1

На 14 февруари 2013 г. Италианската република подава молба за тълкуване на точки 52, 55 и 68 от мотивите, както и на точка 2 от диспозитива на Решение от 17 ноември 2011 г. по дело Комисия/Италия (C-496/09, Сборник, стр. I-11483, наричано по-нататък „решението, чието тълкуване се иска“).

2

Италианската република иска от Съда да тълкува:

3

С решението, чието тълкуване се иска, Съдът е постановил:

4

На първо място Италианската република твърди, че тълкуването на думите „към датата на обявяване на решението“ като отнасящи се до положението към 17 ноември 2011 г. — дата на обявяване на решението, чието тълкуване се иска, а не до положението, съществуващо към датата на приключване на фазата по събиране на доказателствата в хода на процедурата, я изправя пред сериозни последствия, доколкото утежнява наложената ѝ периодична имуществена санкция. Това тълкуване противоречало и на логиката на механизма на периодичната имуществена санкция, предвиден в член 228, параграф 2 ЕО, доколкото обуславяло размера на периодичната имуществена санкция от обстоятелство, което е извън контрола на тази държава членка и изключвало връзката на тази санкция с положението, взето предвид от Съда за определянето на нейния размер.

5

На второ място Италианската република поддържа, че тълкуването на думите „чието възстановяване все още не е осъществено или не е доказано при изтичане на съответния период“ като изключващи възможността доказателствата, представени от тази държава членка след изтичането на съответното шестмесечие, да бъдат взети предвид от Комисията за определянето на съответната периодична имуществена санкция, не само че не е необходимо, за да се осигури изпълнението на Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, но се отказва и в противоречие с принципа на лоялно сътрудничество, който вече е уреден в член 4, параграф 3 ДЕС.

6

От своя страна Комисията смята, че направеното от Италианската република искане за тълкуване е недопустимо при липсата на всякакво съмнение относно смисъла и обхвата на решението, чието тълкуване се иска, и че с това искане Италианската република цели основно да постави под въпрос ясното съдържание на това решение, както и да измени в своя полза неговия обхват.

7

Член 158, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че съгласно член 43 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако съществува съмнение относно смисъла или обхвата на съдебно решение или определение, Съдът го тълкува по искане на страна или на институция на Съюза, която докаже, че е заинтересована.

8

Следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда, за да бъде допустимо едно искане за тълкуване, то трябва да се отнася до диспозитива на съответното решение във връзка със съществените му мотиви и да е насочено към това да се разсее неяснота или двусмислие, засягаща или засягащо евентуално смисъла и обхвата на самото решение, доколкото с него трябва да се реши конкретният спор, който се разглежда. Следователно искането за тълкуване не е допустимо, когато се отнася до въпроси, които не са решени със съответното решение (Определение на председателя на Съда от 20 април 2010 г. по дело Pellegrini/Комисия, C-114/08 P(R)-INT, точка 6 и цитираната съдебна практика).

9

Относно първото искане по настоящата молба се налага изводът, че в съответствие с мотивите, изложени в точки 52, 55 и 68 от решението, чието тълкуване се иска, в неговия диспозитив изрично се посочва датата на обявяване на посоченото решение като референтна дата за определянето на общия размер на все още невъзстановените помощи, който следва да послужи като основа за изчисляване на намаляващата по размер периодична имуществена санкция, която тази държава членка е осъдена за заплаща.

10

Освен това относно второто искане по настоящата молба е безспорно, че стриктният прочит на диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, може да обоснове за целите на изчисляването на процента на помощите, които трябва да се считат за невъзстановени при изтичане на определено шестмесечие, Комисията да вземе предвид като доказателства само документите, които е получила преди изтичането на съответния период.

11

В това отношение е достатъчно да се установи, че с двете искания в молбата си Италианската република се стреми да постави под въпрос последиците от подобен стриктен прочит на диспозитива на решението, чието тълкуване се иска. Подобно поставяне под въпрос обаче не може да бъде в съответствие нито с член 43 от Статута на Съда и с член 158, параграф 1 от Процедурния правилник, нито с окончателната сила на пресъдено нещо, с която се ползват решенията на Съда.

12

Ето защо, тъй като не се основава на никакво съмнение относно смисъла или обхвата на решението, чието тълкуване се иска, посоченото искане за тълкуване трябва да бъде обявено за недопустимо.

13

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Италианската република и последната е загубила делото, Италианската република трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (трети състав) определи: