<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Debut_ID="bg6192015CJ0484" A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0">
  <Properties>
    <Property name="Gendoc_User">alexage</Property>
    <Property name="Gendoc_GenerationDate">2017-03-07T12:41:15Z</Property>
    <Property name="Created">GenDoc 07/03/2017 12:41:15</Property>
    <Property name="Gendoc_GendocTemplateType">ARR_C</Property>
    <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
    <Property name="Gendoc_Juridiction">C</Property>
    <Property name="Juridiction">C</Property>
    <Property name="Gendoc_CaseNumber">0484</Property>
    <Property name="NumeroOrdre">0484</Property>
    <Property name="Gendoc_CaseYear">2015</Property>
    <Property name="Annee">2015</Property>
    <Property name="Gendoc_CaseNature">RP</Property>
    <Property name="NatureAff">RP</Property>
    <Property name="Gendoc_CaseNumberSuite">0001</Property>
    <Property name="NumSuite">0001</Property>
    <Property name="Gendoc_ProcedureType">P</Property>
    <Property name="TypeProc">P</Property>
    <Property name="Gendoc_ProcedureNumber">1</Property>
    <Property name="NumProc">1</Property>
    <Property name="Gendoc_EditionType">Final</Property>
    <Property name="Gendoc_LastVerificationDate">4/04/2017 17:23:03</Property>
    <Property name="Gendoc_LastVerificationStatus">FAST_document_go_ok</Property>
    <Property name="EP_Version">0</Property>
    <Property name="EP_Mode">1</Property>
    <Property name="DocumentIdentifier">94e0344010284723aa2e402f05eb8e73</Property>
    <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
    <Property name="Vademecum">0</Property>
    <Property name="SdlIdentifier">ImportedWithoutSource</Property>
    <Property name="Gendoc_DGTGenerated">true</Property>
    <Property name="Gendoc_DGTGeneratedDate">2017-03-07T13:41:29Z</Property>
    <Property name="Gendoc_DGTGeneratedUser">alexage</Property>
    <Property name="Gendoc_Lang">bg-BG</Property>
    <Property name="Gendoc_LangCode">bg</Property>
    <Property name="Langue">BG</Property>
    <Property name="Gendoc_Vademecum">0</Property>
    <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
    <Property name="GenDocUID">IeZOxqo9ITKotdTNtT9XzfP96SSY01sadB/3YGw6qmPIkquIvxt4kElziqlLFnNmYybgSg8JZJCAEA7ovswhpo/mWFGpohbardsXHpVCOAF6+k8z2gXvvZqjStOEFO1IdNqERQmbpWx33NQuc3qaFPAnIkaBc7u/hvd4SX1Ho1k=</Property>
    <Property name="IsFlattened">true</Property>
    <Property name="CreateCustomParts">true</Property>
    <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
    <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
  </Properties>
  <A_Header_Gauche>
    <blockquote id="A010000002">
      <para style="header" id="A150000004">ZULFIKARPAŠIĆ</para>
    </blockquote>
  </A_Header_Gauche>
  <A_Header_Droit>
    <blockquote id="A010000003">
      <para style="header" id="A150000005">РЕШЕНИЕ ОТ 9.3.2017 г. — ДЕЛО C‑484/15</para>
    </blockquote>
  </A_Header_Droit>
  <A_Footer_Gauche>
    <blockquote id="A010000004">
      <para style="footer" id="A150000006">2<emphasis role="tab" id="A400000002"/></para>
    </blockquote>
  </A_Footer_Gauche>
  <A_Footer_Droit>
    <blockquote id="A010000005">
      <para style="footer" id="A150000007">
        <emphasis role="tab" id="A400000003"/>
        <emphasis role="tab" id="A400000004"/>15</para>
    </blockquote>
  </A_Footer_Droit>
  <Affaire>
    <Introduction>
      <section id="A000000002">
        <para style="19Centre" id="A150000008">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)</para>
        <para style="19Centre" id="A150000009">9 март 2017 година<footnote role="fNote" id="A110000000"><number>*</number><para style="42FootnoteLangue" id="A150000010">Език на производството: хърватски.</para></footnote><emphasis role="FootnoteReference" id="A400000005">*</emphasis></para>
        <para style="71Indicateur" id="A150000011">
          <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000003"> Съдебно сътрудничество по граждански дела </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000005"> Регламент (ЕО) № 805/2004 </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000007"> Европейско изпълнително основание при безспорни вземания </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000009"> Условия за удостоверяване като европейско изпълнително основание </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000011"> Понятие „съд“ </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000013"> Нотариус, издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ </phrase>
          <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
          <phrase role="motcle" id="A410000015"> Публичен документ</phrase>
          <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000016">“</phrase>
        </para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">По дело C‑484/15</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000013">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Općinski sud u Novom Zagrebu — Stalna služba u Samoboru (Общински съд Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия) с акт от 7 септември 2015 г., постъпил в Съда на 11 септември 2015 г., в рамките на производство по дело</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">
          <emphasis role="bold" id="A400000006">Ibrica Zulfikarpašić</emphasis>
        </para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000015">срещу</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">
          <emphasis role="bold" id="A400000007">Slaven Gajer,</emphasis>
        </para>
        <para style="19Centre" id="A150000017">СЪДЪТ (втори състав),</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000018">състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000019">генерален адвокат: Y. Bot,</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000020">секретар: M. Aleksejev, администратор,</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000021">предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юли 2016 г.,</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000022">като има предвид становищата, представени:</para>
        <itemizedlist id="A030000000">
          <listitem id="A060000002">
            <blockquote id="A010000006">
              <title id="A210000002">
                <number>–</number>
              </title>
              <para style="03Tiretlong" id="A150000023">за хърватското правителство, от A. Metelko-Zgombić, в качеството на представител,</para>
            </blockquote>
          </listitem>
          <listitem id="A060000003">
