1

С жалбите си на основание член 263 ДФЕС Република Полша иска по дело T‑200/22 да бъдат отменени решенията на Европейската комисия от 7 и 8 февруари 2022 г., 16 и 31 март 2022 г., а по дело T‑314/22 — решението на Комисията от 16 май 2022 г. (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“), с които Комисията е събрала чрез прихващане дължимите от нея суми като дневна периодична имуществена санкция, наложена от заместник-председателя на Съда в определение от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), за периодите от 20 септември 2021 г. до 17 януари 2022 г., от една страна, и от 18 януари 2022 г. до 3 февруари 2022 г., от друга страна.

Обстоятелствата по спора

Производството пред Съда

2

На 26 февруари 2021 г. Чешката република предявява иск на основание член 259 ДФЕС, с който иска да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза поради разширяването и продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в открития рудник Турув (Полша), разположен в близост до границите на Чешката република и на Федерална република Германия (дело C‑121/21).

3

Успоредно с това Чешката република подава молба за допускане на обезпечение, като иска да се разпореди на Република Полша до постановяване на решението на Съда по съществото на спора да прекрати незабавно дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Турув.

4

С определение от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), заместник-председателят на Съда уважава това искане и задължава Република Полша незабавно и до обявяването на съдебното решение, с което се слага край на производството по дело C‑121/21, да преустанови миннодобивните дейности в този рудник.

5

Тъй като счита, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по определение от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), на 7 юни 2021 г. Чешката република подава нова молба за допускане на обезпечение, с която иска Република Полша да бъде осъдена да заплати периодична имуществена санкция в размер на 5 милиона евро на ден.

6

С отделна молба, подадена в секретариата на Съда на 29 юни 2021 г., Република Полша иска отмяна на определението от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), на основание член 163 от Процедурния правилник на Съда.

7

С определение от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), заместник-председателят на Съда, от една страна, отхвърля молбата на Република Полша за отмяна на определението от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), и от друга страна, налага на последната периодична имуществена санкция в размер на 500 000 евро на ден, платими в полза на Комисията, считано от датата на връчване на Република Полша на това определение до изпълнението от тази държава членка на определението на заместник-председателя на Съда от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420).

По процедурата, довела до приемането на обжалваните решения

8

С писмо от 19 октомври 2021 г. Комисията иска от полските власти да представят доказателства за прекратяването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Турув. В същото писмо тя уточнява, че в случай на непредставяне на такива доказателства ще пристъпи към изпращане, считано от 3 ноември 2021 г. и в края на всеки период от тридесет календарни дни, на искания за плащане в изпълнение на определение от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752).

9

С различни писма, изпратени между 5 ноември 2021 г. и 8 март 2022 г., Комисията иска от Република Полша да заплати различните дължими суми като дневни периодични имуществени санкции.

10

След това Комисията отправя покана до Република Полша да плати посочените суми заедно с лихви за забава и я уведомява, че при неплащане ще пристъпи към събирането им чрез прихващане съгласно член 101, параграф 1 и член 102 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“).

11

С обжалваните решения Комисията уведомява Полша, че пристъпва към прихващане на дълга си от различни вземания на Полша към Съюза. Така събраната чрез прихващане сума като главница възлиза на 68 500 000 евро, което съответства на дневните периодични имуществени санкции, дължими за периода от 20 септември 2021 г. до 3 февруари 2022 г.

Доброволно уреждане на спора и заличаване от регистъра на дело C‑121/21

12

На 3 февруари 2022 г. Чешката република и Република Полша сключват споразумение за прекратяване на спора, по който е образувано дело C‑121/21 (наричано по-нататък „споразумението за доброволно уреждане на спора“).

13

На 4 февруари 2022 г. двете държави членки уведомяват Съда, че се отказват от всякакви претенции по дело C‑121/21 вследствие на постигнатото споразумение за доброволно уреждане на спора. Същия ден полските власти искат от Комисията да прекрати производството по изпълнение на наложените от Съда периодични имуществени санкции, като към искането им е приложен текстът на това споразумение за доброволно уреждане на спора.

