<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-790/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0790</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:15">EU:C:2021:15</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Дело C‑790/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">LG и MH</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210114">14 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дeло C‑790/19</HT></P><P>Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov</P><P>срещу</P><P>LG,</P><P>MH,</P><P>встъпили страни:</P><P>Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2005/60/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Директива (ЕС) 2015/849</KEYWORD><KEYWORD>Предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм</KEYWORD><KEYWORD>Престъпления по изпиране на пари</KEYWORD><KEYWORD>Самоизпиране</KEYWORD><KEYWORD>Субект на престъплението</KEYWORD><KEYWORD>Обхват</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20150520">20 май 2015 година</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="73" DATE.PUB="2015">ОВ L 141, 2015 г., стр. 73</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу LG и MH. Твърди се, че на различни дати между 2009 г. и 2013 г. те извършили и участвали в престъплението изпиране на пари. Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до това дали извършителят на предикатно престъпление, от което са получени парите — предмет на изпирането на пари, може да бъде и извършителят на престъплението изпиране на пари, както е определено в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Въпреки това, предвид датата на настъпване на спорните факти, следва да се отбележи, че въпросът трябва да се анализира с оглед на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20051026">26 октомври 2005 година</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2005">ОВ L 309, 2005 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214</P></NOTE>. Всъщност, макар Директива 2005/60 да е предшественикът на настоящата редакция на тази директива, а именно Директива 2015/849, към момента на извършване на тези престъпления очевидно е била в сила именно Директива 2005/60. Следователно при разглеждането на настоящото преюдициално запитване следва да се вземе предвид единствено тази предходна директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, подсъдимият в главното производство е осъден за престъплението изпиране на пари, посочено в член 29, параграф 1, буква а) от Lege nr. 656/2002 pentru prevenirea și sancționarea spălării banilor (Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Публикуван в Monitorul Oficial al României, част I, бр. 904 от <DATE ISO="20021212">12 декември 2002 г.</DATE></P></NOTE>, с който се транспонира Директива 2005/60. Както посочих по-горе, Директива 2015/849 е приета след периода, през който са били извършени разглежданите престъпления. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че националното право, с което се транспонира Директива 2015/849, не е било обнародвано към момента на изпращането на запитването до Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Независимо от това, съгласно постоянната съдебна практика, за да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jyske Bank Gibraltar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:270">EU:C:2013:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В контекста на определението за изпиране на пари този въпрос всъщност не възниква в настоящото дело, тъй като определението за изпиране на пари по същество е сходно както в Директива 2005/60, така и в Директива 2015/849. Именно в светлината на този общ контекст следва да се разгледа релевантната правна уредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международно право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 1 и 2 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, подписана в Страсбург на <DATE ISO="19901108">8 ноември 1990 г.</DATE> (European Treaty Series, № 141, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Страсбургската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка страна приема такива необходими законодателни и други мерки съгласно вътрешното ѝ право за определянето като престъпления, когато са извършени умишлено:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на собственост със знанието, че тази собственост е облага [от престъпление], за целите на укриване и прикриване на незаконния произход на собствеността или подпомагането на всяко лице, което е замесено в извършването на [предикатното] престъпление, с цел избягването на правни последствия от неговата дейност;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>укриването или прикриването на естеството, източника, местоположението, разположението, движението, правата по отношение на собствеността или владеенето ѝ със знанието, че тази собственост е облага [от престъпление]; а също така при спазване на конституционните принципи и основните норми на нейната правна система;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За прилагането и спазването на т. 1 на този член:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>няма значение дали [предикатното] престъпление попада под наказателната юрисдикция на страната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>може да е предвидено, че посочените в тази точка престъпления не се прилагат за лицата, извършили [предикатното] престъпление;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 9, параграфи 1 и 2 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, подписана във Варшава на <DATE ISO="20050516">16 май 2005 г.