            <blockquote id="A010000007">
              <title id="A210000003">
                <number>–</number>
              </title>
              <para style="03Tiretlong" id="A150000024">за испанското правителство, от V. Ester Casas, в качеството на представител,</para>
            </blockquote>
          </listitem>
          <listitem id="A060000004">
            <blockquote id="A010000008">
              <title id="A210000004">
                <number>–</number>
              </title>
              <para style="03Tiretlong" id="A150000025">за Европейската комисия, от C. Cattabriga, S. Ječmenica и M. Wilderspin, в качеството на представители,</para>
            </blockquote>
          </listitem>
        </itemizedlist>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000026">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 септември 2016 г.,</para>
        <para style="02AlineaAltA" id="A150000027">постанови настоящото</para>
      </section>
    </Introduction>
    <A_Motif>
      <section id="B000000000">
        <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
          <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
        </para>
        <blockquote id="B010000000">
          <title id="B210000000">
            <number>1</number>
          </title>
          <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3).</para>
        </blockquote>
        <blockquote id="B010000001">
          <title id="B210000001">
            <number>2</number>
          </title>
          <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Ibrica Zulfikarpašić и г‑н Slaven Gajer във връзка с искане за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по разпореждане за принудително изпълнение, издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“.</para>
        </blockquote>
        <section id="B000000001">
          <title style="04Titre1" id="B200000000">
            <titlecontent id="B300000000">
              <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
            </titlecontent>
          </title>
          <section id="B000000002">
            <title style="05Titre2" id="B200000001">
              <titlecontent id="B300000001">
                <emphasis role="italc" id="B400000002">Правото на Съюза</emphasis>
              </titlecontent>
            </title>
            <blockquote id="B010000002">
              <title id="B210000002">
                <number>3</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Съгласно съображения 3, 5, 7, 10, 12 и 18 от Регламент № 805/2004:</para>
              <blockquote id="B010000003">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000004">„(3)<emphasis role="tab" id="B400000003"/>[На] срещата в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет прие принципа на взаимното признаване на съдебни решения като важна крачка в изграждането на истинско пространство на правосъдие.</para>
              </blockquote>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000005">[…]</para>
              <blockquote id="B010000004">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000006">(5)<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.</para>
              </blockquote>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000007">[…]</para>
              <blockquote id="B010000005">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000008">(7)<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Този регламент се прилага за съдебни решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания и към решения, които са постановени след обжалване на решения, съдебни спогодби и изпълнителни основания, които са удостоверени като европейско изпълнително основание.</para>
              </blockquote>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000009">[…]</para>
              <blockquote id="B010000006">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000010">(10)<emphasis role="tab" id="B400000006"/>Когато съд на държава членка е връчил съдебно решение за безспорно вземане, при отсъствие на участие на длъжник в съдебната процедура, премахването на пречките в държавата членка по принудително изпълнение е неизбежно свързано и зависимо от съществуването на достатъчна гаранция за спазване на правото на защитата.</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000007">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000011">[…]</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000008">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000012">(12)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието.</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000009">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000013">[…]</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000010">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000014">(18)<emphasis role="tab" id="B400000008"/>Взаимното доверие в администрирането на правосъдието на държавите членки оправдава преценката на съда на една държава членка, че всички условия по писменото удостоверяване като европейско изпълнително основание са изпълнени, за да позволят изпълнението на съдебно решение във всички други държави членки, без съдебно преразглеждане на точното прилагане на минималните процесуални изисквания на държавата членка, в която съдебното решение трябва да бъде изпълнено“.</para>
              </blockquote>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000011">
              <title id="B210000003">
                <number>4</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000015">В член 1 от същия регламент се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000016">„Настоящият регламент има за цел да въведе европейско изпълнително основание за безспорни вземания чрез приемането на минимални процесуални изисквания, свободно движение на присъди, съдебни спогодби и публични документи във всички държави членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000012">
              <title id="B210000004">
                <number>5</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000017">Член 3, параграф 1 от посочения регламент е формулиран така:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">„Настоящият регламент се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">Вземането се счита за „безспорно“, когато:</para>
