1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, TikTok Technology Ltd, иска отмяна на решение за изпълнение C(2023) 8173 final на Комисията от 27 ноември 2023 година за определяне на размера на таксата за надзор, приложима за TikTok съгласно член 43, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Обстоятелства, предхождащи спора

2

Жалбоподателят е основното място на стопанска дейност в Европейския съюз на доставчика на хостинг услугата TikTok. Тази услуга, която е достъпна в Европейския съюз в настоящата ѝ версия от август 2018 г., дава възможност на ползвателите ѝ да търсят, гледат и разпространяват видеоклипове, както и да си взаимодействат, да общуват и да споделят съдържание с други ползватели.

3

Съгласно член 43, параграфи 1—3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1, наричан по-нататък „АЦУ“) Европейската комисия събира от доставчиците на много големи онлайн платформи (наричани по-нататък „МГОП“) и на много големи онлайн търсачки (наричани по-нататък „МГОТ“), определени като такива в приложение на член 33 от посочения регламент, годишна такса за надзор за всяка от така определените им услуги, фиксирана с акт за изпълнение, за покриване на прогнозните разходи, които тя трябва да направи за изпълнението на възложените ѝ от АЦУ надзорни задачи. В съответствие с член 43, параграф 4 от посочения регламент Комисията определя посочената такса, като прилага методиката, която е определила в делегиран акт, при спазване на принципите, предвидени в член 43, параграф 5 от същия регламент.

4

За тази цел на 2 март 2023 г. Комисията приема Делегиран регламент (ЕС) 2023/1127 за допълнение на Регламент 2022/2065 с подробните методики и процедури по отношение на таксите за надзор, начислявани от Комисията на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки (ОВ L 149, 2023 г., стр. 16).

5

На 25 април 2023 г. Комисията приема Решение C(2023) 2720 final за определяне на TikTok като МГОП в съответствие с член 33, параграф 4 от АЦУ.

6

На 26 април 2023 г. жалбоподателят е уведомен за това решение в качеството му на основно място на стопанска дейност в Съюза на доставчика на TikTok. Копие от това решение е изпратено на ByteDance, дружество, контролиращо групата правни субекти, към която принадлежи жалбоподателят.

7

На 29 септември 2023 г. Комисията изпраща на жалбоподателя съобщение за временно определения размер на годишната такса за надзор, що се отнася до TikTok, в съответствие с член 6, параграф 3 от Делегиран регламент 2023/1127, копие от което е изпратено и на ByteDance. На 12 октомври 2023 г. жалбоподателят представя становището си на Комисията.

8

На 27 ноември 2023 г. Комисията приема обжалваното решение за определяне на размера на годишната таксата за надзор, приложима за TikTok за 2023 г. Този размер е бил определен в съответствие с член 43, параграф 3, втора алинея от АЦУ, като са следвани методиката и процедурите, определени в Делегиран регламент 2023/1127, и по-специално в член 5 от него. За целите на определянето на посочения размер Комисията използва по-специално двама оператори — трети лица, SensorTower и Similarweb, и следва обща за всички МГОП и МГОТ методика, която добавя в приложение към обжалваното решение, за да изчисли средномесечния брой активни получатели в Съюза (наричан по-нататък „СМБАП“) на определените услуги и да разпредели между последните годишната такса за надзор в съответствие с принципите, посочени в член 43 от АЦУ. Копие от това решение е изпратено и на ByteDance.

Искания на страните

9

Жалбоподателят иска от Общия съд:

–

да отмени обжалваното решение,

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

10

Комисията иска от Общия съд:

–

да отхвърли жалбата,

–

при условията на евентуалност, в случай на отмяна на член 5, параграф 2 или 4 от Делегиран регламент 2023/1127 или на обжалваното решение, да запази правните последици на посочения регламент или на посоченото решение до приемането от нея на необходимите мерки за отстраняване на констатираните недостатъци,

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

По същество

11

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество пет основания, изведени, първото, от нарушение на член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ и посредством възражение, от незаконосъобразността на член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127, второто, от нарушение на член 43, параграф 5, буква в) от АЦУ и посредством възражение, от незаконосъобразността на член 5, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127, третото, от нарушение на член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ и посредством възражение, от незаконосъобразността на член 5, параграф 4 от Делегиран регламент 2023/1127, четвъртото, от нарушение на член 43, параграф 2 от АЦУ и посредством възражение, от незаконосъобразността на член 2, параграф 2, буква а) от Делегиран регламент 2023/1127, и петото, от нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на задължението за мотивиране.

