РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

22 октомври 2026 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2022/1854 — Спешна намеса за справяне с високите цени на енергията — Член 6, параграф 1 — Член 8, параграф 1, буква а) и параграф 2 — Таван на пазарните приходи, получени от производители на електроенергия, използващи определени енергийни източници — Национален таван под 180 евро за мегаватчас (MWh) произведена електроенергия — Допустимост — Диференциран таван в зависимост от наличието или липсата на обвързващ съответния производител договор за компенсиране с премии към 8 октомври 2022 г. — Пропорционалност и недопускане на дискриминация — Липса на достатъчно точни сведения — Недопустимост“

По дело C‑187/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Пловдив (България) с акт от 7 март 2025 г., постъпил в Съда на 7 март 2025 г., в рамките на производство по дело

„ЕВН България Ренюъбълс“ ЕООД

срещу

Директор на Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите,

при участието на:

Окръжна прокуратура гр. Пловдив,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от I. Jarukaitis (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на девети състав, N. Jääskinen и M. Condinanzi, съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–

за „ЕВН България Ренюъбълс“ ЕООД, от Г. Петкова, адвокат,

–

за директора на Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите, от П. Георгиев,

–

за ирландското правителство, от M. Browne, Chief State Solicitor, S. Finnegan и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от C. Donnelly, SC, и S. Brittain, BL,

–

за Европейската комисия, от O. Beynet, T. Scharf и Ив. Залогин, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1, както и на член 8, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261 I, 2022 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „ЕВН България Ренюъбълс“ ЕООД (наричано по-нататък „ЕВН“) и директора на Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция за приходите (България) (наричан по-нататък „данъчният орган“) относно законосъобразността на акт за установяване на задължение.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 12, 25 и 46 от Регламент 2022/1854 са имали следния текст:

„(12)

[…] Единното задължение за прехвърляне на свръхприходите към потребителите би позволило на всички държави членки да защитават своите потребители. Положителният ефект върху цените на енергията би оказал положително въздействие върху взаимосвързания пазар на енергията в [Европейския съюз] и също така ще спомогне за овладяване на инфлацията. […]

[…]

(25)

В ситуация, в която потребителите са изложени на изключително високи цени, които вредят и на икономиката на Съюза, е необходимо временно да се ограничат извънредните пазарни приходи на производителите с по-ниски пределни разходи чрез прилагане на тавана на пазарните приходи, получени чрез продажбата на електроенергия в рамките на Съюза.

[…]

(46)

Държавите членки следва да гарантират, че свръхприходите, получени в резултат на прилагането на тавана на пазарните приходи в областта на електроенергията, се прехвърлят към крайните клиенти на електроенергия, за да се смекчи въздействието на изключително високите цени на електроенергията. Свръхприходите следва да бъдат насочени към потребителите, включително домакинствата и дружествата, които са особено силно засегнати от високите цени на електроенергията […]“.

4

Съгласно член 1 от този регламент, озаглавен „Предмет и обхват“:

„С настоящия регламент се въвежда спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки. Тези мерки имат за цел […] да въведат таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и да ги преразпределят целево към крайните клиенти на електроенергия, […] за да се допринесе за една по-достъпна енергия за домакинствата и дружествата“.

5

Член 6 от този регламент, озаглавен „Задължителен таван на пазарните приходи“, предвижда в параграф 1:

„Пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 [евро] за [мегаватчас (Mwh)] произведена електроенергия“.

6

Член 7 от същия регламент, озаглавен „Прилагане на тавана на пазарните приходи спрямо производителите на електроенергия“, уточнява:

„1.   Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, се прилага за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от следните източници:

a)

вятърна енергия;

[…]

2.   Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1, не се прилага […] за производители, чиито приходи за MWh произведена електроенергия вече са ограничени в резултат на държавни или публични мерки, които не са приети в съответствие с член 8.

[…]

4.   Държавите членки могат да решат, че таванът на пазарните приходи не се прилага за приходите, получени от продажбата на електроенергия на пазара на балансираща енергия […].

[…]“.

