<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-272/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0272</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:679">EU:C:2019:679</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Н. Saugmandsgaard Øe — Дело C‑272/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Verein für Konsumenteninformation</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190905">5 септември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑272/18</HT></P><P>Verein für Konsumenteninformation</P><P>срещу</P><P>TVP Treuhand- und Verwaltungsgesellschaft für Publikumsfonds mbH &amp; Co. KG</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо право</KEYWORD><KEYWORD>Фидуциарни договори, сключени между потребители с обичайно местопребиваване в една държава и установен в друга държава търговец, с предмет управление на дялови участия в командитни дружества, за които се прилага правото на втората държава</KEYWORD><KEYWORD>Римска конвенция за приложимото право към договорните задължения</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 593/2008</KEYWORD><KEYWORD>Изключени области</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания</KEYWORD><KEYWORD>Защитни норми в областта на потребителските договори</KEYWORD><KEYWORD>Изключени договори</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 4 от Римската конвенция и член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008</KEYWORD><KEYWORD>Договор за доставка на услуги, при който услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори —Неравноправност на клауза за избор на приложимо право, посочваща за приложимо правото по седалището на доставчика на услуги</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Verein für Konsumenteninformation (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>VKI<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), установено в Австрия сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>По смисъла на Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090423">23 април 2009 година</DATE> относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="110" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2009">ОВ L 110, 2009 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> срещу TVP Treuhand- und Verwaltungsgesellschaft für Publikumsfonds mbH &amp; Co. KG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>TVP<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), дружество със седалище Хамбург (Германия), като моли да се забрани на това дружество да използва определени договорни клаузи в търговските си отношения с потребители с местопребиваване в Австрия. Тези клаузи се съдържат във фидуциарни договори с предмет управление на дялови участия в установени в Германия фондове за недвижими имоти от затворен тип, учредени под формата на командитни дружества. Една от тези клаузи е клауза за избор на приложимо право, която посочва за приложимо германското право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) си поставя въпроси за съвместимостта на тази клауза за избор на приложимо право с Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Директивата за неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE>, в частност предвид тълкуването на тази директива от Съда в решение Verein für Konsumenteninformation<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE> (С‑191/15, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VKI/Amazon<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:612">EU:C:2016:612</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Отговорът на тези питания зависи по-конкретно от това дали австрийското право би било приложимо към спорните фидуциарни договори, ако нямаше избрано приложимо право, или напротив, такова би било германското право. Отговорът на този въпрос пък зависи от тълкуването на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="266" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1980">ОВ L 266, 1980 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; публикувана на български език в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2007">ОВ L 347, 2007 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Римската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</P></NOTE> и на Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="87" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 87</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък „Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>). Приложими ratione temporis в главното производство са и Римската конвенция, и Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (вж. т. 9 от настоящото заключение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Ето защо тази юрисдикция поставя на Съда редица въпроси, с които цели, <HT TYPE="ITALIC">най-напред</HT>, да се определи дали тези фидуциарни договори повдигат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, въпроси, които са изключени от материалното приложно поле на Римската конвенция и на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, доколкото посочените договори се отнасят до командитни дялови участия и са тясно свързани с дружествените договори на съответните командитни дружества. Ако се предположи, че това не е така, въпросите ѝ целят, <HT TYPE="ITALIC">по-нататък</HT>, да се изясни дали посочените договори са изключени от приложното поле на предвидените в тези актове защитни норми в областта на потребителските договори, поради това че по силата на тези договори услугите се предоставят на потребителите изключително извън Австрия. <HT TYPE="ITALIC">Накрая</HT>, упоменатите въпроси се отнасят до съвместимостта на спорната клауза за избор на приложимо право с Директивата за неравноправните клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще обясня защо според мен приложимото право към фидуциарни договори като разглежданите в главното производство трябва да се определя в съответствие с нормите на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Също така ще посоча причините, поради които смятам, че такива договори, при които услугите трябва да се предоставят в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя от разстояние — от територията на друга държава, попадат в обхвата на предвидените в тези актове защитни норми в областта на потребителските договори. Накрая ще покажа, че клауза за избор на приложимо право като включената в спорните договори е неравноправна, доколкото не информира потребителя, че въпреки този избор той се ползва със закрилата, която му предоставят императивните разпоредби на правото на държавата по обичайното му местопребиваване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Римската конвенция</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 от Римската конвенция е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Приложно поле на конвенцията<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и параграфи 1 и 2 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат към договорните задължения при всяка ситуация, съдържаща колизия между правото на различни държави.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Те не се прилагат за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>въпроси, уреждани от правото на търговските дружества, сдруженията или юридическите лица, такива като учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или прекратяване на търговските дружества, сдруженията или юридическите лица, както и лична законова отговорност на членовете и на органите за задълженията на търговското дружество, сдружението или юридическото лице;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 5 от Римската конвенция е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият член се прилага по отношение на договорите, чийто предмет е предоставянето на стоки или услуги на лице (потребител), за ползване, което може да се счете, че излиза извън неговото професионално занятие или дейност, или договор за кредитиране на такова предоставяне.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Независимо от разпоредбите на член 3, направеният избор на право от страните по договора не може да има за резултат лишаването на потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните правни норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>ако сключването на договора е било предшествано в тази държава от специално предложение към потребителя или от реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими от негова страна стъпки за сключване на договора,</P></ITEM></LIST><P>или</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>ако другата страна по договора с потребителя или неин представител е получила в тази държава поръчка от потребителя,</P></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от разпоредбите в член 4, при липса на избор в съответствие с член 3 договорите, за които се прилага настоящият член, се уреждат от правото на страната, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване, ако договорите са сключени при обстоятелствата, описани в параграф 2 от настоящия член.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият член не се прилага за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>договори за предоставяне на услуги, когато услугите следва да се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която е неговото обичайно местопребиваване.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и параграфи 1 и 2 от него гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага, в ситуации на стълкновение на закони, за договорни задължения от граждански и търговски характер.</ALINEA><ALINEA>Той не се прилага, в частност, за данъчни, митнически или административни въпроси.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>От приложното поле на настоящия регламент са изключени:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството или юридическото лице;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 6 от този регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Потребителски договори<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>потребителят<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>професионалистът<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>и договорът попада в обхвата на тази дейност.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако изискванията на параграф 1, буква а) или б) не са изпълнени, приложимото право към договор между потребител и професионалист се определя съгласно членове 3 и 4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> заменя Римската конвенция. Съгласно член 28 този регламент се прилага за договори, сключени на и след <DATE ISO="20091217">17 декември 2009 г.</DATE> Безспорно е, че разглежданият в главното производство иск за преустановяване на нарушение засяга както договори, сключени преди тази дата, така и договори, които са сключени или ще бъдат сключени след нея, поради което и двата правни акта са приложими ratione temporis.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директивата за неравноправните клаузи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Дружеството МРС Münchmeyer Capital AG Hamburg (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>МРС<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) създава и предлага на пазара фондове за недвижими имоти от затворен тип, учредени под формата на командитни дружества по германското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>За повече обяснения вж. бележка под линия 9 от настоящото заключение.