14

С определение от 4 февруари 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув) (C‑121/21, непубликувано, EU:C:2022:82), дело C‑121/21 е заличено от регистъра. Определението за заличаване от регистъра е съобщено на Комисията на 8 февруари 2022 г.

15

Същия ден Република Полша подава искане на основание член 163 от Процедурния правилник на Съда за отмяна на определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752).

16

На 11 февруари 2022 г. полските власти отново искат от Комисията да прекрати процедурата по изпълнение на периодичните имуществени санкции и да оттегли първото и второто обжалвано решение поради заличаването на дело C‑121/21 от регистъра на Съда.

17

В отговор на писмата от 4 и 11 февруари 2022 г. Комисията уведомява полските власти на 22 февруари 2022 г., че докато определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), не бъде „отменено“, тя възнамерява да продължи събирането чрез прихващане на дължимите към 3 февруари 2022 г. суми.

18

С определение от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув) (C‑121/21 R, непубликувано, EU:C:2022:408), е отхвърлена молбата на Република Полша за отмяна на определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752).

Искания на страните

19

Република Полша моли Общия съд:

–

да отмени обжалваните решения,

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20

По същество Комисията моли Общия съд:

–

да отхвърли жалбите,

–

да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

От правна страна

21

След изслушване на страните по този въпрос Общият съд съединява настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение в съответствие с член 68, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

22

В подкрепа на жалбите си за отмяна Република Полша изтъква две основания, първото от които е нарушение на член 101, параграф 1 и на член 102 от Финансовия регламент във връзка с член 98 от същия регламент, а второто е нарушение на член 296 ДФЕС, както и на член 41, параграф 2, буква в) и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

По първото основание, с което се твърди нарушение на членове 101 и 102 от Финансовия регламент във връзка с член 98 от същия регламент

23

Република Полша твърди, че като е приела обжалваните решения, Комисията е превишила правомощията си по членове 101 и 102 от Финансовия регламент във връзка с член 98 от същия регламент.

24

В частност Република Полша твърди, че сключването на споразумението за доброволно уреждане на спора и заличаването от регистъра на дело C‑121/21 е довело до прекратяване с обратна сила на действието на постановените по това дело временни мерки. Тя счита, че това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда, съгласно която отмяната на акт, постановена от съда на Съюза, има действие ex tunc и следователно води до премахване с обратна сила на отменения акт от правния ред. Според Република Полша това тълкуване се потвърждава от общите конституционни традиции на държавите членки. Тя добавя, че продължаването на изпълнението на временните мерки, въпреки заличаването на дело C‑121/21 от регистъра, надхвърляло преследваната с тези мерки цел.

25

Освен това Република Полша поддържа, че тъй като временната мярка, постановена в определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), престава да се прилага, сумите, посочени в исканията за плащане, не представляват съществуващо задължение по смисъла на член 98, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент. Следователно Комисията трябвало да отмени установените задължения и да се въздържи от събирането им.

26

Република Полша счита, че ако Комисията би била длъжна да продължи процедурата по събиране въпреки сключването на споразумението за доброволно уреждане на спора и заличаването на дело C‑121/21 от регистъра на Съда, това би възпряло страните да разрешат споровете си по взаимно съгласие. Държавата длъжник би понесла както последиците от споразумението за доброволно уреждане на спора, така и разходите, свързани със събирането на вземането, съответстващо на наложените периодични имуществени санкции.

27

Накрая Република Полша твърди, че член 101, параграф 6 от Финансовия регламент може да се тълкува в смисъл, че отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да отмени установено вземане, като вземе предвид обстоятелствата, настъпили между установяването на вземането и приемането на решението за събиране на дължимите суми.

28

Комисията оспорва доводите на Република Полша.

