареждане публичните органи конкретно са насърчили публичното предприятие да приеме разглежданите мерки за помощ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> (точка 53), тъй като би било <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>много трудно<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> трето лице да докаже това (точка 54). С тези мотиви той приема, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>че мярка за помощ, приета от публично предприятие, може да се счита за приета от държавата при наличие на множество улики, произтичащи от обстоятелствата по случая и от контекста, в който тази мярка е взета<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> (точка 55).</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>По този повод Съдът припомня, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>вече е взет предвид фактът, че въпросната организация не е могла да вземе оспорваното решение, без да се съобрази с изискванията на публичните власти […] или че освен елементите от устройствен характер, които обвързват публичните предприятия с държавата, тези предприятия, чрез които помощите са били отпуснати, трябва да се съобразяват с разпорежданията, дадени от [държавата]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> (решение Франция/Комисия, EU:С:2002:294, точка 55).</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Според него <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>[д]руги улики биха могли евентуално да бъдат основание да се направи извод, че мярка за помощ, приета от дадено публично предприятие, може да се счита за приета от държавата, каквито са по-специално интеграцията на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара в нормални условия на конкуренция с частните оператори, правният статут на предприятието, а именно дали той се урежда от публичното право или от общото дружествено право, интензитетът на контрола, упражняван от публичните органи върху управлението на<?PAGE NO="3"?> предприятието или всяка друга улика за наличие в конкретния случай на участие на публичните власти или на малка вероятност от липсата на такова в приемането на мярката, като се държи сметка също така за обхвата на тази мярка, за нейното съдържание или условията, които тя включва<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (решение Франция/Комисия, EU:С:2002:294, точка 56).</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Пристанище Ротердам се управлява от HbR, акционерно дружество, чийто дружествен капитал принадлежи на общината (около 70 %) и на нидерландската държава (около 30 %). Към момента на настъпване на фактите общината е била единствен акционер на HbR, тъй като нидерландската държава е придобила своя дял през 2006 г.</TXT></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>В миналото пристанище Ротердам се е управлявало от Havenbedrijf der Gemeente Rotterdam (общинско пристанищно предприятие Ротердам), общинска служба, създадена през 1932 г., която не е юридическо лице и която през 80-те години на двадесети век е реорганизирана в GHR. На <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE> GHR е заменено от HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Управлението на HbR е поверено на управителен съвет, който се контролира от надзорен съвет. През 1992 г. г‑н Scholten е назначен за единствен управител на GHR/HbR. В момента на предоставяне на разглежданите гаранции отговорният за пристанището член на Общинския съвет е председателствал надзорния съвет.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Групата RDM представлява обединение от дружества, принадлежащи на г‑н Van den Nieuwenhuyzen. Тази група осъществява дейността си в областта на производството и доставката на военно оборудване. Тя е обявена в несъстоятелност и нейната дейност не е възобновена от друго предприятие. Групата RDM по никакъв начин не е свързана с HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20021228">28 декември 2002 г.</DATE> RDM Holding NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>RDM Holding<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) сключва договор с GHR (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>договорът за подводниците<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), по силата на който се задължава да не доставя на Тайван никаква информация или оборудване, които биха могли да представляват интерес при конструиране или използване на подводници. В замяна GHR се задължава да предостави гаранция пред кредитори на RDM Holding и/или негови дъщерни дружества за всяка сума, надхвърляща <FT TYPE="NUMBER">100000000</FT> EUR за срок от не повече от три години.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>GHR и RDM Holding се задължават и да не свеждат до знанието на трети лица съществуването и съдържанието на договора за подводниците.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>В преамбюла на договора GHR и RDM Holding посочват, първо, че в сътрудничество с американските власти RDM Holding е разгледало възможността за прехвърляне в Тайван, чрез други дружества от групата RDM, на технология за конструиране на подводници, второ, че GHR е в течение на преговорите по този въпрос между адвокатите на RDM Holding и на нидерландската държава, трето, че Китайската народна република е дала да се разбере, че ако RDM Holding достави тази технология на Тайван, тя ще наложи санкции на Нидерландия, включително като пренасочи морските си превози от Ротердам към друго пристанище, четвърто, че GHR се стреми да направи всичко, за да предотврати тази вероятност, и пето, че RDM Holding е готово да се откаже от прехвърлянето на тази технология в Тайван при уговорените в този договор условия.</TXT></NP><?PAGE NO="4"?><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>С договор от <DATE ISO="20031105">5 ноември 2003 г.</DATE> Commerz Nederland NV (наричано по-нататък, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Commerz<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) отпуска на RDM Vehicles B.V. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>RDM Vehicles<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) кредитна линия в размер на 25 милиона евро (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>кредитът Vehicles<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>), предназначена да финансира производството на бронирано транспортно средство. Същият ден г‑н Scholten подписва гаранция, с която GHR се задължава спрямо Commerz да гарантира изпълнението на произтичащите от кредита Vehicles задължения на RDM Vehicles.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>След като на <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE> HbR става правоприемник на GHR, на <DATE ISO="20040604">4 юни 2004 г.</DATE> г‑н Scholten предоставя същата гаранция в полза на Commerz по кредита Vehicles; но този път от името на HbR, а Commerz прави отказ от правата си по гаранцията, предоставена от GHR. Надзорният съвет на HbR одобрява тази гаранция на <DATE ISO="20040622">22 юни 2004 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Адвокатска кантора Spigthoff изготвя в полза на Commerz правни становища от <DATE ISO="20031110">10 ноември 2003 г.