</P></NOTE>. TVP е изцяло притежавано дъщерно дружество на МРС и е управител и командитист учредител на въпросните дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>От самото начало тези фондове са замислени така, че частни и институционални инвеститори да могат да придобиват в тях дружествени дялове като командитисти. Съответно дружествените договори на командитните дружества, които формират посочените фондове, предоставят на TVP, в качеството му на управител и командитист учредител, правомощието да приема други командитисти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>За тази цел друго дъщерно дружество на МРС е натоварено със задачата да набира потенциални инвеститори. Проспектите за дяловите участия в създадените от МРС фондове се разпространяват по-специално (а в някои случаи и изключително) в Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Заинтересованите инвеститори могат да поемат дялове от тези фондове в частност като подадат до TVP декларация за присъединяване под формата на предложение за сключване на фидуциарен договор (Treuhandvertrag). Сумата, съответстваща на дела, следва да се внесе по една от доверителните сметки (Treuhandkonten), открити за тази цел в австрийски банки. По този начин инвеститорите участват в тези фондове непряко като фидуцианти — с посредничеството на TVP, което действа като фидуциарен собственик на техните командитни дялове. Така това дружество упражнява от свое име, но за сметка на въпросните инвеститори техните права във връзка с дяловите им участия. То им прехвърля изплатените дивиденти и другите финансови придобивки, които произтичат от дяловете. TVP също така предава на инвеститорите предоставяната му от фонда информация за извършваната дейност. За всички тези услуги TVP получава фиксирано възнаграждение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Така сключваните с TVP фидуциарни договори съдържат по-конкретно следната клауза (или неин еквивалент):</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Фидуциарният договор се урежда от правото на Федерална република Германия. Място на изпълнение е мястото по седалището на фидуциара и съдилищата на това място са компетентни по всички спорове относно настоящия договор или относно сключването му, доколкото законът допуска такава уговорка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE> VKI предявява иск за преустановяване на нарушение пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), с който иска да се забрани на TVP да използва в търговските си отношения с потребителите с местопребиваване в Австрия определени клаузи от общите условия към сключваните от него фидуциарни договори и/или от стандартизираните бланкови договори, използвани за тази цел, в частност по съображение, че те са неравноправни по смисъла на Директивата за неравноправните клаузи и по смисъла на австрийското право, с което е транспонирана тази директива. Освен това VKI моли за разрешение да публикува съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Искът на VKI е насочен в частност срещу клаузата за мястото на изпълнение на фидуциарните услуги и приложимото към фидуциарните договори право, възпроизведена в точка 15 от настоящото заключение. Във връзка с това VKI изтъква, че по-конкретно съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2007">ОВ L 199, 2007 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък „Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>).</P></NOTE> законосъобразността на оспорените клаузи би трябвало да се преценява не според приложимото към тези договори право, а по lex loci damni, тоест австрийското право. Това право бездруго било приложимо и по силата на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>TVP моли предявеният от VKI иск да бъде отхвърлен. Според това дружество съгласно разпоредбите на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> законосъобразността на спорните клаузи би трябвало да се преценява от гледна точка на германското право, избрано за приложимо по отношение на фидуциарните договори. Освен това тези договори и дружествените договори на съответните командитни дружества били дотолкова преплетени, че към първите задължително трябвало да се прилага същото право като към вторите, тоест отново германското право. Освен това TVP предоставяло всички предвидени в договорите услуги в Германия, а в Австрия нямало нито клон, нито място на стопанска дейност, нито дори персонал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE> Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) уважава иска на VKI. Като прилага австрийското право, този съд задължава TVP да преустанови използването на визираните с иска клаузи, в това число клаузата за избор на приложимо право, в търговските си отношения с потребителите с местопребиваване в Австрия. Той уважава и искането за публикуване на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE> Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) отменя решението на Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) и връща делото на този съд за ново разглеждане и решаване. Като се позовава на решение VKI/Amazon, въззивният съд по-специално приема, че преценката на действителността на спорната клауза за избор на приложимо право следва да се извърши от гледна точка на германското право, но че в съответствие с това право подобна клауза е неравноправна, доколкото подвежда потребителя, като оставя у него впечатлението, че само германското право е приложимо към договора, без да го информира, че по силата на разпоредбите на Римската конвенция и на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> той се ползва и от закрилата, която му предоставят императивните разпоредби на правото на държавата по обичайното му местопребиваване, в случая австрийското право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Както VKI, така и TVP обжалват това определение пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд). При тези условия посочената юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>1)</NO.P><TXT>Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директивата за неравноправните клаузи] да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:</TXT><P>Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие? Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> или Римската конвенция?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на третия въпрос:</TXT><P>Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка? Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> или Римската конвенция?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване от <DATE ISO="20180328">28 март 2018 г.</DATE> постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20180420">20 април 2018 г.</DATE> Писмени становища представят VKI, TVP и Европейската комисия. Същите страни се представляват в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на <DATE ISO="20190227">27 февруари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Контекстът на иска за преустановяване на нарушение, предявен в случая от VKI срещу TVP, е свързан с дяловите участия, които частни инвеститори с местопребиваване в Австрия придобиват във фондове за недвижими имоти от затворен тип, учредени под формата на командитни дружества съгласно германското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>От становището на VKI следва, че фондовете от затворен тип като създадените от МРС набират капитал чрез издаване и продажба на дялове от капитала на учредени за тази цел дружества, за да го инвестират в недвижими имоти, като целта е генериране на доходи от отдаването под наем и продажбата на въпросните имоти. Инвеститорите могат да записват дялове само в ограничен период от време. След набирането на необходимия капитал фондът се затваря и повече не издава нови дялове. Обратното изкупуване от фонда на първоначално издадените дялове е или невъзможно, или обвързано със стриктни условия. Фондовете от този вид са особено разпространени в Германия (по тези въпроси вж. заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>E. Friz</NAME.CASE>, <NO.CASE>С‑215/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:522">EU:C:2009:522</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната библиография). VKI посочва още, че след 2002 г. около <FT TYPE="NUMBER">16000</FT> австрийски потребители сключват фидуциарни договори с TVP, за да придобият дялово участие във фондовете на МРС.</P></NOTE>. По-точно, като подписват заявление за присъединяване към тези фондове, инвеститорите не придобиват <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> участие в капитала на тези дружества. В действителност те поверяват размера на дяловото си участие на TVP, което е управител и командитист учредител на тези дружества, и подписват с него фидуциарни договори (Treuhandverträge) с предмет управлението на тези дялови участия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Безспорно е, че инвеститорите са можели по свой избор и да участват пряко като съдружници командитисти в дружествата, които формират фондовете, и да бъдат вписани в германския търговски регистър. В главното производство обаче не става дума за тази хипотеза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тук следва накратко да се припомни, че при сделките от вида Treuhand (с този термин се обозначава институтът в германското право, който е сроден с фидуцията (fiducie) във френското право) едно лице, наричано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>фидуциант<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (Treugeber), прехвърля собствеността върху свои активи на друго лице, наричано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>фидуциар<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> (Treuhänder), което е длъжно да държи тези активи отделно от своето имущество и да ги управлява с определена цел в полза на даден бенефициер (който може да е фидуциантът, а може и да е трето лице). Като собственик на прехвърлените активи фидуциарът действа <HT TYPE="ITALIC">от свое име</HT>, но <HT TYPE="ITALIC">за сметка</HT> на бенефициера<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Германският и френският институт на фидуцията (съответно Treuhand и fiducie) са сходни с института на доверителната собственост (trust) в държавите на общото право (common law) (за сравнителноправен анализ вж. <HT TYPE="ITALIC">Braun</HT>, A. et <HT TYPE="ITALIC">Swadling</HT>, W. Chapter six — Management: Trust, Treuhand and Fiducie.— In: Van Erp, S. et Akkerman<HT TYPE="ITALIC">s</HT>, B, Cases, Materials and Text on Property Law. Ius commune casebooks for the common law of Europe, Hart Publishing, 2012, 553—615). Член 1, параграф 2, буква ж) от Римската конвенция и член 1, параграф 2, буква з) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> обаче изключват от материалното приложно поле на тези актове учредяването на <HT TYPE="ITALIC">доверителна собственост</HT> и отношенията между учредители, <HT TYPE="ITALIC">доверителни собственици</HT> и бенефициери. Това изключение обаче априори не е приложимо в главното производство. Всъщност от доклада относно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, съставен от Марио Джулиано, преподавател в Миланския университет, и Пол Лагард, преподавател в университета <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Париж I<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="282" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1980">ОВ С 282, 1980 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък „докладът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>), следва, че по принцип това изключение се отнася единствено за доверителната собственост в общото право (trust) и не обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>сходните институти на континенталното право<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (вж. стр. 13 от доклада). Във всеки случай, доколкото въпросът за приложимостта на посоченото изключение не е поставен от запитващата юрисдикция и не е повдиган пред Съда, няма да се спирам на него в настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Чрез спорните фидуциарни договори TVP, което е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>пряк<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> съдружник командитист във въпросните командитни дружества, съответно управлява притежаваните от него дялове в тези дружества от свое име, но за сметка на множество инвеститори, които са едновременно фидуцианти и бенефициери по фидуциарните сделки с тези дялове. По този начин въпросните инвеститори <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>участват непряко<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> (за да използвам израза на запитващата юрисдикция) в посочените дружества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Запитващата юрисдикция не дава повече подробности как са оформени правно въпросните инвестиции.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С иска за преустановяване на нарушение, предявен от VKI срещу TVP, се оспорва законосъобразността на отделни клаузи, включени в тези фидуциарни договори (или по-точно в общите условия към тези договори и в стандартизираните бланкови договори, използвани за тази цел). VKI по-специално изтъква, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи. Тъй като седалището на TVP се намира в Германия, а VKI защитава интересите на потребителите с местопребиваване в Австрия, възниква въпросът кое е приложимото право за този иск.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В решение VKI/Amazon Съдът по същество постановява, че приложимото право към иск за преустановяване на нарушение, насочен срещу използването на незаконосъобразни, както се твърди, договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, трябва да се определи в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Ще припомня, че искът за преустановяване на нарушение се основава на извъндоговорно задължение, доколкото между търговеца и сдружението за защита на потребителите няма сключен договор. В това отношение член 6, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> предвижда, че правото, приложимо към извъндоговорни задължения, произтичащи от действие на нелоялна конкуренция, е правото на държавата, в която са засегнати или е вероятно да се засегнат конкурентни отношения или колективните интереси на потребители. В решение VKI/Amazon (т. 42) Съдът приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>нелоялна конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по смисъла на тази разпоредба обхваща използването на неравноправни клаузи от общите условия за продажба, тъй като може да засегне колективните интереси на потребителите като съсловие и следователно да окаже влияние върху условията на конкуренцията на пазара.