<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.21-20110601.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="ECRCJ2010BGA.1000931501.case.xml"><NO.CASE>C-382/09</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62009CJ0382</NO.CELEX><NO.SEQ>0012.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>I-9317</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>I-9342</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>26</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><LEFT>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20101007">7.10.2010 г.</DATE> — ДЕЛО C-382/09</LEFT><RIGHT>STILS MET</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20101007">7 октомври 2010 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: латвийски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C-382/09</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Augstākās Tiesas Senāts (Латвия) с акт от <DATE ISO="20090908">8 септември 2009 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20090928">28 септември 2009 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Stils Met SIA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Valsts ieņēmumu dienests,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: г-н J.-J. Kasel, председател на състав, г-н A. Borg Barthet (докладчик) и г-н E. Levits, съдии,</P><?PAGE NO="I-9318"?><P>генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,</P><P>секретар: г-н A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Stils Met SIA, от г-н V. Meļkovs,</P></ITEM><ITEM><P>за Valsts ieņēmumu dienests, от г-жа N. Jezdakova, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за латвийското правителство, от г-жа K. Drēviņa и г-жа K. Krasovska, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от г-н A. Sauka и г-жа L. Bouyon, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="I-9319"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на интегралната тарифа на Европейските общности (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>TAРИК<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), въведена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от <DATE ISO="19870723">23 юли 1987 година</DATE> относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="256" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">OВ L 256, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3) и от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от <DATE ISO="19951222">22 декември 1995 година</DATE> за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="056" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1996">OВ L 56, 1996 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Stils Met SIA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Stils Met<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), дружество по латвийското право, и Valsts ieņēmumu dienests (служба по държавните приходи, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Dienests<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) по повод на внос на стоманени кабели с произход от Украйна в периода между май 2004 г. и септември 2005 г.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9320"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Общностна правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Митническа правна уредба</P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>По смисъла на член 1 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от <DATE ISO="20000131">31 януари 2000 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">OВ L 28, стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Регламент № 2658/87<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията установява стокова номенклатура, наречена по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Комбинираната номенклатура<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, […] отговаряща едновременно на изискванията на Общата митническа тарифа, на статистиката за външната търговия на Общността и на други политики на Общността относно вноса и износа на стоки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Комбинираната номенклатура включва:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>номенклатурата на Хармонизираната система, [въведена с Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и протокола за изменение към нея];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>подраздели на Общността към тази номенклатура, наричани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>КН подпозиции<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> в случаите, когато е определено съответното равнище на митото;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="I-9321"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>предварителни разпоредби, допълнителни глави или раздели с бележки и бележки под линия, отнасящи се до КН подпозициите:</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Комбинираната номенклатура е дадена в приложение I. […]</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от Регламент № 2658/87 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Комисията установява [TAРИК], която отговаря на изискванията на Общата митническа тарифа, на статистиката за външната търговия, на търговската, земеделската и други политики на Общността относно вноса или износа на стоки.