Предварителни бележки

29

Следва да се отбележи, че Република Полша иска да се установи, че в резултат на заличаването от регистъра на дело C‑121/21 на 4 февруари 2022 г. имуществените последици от временните мерки, постановени по това дело, са отпаднали с обратна сила. Това би довело до несъществуване на задължението и следователно до незаконосъобразност на събирането му съгласно членове 101 и 102 от Финансовия регламент.

30

Преди да се разгледат по същество доводите на Република Полша, следва да се изложат някои съображения относно, от една страна, естеството и целта на периодичните имуществени санкции, свързани с временните мерки, и от друга страна, обхвата на обезпечителното производство по член 279 ДФЕС.

–

По естеството и целта на периодичните имуществени санкции, наложени на основание член 279 ДФЕС

31

Член 279 ДФЕС оправомощава Съда да разпорежда всякакви временни мерки, които счита за необходими, за да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение (определения от 20 ноември 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17 R, EU:C:2017:877, т. 97, и от 27 октомври 2021 г., Комисия/Полша, C‑204/21 R, EU:C:2021:878, т. 19). Съдията по обезпечителното производство по-специално трябва да може да осигури ефикасността на разпореждане, адресирано до някоя от страните на основание член 279 ДФЕС, като вземе всякакви мерки с цел тази страна да спазва задълженията, наложени с определението в обезпечителното производство. Такава мярка може по-специално да наложи заплащането на периодична имуществена санкция в случай на неизпълнение на постановеното разпореждане (вж. в този смисъл определение от 27 октомври 2021 г., Комисия/Полша, C‑204/21 R, EU:C:2021:878, т. 20 и цитираната съдебна практика).

32

Освен това налагането на периодична имуществена санкция, за да се осигури спазването на временните мерки, постановени от съдията по обезпечителното производство, има за цел да гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза, присъщо на правовата държава като ценност, която е закрепена в член 2 ДЕС и на която се основава Съюзът (вж. в този смисъл определение от 20 ноември 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17 R, EU:C:2017:877, т. 102).

33

От това следва, че периодична имуществена санкция, наложена в допълнение към временните мерки, не може да се счита за санкция, а за инструмент с принудителен характер, което двете страни по настоящия спор изрично признават.

34

Така в случая именно с цел „да откаже [Република Полша] да бави изпълнението на [определението]“ от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), заместник-председателят на Съда налага периодична имуществена санкция.

–

По обхвата на обезпечителното производство по член 279 ДФЕС

35

Съгласно член 162, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда временната мярка престава да се прилага след крайния срок, определен с определението, с което е постановена, или, когато такъв срок не е определен, след обявяването на съдебното решение, с което се слага край на производството.

36

Предвид че, както следва от член 160, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда, обезпечителното производство има акцесорен характер по отношение на главно производство, временните мерки, приети в рамките на обезпечителното производство, престават да се прилагат, когато главното производство бъде прекратено, по-специално когато по делото в последното производство е постановено определение за заличаване от регистъра. (вж. в този смисъл определение от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув), C‑121/21 R, EU:C:2022:408, т. 25).

37

Така предвид акцесорния характер на обезпечителното производство спрямо главното производство, определенията от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), и от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), престават да се прилагат, считано от 4 февруари 2022 г. Освен това, в определение от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув) (C‑121/21 R, непубликувано, EU:C:2022:408, т. 26), изрично се посочва, че считано от 4 февруари 2022 г., датата на определението за заличаване на дело C‑121/21 от регистъра на Съда, Република Полша вече не е длъжна да преустанови незабавно дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Турув. След като тази временна мярка вече не е валидна, осъждането на тази държава членка да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 500 000 евро на ден до прекратяването на тези дейности трябва да се счита за отпаднало, считано от тази дата.

38

Доводите на Република Полша следва да се разгледат в светлината на тези съображения.