7

Член 8 от Регламент 2022/1854, озаглавен „Национални кризисни мерки“, предвижда:

„1.   Държавите членки могат:

a)

да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1 […];

б)

да определят по-висок таван на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, при условие че техните инвестиции и оперативни разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1;

[…]

г)

да определят специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища;

[…]

2.   В съответствие с настоящия регламент посочените в параграф 1 мерки:

a)

са пропорционални и недискриминационни;

б)

не застрашават инвестиционните сигнали;

в)

гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити;

г)

не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по- специално не засягат подреждането по пределни разходи (merit order) и ценообразуването на пазара на едро;

д)

са съвместими с правото на Съюза“.

8

Съгласно член 22 от този регламент, озаглавен „Влизане в сила и прилагане“:

„1.   Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Без да се засяга задължението за гарантиране на разпределението на свръхприходите в съответствие с член 10 […], настоящият регламент се прилага до 31 декември 2023 г., при следните условия:

[…]

в)

членове 6, 7 и 8 се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.;

[…]“.

Българското право

Закон за енергията от възобновяеми източници

9

Законът за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (ДВ, бр. 29 от 10 април 2012 г.), предвижда в член 31:

„(1)   Електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от [Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (България), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (България) (наричана по-нататък „КЕВР“)] преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация […] на енергийния обект за производство на електрическа енергия […].

(2)   Електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от:

[…]

2.

дванадесет години — за електрическата енергия, произведена от вятърна енергия;

[…]“.

Закон за енергетиката и Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

10

Законът за енергетиката (ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г.) е изменян няколко пъти, в частност със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 38 от 8 май 2018 г.). § 68 от преходните и заключителните разпоредби на последния закон предвижда:

„(1) В срок до 31 октомври 2018 г. производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 [мегавата (MW)] на енергийни обекти сключват с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ [(наричан по-нататък „ФСЕС“)] договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Договорите за компенсиране с премия влизат в сила не по-късно от 1 януари 2019 г.

(2) Премията се определя ежегодно от [КЕВР] в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник.

[…]

(4) Премията се предоставя до изтичане на срока по съответния договор за дългосрочно изкупуване […], сключен[…] до влизането в сила на този закон.

[…]

(8) От датата на влизането в сила на договора по ал. 1 договорът за изкупуване на съответния производител по ал. 1, сключен до влизането в сила на този закон, се смята за прекратен и общественият доставчик, съответно крайните снабдители не изкупуват по преференциална цена произведената от този производител електрическа енергия.

(9) От 1 юли 2018 г. до влизането в сила на договора по ал. 1 общественият доставчик изкупува електрическа енергия по преференциални цени от производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа.

[…]“.

11

Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката в редакцията си, приложима към спора в главното производство, предвиждат в § 1, точка 42:

„По смисъла на този закон:

[…]

42. „Прогнозна пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник“ е среднопретеглената годишна цена, определена от [КЕВР] по методика за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия, вятърна енергия, водноелектрически централи, с инсталирана мощност до 10 MW, от биомаса, други видове възобновяеми източници и за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведена от природен газ и въглища“.

Законът за прилагане на бюджета за 2022 г.

12

Законът за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ДВ, бр. 104 от 30 декември 2022 г.) в редакцията си, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон за прилагане на бюджета за 2022 г.“), предвижда в § 8 от своите преходни и заключителни разпоредби:

„(1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 МW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от [Регламент 2022/1854] […], внасят във [ФСЕС] целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност [(ДДС)] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО [(Електроенергиен системен оператор)] ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет [(България)].

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от [Регламент 2022/1854], внасят във [ФСЕС] целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без [ДДС], сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:

1.

положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на [КЕВР], с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без [ДДС], и

2.

90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на [КЕВР] преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без [ДДС].

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13

ЕВН е производител на електрическа енергия със седалище в България. То е собственик на енергиен обект за производство на електричество от вятърна енергия в Каварна (България), който има обща инсталирана мощност от 16 MW и е въведен в експлоатация на 8 юни 2012 г. На 28 юни 2012 г. на основание член 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници, в приложимата му към спора в главното производство редакция, EVN сключва договор за изкупуване на произведената от този енергиен обект електроенергия с Национална електрическа компания АД (наричан по-нататък „договорът за изкупуване на електроенергия“) за периода до 28 юни 2024 г. на преференциална цена от 191 BGN (около 98 евро) за MWh.