По първото основание, изведено от нарушение на член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ и посредством възражение, от незаконосъобразността на член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127

12

В подкрепа на първото основание жалбоподателят изтъква по същество пет части, изведени, първата, от това, че използването на общата методика не е законосъобразно, втората, от нарушение на член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ във връзка с член 3, първа алинея, буква п) от АЦУ относно законното определение на СМБАП, третата, от това, че използваният в обжалваното решение метод за оценяване на СМБАП третира платформите по дискриминационен начин, четвъртата, от това, че нито член 43 от АЦУ, нито член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127 предоставят правно основание за приемането на метод за изчисляване на СМБАП в акт за изпълнение, и петата, от възражение за незаконосъобразност на член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127.

13

Общият съд счита, че най-напред следва да се разгледат заедно първата и четвъртата част.

14

С първата част жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е определила размера на таксата въз основа на оценяване на СМБАП, което според него не е предвидено в АЦУ, въпреки че, от една страна, тя е трябвало да се основе на цифрите, декларирани от самите доставчици, и от друга страна, доколкото тези цифри са ѝ се сторили непълни или неточни, тя е можела да упражни правомощията, предоставени ѝ от АЦУ, за да получи всякаква допълнителна информация от доставчиците.

15

Комисията от своя страна счита, че в АЦУ няма пречки, от съображения за прозрачност, равно третиране и поверителност, тя да използва надеждни според нея данни, които са били събрани от двама независими оператори трети лица, в краткия период от време, с който е разполагала, за да приеме актовете за изпълнение относно таксите.

16

С четвъртата част жалбоподателят изтъква, че няма правно основание, което да позволява на Комисията да приеме, посредством делегиран регламент или посредством обикновен акт за изпълнение като обжалваното решение, метод за изчисляване на СМБАП в рамките на член 43 от АЦУ. По този начин Комисията се е опитала да пренапише АЦУ, да заобиколи процедурите за приемане на делегирани актове и да създаде втори паралелен метод за изчисляване на СМБАП, който довел до цифра, различна от тази, използвана за целите на определянето на услугите (член 24, параграф 2 от АЦУ).

17

Според жалбоподателя обаче, за да се запази съответствието между СМБАП, посочен в член 24, параграф 2 от АЦУ, и този, посочен в член 33 от АЦУ, Комисията е трябвало да използва същия СМБАП като този, който доставчиците, чиито услуги са били определени, са декларирали за целите на прилагането на член 24 от АЦУ.

18

При всички случаи жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала объркване между акта за изпълнение и делегирания акт и че не е имала право да приеме посочения метод в акт за изпълнение, без да спази член 33, параграф 3 и член 87 от АЦУ. Освен това, според жалбоподателя Комисията не е приела Делегиран регламент 2023/1127 на основание член 33, параграф 3 от АЦУ и методът за изчисляване на СМБАП не се съдържа в Делегиран регламент 2023/1127, а в обжалваното решение.

19

Накрая, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение незаконосъобразно препраща към член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127, за да обоснове използването от Комисията на „всяка друга информация на [нейно] разположение“ към 31 август на дадена година, за да изчисли СМБАП, доколкото тази разпоредба не представлява основа за определяне на таксите за надзор в обжалваното решение и при всички положения член 43, параграф 4 от АЦУ не разрешава на Комисията да „получава нови или различни данни относно СМБАП“ за целите на определянето на таксите.

