19900727

Директива на Съвета

от 27 юли 1990 година

за изменение на приложение II към Директива 86/280/ЕИО относно пределно допустимите стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I от приложението към Директива 76/464/ЕИО

(90/415/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА EВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 г. относно замърсяването, причинено от заустване на някои опасни вещества във водната среда на Общността [1], и по-специално членове 6 и 12 от нея,

като взе предвид предложението от Комисията [2],

като взе предвид становището на Европейския парламент [3],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [4],

като има предвид, че с оглед опазване на водната среда на Общността от замърсяване с някои опасни вещества член 3 от Директива 76/464/ЕИО въвежда режим на предварителни разрешителни за определяне на емисионните норми за заустванията на веществата от списък I от приложението към нея; като има предвид, че член 6 от посочената директива предвижда определянето на пределно допустими стойности на емисионните норми и определянето на целеви показатели за качество за водната среда, засегната от заустванията на тези вещества;

като има предвид, че държавите-членки се задължават да прилагат пределно допустимите стойности, с изключение на случаите, в които те могат да прилагат целевите показатели за качество;

като има предвид, че Директива 86/280/ЕИО [5], изменена с Директива 88/347/ЕИО [6], трябва да бъде изменена по предложение на Комисията, в светлината на развитието на научното знание предимно за токсичността, продължителността и натрупването на споменатите вещества в живите организми и утайките или в случай на подобрение на най-добрите налични технически средства; като има предвид, че има основание да се допълни споменатата директива с разпоредби за други опасни вещества и да се измени и допълни приложение II;

като има предвид, че член 5 от Директива 86/280/ЕИО предвижда в случая на някои значителни източници на замърсяване с тези вещества, различни от веществата, предмет на общностните пределно допустими стойности или на националните емисионни норми, създаването на специални програми за премахване на това замърсяване;

като има предвид, че е подходящо слабите зауствания, които се подчиняват на член 5 от Директива 86/280/ЕИО, да бъдат освободени от спазването на изискванията на член 3 от Директива 76/464/ЕИО;

като има предвид, че въз основа на критериите, определени в Директива 76/464/ЕИО, 1-2-дихлороетан, трихлороетилен, перхлороетилен и трихлоробензен трябва да се включат в разпоредбите на Директива 86/280/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 86/280/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до осемнадесет месеца считано от нейното нотифициране [7]. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1990 година.

За Съвета

Председател

E. Rubbi

[1] ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23.

[2] ОВ С 253, 29.9.1988 г., стр. 4.

[3] ОВ С 96, 17.4.1989 г., стр. 188.

[4] ОВ С 23, 30.1.1989 г., стр. 4.

[5] ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 16.

[6] ОВ L 158, 25.6.1988 г., стр. 35.

[7] Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 31 юли 1990 г.

--------------------------------------------------

19900727

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕ II КЪМ ДИРЕКТИВА 86/280/ЕИО

1. Под заглавието се добавят следните точки:

"8. Относно 1,2-дихлороетан (ЕDC)

9. Относно трихлороетилен (TRI)

10. Относно перхлороетилен (PER)

11. Относно трихлоробензен (TCB)."

2. Добавят се следните раздели:

"VIII. Специални разпоредби относно 1,2-дихлороетан ((ЕDC) (№ 59) [*]

CAS — № 107-06-2

Рубрика А (59): Пределно допустими стойности на емисионните норми [2]

Вид промишлено предприятие [3] [4] | Вид средна стойност | Пределно допустими стойности, изразени във | Да се спазва от |