</DATE> (Council of Europe Treaty Series, № 198, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Варшавската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки за определянето съгласно вътрешното ѝ право като престъпления, когато са извършени умишлено:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на имущество, знаейки, че това имущество е облага [от престъпление], за целите на укриване [или] прикриване на незаконния произход на имуществото или за подпомагане на всяко лице, което е замесено в извършването на [предикатното] престъпление, с цел избягване на правните последствия от неговите действия;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За прилагането или спазването на параграф 1 на този член:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>няма значение дали [предикатното] престъпление попада под наказателната юрисдикция на страната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>може да е предвидено, че посочените в този параграф престъпления не се прилагат за лицата, извършили [предикатното] престъпление;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 1 от Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20010626">26 юни 2001 година</DATE> относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 182, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 175.</P></NOTE> предвижда:</TXT><P><ALINEA><P>„С оглед да се подобри борбата с организираната престъпност, държавите членки приемат необходимите мерки, за да не правят или да не поддържат резерви към следните членове от [Страсбургската конвенция]:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>член 6, в случай на тежки престъпления. Тези престъпления във всички случаи трябва да включват престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка задържане с максимален срок повече от една година, или престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка задържане с минимален срок повече от шест месеца в държавите, чиито правни системи предвиждат минимален праг за престъпленията.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2005/60</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съображения 1 и 5 от Директива 2005/60 гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>(1)</NO.P><TXT>Големите потоци от мръсни пари могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат единния пазар, а тероризмът разтърсва самите основи на нашето общество. Освен методите на наказателното право до резултати могат да доведат и превантивните усилия посредством финансовата система.</TXT></NP></ITEM></CONSID><P>[…]</P><CONSID><ITEM><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>Изпирането на пари и финансирането на тероризъм често се извършват в международен контекст. Мерките, възприети единствено на национално равнище или дори на равнище Общност, без да се взема предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничен ефект. Затова мерките, възприети от Общността в тази област, трябва да бъдат в съответствие с другите действия, предприети на други международни форуми. Действията на Общността трябва да продължават да вземат предвид особено Препоръките на Групата за финансово действие срещу изпирането на пари (наричана по-нататък FATF), която представлява водещият международен орган, действащ в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Тъй като Препоръките на FATF бяха значително преработени и разширени през 2003 г., настоящата директива трябва да бъде в съответствие с този нов международен стандарт<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2005/60 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризъм са забранени.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива следното поведение, когато е извършено умишлено, се разглежда като изпиране на пари:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е получено чрез престъпна дейност или чрез акт на участие в такава дейност с цел да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или оказването на съдействие на всяко лице, което е замесено в извършването на подобна дейност, да избегне законните последици от деянията си;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>скриването или прикриването на истинското естество, произход, местонахождение, разположение, движение, права по отношение на или притежаване на имущество със знанието, че това имущество произхожда от престъпна дейност или от участие в такава дейност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>придобиването, владението или използването на имущество със знанието в момента на приемане, че това имущество е произлязло от престъпна дейност или от участие в такава дейност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>участието в сдружение за извършване, опити за извършване и подбудителство и помагачество, улесняване и даване на съвети при извършването на някое от действията, посочени в предходните точки<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2015/849</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 1 от Директива 2015/849:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност продължават да бъдат значителни проблеми, по които следва да се работи на равнището на Съюза. Освен по-нататъшното развитие на равнището на Съюза на наказателноправния подход към този проблем, целенасочените и пропорционални превантивни действия срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма играят жизнено важна роля и може да дадат допълнителни резултати<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2015/849 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Целта на настоящата директива е предотвратяване използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризъм са забранени.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="6"?><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива, за изпиране на пари се счита следното деяние, когато е извършено умишлено:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>придобиването, владението или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>участието в сдружаване с цел извършване, опитът за извършване, както и подпомагането, подбуждането, улесняването и даването на съвети при извършването на някое от действията, посочени в букви а), б) и в).