–

за A-GmbH & Co. KG, от U. Reimer, Steuerberater,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara и R. Pethke, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, буква в) от Регламент (ЕО) № 88/97 на Комисията от 20 януари 1997 година за разрешаване на освобождаването на вноса на определени части за велосипеди с произход от Китайската народна република от разширеното с Регламент (ЕО) № 71/97 на Съвета антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕИО) № 2474/93 на Съвета (OВ L 17, 1997 г., стр. 17), изменен с Регламент (ЕС) № 512/2013 на Комисията от 4 юни 2013 г. (ОВ L 152, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „измененият през 2013 г. Регламент № 88/97“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между A-GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „вносителят“) и Hauptzollamt C (Главна митническа служба C, Германия) по повод на условията за внос в Европейския съюз на някои части за велосипеди с произход от Китай, освободени от антидъмпингови мита с разширен обхват.

3

Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕИО) № 2474/93 на Съвета от 8 септември 1993 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на велосипеди с произход от Китайската народна република и за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито (ОВ L 228, 1993 г., стр. 1).

4

За да се предотврати заобикалянето на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 2474/93, чрез вноса на части за велосипеди с произход от Китай, използвани за комплектуване на велосипеди в Съюза, Съветът приема Регламент (ЕО) № 71/97 на Съвета от 10 януари 1997 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕИО) № 2474/93 по отношение на велосипедите с произход от Китайската народна република, чрез включване на вноса на някои велосипедни части от Китайската народна република и за събиране на митото с разширен обхват на действие по отношение на този внос, който е регистриран съгласно Регламент (ЕО) № 703/96 (OВ L 16, 1997 г., стр. 55).

5

Съображение 38 от Регламент № 71/97 гласи:

„Освобождаването от антидъмпингово мито е обосновано в следните случаи на специфична употреба: i) операции по сглобяване, които не представляват заобикаляне, и ii) употребата от малки предприятия на основни велосипедни части в малки количества (по-специално като резервни части), за която може да се приеме, че не представлява заобикаляне. В последния случай се очаква вносът на основни велосипедни части да има ограничено икономическо значение и да не намали коригиращия ефект на съществуващото мито поради броя велосипеди, които могат да бъдат произведени от такива внесени части (член 13, параграф 2, буква в) от Основния регламент).

За да имат възможност посредниците, които не внасят директно основните велосипедни части, да купуват тези части от вносители и да ги продават за операции по сглобяване, които не заобикалят антидъмпинговото мито, съответните операции също следва да се контролират в рамките на системата за контрол на специфичната употреба“ [неофициален превод].

6

Член 3, параграф 1 и параграф 2, второ тире от този регламент гласи:

„1.   След консултация с Консултативния комитет Комисията определя с регламент необходимите мерки за разрешаване на освобождаването от митото с разширен обхват съгласно член 2 на вноса на основни велосипедни части, който не заобикаля въведеното с Регламент (ЕИО) № 2474/93 антидъмпингово мито.

2.   Регламентът на Комисията включва по-специално разпоредби относно:

[…]

7

Съображения 3 и 4 от Регламент № 88/97 гласят:

8

Член 14 от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 e озаглавен „Освобождаване при условие за контрол на специфичната употреба“ [неофициален превод] и предвижда в букви а)—г):

„Когато вносът на основни велосипедни части е деклариран за пускане в свободно обращение от лице, различно от освободена страна, считано от датата на влизане в сила на референтния регламент, този внос е освободен от прилагането на мито с разширен обхват на действие, ако е деклариран в съответствие с тарифата ТАРИК, съдържаща се в приложение III, и ако са изпълнени условията по член 82 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 [на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58)] и членове 291—304 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, които се прилагат mutatis mutandis, и когато:

9

Член 15, параграф 2 от Регламент № 88/97, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/611 на Комисията от 17 март 2023 г. (ОВ L 80, 2023 г., стр. 67), предвижда:

„Когато се установи, че страните, посочени в параграф 1, са декларирали за свободно обращение или са получили доставки на основни части за велосипеди в количества над прага, определен в член 14, буква в), или когато не оказват съдействие при разглеждането, те вече не се считат за непопадащи в обхвата на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 [на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21)] и всяко разрешение за освобождаване, предоставено на тези страни, се отменя със задна дата. […]“.

10

Съображения 23—25 от Регламент за изпълнение 2023/611 гласят:

11

Член 211 („Разрешение“) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“), предвижда в параграф 1, буква а):

„Разрешение от митническите органи се изисква за:

12

Член 254 („Режим специфична употреба“) от Митническия кодекс на Съюза предвижда в параграф 1:

„Под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба“.