14

След законодателните промени в режима на изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници този договор е заменен с договор за компенсиране с премии, сключен на 28 септември 2018 г., а договорът за изкупуване на електроенергия е прекратен на основание § 68, алинея 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Съгласно този договор за компенсиране с премии ФСЕС се задължава да изплаща на ЕВН премия за количеството произведена от Вятърна електрическа централа Каварна електроенергия, за което ЕВН е сключило сделки на пазара на балансираща енергия. Премията за MWh електроенергия е в размер на разликата между преференциалната цена по договора за изкупуване и прогнозната цена, определена за съответния период с решение на КЕВР.

15

Последната премия до договора за компенсиране с премии е изплатена на ЕВН за октомври 2021 г. След този месец определената от КЕВР прогнозна цена е по-висока от преференциалната цена по договора за изкупуване на електроенергия. Поради това премията за произведената от тази централа електроенергия е определена на 0 BGN за MWh.

16

Тъй като счита, че договорът за компенсиране с премии е прекратен на 30 ноември 2021 г., в съответствие с § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г. ЕВН плаща целеви вноски за централата в Каварна за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., изчислени при таван на приходите от 350 лв. (около 180 евро), определен в съответствие с посочения § 8, алинеи 1 и 2.

17

С акт за установяване на задължение от 27 юни 2024 г. за същия период са установени различни размери на целеви вноски в тежест на EVN, като за горна граница се приема преференциалната цена от 191 BGN за MWh произведена електроенергия. По силата на този акт за установяване на задължение ЕВН е длъжно да плати целеви вноски в размер на 1818884,99 лв. (около 929980 евро), както и лихви за забава в размер на 320462 лв. (около 163850 евро).

18

ЕВН оспорва по административен ред посочения акт за установяване на задължение пред данъчния орган, като твърди по-специално, че той противоречи на член 6, параграф 1 и на член 8, параграф 2, буква а) от Регламент 2022/1854. С решение от 12 септември 2024 г. този орган потвърждава същия акт за установяване на задължение. Тогава ЕВН сезира Административен съд Пловдив (България), който е запитващата юрисдикция, с искане за неговата отмяна.

19

Запитващата юрисдикция отбелязва, на първо място, че данъчният орган обосновава прилагането на таван на пазарните приходи, определен съгласно § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г., с мотива, че тази национална правна норма имплементира разпоредбата на член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854. Тя добавя, че този орган тълкува последната разпоредба в смисъл, че тя определя единствено горна граница на тавана и съответно дава свобода на държавите членки да определят таван под 180 евро за MWh, без оглед на изискванията на член 8, параграф 2 от този регламент. ЕВН оспорва това тълкуване.

20

Запитващата юрисдикция посочва, на второ място, че § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г. — по начина, по който е прилаган от данъчната администрация — въвежда различни стойности за таваните на приходите на производителите на електроенергия от възобновяеми източници в зависимост от това дали към 8 октомври 2022 г. е налице сключен с ФСЕС договор за компенсиране с премии или не.

21

В това отношение тя уточнява, че за производителите без договори или чиито договори са били прекратени към тази дата, таванът на приходите е в размер на 350 BGN за MWh произведена електроенергия съгласно посочения § 8, алинея 1, разглеждан във връзка с алинея 2 от него, както и с решение на Министерския съвет. За сметка на това съгласно посочения § 8, алинея 3, точка 2 за производителите, страни по договори за компенсиране с премии, които все още са в сила към 8 октомври 2022 г. и размерът на дължимата премия по които е 0 лв. за MWh, таванът на приходите съответства на предвидената в договора за изкупуване на електроенергия преференциална цена, като в този случай целевата вноска възлиза на 90 % от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени за съответната сделка без ДДС и така определения таван.

22

Като отбелязва, че тази правна уредба намалява тавана на цената, въведен с член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854, запитващата юрисдикция посочва, че се поставя въпросът дали споменатата правна уредба нарушава принципите на пропорционалност и недискриминация, доколкото таванът на приходите от производство на електроенергия от възобновяеми източници в размер на преференциалната цена по прекратения договор за изкупуване на електроенергия зависи от факта дали към 8 октомври 2022 г. е бил в сила договор за компенсиране с премии, по който така или иначе не се дължат премии.