</DATE> и от <DATE ISO="20040604">4 юни 2004 г.</DATE>, според които гаранциите, подписани от името на GHR и HbR по отношение на кредита Vehicles, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>валидни, обвързващи и подлежащи на изпълнение задължения<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> за гаранта. С решение от <DATE ISO="20130417">17 април 2013 г.</DATE> Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Нидерландия) приема, че тези правни становища са изготвени умишлено неправилно.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>С договори от <DATE ISO="20040227">27 февруари 2004 г.</DATE> Commerz отпуска на RDM Finance I BV (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>RDM I<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) и на RDM Finance II BV (наричано по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>RDM II<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) кредитни линии в размер съответно на 7,2 милиона евро и на 6,4 милиона евро (наричани по-нататък съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>кредитът RDM I<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>кредитът RDM II<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>). Тези кредити са предназначени за финансирането на поръчки за военно оборудване от RDM Technology BV.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040302">2 март 2004 г.</DATE> г‑н Scholten подписва гаранции, с които HbR гарантира пред Commerz изпълнението на задълженията на RDM I и RDM II по тези кредити. На <DATE ISO="20040303">3 март 2004 г.</DATE> Spigthoff представя на Commerz правно становище, подобно на посоченото в точка 19 от това заключение.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>С решение от 15 октомври 2010<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>ECLI:NL:RBROT:2010:BO0530.</P></NOTE> г. Rechtbank Rotterdam установява, че г‑н Scholten е приел дарове от г‑н Van den Nieuwenhuyzen, собственик и генерален директор на групата RDM, с които последният е искал да осигури благоприятно третиране на своето предприятие от г‑н Scholten. Със същото решение Rechtbank Rotterdam приема, че г‑н Scholten умишлено е съставил неистински удостоверения, в които твърди, че одобряването на гаранциите от надзорния съвет не е необходимо и че умишлено е пропуснал да отрази разглежданите гаранции в отчетите на HbR за годините 2002 и 2003. Накрая Rechtbank Rotterdam приема, че г‑н Schoten умишлено е запазил в тайна предоставените гаранции, тъй като е знаел, че надзорният съвет не би изразил съгласие, ако бъде информиран за тях. Rechtbank Ротердам осъжда г‑н Scholten на 12 месеца лишаване от свобода за пасивен подкуп, подправка на документи и измама на HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20040820">20 август 2004 г.</DATE> Commerz прекратява едностранно договора за кредит Vehicles и изисква връщането на дължимия остатък. Тъй като не следва плащане, Commerz иска от HbR да му изплати на основание на предоставената гаранция <FT TYPE="DECIMAL">19843541,80</FT> EUR в едно с акцесорните вземания. HbR не удовлетворява това искане.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>С писма от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> Commerz прекратява едностранно кредити RDM I и RDM II и иска връщането на дължимия остатък по тях. Тъй като не последва плащане, Сommerz отправя покана до HbR да му заплати на основание на предоставените гаранции съответно <FT TYPE="NUMBER">4869</FT> EUR и от <FT TYPE="DECIMAL">14538,24</FT> EUR ведно с акцесорните вземания. HbR не удовлетворява и това искане.</TXT></NP><?PAGE NO="5"?><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Поради отказа на HbR да изпълни задълженията си, произтичащи от гаранциите, Commerz предявява иск срещу HbR пред Rechtbank Rotterdam, като иска да му се изплати дължимата сума на основание предоставената от HbR гаранция за кредита Vehicles. Съдът отхвърля иска, като приема, че гаранцията представлява мярка за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, за която е следвало да бъде информирана Комисията в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, което не е било направено, и следователно тази гаранция е недействителна на основание член 3:40, параграф 2 от нидерландския Граждански кодекс.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Commerz подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред Gerechtshof te ’s‑Gravenhage, като предявява искове за заплащането от HbR и на дължимите суми на основание на предоставените от HbR гаранции за кредити RDM I и RDM II. Gerechtshof te ’s‑Gravenhage потвърждава решението на Rechtbank Rotterdam и отхвърля исковете на Commerz.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според Gerechtshof te ’s-Gravenhage преценката на фактите от гледна точка на критериите, установени в решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), води до извода, че предоставянето на разглежданите гаранции трябва да се счита за извършено от Нидерландия.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Gerechtshof te ’s-Gravenhage основава този извод на обстоятелствата, че първо, общината е собственик на всички акции на HbR, второ, членовете на управителния и надзорния съвет са били назначени от общото събрание на акционерите и следователно — от общината, трето, отговорният за пристанището член на общинския съвет е председателствал заседанията на надзорния съвет, четвърто, съгласно устава на HbR е било необходимо одобрението на надзорния съвет за предоставяне на гаранции като настоящите и пето, предметът на дейност на HbR съгласно неговия устав не е бил съпоставим с предмета на дейност на обикновено търговско дружество поради отделеното по-голямо внимание на общия интерес от управлението на пристанище като Ротердам.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Commerz обжалва това решение пред Hoge Raad der Nederlanden, който иска да се установи дали въпросните гаранции следва да се считат за предоставени от нидерландската държава.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приема, че дори и г‑н Scholten да е действал изцяло самоволно, да е превишил властта си като единствен управител на HbR — след като умишлено е държал в тайна договора за подводниците и предоставените гаранции и не е поискал предварителното одобрение на надзорния съвет преди предоставянето на въпросните гаранции — все пак гаранциите, предоставени в нарушение на устава на HbR съгласно нидерландското частно право, обвързват това дружество.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>В този фактически контекст запитващата юрисдикция си поставя въпроса какъв подход — реален и фактически или пък правен — следва де се възприеме, за се да се направи извод дали разглежданите гаранции са били предоставени от нидерландската държавата. Запитващата юрисдикция счита, че ако следва първия подход, би следвало да се приеме, че държавата дори не е била в течение за съществуването на гаранциите, а още по-малко е одобрявала тяхното предоставяне. Обратно, ако следва втория подход, според запитващата юрисдикция би било достатъчно да се докаже, че държавата поначало определя процеса на вземане на решения в публичното предприятие относно приемането на мерки, каквато е предоставянето на гаранции, или най-малко упражнява силно и предопределящо влияние в този процес.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>След като приема, че поставеният въпрос е свързан с правото на Съюза, Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1)</NO.P><TXT>По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което е нужно с оглед на квалификацията като държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай общината) не е искал да се предоставя съответната гаранция?</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20130429">29 април 2013 г.</DATE> Commerz, HbR, нидерландското правителство, както и Комисията са представили писмени становища.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140120">20 януари 2014 г.</DATE> Съдът, съгласно член 61, параграф 1 от Процедурния си правилник, изпраща на страните няколко въпроса, на които те да отговорят в съдебното заседание, но въпреки тяхната релевантност и значение — за да може да се даде верен и полезен отговор на запитващата юрисдикция — нидерландското правителство решава да не участва в съдебното заседание на <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Такова съдействие чрез отговор на въпросите на Съда по дело с многобройни <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>изненадващи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> аспекти би било ценно. Съжалявам, че нидерландското правителство не оказа съдействие на Съда. При това положение в съдебното заседание се явиха само Commerz, HbR и Комисията.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>С въпросите си запитващата юрисдикция иска да се установи дали предоставянето ultra vires на разглежданите гаранции, и по‑специално фактът, че г‑н Scholten ги е предоставил в нарушение на устава на предприятието си и без дори да уведоми надзорния съвет, изключва възможността тези гаранции да се считат за предоставени от нидерландската държава, а в противен случай дали обстоятелствата, при които са предоставени гаранциите, са от значение, за да се прецени възможността да се считат за предоставени от държавата.</TXT></NP><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Представените пред Съда доводи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Становището на Commerz е, че разглежданите гаранции, макар да обвързват HbR в частното право, не могат да се считат за предоставени от държавата. В подкрепа на тезата си то се позовава на тълкуването на точки 50—58 от решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), изложено пред Hoge Raad der Nederland от генералния адвокат Keus в становището му от <DATE ISO="20121207">7 декември 2012 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Според този генерален адвокат приемането на дадена мярка за помощ от държавата предполага реално фактическо участие на държавните органи в съответните мерки. От това съдебно решение било видно, че за да може взета от публично предприятие мярка да се счита за приета от държавата, е необходимо държавата да е участвала <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>в конкретния случай<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>в приемането на [тази] мярка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и действително да е осъществила контрол върху нея (точка 52). Доколкото Съдът уточнява в точки 55—57 от посоченото решение, че възможността взета от дадено публично предприятие мярка да се счита за приета от държавата, може да се изведе от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>множество улики<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, произтичащи от обстоятелствата по случая и от контекста, в който тази мярка е взета, генералният адвокат Keus поддържа, че макар Съдът да определя доказателствен минимум и да посочва как да се представи това доказателство, той не променя предмета на доказване, а именно конкретното участие на публичните власти в разглежданата мярка.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Commerz счита, че нидерландските съдилища не са могли да се позоват, както е направил Gerechtshof te ’s-Gravenhage, на множество улики, изведени от общия контекст, в който гаранциите са предоставени, като по такъв начин те не са съобразили специфичните обстоятелства по случая. След като г‑н Scholten е действал самостоятелно, самоволно и тайно, противно на волята на общината и без да се съобразява с нейните изисквания, Commerz намира, че общината не е участвала в предоставянето на спорните гаранции. Затова счита, че гаранциите не могат да се считат за предоставени нито от общината, нито от държавата и поради това не представляват мярка за помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и следователно не е следвало да бъдат нотифицирани на Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>HbR и нидерландското правителство възразяват срещу това тълкуване на решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>HbR счита, че определянето от кого е приета мярката за държавна помощ, трябва да се основава на обективни критерии, а не на предполагаемата воля на държавата. Затова според HbR следва да се определи дали държавата е участвала или е трябвало да участва, а не дали е имала желание за това.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>HbR подчертава, че тъй като то е обвързано от разглежданите гаранции, въпреки че те са предоставени ultra vires, общината е участвала, доколкото предоставянето не би могло да се осъществи без нейната намеса, без значение дали е желала предоставянето или не. По тези причини HbR счита, че разглежданите гаранции следва да се считат за предоставени от държавата и следователно представляват мерки за помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, за които Комисията е трябвало да бъде информирана.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според нидерландското правителство фактът, че гаранциите са били предоставени ultra vires, не е пречка те да се считат за предоставени от държавата. В това отношение то се присъединява към становището на Gerechtshof te ’s-Gravenhage, както то е обобщено в точка 28 от това заключение, според което предоставянето на разглежданите гаранции от нидерландската държава намира опора в доминиращата позиция, заемана от общината в дружеството.</TXT></NP><?PAGE NO="8"?><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>HbR и нидерландското правителство считат също, че ефикасността на разпоредбите в областта на държавните помощи може да бъде засегната по недопустим начин, ако прилагането им се отхвърли, поради това че при приемането на съответната мярка назначеният в съответствие с устава управител на публично предприятие е излязъл извън рамките на съдържащите се в устава правила. Всъщност на практика невинаги било възможно да се провери дали за съответната мярка е изразена воля от публичното предприятие и следователно съответната държава членка би могла да противопоставя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>нарушенията<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> на управителя, като по този начин избегне възможността мярката да се счита за приета от нея.