|
Официален вестник |
BG Cерия C |
|
C/2025/3753 |
17.9.2025 |
P9_TA(2024)0327
Мерки за ранна намеса, условия за преструктуриране и финансиране на действията по преструктуриране (BRRD3)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (COM(2023)0227 – C9-0135/2023 – 2023/0112(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
(C/2025/3753)
Европейският парламент,
|
— |
като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0227), |
|
— |
като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0135/2023), |
|
— |
като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, |
|
— |
като взе предвид становището на Европейската централна банка от 5 юли 2023 г. (1), |
|
— |
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2023 г. (2), |
|
— |
като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, |
|
— |
като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0153/2024), |
|
1. |
приема изложената по-долу позиция на първо четене; |
|
2. |
приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; |
|
3. |
възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти. |
P9_TC1-COD(2023)0112
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (*1)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
|
(1) |
Съюзната уредба на преструктурирането за кредитни институции и инвестиционни посредници („институции“) беше създадена след световната финансова криза от 2008—2009 г. и одобрените на международно равнище „Ключови характеристики на ефективните режими за преструктуриране на финансови институции“ (3) на Съвета за финансова стабилност. Съюзната уредба на преструктурирането се състои от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) и Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5). И двата законодателни акта се прилагат за институциите, установени в Съюза, както и за всеки друг субект, който попада в обхвата на директивата или регламента („субекти“). Целта на нормативната уредба на Съюза е да подготви надлежна процедура при неизпълнение на задълженията от страна на институции и субекти, при която се запазват техните критични функции, избягват се заплахите за финансовата стабилност и същевременно се защитават вложителите и публичните средства. Освен това съюзната уредба на преструктурирането има за цел да насърчи развитието на вътрешния пазар на банкови услуги чрез създаване на хармонизиран режим за координирано справяне с трансгранични кризи и чрез избягване на проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията и рискове от неравностойно третиране. |
|
(2) |
Няколко години след като започна да се прилага, действащата понастоящем съюзна уредба на преструктурирането не постигна желаните резултати по отношение на някои от тези цели. По-специално, въпреки че институциите и субектите са постигнали значителен напредък по отношение на възможността за преструктуриране и за целта са отделили значителни ресурси, по-специално чрез изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация и усъвършенстване на механизмите за финансиране на преструктурирането, съюзната уредба на преструктурирането рядко се използва. Вместо това, при несъстоятелност на някои по-малки и средни институции и субекти бяха прилагани предимно нехармонизирани национални мерки. За съжаление вместо финансирани от сектора защитни механизми, включително механизмите за финансиране на преструктурирането , все още се използват парите на данъкоплатците. Тази ситуация вероятно се дължи на неподходящи ориентировъчни критерии. Тези неподходящи критерии се наблюдават при взаимодействието на съюзната уредба на преструктурирането с националните правни норми, при което широката свобода на преценка във връзка с обществения интерес невинаги отразява заложеното в съюзната уредба на преструктурирането намерение. В същото време недостатъчно широкото използване на съюзната уредба на преструктурирането се дължи и на опасенията, че при осигуряването, в рамките на този процес, на достъп на финансиращите се чрез депозити институции до външно финансиране, в частност при отсъствието на други вътрешни ресурси за удовлетворяване на задълженията, техните вложители ще понесат загуби. Още един факт – по-неблагоприятните условия за достъп до финансиране при режима на преструктуриране отколкото извън него, също ограничава прилагането на съюзната уредба на преструктурирането в полза на други решения, които често налагат прибягване до парите на данъкоплатците вместо до собствените ресурси на дадената институция или субект или до финансиран от сектора защитен механизъм. Това положение от своя страна поражда рискове от фрагментиране, от неоптимално управление на неизпълнението на задълженията на институциите и субектите, по-специално при по-малките и средните институции и субекти, както и алтернативни разходи поради неизползваните финансови ресурси. Следователно е необходимо да се осигури ▌, когато е в услуга на обществения интерес, по-ефективно и последователно прилагане на съюзната уредба на преструктурирането, включително по отношение на по-малките и средните институции ▌. |
|
(2a) |
Целта на преразглеждането на Директива 2014/59/ЕС е да се защитят по-добре парите на данъкоплатците и да се създадат нови системни механизми за институции и субекти, които не са обхванати от съществуващата уредба за преструктуриране. Тази уредба има за цел да се намали икономическата тежест за обществото чрез намаляване на общите разходи, свързани с изпадане на банките в несъстоятелност. С въвеждането на преразгледаната нормативна уредба използването на парите на данъкоплатците следва да бъде значително намалено, за да се гарантира, че механизмът за финансиране на преструктурирането се използва по-често и по-ефективно. |
|
(3) |
При дъщерните предприятия – институции и субекти, които не са определени като субекти за преструктуриране, интензивността и конкретните аспекти на необходимите усилия по планиране на преструктурирането варират в зависимост от техния размер и рисков профил, наличието на критични функции и стратегията за преструктуриране на групата. Поради това, при определянето на мерките по отношение на такива дъщерни предприятия, органите за преструктуриране следва да могат да взимат предвид тези фактори и по целесъобразност да следват опростен подход. |
|
(3a) |
Една от основните цели на настоящата директива за изменение е да се въведе актуализиран подход, който да даде възможност на органите да се справят ефективно с потенциална несъстоятелност на някои банки или на група банки. Този подход следва да насърчава прозрачността и предвидимостта, като същевременно се свеждат до минимум неблагоприятните икономически последици. Подходът е в съответствие с общия принцип на споделяне на загуби от Директива 2014/59/ЕС, като същевременно се запазва практическата осъществимост на справянето с неплатежоспособност на средни по големина банки. |
|
(4) |
Крайният резултат от ликвидацията съгласно националното право на институциите и субектите, за които органът за преструктуриране е установил, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и е достигнал до заключението, че преструктурирането им не е в услуга на обществения интерес, е напускане на пазара. Това означава, че не е необходим план за действие в случай на неизпълнение на задълженията, независимо дали компетентният орган вече е отнел лиценза на съответната институция или субект. Същото се отнася и за институциите, които при преструктурирането остават след прехвърлянето на активите, правата и задълженията в рамките на стратегията за прехвърляне. Поради това е целесъобразно да се уточни, че в тези ситуации не се изисква приемането на планове за преструктуриране. |
|
(5) |
Понастоящем органите за преструктуриране могат да забранят определени разпределения, когато дадена институция или субект не изпълнява комбинираното изискване за буфер, разглеждано в допълнение към минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ). В определени ситуации обаче от институцията или субекта може да се изисква да спазва МИПЗ, определени на основа, различна от изискваната от тази институция или субект с оглед на комбинираното изискване за буфер. Това създава за органите за преструктуриране неяснота по отношение на условията за упражняване на правомощията във връзка с МИПЗ, а именно за забрана на разпределенията и за изчисляване на максималната сума за разпределяне. Поради това следва да се предвиди, че в тези случаи органите за преструктуриране следва да упражняват правомощието да забраняват определени разпределения въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер по Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията (6). За осигуряване на прозрачност и правна сигурност органите за преструктуриране следва да съобщават изчисленото комбинирано изискване за буфер на институцията или субекта, които след това следва публично да го оповестяват. |
|
(6) |
За да се даде възможност на компетентните органи да коригират влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция или субект и да намалят, доколкото е възможно, риска и въздействието от евентуално преструктуриране, бяха създадени мерки за ранна намеса. Поради липсата на сигурност по отношение на предпоставките за тяхното прилагане и частичното им припокриване с надзорните мерки обаче тези мерки за ранна намеса бяха използвани рядко. Ето защо условията за прилагане на тези мерки за ранна намеса следва да бъдат опростени и допълнително уточнени. За да се разсее несигурността по отношение на условията и сроковете за освобождаване на управителния орган и назначаването на временни управители, тези мерки следва да бъдат изрично определени като мерки за ранна намеса и тяхното прилагане следва да подлежи на същите предпоставки. Същевременно от компетентните органи следва да се изиска да съобразяват избраните от тях мерки с даденостите на конкретния случай. За да могат да взимат предвид рисковете за репутацията, рисковете, свързани с изпирането на пари, както и рисковете, свързани с информационните и комуникационните технологии, компетентните органи следва да оценяват условията за прилагане на мерките за ранна намеса не само въз основа на количествени параметри, каквито са изискуемите капитал или ликвидност, равнището на ливъридж, необслужваните заеми или концентрацията на експозиции, но и въз основа на качествени критерии. |
|
(7) |