23

При тези обстоятелства Административен съд Пловдив решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли чл. 6 (1) от [Регламент 2022/1854] да се тълкува в смисъл, че въведеният с него задължителен таван на пазарните приходи от производство на електроенергия от източниците по чл. 7 (1) [от същия регламент] в размер на 180 евро за MWh произведена електроенергия, представлява единен, общ за целия ЕС таван на пазарните приходи, който е приложим във всички държави членки, като държавите членки могат да запазят или въведат други мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи, в това число определят по-нисък таван, в хипотеза на чл. 8 (1) б. „а“ и при спазването на изискванията на чл. 8 (2) от [този регламент]?

2)

Отговаря ли на изискванията по чл. 8 (2) от [Регламент 2022/1854], и по-специално на изискванията за пропорционалност и недискриминация по б. „а“, правилото по § 8, ал. 3, т. 2 от [преходните и заключителните разпоредби] на [Закона за прилагане на бюджета за 2022 г.], съгласно което спрямо пазарните приходи от производството на електрическа енергия от източниците по чл. 7 (1) от Регламент [2022/1854], реализирани от производители, чиито договори за компенсиране с премии по чл. § 68, ал. 1 във връзка с ал. 9 от [преходните и заключителните разпоредби] на [Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката] за съответния обект не са били прекратени към 8 октомври 2022 г.[,] се прилага таван на приходите в размер на преференциалната цена по договора за изкупуване на електроенергия по чл. 31 от [Закона за енергията от възобновяеми източници в приложимата му към спора в главното производство редакция]?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

24

Данъчният орган твърди, че настоящото преюдициално запитване е безпредметно, тъй като националните правила, приложими към предвидените в Закона за прилагане на разпоредби в областта на бюджета от 2022 г. целеви вноски, се прилагат стриктно и не подлежат на тълкуване. Така по същество той оспорва допустимостта на това запитване.

25

Трябва обаче да се припомни, че съгласно член 267 ДФЕС националният съд, а не страните в главното производство, следва да сезира Съда. Следователно, тъй като възможността за определяне на въпросите, които да се поставят на Съда, е дадена единствено на националния съд, страните не могат да направят така, че тези въпроси да бъдат обявени за безпредметни (решение от 9 декември 1965 г., Singer, 44/65, EU:C:1965:122, стр. 1198).

26

Впрочем въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C‑188/07, EU:C:2008:359, т. 30, и от 4 юни 2026 г., Дарашев, C‑312/24, EU:C:2026:449, т. 53 и цитираната съдебна практика).

27

Следователно изтъкнатото от данъчния орган основание за недопустимост не може да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване и поради това трябва да бъде отхвърлено.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

28

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на запитващия съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, с които е сезиран (вж. решения от 17 юли 1997 г., Krüger, C‑334/95, EU:C:1997:378, т. 22 и 23, от 28 ноември 2000 г., Roquette Frères, C‑88/99, EU:C:2000:652, т. 18, и от 21 май 2026 г., Utiledulci, C‑545/24, EU:C:2026:412, т. 16).

29

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че таванът на приходите на някои производители на електроенергия, който е предвиден в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г. и чието прилагане по отношение на ЕВН е в основата на спора в главното производство, е бил приложен, в съответствие с предвиденото в тази разпоредба, към доставките на електроенергия, осъществени в периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

30

Освен това съгласно текста на член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854 разпоредбите на този регламент, чието тълкуване запитващата юрисдикция иска в първия си въпрос, се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. В допълнение Съдът вече е постановил, че от нито една разпоредба на посочения регламент не следва, че той би се прилагал към таван на приходите, въведен с национална правна уредба за период, предхождащ влизането му в сила, и още по-малко, че такава правна уредба би трябвало да отговаря на предвидените в него условия (решение от 18 декември 2025 г., Electrabel и др., C‑633/23, EU:C:2025:991, т. 58). Като се има предвид обаче недвусмисленият текст на посочения член 22, параграф 2, буква в), същото непременно важи и за таван на приходите, въведен с национална правна уредба за период, следващ датата на прекратяване на прилагането на тези разпоредби.

31

При тези условия е необходимо първият поставен въпрос да се преформулира и да се приеме, че с него запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия от посочените в член 7, параграф 1 от този регламент източници в размер, по-нисък от предвидения в първата от тези разпоредби таван от 180 евро за MWh произведена електроенергия, при спазване на изискванията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочения регламент.

32

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 4 юни 2026 г., Landkreis Schweinfurt, C‑621/24, EU:C:2026:450, т. 56).