</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2018/1673</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 11 от Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 година</DATE> за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2018">ОВ L 284, 2018 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[д]ържавите членки следва да гарантират, че определени видове дейности по изпиране на пари са наказуеми и когато са извършени от извършителя на престъпната дейност, от която е получено съответното имущество (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>самоизпиране<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>). В такива случаи, когато дейността по изпирането на пари не се ограничава до самото притежаване или използване на имущество, а включва също така прехвърляне, преобразуване, укриване или прикриване на имущество и води до допълнителни вреди извън вредите, които вече са причинени от престъпната дейност, например като се пуска в обращение полученото от престъпната дейност имущество и по този начин се прикрива незаконният му произход, тази дейност по изпиране на пари следва да бъде наказуема<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 2018/1673 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Престъпления по изпиране на пари<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено, следните деяния са наказуеми като престъпления:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението или движението на имущество, правата по отношение на това имущество или собствеността върху него със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието в момента на получаване, че това имущество е придобито от престъпна дейност.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, са наказуеми като престъпления, когато извършителят е подозирал или е трябвало да знае, че имуществото е придобито от престъпна дейност.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1, букви а) и б), са наказуеми като престъпления, когато са извършени от лица, които са извършили или са участвали в престъпната дейност, от която е получено имуществото<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Румънското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Към момента на извършване на деянието текстът на член 29, параграф 1 от изменения Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Следните деяния съставляват престъплението изпиране на пари и се наказват с лишаване от свобода от 3 до 12 години:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество произхожда от извършването на престъпления, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на това имущество или да се помогне на извършителя на престъплението, от което е придобито имуществото, да избегне наказателното преследване в досъдебната и съдебната фаза или изпълнението на наказанието,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>укриването или прикриването на действителното естество, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество със знанието, че това имущество е придобито чрез престъпление,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>с)</NO.P><TXT>придобиването, владението или ползването на имущество със знанието, че това имущество е придобито чрез престъпление<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE> Tribunalul Braşov (Окръжен съд Брашов, Румъния) постановява срещу подсъдимия LG осъдителна присъда, с която му налага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 месеца, като отлага под условие изпълнението на наказанието, за престъплението изпиране на пари, предвидено в член 29, параграф 1, буква a) от Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Този съд приема, че подсъдимият LG, в качеството си на управител, е извършил престъплението укриване на данъци и е изпрал получените пари от това престъпление. Този съд констатира също, че в периода между 2009 г. и 2013 г. LG не е вписал в счетоводните отчети на дружество, чийто управител е той, данъчни документи, които представляват доказателство за получаването на приходи. Прието е, че това бездействие осъществява състава на престъплението укриване на данъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Получените в резултат на укриването на данъци суми впоследствие са преведени по сметката на друго дружество, представлявано от MH, и след това са изтеглени от LG и MH. Това прехвърляне е извършено въз основа на договор за прехвърляне на вземания, сключен между LG, дружеството, на което той е бил управител, и дружеството, на което MH е била управител. Съгласно този договор сумите, дължими на LG от дружеството, чийто управител е, са платени от клиенти на посоченото дружество по сметката на управляваното от MH дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Tribunalul Braşov (Окръжен съд Брашов) също разпорежда прекратяване на наказателното производство за престъплението укриване на данъци по отношение на подсъдимия LG, тъй като последният е поправил вредите. По отношение на подсъдимата MH този съд обаче постановява оправдателна присъда. Той приема, че не е доказано, че ѝ е било известно, че подсъдимият е изпрал пари, получени от укриване на данъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Срещу тази присъда са подадени протест от Parchetul de pe lângă Tribunalul Brașov (прокуратурата при Окръжен съд Брашов, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>прокуратурата<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) и жалби от подсъдимия LG и от Agenția Națională de Administrare Fiscală, Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Brașov (Национална агенция на данъчната администрация, Регионална генерална дирекция на публичните финанси Брашов, Румъния, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>гражданският ищец<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) до Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Прокуратурата оспорва присъдата, като по-специално твърди, че не е имало основания за оправдаване на подсъдимата MH. Гражданският ищец оспорва присъдата, тъй като претенциите му по гражданския иск са частично отхвърлени. Впоследствие подсъдимият LG оттегля жалбата си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че иска тълкуване на Директива 2015/849, въпреки че не е транспонирана в румънското право в предвидения срок, тъй като тази директива определя престъплението изпиране на пари по същия начин както Директива 2005/60, която е била в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство и е транспонирана в Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция преюдициалното запитване следва да се отправи поради различни тълкувания на член 29, параграф 1 от Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари, доколкото съдебната практика съдържа различни разрешения. При това положение евентуалните разрешения в спора по главното производство могат да бъдат диаметрално противоположни в зависимост от това дали Съдът ще счете за изпълнена съществената характеристика за съставомерност на престъплението.