Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
22 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Специални защитени зони — Член 6, параграф 3 — Подходяща проверка на въздействието на план или проект, който може да окаже влияние върху защитена територия от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия — Изключване на определени категории дейности, планове или проекти от задължението за извършване на подходяща проверка “
По дело C‑548/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия) с акт от 31 юли 2025 г., постъпил в Съда на 14 август 2025 г., в рамките на производство по дело
Dryade vzw
срещу
Stad Peer, представляван от колегията на кметовете и членовете на градския съвет,
при участието на:
X vvzrl,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen, M. Condinanzi и Ал. Корнезов (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Dryade vzw, от M. Van de Poel, advocaat,
– за белгийското правителство, от S. Baeyens, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от N. Dewulf, G. Schaiko и B. Schelstraete, advocaten,
– за Европейската комисия, от N. Ruiz García и F. van Schaik, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Dryade vzw, сдружение с нестопанска цел, и Stad Peer (град Пер, Белгия), представляван от колегията на кметовете и членовете на градския съвет, по повод на искане, подадено от сдружението, с предмет отмяна на решение на този град, с което се взема предвид уведомление за водовземане от подземни води.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2 от Директивата за местообитанията гласи:
„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.
2. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
[…]“.
4 Член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията гласи:
„2. Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.
3. Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на [подходяща] проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“.
Белгийското право
5 Член 36 ter, параграфи 3 и 4 от Decreet betreffende het natuurbehoud en het natuurlijk milieu (Декрет за защита на природата и за околната среда) от 21 октомври 1997 г. (Belgisch Staatsblad, 10 януари 1998 г., стр. 599), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Декретът за природата“), който има за цел да транспонира член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията в белгийското право, предвижда:
„§ 3. Дейност, подлежаща на разрешителен режим, или план или програма, които поотделно или във взаимодействие със съществуващи или предложени дейности, планове или програми могат да доведат до значително влошаване на природните характеристики на специална защитена зона, без тази дейност, която подлежи на разрешителен режим, или план или програма да имат пряка връзка с управлението на дадена територия във въпросната специална защитена зона или да са необходими за него, трябва да бъдат предмет на подходяща оценка по отношение на значителното въздействие върху специалната защитена зона.
[…]
§ 4. Органът, който следва да вземе решение по искане за издаване на разрешение, за план или за програма, може да издаде разрешението или да одобри плана или програмата само когато планът или програмата за изпълнение на дейността няма да окаже значително влошаване на съответните специални защитени зони. Чрез налагане на условия компетентният орган винаги гарантира, че естествените характеристики на специална защитена зона няма да бъдат значително влошени“.
6 В приложение 1 към Besluit van de Vlaamse regering houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Указ на фламандското правителство, съдържащ общи и секторни разпоредби относно здравословната околна среда) от 1 юни 1995 г. (Belgisch Staatsblad, 31 юли 1995 г., стр. 20526), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Vlarem“), се посочва по-специално кои обекти и стопанства подлежат на разрешителен режим и за кои обекти и дейности се изисква само уведомяване. За обектите и дейностите от класове 1 и 2 се изисква разрешение, докато за обектите и дейностите от клас 3 се изисква само уведомяване.
7 По силата на раздел 53.8, точка 1, буква а) от това приложение 1 пробиването на кладенци за водовземане от подземни води и водовземането от подземни води, различни от посочените в раздели 53.1—53.7 и 53.12 от него, чийто общ дебит е по-малък или равен на 5 000 кубични метра (m³) годишно и всички кладенци на които имат дълбочина, по-малка или равна на присъщия на територията критерий за дълбочина, както е възпроизведен в картата, възприета в приложение 2 ter към Vlarem, и не попадат в този раздел 53.8, точка 1, буква c), спадат към клас 3.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
8 На 13 ноември 2023 г. X vvzrl подава уведомление до град Пер във връзка с проект за експлоатация на съоръжение за водовземане на подземни води с дълбочина 60 метра, максимален дебит от 175 m3 на ден и 5 000 m3 годишно. Този проект, който попада в клас 3 по смисъла на приложение 1 към Vlarem, е разположен на около 425 метра от територията „Абек с прилежащите ѝ блатисти зони“, която е определена като специална защитена зона (СЗЗ) съгласно Директивата за местообитанията.