</P><P>Тарифата се основава на Комбинираната номенклатура и включва:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>мерките, съдържащи се в настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>допълнителни подразделения на Общността, цитирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>подзаглавия на TAРИК<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, необходими за изпълнението на конкретни мерки на Общността, изброени в приложение II;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="I-9322"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>всяка друга информация, необходима за изпълнението или управлението на кодовете на ТАРИК, а така също и за допълнителни кодове, дефинирани в член 3, параграфи 2 и 3;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>ставките на митата и други такси за внос и износ, включително освобождаване от мита и преференциални тарифни ставки, прилагани за специфични стоки при внос или износ;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>мерките, показани в приложение II, прилагани за внос и износ на специфични стоки.<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/></TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>По смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка подпозиция от КН има осемцифров кодов номер:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>първите шест цифри са кодовите номера, отнасящи се до позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>седмата и осмата цифра обозначават подпозициите [Комбинираната стокова номенклатура, установена в член 1].</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="I-9323"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Подзаглавията на [ТАРИК] трябва да бъдат идентифицирани с деветата е десетата цифра, които заедно с кодовите номера съгласно параграф 1, образуват кодовите номера на [ТАРИК]. […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 6 от същия регламент предвижда, че ТАРИК се създава, актуализира, управлява и разпространява от Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Първата част от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, както последното е изменено с Регламент (EО) № 1789/2003 на Комисията от <DATE ISO="20030911">11 септември 2003 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">OВ L 281, стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>КН<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), съдържа съвкупност от уводни разпоредби. В тази част, в раздел първи, посветен на общите разпоредби, дял A, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Общи правила за тълкуване на [КН]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/></P></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="I-9324"?><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Втората част от КН включва раздел XV, посветен на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Неблагородни метали и изделия от тези метали<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Този раздел включва по-специално глава 73, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Изделия от чугун, желязо или стомана<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Позиция 7312 от КН е разделена по следния начин:</TXT><P><TBL NO.SEQ="0001" COLS="2" CLASS="GEN"><CORPUS><ROW TYPE="HEADER"><CELL TYPE="HEADER" COL="1">КН код</CELL><CELL TYPE="HEADER" COL="2">Описание на стоката</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">7312</CELL><CELL COL="2">Въжета, кабели, сплитки и подобни артикули, от желязо или от стомана, без електрическа изолация:</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">731210</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Въжета и кабели:</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121010</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>––</NO.P><TXT>Снабдени с принадлежности или изработени във вид на изделия, използвани при пътнически самолети</TXT></NP><NP><NO.P>––</NO.P><TXT>Други:</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121030</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–––</NO.P><TXT>От неръждаеми стомани</TXT></NP><NP><NO.P>–––</NO.P><TXT>Други, чийто най-голям размер на напречното сечение:</TXT></NP><NP><NO.P>––––</NO.P><TXT>Не превишава 3 mm:</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">[…]</CELL><CELL COL="2">[…]</CELL></ROW><?PAGE NO="I-9325"?><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121059</FT></CELL><CELL COL="2"><P>[…]</P><NP><NO.P>––––</NO.P><TXT>Превишава 3 mm:</TXT></NP><NP><NO.P>–––––</NO.P><TXT>Въжета:</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">[…]</CELL><CELL COL="2">[…]</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121079</FT></CELL><CELL COL="2"><P>[…]</P><NP><NO.P>–––––</NO.P><TXT>Многожични кабели, включително плътно навитите кабели:</TXT></NP><NP><NO.P>––––––</NO.P><TXT>Без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение:</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121082</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–––––––</NO.P><TXT>Превишава 3 mm, но не превишава 12 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121084</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–––––––</NO.P><TXT>Превишава 12 mm, но не превишава 24 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121086</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–––––––</NO.P><TXT>Превишава 24 mm, но не превишава 48 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121088</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>–––––––</NO.P><TXT>Превишава 48 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><P><FT TYPE="CN">73121099</FT></P><P>[…]</P></CELL><CELL COL="2"><P><NP><NO.P>––––––</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></P><P>[…]</P></CELL></ROW></CORPUS></TBL></P></NP><?PAGE NO="I-9326"?