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Комисията също се противопоставя на тълкуването на решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), предложено от Commerz и генералния адвокат Keus. Като се позовава на точки 55 и 56 от това съдебно решение, тя счита, че за да може дадена мярка за помощ да се счита за приета от държавата, е достатъчно държавата да определя реално процеса на вземане на решения от публичното предприятие или да упражнява реално силно и доминиращо влияние в този процес.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Поради това Комисията счита, че не е необходимо да се докаже определено точно нареждане, за да направи извод за конкретното участие на държавата в приемането на съответната мярка за помощ. Тя напомня, че ако беше така, условието да е налице приемане, би било изпълнено само в изключителни случаи по отношение на мярка за помощ, предоставена от публично предприятие.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Комисията прави извод, че компетентен да обобщи уликите, посочени в точки 55—57 от решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е националният съд и тя се присъединява към анализа на Gerechtshof te ’s-Gravenhage, който изложих накратко в точка 28 от това заключение.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до особените обстоятелства около предоставянето на гаранциите, които са предмет на спора по главното производство, Комисията счита, че те нямат никакво значение относно възможността гаранциите да се считат за предоставени от общината, тъй като, от една страна, самата община е създала положението, при което разглежданите гаранции са били предоставени от HbR, и от друга страна, тяхното предоставяне не е част от нормалната търговска дейност на HbR, а по-скоро изглежда продиктувано от съображенията за обществен интерес, посочени в преамбюла на договора за подводниците.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Дали става въпрос за мярка за помощ или за решения с основно търговски характер?</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към изследване на тези аргументи, ми се струва необходимо да се провери дали разглежданите гаранции представляват мерки на помощ. Всъщност, ако дадена гаранция не предоставя предимство на предприятието, тя не представлява помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. Известие на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="155" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2008">ОВ C 155, 2008 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>, точка 3.1).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>В точка 17 от заключението си по дело Residex Capital IV (С‑275/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:354">EU:C:2011:354</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Kokott прави извод, че е налице помощ в полза на RDM Aerospace NV, което, припомням, е част от същата група, както и предприятията — бенефициери на гаранциите по настоящото дело, тъй като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>без тази гаранция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>според запитващата юрисдикция [предприятието] е нямало как да получи заем в такъв размер<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="9"?><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Макар по настоящото дело запитващата юрисдикция да не повдига този въпрос, има всички основания да се счита, че разглежданите в него гаранции са предоставили предимство на предприятията от групата RDM, които без посочените гаранции не биха могли да си осигурят кредитите Vehicles, RDM I и RDM II.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Важно е също така обаче да се изследва въпросът дали, предоставяйки тези гаранции, HbR не е действало главно по търговски причини, както би постъпил един частен инвеститор, като предимството, получено от предприятията от групата RDM, тогава би представлявало насрещна престация за реципрочни предимства, които те са предоставили на HbR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Този въпрос не е обсъждан по дело Residex Capital IV (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:814">EU:C:2011:814</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както впрочем и въпросът дали е възможно гаранциите, предоставени в полза на RDM Aerospace NV, да се считат за предоставени от държавата, поради което те са квалифицирани като държавни помощи.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>Само при отрицателен отговор на този въпрос ще трябва да се изследва дали гаранциите, предоставени от HbR, включват публични ресурси и дали следва да се считат за предоставени от държавата. Както генералният адвокат Jacobs е посочил в точка 55 от заключението си по дело Франция/Комисия (С‑482/99, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:685">EU:C:2001:685</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>би трябвало да се приеме, че търговските решения на публична пивоварна, приети без всякакво използване на правомощията на публичната власт, излизат извън рамките на държавните помощи<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Същият принцип е посочен на стр. 250 в заключението на генералния адвокат Slynn по дело Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:177">EU:C:1987:177</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), който по повод разглежданата в това дело мярка за помощ, а именно определянето на преференциална тарифа, си поставя въпроса „дали определянето на тази преференциална тарифа, макар и под влиянието на държавата и водещо до загуби за тази държава, е станало необходимо поради търговски съображения, които биха изключили вероятността за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Комисията намира, че в случая предоставянето на гаранции е мярка, продиктувана от изисквания за обществен интерес, а не от търговски съображения. Нейното заключение се основава на уликите, посочени от Gerechtshof te ’s-Gravenhage в подкрепа на извода, че HbR е под ефективния контрол на нидерландската държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точка 28 от настоящото заключение.</P></NOTE>, както и на целите от обществен интерес, които предизвикват действията на HbR, по-специално във връзка с приноса за развитието на града, на градските пристанища и за подобряването на градската среда в града и околностите на Ротердам.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Дори тези признаци да са налице, изглежда, че на тях може да се прави позоваване само във връзка с възможността гаранциите да се считат за предоставени от държавата — както впрочем постъпва Gerechtshof te ’s-Gravenhage — а не, както постъпва Комисията, за да се разреши въпросът дали в конкретния случай предоставянето на разглежданите гаранции е било продиктувано от търговски съображения.