9 Към уведомлението дружеството Х прилага „подходяща оценка/по-задълбочено екологично проучване“, в която/което стига до извода, че не е налице предвидимо отрицателно въздействие върху съответната СЗЗ. Според това дружество разглежданият в главното производство проект е разположен на 201 метра от най-близкото водовземане от подземни води, намиращо се в същия водоносен хоризонт. Освен това радиусът, в рамките на който равнището на подземните води би намаляло с 1 сантиметър (cm) в резултат на изпълнението на този проект, бил 137 метра. Ето защо според посоченото дружество този проект няма да окаже никакво въздействие върху посоченото водовземане от подземни води и следователно няма да има значително отрицателно въздействие върху тази СЗЗ.
10 С решение от 24 ноември 2023 г. град Пер се запознава с това уведомление и установява, че рисковете за външната безопасност, както и вредите и въздействието върху околната среда, водите, природата и човека извън посочения проект могат да бъдат ограничени до приемливо ниво, при условие че се спазват посочените в това решение условия, свързани по-специално с пестеливото използване на извлечените подземни води и с ограничаването на водовземането на съответните подземни води до максимален срок от десет години.
11 Dryade подава жалба за отмяна на посоченото решение пред Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия), който е запитващата юрисдикция.
12 Пред тази юрисдикция сдружението изтъква по същество, че разглежданият проект попада в приложното поле на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и следователно трябва да бъде подложен на подходяща проверка. Според Dryade обаче оценката, приложена към уведомлението, посочена в точка 9 от настоящото решение, не може да се приеме за „подходяща“, тъй като е непълна и неадекватна.
13 Според посоченото сдружение критерият за радиус, в рамките на който равнището на подпочвения воден слой би намаляло с 1 cm, на който се позовава дружеството Х, за да заключи, че няма значителни отрицателни последици от този проект, е погрешен и не почива на никаква научна основа. Освен това кумулативните последици от четирите други съоръжения за добив на подземни води, разположени в рамките на разглежданата в главното производство СЗЗ, която обхваща района около съответната точка на извличане, не били взети предвид. От друга страна, Dryade смята, че разглежданата в главното производство национална правна уредба транспонира неправилно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.
14 От своя страна дружеството Х твърди пред запитващата юрисдикция, че в съответствие с тази правна уредба задължението за извършване на подходяща оценка се прилага само за проектите, за които се изисква разрешителен режим, а не за проектите, за които се прилага само задължение за уведомяване, какъвто е разглежданият в главното производство проект.
15 Запитващата юрисдикция отбелязва, че редица класифицирани градоустройствени актове и дейности, за които преди това съгласно националното право се е изисквало получаване на разрешение, вече подлежат само на задължение за уведомяване. Така според тази юрисдикция, доколкото по силата на раздел 53.8, точка 1, буква а) от приложение 1 към Vlarem разглежданият в главното производство проект попада в клас 3, за него се прилага само задължение за уведомяване. Следователно той не попадал в приложното поле на член 36 ter, параграфи 3 и 4 от Декрета за природата, който се прилагал само за дейностите, за които се изисква разрешителен режим. По силата на тези разпоредби обаче само последните дейности трябва да бъдат предмет на подходяща оценка, когато поотделно или във взаимодействие с една или повече съществуващи или предложени дейности, планове или програми могат да доведат до значително влошаване на естествените характеристики на СЗЗ. Така проектите, за които обикновено се прилага задължение за уведомяване, били освободени от задължението за извършване на подходяща оценка дори когато могат да доведат до такова влошаване.
16 Запитващата юрисдикция отбелязва, че по този начин въз основа на предварително установени критерии или прагове фламандският законодател е освободил от задължението за систематично извършване на подходяща оценка проектите, подлежащи на уведомяване. Според тази юрисдикция не изглежда тези критерии и прагове да се основават на научни изследвания, позволяващи да се отстрани всяко съмнение, че такива проекти не могат да причинят значително влошаване на естествените характеристики на СЗЗ.