><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>По смисъла на забележка 1 към глава 72 от КН:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>В тази глава и по смисъла на букви г), д) и е) от настоящата забележка, в [КН] се считат като:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>стомани<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>:</TXT><P>железните материали, различни от тези от № 7203 [а именно железни продукти, получени чрез пряка редукция на желязна руда и други порести железни продукти, на парчета, топчета или подобни форми; желязо с минимална чистота 99,94 % тегловно, на парчета, топчета или подобни форми], които с изключение на някои видове стомани, произведени под формата на отляти части, се поддават на пластична деформация и съдържат тегловно 2 % или по-малко въглерод. Все пак хромовите стомани могат да имат по-високо съдържание на въглерод;</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>неръждаеми стомани<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>:</TXT><P>легираните стомани, съдържащи тегловно 1,2 % или по-малко въглерод и 10,5 % или повече хром, със или без други елементи;</P></NP></ITEM><?PAGE NO="I-9327"?><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>:</TXT><P>Стоманите, неотговарящи на определението за неръждаеми стомани и съдържащи тегловно един или повече от изброените по-долу елементи в следните пропорции:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>0,3 % или повече алуминий,</P></ITEM><ITEM><P>0,0008 % или повече бор,</P></ITEM><ITEM><P>0,3 % или повече хром,</P></ITEM><ITEM><P>0,3 % или повече кобалт,</P></ITEM><ITEM><P>0,4 % или повече мед,</P></ITEM><ITEM><P>0,4 % или повече олово,</P></ITEM><ITEM><P>1,65 % или повече манган,</P></ITEM><ITEM><P>0,08 % или повече молибден,</P></ITEM><?PAGE NO="I-9328"?><ITEM><P>0,3 % или повече никел,</P></ITEM><ITEM><P>0,06 % или повече ниобий,</P></ITEM><ITEM><P>0,6 % или повече силиций,</P></ITEM><ITEM><P>0,05 % или повече титан,</P></ITEM><ITEM><P>0,3 % или повече волфрам,</P></ITEM><ITEM><P>0,1 % или повече ванадий,</P></ITEM><ITEM><P>0,05 % или повече цирконий,</P></ITEM><ITEM><P>0,1 % или повече други елементи (с изключение на сяра, фосфор, въглерод и азот), взети поотделно;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/></P></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="I-9329"?><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Що се отнася до подпозиции по КН <FT TYPE="CN">73121082</FT>, <FT TYPE="CN">73121084</FT> и <FT TYPE="CN">73121086</FT>, през 2004 г. и 2005 г. в ТАРИК фигурират следните подпозиции:</TXT><P><TBL NO.SEQ="0002" COLS="2" CLASS="GEN"><CORPUS><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121082</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>-------</NO.P><TXT>Превишава 3 mm, но не превишава 12 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108211</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>От стомана</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108211</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Република [Молдова]</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108212</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Мароко</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108219</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108290</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121084</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>-------</NO.P><TXT>Превишава 12 mm, но не превишава 24 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108411</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>От стомана</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108411</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Република [Молдова]</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108412</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Мароко</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108419</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108490</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">73121086</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>-------</NO.P><TXT>Превишава 24 mm, но не превишава 48 mm</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108611</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>От стомана</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108611</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Република [Молдова]</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108612</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>С произход Мароко</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108619</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>---------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><FT TYPE="CN">7312108690</FT></CELL><CELL COL="2"><NP><NO.P>--------</NO.P><TXT>Други</TXT></NP></CELL></ROW></CORPUS></TBL></P></NP><?PAGE NO="I-9330"?><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Комбинираната номенклатура, съставляваща приложение I към Регламент № 2658/87, което е изменено с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от <DATE ISO="20040907">7 септември 2004 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">OВ L 327, стр. 1</REF.DOC.OJ>), е идентична с КН, що се отнася до съвкупността от разпоредби, посочени в точки 7—11 от настоящото решение.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Правна уредба на антидъмпинговите мерки</P></TI></TITLE><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Към момента на настъпване на фактите по главното производство прилагането на антидъмпинговите мерки от Европейския съюз се урежда от разпоредбите на Регламент № 384/96.