13

В рамките на своята дейност вносителят внася от Китай различни части за велосипеди. На това основание той от години притежава разрешение за специфична употреба, издадено от Главна митническа служба C. Разрешението е издадено на основание член 254 от Митническия кодекс на Съюза и му позволява съгласно параграф 1 от посочения член да допуска за свободно обращение в Съюза стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба.

14

Посоченото разрешение се отнася първоначално за:

15

В разрешението се посочва, че всеки месец дадена страна може да декларира за собствени нужди или да прехвърли на други страни (крайни клиенти) по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди. В резултат на последващи изменения, извършени от митническата администрация, разрешението обаче престава да се отнася до освобождаването, съответстващо на посоченото в член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97.

16

През 2018 г. вносителят иска от митническата администрация на основание член 211, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза разширяване на обхвата на същото разрешение с обратна сила, считано от 1 януари 2018 г., за да бъде обхванато освобождаването, предвидено в член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97.

17

В това отношение той изтъква, че посочената разпоредба разрешава освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват, по-специално когато на дадена страна месечно се „доставят“ по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди. Според вносителя тази хипотеза на освобождаване трябва да се разбира в смисъл, че в рамките на дейността на вносител, който внася части за велосипеди, за да ги достави на различните си клиенти, той има право да внася месечно и за всеки клиент 299 броя от даден вид основни части за велосипеди, за които е освободен от антидъмпингови мита.

18

Тъй като митническата администрация отхвърля тази молба, вносителят подава жалба срещу решението за отхвърляне на тази администрация пред Finanzgericht (Финансов съд, Германия), който отхвърля жалбата и потвърждава отказа за разширяване на обхвата на притежаваното от вносителя разрешение за специфична употреба.

19

Тази юрисдикция приема, че освобождаването по член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 е предвидено само за малки предприятия и следователно трябва да се ограничи до положения, при които се доставят по-малко от 300 броя общо на всички клиенти на съответния вносител. Това тълкуване се потвърждавало от член 3, параграф 2, второ тире от Регламент № 71/97, съгласно който по същество регламентът за освобождаване, който Комисията ще приеме, трябва да предвиди „разрешението за освобождаване от мито върху вноса на основни велосипедни части, извършен по-специално от посредници или — за употреба в малки количества — от малки предприятия, и […] контрола върху този внос“.

20

Вносителят подава ревизионна жалба срещу решението на Finanzgericht (Финансов съд) пред запитващата юрисдикция Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия).

21

В това отношение той изтъква, че действащата правна уредба не съдържа определение на понятието „малки предприятия“ по смисъла на последната разпоредба и че Регламент № 88/97 имал за цел да се избегне заобикалянето на антидъмпинговото мито в хипотезата, в която няколко предприятия, деклариращи стоки, доставят на клиент количества от тях, които общо надхвърлят предвидения праг. Така за целите на освобождаването от антидъмпингово мито било важно да се определи не какъв е обемът на основните части за велосипеди, продадени от предприятията посредници на други оператори, а месечното количество, което в крайна сметка е доставено на всеки краен клиент. Освен това прагът от „по-малко от 300 единици на вид основни части за велосипеди“ месечно представлявал допустимо количество, което водело до освобождаване на 299 от тези бройки дори в случай на превишаване на посочения праг, а не гранична стойност, която имала за последица, че не се прилагало никакво освобождаване, ако дадена страна декларира и доставя месечно повече от 299 от тези бройки.

22

Запитващата юрисдикция счита, че разрешаването на спора, с който е сезирана, зависи от това кой внос на основни части за велосипеди е освободен от антидъмпинговото мито с разширен обхват, и в това отношение изразява съмнения относно тълкуването на член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97.

23

Първо, тя иска да се установи дали освобождаването, посочено в тази разпоредба, може да бъде съчетано с друго освобождаване по смисъла на член 14, буква а) и/или буква б). В това отношение запитващата юрисдикция счита, че освобождаванията от антидъмпинговото мито с разширен обхват, предвидени в член 14, букви а) и б), могат да се съчетаят с освобождаването, посочено в буква г) от този член, тъй като те се отнасят до всеки от получателите на стоките и до различните операции по комплектуване и следователно не могат да се припокриват. За сметка на това дадена страна би могла да не се съобрази с целта на Регламент № 88/97, която се състои в освобождаването само на малозначителен от икономическа гледна точка внос, доколкото, като използва освобождаванията по член 14, буква а) и/или буква б) от изменения през 2013 г. Регламент 88/97, съчетавайки ги с освобождаването по член 14, буква в) от същия изменен регламент, тя би могла всеки месец да внася без антидъмпингово мито количество, което надвишава 299 броя основни части за велосипеди.