20

Комисията сочи, че процедурите за определяне и за фиксиране на размера на таксата са отделни от правна гледна точка и преследват различни цели. Според нея в член 43, параграф 5 от АЦУ не се споменава член 24, параграф 2 от АЦУ, а само се споменава, че таксата трябва да бъде пропорционална на СМБАП. В този смисъл не е допуснато нарушение на АЦУ. Комисията поддържа, че следователно тя не е била длъжна нито на основание член 43 от АЦУ, нито на основание член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127 да използва СМБАП, декларирани от доставчиците, а че тя разполага със свобода на преценка в това отношение, за да използва и „всяка друга информация на [нейно] разположение“.

21

Комисията уточнява, че единствената цел на добавената в приложение към обжалваното решение методика е била да информира доставчиците за използваните данни и източници на информация, което впоследствие довело до обща методика и ѝ позволило да изпълни задължението си за мотивиране. Следователно тази методика не била „методиката за изчисляване на [СМБАП] за целите на [член 33,] параграф 1 [от АЦУ] и на член 24, параграф 2 [от АЦУ]“ по смисъла на член 33, параграф 3 от АЦУ, а само методика, описваща как Комисията е обработила и използвала данните относно СМБАП, с които разполагала. По-нататък Комисията поддържа, че не е нарушила член 43 от АЦУ, а е била принудена да „преработи тези данни по един или друг начин“, за да се съобрази с АЦУ и с Делегиран регламент 2023/1127.

22

Следва да се припомни, че съгласно член 33, параграф 3 от АЦУ във връзка с определянето на онлайн платформите и онлайн търсачките като МГОП или МГОТ „Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 87 от [АЦУ], след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, за да допълни разпоредбите на [АЦУ], като определи методиката за изчисляване на [СМБАП] за целите на параграф 1 от настоящия член и член 24, параграф 2 [от АЦУ], като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие“.

23

Освен това съгласно последното изречение на член 33, параграф 4, първа алинея от АЦУ, когато приема решение за определяне на МГОП или МГОТ, „Комисията взема своето решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или на онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2 [от АЦУ], или на информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3[ от АЦУ], или на всякаква друга информация, с която [тя] разполага […]“.

24

Освен това, що се отнася до определянето на таксата за надзор, член 43, параграфи 3—5 от АЦУ предвижда следното:

25

Съгласно член 87, параграф 4 от АЦУ преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка. Освен това съгласно член 87, параграф 6 от същия регламент Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз могат да направят възражение преди влизането в сила на такъв акт.

26

Накрая, що се отнася до определянето на основния размер на таксата за услуга, член 4, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент 2023/1127 гласи следното:

27

В случая в съображение 31 от обжалваното решение се уточнява, че СМБАП за всяка определена услуга, определящ коефициента (U), приложим за определянето на таксата за надзор, може да произтича от данните, предоставени от доставчика на услугата в съответствие с член 24, параграф 2 от АЦУ, от информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3 от същия регламент, или от всяка друга информация, с която Комисията разполага.

28

По-нататък, в съображение 32 от обжалваното решение се посочва, че предвид различните методологии, различната наличност на публична информация за тях, различната степен на точност и различните източници на данни, използвани от доставчиците на определените услуги за изчисляване на СМБАП на техните услуги, както и изискваната от някои от тези доставчици поверителност, следва да се използват обща методика и общи източници на данни, за да се приложи коефициентът (U) последователно между различните определени услуги в съответствие с член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127. Следователно въз основа на общата методика и общите източници на данни, съдържащи се в приложението към обжалваното решение, Комисията е изчислила СМБАП на TikTok и съответния коефициент (U), необходими за определяне на размера на таксата за надзор, фактурирана на жалбоподателя (вж. съображение 33 от обжалваното решение).

29

Освен това в съображение 38 от обжалваното решение Комисията подчертава наличието на трудности, поради редица причини, да се намерят данните за СМБАП на МГОП и МГОТ, както и за методиката, на която доставчиците са се основали, за да изчислят своя СМБАП. При тези условия Комисията посочва, че за нея е невъзможно в сроковете, предвидени в член 6, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2023/1127, да направи надеждно сравнение на декларираните СМБАП между различните определени услуги за фиксирането на таксата за надзор в съответствие с член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ. Освен това тя обосновава използването на източници на данни на трети лица с целта и различното естество на процедурата за фиксиране на таксите за надзор в сравнение с процедурата за определяне на МГОП и МГОТ (вж. съображение 39 от обжалваното решение).