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция извършителят на престъплението изпиране на пари в каквато и да е форма не може да е идентичен с извършителя на предикатното престъпление. Запитващата юрисдикция отбелязва, че такова тълкуване произтича не само от преамбюла, но и от граматически, семантичен и телеологичен анализ на член 1, параграф 3 от Директива 2015/849. Освен това според запитващата юрисдикция, ако се приеме, че субектът на предикатното престъпление може да бъде и субект на престъплението изпиране на пари, това би нарушило принципа ne bis in idem.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Именно в този контекст, с решение от <DATE ISO="20191014">14 октомври 2019 г.</DATE>, постъпило в Съда на <DATE ISO="20191024">24 октомври 2019 г.</DATE>, Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Трябва ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, винаги е различно от лицето, което извършва предикатното престъпление (предходното престъпление, от което са получени парите — предмет на изпирането на пари)?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>След като Съдът поставя въпрос относно евентуалното отражение на оттеглянето на жалбата на LG върху останалата част от производството, с писмо, получено в Съда на <DATE ISO="20200116">16 януари 2020 г.</DATE>, запитващата юрисдикция потвърждава, че предвид подадения от прокуратурата протест и подадената от гражданския ищец жалба това оттегляне няма никакви последици за релевантността на преюдициалното запитване. Разглеждането на протеста и жалбата ще задължи запитващата юрисдикция да се произнесе по наличието на обстоятелствата, свързани със съответствието между оплакванията и твърденията срещу LG, както и срещу МН, незаконосъобразността и вменяването на отговорност по отношение на престъплението изпиране на пари, така че всяко решение по същество на делото ще зависи от дадения от Съда отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Писмени становища представят прокуратурата, чешкото, полското и румънското правителство и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В края на писмената фаза на производството Съдът счита, че разполага с достатъчно данни, за да пристъпи към постановяване на решение, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Допустимост на преюдициалното запитване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В писменото си становище румънското правителство изтъква три основания за недопустимост. Първо, съществува съмнение относно допустимостта на запитването поради оттеглянето на жалбата на LG. Второ, не може да се твърди, че Съдът разполага с<?PAGE NO="10"?> всички необходими данни, за да отговори на отправения въпрос. Трето, не съществува различно тълкуване в националната съдебна практика и следователно решението на Съда не би било полезно за запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика установеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на последните насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор. В рамките на това сътрудничество само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160906">6 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petruhhin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑182/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:630">EU:C:2016:630</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>М.А. и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑661/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:53">EU:C:2019:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване и от отговора на запитващата юрисдикция на поставения от Съда въпрос е видно, че пред запитващата юрисдикция все още има висящ спор и че за да разреши този спор, тя ще трябва да се произнесе по същество по въпроса дали с оглед на Директива 2005/60 субектът на престъплението изпиране на пари може да бъде субектът на предикатното престъпление. Следователно не е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че проблемът е от хипотетично естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че представените в акта на запитващата юрисдикция факти позволяват да се разбере какъв е предметът на делото и във всеки случай са дали възможност на правителствата на държавите членки и на Комисията да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Накрая би могло още да се добави, че в рамките на преюдициално запитване Съдът не следва да се произнася по действителността или обхвата на различните тълкувания на националното право, на които се позовава запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Анализ на преюдициалния въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, както е определено от член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60, може да бъде извършителят на престъплението, от което са получени изпраните пари. Сега предлагам да се разгледа тази проблематика.