тегло (g/tonne) [5] | концентрация (mg/litre) [6] |

а)Производство само на 1,2-дихлороетан (без преработка или употреба на същото място) | месечна | 4 | 2 | 1.1.1993 г. |

| 2,5 | 1,25 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 8 | 4 | 1.1.1993 г. |

| 5 | 2,5 | 1.1.1995 г. |

б)Производство на 1,2-дихлороетан, и преработка и/или употреба на същото място, с изключение на употребата, посочена в буква д) по-долу [7] [8] | месечна | 12 | 6 | 1.1.1993 г. |

| 5 | 2,5 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 24 | 12 | 1.1.1993 г. |

| 10 | 5 | 1.1.1995 г. |

в)Преработка на 1,2-дихлороетан в други вещества, различни от винил хлорид [9] | месечна | 2,5 | 1 | 1.1.1993 г. |

| дневна | 5 | 2 | 1.1.1993 г. |

г)Употреба на EDC за обезмасляване на метали (извън мястото на промишленото предприятие, обхванато от буква б) [10] | месечна | - | 0,1 | 1.1.1993 г. |

| дневна | - | 0,2 | 1.1.1993 г |

д)Употреба на EDC в производството на йонообменници [11] | месечна | - | - | - |

| дневна | - | - | - |

Рубрика Б (59): Целеви показатели за качество

Среда | Целеви показатели за качество (мкг/l) | Да се спазва от |

Вътрешни повърхностни води | 10 | 1.1.1993 г. |

Води при устието |

Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието |

Териториални морски води |

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (59): Референтен метод на измерване

1. Референтният метод на измерване за определяне на 1,2-дихлороетан в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител или хроматография в газова фаза след изолиране чрез процеса "прочистване и улавяне" и улавяне, използващ криогенно охладен капилярен уловител. Границата на определяне е 10 мкг/л за отпадните води и 1 мкг/л за водите.

2. Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двуктратната стойност на границата на определяне.

3. Държавите-членки могат да определят концентрациите на EDC с позоваване на количеството на АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на EDC и на използвания параметър.

IХ. Специални разпоредби относно трихлороетилен (TRI) (№ 121) []

CAS 79-01-6

Рубрика А (121): Пределно допустими стойности на емисионните норми [13]

Вип промишлено предприятие [14] | Вид средна стойност | Пределно допустими стойности, изразени във | Да се спазва от |

тегло (g/тон) [15] | концентрация (mg/l) [16] |

а)Производство на трихлороетилен (TRI) и на перхлороетилен (PER) | месечна | 10 | 2 | 1.1.1993 г. |

| 2,5 | 0,5 | 1.1.1995 г. |

| дневна | | | |

| | 20 | 4 | 1.1.1993 г. |

| | 5 | 1 | 1.1.1995 г. |

б)Употреба на TRI за обезмасляване на метали [17] | месечна | | 0,1 | 1.1.1993 г. |

| дневна | | 0,2 | 1.1.1993 г. |

Рубрика Б (121): Целеви показатели за качество

Среда | Целеви показатели за качество (мкг/l) | Да се спазва от |

Вътрешни повърхностни води | 10 | 1.1.1993 г. |

Води при устието |

Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието |

Териториални морски води |

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (121): Референтен метод на измерване

1. Референтният метод на измерване за определяне на трихлороетилен (TRI) в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител

Границата на определяне на TRI е 10 мкг/l за отпадните води и 0,1 мкг/l за водите.

2. Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне.

3. Държавите-членки могат да определят концентрациите на TRI с позоваване на количеството АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на TRI и на използвания параметър.

Х. Специални разпоредби относно перхлороетилен (PER) (№ 111) []

CAS-127-18-4

Рубрика А(111): Пределно допустими стойности на емисионните норми [19]

Вид промишлено предприятие [20] | Вид средна стойност | Ппределно допустими стойности, изразени във | Да се спазва от |

тегло (g/тон) [21] | концентрация (mg/l) [22] |

а)Производство на трихлороетилен (TRI) и перхлороетилен (PER) (TRI-PER процеси) | месечна | 10 | 2 | 1.1.1993 г. |

| 2,5 | 0,5 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 20 | 4 | 1.1.1993 г. |

| 5 | 1 | 1.1.1995 г. |

б)Производство на въглероден тетрахлорид и перхлороетилен (TЕТRА-PER процеси) | месечна | 10 | 5 | 1.1.1993 г. |

| 2,5 | 1,25 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 20 | 10 | 1.1.1993 г. |

| 5 | 2,5 | 1.1.1995 г. |

в)Употреба на PER за обезмасляване на метали [23] | месечна | - | 0,1 | 1.1.1993 г. |

| дневна | - | 0,2 | 1.1.1993 г. |

г)Производство на хлорофлуоровъглерод [24] | месечна | - | - | - |

| дневна | - | - | - |

Рубрика Б (111): Целеви показатели за качество

Среда | Целеви показатели за качество (мкг/l) | Да се спазва от |

Вътрешни повърхностни води | 10 | 1.1.1993 г. |

Води при устието |

Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието |

Териториални морски води |

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация 2,5 мкг/l.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (111): Референтен метод на измерване