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Склонен съм да приема положителен отговор, освен ако проверката на запитващата юрисдикция установи друго.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както посочих в точки 14—16 от настоящото заключение, от преамбюла на договора за подводниците е видно, че в сътрудничество с американските органи групата RDM е разглеждала възможността за прехвърляне на технологията за подводници на Тайван. В точка A от преамбюла става въпрос за преговорите между адвокатите на RDM Holding и на нидерландската държава по този повод.</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Точка B от преамбюла се отнася до заплахата, отправена от Китайската народна република, че в случай на прехвърляне на Тайван на технологията за подводниците ще наложи санкции на Нидерландия, включително като пренасочи морските си превози от Ротердам към друго пристанище, както и до стремежа на GHR да направи всичко, за да предотврати тази вероятност.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Вярно е, че действителността и истинността на този договор са оспорени. Както Commerz информира Съда по време на съдебното заседание, Rechtbank Rotterdam е осъдил г‑н Scholten за пасивен подкуп, изразяващ се в получаване на дарове, направени от г‑н Van den Nieuwenhuyzen. Същият Rechtbank Rotterdam обаче е приел освен това, че неистинността не е била доказана по законосъобразен и убедителен начин (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>niet wettig en overtuigend<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), тъй като прокуратурата е подала протест до въззивната инстанция срещу тази част от решението. По време на заседанието HbR посочва, че въззивното производство по протеста продължава да бъде висящо пред нидерландските съдилища.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Именно затова Съдът постави въпрос в тази връзка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>По-специално той пита дали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>от писменото становище на HbR е видно, от една страна, че неговият предмет на дейност включва по-специално укрепването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>промишления комплекс на Ротердам<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>проектирането, изграждането, управлението и експлоатацията на пристанището и на промишлената зона на Ротердам в най-широкия смисъл на понятието<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. От друга страна, от точка 17 от тези съображения е видно, че по главното производство е изтъкнато, че предоставянето на гаранциите е било оправдано както с оглед на целта да се осигури трудовата заетост в мащабната производствена промишленост на пристанището, така и с оглед на договор от <DATE ISO="20021228">28 декември 2002 г.</DATE> относно задължението на групата RDM да не доставя технология за подводници на Тайван, което също е посочено в точки 3.3 (II) и 3.4 от преюдициалното запитване. Commerz, HbR и нидерландското правителство са замолени да уточнят по време на съдебното заседание дали съществуват, поради споменатите или други обстоятелства, улики, че предоставянето на спорните гаранции е било в интерес на HbR и/или на [общината] и/или на нидерландската държава. По-специално те са замолени да коментират верността на обстоятелствата, изтъкнати в съображения A—C от споменатия договор<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></NOTE>, считайки, че освен Commerz и HbR, нидерландското правителство със сигурност може да се произнесе по достоверността на фактическите твърдения, съдържащи се в преамбюла на договора за подводниците. Както посочих, нидерландското правителство не взе участие в съдебното заседание, което би му дало възможност да оспорва, че разглежданите гаранции са предоставени поради търговските съображения, посочени в преамбюла на договора за подводниците. Това потвърждава моята идея, че предоставянето на гаранциите е било продиктувано главно от търговски съображения.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>При тези условия, освен ако запитващата юрисдикция установи друго при проверката на истинността на този договор (оспорена от HbR) и наличието на евентуална диспропорция между предоставените гаранции и търговския риск, произтичащ от евентуално пренасочване на превозите на Китайската народна република или на други фактически обстоятелства, с които би могъл да разполага запитващият съд, според мен, предоставяйки, макар и ultra vires, въпросните гаранции, г‑н Scholten се е стремил към постигането на търговска цел в интерес на GHR/HbR, а именно да се избегнат последиците от ембарго от страна на Китайската народна република върху пристанище Ротердам, за което е било необходимо срещу гаранциите групата RDM да се задължи да не прехвърля на Тайван технология в областта на подводниците.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Ако разглежданите гаранции се квалифицират като предимства или мерки за помощ, дали те са такива по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ако предимствата, които предоставят разглежданите гаранции, не преследват главно търговска цел, те се оказват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС само ако са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>отговорността за тях […] се носи от държавата<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 24) и решение Association Vent De Colère и др. (C‑262/12, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 17).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Държавни ресурси</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Безспорно е, че ако се активират гаранциите, ще се използват публични ресурси, тъй като HbR, предприятие, чийто едноличен собственик към момента на настъпване на фактите е общината, ще трябва със свои средства да изпълни към Commerz финансовите задължения, поети от предприятията от групата RDM към това дружество.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Възможност за разглеждане като действие на държавата</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въпросът за определянето на извършителя на действието не се поставя, когато държавната мярка се предоставя от държавен орган, независимо от позицията на този орган в държавната организация, без значение дали той принадлежи към централната администрация или към децентрализирана или деконцентрирана държавна структура. Такъв е случаят по дело Residex Capital IV (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:814">EU:C:2011:814</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), който засяга същите субекти — GHR и групата RDM, същия вид гаранция, предоставена от същото лице (г‑н Scholten), отново <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>ultra vires<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, при която въпросът чие е действието, дори не се е поставял, тъй като гаранциите са били предоставени от административна служба на общината.