С оглед подобряване на правната сигурност следва да бъдат премахнати предвидените в Директива 2014/59/ЕС мерки за ранна намеса, които се припокриват с вече съществуващите правомощия съгласно пруденциалната рамка, предвидена в Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) и в Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета (8). Освен това е необходимо да се гарантира, че органите за преструктуриране са в състояние да се подготвят за евентуалното преструктуриране на институция или субект. Поради това компетентният орган следва да информира органите за преструктуриране относно влошаването на финансовото състояние на дадена институция или субект на достатъчно ранен етап, а органите за преструктуриране следва да разполагат с необходимите правомощия за изпълнението на подготвителните мерки. Важно е да се отбележи, че за да се даде възможност на органите за преструктуриране да реагират възможно най-бързо при влошаване на състоянието на дадена институция или субект, предварителното прилагане на мерки за ранна намеса не следва да им налага да предприемат мерки за предлагане на пазара на институцията или субекта или да искат информация за актуализиране на плана за преструктуриране и изготвяне на оценката. С оглед осигуряване на последователна, координирана, ефективна и навременна реакция при влошаване на финансовото състояние на дадена институция или субект и за да се подготви по подходящ начин евентуалното преструктуриране, е необходимо да се засилят взаимодействието и координацията между компетентните органи и органите за преструктуриране. Веднага щом дадена институция или субект изпълни условията за прилагане на мерки за ранна намеса, компетентните органи и органите за преструктуриране следва да увеличат обмена на информация, включително предварителната информация, и да следят съвместно финансовото състояние на институцията или субекта. |
|
(8) |
Необходимо е да се осигурят своевременни действия и координиране на ранен етап между компетентния орган и органа за преструктуриране, когато дадена институция или субект е все още действащо предприятие, но с голяма вероятност да стане проблемно. Поради това компетентният орган следва да уведоми възможно най-рано органа за преструктуриране относно този риск. Това уведомление следва да съдържа мотивите за оценката на компетентния орган, преглед на алтернативните мерки от страна на частния сектор, както и надзорните действия или мерките за ранна намеса, които са на разположение за предотвратяване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта в разумен срок. Такова ранно уведомяване не следва да засяга процедурите, с които се определя дали са изпълнени условията за преструктуриране. Предварителното уведомяване на органа за преструктуриране от страна на компетентния орган за съществен риск, че дадена институция или субект са проблемни или има вероятност да станат проблемни, не следва да предопределя последващата констатация, че дадена институция или субект действително са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Освен това, ако на по-късен етап се прецени, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни и няма алтернативни решения това да бъде предотвратено в разумен срок, органът за преструктуриране трябва да реши дали да предприеме действие по преструктуриране. В такъв случай навременността на решението за прилагане на действие по преструктуриране по отношение на дадена институция или субект може да бъде от основно значение за успешното изпълнение на стратегията за преструктуриране, по-специално поради факта, че по-ранната намеса в институцията или субекта може да допринесе за осигуряването на необходимите капацитет за поемане на загуби и ликвидност за изпълнението на тази стратегия. Поради това е целесъобразно да се даде възможност на органа за преструктуриране да прецени, в тясно сътрудничество с компетентния орган, какво представлява разумен срок за прилагане на алтернативни мерки за избягване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта. При извършването на тази оценка необходимостта от запазване на способността на органа за преструктуриране и на съответния субект да прилагат ефективно стратегията за преструктуриране, когато това в крайна сметка е необходимо, следва също да се вземе предвид, но не следва да възпрепятства предприемането на алтернативни мерки. По-специално предвиденият срок за алтернативните мерки следва да бъде такъв, че да не излага на риск ефективността на евентуалното прилагане на стратегията за преструктуриране. За да се осигури навременен резултат и да се даде възможност на органа за преструктуриране да се подготви по подходящ начин за потенциалното преструктуриране на институцията или субекта, органът за преструктуриране и компетентният орган следва да провеждат редовни съвместни заседания, като органът за преструктуриране следва да определя честотата на тези заседания според обстоятелствата по случая. |
|
(9) |
Предвидено е нормативната уредба на преструктурирането да се прилага потенциално за всички институции или субекти, независимо от техния размер и модел на стопанска дейност, ако наличните съгласно националното право инструменти не са подходящи за управление на неизпълнението на техните задължения. За да се гарантира това, следва да бъдат уточнени критериите за прилагане на оценката на обществения интерес по отношение на проблемната институция или субект. В това отношение е необходимо да се поясни, че в зависимост от конкретните обстоятелства някои функции на институцията или субекта могат да се считат за критични дори ако тяхното прекратяване би оказало въздействие върху финансовата стабилност или критичните услуги ▌ на регионално равнище , по-специално когато заменяемостта на критичните функции се определя от съответния географски пазар . |
|
(9a) |
За да се гарантира, че оценката на въздействието на регионално равнище може да се основава на данни, които са налични по последователен начин в рамките на Съюза, регионалното равнище следва да се разглежда във връзка с териториалните единици на ниво 1 или ниво 2 от Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (ниво 1 или 2 от NUTS ) по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (9). |
|
(10) |
Оценката дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва да отразява съображението, че вложителите са по-добре защитени при по-ефективното използване на средствата по схемата за гарантиране на депозитите („СГД“) и свеждането до минимум на загубите за тези средства. Поради това при оценката на обществения интерес следва да се счита, че целта на преструктурирането за защита на вложителите е по-добре постигната при преструктуриране, ако изборът на производство по несъстоятелност би довел до повече разходи за СГД. |
|
(10a) |
Когато националните нормативни уредби за несъстоятелност и преструктуриране постигат ефективно целите на уредбата в същата степен, следва да се отдава предпочитание на варианта, който свежда до минимум риска за данъкоплатците и икономиката. Този подход гарантира разумен и отговорен начин на действие, съобразен с общата цел за защита както на интересите на данъкоплатците, така и на икономическата стабилност в по-широк смисъл. |
|
(11) |
Оценката на това дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва също така да отразява, доколкото е възможно, разликата между, от една страна, финансирането, предоставено чрез финансирани от сектора защитни механизми (механизми за финансиране на преструктурирането или СГД), и от друга страна, финансирането, предоставено от държавите членки от парите на данъкоплатците. Предоставянето на финансиране от държавите членки съдържа по-висок морален риск и насърчава по-слабо пазарната дисциплина. Поради това, когато оценяват целта за свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, органите за преструктуриране следва да предпочитат финансиране чрез механизмите за финансиране на преструктурирането или чрез СГД , а възможността за финансиране чрез равни по размер ресурси от бюджета на държавите членки следва да се разглежда само при извънредни обстоятелства . |
|
(11a) |
Финансирана от данъкоплатците извънредна финансова подкрепа за институции и субекти следва да се предоставя, ако изобщо се предоставя, само за преодоляване на сериозни смущения в икономиката от изключителен и системен характер, тъй като тя създава значителна тежест за публичните финанси и нарушава еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар. |
|
(12) |
За да се гарантира, че целите на преструктурирането се постигат по най-ефективния начин, резултатът от оценката на обществения интерес следва да бъде отрицателен само когато ликвидацията на проблемната институция или субект чрез обичайно производство по несъстоятелност би постигнала целите на преструктурирането по-ефективно, а не само в същата степен като преструктурирането. |
|
(12a) |
При избора между преструктуриране и ликвидация следва да се предпочита вариантът с по-ниски разходи като цяло. При тази оценка следва да се вземат предвид различните разходи, включително разходите, свързани с изплащанията от схема за гарантиране на депозитите, както и произтичащите от срока, необходим за възстановяване на активите, и загубата на доходи по време на този процес. В случаите, когато преструктурирането и ликвидацията показват сходни профили на разходите, следва да се отдава предпочитание на варианта, който е свързан с по-малко рискове за икономиката, включително за публичните финанси и въздействието върху стабилността на икономиката. |
|
(13) |
Когато проблемните институции или субекти не бъдат поставени в режим на преструктуриране, те следва да бъдат ликвидирани в съответствие с предвидените в националното право процедури. Тези процедури могат да се различават значително в отделните държави членки. Целесъобразно е да се позволи достатъчна гъвкавост за използване на съществуващите национални процедури, но все пак някои аспекти следва да бъдат изяснени, за да се гарантира, че съответните институции или субекти напускат пазара. |
|
(14) |
Следва да се гарантира, че съответният национален административен или съдебен орган започва бързо процедурата съгласно националното право, когато за институции или субекти, които не са в режим на преструктуриране, се приема, че са проблемни или че има вероятност да станат проблемни. Когато националното право предвижда доброволна ликвидация на институцията или субекта въз основа на решение на акционерите, тази възможност следва да остане на разположение. Следва обаче да се гарантира, че съответният национален административен или съдебен орган предприема необходимите действия при липса на бързи действия от страна на акционерите. |
|
(15) |
Следва също така да се предвиди, че крайният резултат от тези процедури е напускането на проблемната институция или субект на пазара или прекратяването на банковите им дейности. В зависимост от националното право тази цел може да бъде постигната по различни начини, което може да включва продажбата на институцията или субекта или на части от тях, продажбата на дадени активи или пасиви, постепенното прекратяване на дейността или прекратяването на банковите им дейности, включително плащания и приемане на депозити, с оглед на постепенната продажба на активите им с цел изплащане на задълженията към съответните кредитори. За да се подобри обаче предвидимостта на процедурите, тези резултати следва да бъдат постигани в разумен срок. |
|
(16) |
Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да отнемат лиценза на институция или субект единствено въз основа на факта, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни и че не са поставени в режим на преструктуриране. Компетентните органи следва да могат да отнемат лиценза във връзка с целта за ликвидация на институцията или субекта в съответствие с националното право, особено в случаите, когато наличните съгласно националното право процедури не могат да бъдат започнати в момента, в който се установи, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни, включително в случаите, когато институцията или субектът все още не са изпаднали в неплатежоспособност според счетоводния си баланс. С оглед допълнителното подсигуряване на целта за ликвидация на институцията или субекта, държавите членки следва да предвидят отнемането на лиценза от компетентния орган да попада сред възможните условия за започване на поне една от процедурите, предвидени в националното право и приложими за институции или субекти, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни, но не са в режим на преструктуриране. |
|
(17) |
С оглед на опита, придобит при прилагането на Директива 2014/59/ЕС, Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10), е необходимо да се уточнят допълнително условията, при които може по изключение да се предоставят превантивни предпазни мерки, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа. За да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, произтичащо от различията в естеството на СГД в Съюза, намесата на СГД в контекста на превантивните мерки в съответствие с Директива 2014/49/ЕС, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа, следва по изключение да бъде разрешена, когато институцията или субектът бенефициер не отговарят на никое от условията, за да се счита, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Предпазните мерки следва да се предприемат на достатъчно ранен етап. За целите на превантивната рекапитализация Европейската централна банка (ЕЦБ) понастоящем основава преценката си за платежоспособността на дадена институция или субект на прогнозна оценка за следващите 12 месеца дали институцията или субектът може да спази капиталовите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) или в Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета (12), и допълнителното капиталово изискване, предвидено в Директива 2013/36/ЕС или Директива (ЕС) 2019/2034. Тази практика следва да бъде установена в Директива 2014/59/ЕС. Освен това мерките за управление на обезценените активи, като дружества за управление на активи или схеми за гарантиране на активи, могат да се окажат ефективни и ефикасни за справяне с причините за евентуални финансови затруднения, пред които са изправени институциите и субектите, и за предотвратяване на неизпълнението на задълженията им, и следователно биха могли да представляват подходящи предпазни мерки. Поради това следва да се уточни, че тези предпазни мерки могат да бъдат под формата на мерки за управление на обезценени активи. |
|
(18) |
За да се съхрани пазарната дисциплина, да се защитят публичните средства и да се избегне нарушаването на конкуренцията, предпазните мерки следва да останат изключение и да се прилагат само за справяне със сериозни смущения на пазара или за запазване на финансовата стабилност , особено в случай на системна криза . Освен това не следва да се използват предпазни мерки по отношение на понесените или вероятните загуби. Най-надеждният инструмент за установяването на понесени или вероятни загуби е преглед на качеството на активите от страна на ЕЦБ, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган/ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13), или от националните компетентни органи. Компетентните органи следва да използват този преглед, за да установят понесените или вероятните загуби, когато прегледът може да бъде извършен в разумен срок. Ако това не е възможно, компетентните органи следва да установят понесените или вероятните загуби по възможно най-надеждния начин при преобладаващите обстоятелства, когато е целесъобразно въз основа на проверки на място. |
|
(19) |
Целта на превантивната рекапитализация е да подпомогне тези жизнеспособни институции и субекти, за които е установено, че е вероятно да срещнат временни затруднения в близко бъдеще, и да предотврати по-нататъшно влошаване на тяхното положение. За да се избегне отпускането на публични субсидии на предприятия, които към момента на предоставяне на подпомагането са вече нерентабилни, предпазните мерки, предоставени под формата на придобиване на инструменти на собствения капитал или на други капиталови инструменти или управление на обезценените активи, не следва да надвишават сумата, необходима за покриване на недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на стрес тест или сходна проверка. За да се гарантира, че публичното финансиране в крайна сметка е преустановено, тези предпазни мерки следва също да бъдат ограничени във времето и да съдържат ясен график за тяхното прекратяване ( „ стратегия за прекратяване на мярката за подкрепа“ ). Безсрочните инструменти, включително базовият собствен капитал от първи ред, следва да се използват само при изключителни обстоятелства и съгласно определени количествени ограничения, тъй като поради естеството си те трудно могат да бъдат временни. |
|
(20) |
Предпазните мерки следва да бъдат ограничени до размера, необходим на институцията или субекта, за да поддържа платежоспособността си в случай на неблагоприятен сценарий, определен чрез стрес тест или сходна проверка. При предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи приемащата институция или субект следва да може да използва тази сума за покриване на загуби по прехвърлените активи или в комбинация с придобиване на капиталови инструменти, при условие че не се надвишава общият размер на установения недостиг. Необходимо е също така да се гарантира, че такива предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи са съгласувани със съществуващите правила за държавна помощ и най-добрите практики, че те водят до възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на институцията или субекта, че държавната помощ е ограничена до необходимия минимум и че не се нарушава конкуренцията. Поради тези причини съответните органи следва при предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи да вземат предвид специфичните насоки, включително подробния план за ДУА (14) и Съобщението относно справянето с необслужваните кредити (15). Тези предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи следва винаги да бъдат подчинени на първостепенното условие да са с временен характер. При публичните гаранции, предоставени за определен период във връзка с обезценените активи на съответната институция или субект, се очаква да бъде по-добре спазено условието за временен характер, отколкото при прехвърлянето на такива активи към публично подкрепян субект. За да се гарантира , че институциите, които получават подкрепа , отговарят на условията на мярката за подкрепа, компетентните органи следва да изискват от институциите, които не са изпълнили ангажиментите си, да представят корективен план . Когато компетентен орган счита, че с мерките от корективния план не може да се постигне дългосрочна жизнеспособност на институцията, или когато институцията не е изпълнила корективния план, съответните органи следва да извършват оценка за това дали институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна, в съответствие с член 32 от Директива 2014/59/ЕС. |
|
(21) |
За да бъдат обхванати съществените нарушения на пруденциалните изисквания, е необходимо да се уточнят допълнително условията за определяне дали холдингите са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Нарушението на тези изисквания от страна на холдинг следва да се счита за съществено, когато по своя вид и обхват то е сравнимо с нарушение, което, ако е извършено от кредитна институция, би обосновало отнемането на нейния лиценз от компетентния орган в съответствие с член 18 от Директива 2013/36/ЕС. |
|
(22) |
Съгласно националното си законодателство държавите членки могат да имат правомощия да спират изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение, в т.ч. по отговарящи на условията депозити. Когато спирането на изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение не е пряко свързано с финансовото състояние на кредитната институция, депозитите не могат да бъдат неналични за целите на Директива 2014/49/ЕС. Следователно е възможно вложителите да не могат да получат достъп до депозитите си за продължителен период от време. За да се поддържат доверието на вложителите в банковия сектор, както и финансовата стабилност, ако депозитите на вложителите се окажат блокирани поради спиране на плащанията, което не е във връзка с изплащането на тези депозити, държавите членки следва да осигурят на вложителите достъп до подходяща дневна сума от техните депозити, която да покрива по-специално необходимите за издръжката им разходи. Тази процедура следва да се прилага само в извънредни случаи и държавите членки следва да предвидят за вложителите достъп до подходящи дневни суми. |
|
(23) |
За да се повиши правната сигурност и с оглед на потенциалната значимост на задълженията, които могат да възникнат от бъдещи непредвидими събития, включително изхода от съдебни спорове, водени към момента на преструктурирането, е необходимо да се определи съответното третиране на тези задължения за целите на прилагането на инструмента за споделяне на загуби. В това отношение ръководни следва да бъдат принципите, предвидени в счетоводните правила, и по-специално тези, установени в приетия с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията Международен счетоводен стандарт 37 (16). Въз основа на тях органите за преструктуриране следва да правят разграничение между провизии и условни пасиви. Провизиите са пасиви, които са свързани с вероятен изходящ поток от средства и които могат да бъдат надеждно оценени. Условните пасиви не се признават като счетоводни пасиви, тъй като се отнасят до задължение, което не може да се счита за вероятно към момента на оценката или не може да бъде надеждно оценено. |
|
(24) |
Тъй като представляват счетоводни пасиви, следва да се уточни, че такива провизии следва да се третират по същия начин като другите пасиви. Такива провизии следва да могат да участват в споделяне на загубите, освен ако не отговарят на един от специфичните критерии за изключване от обхвата на инструмента за споделяне на загуби. Като се има предвид потенциалното значение на тези провизии при преструктурирането и за да се гарантира сигурност при прилагането на инструмента за споделяне на загуби, следва да се уточни, че провизиите са част от задълженията, които споделят загуби, и следователно за тях се прилага инструментът за споделяне на загуби. Следва също така да се гарантира, че след прилагането на инструмента за споделяне на загуби тези пасиви и всички задължения или вземания, възникнали във връзка с тях, се третират като погасени за всякакви цели. Това се отнася най-вече за пасивите и задълженията, произтичащи от съдебни искове срещу институцията в режим на преструктуриране. |
|
(25) |