</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>По смисъла на член 14, параграф 1 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в размера и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се въвеждат митата. Тези мита се събират независимо от митните сборове, данъците и други налози, свързани обикновено с внос на стоки. Не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>По смисъла на член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент (EО) № 1796/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990812">12 август 1999 година</DATE> относно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху внос на стоманени въжета и кабели, произведени в Китайската народна република, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна, и прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вносни стоки с произход в Република<?PAGE NO="I-9331"?> Корея (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="217" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">OВ L 217, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 19, стр. 189):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>С този документ се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели, класифицирани под следните кодове по КН <FT TYPE="CN">ex73121082</FT> (код по ТАРИК <FT TYPE="TARIC">73121082*10</FT>), <FT TYPE="CN">ex73121084</FT> (код по ТАРИК <FT TYPE="TARIC">73121084*10</FT>), <FT TYPE="CN">ex73121086</FT> (код по ТАРИК <FT TYPE="TARIC">73121086*10</FT>), <FT TYPE="CN">ex73121088</FT> (код по ТАРИК <FT TYPE="TARIC">73121088*10</FT>) и <FT TYPE="CN">ex73121099</FT> (код по ТАРИК <FT TYPE="TARIC">73121099*10</FT>) и произведени в Китайската народна република, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна.</P><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Национална правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>Към момента на настъпване на фактите по главното производство член 32, параграф 1 и 2 от Закона за данъците и таксите (likums <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Par nodokļiem un nodevām<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, Latvijas Vēstnesis, 1995, № 26), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Отговорност при намаляване на облагаемата данъчна основа<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="032.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Ако в нарушение на изискванията на данъчния закон данъчнозадълженото лице намали облагаемата данъчна основа в декларацията си пред данъчната администрация, последната изчислява размера на неплатеното и определя глоба, равняваща се на този размер, освен ако в специален данъчен закон не се предвижда глоба в различен размер.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="I-9332"?><PARAG IDENTIFIER="032.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Не се налага глоба, в случай че са изпълнени следните две условия:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>данъчнозадълженото лице е подало декларация за поправка или допълнителна декларация (придружена от доказателства) преди началото на проверка от страна на администрацията.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>в срок от пет работни дни, считано от подаването на декларацията за поправка, то е заплатило оставащата част от дължимия данък, както и увеличението на главното данъчно задължение и на лихвите за забава, дължими до деня на подаване на декларацията за поправка или на допълнителната декларация (придружена от доказателства).<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/></TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>В периода между май 2004 г. и септември 2005 г. Stils Met внася от Украйна стоманени кабели с цел пускането им в свободно обращение в Латвия. Стоките са декларирани с оглед на подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> и <FT TYPE="CN">7312108690</FT>.</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>В рамките на проверка Dienests приема, че съответните стоки са от стомана, така че с оглед на размера на напречното им сечение и на произхода им попадат съответно в подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> и <FT TYPE="CN">7312108619</FT>.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>В резултат на това с решение от <DATE ISO="20060620">20 юни 2006 г.</DATE> Dienests иска от Stils Met да заплати в полза на бюджета сумата от <FT TYPE="DECIMAL">485286,58</FT> LVL [латвийски лати] (или приблизително <FT TYPE="NUMBER">697356</FT> EUR), съответстваща на антидъмпингови мита в размер на <FT TYPE="DECIMAL">205629,87</FT> LVL, на данъка върху добавената стойност в размер на <FT TYPE="DECIMAL">37013,42</FT> LVL и на глоба в размер, равняващ се на общата неплатена сума, или <FT TYPE="DECIMAL">242643,29</FT> LVL.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9333"?><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>Stils Met подава жалба за отмяна на това решение. То сочи по-конкретно, че при подаването на декларацията за стоките то е представило издадени от лабораторията на производителя сертификати, указващи на декларатора и на митническите служби химическия състав на тези стоки, по-специално елементи, доказващи, че те отговарят на наименованието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на забележка 1, буква е) от глава 72 от КН.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>Освен това Stils Met поддържа, че макар Dienests да е класирала правилно съответните стоки, последната нямала право да му наложи глоба на основание на националната правна уредба.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20071004">4 октомври 2007 г.</DATE> Аdministratïvâ rajona tiesa (районен административен съд) уважава жалбата на Stils Met и отменя решението на Dienests. След като проверява данните относно химическия състав на съответните стоки, посочената юрисдикция приема, че Dienests не разполага с достатъчно доказателства, че тези стоки трябва да се разглеждат като стомана по смисъла на забележка 1, буква г) от глава 72 от КН.