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителна бележка относно приложното поле на Директива 2005/60</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че макар Директива 2005/60 наистина да е приета на две правни основания, а именно член 47, параграф 2 ЕО (понастоящем член 53, параграф 1 ДФЕС) и член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), и следователно да цели да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, основната ѝ цел все пак е да предотвратява използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, видно както от заглавието ѝ, така и от съображенията ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jyske Bank Gibraltar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:270">EU:C:2013:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст се налага изводът, че макар член 1, параграф 1 от Директива 2005/60 да предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че изпирането на пари и финансирането на тероризъм са забранени, тази разпоредба не установява задължение за налагане на наказателноправни санкции за поведението, посочено в член 1, параграф 2 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всъщност разпоредбите на тази директива не са мерки с наказателноправен характер, за разлика от Директива 2018/1673. Напротив, както бе посочено по-горе, разпоредбите на Директива 2005/60 по същество имат превантивен характер, доколкото имат за цел да установят, чрез подход, основан на анализа на риска, набор от превантивни и възпиращи мерки за ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, както и за опазване на стабилността и целостта на финансовата система. Тези мерки са насочени към избягване, или най-малкото към възпрепятстване, доколкото е възможно, на споменатите дейности чрез създаване за тази цел на пречки на всички евентуални техни етапи пред лицата, които извършват изпиране на пари, и тези, които финансират тероризъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180117">17 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corporate Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑676/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:13">EU:C:2018:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар да налага забраната за извършване на определено поведение, което представлява изпиране на пари, Директива 2005/60 все пак оставя на държавите членки свободата да изберат средствата, чрез които ще осигурят действието на тази забрана. Сама по себе си тя не налага на държавите членки да инкриминират подобно поведение, въпреки че, разбира се, те са свободни, поне по принцип, да направят това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства става ясно, че Директива 2005/60 не изисква от държавите членки да налагат наказателноправни санкции на извършителя на изпиране на пари по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60 — а именно преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е получено чрез престъпна дейност или чрез акт на участие в такава дейност с цел да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или оказването на съдействие на всяко лице, което е замесено в извършването на подобна дейност, да избегне законните последици от деянията си — когато въпросното лице е извършител и на предикатното престъпление.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част, както и евентуално историята на приемането ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:367">EU:C:2020:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всички тези тълкувателни фактори обаче ме водят до заключението, че макар член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60 да не изисква налагането на наказателноправни санкции при обстоятелствата, описани в предходната точка, той и не забранява на държавите членки да приемат такова наказателно законодателство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно възможността на държавите членки да инкриминират изпирането на пари, когато извършителят на това престъпление е и извършител на предикатното престъпление</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, първо, че текстът на член 1 от Директива 2005/60 не забранява изрично на държавите членки да приемат законодателство, което инкриминира престъплението изпиране на пари, когато неговият извършител е и извършител на предикатното престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Всъщност, както вече посочих в предварителната си бележка, единственото задължение, което държавите членки имат по силата на член 1, параграф 1 от Директива 2005/60 (във връзка с параграф 2, буква а) от същия член), е да забранят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е получено чрез престъпна дейност или чрез акт на участие в такава дейност с цел да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или оказването на съдействие на всяко лице, което е замесено в извършването на подобна дейност, да избегне законните последици от деянията си<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Макар текстът на член 1 от Директива 2005/60 следователно да не задължава държавите членки да инкриминират поведението, посочено в параграф 2, буква а), той не им забранява да направят това, независимо от факта, че извършителят на това поведение е и извършител на предикатното престъпление, от което са получени изпраните пари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Освен това не следва да се забравя, че член 5 от Директива 2005/60 изрично признава, че държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от тази директива, за да предотвратяват изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Както Съдът вече е постановил, тази разпоредба е част от глава I от Директивата (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Предмет, обхват и дефиниции<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) и следователно се прилага по отношение на <HT TYPE="ITALIC">всички разпоредби</HT> в областта, обхваната от Директива 2005/60, за да предотвратява изпирането на пари и финансирането на тероризъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safe Interenvios</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:154">EU:C:2016:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Накрая, противно на становището на запитващата юрисдикция, не смятам, че уточнението в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60, че извършителят на пране на пари по смисъла на тази разпоредба трябва да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>[знае], че това имущество е получено чрез престъпна дейност<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, непременно противоречи на това тълкуване. Всъщност тази много точна забрана сама по себе си показва, че законодателят на Съюза се е старал да гарантира, че са забранени само умишлените деяния, както е посочено в член 1, параграф 2, първо изречение от Директива 2005/60. Въпреки че това условие със сигурност ще бъде<?PAGE NO="13"?