17 При тези обстоятелства Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Допуска ли член 6, параграф 3 от Директива[та за местообитанията] законова уредба, според която по отношение на проектите — за които не се изисква издаване на лицензия, разрешително или друго разрешение, а по отношение на които следва само да се подаде уведомление, каквито са например по-малките проекти за водовземане от подземни води — не се прилага задължението за извършване на оценка на въздействието, независимо че тези проекти могат да окажат значително въздействие върху природните характеристики на [СЗЗ]?“.
По преюдициалния въпрос
18 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от задължението за извършване на подходяща оценка определени категории планове или проекти въз основа на предварително установени критерии и прагове, когато последните не позволяват да се изключи възможността планове или проекти, попадащи в тези категории, да могат самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти да окажат значително въздействие върху СЗЗ.
19 В началото следва да се припомни, че член 6 от Директивата за местообитанията налага на държавите членки съвкупност от задължения и специфични процедури, с които съгласно член 2, параграф 2 от тази директива се цели осигуряване на опазването или съответно на възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Европейския съюз, така че да се постигне по-общата цел на посочената директива, а именно да се осигури висока степен на опазване на околната среда в защитените със същата директива територии (решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 116 и цитираната съдебна практика).
20 В този смисъл член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предвижда процедура за оценяване, която чрез предварителен контрол да гарантира, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху нея, се одобряват само ако няма да окажат отрицателно влияние върху целостта на тази територия (решение от 15 юни 2023 г., Eco Advocacy, C‑721/21, EU:C:2023:477, т. 34 и цитираната съдебна практика).
21 Член 6, параграф 3 разграничава две фази в предвидената от него процедура за оценяване.
22 Първата фаза, посочена в първото изречение от тази разпоредба, изисква от държавите членки да извършат подходяща оценка на въздействието на определен план или проект върху защитената територия, когато е налице вероятност същият да окаже значително влияние върху нея. Втората фаза, посочена във второто изречение от същата разпоредба, която настъпва след посочената подходяща оценка, ограничава, при спазване на разпоредбите на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, одобряването на такива планове или проекти с налагане на условието да нямат отрицателно въздействие върху интегритета на съответната територия (решение от 15 юни 2023 г., Eco Advocacy, C‑721/21, EU:C:2023:477, т. 36 и цитираната съдебна практика), като този член не е релевантен в контекста на настоящото дело.
23 В това отношение, от практиката на Съда следва, че залегналото в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията изискване за подходяща оценка на въздействието на план или проект е обвързано с условието да има вероятност или риск същият да окаже значително въздействие върху съответната територия. С оглед по-конкретно на принципа на предпазните мерки се счита, че такъв риск е налице, когато въз основа на най-добрите научни достижения в тази област не е изключена възможността съответният план или проект да засегне целите за опазване на тази територия. Оценката на риска трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект (решение от 15 юни 2023 г., Eco Advocacy, C‑721/21, EU:C:2023:477, т. 37 и цитираната съдебна практика).
24 Съгласно постоянната съдебна практика подходящата оценка на въздействието на плана или проекта върху съответната територия предполага, преди одобряването му и като се вземат предвид най-добрите научни достижения в тази област, да се очертаят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на защитената територия. Тази оценка не може да съдържа пропуски и трябва да включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените строителни работи за съответната територия (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Eco Advocacy, C‑721/21, EU:C:2023:477, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).
25 В този смисъл Съдът е постановил, че член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията по общо правило изисква индивидуално разглеждане на плановете или проектите (решение от 7 ноември 2018 г., Coöperatie Mobilisation for the Environment и др., C‑293/17 и C‑294/17, EU:C:2018:882, т. 94).
26 Съдът по-специално е приел, че възможността някои дейности да бъдат освободени общо, съгласно действащата правна уредба, от необходимостта от оценка на въздействието по отношение на разглеждания обект, не е в състояние да гарантира, че тези дейности не засягат целостта на защитения обект (решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 41 и 42).
