<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.11-->
  <head>
    <title>2024-09-202409C105202300830-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0083-23-202407366-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/10/2024 17:30:19" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="1AMhqZibh7pe6Vd8TwotvT1273+eGapPy6l0MCdFlYSZw90NTancYtTi7NcBcXRtrgb3s/XT9SEHQNhckziNTpSKM8gPqIilIZC8QO4ifrq74/lEY+TO12xIqnKo5RYTFSr3BoxNydQS/PnQJ3b+/TxacumhJyk8o6sYoqO+rns=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0083" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 29-08-24 21:56:06" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="a0d993cbaacb49a7835ed60e97d0d8c5" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0083" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 5.9.2024 г. — Дело C‑83/23</div>
      <div id="rId21" style="default">H GmbH (Пряко право на възстановяване на ДДС)</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      5 септември 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Неоснователно начислен и платен ДДС — Коригиране на фактурата — Ликвидация на доставчика — Възстановяване на ДДС на доставчика — Отказ на данъчния орган да възстанови ДДС пряко на купувача — Приоритет при правото на възстановяване на ДДС — Риск от двойно възстановяване на ДДС — Риск от загуба на данъчни приходи“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑83/23
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 3 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 15 февруари 2023 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      H GmbH
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Finanzamt M,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (седми състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, N. Wahl и M. L. Arastey Sahún, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: T. Ćapeta,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 януари 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за H GmbH, от M. Boche, M. von Einem, A. Graf, Rechtsanwälte, D. Hoffmanns и J. Scholz, Steuerberater,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за германското правителство, от J. Möller и N. Scheffel, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от B. Eggers и J. Jokubauskaitė, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-20" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (ОВ L 44, 2008 г., стр. 23).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между H GmbH, установено в Германия дружество, и Finanzamt M (данъчна администрация M, Германия) относно правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) и възстановяването на този данък по съображения за справедливост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 167 от Директивата за ДДС предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-2">
      „Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 168, буква а) от тази директива гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-2">
      „Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-2">
      a) дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки и услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 178, буква а) от посочената директива гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-2">
      a) за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 203 от същата директива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      „ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UStG </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 14, параграф 4 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (BGBl. 2013 I, стр. 1809) (наричан по-нататък „UStG“), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-2">
      „Фактурата задължително съдържа:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-2">
      8. приложимата данъчна ставка, както и размера на дължимия данък върху сумата за плащане или, в случай на освобождаване от данък, указание, че доставката на стоки или услуги е освободена“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 14с, параграф 1 от EStG:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-3">
      „Ако във фактура, свързана с доставка или услуги, данъчнозадълженото лице е начислило отделно сума на данъка, която е по-висока от дължимата за сделката съгласно настоящия закон (погрешно начисляване на данъка), то дължи и сумата, посочена в повече. Ако коригира сумата на начисления от получателя данък за сделката, се прилага член 17, параграф 1 по аналогия […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15, параграф 1 от UStG гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      „Данъчнозадълженото лице може да приспадне следните платени по получени доставки данъци:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-3">
      1. дължимия по закон данък за доставки на стоки и услуги, които са осъществени от друго данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие. За да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, издадена в съответствие с членове 14 и 14c […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">AO</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Abgabenordnung (Данъчен кодекс), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (BGBl. 2002 I, стр. 3866) (наричан по-нататък „AO“), съдържа член 163, озаглавен „Определяне на данъчни задължения, отклоняващо се от общите правила поради съображения за справедливост“, чийто параграф 1, първо изречение гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-3">
      „Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая установените задължения за данъци са несправедливи, размерът им би могъл да се намали, като в данъчната основа биха могли да не се включат някои водещи до увеличаването им суми“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 227 от AO гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-3">
      „Данъчните органи могат изцяло или частично да опростят данъчни задължения, ако с оглед на конкретните обстоятелства по случая събирането им би било несправедливо; при същите условия вече събрани данъчни задължения могат да бъдат възстановени или приспаднати“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Н, жалбоподателят в главното производство е правоприемник на установено в Германия командитно дружество (наричано по-нататък „KG“), чийто предмет на дейност е отдаването под наем на движими вещи на други предприятия, по-специално под формата на продажба с обратен лизинг. Спорът по главното производство се отнася до шест сделки за продажба с обратен лизинг, осъществени от KG през 2007 г., 2008 г., 2010 г. и 2012 г. в полза на E-GmbH, друго дружество, установено в Германия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С всяка от тези сделки E-GmbH купува нова моторна лодка от E-sr — дружество, установено в Италия. В съответните фактури е отбелязано „вътреобщностна доставка“ и не е начислен ДДС. Покупната цена на всяка от лодките е заплатена от E-GmbH в пълен размер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След всяка от тези покупки E-GmbH и KG най-напред сключват договор за продажба с обратен лизинг, който предвижда, от една страна, продажба на лодката на KG по нетната покупна цена, върху която е начислен германският ДДС, и от друга страна, споразумение за сключване на договор за лизинг, с който на E-GmbH се прехвърля правото на ползване на лодката. След това E-GmbH издава на KG фактура за продажба на лодката с начислен германски ДДС, декларира този ДДС в данъчните си декларации и го внася в компетентната Finanzamt X (данъчна администрация X, Германия). Фактурата не съдържа информация за мястото, където се намира лодката към момента на продажбата. В декларациите си по ДДС KG приспада начисления в тази фактура ДДС. Накрая E-GmbH и KG сключват договор за лизинг на движими вещи за лодката със срок 36 месеца.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По време на данъчна ревизия на E-GmbH за 2008 г. данъчната администрация установява, че към момента, в който E-GmbH е продало лодките на KG, те не са се намирали в Германия, а в Италия. През октомври 2012 г. E-GmbH уведомява KG, че в две фактури, издадени съответно през април и октомври 2008 г., то е начислило по погрешка германския ДДС и че фактурите ще бъдат коригирани. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като извършва данъчна ревизия в помещенията на KG, ревизорът приема, че доставките на лодки трябва да се квалифицират като доставки без превоз, които съгласно член 31 от Директивата за ДДС във връзка с член 3, параграф 7 от UStG се облагат не в Германия, а в Италия, където са се намирали лодките към момента на продажбата им. Той приема, че ДДС, който E-GmbH е начислило на KG, е дължим съгласно член 203 от Директивата за ДДС и член 14 от UStG, но KG не може да го приспадне като начислен ДДС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Данъчна администрация M споделя тази преценка и в съответствие с член 173, параграф 1, точка 1 от AO издава на KG акт за изменение на данъчни задължения по ДДС, с който намалява размера на приспаднатия от това дружество ДДС за 2008 г., през която са издадени две фактури за продажба на лодки. Впоследствие тя отхвърля като неоснователна подадената по административен ред жалба срещу този акт за изменение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 2006 г., 2010 г. и 2012 г. са издадени четири други фактури за продажба на лодки. Данъчна администрация М издава актове за изменение на данъчни задължения по ДДС и за 2007 г. и 2010 г. относно приспадането на начисления по издадените за 2006 г. и 2010 г. фактури ДДС. Тъй като подадената по административен ред жалба срещу тези актове за изменение на данъчното задължение е отхвърлена като неоснователна от данъчна администрация M, KG внася отново този ДДС. Накрая в годишната си декларация за ДДС за 2012 г. KG не приспада ДДС за тези продажби на лодки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 2014 г. срещу E-GmbH е открито производство по несъстоятелност. Синдикът, натоварен с ликвидацията на това дружество, коригира шестте фактури за доставката на лодки, като заличава неправилно начисления в тях ДДС. Данъчна администрация Х посочва, че синдикът е представил коригираните фактури на 10 декември 2014 г., а на 8 януари 2015 г. е направил искане за поправка. Тя уважава това искане и връща съответния ДДС, който е внесен в масата на несъстоятелността, като същевременно уведомява данъчния представител на синдика, че е длъжен да обложи сделките с ДДС в Италия. Според жалбоподателя в главното производство обаче синдикът е отказал да издаде фактури с начислен италиански ДДС. Жалбоподателят в главното производство не е предявил иск срещу E-GmbH за издаването на такива фактури.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На основание член 163 от AO KG иска от данъчна администрация M да преизчисли по съображения за справедливост ДДС за 2007 г., 2008 г., 2010 г. и 2012 г. Данъчната администрация отхвърля това искане, а впоследствие отхвърля като неоснователна и административната жалба на KG срещу това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбата, подадена от жалбоподателя в главното производство пред Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия), е отхвърлена с мотива, че данъчна администрация M не е длъжна да му възстанови неоснователно начисления ДДС, тъй като този ДДС е бил върнат в масата на несъстоятелността на E-GmbH. Освен това според тази юрисдикция жалбоподателят в главното производство няма право на граждански иск срещу E-GmbH за възстановяване на посочения ДДС, а само право да му бъде издадена фактура с начислен италиански ДДС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят в главното производство подава ревизионна жалба пред Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва, че от практиката на Съда, и по-специално от решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken (C‑35/05, EU:C:2007:167), следва, че при определени обстоятелства получателят на фактура с начислен недължим ДДС има „право“ да поиска „пряко“ от данъчната администрация възстановяване на този ДДС. Наскоро в решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA (C‑397/21, EU:C:2022:790), в приложение на тази съдебна практика Съдът приема, че национална правна уредба, по силата на която, от една страна, доставчикът, платил по погрешка ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване, а от друга страна, получателят на услуги може да предяви срещу този доставчик граждански иск за връщане на недължимо платеното, е съобразена с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност, тъй като позволява на получателя, понесъл погрешно фактурирания ДДС, да получи възстановяване на недължимо платените суми. В това решение Съдът посочва също, че ако възстановяването на ДДС стане невъзможно или изключително трудно, в частност в случай на неплатежоспособност на доставчика, въз основа на принципите на неутралност на ДДС и на ефективност получателят на услуги може да получи възстановяване пряко от данъчната администрация. Според запитващата юрисдикция в посоченото решение Съдът е постановил, че последната възможност се прилага и когато поради грешка в точното място на доставката данъкът е платен погрешно в друга държава членка, ако не е налице злоупотреба или измама и доставчикът и получателят на услугите са добросъвестни, при което положение не съществува риск от загуба на данъчни приходи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция някои от обстоятелствата по разглежданото в главното производство дело са сходни с обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA (C‑397/21, EU:C:2022:790). Тя обаче се съмнява, че разрешението, възприето в това решение, може да бъде приложено към делото по главното производство. По-конкретно, посоченото решение не отговаря на въпроса дали съществува „пряко право“ на възстановяване в случай като настоящия, в който начисленият в първоначалната фактура национален ДДС следва да бъде заменен с по-висок ДДС на друга държава членка. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали при един общ за Европейския съюз обзор, в това число и държавата членка, в която действително е получена стоката или услугата, не съществува по-скоро право на издаване на фактура с начислен италиански данък. В този контекст същото това решение не решава и въпроса дали в случай като разглеждания в главното производство „прякото право“ на възстановяване може да бъде подчинено на условието купувачът да е предявил граждански иск, за да получи от доставчика в несъстоятелност фактура с начислен ДДС на тази друга държава членка. Освен това се поставя въпросът дали в този случай съображенията, изведени от борбата с измамите, могат да окажат влияние върху правото на купувача да иска пряко от данъчната администрация възстановяване на неоснователно начисления и платен ДДС. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че обстоятелството, че синдикът на E-GmbH няма да декларира в Италия дължимия по закон италиански ДДС, може според италианското законодателство да доведе до измама с ДДС в Италия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай като разглеждания в главното производство данъчната администрация трябва да даде приоритет на правото на възстановяване на издателя на фактурата поради коригирането на тази фактура или на „прякото право“ на получателя на фактурата. В това отношение тя иска да се установи дали трябва да се вземе предвид фактът, че обичайната верига за възстановяване не може да бъде следвана поради несъстоятелността на издателя на фактурата и/или хронологичните особености, като например обстоятелството, че към момента на възстановяване на ДДС на издателя на фактурата данъчната администрация е знаела, че последният е в несъстоятелност и следователно е могла да предвиди, че е възможно получателят на фактурата да има „пряко право“ на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-7">
      „1) Има ли право получател, установен в страната, да иска пряко от националната данъчна администрация възстановяване съгласно решение на Съда на Европейския съюз [от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken C‑35/05 (EU:C:2007:167)], когато
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-68" title="page-7">
      a) доставчик, също установен на територията на страната, издава на получателя фактура с начислен национален данък, коятo получателят плаща и съответно доставчикът внася надлежно посочения във фактурата данък,
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-69" title="page-7">
      б) става въпрос за стока или услуга, отразена във фактурата, но получена в друга държава членка,
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-70" title="page-7">
      в) на получателя е отказано приспадане на данък в страната, тъй като липсва законово дължим данък на територията на страната, 
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-71" title="page-7">
      г) вследствие на това доставчикът коригира фактурата, така че да отпадне начисленият национален данък и оттам сумата по фактурата намалява с размера на данъка,
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-72" title="page-7">
      д) искането на получателя спрямо доставчика за връщане не може да бъде удовлетворено, тъй като е открито производство по несъстоятелност срещу имуществото на доставчика,
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-73" title="page-7">
      е) доставчик, който досега не е регистриран в друга държава членка, има възможност да се регистрира по ДДС в тази държава членка, така че, като посочи данъчен номер от тази държава членка, може да издаде фактура на получателя с начислен в тази държава членка данък, която да дава право на получателя на приспадане на ДДС чрез особеното производство по Директива [2008/9]?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-74" title="page-7">