              <blockquote id="B010000013">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000020">а)<emphasis role="tab" id="B400000009"/>длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000014">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000021">б)<emphasis role="tab" id="B400000010"/>длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура; или</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000015">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000022">в)<emphasis role="tab" id="B400000011"/>длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или [на твърдените] от кредитора факти по правото на държавата членка по произход; или</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000016">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000023">г)<emphasis role="tab" id="B400000012"/>длъжникът изрично го е признал в публичен документ“.</para>
              </blockquote>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000017">
              <title id="B210000005">
                <number>6</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000024">В член 4 от същия регламент се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000025">„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:</para>
              <blockquote id="B010000018">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000026">1.<emphasis role="tab" id="B400000013"/>„решение“: всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000019">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000027">2.<emphasis role="tab" id="B400000014"/>„вземане“: парично вземане, което е изискуемо или чиято дата за плащане е била определена в съдебно решение, съдебна спогодба или в публичен документ;</para>
              </blockquote>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000028">3.<emphasis role="tab" id="B400000015"/>„публичен документ“:</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000020">
              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000029">а)<emphasis role="tab" id="B400000016"/>документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който:</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000021">
              <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000030">i)<emphasis role="tab" id="B400000017"/>се свързва с подписването и съдържанието на документа, и</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000022">
              <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000031">ii)<emphasis role="tab" id="B400000018"/>е съставен от публичен орган или друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата членка, от която произхожда;</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000023">
              <para style="13Marge2" id="B150000032">или</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000024">
              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000033">б)<emphasis role="tab" id="B400000019"/>споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от [него];</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000025">
              <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000034">[…]</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000026">
              <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000035">6.<emphasis role="tab" id="B400000020"/>„съд по произход“: съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в);</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000027">
              <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000036">7.<emphasis role="tab" id="B400000021"/>при ускорената съдебн[а] процедура в Швеция, при неоспорени парични вземания без провеждане на устни състезания, като съдебната заповед представлява изпълнителен титул (betalningsföreläggande), изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet)“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000028">
              <title id="B210000006">
                <number>7</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000037">Член 5 от Регламент № 805/2004 е озаглавен „Премахване на процедурата по признаване и изпълнение“ и в него се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000038">„Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави членки без необходимост от декларация за изпълнение и без възможност за противопоставяне на неговото признаване“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000029">
              <title id="B210000007">
                <number>8</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000039">В глава III от посочения регламент са включени членове 12—19 и в нея се определят приложимите минимални изисквания за процедурите при безспорни вземания, по-специално изискванията относно връчването на документа за започване на производството или на равностоен документ и предоставянето на информация на длъжника.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000030">
              <title id="B210000008">
                <number>9</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000040">Член 12 от същия регламент е озаглавен „Обхват на приложимост на задължителните стандарти“ и в него се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000041">„1.<emphasis role="tab" id="B400000022"/>Решение по вземане, което е [безспорно] по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или в), може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако държавата членка е изпълнила процесуалните изисквания, уредени в настоящата глава.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000042">2.<emphasis role="tab" id="B400000023"/>Същите условия се прилагат при издаването на удостоверението за европейско изпълнително основание или на удостоверение за заместване по член 6, параграф 3 на постановено решение по обжалвано решение, в момента на постановяване на което са били изпълнени условията на член 3, параграф 1, буква б) или в)“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000031">
              <title id="B210000009">
                <number>10</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000043">Член 16 от Регламент № 805/2004 е озаглавен „Предоставяне на длъжника на съответната информация относно вземането“ и гласи:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000044">„За да се гарантира, че длъжникът е информиран съобразно изискванията относно вземането, документът за започване на производството или равностоен документ трябва да съдържа следното:</para>