</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>Dienests обжалва това решение пред Аdministrativâ apgabaltiesa (регионален административен съд), който изменя обжалваното решение. С оглед на разграничението в КН между стоки от неръждаема стомана, от една страна, и други стоки от желязо или стомана, от друга страна, тази юрисдикция в действителност приема, че в подпозициите по ТАРИК, произхождащи от подпозиции по КН <FT TYPE="CN">73121082</FT>, <FT TYPE="CN">73121084</FT> и <FT TYPE="CN">73121086</FT>, категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>стомана<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> обхваща артикулите от стомана с изключение на тези от неръждаема стомана, независимо от химическия състав, докато категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>други<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> обхваща стоките, които не са от стомана, тоест тези от желязо.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9334"?><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>Stils Met подава касационна жалба срещу въззивното решение пред Augstākās Tiesas Senāts (Сенат на Върховния съд).</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>Според Stils Met на основание забележка 1 от глава 72 от КН следва да се определи към коя от категориите — г) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>стомани<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, д) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>неръждаеми стомани<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> или е) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> — спадат разглежданите в главното производство стоки. То поддържа, че ако сведенията относно химическия състав на тези стоки не са достатъчни, за да докажат, че те се състоят от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, посочените стоки следва да се класират в съответните подпозиции по ТАРИК, съответстващи на стоките от стомана, тоест тези, чийто код завършва с цифрите 11, както прави Dienests. Ако, напротив, тези сведения са достатъчни, за да се докаже, че те се състоят от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>друга легирана стомана<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, те следва да се класират в съответните подпозиции по ТАРИК, съответстващи на стоките, които не са от стомана, тоест на тези, чийто код завършва с цифрите 90.</TXT></NP><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Освен това Stils Met изтъква, че антидъмпинговите мита не могат да се считат за данък или такса по смисъла на закона за данъците и таксите, така че глобите, предвидени от този закон, не са приложими в делото по главното производство.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>Като счита, че разрешаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на приложимата общностна правна уредба, Augstākās tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли кодовете по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> и <FT TYPE="CN">7312108619</FT> да се тълкуват в смисъл, че стоманени изделия с напречно сечение с посочените размери — въжета и кабели — без покритие или само поцинковани, по-специално от легирана стомана (но не от неръждаема стомана), които не<?PAGE NO="I-9335"?> са внесени от Молдова, нито от Мароко, е трябвало да бъдат класирани по тези кодове през 2004 г. и 2005 г., независимо от химическия им състав?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на […] глоба […], равна на общия размер на антидъмпинговите мита, която се предвижда от законодателството на съответната държава [членка] (член 32, параграф 2 от латвийския закон за данъците и таксите) в случай на нарушаване на данъчния закон?<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали ТАРИК трябва да се тълкува в смисъл, че през 2004 г. и през 2005 г. стоманени кабели като разглежданите в главното производство, които не са от неръждаема стомана и които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход нито от Молдова, нито от Мароко, трябва да се класират в подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> или <FT TYPE="CN">7312108619</FT> или в подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> или <FT TYPE="CN">7312108690</FT>.</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и на забележките към разделите или главите (вж. по-специално<?PAGE NO="I-9336"?> Решение от <DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE> по дело Kloosterboer Sevices, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-173/08" PAGE.ECR="I-5347" YEAR="2009">C-173/08, Сборник, стр. I-5347</REF.DOC.ECR>, точка 24).</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>В конкретния случай е безспорно, че разглежданите в главното производство стоки спадат съответно към подпозиции <FT TYPE="CN">73121082</FT>, <FT TYPE="CN">73121084</FT> и <FT TYPE="CN">73121086</FT> от КН в зависимост от размера на напречното им сечение. Съгласно текста им към посочените подпозиции спадат кабелите, които са без покритие или само поцинковани, от желязо или стомана, която не е неръждаема, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm. В рамките на ТАРИК подобни стоки се разделят на стоки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>от стомана<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> (подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108211</FT>, <FT TYPE="CN">7312108411</FT> или <FT TYPE="CN">7312108611</FT>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>други<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> или <FT TYPE="CN">7312108690</FT>).