30

Накрая, в отговор на довода, изтъкнат от жалбоподателя в рамките на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, че липсва правно основание за общата методика, в съображение 34 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127 я оправомощава да идентифицира СМБАП за целите на определянето на таксата за надзор въз основа на декларираните от доставчиците данни, поисканата от Комисията или координатора за цифровите услуги информация или всяка друга информация, с която Комисията разполага. Следователно въз основа на разпоредбата и на информацията, налична към 31 август на текущата година, Комисията твърди, че е разработила обща методика за тази цел, както е посочено в съображение 32 от обжалваното решение.

31

Общият съд ще провери дали АЦУ позволява използването на обща методика за изчисляване на СМБАП (първа част от първото основание), преди да прецени дали в настоящия случай Комисията е нарушила член 43 от този регламент, като е приела такава методика в рамките на акт за изпълнение (четвърта част от първото основание).

32

На първо място, трябва да се отбележи, че нито една разпоредба в АЦУ или в Делегиран регламент 2023/1127 пречи на Комисията да следва определена методика за изчисляване на СМБАП. Освен това трябва да се отбележи, както прави Комисията, че релевантният елемент за нуждите на прилагането на член 43 от АЦУ не е СМБАП в абсолютна стойност за всяка определена услуга, а неговата относителна стойност спрямо другите определени услуги.

33

В случая Комисията основателно е могла да има съмнения относно цялостната съгласуваност на методите за изчисляване на СМБАП, използвани от различните доставчици, още повече че тя не е разполагала с данните за някои от тях.

34

От това следва, че тя е имала основание да използва обща методика и с цел прозрачност и равно третиране на посочените доставчици, като се има предвид, че съгласно член 43 от АЦУ разпределянето на разходите за надзор трябва да бъде пропорционално на СМБАП на всяка определена услуга, поради което първата част трябва да се отхвърли.

35

Освен това, доколкото от текста на член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 следва, че (вж. т. 26 по-горе) той не налага никаква йерархия между трите посочени източника на информация, тъй като те са ясно представени като алтернативни, в случая Комисията не е била длъжна да предпочете или да пренебрегне един от тях. Следователно Комисията правилно е решила да се основе на „всяка друга информация на [нейно] разположение“ по смисъла на горепосочената разпоредба.

36

На второ място, от общата структура и цели на АЦУ следва, че понятието „СМБАП“ трябва да се разбира по единен и последователен начин, независимо от контекста и целта на прилагането му, което освен това се потвърждава от съображение 77 от посочения регламент. Всъщност, ако намерението на законодателя беше да предвиди различни правни режими в зависимост от това дали целта на използването на СМБАП е определянето на дадена услуга като спадаща към МГОП или МГОТ или определянето на таксата за надзор, той е щял да го предвиди изрично по ясен и точен начин.

37

Така, макар Комисията несъмнено да има право да приеме обща методика за изчисляване на СМБАП, тя при все това не може да избегне контрола върху процедурата за приемане на делегирани актове, предвидена по-специално в член 87, параграфи 4 и 6 от АЦУ, като се ограничи до това да добави в приложение тази обща методика към всеки акт за изпълнение.

38

Всъщност съгласно член 43, параграф 4 от АЦУ Комисията е длъжна да приема делегирани актове, определящи подробно метода и процедурите, които трябва да се използват за определяне на индивидуалните годишни такси за надзор на всеки доставчик, а съгласно член 43, параграф 5, буква б) от същия регламент тези такси трябва да бъдат пропорционални на СМБАП на всяка МГОП или МГОТ.

39

Освен това в член 4 от Делегиран регламент 2023/1127 се уточнява редът за определяне на основния размер за всяка услуга посредством формула, съдържаща по-специално коефициента (U), чиято стойност съответства на СМБАП за всяка съответна услуга, без обаче да включва метод за изчисляване на СМБАП като такъв.