              <blockquote id="B010000032">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000045">а)<emphasis role="tab" id="B400000024"/>имената и адресите на страните;</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000033">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000046">б)<emphasis role="tab" id="B400000025"/>размера на вземането;</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000034">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000047">в)<emphasis role="tab" id="B400000026"/>ако се търси лихва по вземането, лихвения процент и периода, за който се търси лихва, освен ако лихвата, която е установена със закон, е прибавена автоматично към главницата по сила на закона на държавата членка по произход;</para>
              </blockquote>
              <blockquote id="B010000035">
                <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000048">г)<emphasis role="tab" id="B400000027"/>описание на основанието на вземането“.</para>
              </blockquote>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000036">
              <title id="B210000010">
                <number>11</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000049">Член 25, параграф 1 от посочения регламент се отнася за удостоверяването на публичните документи и в него се посочва следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000050">„Публичен документ относно вземане по смисъла на член 4, параграф 2 е изпълняем в държавата членка при молба до посочения орган на държавата членка по произход и се удостоверява като европейско изпълнително основание чрез стандартния формуляр от приложение III“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000037">
              <title id="B210000011">
                <number>12</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000051">В член 30, параграф 1, буква в) от същия регламент се предвижда задължение за държавите членки да предоставят на Европейската комисия „списък на [органите] по член 25[,] както и всички допълнителни изменения към тях“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000038">
              <title id="B210000012">
                <number>13</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000052">В съответствие на същия член 30, параграф 1, буква в) Република Хърватия предоставя следния списък:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000053">„Компетентните съдилища, административните органи, нотариусите, физическите и юридически лица с властнически правомощия, които са оправомощени да издават подлежащи на изпълнение актове или изпълнителни основания за безспорни вземания по силата на националната правна уредба“.</para>
            </blockquote>
          </section>
          <section id="B000000003">
            <title style="05Titre2" id="B200000002">
              <titlecontent id="B300000002">
                <emphasis role="italc" id="B400000028">Хърватското право</emphasis>
              </titlecontent>
            </title>
            <blockquote id="B010000039">
              <title id="B210000013">
                <number>14</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000054">В член 31 от Ovršni zakon (Закон за принудителното изпълнение, <emphasis role="italc" id="B400000029">Narodne novine, br.</emphasis> 112/12, 25/13 и 93/14) се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000055">„1)<emphasis role="tab" id="B400000030"/>Съгласно този закон автентичен документ е фактура, […] извлечение от счетоводните книги, легализиран частен документ и всякакъв друг документ, който се счита за официален по силата на специална правна уредба. Изчисляването на лихви също се счита за фактура.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000056">2)<emphasis role="tab" id="B400000031"/>Автентичният документ е изпълняем, ако в него е посочена самоличността на кредитора и на длъжника, както и предметът, естеството, размерът и моментът за изпълнение на паричното задължение.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000057">3)<emphasis role="tab" id="B400000032"/>Наред с данните, посочени в параграф 2 от този член, във фактурата, предявена на физическо лице, което не упражнява подлежаща на регистрация дейност, длъжникът трябва да се предупреждава, че в случай на неизпълнение на станалото изискуемо парично задължение кредиторът може да поиска принудително изпълнение въз основа на автентичен документ.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000058">[…]“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000040">
              <title id="B210000014">
                <number>15</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000059">Член 278 от посочения закон гласи:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000060">„Нотариусите се произнасят по заявление за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000041">
              <title id="B210000015">
                <number>16</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000061">В член 281, параграф 1 от същия закон се посочват условията, при които нотариусите могат да издават разпореждания за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, а параграфи 2—8 от този член се отнасят за следваната процедура, ако нотариусът не издаде такова разпореждане.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000042">
              <title id="B210000016">
                <number>17</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000062">В член 282 от същия закон е предвидена възможност за защита чрез частна жалба срещу разпореждането на нотариуса за принудително изпълнение и се посочва процедурата за разглеждане на такива случаи.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000043">
              <title id="B210000017">
                <number>18</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000063">В член 283, параграф 1 от Закона за принудителното изпълнение се посочва, че по искане на взискателя нотариусът отбелязва върху заверен препис от издаденото от него разпореждане за принудително изпълнение, че то подлежи на изпълнение, ако в осемдневен срок след изтичането на срока за подаване на частна жалба такава не е била подадена.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000044">
              <title id="B210000018">
                <number>19</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000064">В член 356 от този закон се посочва следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000065">„С разпоредбите от настоящата глава се урежда процедурата по издаване на удостоверения за европейско изпълнително основание при безспорни вземания по реда на Регламент [№ 805/2004] и се въвежда производство по принудително изпълнение въз основа на европейско изпълнително основание“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000045">
              <title id="B210000019">