</P></NOTE>. За сметка на това въпросът за неравноправността на дадена договорна клауза попада в обхвата на приложимото към договора право, което по принцип се определя в съответствие с Римската конвенция или Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. в този смисъл решение VKI/Amazon, т. 35—60.</P></NOTE>. Затова за произнасянето по иска, предявен в случая от VKI срещу TVP, е необходимо да се определи кое е приложимото право към спорните фидуциарни договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В това отношение TVP се позовава на включената в тези договори клауза за избор на приложимо право, която посочва за приложимо германското право, тоест правото на държавата по собственото му седалище и по седалището на командитните дружества. VKI обаче повдига възражение за неравноправност на тази клауза. Всъщност в решение VKI/Amazon Съдът приема, че подобна клауза може да подведе потребителя, ако не го информира, че въпреки избраното приложимо право той се ползва — в съответствие с предвидените в Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> защитни правила в областта на потребителските договори — със закрилата, която му предоставят императивните разпоредби на правото на държавата по обичайното му местопребиваване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точки 83—90 от настоящото заключение.</P></NOTE>. TVP възразява, че тази съдебна практика не е относима към случая в главното производство. Всъщност спорната клауза за избор на приложимо право била чисто декларативна: разглежданите в главното производство фидуциарни договори при всички положения се уреждали от германското право, приложимото право към въпросните дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В този контекст с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали тези фидуциарни договори са изключени от материалното приложно поле на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, както твърди TVP, по силата на изключението по член 1, параграф 2, буква д) от Конвенцията и по член 1, параграф 2, буква е) от Регламента, отнасящо се до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, и ако е така, в каква степен са изключени. На първо място ще се спра на тези проблеми (раздел А).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В случай че спорните фидуциарни договори попадат в материалното приложно поле на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, с третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се определи дали тези договори попадат под действието на защитните норми в областта на потребителските договори, съдържащи се в член 5 от Конвенцията и в член 6 от Регламента. По-точно, тя поставя въпроса за обхвата на изключението по параграф 4 от тези два члена, на което се позовава TVP и което гласи, че тези защитни норми не се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>. За удобство ще разгледам тези въпроси заедно и на второ място (раздел Б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Накрая ще завърша това заключение с анализ на втория въпрос на запитващата юрисдикция, който се отнася до това дали спорната клауза за избор на приложимо право е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи (раздел В).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно неприложимостта на изключението, отнасящо се до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, обхваща договорни задължения, произтичащи от фидуциарен договор с предмет управление на дялово участие в командитно дружество, по-специално когато има преплитане между този договор и дружествения договор на посоченото дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Римската конвенция и Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> се прилагат, както е предвидено в член 1, параграф 1 от тях, за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>договорни задължения<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>договорно задължение<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на тези актове означава правно задължение, което е поето доброволно от едно лице спрямо друго. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Приложимото към такива задължения право по принцип следва да се определя съгласно стълкновителните норми, предвидени в тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от тези актове обаче изрично изключва определени области от приложното им поле. В частност в съответствие с член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> тези актове не се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Следователно приложимото право по подобни въпроси следва да се определя съгласно националните стълкновителни норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Независимо кое е приложимото право, обстоятелството дали спорните фидуциарни договор повдигат въпроси, уреждани от дружественото право, също може да има последици по същество за възможността на VKI да се позовава на правилата, забраняващи неравноправните клаузи. Всъщност, подобно на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, Директивата за неравноправните клаузи не се прилага към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>дружествени договори и устави на дружества<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, както е посочено в десето съображение от нея.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Безспорно е, че общо погледнато, фидуциарният договор създава между страните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>договорни задължения<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, попадащи в материалното приложно поле на Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Фидуциарните договори, до които се отнася в случая искът на VKI срещу TVP, обаче се отличават, от една страна, с това, че предметът им е управлението на дялови участия в командитни дружества, и от друга страна, с това, че е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>преплитане<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> — за да използвам израза на запитващата юрисдикция — между тези договори и дружествените договори на въпросните дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване и от представените пред Съда становища следва, че това преплитане се състои във факта, че възможността на инвеститорите да сключат фидуциарен договор с TVP и да участват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>непряко<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> в командитните дружества като фидуцианти, е предвидена в дружествените договори на тези дружества. Освен това дружествените договори предвиждат фидуциантите да бъдат третирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>преки<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> съдружници командитисти в отношенията със съответното дружество и в отношенията с останалите съдружници, с които имат едни и същи задължения (включително участието в капитала и в загубите) и едни и същи права (включително правото на дивидент и правото на глас). Дори възнаграждението на TVP за фидуциарните услуги било предвидено в дружествените договори и се изплащало не от фидуциантите, а от командитните дружества. Също така спорните фидуциарни договори на много места препращали към дружествените договори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Следователно въпросът е дали поради тези особености приложимото право към договорните задължения, произтичащи от фидуциарните договори, трябва да се определи съгласно стълкновителните норми на националното право в съответствие с изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, предвидено в член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и в член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>VKI твърди, че не трябва. Фидуциарните договори установявали единно правоотношение между фидуциантите и TVP, което се уреждало не от дружественото, а от облигационното право. Фидуциантите нямали качеството съдружник, каквото притежавали само лицата, вписани като съдружници в германския търговски регистър. Фидуциантите нямали пряко правоотношение с тези дружества, нито със съдружниците в тях. По-конкретно, за разлика от всеки съдружник, фидуциантите не можели да противопоставят пряко на дружеството правото си на глас и правото си на дивидент. Те можели само да искат от TVP да им прехвърля дивидентите, които е получило в качеството си на съдружник, и да упражнява правото си на глас по определен начин за тяхна сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Обратно, TVP твърди, че щом имат същите права и задължения като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>преките<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> съдружници, фидуциантите са пряко обвързани с командитните дружества и от гледна точка на дружественото право трябва да се смятат за съдружници (или квазисъдружници) във вътрешните отношения в тези дружества. Между фидуциантите и дружествата и съдружниците в тях съществувало пряко отношение. По-конкретно, фидуциантите можели пряко да противопоставят на дружествата правото си на глас и правото си на дивидент. Включването на TVP като фидуциар служело само за да облекчи административните формалности във връзка с вписването, свързани с качеството съдружник на фидуциантите, и да улесни вътрешното управление на посочените дружества. Правоотношението между фидуциантите и TVP също спадало към областта на дружественото право. Затова фидуциарните договори били неразделно свързани с дружествените договори на командитните дружества. Съществувало едно единно правоотношение, което обхващало дружеството, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>преките<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> съдружници, фидуциара и фидуциантите и изцяло попадало в хипотезата на изключението, предвидено в член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>В това отношение TVP се позовава на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), че при тясно преплитане между фидуциарен договор относно дружествен дял и дружествения договор на съответното дружество фидуциантът трябва да се смята за съдружник. Приложимото към дружествения договор дружествено право урежда и фидуциарния договор, когато фидуциантът е здраво и пряко обвързан с дружеството, притежавайки същите права и задължения като съдружниците, дължи пряко вноската и пряко ползва полагащите се на съдружниците предимства, особено в данъчно отношение. В такъв случай дружественият договор и фидуциарният договор се явяват неразделно свързани, поради което не бива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>да се разчленяват по стълкновителноправен критерий<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Налице е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>единно правоотношение<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, към което следва да се прилага едно и също право (вж. решение BGB II ZR 276/02).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>По изложените по-нататък причини аз считам, че договорни задължения като произтичащите от спорните фидуциарни договори <HT TYPE="ITALIC">не попадат в обхвата</HT> на изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> по смисъла на член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Доколкото тези разпоредби имат по същество еднакво съдържание, в точките по-нататък ще се позовавам за удобство само на Регламента, но анализът ми остава изцяло относим и към Конвенцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Регламентът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> не съдържа определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> по член 1, параграф 2, буква е). Въпреки това според мен дефинирането му не би могло да се остави на правото на всяка държава членка. Доколкото<?PAGE NO="12"?> това понятие е от значение за определянето на приложното поле на Регламента, за да се гарантира еднаквото прилагане на предвидените в Регламента стълкновителни норми във всички държави членки, то следва да получи <HT TYPE="ITALIC">самостоятелно тълкуване</HT> с оглед на текста на тази разпоредба, нейния генезис и системата и целите на посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Тук е възможно да се разсъждава по аналогия с възприетото от Съда самостоятелно тълкуване на изключенията, предвидени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>Регламентът „Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>). Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021114">14 ноември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baten</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑271/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:656">EU:C:2002:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се отнася до изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>социална[та] сигурност<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790222">22 февруари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gourdain</NAME.CASE> (<NO.CASE>133/78</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:49">EU:C:1979:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0003">3</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се отнася до изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schneider</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑386/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:633">EU:C:2013:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се отнася до изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</P></NOTE>. Предвид фактическия контекст на настоящото дело ще говоря най-вече за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, и съответно няма да обсъждам другите корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицираните образувания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Що се отнася, най-напред, до <HT TYPE="ITALIC">текста</HT> на член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, той съдържа наистина неизчерпателно, но все пак показателно изброяване на тези <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>въпроси<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>: те включват въпроси като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>учредяване […], правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества […], личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за задълженията на дружеството<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Докладът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> дава аналогични индикации, като уточнява, че това изключение се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>всички актове от комплексно естество (договорни, административни, регистърни), необходими за учредяването на дружество или регулиращи неговото вътрешно функциониране или ликвидацията му<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, тоест актове, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>се уреждат от дружественото право<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Доклад <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, стр. 12. Бих искал да уточня, че макар да се отнася до Римската конвенция, този доклад съдържа пояснения, релевантни и за тълкуването на равностойните разпоредби на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>. Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кер</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:376">EU:C:2019:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася, по-нататък, до <HT TYPE="ITALIC">генезиса</HT> на това изключение, в доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> се пояснява, че включването му в Римската конвенция е било оправдано поради действията, които Европейската общност предприема в областта на материалното дружествено право по времето на изготвянето на тази конвенция с цел сближаване на законодателствата на държавите членки в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, стр. 12.</P></NOTE>. Освен това съществуването на това изключение може според мен да се обясни и с различията между държавите членки, що се отнася до приложимите в областта на дружественото право стълкновителни норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Ще припомня накратко, че за целите на определянето на приложимия дружествен закон някои държави членки възприемат като критерий за привързване мястото на вписване на учредяването, докато други прилагат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>теорията за действителното седалище<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, съгласно която дружеството се смята за учредено в държавата членка, в която се намира действителното му седалище. По този въпрос вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990309">9 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centros</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:126">EU:C:1999:126</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021105">5 ноември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Überseering</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:632">EU:C:2002:632</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171025">25 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Polbud — Wykonawstwo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:804">EU:C:2017:804</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">системата и целите</HT> на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, ще припомня, че той предвижда стълкновителни норми, замислени да имат висока степен на предвидимост, за да се гарантира правна сигурност по отношение на приложимото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. съображения 6 и 16 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</P></NOTE>. Според мен изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, предвидено в член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, допринася именно за постигането на тази цел. Всъщност дружествата, които имат дейност в международен план, работят с различни правни системи, всяка от които може да има някакво основание да ги регулира. В това отношение в правните системи на държавите членки е общоприето схващането, че по съображения за предвидимост и правна сигурност и в интерес по-конкретно на техните кредитори и съдружници някои въпроси, свързани с дружествата, трябва да се уреждат еднообразно от едно определено право, наричано <HT TYPE="ITALIC">личен закон на дружеството (или lex societatis</HT>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В обобщение, член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> има за цел да изключи от приложното поле на Регламента въпросите на дружественото право, или другояче казано, въпросите, които са от областта на lex societatis, за да се избегне рискът тези специфични въпроси да се регулират от различни правни системи, като крайната цел е да се гарантират предвидимостта и правната сигурност по отношение на приложимото към дружествата право, а оттам и движението на дружествата в международен план<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кер</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:376">EU:C:2019:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тъй като в правото на Съюза няма еднообразна и пълна уредба по отношение на дружествата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Действащото законодателство на Европейския съюз в областта на дружественото право е фрагментарно. Вж. по-специално Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE> относно някои аспекти на дружественото право (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="169" PAGE.FIRST="46" DATE.PUB="2017">ОВ L 169, 2017 г., стр. 46</REF.DOC.OJ>). Вж. също Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от <DATE ISO="20011008">8 октомври 2001 година</DATE> относно устава на Европейското дружество (SE) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="294" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 294, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 113).</P></NOTE>, е трудно и дори невъзможно да се даде изчерпателно определение за това кои въпроси се уреждат от личния закон на дружеството, или lex societatis. Налага се всеки конкретен случай да се преценява отделно, като се вземат предвид <HT TYPE="ITALIC">общите принципи в</HT> <HT TYPE="ITALIC">националните правни системи</HT>. Впрочем ще отбележа, че в някои правни системи стълкновителната уредба съдържа изброяване на въпросите от областта на lex societatis. Тези изброявания обаче са само примерни, а и между държавите членки съществуват различия относно въпросите, уреждани от този закон<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. например в Белгия член 111 от Loi du 16 juillet 2004 portant sur le code de droit international privé (Закон от <DATE ISO="20040716">16 юли 2004 г.</DATE> за приемане на Кодекс на международното частно право) (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="20040727">27 юли 2004 г.</DATE>, стр. 57344) и в Италия член 25 от Legge 31 maggio 1995 n. 218 (Закон № 218 от <DATE ISO="19950531">31 май 1995 г.</DATE>) (редовна притурка към GURI, бр. 128 от <DATE ISO="19950603">3 юни 1995 г.</DATE>). За сравнително изследване на правните системи на държавите членки в областта на дружественото право вж. <HT TYPE="ITALIC">Gerner-Beuerle</HT>, C., <HT TYPE="ITALIC">Mucciarelli</HT>, F., <HT TYPE="ITALIC">Schuster</HT>, E. et <HT TYPE="ITALIC">Siems</HT>, M. The Private International Law of Companies in Europe. Beck, Hart et Nomos, 2019, 47—127.</P></NOTE>. Поради тези различия несъмнено е уместно да се вземе предвид само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>твърдото ядро<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> на общоприетите в тези държави въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>За изброяване на въпросите, спадащи към това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>твърдо ядро<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, вж. <HT TYPE="ITALIC">Gerner-Beuerle</HT>, C., <HT TYPE="ITALIC">Mucciarelli</HT>, F., <HT TYPE="ITALIC">Schuster</HT>, E. et <HT TYPE="ITALIC">Siems</HT>, M., op. cit.</P></NOTE>, като се следи да се съхрани целта за предвидимост и правна сигурност по отношение на приложимото към дружествата право, с която е въведен член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В този контекст, доколкото урежда въпросите на вътрешното функциониране на дружеството като например въпросите за обема и начина на упражняване на неимуществените права (в това число правото на глас) и на имуществените права (в това число правото на дивидент) на съдружниците, дружественият договор попада в обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Обратно, обстоятелството, че даден договор се отнася до дружествен дял, независимо дали става дума за договор за продажба или, както в случая, за фидуциарен договор, само по себе си не би могло да оправдава изключването на произтичащите от този договор задължения от приложното поле на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> по силата на член 1, параграф 2, буква е) от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Наистина сделки като продажбата или фидуциарното прехвърляне на дружествени дялове могат да поставят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, въпроси, които са изключени от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Когато става дума за продажба, такива са например следните въпроси: има ли право съдружникът да прехвърли дела си на трето лице без съгласието на останалите съдружници? При такова прехвърляне имат ли те право на предпочтително изкупуване? За различните въпроси на дружественото право, поставяни от фидуциарните сделки с предмет управление на акции и дружествени дялове, вж. Fiducie sur titres, Les nouvelles perspectives, колоквиум, организиран от Аssociation française des fiduciaires, LGDJ, Coll. Grands colloques, 2017.</P></NOTE>. Според мен обаче тези въпроси трябва да се разграничават от въпросите, които се поставят от договорите, материализиращи тези сделки, и които вече са от областта на lex contractus<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В това отношение — за областта на lex contractus — вж. изброяването в член 12 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>. Въпрос от договорен порядък в случаите на продажба е например <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>Каква отговорност носи продавачът спрямо купувача?<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>.