Съгласно счетоводните принципи условните пасиви не могат да бъдат признати като пасиви и поради това не следва да участват в споделяне на загубите. Необходимо е обаче възникналият условен пасив в резултат на събитие, което е малко вероятно или не може да бъде надеждно оценено към момента на преструктурирането, да не нарушава ефективността на стратегията за преструктуриране и по-специално – на инструмента за споделяне на загуби. За тази цел оценителят следва, като част от оценката за целите на преструктурирането, да установи условните пасиви, които са включени в счетоводния баланс на институцията в режим на преструктуриране, и доколкото му е възможно да определи количествено потенциалната стойност на тези пасиви. За да се съхрани достатъчно дълго и на необходимото равнище доверието на пазара към институцията или субекта след процеса на преструктуриране, оценителят следва да вземе предвид тази потенциална стойност, когато определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани, за да се възстановят капиталовите отношения на институцията в режим на преструктуриране. По-специално органът за преструктуриране следва да прилага правомощията си за преобразуване на задълженията, които споделят загуби, доколкото това е необходимо, така че рекапитализацията на институцията в режим на преструктуриране да е достатъчна за покриване на потенциалните загуби, които могат да бъдат причинени от пасив, който може да възникне в резултат на малко вероятно събитие. Когато оценява сумата, която трябва да бъде обезценена или преобразувана, органът за преструктуриране следва внимателно да проучи въздействието на потенциалната загуба върху институцията в режим на преструктуриране въз основа на редица фактори, включително вероятността от настъпване на събитието, срока за настъпването му и размера на условния пасив. |
|
(26) |
При определени обстоятелства, след финансовото участие на механизма за финансиране на преструктурирането в размер до най-много 5 % от общите пасиви, в т.ч. собствен капитал, на институцията или субекта, органите за преструктуриране могат да използват други източници на финансиране за допълнителна подкрепа на действията си по преструктуриране. Следва да се уточни по-ясно при какви обстоятелства механизмът за финансиране на преструктурирането може да предостави допълнителна подкрепа, когато всички задължения с по-нисък ред от депозитите, които не са били — задължително или по преценка — изключени от споделянето на загуби, са били напълно обезценени или преобразувани. |
|
(27) |
С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета (17), Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета (18) и Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета (19) в Съюза бяха въведени международните договорености по общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), публикувани от Съвета за финансова стабилност на 9 ноември 2015 г. („стандарта за ОКПЗ“), за глобалните системно значими банки, посочени в правото на Съюза като глобални системно значими институции (Г-СЗИ). С Регламент (ЕС) 2019/877 и Директива (ЕС) 2019/879 също така беше изменено МИПЗ, предвидено в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014. Необходимо е разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС относно МИПЗ да се приведат в съответствие с прилагането на стандарта за ОКПЗ за Г-СЗИ по отношение на някои задължения, които биха могли да се използват за покриване на частта от МИПЗ, която следва да бъде покрита със собствен капитал и други подчинени задължения. По-специално задълженията, които са от еднакъв ред с някои изключени задължения, следва да бъдат включени в собствения капитал и подчинените приемливи инструменти на субектите за преструктуриране, когато размерът на тези изключени задължения в счетоводния баланс на субекта за преструктуриране не надвишава 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на субекта за преструктуриране и от това включване не произтичат рискове, свързани с принципа за справедливо третиране на кредиторите. |
|
(28) |
Правилата за определяне на МИПЗ се отнасят предимно до определянето на подходящото равнище на МИПЗ, като се приема, че инструментът за споделяне на загуби е предпочитаната стратегия за преструктуриране. Директива 2014/59/ЕС обаче позволява на органите за преструктуриране да използват други инструменти за преструктуриране, а именно тези, при които стопанската дейност на институцията в режим на преструктуриране се прехвърля към частен купувач или към мостова институция. Поради това следва да се уточни, че ако в плана за преструктуриране се предвижда използването на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция , самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да определят равнището на МИПЗ за съответния субект за преструктуриране въз основа на особеностите на тези инструменти за преструктуриране и на свързаните с тях различни нужди от поемане на загуби и рекапитализация. |
|
(29) |
Равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране е сборът от размера на очакваните загуби при преструктурирането и размера на рекапитализацията, които дават възможност на субекта за преструктуриране да продължи да изпълнява условията за лицензирането си и да извършва дейностите си в продължение на подходящ срок. Някои предпочитани стратегии за преструктуриране включват прехвърлянето на приемател на активи, права и задължения▌, по-специално инструмента за продажба на стопанска дейност. В тези случаи целите, преследвани с компонента за рекапитализация, може да не са толкова важни, тъй като от органа за преструктуриране няма да се изисква да гарантира, че субектът за преструктуриране ще започне отново да спазва капиталовите си изисквания след действието по преструктуриране. Загубите в такива случаи се очаква все пак да надвишат капиталовите изисквания на субекта за преструктуриране. Поради това е целесъобразно да се предвиди равнището на МИПЗ на тези субекти за преструктуриране да продължи да включва рекапитализация, чийто размер е съобразен със стратегията за преструктуриране. |
|
(30) |
Когато в стратегията за преструктуриране се предвижда използването на инструменти за преструктуриране, различни от изключително споделяне на загуби, нуждите от рекапитализация на съответния субект обикновено ще бъдат по-малки след преструктурирането, отколкото в случай на открита банкова рекапитализация чрез вътрешни източници. В такъв случай при калибрирането на МИПЗ този аспект следва да бъде взет предвид при оценката на изискването за рекапитализация. Поради това, когато коригират равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране, чийто план за преструктуриране предвижда инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция , самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране , органите за преструктуриране следва да вземат предвид характеристиките на тези инструменти, включително очаквания обхват на прехвърлянето към частния купувач или към мостовата институция, видовете инструменти, които ще бъдат прехвърлени, очакваната стойност и възможностите за пазарна реализация на тези инструменти и структурата на предпочитаната стратегия за преструктуриране, включително допълнителното използване на инструмента за обособяване на активи. Тъй като органът за преструктуриране решава за всеки отделен случай дали да се използват средства от СГД за преструктуриране и тъй като подобно евентуално решение не може да влияе на калибрирането, при калибрирането на равнището на МИПЗ органите за преструктуриране не следва да вземат предвид потенциалното финансово участие на СГД в преструктурирането. ▌ |
|
(32) |
Нормативната уредба на преструктурирането и нормативната уредба относно пазарната злоупотреба са свързани помежду си. По-специално, действията, предприети при подготовката за преструктуриране, могат да бъдат считани за вътрешна информация съгласно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (20), като преждевременното им оповестяване може да нанесе ущърб на процеса на преструктуриране. Институциите в режим на преструктуриране могат да предприемат стъпки за справяне с този проблем, като поискат забавяне на оповестяването на вътрешна информация съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Възможно е обаче подходящите съображения за отправяне по собствена инициатива на такова искане да не са винаги налице в момента на подготовката за преструктуриране. За да се избегнат подобни ситуации, органите за преструктуриране следва да разполагат с правомощието пряко да поискат от името на институция в режим на преструктуриране забавяне на оповестяването на вътрешна информация съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014. |
|
(33) |
За улесняване планирането на преструктурирането, оценката на възможността за преструктуриране и упражняването на правомощието за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране, както и за да се насърчи обменът на информация, органът за преструктуриране на институция със значими клонове в други държави членки следва да създаде и председателства колегия за преструктуриране. |
|
(34) |
След първоначалния период на натрупване, посочен в член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, наличните финансови средства на механизмите за финансиране на преструктурирането може леко да спаднат под целевото равнище, по-специално в резултат на увеличение на гарантираните депозити. Следователно предварителните вноски, които могат при тези обстоятелства да бъдат поискани, вероятно ще бъдат в малък размер. Ето защо в някои години е възможно размерът на тези предварителни вноски да не е съизмерим с разходите за тяхното събиране. Поради това органите за преструктуриране следва да могат да отложат събирането на предварителните вноски за до три години, докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на органите за преструктуриране да използват механизми за финансиране на преструктурирането. |
|
(35) |
Един от компонентите на наличните финансови средства на механизмите за финансиране на преструктурирането са неотменимите ангажименти за плащане. Поради това е необходимо да се уточнят обстоятелствата, при които тези ангажименти за плащане могат да бъдат изискани, както и приложимата процедура при прекратяване на ангажиментите, в случай че дадена институция или субект вече не са задължени да плащат вноски в механизъм за финансиране на преструктурирането. Освен това, за да се осигури по-голяма прозрачност и сигурност по отношение на дела на неотменимите ангажименти за плащане в общия размер на предварителните вноски, които трябва да бъдат набрани, органите за преструктуриране следва да определят този дял на годишна основа при спазване на приложимите ограничения. |
|
(36) |
Понастоящем максималният годишен размер на извънредните последващи вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането, които могат да бъдат поискани, е ограничен до три пъти размера на предварителните вноски. След първоначалния период на натрупване, посочен в член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и при условие че не се използват механизмите за финансиране на преструктурирането, тези предварителни вноски ще зависят само от промените в равнището на гарантираните депозити и поради това е вероятно да намалеят. Определянето на максималния размер на извънредните последващи вноски въз основа на предварителните вноски би могло да доведе до драстично ограничаване на възможността механизмите за финансиране на преструктурирането да набират последващи вноски, като по този начин се намалява способността им за действие. За да се избегне това, следва да се определи различно ограничение, а максималният размер на извънредните последващи вноски, които могат да бъдат поискани, следва да бъде определен на три пъти една осма от целевото равнище на съответния механизъм за финансиране на преструктурирането. |