                <number>20</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000066">В член 357 от посочения закон се предвижда следното:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000067">„В Република Хърватия компетентни за издаването:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000068">[…]</para>
              <itemizedlist id="B030000000">
                <listitem id="B060000000">
                  <blockquote id="B010000046">
                    <title id="B210000020">
                      <number>–</number>
                    </title>
                    <para style="03Tiretlong" id="B150000069">на удостоверения за изпълняемост на други официални актове, подлежащи на изпълнение в Република Хърватия, съгласно разпоредбите на член 25, параграф 1 от Регламент [№ 805/2004],</para>
                  </blockquote>
                </listitem>
              </itemizedlist>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000070">[…]</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000071">са съдилищата, административните органи, нотариусите или физическите и юридически лица с властнически правомощия, които са оправомощени да издадат заверен препис от подлежащ на изпълнение европейски акт, който е постановен от национален съд и се отнася за безспорно вземане“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000047">
              <title id="B210000021">
                <number>21</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000072">Съгласно член 358 от същия закон:</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000073">„1)<emphasis role="tab" id="B400000033"/>Удостоверенията по член 9, параграф 1, член 24, параграф 1, член 25, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламента се издават без предварително изслушване на длъжника.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000074">2)<emphasis role="tab" id="B400000034"/>Издалият удостоверение орган или издалото удостоверение лице служебно предоставя заверен препис от него на длъжника.</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000075">[…]</para>
              <para style="02AlineaAltA" id="B150000076">4)<emphasis role="tab" id="B400000035"/>Ако според нотариуса условията за издаване на удостоверенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са изпълнени, той изпраща заявлението за издаване на удостоверение заедно с препис от съответните актове или документи на общинския съд, в района на който упражнява дейността си, за да може съдът да се произнесе по заявлението. Нотариусът е длъжен да обясни причините, поради които счита, че необходимите условия за удовлетворяване на искането на страната не са изпълнени“.</para>
            </blockquote>
          </section>
        </section>
        <section id="B000000004">
          <title style="04Titre1" id="B200000003">
            <titlecontent id="B300000003">
              <emphasis role="bold" id="B400000036">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</emphasis>
            </titlecontent>
          </title>
          <blockquote id="B010000048">
            <title id="B210000022">
              <number>22</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000077">Г‑н Zulfikarpašić работи като адвокат и сключва договор за правна помощ и представителство със своя клиент г‑н Gajer, който не заплаща издадената фактура.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000049">
            <title id="B210000023">
              <number>23</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000078">Г‑н Zulfikarpašić подава до нотариус заявление за допускане на принудително изпълнение срещу г‑н Gajer въз основа на въпросната фактура, квалифицирана като „автентичен документ“ по силата на Закона за принудителното изпълнение. На 12 февруари 2014 г. въз основа на този документ нотариусът издава разпореждане за принудително изпълнение, което влиза в сила, тъй като длъжникът не подава частна жалба.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000050">
            <title id="B210000024">
              <number>24</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000079">На 13 ноември 2014 г. г‑н Zulfikarpašić иска от нотариуса да удостовери това разпореждане за принудително изпълнение като европейско изпълнително основание.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000051">
            <title id="B210000025">
              <number>25</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000080">Нотариусът обаче приема, че нужните условия за издаване на исканото удостоверение не са изпълнени. Той посочва, че съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 805/2004 вземането трябва да се счита за безспорно. За безспорни обаче се считали само, от една страна, по силата на член 3, параграф 1, букви а)—в), вземанията, по които е проведено съдебно производство, и от друга страна, по силата на член 3, параграф 1, буква г), вземанията, които изрично са признати в публичен документ, което понятие по смисъла на разпоредбите на този регламент следвало да обхваща съставеният от нотариус акт, каквото е разпореждането за принудително изпълнение, издадено въз основа на „автентичен документ“. Такова разпореждане обаче не отговаряло на условието за изрично признаване на вземането от длъжника.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000052">
            <title id="B210000026">
              <number>26</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000081">Нотариусът освен това посочва, че макар в член 4, параграф 7 от Регламент № 805/2004 специално да се отбелязва, че при бързите заповедни производства в Швеция изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение, нито тази, нито другите разпоредби от посочения регламент или разпоредбите от други нормативни актове от правото на Съюза относно изпълнителните производства приравняват нотариуса в Хърватия на „съд“.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000053">
            <title id="B210000027">
              <number>27</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000082">Поради това на основание член 358, параграф 4 от Закона за принудителното изпълнение посоченият нотариус изпраща разглежданата в главното производство преписка на Općinski sud u Novom Zagrebu, Stalna služba u Samoboru (Общински съд на Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия), който следва да се произнесе по подаденото от г‑н Zulfikarpašić искане за удостоверяване.</para>
          </blockquote>
          <blockquote id="B010000054">
            <title id="B210000028">