33

Що се отнася до текста на разпоредбите, чието тълкуване се иска, следва да се отбележи, че член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854 предвижда, че пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1 от същия регламент, се ограничават до максимум 180 евро за MWh произведена електроенергия. Що се отнася до член 8, параграф 1, буква а) от този регламент, в него се уточнява, че държавите членки могат да запазят или въведат мерки, които „допълнително ограничават“ по-специално пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в посочения член 7, параграф 1. Член 8, параграф 2 от същия регламент изброява условията, на които трябва да отговарят посочените в член 8, параграф 1 мерки.

34

Ето защо следва да се констатира, че в съответствие с текста на тези разпоредби при спазване на условията по член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 държавите членки могат по-специално да приемат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на тези производители. Освен това нищо в този текст не сочи, че такава мярка не може да приеме формата на таван на приходите, определен в по-нисък размер от предвидения в член 6, параграф 1 от този регламент, стига да са изпълнени условията, изброени в посочения член 8, параграф 2. Напротив, като се има предвид, че член 8, параграф 1, буква а) от посочения регламент позволява приемането на мерки, „които допълнително ограничават“ пазарните приходи на съответните производители, от посочения текст следва, че мерките за определяне на таван на приходите, приети на основание споменатия член 8, параграф 1, буква а), могат да предвиждат по-нисък таван от установения в посочения член 6, параграф 1 (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2025 г., Electrabel и др., C‑633/23, EU:C:2025:991, т. 29 и 30, и от 22 януари 2026 г., Secab, C‑423/23, EU:C:2026:32, т. 42).

35

Това буквално тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписват член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854. Всъщност, от една страна, в член 8, параграф 1, буква б) от този регламент се предвижда, че държавите членки могат да определят по-висок таван на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1 от същия регламент, при условие че инвестициите и оперативните разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1 от посочения регламент. От друга страна, в член 8, параграф 1, буква г) от същия регламент се предвижда, че държавите членки могат да определят специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища.

36

Така тези обстоятелства потвърждават, че сред мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 8, параграф 1 от Регламент 2022/1854, фигурират тавани на пазарните приходи, определени на равнища, различни от предвиденото в член 6, параграф 1 от този регламент.

37

Възприетото в точка 34 от настоящото решение тълкуване се потвърждава и от преследваната с Регламент 2022/1854 цел, изразена в член 1 от него, в съответствие с която разпоредба този регламент има за цел да въведе таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и да ги преразпредели целево към крайните клиенти на електроенергия, при това, както се посочва в съображение 12 от същия регламент, за да се защитят потребителите, като се овладее инфлацията. В това отношение в съображение 25 от същия регламент се уточнява, че в ситуация, в която потребителите са изложени на изключително високи цени, които вредят и на икономиката на Съюза, е необходимо временно да се ограничат извънредните пазарни приходи на производителите с по-ниски пределни разходи чрез прилагане на тавана на пазарните приходи, получени чрез продажбата на електроенергия в рамките на Съюза. Също в този смисъл съображение 46 от Регламент 2022/1854 гласи, че държавите членки следва да гарантират, че свръхприходите, получени в резултат на прилагането на тавана на пазарните приходи в областта на електроенергията, се прехвърлят към крайните клиенти на електроенергия, за да се смекчи въздействието на изключително високите цени на електроенергията.

38

Ако обаче мерките за допълнително ограничаване на пазарните приходи, които могат да бъдат приети от държавите членки на основание член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854, не включваха определянето на таван на приходите на по-ниско ниско равнище от предвидения в член 6, параграф 1 от същия регламент таван, въпреки че такъв таван по принцип е считан от законодателя на Съюза за особено подходящ за постигането на тази цел, това би накърнило пълното полезно действие на този регламент. Всъщност при тези условия държавите членки биха били лишени от инструмент, който обаче законодателят на Съюза счита за особено подходящ за постигането на посочената цел.

39

Следователно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854 допускат държава членка да приеме на основание на втората от тези разпоредби таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1 от този регламент, чийто размер е определен на равнище, по-ниско от предвиденото в първата от тези разпоредби, стига да са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от същия регламент.