|
(37) |
С Директива 2014/59/ЕС частично беше хармонизиран редът на вземанията по депозити съгласно националното законодателство, уреждащо производствата по несъстоятелност. В нея беше предвиден тристепенен подход при подреждането на депозитите, при който гарантираните депозити са с най-висок ред, следвани от отговарящите на условията депозити на физическите лица и на микро-, малките и средните предприятия над гарантирания размер. За останалите депозити, т.е. надвишаващите гарантирания размер депозити на големите предприятия и депозитите, които не отговарят на условията за изплащане от СГД, беше предвидено да са с по-нисък ред, без този ред да се хармонизира допълнително. Накрая, за вземанията на СГД беше определен същият по-висок ред като този на гарантираните депозити. Това обаче не се оказа оптималното решение за защита на вложителите. Частичната хармонизация доведе до различно третиране на останалите вложители в отделните държави членки, по-специално тъй като все по-голям брой държави членки решиха да предоставят правно предимство и на останалите депозити. Тези различия също така затрудниха определянето, в оценките за преструктуриране, на съпоставителния сценарий при несъстоятелност на трансграничните групи. Освен това ▌тристепенният подход при подреждане на вземанията на вложителите можеше да създаде проблеми по отношение на спазването на принципа за справедливо третиране на кредиторите, особено когато депозитите, чийто ред на удовлетворяване не е хармонизиран с Директива 2014/59/ЕС, се нареждат заедно с първостепенните вземания. Накрая, преимущественото удовлетворяване на вземанията на СГД попречи наличните средства за финансиране на тези схеми да бъдат използвани по по-ефикасен и ефективен начин при интервенции, различни от изплащането на гарантирани депозити при несъстоятелност, а именно в рамките на преструктуриране, за алтернативни мерки при несъстоятелност или за превантивни мерки. Защитата на гарантираните депозити не е обвързана с реда на удовлетворяване на вземанията на СГД, а се осигурява чрез задължителните изключения от механизма за споделяне на загуби при преструктуриране и бързото изплащане от СГД, когато депозитите не са налични. Поради това редът на депозитите в настоящата йерархия на вземанията следва да бъде изменен. |
|
(37а) |
Промяната в реда на кредиторите не само подобрява достъпността на СГД и Единния фонд за преструктуриране в сравнение с използването на публична подкрепа, но също така проправя пътя за по-ефективни от финансова гледна точка решения при преструктурирането на финансовите институции. Това на свой ред следва да намали разходите за данъкоплатците и да насърчи ефективното използване на различните инструменти, съществуващи във финансовата екосистема на Съюза. |
|
(38) |
Поредността на ▌ депозитите следва да бъде напълно хармонизирана чрез въвеждане на двустепенен подход, при който ▌ депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия се подреждат пред отговарящите на условията депозити на големи предприятия и централни и регионални правителства . Този двустепенен подход има за цел да осигури по-висока защита на широк кръг от вложители, отразявайки уникалните характеристики на техните депозити, като същевременно дава възможност за преструктуриране на субекти, които не са обхванати от настоящата нормативна уредба. Същевременно използването на схемите за гарантиране на депозитите при преструктуриране, несъстоятелност и превантивни мерки следва винаги да е обвързано със спазването на съответните условия, по-специално на т.нар. „определяне на разходоефективността“. ▌ |
|
(41) |
Промените по отношение на преимущественото третиране на депозитите ▌няма да окажат отрицателно въздействие върху защитата, предоставена на гарантираните депозити в случай на несъстоятелност, тъй като тази защита ще продължи да бъде подсигурявана от задължителното изключване на гарантираните депозити от поемане на загуби в случай на преструктуриране, а в краен случай и чрез изплащането на неналичните депозити от СГД. |
|
(42) |
Механизмите за финансиране на преструктурирането могат да се използват за подпомагане на прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция, при което набор от активи, права и задължения на институцията в режим на преструктуриране се прехвърлят на приемател. В този случай механизмът за финансиране на преструктурирането може да има вземане срещу остатъчната част от институцията или субекта при последващата им ликвидация по обичайно производство по несъстоятелност. Това може да се случи, когато механизмът за финансиране на преструктурирането се използва във връзка със загуби, които кредиторите иначе биха понесли, включително под формата на гаранции за активи и пасиви или покритие на разликата между прехвърлените активи и пасиви. За да се гарантира, че акционерите и кредиторите на остатъчната част от институцията или субекта покриват ефективно загубите на институцията в режим на преструктуриране и повишават вероятността за погасяване при несъстоятелност на задълженията към защитния механизъм по конкретното преструктуриране, тези вземания на механизма за финансиране на преструктурирането срещу остатъчната част от институцията или субекта, както и вземанията, произтичащи от правомерно извършени разумни разходи, следва да са с по-висок ред от вземанията по депозити и тези на СГД. Тъй като обезщетенията, изплатени на акционерите и кредиторите от механизмите за финансиране на преструктурирането поради нарушения на принципа за справедливо третиране на кредиторите, имат за цел да компенсират резултатите от действието по преструктуриране, тези компенсации не следва да пораждат вземания за тези механизми. |
|
(43) |
За да се гарантира достатъчна гъвкавост и да се улесни намесата на СГД в подкрепа на използването на инструментите за преструктуриране, ▌когато е необходимо да се предотврати поемането на загуби от вложителите, следва да се уточнят някои аспекти на използването на СГД при преструктуриране. По-специално е необходимо да се уточни, че СГД може да се използва за сделките по прехвърляне, които включват депозити, в т.ч. отговарящи на условията депозити над гарантирания от СГД размер, както и — в определени случаи и при ясни критерии — депозити, които не подлежат на изплащане от СГД. С финансовото участие на СГД следва да се цели покриване на разликата между стойността на прехвърлените депозити и стойността на активите, прехвърлени на купувач или мостова институция. СГД следва също да може да участва в евентуалното финансиране, което купувачът може да изисква като част от сделката, за да се гарантира запазването на неговата капиталова позиция и спазването на неговите капиталови изисквания. Подкрепата на СГД за действие по преструктуриране следва да бъде чрез парични средства или под друга форма, като например гаранции или споразумения за споделяне на загуби, които могат да сведат до минимум въздействието на подкрепата върху наличните финансови средства на СГД, като същевременно позволяват финансовото участие на СГД да изпълнява поставените му цели. |
|
(44) |
Финансовото участие на СГД при преструктуриране следва да подлежи на известни ограничения. Първо, следва да се гарантира, че всяка загуба, която СГД може да понесе в резултат на намеса в преструктурирането, не надвишава загубата, която СГД би понесла при несъстоятелност, ако изплати дължимите суми на вложителите с гарантирани депозити и встъпи в техните вземания върху активите на институцията. Тази стойност следва да бъде определена въз основа на определяне на разходоефективността в съответствие с критериите и методологията в Директива 2014/49/ЕС, като се вземат предвид всички съответни фактори, включително стойността на парите във времето, както и забавянията при събирането на средства при производства по несъстоятелност . Тези критерии и методология следва да се използват и при определяне на третирането, което СГД би получила, ако институцията е обект на обичайно производство по несъстоятелност, когато се извършва последващата оценка с оглед проверка на спазването на принципа за справедливо третиране на кредиторите и определяне на дължимото на СГД обезщетение. Второ, размерът на финансовото участие на СГД за покриване на разликата между активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на купувач или на мостова институция, не следва да надвишава разликата между прехвърлените активи и прехвърлените депозити и задължения със същия или по-висок ред при несъстоятелност от тези депозити. Това би гарантирало, че финансовото участие на СГД се използва единствено с цел да се избегне по целесъобразност прехвърлянето на загуби на вложителите, а не за защита на кредиторите, чиито вземания при несъстоятелност са с по-нисък ред от депозитите. Сборът на финансовото участие на СГД за покриване на разликата между активите и пасивите и финансовото участие на СГД в собствения капитал на субекта приемател обаче не следва да надвишава разходите за изплащане на дължимите суми на вложителите с гарантирани депозити, изчислени въз основа на определянето на разходоефективността. |
|
(45) |
Следва да се уточни, че в рамките на преструктурирането СГД може да участва в прехвърлянето на задължения, различни от гарантираните депозити, само ако органът за преструктуриране сметне, че депозитите, които не са гарантирани, не могат да бъдат предмет на споделяне на загуби, нито да останат в остатъчната част от институцията в режим на преструктуриране, която ще бъде ликвидирана. По-специално органът за преструктуриране следва да може да не разпределя загуби по тези депозити, когато това е строго необходимо и целесъобразно, за да се запази непрекъснатостта на критичните функции и основните стопански дейности или, когато е необходимо, за да се избегне широко разпространение на проблемите и финансова нестабилност, които биха могли да причинят сериозни смущения в икономиката на Съюза или на държава членка. Същите основания следва да се използват и когато при прехвърлянето към купувач или мостова институция се включват задължения, които споделят загуби, с по-нисък ред от този на депозитите. В този случай прехвърлянето на тези задължения, които споделят загуби, не следва да подлежи на финансова подкрепа от СГД. Когато все пак се налага такава финансова подкрепа, тя следва да бъде предоставена от механизма за финансиране на преструктурирането. |
|
(46) |