1. Референтният метод на измерване за определяне на перхлороетилен (PER) в отпадните води и във водната среда е хроматография в газова форма с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител.

Границата на определяне на PER е 10 мкг/l за отпадните води и 0,1 мкг/l за водите.

2. Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне.

3. Държавите-членки могат да определят концентрациите на PER с позоваване на количеството АОХ, ЕОХ или VОХ, при условие че Комисията предварително се е убедила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на PER и на използвания параметър.

ХI. Специални разпоредби относно трихлоробензен [] (TCB) (117, 118) []

Рубрика А (117, 118): Пределно допустими стойности на емисионните норми

Неизменност: Не трябва да има значително, пряко или косвено, увеличение във времето на замърсяването, произтичащо от заустванията на ТСВ и засягащо концентрациите в утайките и/или черупчестите, и/или ракообразните, и/или рибите.

Вид промишлено предприятие | Вид средна стойност | Пределно допустими стойности, изразени във | Да се спазва от |

тегло (g/тон) [27] | концентрация (mg/l) [28] |

а)Производство на TСВ чрез дехидрохлориране на НСН и/или преработка на ТСВ | месечна | 25 | 2,5 | 1.1.1993 г. |

| 10 | 1 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 50 | 5 | 1.1.1993 г. |

| 20 | 2 | 1.1.1995 г. |

б)Производство и/или преработка на хлоробензени чрез хлориране на бензен [29] | месечна | 5 | 0,5 | 1.1.1993 г. |

| 0,5 | 0,05 | 1.1.1995 г. |

| дневна | 10 | 1 | 1.1.1993 г. |

| 1 | 0,1 | 1.1.1995 г. |

Рубрика Б (117, 118): Целеви показатели за качество

Неизменност: Не трябва да има значително, пряко или косвено, увеличение във времето на концентрацията на ТСВ в утайките и/или черупчестите, и/или ракообразните, и/или рибите.

Среда | Целеви показатели за качество (мкг/л) | Да се спазва от |

Вътрешни повърхностни води | 0,4 | 1.1.1993 г. |

Води при устието |

Вътрешни крайбрежни води, различни от водите при устието |

Териториални морски води |

Комисията ще сравни цифрите, получени в резултат от наблюдението, извършено в съответствие с член 13, параграф 1, трето тире, от Директива 76/464/ЕИО, с индикативна концентрация от 0,1 мкг/л.

До 1998 г. Комисията ще преразгледа целевите показатели за качество въз основа на опита, придобит при прилагането на настоящите мерки.

Рубрика В (117, 118): Референтен метод на измерване

1. Референтният метод на измерване за определяне на трихлоробензен (ТСВ) в отпадните води и във водите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след екстракцията чрез подходящ разтворител. Границата на определяне за всеки изомер поотделно е 1 мкг/л за отпадните води и 10 ng/l за водите.

2. Референтният метод за определяне на ТСВ в утайките и организмите е хроматография в газова фаза с детекция за улавяне на електрони след подходяща подготовка на пробата. Границата на определяне за всеки изомер поотделно е 1 мкг/kg сухо вещество.

3. Държавите-членки могат да определят концентрациите на ТСВ с позоваване на количеството АОХ или ЕОХ, при условие че Комисията предварително се е уверила, че тези методи позволяват да се получат еквивалентни резултати и докато се приеме общата директива за разтворителите.

Заинтересованите държави-членки установяват редовно съотношението между концентрациите на ТСВ и на използвания параметър.

4. Точността и верността на метода трябва да е ± 50 % при концентрация, която представлява двукратната стойност на границата на определяне.