По последиците от заличаването от регистъра на делото в главното производство по отношение на съществуването на дълга на Република Полша

39

С обжалваните решения се извършва прихващане на дължимите от Република Полша суми като дневна периодична имуществена санкция, наложена от заместник-председателя на Съда в неговото определение от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), за периода от 20 септември 2021 г. до 3 февруари 2022 г. По-специално Комисията уточнява, че докато това определение не бъде „отменено“, тя е длъжна да го изпълни за периода от 20 септември 2021 г. до 3 февруари 2022 г. включително.

40

В това отношение следва да се констатира, първо, че определението от 4 февруари 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув) (C‑121/21, непубликувано, EU:C:2022:82), не споменава нито временните мерки, предвидени в определението от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), нито дневната периодична имуществена санкция, наложена на основание член 279 ДФЕС. Второ, искането на Република Полша за отмяна на определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), е отхвърлено. Трето, от точка 26 от определението от 19 май 2022 г., Чешка република/Полша (Рудник Турув) (C‑121/21 R, непубликувано, EU:C:2022:408), изрично следва, че осъждането на Република Полша да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 500 000 евро на ден до преустановяването на тези дейности трябва да се счита за отпаднало, считано от 4 февруари 2022 г. С други думи, дневната периодична имуществена санкция, наложена от заместник-председателя на Съда в определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), престава да поражда действие, считано от 4 февруари 2022 г.

41

Следователно дневната периодична имуществена санкция е била в сила в периода между датата на връчване на определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), и датата на заличаване от регистъра на дело C‑121/21.

42

От това следва, че макар заличаването от регистъра на делото по главното производство да е повлияло на действието на периодичната имуществена санкция, противно на твърденията на Република Полша то не е довело до погасяване на задължението на последната да плати дължимата като периодична имуществена санкция сума. Възприемането на различен извод би означавало отклонение от целта на периодичната имуществена санкция, която е да се гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза, присъщо на правовата държава като ценност, закрепена в член 2 ДЕС (вж. т. 32 по-горе).

43

Нито един от доводите на Република Полша не може да обори този извод.

44

На първо място, що се отнася до прилагането по аналогия на цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика относно последиците от отмяната на акт от съда на Съюза, налага се изводът, че тя не е приложима в случая, тъй като определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), не подлежи на обжалване и следователно не може да бъде отменено с обратна сила.

45

На второ място, що се отнася до довода, че в повечето национални правни системи разпоредените до постановяване на окончателно решение обезпечителни мерки се прекратяват с обратна сила, когато главното производство стане безпредметно, следва да се приеме, че препращането към националните процесуални норми е неотносимо, доколкото законосъобразността на обжалваните решения трябва да се преценява единствено с оглед на разпоредбите на правото на Съюза. Както впрочем признава самата Република Полша, процесуалните норми на държавите членки не са задължителни за юрисдикциите на Съюза.

46

При всички положения, дори да се приеме, че в някои национални правни системи постановените обезпечителни мерки до постановяването на окончателно решение престават да пораждат действие с обратна сила, когато главното производство стане безпредметно, тази констатация не е достатъчна, за да се установи, че тези процесуални норми са част от общите конституционни традиции на държавите членки и на това основание биха могли да бъдат част от правния ред на Европейския съюз като източник на право.

47

На трето място, що се отнася до довода на Република Полша, че продължаването на прилагането на временните мерки, въпреки заличаването от регистъра на дело C‑121/21, би надхвърлило единствената цел на тези мерки, а именно да се гарантира ефикасността на решението по същество, следва да се отбележи, че в настоящия случай, противно на твърденията на Република Полша, наложените на основание член 279 ДФЕС периодични имуществени санкции имат за цел не само да гарантират ефикасността на решението по същество, но и да осигурят спазването на временните мерки, разпоредени с определението от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), както и да откажат Република Полша да бави изпълнението на това определение.