Като се има предвид възможността за използване на СГД при преструктуриране, е необходимо да се уточни допълнително начинът, по който финансовото участие на СГД може да се отчита при изчисляването на изискванията за достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането. Ако сборът на участието на акционерите и кредиторите на институцията в режим на преструктуриране под формата на намаляване, обезценяване или преобразуване на техните задължения и финансовото участие на СГД възлиза най-малко на 8 % от общите пасиви на институцията, в т.ч. собствен капитал, институцията следва да има достъп до механизма за финансиране на преструктурирането, за да получи допълнителни средства, когато това е необходимо за гарантиране на ефективното преструктуриране съгласно заложените му цели. Когато тези условия са изпълнени, финансовото участие на СГД следва да бъде ограничено до размера, необходим за осигуряване на достъп до механизма за финансиране на преструктурирането , освен ако сумата, внесена по механизма за финансиране на преструктурирането, надвишава ограничението от 5 % от общите задължения, включително собствения капитал, като в този случай финансовото участие на СГД следва да бъде пропорционално на надвишената сума . За да се гарантира, че преструктурирането продължава да се финансира предимно от вътрешните ресурси на институцията, и за да се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията, възможността за използване на финансовото участие на СГД с оглед осигуряване на достъп до механизми за финансиране на преструктурирането следва да се ползва само от институции, чийто план за преструктуриране или план за преструктуриране на групата не предвижда, че при неплатежоспособност ликвидацията им се извършва по надлежния ред, като се има предвид, че за тези институции МИПЗ е определено от органите за преструктуриране на равнище, което включва както сумата за поемане на загубите, така и сумата на рекапитализацията. Възможността за използване на финансовото участие на СГД, за да се осигури достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането, следва също така да бъде достъпна само за институциите, които спазват МИПЗ. |
|
(47) |
С оглед на ролята си за по-нататъшното сближаване на практиките на органите ЕБО следва да следи и да докладва относно уредбата и прилагането на оценките на възможността за преструктуриране на институциите и групите, както и относно действията и подготовката на органите за преструктуриране с цел гарантиране на ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране. В тези доклади ЕБО следва също така да оцени степента на прозрачност на мерките, предприети от органите за преструктуриране по отношение на съответните външни заинтересовани страни, и степента на техния принос за готовността и възможността за преструктуриране на институциите. Освен това ЕБО следва да докладва за приетите от държавите членки мерки за защита на непрофесионалните инвеститори по отношение на дълговите инструменти, които отговарят на условията за МИПЗ съгласно Директива 2014/59/ЕС, като сравнява и оценява потенциалното въздействие върху трансграничните операции. Обхватът на съществуващите регулаторни технически стандарти относно оценката на допълнителните капиталови изисквания и комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране следва да бъде разширен, така че да включва субекти, които не са определени като субекти за преструктуриране, когато тези изисквания не са определени на същата основа като МИПЗ. В годишния доклад относно МИПЗ ЕБО следва също така да оцени изпълнението от органите за преструктуриране на политиката във връзка с новите правила за калибриране на МИПЗ при стратегиите за прехвърляне. В контекста на задачите си за осигуряване на съгласуван и координиран режим за управление и преодоляване на кризи в Съюза ЕБО следва да координира и контролира провеждането на симулации на кризисни ситуации. Тези симулации следва да обхващат координацията и сътрудничеството между компетентните органи, органите за преструктуриране и СГД по време на влошаването на финансовото състояние на институциите и субектите, като се извършва цялостно изпитване на прилагането на инструментариума при планирането на възстановяването и преструктурирането, ранната намеса и преструктурирането. При това следва да се отчита по-специално трансграничното измерение във взаимодействието между съответните органи и прилагането на наличните инструменти и правомощия. Когато е уместно, действията за симулация на кризисни ситуации следва да обхващат и приемането и прилагането на схеми за преструктуриране в рамките на банковия съюз съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014. |
|
(48) |
Висококачествената оценка на въздействието е от решаващо значение за разработването на надеждни и основани на данни законодателни предложения, а фактите и доказателствата са от ключово значение за вземането на решения по време на законодателната процедура. Поради тази причина органите за преструктуриране, компетентните органи, Единният съвет за преструктуриране, ЕЦБ и другите членове на Европейската система на централните банки, както и ЕБО следва при поискване да предоставят на Комисията, цялата информация, от която тя се нуждае във връзка с разработването на политики, включително изготвянето на оценки на въздействието и подготовката и договарянето на законодателни предложения. |
|
(49) |
Поради това Директива 2014/59/ЕС следва да бъде съответно изменена. |
|
(50) |
Доколкото целите на настоящата директива, а именно подобряване на ефективността и ефикасността на нормативната уредба на възстановяване и преструктуриране за институциите и субектите, не могат поради рисковете, които различаващите се национални подходи могат да породят за целостта на единния пазар, да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а — чрез изменение на вече установените на равнището на Съюза правила — могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Изменения на Директива 2014/59/ЕС
Директива 2014/59/ЕС се изменя, както следва:
|
1) |
Член 2, параграф 1 се изменя, както следва:
|
|
2) |
В член 5 параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното: „2. Компетентните органи гарантират, че институциите актуализират своите планове за възстановяване най-малко веднъж годишно или след промяна в своята правна или организационна структура, стопанска дейност или финансово положение, която може да се отрази съществено на плана за възстановяване или да наложи промяна в него. Компетентните органи могат да задължат институциите да актуализират плановете си за възстановяване по-често. Ако в рамките на 12 месеца след последната годишна актуализация на плана за възстановяване не са настъпили посочените в първа алинея промени, компетентните органи могат по изключение да отменят до изтичането на следващия 12-месечен период задължението за актуализиране на плана за възстановяване. Такова освобождаване не се предоставя за повече от два последователни 12-месечни периода. 3. В плановете за възстановяване не се предвижда достъп до или получаване на някое от следните:
4. Когато е целесъобразно, в плановете за възстановяване се включва анализ на това как и кога дадена институция може да кандидатства – при посочените в плана условия – за използването на улеснения от централната банка, които не са изключени от обхвата на плана за възстановяване съгласно параграф 3, и се определят активите, които се очаква да се приемат като обезпечение.“ |
|
3) |
В член 6 параграф 5 се заменя със следното: „5. Когато компетентният орган прецени, че планът за възстановяване има съществени слабости или са налице съществени пречки за прилагането му, той уведомява институцията или предприятието майка на групата за своята оценка и изисква от нея да представи в рамките на 3 месеца – срок, който с разрешение от органа може да бъде удължен с още 1 месец – преразгледан план, от който става ясно как тези слабости или пречки ще бъдат отстранени.“ |
|
4) |
В член 8, параграф 2 третата алинея се заменя със следното: „В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на компетентен орган да съдейства на компетентните органи за постигането на съвместно решение.“; |
|
5) |
▌Член 10 се изменя, както следва :
|
|
6) |
Член 12 се изменя, както следва:
|
|
7) |
В член 13, параграф 4 четвърта алинея се заменя със следното: „В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на орган за преструктуриране да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.“ |
|
8) |
В член 15 се добавя следният параграф 5: „5. ЕБО следи изготвянето на вътрешните политики за предвидените в настоящия член и в член 16 оценки на възможността за преструктуриране на институциите или групите и тяхното прилагане от органите за преструктуриране. ЕБО докладва на Комисията относно съществуващите практики за оценки на възможността за преструктуриране и евентуалните различия между държавите членки до... [СП: моля, въведете следната дата — 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива], като при нужда следи изпълнението на всяка препоръка, съдържаща се в този доклад. Посоченият в първата алинея доклад обхваща най-малко следното:
|
|
9) |
В член 16а се добавя следният параграф 7: „7. Когато комбинираното изискване за буфер не се прилага за даден субект на същото основание, както когато от него се изисква да спазва изискванията, посочени в членове 45в и 45г, органите за преструктуриране прилагат параграфи 1—6 от настоящия член въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер, изчислена в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията (*3). Прилага се член 128, четвърта алинея от Директива 2013/36/ЕС. Органът за преструктуриране включва оценката на комбинираното изискване за буфер, посочена в първа алинея, в решението за определяне на изискванията, посочени в членове 45в и 45г от настоящата директива. Субектът оповестява публично оценката на комбинираното изискване за буфер заедно с информацията, посочена в член 45и, параграф 3. (*3) Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).“ " |
|
10) |
▌Член 17 се изменя, както следва :
|
|
11) |
Член 18 се изменя, както следва:
|
|
12) |
Членове 27 и 28 се заменят със следното: „Член 27 Мерки за ранна намеса 1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи без ненужно забавяне разглеждат, и ако е целесъобразно, прилагат мерки за ранна намеса, когато институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) отговаря на някое от следните условия:
Когато има значително влошаване на условията, неблагоприятни обстоятелства или е получена нова информация за даден субект , компетентният орган може да определи, че условието, посочено в първа алинея, буква а), подточка ii), е изпълнено, без преди това да е предприел други корективни действия, включително упражняване на правомощията, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС или в член 39, параграф 39 от Директива (ЕС) № 2019/2034. За целите на буква б), първа алинея от настоящия параграф държавите членки гарантират, че компетентните органи съгласно Директива 2014/65/ЕС или Регламент (ЕС) № 600/2014 или, по целесъобразност, органът за преструктуриране, информират незабавно компетентния орган за нарушението или вероятното нарушение.