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>След като мярката за помощ е била взета от структура, която не е орган на държавата по смисъла на предната точка, Съдът е приел много ясно в точка 51 от решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че възможността определена мярка за помощ да се счита за предоставена от държавата, не може да бъде изведена автоматично <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>само от обстоятелството, че въпросната мярка е приета от публично предприятие<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Именно такъв е случаят по настоящото дело, тъй като, макар в самото начало гаранциите за кредита Vehicles да са били предоставени от GHR, общинска административна служба, те са прекратили действието си на <DATE ISO="20040604">4 юни 2004 г.</DATE> На същата дата —<DATE ISO="20040604">4 юни 2004 г.</DATE> — HbR, акционерно дружество, едноличен собственик на чийто капитал е общината, правоприемник на GHR от <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE>, предоставя същите гаранции в полза на Commerz. Гаранциите, свързани с кредитите RDM I и RDM II, още от самото начало са предоставени от публичното предприятие HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>В такъв случай трябва да се изследва дали все пак е възможно разглежданите мерки за помощ да се считат за предоставени от държавата, доколкото те са били предоставени по такъв начин, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>трябва да се счита, че публичните власти участват по един или друг начин в приемането на разглежданите мерки<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 52).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Такова участие на държавата е установено, когато разглежданите мерки за помощ са предоставени чрез структура, оправомощена да упражнява властнически правомощия, или чрез структура, която действа под реалния контрол на държавата.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Що се отнася до критерия за упражняване на властнически правомощия, Комисията изтъква по време на съдебното заседание, че HbR не е обикновено частно дружество. Според Комисията неговият устав му възлага укрепването на позицията на пристанищния и промишлен комплекс на Ротердам, насърчаването на безопасността на корабоплаването, осигуряването на плавателния и морски ред и сигурност, както и да действа като пристанищен орган. На това основание Комисията поддържа, че разглежданите гаранции могат да се считат за предоставени от нидерландската държава.</TXT></NP><?PAGE NO="12"?><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Не споделям това становище на Комисията. Според мен възможността мярка за помощ, предоставена от структура, оправомощена да упражнява властнически правомощия, може да се счита за предоставена от държавата само ако в конкретния случай тази мярка е била взета при упражнение на тези правомощия. В настоящия случай нито предоставянето на гаранциите само по себе си, нито причината, поради която са били предоставени тези гаранции, не попадат в рамките на упражняването на властнически правомощия от HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се изследва дали разглежданите гаранции могат да се считат за предоставени от нидерландската държава на основание на реалния контрол, който последната упражнява върху HbR.</TXT></NP><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Както Съдът е постановил в точка 52 от решение Франция/Комисия (EU:С:2002:294), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>дори ако държавата е в състояние да контролира дадено публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху неговата дейност, не може автоматично да се предположи, че в конкретния случай такъв контрол се упражнява реално. Едно публично предприятие може да действа при условията на по-голяма или по-малка независимост, в съответствие със степента на автономия, която държавата му е предоставила<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>Преди да изследвам дали предоставянето на разглежданите гаранции <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>ultra vires<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> не предотвратява възможността да се считат за предоставени от държавата, като припомням, че в разсъжденията си изхождам от предположението, че решението за предоставяне не е било продиктувано главно от търговски съображения, считам, подобно на Gerechtshof te ’s-Gravenhage, че в случая са налице достатъчно улики по смисъла на решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), за да може това решение да се счита за взето от държавата, което впрочем не се оспорва нито от HbR, нито от нидерландското правителство.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>Възможността дадена мярка за помощ да се счита за предоставена от държавата на основание на реалния контрол, не изисква доказване, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>въз основа на конкретно нареждане публичните органи конкретно са насърчили публичното предприятие да приеме разглежданите мерки за помощ<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение Франция/Комисия (EU:С:2002:294, точка 53).</P></NOTE>. Както Съдът констатира в точка 54 от решение Франция/Комисия (EU:С:2002:294), подобно доказване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>би било много трудно именно поради съществуващите привилегировани отношения между държавата и публично предприятие<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>В настоящия случай HbR и нидерландското правителство приемат, че HbR се намира под реалния контрол на нидерландското правителство. Въпреки това с оглед на обстоятелството, че нидерландското правителство не взема участие в съдебното заседание и следователно не отговоря на въпросите, отнасящи се изрично до тази точка, следва да се установи наличието на такъв контрол отделно от това просто твърдение на нидерландското правителство в писменото му становище.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>Както Съдът посочва в точка 56 от своето решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), трябва да се имат предвид редица улики като: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>[и]нтеграцията [на субекта, взел разглежданата мярка] в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара в нормални условия на конкуренция с частните оператори, правния статут на предприятието, а именно дали той се урежда от публичното право или от общото дружествено право, интензитета на контрола, упражняван от публичните органи върху управлението на предприятието или всяка друга улика за наличие в конкретния случай на участие на публичните власти или на малка вероятност от липсата на такова в приемането на мярката, като се държи сметка също така за обхвата на тази мярка, за нейното съдържание или условията, които тя включва<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="13"?