</TXT></NP><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>Stils Met изтъква, че на основание забележка 1 от глава 72 от КН следва да се определи дали разглежданите в главното производство стоманени кабели спадат към категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>стомани<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>неръждаеми стомани<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. По този начин, ако сведенията относно химическия състав на разглежданите стоки са достатъчни, за да се докаже, че те се състоят от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, те следва да се класират в подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> или <FT TYPE="CN">7312108690</FT>, в зависимост от най-големия размер на напречното им сечение.</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>За разлика от това Dienests, латвийското правителство и Комисията поддържат, че кабели от легирана стомана като разглежданите в главното производство трябва да се класират в подпозициите по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> или <FT TYPE="CN">7312108619</FT>. В това отношение те изтъкват, че макар на изделията от неръждаема стомана да се определя различен код по КН, в подпозициите по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> и <FT TYPE="CN">7312108619</FT> не се прави никакво разграничение според вида стомана, тъй като те обхващат както легираните, така и нелегираните стомани. За сметка на това, предвид описанието и структурата на позиция 7312, стоките от желязо, тоест тези, които не са от стомана, трябва да се класират в подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> и <FT TYPE="CN">7312108690</FT>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9337"?><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>Следва на първо място да се припомни, че съгласно текста на позиция 7312 от КН тя обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>въжета, кабели, сплитки и подобни артикули, от желязо или от стомана, без електрическа изолация<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. В подпозиция <FT TYPE="CN">73121030</FT> от КН се обозначават въжетата и кабелите от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>неръждаеми стомани<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, а в следващите подпозиции — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>другите<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> въжета и кабели. От това следва, че въжетата и кабелите от неръждаеми стомани спадат към подпозиция <FT TYPE="CN">73121030</FT> от КН, докато въжетата и кабелите от желязо или от стомана, която не е неръждаема, спадат към следващите подпозиции.</TXT></NP><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>По този начин към подпозиции <FT TYPE="CN">73121082</FT>, <FT TYPE="CN">73121084</FT> или <FT TYPE="CN">73121086</FT> спадат кабелите от желязо или от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm.</TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>От това следва, че кодовете по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108211</FT>, <FT TYPE="CN">7312108411</FT> и <FT TYPE="CN">7312108611</FT> съответстват на кабели от стомана, която не е неръждаема. Освен това от структурата и от текста на съответните подпозиции по ТАРИК е видно, че кодовете по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108211</FT> (с произход от Република Молдова), <FT TYPE="CN">7312108212</FT> (с произход от Мароко) и <FT TYPE="CN">7312108219</FT> (други) зависят от географския произход на кабелите от стомана, която не е неръждаема. Същото се отнася и за кодовете по ТАРИК, приложими към кабелите, посочени в подпозиции <FT TYPE="CN">73121084</FT> и <FT TYPE="CN">73121086</FT> от КН. Следователно към кодове по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> и 7312 10 86 19 спадат кабелите от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които са с произход от страни, различни от Молдова или Мароко.</TXT></NP><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>От структурата на ТАРИК е видно също така, че кодовете по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108290</FT>, <FT TYPE="CN">7312108490</FT> или <FT TYPE="CN">7312108690</FT> съответстват на кабелите, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, които не са от стомана, тоест които са от желязо.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9338"?><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>Следва освен това да се припомни, че според установената съдебна практика както забележките, които предхождат главите от Общата митническа тарифа, така и обяснителните забележки към номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество, представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на тази тарифа и в това си качество са достоверен източник за нейното тълкуване (вж. по-конкретно Решение на Съда от <DATE ISO="19971120">20 ноември 1997 г.</DATE> по дело Wiener SI, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-338/95" PAGE.ECR="I-6495" YEAR="1997">C-338/95, Recueil, стр. I-6495</REF.DOC.ECR>, точка 11, и Решение от <DATE ISO="20020207">7 февруари 2002 г.</DATE> по дело Turbon International, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-276/00" PAGE.ECR="I-1389" YEAR="2002">C-276/00, Recueil, стр. I-1389</REF.DOC.ECR>, точка 22).