40

Доколкото изчисляването на СМБАП обаче е необходимо за определянето на таксата за надзор на всяка услуга съгласно член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ, Комисията го изчислява въз основа на „обща методика“, която тя все пак е добавила в приложение към обжалваното решение, както и към актовете за изпълнение, адресирани до другите доставчици на определени услуги (вж. съображение 32 от обжалваното решение).

41

Макар да е вярно, както подчертава Комисията, че за разлика от член 33, параграф 3 от АЦУ, член 43 от същия регламент не се отнася изрично до приемането на делегиран акт за установяване на методиката за изчисляване на СМБАП, това не променя факта, че посоченият член възлага на Комисията задължение да гарантира, че годишните такси за надзор са пропорционални на СМБАП за всяка определена услуга, като същевременно определя методиката и процедурите, които трябва да се използват за определянето на тези такси в рамките на делегиран акт, а не на акт за изпълнение.

42

С други думи, от контекстуалното и систематичното тълкуване на релевантните разпоредби на АЦУ следва, че макар да не се позовава изрично на методиката, посочена в член 33 от АЦУ, член 43 от същия регламент създава изрична връзка между методиката за определяне на годишните такси за надзор, която може да бъде определена само с приемането на делегиран акт, и СМБАП за определените услуги, с оглед на които трябва да се определят таксите.

43

Като последица от това методиката за изчисляване на СМБАП е присъща на определянето на таксата за надзор и трябва да се счита за съществен и абсолютно необходим елемент от това определяне.

44

На трето място, що се отнася до довода на Комисията, че член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 предоставя достатъчно подробности относно изчисляването на СМБАП, следва да се констатира, подобно на жалбоподателя, че посочената разпоредба не съдържа повече подробности относно това изчисление, отколкото предоставените от самия АЦУ. Всъщност, макар член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 и последното изречение от член 33, параграф 4, първа алинея от АЦУ да имат различни цели, а именно изчисляването на СМБАП съответно за определянето на таксите и за определянето на МГОП или МГОТ, следва да се констатира, че източниците на информация, посочени в тези две разпоредби, за да се получи СМБАП, са идентични.

45

Следователно, след като, както бе припомнено в точка 43 по-горе, изчисляването на СМБАП е съществен и абсолютно необходим елемент за определянето на таксата, предвиденото в член 43, параграф 4 от АЦУ задължение на Комисията да определи „подробно“ в делегиран акт метода и процедурите за определяне на таксите води имплицитно, но неминуемо до задължението в такъв акт да се определят най-малкото достатъчно подробно елементите от методиката за изчисляване на СМБАП.

46

При всички случаи член 43, параграф 4 от АЦУ по същество задължава Комисията да уточни и конкретизира АЦУ, като изложи в делегиран акт подробности, които не са били определени от законодателя (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 март 2016 г., Парламент/Комисия, C‑286/14, EU:C:2016:183, т. 50). Доколкото в Делегиран регламент 2023/1127 Комисията обаче посочва само в общи линии три източника на информация, а именно данните, съобщени от доставчика съгласно член 24, параграф 2 от АЦУ, информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3 от АЦУ, и всяка друга информация, с която тя разполага, не може да се счита, че Комисията е спазила член 43, параграф 4 от АЦУ.

47

Освен това, като се задоволява в съдебното заседание с твърдението, че включването на твърде подробна методология за изчисляване на СМБАП в делегиран акт не е подходящо и че такова разрешение е „контрапродуктивно“, тъй като това би довело до риска да трябва тази методология да се актуализира всяка година, по-специално с оглед на новите решения за оценка, Комисията не е доказала надлежно от гледна точка на правото защо добавената в приложение към обжалваното решение обща методика е прекалено подробна с оглед на текста, при това ясен и точен, на член 43, параграф 4 от АЦУ.