><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>Най-напред се позовавам на обстоятелства от структурно естество. Праводателите на HbR са били част от администрацията на общината и преди това вече са предоставяли гаранции от същия вид (ако не и същите!) на дружество от същата група RDM<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Тези гаранции са били предмет на съдебно решение, а именно на решение Residex Capital IV (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:814">EU:C:2011:814</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Към момента на настъпване на фактите общината е собственик на всички акции на HbR. Членовете на управителния и на надзорния съвет са били назначени от общото събрание на акционерите и следователно от общината. Отговорният за пристанището член на общинския съвет е председателствал заседанията на надзорния съвет. Уставът на HbR позволяват, макар и с одобрението на надзорния съвет, предоставянето на гаранции като тези по настоящото дело. Тези улики показват, че HbR е имало ограничена степен на независимост от общината в качеството ѝ на единствен акционер.</TXT></NP><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед тези тесни връзки между HbR и общината, е трудно да се приеме, че има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>малка вероятност от липсата на [участие на]<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 56).</P></NOTE> държавата в приемането на разглежданите гаранции, още повече че в настоящия случай гаранциите са предоставени в полза на група, извършваща дейност с военно оборудване, без да става въпрос за дипломатическите и политически усложнения, посочени в преамбюла на договора за подводниците, които е възможно да са наложили това предоставяне.</TXT></NP><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Остава да се изследва въпросът дали предоставянето на разглежданите гаранции ultra vires предотвратява възможността те да се считат за предоставени от държавата.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Предоставянето на гаранциите ultra vires предотвратява ли възможността те да се считат за предоставени от държавата?</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>Най напред, от преюдициалното запитване се вижда ясно, че въпреки предоставянето им ultra vires разглежданите гаранции обвързват HbR. Поставя се следователно въпросът дали фактът, че г‑н Sholten ги е предоставил ultra vires, предотвратява възможността те да се считат за предоставени от нидерландската държава.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>В подкрепа на становището си, че такова определяне на извършилия предоставянето не е възможно, Commerz посочва заключението на генералния адвокат Keus, представено пред запитващата юрисдикция, в което той приема, че в решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът, изглежда, е имал предвид действително и фактическо участие на държавата в приемането на съответните мерки. Като се основава на това тълкуване на споменатото съдебно решение, Commerz поддържа, че такова действително и фактическо участие на държавата при предоставянето на разглежданите гаранции е невъзможно, когато те са предоставени ultra vires. С други думи, как би могло да се каже в настоящия случай, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>въпросната организация не е могла да вземе [оспорваната мярка], без да се съобрази с изискванията на публичните власти<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 55).</P></NOTE>, след като е установено, че последните дори не са били в течение на предоставянето на разглежданите гаранции?</TXT></NP><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>Макар да считам, подобно на генералният адвокат Keus, че участието на държавата трябва да бъде конкретно, тоест да е свързано със съответната мярка за помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. в този смисъл решение Association Vent De Colère и др. (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точка 17).</P></NOTE>, а не с дейността на публичното предприятие най-общо, мисля, че тази констатация не може да се използва, за да се отговори на въпроса кой следва да се счита, че е постановил мерките, предприети от управител на публично предприятие, без да се спазят нормите на неговия устав.</TXT></NP><?PAGE NO="14"?><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>Всъщност, както твърди генералният адвокат Keus, уликите, посочени от Съда в точки 55—57 от решението му Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), се отнасят по-скоро до доказателствения минимум за наличие на реален контрол, тоест до установяването на признаци, от които може да бъде изведено участието на държавата, отколкото до самия предмет на доказване, тоест участието на държавата в приемането на съответните мерки. Това ясно произтича от точка 53 от това решение, в която Съдът приема, че не е необходимо да се доказва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>въз основа на конкретно нареждане публичните органи конкретно са насърчили публичното предприятие да приеме разглежданите мерки за помощ<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>Накрая, полезно е позоваването на принципите на международното публично право относно вменяването в отговорност на държавата на неправомерни в международен план действия, и по-точно на член 7 от разпоредбите на Комисията по международно право относно отговорността на държавата за действия, които са неправомерни в международен план (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Разпоредбите за отговорността на държавата<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>UNGA A/CN.4/L.602/Rev.1. Генералната асамблея на Организацията на обединените нации (ООН) препоръча държавите да приемат Разпоредбите за отговорността на държавата, вж. UNGA A/RES/56/83; UNGA A/RES/59/35 и UNGA A/RES/62/61.</P></NOTE>, който е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>Превишаване на правомощията или действия в разрез с разпорежданията<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>Този член постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>[д]ействията на държавен орган, на лице или структура, оправомощена да упражнява властнически правомощия, се считат за действие на държавата според международното право, <HT TYPE="ITALIC">ако този орган, това лице или тази структура действа в това ѝ качество, дори да превишава компетентността си или да нарушава дадените разпореждания</HT><QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>Това правило е трайно установено в международната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. Nations unies, Maal Case, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. X (1903), pр. 732 et 733; La Masica Case (Great Britain, Honduras) от <DATE ISO="19161207">7 декември 1916 г.