</TXT></NP><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>В конкретния случай в забележка 1 от глава 72 от КН се уточнява, че стомани са неръждаемите стомани и другите легирани стомани. От текста на тази забележка е видно, че тези определения са относими към цялата КН, включително и към глава 73 от нея. В буква г) от посочената забележка се дава общо определение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>стомани<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Неръждаемите стомани<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, определени в буква д), и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>другите легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, определени в буква е), представляват особени категории стомани и следователно трябва да се разглеждат като спадащи към общата категория <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>стомани<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>Като се имат предвид тези определения за целите на класирането на кабели от стомана като разглежданите в главното производство, кабелите от неръждаеми стомани по смисъла на буква д) от забележка 1 от глава 72 от КН спадат към подпозиция <FT TYPE="CN">73121030</FT> от последната. За сметка на това, при липсата на разграничение в рамките на позиция 7312 от КН между кабелите от стомана и тези от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>други легирани стомани<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на буква е) от посочената забележка, следва да се приеме, че кабелите от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, с произход от страни, различни от Молдова или Мароко, спадат към подпозиции по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> или <FT TYPE="CN">7312108619</FT> в зависимост от размера на напречното им сечение.</TXT></NP><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че ТАРИК в редакцията си, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> или <FT TYPE="CN">7312108619</FT><?PAGE NO="I-9339"?> в зависимост от размера на напречното им сечение.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>41</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стока, внесена на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки с оглед на правилното им тарифно класиране.</TXT></NP><NP><NO.P>42</NO.P><TXT>Най-напред е уместно да се припомни, че по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в размера и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се въвеждат митата. В конкретния случай Регламент № 1796/1999 не предвижда санкции за нарушение на разпоредбите му.</TXT></NP><NP><NO.P>43</NO.P><TXT>Същевременно, по смисъла на член 1, параграф 3 от последния регламент, освен ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата. Трябва обаче да се констатира, че и те не предвиждат санкции за грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9340"?><NP><NO.P>44</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, член 10 ЕО налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. За тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, те трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (вж. Решение от <DATE ISO="19951026">26 октомври 1995 г.</DATE> по дело Siesse, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-36/94" PAGE.ECR="I-3573" YEAR="1995">C-36/94, Recueil, стр. I-3573</REF.DOC.ECR>, точка 20 и Решение от <DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE> по дело Hannl-Hofstetter, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-91/02" PAGE.ECR="I-12077" YEAR="2003">C-91/02, Recueil, стр. I-12077</REF.DOC.ECR>, точка 17).</TXT></NP><NP><NO.P>45</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че при нарушение на разпоредбите на Регламент № 1796/1999 държавите членки са компетентни да изберат мерките, които им се струват подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (вж. по аналогия Решение по дело Siesse, посочено по-горе, точка 21, Решение от <DATE ISO="20001207">7 декември 2000 г.</DATE> по дело de Andrade, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-213/99" PAGE.ECR="I-11083" YEAR="2000">C-213/99, Recueil, стр. I-11083</REF.DOC.ECR>, точка 20 и Решение по дело Hannl-Hofstetter, посочено по-горе, точка 18).</TXT></NP><NP><NO.P>46</NO.P><TXT>Самият принцип на глоба като разглежданата в главното производство, която има за цел да гарантира, че данъчнозадължените лица спазват своите задължения за данъчно деклариране, не е в противоречие с правото на Съюза. В действителност разпоредба като разглежданата в главното производство позволява насърчаване на икономическите оператори да подават пред компетентните национални органи декларации, които са съобразени с приложимата правна уредба, включително с митническата правна уредба на Съюза и с антидъмпинговите мерки, резултат от правната уредба на Съюза. На практика при липса на подобна мярка грешките в тарифното класиране на стоките, на които се налагат антидъмпингови мита, не биха довели до никаква последица за съответните икономически оператори.</TXT></NP><?PAGE NO="I-9341"?><NP><NO.P>47</NO.P><TXT>Що се отнася до размера на глобата, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 44 от настоящото решение, е важно той да се определя при условия, аналогични на тези, предвидени от националното право за нарушения от същото естество и със същата тежест. Макар случаят на национална разпоредба като разглежданата в главното производство, предвид текста на посочената, a priori да изглежда такъв, задача на запитващата юрисдикция е да прецени дали разглежданата в главното производство глоба действително отговаря на посочените принципи.</TXT></NP><NP><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения на втория поставен въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-9342"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Интегралната тарифа на Европейските общности, въведена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от <DATE ISO="19870723">23 юли 1987 година</DATE> относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията ѝ, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК <FT TYPE="CN">7312108219</FT>, <FT TYPE="CN">7312108419</FT> или <FT TYPE="CN">7312108619</FT> в зависимост от размера на напречното им сечение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от <DATE ISO="19951222">22 декември 1995 година</DATE> за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><P>Подписи</P></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>