</P></NOTE> и на този регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно във всеки отделен случай е необходимо да се извършва прецизна квалификация. За целта, както основателно отбелязва запитващата юрисдикция, по принцип следва да се възприеме <HT TYPE="ITALIC">разделна квалификация</HT> в зависимост от правните въпроси, които поставя съответното искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Например делото, по което е постановено решение KA Finanz<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑483/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:205">EU:C:2016:205</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, отнасящо се именно до изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>въпроси[те], уреждани от правото на търговските дружества<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> (според формулировката на този израз в член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция), повдига въпроса кое право е приложимо след презгранично сливане чрез придобиване към тълкуването на договори за заем, сключени от придобиваното дружество преди сливането, към изпълнението на задълженията по тези договори и към начините за прекратяването им. Съдът изтъква, че тълкуването, изпълнението и погасяването на задълженията по тези договори са въпроси от областта на lex contractus и на тази конвенция. Обратно, въпросът за последиците от сливането чрез придобиване спрямо сключените от придобиваното дружество договори вече е от областта на lex societatis и на посоченото изключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>KA Finanz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑483/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:205">EU:C:2016:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За същия вид разделно квалифициране вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение VKI/Amazon и проведеното от Съда разграничение между приложимото право по главния въпрос, повдигнат от такъв иск за преустановяване на нарушение (което съответно трябва да бъде определено в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>Рим II<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>), и приложимото право към инцидентния въпрос относно неравноправния характер на спорните клаузи, който е от областта на lex contractus и на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> (вж. т. 27 от настоящото заключение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>С други думи, обстоятелството, че договорът има връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, само по себе си не води до изключване на произтичащите от този договор задължения от приложното поле на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>. Изключени са единствено самите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>въпроси<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, които следователно трябва да получат отделна квалификация от въпросите от договорен порядък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Проблемът с правото на глас при фидуциарен договор относно дружествен дял дава добър пример за разделно квалифициране. Въпросът за обема на правото на глас на съдружника е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>въпрос, уреждан от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, и от lex societatis. Обратно, начинът, по който фидуциарът трябва да упражнява правото на глас за сметка на фидуцианта (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>Длъжен ли е първият да следва общите и специфичните указания на втория?<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>Трябва ли да иска мнението му преди всяко гласуване?<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> и т.н.), е въпрос на договорното им правоотношение и на съответните им задължения, който се урежда от lex contractus.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>След като изясних това, ще припомня, че в случая предявеният от VKI иск за преустановяване на нарушение се отнася до неравноправността и съответно до законосъобразността на някои клаузи от спорните фидуциарни договори, клаузи, които уреждат въпроси като обхвата на отговорността на TVP като фидуциар, давностните и преклузивните срокове, в които инвеститорът в качеството си на фидуциант може да потърси отговорност от TVP, мястото на изпълнение на фидуциарната услуга и приложимото към фидуциарния договор право. По мое мнение всички тези въпроси са от договорен порядък и следователно са от областта на lex contractus и на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>преплитане<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> между тези договори и дружествените договори на командитните дружества, както обясних в точка 37 от настоящото заключение, според мен не поставя под съмнение това тълкуване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В това отношение констатирам, че страните в главното производство спорят дали поради това преплитане фидуциантите не придобиват качеството на съдружници. Според мен това наистина е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>въпрос, уреждан от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>, който е изключен от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/> и се регулира от lex societatis. Поначало именно съгласно този закон се определя кои лица имат качеството съдружник. Доколкото е необходимо, запитващата юрисдикция ще трябва да реши този материалноправен въпрос от гледна точка на германското право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Най-просто казано, при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>базовата<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, така да я нарека, фидуциарна сделка с дружествен дял собствеността върху съответния дял се прехвърля на фидуциара и той става носител на свързаните с този дял права и задължения. Ето защо качеството съдружник принадлежи именно на фидуциара. В настоящия случай тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>базова<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> схема е усложнена поради обстоятелството, че съгласно дружествения договор фидуциантите имат същите имуществени и неимуществени права като съдружниците, могат да противопоставят тези права на дружеството и носят същите задължения (в това число за участие в загубите). Нещата могат да се погледнат двояко: от една страна, както изтъква VKI, фидуцията може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>договорна конструкция<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>, предназначена да възпроизведе качеството съдружник, но като спести някои от свързаните с него неудобства (сред които вписването в търговския регистър); от друга страна, както изтъква TVP, би могло да се приеме, че независимо чия е собствеността върху дяловете и кое лице е вписано в търговския регистър, следва да се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>вдигне завесата на договора<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>to pierce the contractual veil<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>) и фидуциантът да се признае за съдружник. В крайна сметка въпросът е по какъв критерий се преценява кой има качеството съдружник: според собствеността върху дяловете, според вписването в търговския регистър или пък според това дали лицето може да противопостави на дружеството правата си като съдружник и да отговаря за неговите задължения? Това е типичен материален въпрос на дружественото право.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Посоченият въпрос обаче не е определящ за предявения от VKI иск. Същият не предполага да се определи обемът на евентуалните права и задължения, които фидуциантите биха имали като съдружници пряко по отношение на командитните дружества по силата на приложимото дружествено право. Ако приложимото към тези дружества право, а именно германското право, предвижда, че с оглед на предвидените в дружествените договори права и задължения на фидуциантите е необходимо да им се признае качеството на съдружници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. бележка под линия 18 от настоящото заключение.</P></NOTE>, това според мен не би променило договорния характер на поставяните в настоящия случай въпроси. Въпроси като този за обхвата на отговорността на TVP като фидуциар или за давностните и преклузивните срокове, в които фидуциантите могат да му потърсят отговорност по съдебен ред, просто не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>, които да е необходимо да се регулират еднообразно от lex societatis. Обратното тълкуване, както правилно подчертава запитващата юрисдикция, би надхвърлило целта за предвидимост и правна сигурност, с която е въведен член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както изтъква Комисията, възможно е също така да се разсъждава въз основа на <HT TYPE="ITALIC">отношенията</HT>. Спорните договорни клаузи уреждат отношенията между фидуцианта и фидуциара. Те определят взаимните им задължения по фидуциарния договор. Дори когато този договор възпроизвежда права и задължения, предвидени в дружествения договор, всяка от страните по фидуциарния договор може да ги противопостави на другата само доколкото това е предвидено в същия този договор. Следователно обсъжданите договорни задължения се различават от тези по дружествения договор. Посоченият дружествен договор и lex societatis биха били пряко релевантни само по въпросите, свързани с евентуалните отношения на фидуциантите в качеството им на съдружници (ако допуснем, че имат това качество) спрямо дружеството и неговите съдружници командитисти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Фидуциантите не могат да противопоставят на дружеството и на съдружниците правата, предвидени във фидуциарния договор, по който последните не са страна.</P></NOTE>, отношения, които не се обсъждат в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Предлаганото от мен тълкуване не намира опровержение в довода на TVP, че разделянето на фидуциарните договори от дружествените договори на командитните дружества за целите на определянето на приложимото право създава риск от нарушаване на равенството между съдружниците в тези дружества и фидуциантите, що се отнася в частност до отговорността за дружествените задължения пред трети кредитори на тези дружества. В това отношение TVP поддържа, че съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), въпреки че не са пряко отговорни пред третите кредитори, все пак фидуциантите са длъжни да освободят<?PAGE NO="16"?> фидуциара от отговорността, която носи като съдружник пред въпросните кредитори (в този смисъл фидуциантите са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>непряко<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> отговорни пред кредиторите). В това отношение признавам, че наистина личната юридическа отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството и тук е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>въпрос, уреждан от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, въпрос, който е изключен от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>, както впрочем изрично предвижда член 1, параграф 2, буква е). Въпросът за евентуалното задължение на фидуцианта да освободи фидуциара от юридическата му отговорност като съдружник за дружествените задължения, обаче е преди всичко въпрос на договорните отношения помежду им. Затова според мен този въпрос се урежда от lex contractus и от Регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>За изчерпателност ще уточня, че дори ако се окаже, че фидуциарните договори са нищожни по силата на lex contractus, това не би означавало непременно, че австрийските потребители автоматично ще получат обратно своите инвестиции. Доколкото инвестираната сума е използвана като вноска в капитала на командитно дружество, възможността на потребителя да се оттегли от дружеството и да получи обратно тази вноска, както и евентуалните задължения, които би трябвало да понесе в такъв случай, отново ще са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>въпрос, уреждан от правото, приложимо към дружества<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> по смисъла на член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>. В това отношение вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100415">15 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>E. Friz</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑215/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:186">EU:C:2010:186</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което се отнася до доктрината за порочно учреденото дружество (Lehre der fehlerhaften Gesellschaft) в германското право.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>По всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, че изключението, предвидено в член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция и в член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>, не се прилага към договорните задължения, произтичащи от фидуциарен договор с предмет управление на дялово участие в командитно дружество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно неприложимостта на изключението, отнасящо се до някои потребителски договори за доставка на услуги (трети и четвърти въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ако Съдът възприеме моето предложение, че договорни задължения като произтичащите от спорните фидуциарни договори не попадат в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква е) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/> (нито на аналогичното изключение по Римската конвенция), приложимото право за тези договори ще се определя съгласно стълкновителните норми, предвидени в тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция приема за установено, че спорните фидуциарни договори са потребителски договори, които могат да попаднат в обхвата на предвидените в тази област защитни норми по член 5 от Конвенцията и член 6 от Регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>По-точно, член 5 от Римската конвенция се прилага единствено по отношение на потребителските договори, чийто предмет е предоставянето на стоки или услуги, и договорите за кредитиране на такова предоставяне. Член 6 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> има по-широко приложно поле, тъй като обхваща всички видове потребителски договори, с няколко изрично посочени в него изключения.