</DATE> <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. XI (1916), р. 560; Thomas H. Youmans (USA) v. United Mexican States от <DATE ISO="19261123">23 ноември 1926 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. IV (1926), р. 116; Francisco Mallén (United Mexican States) v. USA от <DATE ISO="19270427">27 април 1927 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. IV (1927), р. 177; Charles S. Stephens and Bowman Stephens (USA) v. United Mexican States от <DATE ISO="19270717">17 юли 1927 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. IV (1927), pр. 267 et 268; William T. Way (USA) v. United Mexican States от <DATE ISO="19281018">18 октомври 1928 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. IV (1928), pр. 400 et 401, както и Estate of Jean-Baptiste Caire v. United Mexican States от <DATE ISO="19290607">7 юни 1929 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des sentences arbitrales</HT>, Vol. V (1929), р. 531. Този принцип също така се разглежда в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Ilaşcu e.a. с. Moldova et Russieот <DATE ISO="20040708">8 юли 2004 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Recueil des arrêts et décisions</HT> 2004‑VII, рр. 90 et 106), на Inter-American Court of Human Rights (вж. CIDH, Решение по дело Velásquez-Rodríguez c, Honduras du <DATE ISO="19880729">29 юли 1988 г.</DATE>, Серия C, № 4 (1989), точки 169—172) и на Tribunal des réclamations États-Unis-Iran (вж. решение по дело Petrolane, Inc. c. République Islamique d’Iran (1991) 27 Iran-U.S.C.T.R. 64, р. 92).</P></NOTE> и е признато от Комисията по международно право в нейния коментар относно Разпоредбите за отговорността на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Точки 4—6 от коментара на член 7 от Разпоредбите за отговорността на държавата.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>В настоящия случай дори да не се отчете фактът, че на <DATE ISO="20040622">22 юни 2004 г.</DATE> надзорният съвет на HbR ex post facto е одобрил предоставената гаранция за кредита Vehicles, е ясно, че г‑н Scholten е действал в качеството си на единствен управител на HbR и че нито уставът, нито предметът на дейност на HbR не забраняват предоставянето на гаранции като разглежданите в случая, по повод на които Commerz без съмнение е могло да се довери на обвързаността на HbR. Допълнителен аргумент в тази насока е, че Commerz е получило правни становища, които потвърждават валидността на предоставените гаранции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точки 19 и 21 от това заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>Вярно, Gerechtshof te ’s-Gravenhage приема, че тези правни становища са изготвени умишлено неправилно. Дори и да се предположи на това основание, че Commerz е било или е могло да бъде в течение на недействителността на гаранциите от гледна точка на вътрешните правила за дейността на GHR/HbR, това не би следвало да има никакво значение от гледна точка на възможността гаранциите да се считат за предоставени от държавата.</TXT></NP><?PAGE NO="15"?><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>Накрая, както HbR и нидерландското правителство, считам, че ефикасността на разпоредбите в областта на държавните помощи може да бъде засегната, ако прилагането им се отхвърли, поради това че при приемането на съответната мярка назначеният в съответствие с устава управител на публичното предприятие е нарушил разпоредбите на устава на това предприятие или е признат за виновен, както в настоящия случай, за подкуп.</TXT></NP><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>Всъщност приемането на мярката за помощ от държавата има напълно обективен характер, при което субективното понятие за нарушение от страна на неговите органи или служители или техните мотиви не играят никаква роля. Ако беше другояче, ефикасността и еднаквото прилагане на правото относно държавните помощи биха били значително отслабени.</TXT></NP><NP><NO.P>92.</NO.P><TXT>Следователно на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че гаранции като разглежданите могат да се считат за предоставени от държавата, когато представляват мерки за помощ и са предоставени от единствения управител на публично предприятие дори ако посоченият управител, макар да е действал в това си качество, е надхвърлил компетентността си и е действал в разрез с устава на това предприятие.</TXT></NP><NP><NO.P>93.</NO.P><TXT>Освен това заключение, основано само на уликите, заимствани от решение Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), бих искал да добавя също, че изпитвам сериозни съмнения, че HbR, общината и нидерландското правителство не са имали и най-малко подозрение за съществуването на гаранциите, предоставени от г‑н Scholten в полза на промишлена група, която осъществява дейност в областта на производството и доставката на военно оборудване.</TXT></NP><NP><NO.P>94.</NO.P><TXT>Фактическата рамка на настоящото дело действително е твърде особена. В това отношение изтъквам:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>много изненадващата теза на едно правителство, за което разглежданата мярка не е оправдана главно от търговски съображения и представлява държавна помощ, която следователно трябва да се счита за предоставена от него (макар посочената теза да позволява да не изпълни задълженията си по гаранциите),</P></ITEM><ITEM><P>фактическите твърдения, съдържащи се в преамбюла на договора за подводниците, които се позовават на опит за доставка на технология за подводници на Тайван, на заплахата от страна на Китайската народна република да наложи санкции на Нидерландия, включително и като пренасочи морските си превози от Ротердам към друго пристанище, на сътрудничеството на групата RDM с американските органи с цел прехвърляне в Тайван на технологията за подводници чрез посредничеството на дружества от групата RDM, които не са нидерландски, както и на преговорите между тази група и нидерландското правителство относно тази доставка,</P></ITEM><ITEM><P>получаването от Commerz на правни становища, удостоверяващи законосъобразността на разглежданите гаранции, които обаче нидерландските юрисдикции приемат за изготвени умишлено неправилно,</P></ITEM><ITEM><P>одобряването ex post facto на гаранцията, свързана с кредита Vehicles, от надзорния съвет на HbR.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>95.</NO.P><TXT>Тези обстоятелства са изключително странни. Генералният адвокат Kokott ги квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>неясни<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. нейното заключение по дело Residex Capital IV (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:354">EU:C:2011:354</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 2).</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>96.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Hoge Raad der Nederlanden, по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>Гаранции като разглежданите могат да се считат за предоставени от държавата, когато представляват мерки за помощ и са предоставени от единствения управител на публично предприятие дори ако този управител, макар да е действал в това си качество, е надхвърлил компетентността си и е нарушил устава на посоченото предприятие<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>