48

Освен това подобен довод противоречи и на съображение 77 от АЦУ, съгласно което „[о]пределянето на [СМБАП] на услугата може да бъде повлияно от пазарните и техническите промени и поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да допълва разпоредбите на [посочения] регламент чрез приемане на делегирани актове за изготвяне на методика за определяне на активните получатели на онлайн платформа или онлайн търсачка“.

49

По-нататък, не може да се приеме изтъкнатият от Комисията в съдебното заседание довод, че изборът да не се включи подробна информация в Делегиран регламент 2023/1127 отговаря на опасение, свързано със защитата на търговската тайна и на поверителните данни на дружества — трети лица, използвани при изчисляването на СМБАП. Всъщност, от една страна, Комисията не е доказала по какъв начин поверителността на някои данни би била защитена в по-голяма степен в акт за изпълнение като обжалваното решение, отколкото в делегиран акт. От друга страна, трябва да се констатира, че при всички положения поверителната информация, на която се позовава Комисията, не се съдържа нито в Делегиран регламент 2023/1127, нито в общата методика, добавена в приложение към обжалваното решение, така че този довод може само да бъде отхвърлен.

50

При тези условия, след като СМБАП е както съществен елемент от методиката за определяне на таксата за надзор, така и понятие, което следва да се разбира еднакво и последователно в целия АЦУ (вж. т. 36 по-горе), от член 43, параграф 3 от АЦУ във връзка с член 33, параграф 3 от същия регламент следва, че като е приела методиката за изчисляване на СМБАП в акт за изпълнение, а не в делегиран акт, Комисията е нарушила член 43, параграфи 3—5 и член 87 от АЦУ.

51

Този извод не може да бъде поставен под съмнение от другите доводи на Комисията.

52

Всъщност, първо, противно на твърдяното от Комисията, добавената в приложение към обжалваното решение обща методика не може да се разглежда просто като мотивирано обяснение на начина, по който е изчислен СМБАП, а както личи от самото заглавие на приложението, представлява истинска подробна методика за изчисляване.

53

Макар тя да може да послужи за разбиране на следваната от Комисията логика и да е обща за всички доставчици, както подчертава Комисията в съдебното заседание, това не променя факта, че с оглед на текста, съдържанието и дължината си подобна методика има характеристиките на документ с общ характер, който е предназначен да се прилага за всички доставчици, а не просто елемент от мотивите на обжалваното решение.

54

Второ, следва да се отбележи, че доколкото никоя разпоредба на АЦУ или на Делегиран регламент 2023/1127 не оправомощава Комисията да допълва или конкретизира метода и процедурите, посочени в член 43, параграф 4 от АЦУ, посредством акт за изпълнение, фактът, че общата методика е добавена в приложение към обжалваното решение, е лишен и от всякакво правно основание.

55

С оглед на всички изложени по-горе съображения четвъртата част от първото основание следва да се уважи и следователно да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо разглеждане на останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи, твърдения за нарушения или правни основания, и без да е необходимо произнасяне по направеното от него искане за извършване на процесуално-организационни действия.

По запазването на правните последици на обжалваното решение

56

Комисията иска от Общия съд, в случай че отмени член 5, параграф 2 или 4 от Делегиран регламент 2023/1127 или обжалваното решение, да запази правните последици на посочения регламент или на обжалваното решение до приемането от нея на необходимите мерки за отстраняване на констатираните недостатъци. Това спиране на изпълнението било необходимо, като се има предвид, че подобна отмяна би имала отражение върху размера на таксите, дължими и вече платени за 2023 г. от другите доставчици на определени услуги, както и върху общия размер на ресурсите, с които Комисията разполага и които тя вече е използвала за изпълнението на задачите си по надзор.

57

Жалбоподателят поддържа, че ограничаването във времето на последиците от евентуална отмяна на обжалваното решение не е оправдано, доколкото такава отмяна не би довела до сериозни отрицателни последици за Комисията или за въведения с АЦУ режим.

58

Съгласно член 264, първа алинея ДФЕС, ако жалбата е основателна, съдът обявява обжалвания акт за недействителен.

59

В такъв случай институцията, чийто акт е бил отменен, трябва съгласно член 266, първа алинея ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна.