40

Освен това, от една страна, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданите в главното производство целеви вноски се дължат за сделки, извършени на пазара на балансираща енергия, важно е да се подчертае, че съгласно член 7, параграф 4 от Регламент 2022/1854 държавите членки могат да решат, че таванът на пазарните приходи не се прилага за приходите, произтичащи по-специално от продажбата на електроенергия на пазара на балансираща енергия. Следователно, ако съответната държава членка не използва тази възможност, таванът на приходите, предвиден в член 6, параграф 1 от този регламент или евентуално въведен от държава членка в приложение на член 8, параграф 1, буква а) от посочения регламент, по принцип се прилага към приходите от продажбите на електроенергия, реализирани на този пазар. От това следва, че дори посоченото обстоятелство да беше потвърдено от запитващата юрисдикция, то би било без значение за тълкуването, направено в точки 33—39 от настоящото решение.

41

От друга страна, в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент 2022/1854 таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1 от този регламент, не се прилага за производители, чиито приходи за MWh произведена електроенергия вече са ограничени в резултат на държавни или публични мерки, които не са приети в съответствие с член 8 от същия регламент. От акта за преюдициално запитване обаче не следва, че случаят в главното производство е такъв.

42

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да определи за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия от посочените в член 7, параграф 1 от този регламент източници в размер, по-нисък от предвидения в първата от тези разпоредби таван от 180 евро за MWh произведена електроенергия, при спазване на изискванията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочения регламент.

По втория въпрос

43

Следва да се отбележи, че буквалният текст на втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос приканва Съда да се произнесе по съвместимостта на разпоредба от вътрешното право с правото на Съюза. В рамките на системата за сътрудничество, установена с член 267 ДФЕС, обаче Съдът не следва да се произнася по съвместимостта на норми на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза, така че Съдът не може да отговори на този така формулиран въпрос. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решения от 6 март 2007 г., Placanica и др., C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика, и от 12 март 2026 г., Zirvatta, C‑597/24, EU:C:2026:198, т. 37).

44

От член 94 от Процедурния правилник на Съда и от постоянната съдебна практика обаче следва, че за да се направи полезно за националния съд тълкуване на правото на Съюза, преюдициалното запитване трябва, първо, да съдържа кратко изложение на предмета на спора в главното производство и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите. Второ, то трябва да възпроизвежда съдържанието на приложимите в главното производство национални разпоредби, и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика. Трето, запитващата юрисдикция трябва да изложи причините, поради които има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство (вж. определение на председателя на Съда от 12 юни 2014 г., Municipiul Piatra Neamț, C‑13/14, EU:C:2014:2000, т. 10 и цитираната съдебна практика, както и решение от 4 юни 2026 г., Дарашев, C‑312/24, EU:C:2026:449, т. 56).

45

В случая наистина запитващата юрисдикция е представила съдържанието на приложимите към спора в главното производство национални разпоредби, както и кратко изложение на предмета на този спор. При все това, както отбелязва и Европейската комисия, преюдициалното запитване не съдържа никакво обяснение за причините за различното третиране на производителите на електроенергия, спрямо които — в зависимост от това дали към 8 октомври 2022 г. са били обвързани от договор за компенсиране с премии или не — се прилага разглежданият в главното производство таван на приходите. По-специално запитващата юрисдикция не обяснява по какво положението на тези производители, обвързани с такъв договор към тази дата, се различава или не се различава от положението на онези, които не са били обвързани с такъв договор. Тя не посочва и целите, които националният законодател евентуално е преследвал, когато е установил това разграничение, нито причините, поради които има въпроси относно тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Регламент 2022/1854, нито връзката, която установява между тази разпоредба и националното законодателство, приложимо към спора в главното производство.

46

Ето защо, дори да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 2, буква а) от Регламент 2022/1854 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в текста на втория въпрос, налага се изводът, че Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на този въпрос.

47

Следователно този втори въпрос трябва да се обяви за недопустим.

По съдебните разноски

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

 

Член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията

 

трябва да се тълкуват в смисъл, че

 

допускат държава членка да определи за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия от посочените в член 7, параграф 1 от този регламент източници в размер, по-нисък от предвидения в първата от тези разпоредби таван от 180 евро за мегаватчас (MWh) произведена електроенергия, при спазване на изискванията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочения регламент.

 

Jarukaitis

Jääskinen

Condinanzi

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 октомври 2026 година.

Секретар

V. Di Bucci

Изпълняващ функцията председател на състава

I. Jarukaitis


( *1 ) Език на производството: български.