</P></NOTE>. Всъщност те обвързват един <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>професионалист<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>, а именно TVP, който упражнява своето занятие или професия, с различни инвеститори, които имат качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>потребители<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, а именно физически лица, които сключват тези договори с цел, която може да се смята, че е извън рамките на тяхното занятие или професия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Освен това тези фидуциарни договори са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>договори за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> по смисъла на член 5 от Римската конвенция (вж. т. 68 от настоящото заключение), поради което по принцип попадат в обхвата на този член.</P></NOTE>. Тази юрисдикция също така констатира, че условията за прилагане на тези защитни норми са изпълнени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Що се отнася до условията, предвидени в член 5, параграф 2 от Римската конвенция, следва да се отбележи, че сключването на фидуциарните договори <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>е било предшествано […] от специално предложение […] или от реклама<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> в Австрия (проспектите за спорните дялови участия са били разпространявани в тази държава членка). Освен това австрийските потребители са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>предприел[и] в същата държава всички необходими […] стъпки за сключване на договора<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>другата страна по договора с потребителя или неин представител е получила в тази държава поръчка от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> (правните действия, изисквани от потребителите, са били извършени в Австрия и приети в тази държава членка от договорни партньори на TVP). Що се отнася до условията по член 6, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>, от същите данни личи, че TVP <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>насочва<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/> своята дейност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>към<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> австрийския пазар, и не се оспорва, че фидуциарните договори попадат в обхвата на тази дейност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Въпреки това параграф 4 от тези членове изрично изключва някои договори от тяхното приложно поле. По-конкретно, член 5, параграф 4, буква б) от Римската конвенция и член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> закрепват идентично формулираната разпоредба, че защитните норми в областта на потребителските договори не се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>. Приложимото право за договорите, попадащи в хипотезата на това изключение, трябва да се определя в съответствие с общите стълкновителни норми, предвидени в членове 3 и 4 от тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В този контекст с третия и четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали фидуциарни договори като оспорваните с предявения от VKI иск за преустановяване на нарушение могат да бъдат обхванати от това изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>VKI и Комисията по същество изтъкват, че това изключение не е приложимо в настоящия случай, тъй като потребителите получават в Австрия определени услуги, произтичащи от спорните фидуциарни договори. TVP пък твърди, че предоставя своите фидуциарни услуги изключително в Германия, както е предвидено в тези договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. точка 15 от настоящото заключение.</P></NOTE>, доколкото дейностите, изисквани за изпълнението на тези договори, се осъществяват единствено в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>По следните причини споделям първото от тези становища. Доколкото в обсъжданата материя няма разлика между Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0147" ID="QS0147"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/>, и тук трябва да се възприеме идентично тълкуване за двата акта. Ето защо по-нататък в настоящото заключение за удобство отново ще се позовавам само на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>От текста на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0148" ID="QS0148"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/> следват <HT TYPE="ITALIC">две кумулативни условия</HT>. Предвиденото в него изключение се прилага, при условие че е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0149" ID="QS0149"/>договор за доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> и при условие че услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0150" ID="QS0150"/>трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Тълкуването на <HT TYPE="ITALIC">първото условие</HT> не оставя много място за съмнение. В това отношение понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0151" ID="QS0151"/>договор за доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/>, използвано в член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0152" ID="QS0152"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>, според мен трябва да се дефинира самостоятелно и да се разбира в същия смисъл като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0153" ID="QS0153"/>договор за предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>, използвано в член 4, параграф 1, буква б) от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В този смисъл вж. <HT TYPE="ITALIC">Ragno</HT>, F. Article 6: Consumer contracts. — In: Ferrari, F. Rome I Regulation — Pocket Commentary, selp, 2015, р. 219 (и цитираната библиография).</P></NOTE>. Всъщност категорията договори, обозначавана с двете понятия, очевидно е една и съща, въпреки незначителната терминологична разлика. Освен това тази категория трябва да има същия обхват като категорията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0154" ID="QS0154"/>предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/>, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0155" ID="QS0155"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/> за целите на определянето на компетентния съд по дела, свързани с договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. в този смисъл съображение 17 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0156" ID="QS0156"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кер</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:376">EU:C:2019:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ще припомня, че член 7, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0157" ID="QS0157"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/> гласи, че по дела, свързани с договор, срещу лице, което има местоживеене в една държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. В член 7, точка 1, буква б) се уточнява, че за целите на тази разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение в случая на продажба на стоки е мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги — мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.</P></NOTE>. От практиката на Съда по последно посочената разпоредба следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0158" ID="QS0158"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/> най-малкото предполага предоставящата<?PAGE NO="18"?> услугите страна да извършва определена дейност срещу възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090423">23 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Falco Privatstiftung и Rabitsch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑533/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:257">EU:C:2009:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holterman Ferho Exploitatie и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑47/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:574">EU:C:2015:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кер</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:376">EU:C:2019:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както подчертава TVP, фидуцията представлява такава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0159" ID="QS0159"/>услуга<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>: в рамките на фидуциарния договор фидуциарът извършва срещу възнаграждение определена дейност, изразяваща се в управление на фидуциарно прехвърления актив или активи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Не е така ясен обхватът на <HT TYPE="ITALIC">второто условие</HT>, отнасящо се до мястото, където услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0160" ID="QS0160"/>трябва да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> на потребителя. Наистина, за да определи компетентния съд по дела, свързани с договор, Съдът вече е разглеждал въпроса за мястото на изпълнение на договорно задължение или на договор, като е възприемал различни критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В контекста на член 7, точка 1, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0161" ID="QS0161"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>, който предвижда, че по дела, свързани с договор, искът срещу ответник с местоживеене в една държава членка може да бъде предявен в друга държава членка — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0162" ID="QS0162"/>в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/>, Съдът приема, че следва да се определи кое е задължението, съответстващо на договорното право, на което се основава искът, и в съответствие със закона, който урежда това задължение, да се прецени на кое място е било или трябва да бъде изпълнено (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761006">6 октомври 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Bloos</NAME.CASE>, <NO.CASE>14/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:134">EU:C:1976:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Industrie Tessili Italiana Como</NAME.CASE>, <NO.CASE>12/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:133">EU:C:1976:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В контекста на член 7, параграф 1, буква б) от този регламент, който се отнася до договорите за продажба на стоки и договорите за предоставяне на услуги, Съдът дава самостоятелно и основаващо се на фактически критерии определение за мястото на изпълнение на договора, преценено в неговата съвкупност, като придава най-голяма тежест на разпоредбите на договора (вж. по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Color Drack</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑386/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:262">EU:C:2007:262</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090423">23 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Falco Privatstiftung и Rabitsch</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑533/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:257">EU:C:2009:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100225">25 февруари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Car Trim</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑381/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:90">EU:C:2010:90</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. До момента обаче той не е разглеждал този въпрос в контекста на член 4, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0163" ID="QS0163"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/> — за да определи приложимото право. Най-напред следва да се изясни дали въпросът за мястото на изпълнение се урежда от националното право, и по-специално от lex contractus, или трябва да се решава самостоятелно в правото на Съюза, и какво е значението на евентуално посоченото в договора място на изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В това отношение ще отбележа, че запитващата юрисдикция взема под внимание някои задължения, произтичащи от спорните фидуциарни договори, а именно задължението на TVP да дава информация на инвеститора за извършваната от фонда дейност и задължението да прехвърля на инвеститора дивидентите и другите финансови придобивки, които му се дължат, и определя на кое място трябва да бъдат изпълнени тези задължения от гледна точка както на австрийското, така и на германското право, тоест и на двата потенциално приложими закона за тези договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Запитващата юрисдикция изтъква, че когато не е направен избор, съгласно австрийското право паричните задължения се изпълняват по местоживеенето на кредитора. Германското право пък провежда разлика между мястото на фактическото изпълнение на паричното задължение (Leistungsort или Erfüllungsort), което е местоживеенето на длъжника, и мястото на получаване на изпълнението (Erfolgsort), което е местоживеенето на кредитора.</P></NOTE>. Посочената юрисдикция също така приема, че по силата и на едното, и на другото право клаузата във фидуциарните договори, определяща мястото на изпълнение, е недействителна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>TVP оспорва констатациите на запитващата юрисдикция относно германското и австрийското право. Съдът обаче не може да поставя под съмнение даденото от тази юрисдикция тълкуване на правото на двете държави.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Аз обаче не мисля, че въпросът за мястото на предоставяне на услугите на потребителя (и за последиците на евентуалната договорна клауза, определяща това място) за целите на прилагането на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0164" ID="QS0164"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/> следва да бъде оставен на lex contractus. Всъщност решението по този въпрос трябва да предхожда определянето на приложимото право и е именно предпоставката за определянето му. За да се избегне затварянето в кръгови или усложнени разсъждения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Тези разсъждения биха се изразявали или в преценка дали законът, определен в съответствие с предвидените в Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0165" ID="QS0165"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> защитни норми в областта на потребителските договори, посочва за приложими именно тези норми, което би било кръгова логика, или в определяне, както предлага TVP, на първоначален lex contractus в съответствие с общите правила на Регламента (членове 3 и 4) и преценка съобразно този закон дали трябва да се прилагат посочените защитни норми, което би било усложнение.</P></NOTE>, според мен следва да се възприеме <HT TYPE="ITALIC">самостоятелно тълкуване</HT> за мястото, където услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0166" ID="QS0166"/>трябва да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/> на потребителя по смисъла на тази разпоредба, тълкуване, което следва да бъде изведено от контекста и целите на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Що се отнася, <HT TYPE="ITALIC">първо</HT>, до контекста на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0167" ID="QS0167"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>, подобно на VKI и Комисията аз също считам, че тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно, тъй като се отклонява от общо заложената в този член защитна цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Както следва от съображение 23 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0168" ID="QS0168"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/>, нормите в областта на потребителските договори, които този регламент предвижда, имат в частност за цел да защитят потребителя, смятан за по-слабата страна по договора, чрез стълкновителни норми, които са по-благоприятни за неговите интереси, отколкото общите норми.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Освен това фактът, че член 17 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0169" ID="QS0169"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>За разлика например от изключението по член 6, параграф 4, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0170" ID="QS0170"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> — отнасящо се до договора за превоз, различен от договор за пакетно пътуване — което има еквивалент в член 17, параграф 3 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0171" ID="QS0171"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/>.</P></NOTE>, който урежда съдебната компетентност при потребителски договори, не съдържа изключение, еквивалентно на предвиденото в член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0172" ID="QS0172"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/>, според мен също е довод в полза на такова стриктно тълкуване, за да не се задълбочава тази разлика и произтичащите от нея непоследователности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Всъщност доставчикът на услуги, който може да се позове на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0173" ID="QS0173"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/> и така да избегне прилагането на императивните разпоредби на правото на държавата членка, в която потребителят има обичайно местопребиваване, при всички случаи ще трябва да предяви иска си (а и потребителят би могъл да предяви своя) пред съдилищата на тази държава в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0174" ID="QS0174"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/>. Тази непоследователност е критикувана в доктрината. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Calliess</HT>, G. P. Rome Regulations — Commentary on the European Rules of the Conflict of Laws. Kluwer Law International, 2011, р. 147 (и цитираната библиография), както и <HT TYPE="ITALIC">Ragno</HT>, F., op. cit., р. 219 (и цитираната библиография).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Що се отнася, <HT TYPE="ITALIC">второ</HT>, до целта на въпросното изключение, за член 5, параграф 4, буква б) от Римската конвенция в доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0175" ID="QS0175"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/> се обяснява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0176" ID="QS0176"/>в случаите на договори за предоставяне на услуги (например хотелско настаняване или езикови курсове), които се извършват изключително извън държавата по местопребиваване на потребителя, той няма разумни основания да очаква да се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. точки 85 и 87 от настоящото заключение.</P></NOTE> правото на неговата държава по произход в отклонение от общите правила на членове 3 и 4<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/>. В тези случаи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0177" ID="QS0177"/>договорът има по-тясна връзка с държавата, в която пребивава другата договаряща страна, дори и когато последната е извършила едно от действията, описани в [член 5, параграф 2] (например реклама), в държавата по местопребиваване на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Доклад <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0178" ID="QS0178"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>, стр. 24 и 25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Освен това от обсъжданията, проведени по повод на приемането на Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0179" ID="QS0179"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>, по-специално в рамките на Съвета на Европейския съюз, личи, че въпросното изключение е било запазено в този регламент в частност по съображението, че някои делегации са се опасявали от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0180" ID="QS0180"/>свръхзакрила<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> на потребителя и са искали да не се обременяват твърде много малките и средните предприятия, особено в сектора на туризма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Спорното изключение е било включено в предложението за регламент от <DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE> на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (COM/2005/0650 окончателен). Някои делегации (на Френската република, Италианската република и Република Австрия) възразяват срещу изключението и настояват за премахването му, докато други (Република Литва и Кралство Нидерландия) искат запазването му, а Великото херцогство Люксембург предлага то да бъде разпростряно и спрямо договорите за продажба. Редица професионални сдружения в областта на хотелиерството и ресторантьорството публично изразяват становища в полза на запазването на това изключение, тъй като се опасяват да не бъдат принудени да се съобразяват с различни правни уредби в зависимост от държавата на местопребиваване на клиентите им. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Calliess</HT>, G. P., op. cit., 146—148, и <HT TYPE="ITALIC">McParland</HT>, M. The Rome I Regulation on the Law Applicable to Contractual Obligations. Oxford University Press, 2015, 554—555.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Според мен от изложеното по-горе следва, че за да се определи мястото, където услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0181" ID="QS0181"/>трябва да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/> на потребителя по смисъла на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0182" ID="QS0182"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/>, следва да се взема предвид, от фактическа гледна точка, естеството на съответните услуги. Евентуалната клауза за определяне на мястото на изпълнение на договорните задължения наистина може евентуално да е индиция в това отношение, но изобщо не е определяща. Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0183" ID="QS0183"/>трябва да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> не посочва, както твърди TVP,<?PAGE NO="20"?> мястото, където задълженията трябва да бъдат изпълнени в съответствие с клаузите на договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>В тази област не би могло да се разсъждава по аналогия с практиката на Съда по член 7, параграф 1, буква б) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0184" ID="QS0184"/>Брюксел Iа<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/>. В онзи контекст, за да определи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0185" ID="QS0185"/>мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/> по смисъла на посочената разпоредба, Съдът отдава най-голямо значение на клаузите на договора. Този подход намира основание както в текста на разпоредбата, така и в нейната цел за постигане на предвидимост, но същият подход би бил неприемлив в контекста на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0186" ID="QS0186"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/>. Всъщност защитната цел на последно посочения член според мен е аргумент да не се обвързва тълкуването му с начина, по който е формулиран договорът.</P></NOTE>. Както поддържа VKI, в действителност следва да се проверява дали самото естество на договорените услуги не показва, че те задължително ще се предоставят извън държавата по обичайното местопребиваване на потребителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>В този смисъл вж. Bělohlávek, A. J. Rome Convention — Rome I Regulation. vol. 1, Juris, 2010, р. 1167. Трябва да уточня, че дори търговецът да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0187" ID="QS0187"/>насочил<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/> своята дейност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0188" ID="QS0188"/>към<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, това само по себе си не би могло да изключи прилагането на член 6, параграф 4 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0189" ID="QS0189"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/>. В противен случай тази разпоредба би била лишена от всякакво полезно действие. Всъщност защитните норми, предвидени в този член, във всички случаи се прилагат само ако е изпълнено условието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0190" ID="QS0190"/>насочена дейност<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/>. Доказателствата, че дейността на търговеца е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0191" ID="QS0191"/>насочена към<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/> държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, например разпространяването на реклама и сключването на договора в тази страна, сами по себе си не биха могли да са доказателства и за това, че именно там услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0192" ID="QS0192"/>трябва да бъдат предоставени<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/> на потребителя.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Определянето на мястото, където услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя, ми се струва относително лесно, когато става въпрос за услугите от сектора на туризма, посочени в доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0193" ID="QS0193"/>Джулиано—Лагард<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/> и обсъдени в рамките на Съвета, като ресторантьорството и хотелиерството. В тези случаи доставката на услуги естествено се съсредоточава на едно-единствено място: търговецът извършва необходимите дейности също там, където и клиентът получава съответните резултати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>За сметка на това други услуги се доставят от разстояние, тоест мястото на фактическото извършване на услугата не съвпада с мястото, на което потребителят получава резултатите от нея. По-конкретно, случва се тези две места да се намират в различни държави. Тогава услугите се предоставят трансгранично и на търговеца не се налага, както посочва запитващата юрисдикция в третия си преюдициален въпрос, да отива в държавата на потребителя, за да изпълни задълженията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В това отношение споделям становището на запитващата юрисдикция и на Комисията, че в описаната в предходната точка хипотеза не би могло да се счита, че услугите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0194" ID="QS0194"/>трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/> по смисъла на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0195" ID="QS0195"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Това тълкуване според мен се налага и по отношение на услугите, които се предоставят онлайн. В този смисъл вж. <HT TYPE="ITALIC">Tang</HT>, Z. S. Electronic Consumer Contracts in the Conflict of Laws. Hart Publishing, 2. ed., 2015, 240—241.