[*] Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на ЕDC като разтворител извън мястото на производство или на преработка в случая, когато годишните зауствания са под 30 кг годишно. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията."

[2] Отчитайки летливостта на ЕDC и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/280/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи ЕDC, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течение на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

[3] Производственият капацитет за пречистен EDC включва тази фракция на EDC, която не е крекирана в производствената единица за винилхлорид (VC), свързана с производствената единица за EDC и която е рециклирана до секцията за пречистване на EDC в предприятието.Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган, или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава съществено от действителното производство.

[4] Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 kg/година.

[5] Тези пределно допустими стойности се отнасят за:

- производствения капацитет на пречистен EDC, изразен в тонове, за отраслите "а" и "б",

- преработвателния капацитет на EDC, изразен в тонове, за отрасъла "в".Въпреки това по отношение на отрасъла "б", ако преработвателният и потребителският капацитет са по-големи от производствения капацитет, пределно допустимите стойности се прилагат по отношение на общия преработвателен и потребителски капацитет. Ако има повече предприятия на същото място, пределно допустимите стойности се прилагат за всички предприятия, взети заедно.

[6] Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, тези пределни концентрации се отнасят за следните референтни обеми:а)2 м3/тон производствен капацитет за пречистен EDC;б)2,5 м3/тон производствен капацитет за пречистен EDC;в)2,5 м3/тон преработвателен капацитет за EDC.

[7] Пределно допустимите стойности отчитат всички дифузни вътрешни източници и/или употребата на EDC като разтворител в мястото на промишлено производство; те ще позволят да се намалят с повече от 99 % заустванията на EDC.Въпреки това е възможно да се постигне намаляване с повече от 99,9 % благодарение на прилагането на най-добрата налична технология и липсата на вътрешни дифузни източници.Въз основа на придобития опит при прилагането на настоящите мерки Комисията ще представи своевременно на Съвета предложения, насочени към прилагането на по-строги пределно допустими стойности от 1998 г.

[8] Когато държава-членка прецени, че за даден производствен процес на EDC е невъзможно да се спазят тези пределно допустими стойности до крайния срок 1 януари 1993 г. поради факта, че това производство е интегрирано с производството на други хлорирани въглеводороди, тя трябва да уведоми за това Комисията преди 1 януари 1991 г. Най-късно до 31 декември 1993 г. на Комисията ще се представи програма за намаляване на заустванията на EDC, която позволява да се спазват тези пределно допустими стойности до крайния срок 1 януари 1997 г. Дотогава пределно допустимата стойност по-долу трябва да се спазва до 1 януари 1993 г.:

- 40 g EDC/тон производствен капацитет за пречистен EDC (в средни месечни и дневни стойности).Пределно допустимата стойност, изразена като концентрация, се извежда като функция на обема заустена вода от съответното предприятие или предприятия.

[9] Има се предвид, в частност, производството на етилен диамин, етиленполиамин, 1.1.1.-трихлороетан, трихлороетилен и перхлороетилен.

[10] Тези пределно допустими стойности се прилагат само за предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

[11] Понастоящем не е възможно да се приемат пределно допустими стойности за този отрасъл; Съветът ще ги приеме впоследствие по предложение на Комисията. Дотогава държавите-членки ще прилагат националните емисионни норми в съответствие с приложение I, рубрика А, точка 3.

[] Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на TRI като разтворител за химическото чистене, за екстракцията на мазнина или миризми и за обезмасляването на метали в случая, когато годишните зауствания са под 30 кг/година. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.“

[13] Отчитайки летливостта на трихлороетилена и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/280/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи трихлороетилен, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течението на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

[14] Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 кг/година.

[15] За отрасъла "а" пределно допустимите стойности за зауствания на TRI се отнасят за общия производствен капацитет за TRI + PER.За съществуващите предприятия, използващи дехидрохлориране на тетрахлороетан, производственият капацитет е еквивалентен на производствения капацитет за TRI – PER, като съотношението за производство на TRI – PER представлява една трета.Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган, или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава съществено от действителното производство.

[16] Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации за TRI се отнасят за следните референтни стойности:

- отрасъл "а": 5 м3/тон производство TRI + PER.