              <number>28</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000083">При това положение Općinski sud u Novom Zagrebu, Stalna služba u Samoboru (Общински съд на Нови Загреб, Постоянна служба в Сомбор, Хърватия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="B150000084">„[Съответстват ли] разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално [дали] в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите, и освен това [могат ли] нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, [могат ли] съдилищата могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?“.</para>
          </blockquote>
        </section>
        <section id="B000000005">
          <title style="04Titre1" id="B200000004">
            <titlecontent id="B300000004">
              <emphasis role="bold" id="B400000037">По преюдициалния въпрос</emphasis>
            </titlecontent>
          </title>
          <blockquote id="B010000055">
            <title id="B210000029">
              <number>29</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000085">Поставеният въпрос се състои от три части.</para>
          </blockquote>
          <section id="B000000006">
            <title style="05Titre2" id="B200000005">
              <titlecontent id="B300000005">
                <emphasis role="italc" id="B400000038">По първата част от въпроса</emphasis>
              </titlecontent>
            </title>
            <blockquote id="B010000056">
              <title id="B210000030">
                <number>30</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000086">С първата част от въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000057">
              <title id="B210000031">
                <number>31</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000087">Според хърватското и испанското правителство отговорът на този въпрос трябва да бъде утвърдителен. Използваните в този регламент термини „съд“ и „съдебно производство“ обхващали не само съдилищата в тесен смисъл, но най-общо и всеки орган, когато той упражнява по същество съдебна функция, какъвто бил разглежданият случай. Европейската комисия от своя страна счита, че на поставения въпрос трябва да се даде отрицателен отговор.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000058">
              <title id="B210000032">
                <number>32</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000088">Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. решение от 13 октомври 2016 г., Mikołajczyk, C‑294/15, EU:C:2016:772, т. 44 и цитираната съдебна практика).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000059">
              <title id="B210000033">
                <number>33</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000089">Що се отнася до структурата на Регламент № 805/2004, трябва да се отбележи, че макар в него многократно да се използват понятията „съд“ и „съдебно производство“, съставните им части не се уточняват. Така в член 4, точка 6 от посочения регламент понятието „съд по произход“ се определя като „съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по член 3, параграф 1, букви а), б) или в)“. В член 4, точка 1 от същия регламент понятието „решение“ се определя като „всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава членка“.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000060">
              <title id="B210000034">
                <number>34</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000090">В член 4, точка 7 от Регламент № 805/2004 се предвижда, че при бързите заповедни производства в Швеция (betalningsföreläggande) изразът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение (kronofogdemyndighet). Тъй като тази разпоредба се отнася конкретно за посочения в нея орган, нотариусите в Хърватия не попадат в нейния обхват.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000061">
              <title id="B210000035">
                <number>35</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000091">Освен това трябва да се отбележи, че за разлика например от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107) — където в член 3, параграф 2 се прави уточнението, че терминът „съд“ по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните органи, но и всички притежаващи компетентност в тази област други органи, които упражняват съдебни функции и отговарят на определени условия, изброени в същата разпоредба — Регламент № 805/2004 не съдържа никаква обща разпоредба с такъв смисъл.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000062">
              <title id="B210000036">
                <number>36</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000092">Този извод се подкрепя от съдебната практика относно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), съгласно която член 3 от последния регламент — в която разпоредба се предвижда, че терминът „съд“ включва Шведската служба за принудително изпълнение и нотариусите в Унгария — не обхваща нотариусите в Хърватия (вж. в този смисъл днешното решение Pula Parking, C‑551/15, т. 46).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000063">
              <title id="B210000037">
                <number>37</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000093">Поради това, както бе отбелязано в точка 32 от настоящото решение, понятията „съд“ и „съдебно производство“ следва да се анализират предвид целите, преследвани с Регламент № 805/2004, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция в настоящото дело.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000064">
              <title id="B210000038">
                <number>38</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000094">В това отношение трябва да се отбележи, че видно от текста на член 1, по отношение на безспорните вземания този регламент цели да осигури свободното движение на решенията във всички държави членки, без да е необходимо прибягване до междинни процедури в държавата членка на принудителното изпълнение преди признаването и изпълнението.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000065">
              <title id="B210000039">
                <number>39</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000095">Съгласно съображение 10 от посочения регламент тази цел същевременно не може да бъде постигната чрез каквото и да било отслабване на правото на защита (вж. по аналогия решение от 14 декември 2006 г., ASML, C‑283/05, EU:C:2006:787, т. 24 и цитираната съдебна практика).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000066">
              <title id="B210000040">