48

Приемането на доводите на Република Полша би обезсмислило механизма на наложената по член 279 ДФЕС периодична имуществена санкция, тъй като би означавало да се приеме, че задължената страна, в случая Република Полша, съзнателно не изпълнява задължението си да изпълни временните мерки, постановени в обезпечително производство до приключването на главното производство, и така накърнява ефективността на правото на Съюза.

49

На четвърто място, доводът на Република Полша, че изпълнението на периодичните имуществени санкции прави по-малко привлекателно сключването на споразумение за доброволно уреждане на спор и по този начин възпрепятства развитието на добросъседските отношения, не може да бъде приет. Всъщност следва да се констатира, че целта на периодичните имуществени санкции, свързани с временни мерки, не е да се насърчи доброволното уреждане на спора или добросъседските отношения, а да се осигури спазването на временните мерки, както бе установено в точка 47 по-горе. Важно е също да се отбележи, че сключването на споразумението за доброволно уреждане на спора и заличаването от регистъра на дело C‑121/21 са имали благоприятни последици за Република Полша в смисъл, че дневните периодични имуществени санкции са престанали да текат на 4 февруари 2022 г., а не на датата на постановяване на решение на Съда по дело C‑121/21.

50

На пето място, не може да се приеме доводът на Република Полша, изведен от член 101, параграф 6, първа алинея от Финансовия регламент. Съгласно тази разпоредба „[о]тговорният разпоредител с бюджетни кредити може да отмени установено вземане изцяло или частично“. Следователно Комисията не е задължена да отмени установено вземане. Следва също така да се отбележи, че в случая са изпълнени условията за събиране чрез прихващане. Отговорният разпоредител с бюджетни кредити на Комисията действително е проверил съществуването на задължението на Република Полша и е определил неговия размер.

51

От това следва, че не е налице нарушение от страна на Комисията на членове 101 и 102 от Финансовия регламент във връзка с член 98 от същия регламент.

52

Поради това първото основание следва да се отхвърли по същество.

По второто основание, изведено от нарушение на член 296 ДФЕС, на член 41, параграф 2, буква в) и на член 47 от Хартата на основните права

53

Република Полша твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС. Тя поддържа, че обжалваните решения не ѝ позволяват да разбере причините, поради които Комисията е продължила процедурата по събиране чрез прихващане въпреки сключването на споразумението за доброволно уреждане на спора и заличаването от регистъра на дело C‑121/21.

54

Република Полша добавя, че обжалваните решения не са част от практиката на Комисията, тъй като до този момент тя никога не била събирала периодични имуществени санкции на основание член 279 ДФЕС. Поради това обжалваните решения изисквали изрично мотивиране. Освен това според Република Полша обжалваните решения не посочвали правното основание, оправомощаващо Комисията да пристъпи към събиране на дневните периодични имуществени санкции, наложени с определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), въпреки че това определение е престанало да действа. Освен това Република Полша подчертава, че съществува тясна връзка между задължението за мотивиране, от една страна, и основното право на ефективна съдебна защита и правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 47 от Хартата на основните права, от друга страна.

55

Комисията оспорва доводите на Република Полша.

56

Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС и от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права мотиви на актовете на институциите на Съюза трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издаваща акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати от акта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение от 10 март 2016 г., HeidelbergCement/Комисия, C‑247/14 P, EU:C:2016:149, т. 16 и цитираната съдебна практика).

57

Задължението да се посочи правното основание на акт е свързано със задължението за мотивиране (вж. решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 38 и цитираната съдебна практика).

58

Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 29 и цитираната съдебна практика).

59

Когато става въпрос за решение за прихващане на вземания, мотивите трябва да позволяват да се определят точно вземанията, които се прихващат, без да е необходимо мотивите, изложени по-рано при установяването на всяко от тези вземания, да се повтарят в акта за прихващане (вж. решение от 6 октомври 2015 г., Technion и Technion Research IsraDevelopment Foundation/Комисия, T‑216/12, EU:T:2015:746, т. 98 и цитираната съдебна практика).