> изпълнено, когато извършителят е едно и също лице, то е важно да се има предвид, в случай че двете престъпления — а именно предикатното престъпление и престъплението изпиране на пари — са извършени от две различни лица. Освен това следва да отбележа между другото, че законодателят на Съюза е счел за уместно да запази това уточнение в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849 и в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2018/1673, макар че в последната директива държавите членки за първи път са изрично задължени да предвидят наказателноправен състав на престъплението самоизпиране на пари.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Второ, инкриминирането на самоизпирането е в съответствие и с целите на Директива 2005/60. Действително, както вече беше посочено, тази директива се основава по-специално на член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), който се отнася до правилното функциониране на вътрешния пазар. Това е лесно обяснимо, тъй като изпирането на пари може да наруши финансовите пазари и конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Hyttinen</HT>, T. A European Money Laundering Curiosity: Self-Laundering in Finland, vol. 8 — EuCLR, Nomos, 2018, 268—293, esp. p. 273.</P></NOTE>. В този контекст самоизпирането може наистина да се разглежда като нелоялно конкурентно поведение и неговото инкриминиране може да защити функционирането на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>По този въпрос вж. <HT TYPE="ITALIC">Maugeri</HT>, A.‑M. Self-laundering of the proceeds of tax evasion in comparative law: Between effectiveness and safeguards, Vol. 9(1) — New Journal of European Criminal Law, SAGE Journals, 2018, 83—108, esp. p. 84 и препратките в бележка под линия 5.</P></NOTE>. С оглед на това повтарям, че по принцип Румъния може да предвиди състав на подобно престъпление в националното си право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Трето, трябва да се посочи, че Директива 2005/60 е приета в международен контекст, за да се приложат и направят задължителни в Европейския съюз Препоръките на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Групата за финансово действие срещу изпирането на пари<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>FATF<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), която е основната международна организация за борба с изпирането на пари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jyske Bank Gibraltar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:270">EU:C:2013:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и съображение 5 от Директива 2005/60.</P></NOTE>. Както е изрично посочено в съображение 5 от Директива 2005/60, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Препоръките на FATF бяха значително преработени и разширени през 2003 г. [и] настоящата директива трябва да бъде в съответствие с този нов международен стандарт<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съгласно първата от тези Препоръки на FATF обаче държавите <HT TYPE="ITALIC">могат</HT> да предвидят, че престъплението изпиране на пари не се прилага за лица, извършили предикатното престъпление, когато това се налага от основните принципи на вътрешното им право. С оглед на формулировката на тази възможност неинкриминирането на самоизпирането следва да се приеме за изключение. При тези условия липсата на изрично посочване на забраната на самоизпирането — както в Директива 2005/60, — трябва да се разглежда като (мълчаливо) разрешение за инкриминирането на подобно поведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Hyttinen</HT>, T. A European Money Laundering Curiosity: Self-Laundering in Finland, vol. 8 — EuCLR, 2018, 268—293, esp. p. 277.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Освен това в този международен контекст не може да се пренебрегне Страсбургската конвенция, която е транспонирана в правния ред на Съюза с Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета. В това отношение може да се отбележи, че член 6, параграф 1, буква а) от Страсбургската конвенция е формулиран по сходен начин с член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60 и че както предвиждат Препоръките на FATF, член 6, параграф 2, буква b) от Страсбургската конвенция не забранява инкриминирането на самоизпирането, а напротив — посочва, че <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да се предвиди, че престъпленията,<?PAGE NO="14"?> посочени в член 6, параграф 1 от същата конвенция, не се прилагат за лица, извършили предикатното престъпление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Същото е предвидено и в член 9, параграфи 1 и 2 от Варшавската конвенция от 2005 г.