27 Следователно по принцип при прилагането на член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията държавите членки не могат да се отклоняват систематично и по принцип от задължението за някои категории планове или проекти да се изготвя оценка на тяхното въздействие върху защитените територии, в зависимост от областта на осъществяваната дейност или чрез въвеждането на декларативен режим (решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 45).
28 Само по изключение от това общо правило може да се предвиди прилагането от държава членка на декларативен режим, който освобождава определени категории планове или проекти от задължението за извършване на подходяща оценка на въздействието им върху защитена територия, при условие обаче че бъде доказано въз основа на обективни данни, че приложимите национални разпоредби не допускат възможността даден план или проект, подлежащ на този режим, да засегне в значителна степен защитена територия поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти (вж. в този смисъл решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 52 и цитираната съдебна практика).
29 В случая, запитващата юрисдикция отбелязва, че член 36 ter, параграф 3 от Декрета за природата налага задължение за извършване на подходяща оценка само по отношение на дейностите, подлежащи на разрешителен режим, които могат да доведат до значително влошаване на естествените характеристики на СЗЗ. Според тази юрисдикция по този начин фламандският законодател систематично освобождава някои категории проекти, за които се прилага само задължение за уведомяване и които са определени в зависимост от критериите или праговете, предвидени в приложимата национална правна уредба, от извършването на подходяща оценка.
30 По-специално, що се отнася до проектите за водовземане от подземни води, от тази национална правна уредба следва, че те са разделени в три различни класа в зависимост по същество от своя дебит, от дълбочината си и от помпената система на съответния кладенец и че само проектите от класове 1 и 2 подлежат на издаване на разрешение, а следователно и на задължението за извършване на подходяща оценка, предвидено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Пробиването на кладенци, което, подобно на разглеждания в главното производство проект, спада към клас 3, е подчинено само на обикновено задължение за уведомяване и следователно е освободено от задължението за извършване на подходяща оценка.
31 Ето защо следва да се провери дали в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 23—28 от настоящото решение, такива критерии и прагове позволяват въз основа на обективни данни да се изключи възможността всеки план или проект, за който се прилага разглежданият в главното производство режим, да окаже значително влияние върху защитена територия самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти.
32 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че дори дребномащабен проект самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти може да окаже съществено въздействие върху околната среда, ако се намира на място, в което факторите на околната среда, каквито са флората и фауната, почвата, водата, климатът или културното наследство, са чувствителни и към най-малката промяна (решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 55).
33 В специфичния контекст на проекти за водоползване Съдът вече е имал повод да приеме, че фактът, че става въпрос за използване на малки количества вода, сам по себе си не може да изключи възможността някои от тези видове използване да окажат значително влияние върху защитена територия. Дори да се приеме, че такова водоползване няма значително въздействие върху състоянието на воден обект, от това не следва, че то не може да окаже значително въздействие върху съседните защитени територии (решение от 10 януари 2006 г., Комисия/Германия, C‑98/03, EU:C:2006:3, т. 44).
34 Следователно държава членка не може да приеме за даденост, че категории планове или проекти, определени в сфери на дейност и мащаби на съответните дейности, по дефиниция ще имат незначително въздействие върху защитени територии (вж. в този смисъл решение от 26 май 2011 г., Комисия/Белгия, C‑538/09, EU:C:2011:349, т. 56).
35 На второ място, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, не изглежда, че критериите и праговете, предвидени в разглежданата в главното производство национална правна уредба, за да бъде приложено предвиденото в нея освобождаване, позволяват да се вземат предвид евентуални други планове или проекти, по-специално тези, които се отнасят до дадена защитена територия или се намират в близост до съответната зона, както и евентуалното им кумулативно въздействие върху тази територия. Всъщност тези критерии и прагове се позовават на характеристиките само на съответния план или проект.
36 Както обаче изрично следва от текста на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, тази разпоредба се прилага за планове или проекти, които поотделно „или във взаимодействие с други планове и проекти“ могат да окажат значително влияние върху защитена територия. Така тази разпоредба има за цел да предотврати и влошаването на местообитания, което може да произтече от кумулативното въздействие на няколко плана или проекта, включително тези с ограничено значение, но които могат да бъдат изпълнени едновременно в една и съща защитена територия или в близост до нея.