60

Въпросът дали е изпълнено задължението за мотивиране по принцип следва да се преценява с оглед на информацията, с която жалбоподателите разполагат най-късно към момента на подаване на жалбата. Следователно мотивите не могат да бъдат изразени за първи път и впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2017 г., European Dynamics Luxembourg и др./Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз, T‑392/15, EU:T:2017:462, т. 74 и цитираната съдебна практика).

61

Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали обжалваните решения са достатъчно мотивирани.

62

В това отношение следва да се отбележи, че към датата на подаване на жалбите по дела T‑200/22 и T‑314/22, съответно на 19 април и 25 май 2022 г., Република Полша е била запозната с писмото от 22 февруари 2022 г., изпратено ѝ в отговор на писмата ѝ от 4 и 11 февруари 2022 г. (вж. т. 17 по-горе).

63

В съответствие с посочената в точка 60 по-горе съдебна практика изпълнението от страна на Комисията на задължението ѝ за мотивиране следва да се прецени с оглед на обжалваните решения и на писмото от 22 февруари 2022 г.

64

В случая, на първо място, е важно да се констатира, че с оглед на обжалваните решения Република Полша е могла да определи с точност прихващаните вземания. Всъщност към тези решения е приложен документ, съдържащ изчисляването на прихващането и на лихвите за забава. Освен това следва да се отбележи, че обжалваните решения съдържат посочване на правното им основание, в случая членове 101 и 102 от Финансовия регламент.

65

На второ място, противно на твърденията на Република Полша, писмото от 22 февруари 2022 г. ѝ позволява да разбере причините, поради които Комисията е решила да продължи изпълнението на плащането, произтичащо от определянето на дневните периодични имуществени санкции, наложени с определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), въпреки сключването на споразумението за доброволно уреждане на спора и заличаването на дело C‑121/21 от регистъра на Съда. В това писмо Комисията изразява намерението си да продължи събирането чрез прихващане на дължимите суми до 3 февруари 2022 г., тъй като срокът на временната мярка, наложена с определението от 21 май 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:420), е изтекъл на 4 февруари 2022 г., а въз основа на представените ѝ от Република Полша документи Комисията не може да се увери, че мерките за изпълнение на това определение са били приети. Комисията допълва, че докато определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752), не бъде „отменено“, тя е длъжна да го изпълни за периода от 20 септември 2021 г. до 3 февруари 2022 г. включително.

66

На трето място, що се отнася до довода на Република Полша, че при липсата на предходна практика на Комисията обжалваните решения е трябвало да бъдат мотивирани изрично, следва да се припомни, както е посочено в точка 65 по-горе, че причините, обосноваващи събирането чрез прихващане на дължимите към 3 февруари 2022 г. суми въпреки заличаването на дело C‑121/21 от регистъра на Съда, са достатъчно ясни от писмото от 22 февруари 2022 г.

67

Ето защо следва да се приеме, че обжалваните решения, разглеждани по-специално в светлината на писмото от 22 февруари 2022 г., дават възможност на Република Полша да се запознае с причините, поради които Комисията, въпреки заличаването на дело C‑121/21 от регистъра на Съда, е продължила изпълнението на плащането, произтичащо от определянето на дневните периодични имуществени санкции, наложени с определението от 20 септември 2021 г., Чешка република/Полша (C‑121/21 R, EU:C:2021:752).

68

Доколкото обжалваните решения са достатъчно мотивирани, доводът на Република Полша, че съществува тясна връзка между задължението за мотивиране и основното право на ефективна съдебна защита и правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 47 от Хартата, е неотносим.

69

С оглед на гореизложеното трябва да се отхвърли второто основание, а следователно и жалбите в своята цялост.

По съдебните разноски

70

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

71

Тъй като Република Полша е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията, в съответствие с исканията на последната.

1)

Съединява дела T‑200/22 и T‑314/22 за целите на съдебното решение.

2)

Отхвърля жалбите.

3)

Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.