      2) За отговора на този въпрос има ли значение обстоятелството, че националната данъчна администрация възстановява на доставчика данъка въз основа само на коригирането на фактурата, въпреки че доставчикът не е възстановил нищо на получателя, тъй като е открито производство по несъстоятелност срещу имуществото му?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за ДДС, разглеждана в светлината на принципите на ефективност и неутралитет на ДДС, трябва да се тълкува в смисъл, че получателят на доставка може да поиска пряко от данъчната администрация на държавата членка, на чиято територия е установен, да му възстанови ДДС, който той е платил на доставчика, който по погрешка е начислил националния ДДС на тази държава членка вместо дължимия по закон ДДС на друга държава членка и го е превел на данъчните органи на първата държава членка, в случай че тези органи вече са възстановили ДДС на доставчика, който е в производство по ликвидация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред трябва да се припомни, че принципът на неутралност на ДДС, който е в основата на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС, е гарантиран от механизма на правото на приспадане, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност и следователно да гарантира пълната неутралност при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат по принцип на облагане с ДДС (решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA, C‑397/21, EU:C:2022:790, т. 18 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тази предпоставка следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при липсата в Директивата за ДДС на разпоредба относно коригирането от издателя на фактурата на неоснователно фактурирания ДДС държавите членки по принцип са тези, които определят условията, при които може да се коригира този ДДС (решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA, C‑397/21, EU:C:2022:790 т. 19 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да осигурят неутралността на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира всеки неоснователно фактуриран данък, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност (решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA, C‑397/21, EU:C:2022:790, т. 20 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали към настоящото дело е приложима съдебната практика, установена с решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken (C‑35/05, EU:C:2007:167), което се отнася до принципите на неутралитет, ефективност и недопускане на дискриминация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това решение, що се отнася до въпроса дали получател на услуги има право да иска възстановяване на ДДС от доставчика, който неправилно е начислил този данък и който на свой ред може да поиска възстановяването му от данъчния орган, или този получател трябва да може да насочи претенцията си пряко срещу този орган, Съдът постановява, че по принцип система, при която, от една страна, доставчикът, платил по погрешка ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, получателят на услуги може да предяви срещу този доставчик граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Такава система действително позволява на получателя, който е поел тежестта на фактурирания по погрешка данък, да постигне възстановяване на недължимо платените суми (решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C‑35/05, EU:C:2007:167, т. 39).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът добавя, че ако възстановяването на ДДС стане невъзможно или изключително трудно, в частност в случай на неплатежоспособност на доставчика, тези принципи могат да изискват получателят на услуги да може да насочи претенцията си за възстановяване пряко срещу данъчните органи. Така, за да спазят принципа на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуалните способи и правила, за да може получателят да си върне неоснователно фактурирания данък (решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C‑35/05, EU:C:2007:167, т. 41).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се уточни, както самата запитваща юрисдикция посочва в преюдициалното си запитване, че правото на пряко възстановяване на неоснователно начислен ДДС, както произтича от практиката на Съда, се отнася до националния ДДС, който не се дължи в държавата членка, в която е бил начислен и в чийто бюджет е бил внесен (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., HUMDA, C‑397/21, EU:C:2022:790, т. 25). Следователно правото на пряко възстановяване на неоснователно начисления ДДС, от което при определени условия се ползва получателят на фактурата, се отнася до ДДС, получен от съответната държава членка от издателя на фактурата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да е вярно, че спорът по главното производство се отнася до исканията за възстановяване на неоснователно начислен и платен ДДС, трябва да се посочи, че в случая данъчна администрация Х вече е върнала недължимо платения от получателя на услугите ДДС в масата на несъстоятелността на доставчика на услуги.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение съдебната практика, установена с решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken (C‑35/05, EU:C:2007:167), не може да се приложи към случай като разглеждания в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, ако в случай на неоснователно начислен и платен ДДС данъчната администрация, която по искане на доставчика на услуги вече е възстановила ДДС, бе длъжна съгласно установената с решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken (C‑35/05, EU:C:2007:167), съдебна практика, да възстанови този ДДС и на получателя на услугите, то тя би възстановила ДДС два пъти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че когато доставчик по погрешка е начислил и платил ДДС, този ДДС по принцип трябва да бъде възстановен на доставчика. Всъщност правото да се получи възстановяване на данъци, платени в държава членка в нарушение на нормите на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, както са тълкувани от Съда. Следователно съответната държава членка по принцип е длъжна да върне сумите, събрани в нарушение на правото на Съюза. С искането за възстановяване на неоснователно внесен ДДС се упражнява правото да се получи обратно недължимо платеното, чиято цел е да се заличат последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоснователно възложена на оператора, който в крайна сметка фактически я е понесъл. Принципът на неутралност на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС, обаче има за цел да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2020 г., Terracult, C‑835/18, EU:C:2020:520, т. 23—25).