[17] Тези пределно допустими стойности се прилагат само за промишлените предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

[] Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на PER като разтворител за химическо чистене, за екстракцията на мазнина или миризми, за обезмасляване на метали, когато годишните зауствания представляват по-малко от 30 kg/година. Тези незначителни зауствания могат да бъдат изключени от прилагането на изискванията, предвидени в член 3 от Директива 76/464/ЕИО. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.

[19] Отчитайки летливостта на перхлороетилена и с цел да гарантират спазването на член 3, параграф 6 от Директива 86/289/ЕИО, в случая, когато се използва процес, включващ размесване на открито на отпадните води, съдържащи перхлороетилен, държавите-членки изискват да се спазват пределно допустимите стойности по горното течение на съответните съоръжения; те гарантират, че всички води, които могат да бъдат замърсени, са взети предвид.

[20] Опростена процедура за контрол може да се въведе, ако годишните зауствания не надхвърлят 30 kg/година.

[21] За отраслите "а" и "б" пределно допустимите стойности за зауствания на PER се отнасят или за общия производствен капацитет за TRI + PER или за общия производствен капацитет за TЕТRА + PER.Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава значително от действителното производство.

[22] Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации за PER се отнасят до следните референтни обеми:

- отрасъл "а": 5 м3/тон производство на TRI + PER,

- отрасъл "б": 2 м3/тон производство на TЕТRА + PER.

[23] Пределно допустимите стойности се прилагат само за промишлените предприятия, чиито годишни зауствания надхвърлят 30 kg/година.

[24] Понастоящем не е възможно да се приемат пределно допустими стойности за този отрасъл. Съветът ще ги приеме впоследствие по предложение на Комисията. Дотогава държавите-членки ще прилагат националните емисионни норми в съответствие с приложение I, рубрика А, точка 3.

[] Член 5 от Директива 86/280/ЕИО се прилага, в частност, за употребата на TCB като разтворител или основа на оцветители в текстилната промишленост или като съставка на масла, използвани в трансформаторите, докато се приемат общностни разпоредби в тази област. По изключение от член 5, параграф 3 от Директива 86/280/ЕИО, държавите-членки въвеждат в сила своите специални програми най-късно до 1 януари 1993 г. Едновременно с това те ги предоставят на Комисията.

[] TCB може да се представи под формата на един от следните три свои изомера:

- 1, 2, 3-TCB — CAS 87/61-6,

- 1, 2, 4-TCB — CAS 120-82-1 (№ 118 в списъка на ЕИО),

- 1, 3, 5-TCB — CAS 180-70-3.Техническото TCB (№ 17 в списъка на ЕИО) е смес от три изомера, от които преди всичко 1, 2, 4-ТСВ може да съдържа и слаби количества от ди- и тетрахлоробензенПри всички случаи разпоредбите се прилагат общо за ТСВ (сумата от трите изомера).“

[27] Граничните стойности за зауствания на ТСВ (сума от трите изомера) са дадени:

- за отрасъла "а": по отношение на общия производствен капацитет на ТСВ,

- за отрасъла "б": по отношение на общия производствен или преработвателен капацитет за моно- и дихлоробензени.Производственият или преработвателният капацитет е капацитетът, разрешен от административния орган или, при липса, най-значителното годишно количество, произведено или преработено през четирите години, предхождащи предоставянето или преразглеждането на разрешителното. Капацитетът, разрешен от административния орган, не трябва да се различава значително от действителното производство.

[28] Без да се нарушават разпоредбите на приложение I, рубрика А, точка 4, пределните концентрации се отнасят до следните референтни обеми:

- отрасъл "а": 10 м3/t произведен или преработен ТСВ,

- отрасъл "б": 10 м3/t произведен или преработен моно- и дихлоробензен.

[29] За съществуващите предприятия, заустващи под 50 kg/година към 1 януари 1995 г., пределно допустимите стойности, които трябва да се спазват към тази дата, са равни на половината от пределно допустимите стойности, които трябва да се спазват, считано от 1 януари 1993 г.

--------------------------------------------------