2. Компетентните органи избират подходящите и своевременни мерки за ранна намеса въз основа на принципа на пропорционалност с оглед на заложените цели, като наред с останалата съответна информация вземат предвид тежестта на нарушението или вероятното нарушение и бързината на влошаване на финансовото състояние на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г). 3. За всяка от мерките, посочени в параграф 1а, компетентните органи определят срок, който е подходящ за изпълнението на съответната мярка и който позволява на компетентния орган да оцени нейната ефективност. Оценката на мярката се извършва непосредствено след изтичането на срока и се споделя с органа за преструктуриране. Когато в оценката се стигне до заключението, че мерките не са изцяло приложени или не са ефективни, компетентният орган прави оценка на условието, посочено в член 32, параграф 1, буква а), след консултация с органа за преструктуриране. 4. До …[СП: моля, въведете следната дата — 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] ЕБО издава проекти на регулаторни технически стандарти , за насърчаване на последователното изпълнение на предпоставките за използване на мерките , посочени в параграф 1 от настоящия член. Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Член 28 Смяна на висшето ръководство или ръководния орган За целите на член 27, параграф 1а, буква д) държавите членки гарантират, че новото висше ръководство или ръководен орган, или отделните техни членове, се назначават в съответствие с правото на Съюза и националното право и с одобрението или съгласието на компетентния орган.“ |
|
13) |
Член 29 се изменя, както следва:
|
|
14) |
Член 30 се изменя, както следва:
|
|
15) |
Вмъква се следният член 30a: „Член 30a Подготовка за преструктуриране 1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи незабавно уведомяват органите за преструктуриране за всяко едно от следните:
2. Компетентните органи уведомяват възможно най-рано органите за преструктуриране, когато считат, че е налице съществен риск едно или повече от обстоятелствата по член 32, параграф 4 да бъде в сила по отношение на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г). Уведомлението съдържа:
3. Компетентните органи предоставят на органите за преструктуриране цялата поискана от тях информация, необходима за всяко от следните действия:
Ако компетентните органи все още не разполагат с тази информация, те сътрудничат с органите за преструктуриране и координират действията си, за да я получат. За тази цел компетентните органи разполагат с правомощието да изискват от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да им предостави, както и на органите за преструктуриране, тази информация, включително чрез проверки на място. 4. Органите за преструктуриране са оправомощени да предложат на пазара институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) или да организират такова предлагане сред потенциалните купувачи или да изискат от институцията или субекта да направи това с оглед:
4a. Когато при упражняването на правомощието, посочено в параграф 4, органът за преструктуриране реши да търгува пряко с потенциални купувачи, той надлежно отчита обстоятелствата по случая и потенциалното въздействие на упражняването на това правомощие върху цялостната позиция на субекта. 5. За целите на параграф 4 органите за преструктуриране имат правомощието да поискат от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да създаде цифрова платформа за споделяне на информацията, необходима за предлагането на тази институция или субект, сред потенциалните купувачи или сред ангажираните от органа за преструктуриране консултанти и оценители. В такива случаи се прилага член 84, параграф 1, буква д). 6. Констатацията, че са изпълнени условията по член 27, параграф 1, и предварителното приемане на мерки за ранна намеса не са необходими условия, за да могат органите за преструктуриране да се подготвят за преструктурирането на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) или да упражнят правомощията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член. 7. Органите за преструктуриране незабавно информират компетентните органи за всяко действие, предприето съгласно параграфи 4 и 5. 8. Държавите членки гарантират, че компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат тясно при:
|
|
16) |
В член 31, параграф 2, букви в) и г) се заменят със следното:
|
|
17) |
Член 32 се изменя, както следва:
|
|
18) |
Членове 32а и 32б се заменят със следното: „Член 32a Условия за преструктуриране на централен орган и кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган Държавите членки оправомощават органите за преструктуриране да предприемат действие по преструктуриране спрямо централен орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции, които са част от същата група за преструктуриране, единствено когато централният орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции или групата за преструктуриране, към която принадлежат, спазват като едно цяло условията, установени в член 32, параграф 1. Член 32б Производства по отношение на институции и субекти, които не са обект на действие по преструктуриране 1. Държавите членки оправомощават съответния национален административен или съдебен орган незабавно да започне процедура по надлежна ликвидация в съответствие с приложимото национално право на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), когато органът за преструктуриране е установил, че институцията или субектът отговаря на условията по член 32, параграф 1, букви а) и б), но не и на условието по член 32, параграф 1, буква в). 2. Държавите членки предвиждат разумен срок за напускането на пазара или прекратяването на банковите дейности от страна на институцията или субектът по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които подлежат на надлежна ликвидация в съответствие с приложимото национално право. 3. Държавите членки предвиждат, че когато орган за преструктуриране установи за дадена институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които отговарят на условията по член 32, параграф 1, букви а) и б), но не и на условието по член 32, параграф 1, буква в), че са проблемни или има вероятност да станат проблемни съгласно член 32, параграф 1, буква а), тази констатация му позволява да отнеме лиценза им по силата на член 18 от Директива 2013/36/ЕС. 4. Държавите членки гарантират, че отнемането на лиценза на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) е достатъчно условие за незабавното започване от съответния национален административен или съдебен орган на процедура по надлежна ликвидация на институцията или субекта в съответствие с приложимото национално право.“; |
|
19) |
Вмъква се следният член 32в: „Член 32в Извънредна публична финансова подкрепа 1. Държавите членки позволяват предоставянето на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) на извънредна публична финансова подкрепа извън действие по преструктуриране при съблюдаване на предвидените в съюзната уредба на държавната помощ условия и изисквания и като изключение само в някой от следните случаи:
2. Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), удовлетворяват всички изброени по-долу критерии:
3. До [СП: моля, въведете следната дата — 1 година след датата на влизане в сила на настоящата директива] ЕБО издава съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки относно видовете тестове, прегледи или действия по параграф 2, четвърта алинея, които могат да доведат до мерките за подкрепа по параграф 1, буква а), подточка iii).“ |
|
20) |
В член 33 параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат спрямо субект по член 1, параграф 1, буква в) или г) действие за преструктуриране, ако този субект изпълнява условията по член 32, параграф 1. За тези цели се счита, че субект по член 1, параграф 1, буква в) или г) е проблемен или има вероятност да стане проблемен при някое от следните обстоятелства:
|
|
21) |
Член 33а се изменя, както следва:
|
|
22) |
Член 35 се изменя, както следва:
|
|
23) |
Член 36 се изменя, както следва:
|
|
24) |
В член 37 се добавя следният параграф 11: „11. В случай на преструктуриране ЕБО следи действията и подготовката на органите за преструктуриране с цел гарантиране на ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране. ЕБО докладва на Комисията относно съществуващите практики и евентуалните различия между държавите членки до... [СП: моля, въведете следната дата — 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива], като при нужда следи изпълнението на всяка препоръка, съдържаща се в този доклад. Посоченият в първата алинея доклад обхваща най-малко следното:
|
|
25) |
Член 40 се изменя, както следва:
|
|
26) |
В член 42, параграф 5, буква б) се заменя със следното:
|
|
27) |
Член 44 се изменя, както следва:
|
|
28) |
▌Член 44a се изменя, както следва:
|
|
29) |
В член 45 параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че институциите и субектите по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) във всеки един момент изпълняват изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, когато това се изисква и е определено от органа за преструктуриране в съответствие с настоящия член и с членове 45а–45и.“ |
|
30) |
Член 45б се изменя, както следва:
|
|
31) |
Член 45в се изменя, както следва:
|
|
32) |
Вмъква се следният член 45ва: „ Член 45ва Определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за стратегиите за прехвърляне▌ 1. Когато прилага член 45в по отношение на субект за преструктуриране, чиято предпочитана стратегия за преструктуриране предвижда самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране ▌ използването на инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция ▌, органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, предвиден в член 45в, параграф 3, по пропорционален начин въз основа на следните съответни критерии:
3. Получената вследствие прилагането на параграф 1 сума не трябва да е по-голяма от сумата, получена в резултат на прилагането на член 45в, параграф 3 , или да е по-малка от 13,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-малка от 5 % от мярката за общата експозиция на съответния субект, посочен в параграф 1 от настоящия член, изчислена в съответствие с членове 429 и 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013. “ |
|
33) |
В член 45г, параграф 1 уводният текст се заменят със следното: „Изискването по член 45, параграф 1 за субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ субект, се състои в следното:“ |
|
34) |