</P></NOTE>. Член 1 от Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета обаче изрично предвижда, че държавите членки трябва да приемат необходимите мерки, за да не правят или да не поддържат резерви към член 6 от Страсбургската конвенция, в случай на тежки престъпления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на гореизложените съображения стигам до извода, че предвид текста на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60, преследваната с тази директива цел и международния и законодателен контекст, от който тя е част, член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането на национална правна уредба, която предвижда, че лицето, което е извършило предикатното престъпление, може да бъде осъдено и за изпиране на парите, получени от това предикатно престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Като се има предвид текстът на член 1 от Директива 2005/60, макар в крайна сметка този въпрос да е от компетентността на държавите членки, не виждам защо дадена държава членка не трябва да избере да транспонира предвиденото в тази разпоредба задължение посредством национално право, което предвижда състави за такъв вид престъпления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Остава обаче да се провери дали това тълкуване не противоречи на принципа ne bis in idem, както по-специално твърди запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения относно принципа <HT TYPE="NORMAL">ne bis in idem</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Безспорно е, че Закон № 656/2002 за предотвратяване и наказване на изпирането на пари транспонира Директива 2005/60 в румънското право. Член 29, параграф 1 от този закон представлява прилагане по-специално на член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2005/60 и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>). Ето защо румънското право трябва да е съобразено с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>[н]икой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:197">EU:C:2018:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Както ясно отбелязва Съдът, от самия текст на член 50 от Хартата следва, че е забранено едно лице да бъде преследвано и наказвано повече от един път за едно и също престъпление. Съгласно практиката на Съда критерият, който е релевантен, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление, е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:197">EU:C:2018:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до инкриминирането на изпирането на пари, не мисля, че изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, както е предвидено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60, и фактът на предикатното престъпление, който е негова предпоставка, са идентични в посочения в предходната точка<?PAGE NO="15"?> смисъл, тоест <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>факт, който по същество е един и същ<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Преводът е мой (на оригиналния език <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>un fait en substance le même<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>). Вж. <HT TYPE="ITALIC">Michiels</HT>, O. Le cumul de sanctions: le principe <HT TYPE="ITALIC">non bis in idem</HT> à l’aune de la jurisprudence de la Cour de justice et de la Cour européenne des droits de l’homme. — In: L’Europe au présent! Liber amicorum Melchior Wathelet. Bruylant, 2018, 555—578, esp. p. 565.</P></NOTE>. Действително щом свързаните с престъплението факти се различават, дори ако са извършени от едно и също лице върху или чрез един и същ обект, няма пречка срещу тях да бъде осъществявано отделно наказателно преследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Beaussonie</HT>, G. Quelques observations à partir de (et non sur) l’<QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>auto-blanchiment<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201D" ID="QE0028"/>, N<HT TYPE="SUP">o</HT>4 — Actualité Juridique Pénale, 2016, p. 192.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Макар самото владение или използване на имущество, произлязло от престъпна дейност, да е посочено в член 1, параграф 2, буква в) от Директива 2005/60, изпирането на пари по смисъла на букви а) и б) от тази разпоредба все пак се отнася до преобразуването или прехвърлянето на имущество с цел да бъде укрит или прикрит незаконният му произход, и скриването или прикриването на истинското естество, произход, местонахождение, разположение, движение, права по отношение на или притежаване на такова имущество. Следователно, що се отнася до член 1, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2005/60, дейността по изпиране на пари действително предполага преобразуването и прехвърлянето на незаконно придобити активи, както и тяхното укриване и прикриване посредством финансовата система. Следователно тези дейности сами по себе си очевидно представляват допълнително престъпно деяние, което се различава от предикатното престъпление и което освен това причинява допълнителни или различни по вид вреди спрямо вече причинените от предикатното престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Това е видно в контекста на укриването на данъци. Едно престъпление може да бъде извършено чрез неправомерно укриване на облагаем доход. Друго — и най-важното, различно — престъпление може да бъде извършено, когато едно и също данъчнозадължено лице се опитва да изпере получените от това престъпление облаги чрез финансовата система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Впрочем това е ограниченият избор, направен от законодателя на Съюза относно инкриминирането на самоизпирането. Действително в допълнение може да се отбележи, че докато самото придобиване, притежаване или използване на имущество, придобито от престъпна дейност, понастоящем е наказуемо като престъпление съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2018/1673, такива деяния са изключени от задължението за инкриминиране на самоизпирането, предвидено в член 3, параграф 5 от същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. също съображение 11 от Директива 2018/1673 и обяснението към член 3 от Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за борба по наказателноправен ред с изпирането на пари (COM(2016) 826 final).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на гореизложените съображения потвърждавам извода, че член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, да бъде същото като лицето, което извършва предикатното престъпление, и това не е в нарушение на принципа ne bis in idem.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) въпрос по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20051026">26 октомври 2005 година</DATE> за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, може да бъде същото като лицето, което извършва предикатното престъпление<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>