                <number>40</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000096">Освен това от съображение 3 от Регламент № 805/2004 следва, че принципът на взаимното признаване на съдебни решения е важна крачка в изграждането на истинско европейско пространство на правосъдие. В основата на този принцип по-специално стои отбелязаното в съображение 18 от посочения регламент взаимно доверие в правораздаването на държавите членки.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000067">
              <title id="B210000041">
                <number>41</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000097">Всъщност принципът на взаимно доверие между държавите членки има основно значение в правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 78).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000068">
              <title id="B210000042">
                <number>42</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000098">Съгласно член 5 от Регламент № 805/2004 този принцип намира израз в признаването и изпълнението на решенията, които са били удостоверени като европейско изпълнително основание в държавата членка по произход, в другите държави членки.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000069">
              <title id="B210000043">
                <number>43</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000099">Защитата на принципа на оправданите правни очаквания в контекст на свободно движение на решенията, както бе припомнено в точки 38 и 39 от настоящото решение, налага прецизна преценка на елементите, определящи понятието „съд“ по смисъла на този регламент, за да могат националните органи да разпознаят решенията, постановени от съдилищата на други държави членки. Всъщност спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на посочения регламент, по-специално предполага, че решенията, чието изпълнение се иска в държава членка, различна от тази по произход, са постановени в съдебно производство, осигуряващо гаранции за независимост и безпристрастност, както и спазване на принципа на състезателност.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000070">
              <title id="B210000044">
                <number>44</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000100">В разглеждания случай трябва да се припомни, че по силата на разпоредбите от Закона за принудителното изпълнение в Хърватия нотариусите са оправомощени да се произнасят с разпореждане по заявления за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ. След като разпореждането бъде връчено на длъжника, той може да подаде частна жалба. Нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000071">
              <title id="B210000045">
                <number>45</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000101">От тези разпоредби следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ се връчва на длъжника едва след издаването му, без длъжникът да е бил уведомяван за заявлението до нотариуса.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000072">
              <title id="B210000046">
                <number>46</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000102">Макар длъжникът действително да разполага с възможност за подаване на частна жалба срещу издаденото от нотариус разпореждане за принудително изпълнение — а и нотариусът, изглежда, упражнява предоставените му функции в производството по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ под контрола на съд, на който нотариусът трябва да изпрати евентуалните възражения — това не променя факта, че в Хърватия производството, в което нотариус разглежда заявление за издаване на разпореждане за принудително изпълнение на такова основание, не е състезателно.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000073">
              <title id="B210000047">
                <number>47</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000103">Същевременно съгласно член 12 от Регламент № 805/2004 решение по вземане, което е безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание само ако съдебното производство в държавата членка по произход отговаря на посочените в глава III минимални изисквания.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000074">
              <title id="B210000048">
                <number>48</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000104">В член 16 във връзка със съображение 12 от посочения регламент се предвижда предоставянето на длъжника на „съответната“ информация, за да му се даде възможност да подготви защитата си, и така се гарантира състезателният характер на производството, водещо до издаването на изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде удостоверение. Тези минимални изисквания са израз на волята на законодателя на Съюза да следи производствата, водещи до постановяване на решения по безспорно вземане, да осигуряват достатъчно гаранции за спазването на правото на защита (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Pebros Servizi, C‑511/14, EU:C:2016:448, т. 44).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000075">
              <title id="B210000049">
                <number>49</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000105">Национално производство по издаване на разпореждане за принудително изпълнение без връчване на документа за започване на производството или на равностойния документ и без предоставяне чрез този документ на информация на длъжника относно вземането — което в крайна сметка води до това длъжникът да узнава за претендираното вземане едва когато въпросното разпореждане му бъде връчено — не може да се квалифицира като състезателно.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000076">
              <title id="B210000050">
                <number>50</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000106">Предвид гореизложените съображения на първата част от въпроса следва да се отговори, че Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.</para>
            </blockquote>
          </section>
          <section id="B000000007">
            <title style="05Titre2" id="B200000006">
              <titlecontent id="B300000006">
                <emphasis role="italc" id="B400000039">По втората и третата част от въпроса</emphasis>
              </titlecontent>
            </title>
            <blockquote id="B010000077">
              <title id="B210000051">
                <number>51</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000107">С втората и третата част от въпроса, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, от една страна, дали Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, и от друга страна, дали този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусите разполагат с правомощия за издаване на такова удостоверение, или в смисъл, че тези правомощия принадлежат на националните съдилища.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000078">