В член 45е параграф 1 третата алинея се заменя със следното: „Чрез дерогация от първа и втора алинея от настоящия параграф предприятията майки от Съюза, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, но са дъщерни предприятия на субекти от трета държава, спазват изискванията, предвидени в членове 45в и 45г, на консолидирана основа.“ |
|
35) |
Член 45л се изменя, както следва:
|
|
35а) |
В член 45м се вмъква следният параграф 1a: „1а. Чрез дерогация от член 45, параграф 1 органите за преструктуриране определят подходящи преходни периоди, през които институциите или субектите по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) да изпълнят изискванията на член 45д или 45е или изискванията на член 45б, параграф 4, 5 или 7, ако институциите или субектите подлежат на тези изисквания в резултат на влизането в сила на... [настоящата директива за изменение]. Крайният срок за изпълнение от институциите или субектите на изискванията по член 45д или 45е или на изискванията, произтичащи от прилагането на член 45б, параграф 4, 5 или 7, е... [четири години от датата на прилагане на настоящия регламент за изменение]. Органът за преструктуриране определя междинни целеви нива за изискванията по член 45д или 45е или за изискванията, произтичащи от прилагането на член 45б, параграф 4, 5 или 7, в зависимост от случая, които се изпълняват от институциите или субектите по първа алинея от настоящия параграф до... [две години от датата на прилагане на настоящата директива за изменение]. Междинните целеви нива като правило осигуряват линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения за изпълнение на изискванията. Органът за преструктуриране може да определи преходен период, който приключва след... [четири години от датата на прилагане на настоящата директива за изменение], въз основа на критериите, посочени в параграф 7, като взема предвид:
|
|
36) |
В член 45м параграф 4 се заменя със следното: „4. Изискванията по член 45б, параграфи 4 и 7 и член 45в, параграфи 5 и 6, в зависимост от случая, не се прилагат в срок от три години след датата, на която субектът за преструктуриране или групата, от която е част субектът за преструктуриране, са счетени за Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС или субектът за преструктуриране е изпаднал в ситуацията, посочена в член 45в, параграф 5 или 6.“ |
|
37) |
В член 46, параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „Предвидената в параграф 1 от настоящия член оценка определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани:
|
|
38) |
В член 47, параграф 1, буква б) подточка i) се заменя със следното:
|
|
39) |
Член 52 се изменя, както следва:
|
|
40) |
В член 53 параграф 3 се заменя със следното: „3. Ако при упражняване на правомощието по член 63, параграф 1 буква д) органът за преструктуриране намали до нула размера на главницата или непогасената част, дължима по задължение, включително пораждащо счетоводни провизии, това задължение и всяко друго задължение или вземане във връзка с него, което не е натрупано към момента на упражняване на правомощието, се приема за погасено за всякакви цели и не се признава при последващи производства на институцията в режим на преструктуриране или при неин правоприемник – при последваща ликвидация.“ |
|
41) |
Член 55 се изменя, както следва:
|
|
42) |
Член 59 се изменя както следва:
|
|
43) |
Член 63 се изменя както следва:
|
|
44) |
Член 71a, параграф 3 се заменя със следното: „3. Параграф 1 се прилага за всеки финансов договор, който отговаря на всички изброени по-долу условия:
|
|
45) |
В член 74, параграф 3 се добавя следната буква г):
|
|
45a) |
В член 84 се вмъква следният параграф: „6a. Настоящият член не изключва обмена на информация между органите за преструктуриране и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е постановен в националното законодателство на държавата членка. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се разкрива само с изричното съгласие на съответния орган, който я е оповестил.“ |
|
46) |
В член 88 се вмъква следният параграф 6a: „6a. За улесняване на изпълнението на задачите, посочени в член 10, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 17, параграф 1, и с оглед обмена на съответната информация, органът за преструктуриране на институция със значими клонове в други държави членки създава и председателства колегия за преструктуриране. Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, решава кои органи да участват в заседанията или в дейността на колегията за преструктуриране, като взема предвид значението за тези органи на дейността, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално потенциалното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави членки и посочените в първа алинея задачи. Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, предварително предоставя на всички членове на колегията за преструктуриране изчерпателна информация относно организацията на заседанията, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които ще бъдат разглеждани. Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или мерки.“ |
|
46a) |
В член 90 се добавя следният параграф: „4а. Член 84 не изключва обмена на информация между органите за преструктуриране и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е предвиден в националното законодателство на държавите членки. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се разкрива само с изричното съгласие на съответния орган, който я е оповестил.“ |
|
47) |
Член 91 се изменя както следва:
|
|
48) |
В член 92, параграф 3 втората алинея се заменя със следното: „В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на орган за преструктуриране да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.“ |
|
49) |
В член 97 параграф 4 се заменя със следното: „4. Органите за преструктуриране сключват, когато е целесъобразно, необвързващи споразумения за сътрудничество със съответните органи на трети държави, посочени в параграф 2 от настоящия член . Тези споразумения са в съответствие с рамковото споразумение на ЕБО. Компетентните органи сключват, когато е целесъобразно, необвързващи споразумения за сътрудничество със съответните органи на трети държави, посочени в параграф 2 от настоящия член . Тези споразумения са в съответствие с рамковото споразумение на ЕБО и гарантират, че информацията, разкрита на органите на третата държава, е предмет на гаранция, че са спазени изискванията за опазване на професионална тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 84 .“ |
|
50) |
В член 98 параграф 1 се изменя, както следва:
|
|
51) |
В член 101 параграф 2 се заменя със следното: „2. Когато органът за преструктуриране констатира, че използването на механизма за финансиране на преструктурирането за целите на параграф 1 от настоящия член вероятно ще доведе до прехвърляне на част от загубите на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) към механизма за финансиране на преструктурирането, се прилагат предвидените в член 44 принципи, уреждащи използването на механизма за финансиране на преструктурирането.“ |
|
52) |
В член 102, параграф 3 първата алинея се заменя със следното: „Ако след края на първоначалния срок по параграф 1 от настоящия член наличните финансови средства намалеят под целевото равнище по посочения параграф, набирането на редовни вноски в съответствие с член 103 се възобновява, докато се достигне целевото равнище. Органите за преструктуриране може да отложат събирането на редовните вноски по член 103 с до три години , докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на органа за преструктуриране да използва механизмите за финансиране на преструктурирането съгласно член 101. След като целевото равнище е било достигнато за първи път и наличните финансови средства впоследствие са намалели до по-малко от две трети от целевото равнище, тези вноски се определят на равнище, което позволява целевото равнище да се достигне в срок от четири години.“ |
|
53) |
Член 103 се изменя, както следва:
|
|
54) |
В член 104, параграф 1 втората алинея се заменя със следното: „Извънредните последващи вноски не надхвърлят три пъти по 12,5 % от целевото равнище, посочено в член 102.“ |
|
55) |
Член 108 се изменя, както следва:
|
|
56) |
Член 109 се изменя, както следва:
|
|
57) |
В член 111, параграф 1 се добавя следната буква д):
|
|
58) |
Член 128 се изменя, както следва:
|
|
59) |
Вмъква се следният член 128a: „Член 128a Симулации на управлението на кризи 1. ЕБО координира провеждането в целия Съюз на редовни проверки на прилагането на настоящата директива, Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/49/ЕС при трансгранични ситуации по отношение на всеки от следните аспекти:
2. ЕБО изготвя доклад, в който излага основните констатации и заключения от проверките. Докладът се оповестява публично.“ |
Член 2
Транспониране
1. Държавите членки приемат и публикуват най-късно до [СП: моля, въведете следната дата — 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Те прилагат тези разпоредби от [СП: моля, въведете следната дата — 1 ден след датата на транспониране на настоящата директива за изменение].
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в... на […] година.
За Европейския парламент
Председател
За Съвета
Председател
(*1) Промените в текста са в резултат от приемането на изменение 1. Нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(1) ОВС,, стр..
(2) ОВ C,, стр..
(3) Съвет за финансова стабилност, Key Attributes of Effective Resolution Regimes for Financial Institutions, 15 октомври 2014 г.
(4) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(5) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
(6) Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).
(7) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(8) Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС, 2014/59/ЕС и 2014/65/ЕС (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 64).
(9) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(10) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).
(11) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(12) Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 1).
(13) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(14) COM(2018) 133 final.
(15) COM(2020) 822 final.
(16) Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
(18) Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 226).
(19) Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 296).
(20) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3753/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)