60

При това положение съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В това отношение от съдебната практика следва, че за да упражни предоставеното му с тази разпоредба правомощие, съдът на Съюза взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция, C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 72 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 122).

61

Така член 264, втора алинея ДФЕС по-специално е тълкуван съответно в смисъл, че поради съображения за правна сигурност, но и поради съображения, насочени към избягване на прекъсването или отстъплението в прилагането на провеждани или подкрепяни от Съюза политики, позволява правните последици на отменен акт да се запазят в разумен срок (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 февруари 2025 г., de Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски, 2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151, т. 104 и цитираната съдебна практика).

62

В случая, макар обжалваното решение да е прието в нарушение на член 43, параграф 4 от АЦУ, както е видно от точка 50 по-горе, за сметка на това Общият съд не е установил грешка, засягаща самото задължение на жалбоподателя да плати таксата за надзор за 2023 г.

63

При тези обстоятелства отмяната на обжалваното решение, без да се предвиди запазване на неговото действие до замяната му с ново решение, би могла да наруши прилагането на член 43 от АЦУ, който предвижда Комисията да събира от доставчиците на МГОП и МГОТ годишна такса за надзор, чийто общ размер покрива разходите, направени от Комисията при изпълнението на задачите по надзора, възложени ѝ от АЦУ (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 177). Всъщност, ако Комисията бъде задължена да възстанови с незабавно действие размера на таксата за надзор на жалбоподателя, както и размера на таксите на други доставчици, като тези, които са предявили подобна жалба, основана на същите правни основания като тези, които са уважени в рамките на настоящото обжалване, въпреки че тези доставчици по принцип остават задължени да заплатят посочените такси, подобно възстановяване би довело до риск Комисията да бъде лишена от финансовите средства, необходими за изпълнение на задачите по надзора, възложени ѝ от АЦУ.

64

Освен това следва да се отбележи, че като се имат предвид причините, обосноваващи отмяната на обжалваното решение, а именно фактът, че Комисията е използвала обща методика за изчисляването на СМБАП, като я е добавила в приложение към актовете за изпълнение, Комисията няма да може да приеме ново решение, с което да наложи на жалбоподателя плащането на таксата за надзор, без предварително да установи методиката за изчисляване на СМБАП посредством делегиран акт. Всъщност съгласно член 266, параграф 1 ДФЕС Комисията трябва да направи необходимите заключения от отмяната на обжалваното решение, като вземе предвид не само диспозитива на настоящото решение, но също и мотивите, представляващи неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (вж. в този смисъл решения от 29 ноември 2007 г., Италия/Комисия, C‑417/06 P, непубликувано, EU:C:2007:733, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 14 юли 2016 г., Латвия/Комисия, T‑661/14, EU:T:2016:412, т. 90). Така ново решение, с което се установява таксата за надзор, приложима за TikTok за 2023 г., би могло евентуално да бъде прието едва след изменение на Делегиран регламент 2023/1127 или след приемането на нов делегиран акт, с който се установява методиката за изчисляване на СМБАП, което при сегашното положение освен това би могло да има отражение върху определянето на таксите за надзор в актовете за изпълнение, приети за 2024 г.

65

Вследствие на това отхвърлянето на искането за запазване на последиците от обжалваното решение би довело до риск от накърняване на правната сигурност и на правилното изпълнение на задачите за надзор, възложени на Комисията от АЦУ.

66

При тези обстоятелства правните последици на обжалваното решение следва да се запазят до приемането на необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение в разумен срок, който не може да надвиши дванадесет месеца, считано от датата, на която настоящото решение стане окончателно.

По съдебните разноски

67

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

68

След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

1)

Отменя Решение за изпълнение C(2023) 8173 final на Комисията от 27 ноември 2023 година за определяне на таксата за надзор, приложима за TikTok съгласно член 43, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета.

2)

Запазва действието на Решение за изпълнение C(2023) 8173, докато не бъдат взети необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение в разумен срок, който не може да надвиши 12 месеца, считано от датата, на която настоящото решение стане окончателно.

3)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.