</P></NOTE>. С други думи, изключението по тази разпоредба не би трябвало да се прилага в тази хипотеза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Всъщност подчертаването от страна на законодателя на Съюза в текста на член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0196" ID="QS0196"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/>, че услугите трябва да се предоставят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0197" ID="QS0197"/>изключително<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/> извън държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, от една страна, и обясненията във връзка с тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. точка 74 от настоящото заключение.</P></NOTE>, от друга, според мен ясно сочат, че разглежданото изключение би трябвало да се прилага само когато предвид естеството на съответните услуги <HT TYPE="ITALIC">потребителят трябва да отиде в чужбина, за да ги получи</HT>. В тази хипотеза договорът има пренебрежимо малка връзка с държавата по обичайното местопребиваване на потребителя и (осезаемо) по-тясна връзка с държавата на предоставяне на услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. на същото становище <HT TYPE="ITALIC">Calliess</HT>, G. P., op. cit., р. 148.</P></NOTE>. Обратно, когато услугите се предоставят от разстояние в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, връзката на договора с тази държава е по-съществена и потребителят има разумни основания да очаква да се прилага законът на тази страна (или най-малкото императивните му разпоредби).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Смятам, че тези съображения са напълно приложими в случай като разглеждания в главното производство. По-конкретно, обстоятелството, че австрийските потребители заплащат сумите, съответстващи на дяловете, по доверителни сметки (Treuhandkonten) в Австрия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Според мен въпросът дали TVP има законни правомощия да се разпорежда с тези сметки, не е определящ.</P></NOTE>, че TVP им превежда по австрийски сметки изплатените дивиденти и другите имуществени придобивки, които им се дължат, че това дружество изпълнява произтичащите си от фидуциарния договор задължения за информиране, като им изпраща в Австрия доклади за дейността на фондовете, и че разполага с предназначен за тези потребители уебсайт, на който те могат да намерят информация и да гласуват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Дори да се приеме за доказано, обстоятелството, че по договор TVP изобщо не е длъжно да създаде този уебсайт, според мен също не е определящо. При всички случаи наличието на този сайт е само едно от обстоятелствата, които сочат, че тези услуги се предоставят от разстояние.</P></NOTE>, сочи, че потребителите получават резултата от извършваните от TVP услуги в държавата по обичайното си местопребиваване. Затова според мен изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0198" ID="QS0198"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/> е неприложимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предвид изложеното предлагам на Съда да отговори на третия и четвъртия въпрос, че член 5, параграф 4, буква б) от Римската конвенция и член 6, параграф 4, буква а) от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0199" ID="QS0199"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0199" CODE="201C" ID="QE0199"/> трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0200" ID="QS0200"/>договор[а] за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0200" CODE="201C" ID="QE0200"/>, не се прилага по отношение на фидуциарен договор, при който търговецът предоставя услуги на потребителя в държавата по обичайното му местопребиваване, като ги предоставя от разстояние, от територията на друга държава.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По въпроса дали клаузата за избор на приложимо право, която посочва за приложимо правото на държавата по седалището на търговеца, е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от фидуциарен договор, сключен между търговец и потребител относно управлението на дялово участие в командитно дружество, която не е била индивидуално договорена и по силата на която е приложимо правото на държавата членка по седалището на търговеца и на командитното дружество, е неравноправна по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Както посочих в това заключение, според мен приложимото право за договорни задължения като произтичащите от спорните фидуциарни договори трябва да се определи в съответствие със стълкновителните норми, предвидени в Римската конвенция и Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0201" ID="QS0201"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0201" CODE="201C" ID="QE0201"/>, и по-точно в съответствие с нормите в областта на потребителските договори, съдържащи се в член 5 от Конвенцията и в член 6 от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 3 от Римската конвенция и член 6, параграф 1 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0202" ID="QS0202"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0202" CODE="201C" ID="QE0202"/> предвиждат, че по принцип потребителските договори се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя. Следователно в настоящия случай това би трябвало да е австрийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Същевременно спорните фидуциарни договори съдържат, нека припомня, клауза за избор на приложимо право, която посочва за приложимо правото по седалището на TVP и командитните дружества, тоест германското право. VKI обаче твърди, че тази клауза е незаконосъобразна. По-конкретно, както и останалите клаузи, срещу които е насочен неговият иск, тази клауза била неравноправна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че член 5, параграф 2 от Римската конвенция и член 6, параграф 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0203" ID="QS0203"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0203" CODE="201C" ID="QE0203"/> по принцип разрешават такава клауза за избор на приложимо право. Съгласно тези разпоредби обаче подобен избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение (тоест <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0204" ID="QS0204"/>императивните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0204" CODE="201C" ID="QE0204"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Относно това понятие вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:388">EU:C:2016:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> според правото на държавата, в която е обичайното му местопребиваване. Следователно в настоящия случай спорната клауза не би могла да е пречка за потребителите с местопребиваване в Австрия (и за VKI във връзка с иска му за преустановяване на нарушение) да се позовават на императивните разпоредби на австрийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Същевременно в решение VKI/Amazon Съдът приема, че клауза от общите условия за продажба на продавач или доставчик, която не е индивидуално договорена и съгласно която правото на държавата членка по седалището на този продавач или доставчик урежда сключения при електронна търговия договор с потребител, е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи, при положение че подвежда потребителя, като създава у него впечатлението, че само правото на тази държава членка е приложимо към договора, без да го информира, че по силата на член 6, параграф 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0205" ID="QS0205"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0205" CODE="201C" ID="QE0205"/> (или съответно на член 5, параграф 2 от Римската конвенция) той се ползва и със защитата, гарантирана му от императивните норми на правото на държавата по обичайното му местопребиваване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. решение VKI/Amazon, т. 72—81.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Както VKI и Комисията, аз също считам, че тази съдебна практика е приложима по делото в главното производство. В това отношение споделям становището на Комисията за ирелевантността на факта, че спорните фидуциарни договори видимо не са сключени по електронен път. Всъщност според мен съответната клауза за избор на приложимо право е неравноправна поради това че противно на закрепеното в член 5 от Директивата изискване текстът ѝ да е ясен и разбираем, клаузата не информира потребителя, че въпреки този избор той може да се позовава на императивните разпоредби на правото на държавата, в която е обичайното му местопребиваване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. решение VKI/Amazon, т. 68 и 69.</P></NOTE>. Формата на сключване на договора е ирелевантна в контекста на тези съображения. Решаващо за сметка на това е обстоятелството, че спорната клауза не отговаря на това императивно изискване за информиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>За повече обяснения вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:388">EU:C:2016:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), а за коментари на тази съдебна практика — <HT TYPE="ITALIC">Mankowski</HT>, P. Just how free is a free choice of law in contract in the EU? — In: Journal of Private international Law, 2017, 13:2, 231—258 (235—241), <HT TYPE="ITALIC">Müller</HT>, M. F. Amazon and Data Protection Law — The End of the Private/Public Divide in EU conflict of laws? — In: EuCML, 2016, № 5, р. 215 sq., както и заключението на генералния адвокат Hogan по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lovasné Tóth</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:245">EU:C:2019:245</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, че член 3, параграф 1 от Директивата за неравноправните клаузи трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от фидуциарен договор, сключен между търговец и потребител относно управлението на дялово участие в командитно дружество, която не е била индивидуално договорена и по силата на която е приложимо правото на държавата членка по седалището на търговеца и на командитното дружество, е неравноправна по смисъла на тази разпоредба, доколкото не информира потребителя, че въпреки избора на приложимо право той се ползва — по силата на член 5, параграф 2 от Римската конвенция или по силата на член 6, параграф 2 от Регламента <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0206" ID="QS0206"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0206" CODE="201C" ID="QE0206"/> — и със закрилата, предоставяна му от императивните разпоредби на правото, което би било приложимо при липсата на тази клауза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>По всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0207" ID="QS0207"/>1)</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2, буква д) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 година</DATE>, и член 1, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0208" ID="QS0208"/>въпроси[те], уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания<QUOT.END REF.START="QS0208" CODE="201C" ID="QE0208"/>, не се прилага към договорните задължения, произтичащи от фидуциарен договор с предмет управление на дялово участие в командитно дружество.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 4, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 година</DATE>, и член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0209" ID="QS0209"/>договор[а] за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0209" CODE="201C" ID="QE0209"/>, не се прилага по отношение на фидуциарен договор, при който търговецът предоставя услуги на потребителя в държавата по обичайното му местопребиваване, като ги предоставя от разстояние, от територията на друга държава.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от фидуциарен договор, сключен между търговец и потребител относно управлението на дялово участие в командитно дружество, която не е била индивидуално договорена и по силата на която е приложимо правото на държавата членка по седалището на търговеца и на командитното дружество, е неравноправна по смисъла на тази разпоредба, доколкото не информира потребителя, че въпреки избора на приложимо право той се ползва — по силата на член 5, параграф 2 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 година</DATE>, или по силата на член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 — и със закрилата, предоставяна му от императивните разпоредби на правото, което би било приложимо при липсата на тази клауза<QUOT.END REF.START="QS0207" CODE="201C" ID="QE0207"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>