              <title id="B210000052">
                <number>52</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000108">В член 3 от посочения регламент, озаглавен „Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание“, се определят условията, при които вземането се счита за безспорно, като се прави разграничение между хипотезите по параграф 1, букви а)—в), които се отнасят до установените в рамките на съдебно производство вземания, и тези по параграф 1, буква г) относно вземанията, които длъжникът изрично е признал в публичен документ.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000079">
              <title id="B210000053">
                <number>53</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000109">Макар от отговора, даден на първата част от въпроса, да следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ не може да се квалифицира като съдебно решение, тъй като този национален орган няма качеството на съд и съответно не може да се приеме, че въпросното разпореждане се издава в рамките на съдебно производство, все трябва да се провери дали такова разпореждане може да бъде квалифицирано като публичен документ относно безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000080">
              <title id="B210000054">
                <number>54</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000110">В това отношение в член 4, точка 3 от същия регламент публичният документ се определя като документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който, що се отнася до подписването и съдържанието, е извършено от който и да било оправомощен за тази цел орган, или като споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от него.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000081">
              <title id="B210000055">
                <number>55</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000111">Трябва да се констатира, че макар в хърватския правен ред нотариусите да са оправомощени да изготвят публични документи, безспорният характер на вземането, установено с издадено въз основа на „автентичен документ“ разпореждане за принудително изпълнение, не е налице.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000082">
              <title id="B210000056">
                <number>56</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000112">Всъщност в съответствие със съображение 5 от Регламент № 805/2004 в член 3, параграф 1, буква г) се предвижда, че публичен документ може да бъде удостоверен като европейско изпълнително основание само ако в този документ длъжникът изрично е признал вземането.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000083">
              <title id="B210000057">
                <number>57</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000113">В главното производство нотариусът е издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, а именно издадената от г‑н Zulfikarpašić фактура по договор за правна помощ и представителство, която е била изготвена едностранно от адвоката. От съдържанието на въпросното разпореждане не е видно длъжникът изрично да е признавал вземането.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000084">
              <title id="B210000058">
                <number>58</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000114">Освен това неподаването на частна жалба от страна на длъжника не може да се счита за изрично признаване на вземането по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 805/2004, тъй като това признаване трябва да е отбелязано в публичния документ, който се удостоверява.</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000085">
              <title id="B210000059">
                <number>59</number>
              </title>
              <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000115">Предвид гореизложените съображения на втората и третата част от въпроса следва да се отговори, че Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, не може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, тъй като не се отнася за безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент.</para>
            </blockquote>
          </section>
        </section>
        <section id="B000000008">
          <title style="04Titre1" id="B200000007">
            <titlecontent id="B300000007">
              <emphasis role="bold" id="B400000040">По съдебните разноски</emphasis>
            </titlecontent>
          </title>
          <blockquote id="B010000086">
            <title id="B210000060">
              <number>60</number>
            </title>
            <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000116">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
          </blockquote>
        </section>
      </section>
    </A_Motif>
    <Dispositif>
      <section id="D000000000">
        <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</para>
        <orderedlist id="D020000000">
          <listitem id="D060000000">
            <blockquote id="D010000000">
              <title id="D210000000">
                <number>1)</number>
              </title>
              <para style="08Dispositif" id="D150000001">
                <emphasis role="bold" id="D400000000">Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд“ по смисъла на този регламент.</emphasis>
              </para>
            </blockquote>
          </listitem>
          <listitem id="D060000001">
            <blockquote id="D010000001">
              <title id="D210000001">
                <number>2)</number>
              </title>
              <para style="08Dispositif" id="D150000002">
                <emphasis role="bold" id="D400000001">Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че разпореждане за принудително изпълнение, което е издадено от нотариус в Хърватия въз основа на „автентичен документ“ и срещу което не е подадена частна жалба, не може да бъде удостоверено като европейско изпълнително основание, тъй като не се отнася за безспорно вземане по смисъла на член 3, параграф 1 от този регламент.</emphasis>
              </para>
            </blockquote>
          </listitem>
        </orderedlist>
      </section>
    </Dispositif>
    <A_Signatures>
      <section id="D000000001">
        <para style="77Signatures" id="D150000003">Подписи</para>
      </section>
    </A_Signatures>
  </Affaire>
</A_Doc_Ref>