37 При тези условия, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че критериите и праговете, предвидени в разглежданата в главното производство национална правна уредба, не позволяват да се изключи възможността всеки план или проект, за който се прилага предвиденият в тази правна уредба режим и който е освободен от задължението за извършване на подходяща оценка, да може да окаже значително влияние върху защитена територия, самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти.
38 Този извод не се опровергава от доводите на белгийското правителство, че първо, други национални разпоредби, по-специално приетите в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, можели да компенсират липсата на задължение за извършване на подходяща оценка на плановете или проектите, за които се прилага само задължение за уведомяване, въпреки че можели да окажат значително влияние върху защитена територия, второ, компетентните административни органи можели да откажат да вземат предвид уведомление, или да обвържат решенията си с определени условия и трето, в случай на изпълнение на дейности, за които се изисква уведомление, се прилагали национални наказателни разпоредби, когато тези дейности могат да окажат значително въздействие върху СЗЗ.
39 В това отношение следва, първо, да се припомни, че макар член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията да образува единно цяло с оглед на въведените с тази директива цели за опазване, доколкото имат за цел да гарантират едно и също равнище на защита на естествените местообитания и на местообитанията на видовете (вж. в този смисъл решение от 12 април 2018 г., People Over Wind и Sweetman, C‑323/17, EU:C:2018:244, т. 24), това не променя факта, че те имат различен предмет. Всъщност параграф 2 установява задължение за обща защита, състоящо се в предотвратяване на влошавания, както и на обезпокоявания, които биха могли да имат значителни последици по отношение на целите на посочената директива, докато параграф 3 предвижда процедура за оценка, целяща да гарантира с помощта на предварителен контрол, че план или проект, който не е пряко свързан или необходим за управлението на съответната територия, но който може да окаже значително въздействие върху нея, ще бъде одобрен само ако не нарушава целостта на тази територия (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 38). Следователно посочените параграфи 2 и 3 имат различен обхват и поради това не могат да се смесват, тъй като в противен случай би се застрашило полезното им действие.
40 От това следва, че приемането на национални мерки съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията не позволява да се приеме, че изискванията, произтичащи от член 6, параграф 3 от тази директива, са изпълнени.
41 Второ, достатъчно е да се отбележи, от една страна, както бе припомнено в точка 22 от настоящото решение, че компетентността на администрацията да откаже изпълнението на план или проект или да обвърже с условия съгласието си за този план или проект, попада във втората фаза, посочена в точка 22, която фаза се има предвид в член 6, параграф 3, второ изречение от Директивата за местообитанията, и следователно не е релевантна в рамките на първата фаза, посочена във въпросната точка 22, която фаза се отнася до приложимите условия за подходящата оценка, предвидена в този член 6, параграф 3, първо изречение. Именно тази първа фаза обаче е предмет на настоящото дело.
42 Трето, както бе припомнено в точки 20 и 39 от настоящото решение, член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предвижда процедура за оценка, която се основава на предварителен контрол. Следователно предвидената в националното право възможност за налагане на санкции, включително наказателноправни, когато забраната за извършване на дейности, за които се изисква уведомяване и които са със значително въздействие върху СЗЗ, не е спазена, също е ирелевантна.
43 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от задължението за извършване на подходяща оценка определени категории планове или проекти въз основа на предварително установени критерии и прагове, когато последните не позволяват да се изключи със сигурност, въз основа на обективни данни, възможността тези планове или проекти да могат самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти да окажат значително въздействие върху СЗЗ.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която освобождава от задължението за извършване на подходяща оценка определени категории планове или проекти въз основа на предварително установени критерии и прагове, когато последните не позволяват да се изключи със сигурност, въз основа на обективни данни, възможността тези планове или проекти да могат самостоятелно или във взаимодействие с други планове и проекти да окажат значително въздействие върху специална защитена зона.
Подписи
* Език на производството: нидерландски.