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че както в делото, по което е постановено решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken (C‑35/05, EU:C:2007:167), доставчикът на услуги по настоящото дело е в ликвидация, е без значение в случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност произтичащата от това решение съдебна практика няма за цел да постави под въпрос реда на вземанията на кредиторите в рамките на производствата по ликвидация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства несъмнено е вярно, че не може изначално да се изключи възможността купувачът да се окаже в положение, при което би било невъзможно или изключително трудно да предяви граждански иск за издаването на фактура с начислен италиански ДДС срещу синдика, натоварен с ликвидацията на доставчика на услуги, и впоследствие да е принуден да отправи искане за възстановяване пряко до данъчната администрация. Въпреки това, не може да се изисква от данъчната администрация, освен ако не ѝ се възложи прекомерна тежест, да вземе предвид обстоятелството, че в положение като разглежданото в главното производство обичайната верига на възстановяване е сериозно нарушена, дори прекъсната, поради това че доставчикът е в ликвидация, в резултат на което ДДС, който е трябвало му бъде възстановен от данъчната администрация, попада в масата на несъстоятелността и има опасност да не бъде възстановен на купувача.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е също, че борбата с данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби е призната и насърчавана от Директивата за ДДС цел, така че данъчните органи трябва не само да извършват необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС, но и да проверяват данъчните декларации на тези лица, техните отчети и другите относими документи (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C‑80/11 и C‑142/11, EU:C:2012:373, т. 62 и 63 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай обаче да се изисква от германската данъчна администрация да установи дали обстоятелството, че синдикът, натоварен с ликвидацията на доставчика на услуги, няма да декларира в Италия дължимия по закон италиански ДДС, представлява по силата на италианското право измама с ДДС в тази държава членка, надхвърля това, което разумно може да се изисква от национална данъчна администрация с оглед на припомнената в предходната точка цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва също да се припомни, че възможността купувачът или получателят да отправи „пряко“ до данъчната администрация искането си за възстановяване на неоснователно начисления и платен ДДС представлява изключение и че, както следва от цитираната в точка 33 от настоящото решение съдебна практика, това искане може да се отправи само ако събирането на този ДДС от доставчика е невъзможно или изключително трудно, което предполага, че купувачът или получателят не е пропуснал възможността да предяви правата си, преди да се стигне до това положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче е видно от акта за преюдициално запитване, и по-специално от обстоятелствата, изложени от запитващата юрисдикция в текста на първия въпрос, в случая доставчикът, който все още не е регистриран в държавата членка, в която се дължи по закон ДДС, има възможност да се регистрира по ДДС в тази държава членка, така че впоследствие, като посочи данъчен идентификационен номер от тази държава членка, може да издаде фактура на получателя с начислен данък на тази държава членка, която да позволи на получателя да приспадне в нея начисления ДДС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както отбелязва запитващата юрисдикция, в случая, за да не трябва да понася съответните разходи за ДДС, жалбоподателят в главното производство е могъл да предяви граждански иск за издаването на фактура с начислен италиански ДДС срещу синдика по ликвидацията на доставчика на услуги — иск, който той не е предявил. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че Директивата за ДДС, разглеждана в светлината на принципите на ефективност и неутралитет на ДДС, трябва да се тълкува в смисъл, че получателят на доставка не може да иска пряко от данъчната администрация на държавата членка, на чиято територия е установен, възстановяването на платения от него ДДС на доставчика, който погрешно е начислил националния ДДС на тази държава членка вместо дължимия по закон в друга държава членка ДДС и го е превел на данъчните органи на първата държава членка, в случай че тези органи вече са възстановили ДДС на доставчика, който е в производство по ликвидация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-99" title="page-12">
      По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-100" title="page-12">
      Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., разглеждана в светлината на принципите на ефективност и на неутралитет на данъка върху добавената стойност (ДДС)
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-101" title="page-12">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-102" title="page-12">
      получателят на доставка не може да иска пряко от данъчната администрация на държавата членка, на чиято територия е установен, възстановяването на платения от него ДДС на доставчика, който погрешно е начислил националния ДДС на тази държава членка вместо дължимия по закон в друга държава членка ДДС и го е превел на данъчните органи на първата държава членка, в случай че тези органи вече са възстановили ДДС на доставчика, който е в производство по ликвидация.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-103" title="page-12">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: немски.</p>
</body>
</html>