24

Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи дали с оглед на член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 разрешението за специфична употреба може да предвижда освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват за по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди на клиент месечно, или този максимален праг се прилага за всички клиенти. Тя отбелязва, че текстът на тази разпоредба не дава указания в това отношение и че широкото ѝ тълкуване би могло да доведе до заобикаляне на антидъмпинговото мито. Посочва също, че начинът, по който една от страните осъществява дейността си или участва в пазара, не би трябвало да е от значение при разглеждането на този въпрос.

25

Трето, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали прагът от „по-малко от 300 единици на вид основни части за велосипеди“ месечно по смисъла на член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 представлява гранична стойност, в резултат на която освобождаването от антидъмпинговото мито с разширен обхват отпада напълно, ако дадена страна декларира и доставя повече от 299 броя месечно. В подкрепа на това тълкуване било намерението на законодателя на Съюза от предвиденото в тази разпоредба освобождаване да се ползват вносители или получатели на стоките, които са малки предприятия.

26

При това положение Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват може да се съчетае в едно и също разрешение за специфична употреба по смисъла на член 254 от Митническия кодекс на Съюза с друго освобождаване на основание член 14, буква а) и/или буква б) от този изменен регламент.

28

Съгласно постоянната съдебна практика за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само текстът ѝ, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 14 март 2024 г., VR Bank Ravensburg-Weingarten,C‑536/22, EU:C:2024:234, т. 35 и цитираната съдебна практика).

29

На първо място, що се отнася до текста на разглежданите разпоредби, следва да се констатира, че нито член 254 от Митническия кодекс на Съюза, който е изрично посочен в първия въпрос, нито член 211 от този кодекс, всеки от които се отнася до разрешението за специфична употреба, са пречка разрешение за специфична употреба да може да предвижда съчетаването на няколко вида освобождаване от антидъмпингово мито.

30

Освен това различните видове освобождаване, посочени в член 14, букви а)—в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97, са споменати последователно, свързани със съюза „или“, като от използването на този съюз не може да се направи извод, че един вид освобождаване задължително изключва друг вид освобождаване. Всъщност, макар дадено основание за освобождаване да може само по себе си да обоснове ползването на режима на освобождаване от антидъмпингови мита с разширен обхват, това не може да изключи възможността в едно и също разрешение за специфична употреба да се посочват няколко основания за освобождаване по силата на членове 211 и 254 от Митническия кодекс на Съюза.

31

На второ място, следва да се отбележи, че с оглед на съображение 38 от Регламент № 71/97, в което са изложени основанията за прилагане на освобождаване от антидъмпингови мита с разширен обхват, както и с оглед на съображение 4 от Регламент № 88/97 общата структура на член 14, букви а)—в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97, изглежда, е свързана с целта на последния да се разреши внос на основни части за велосипеди, които имат по-скоро ограничено икономическо значение, без антидъмпингови мита с разширен обхват.

32

Поради това е малко вероятно съчетаното прилагане на тези освобождавания да застраши постигането на целта, преследвана с въвеждането на антидъмпинговите мита, както по отношение на количествата велосипеди, които могат да бъдат произведени чрез тези основни внесени части, така и по отношение на икономически ограничения характер на вноса, извършван при освобождаване от тези мита.

33

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват може да се съчетае в едно и също разрешение за специфична употреба по смисъла на член 254 от Митническия кодекс на Съюза с друго освобождаване на основание член 14, буква а) и/или буква б) от този изменен регламент.

34

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че разрешението за специфична употреба по смисъла на член 254 от Митническия кодекс на Съюза може да предвижда освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват за по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди месечно за клиент, или този праг се отнася до всички клиенти на притежателя на това разрешение.

35

В самото начало следва да се припомни, че в решение от 29 юли 2010 г., Isaac International (C‑371/09, EU:C:2010:458, т. 33 и 34), Съдът вече е постановил, че член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97, който въвежда освобождаване de minimis в полза на някои оператори, „предвижда месечни количествени ограничения и уточнява, че изчисляването на броя единици се извършва, като се вземат предвид всички свързани страни или такива, които са сключили компенсаторни споразумения с вносителя или деклариращото лице“.

36

Така по същество се приема, че това освобождаване de minimis определя максималното количество бройки от даден вид основни части за велосипеди, а именно по-малко от 300 броя, които могат да се внасят всеки месец на основание член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 от вносител, който не е освободен, и то независимо от броя на предприятията/лицата, на които той впоследствие доставя тези бройки.

37

Подобно тълкуване е в съответствие с целта на Регламент № 88/97 да се разрешат освобождавания от антидъмпингови мита с разширен обхват само ако те не застрашават постигането на целите, преследвани с въвеждането на посочените мита. Разрешаването на освободен от такива мита внос, макар и ограничен до по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди месечно на клиент, които биха могли да бъдат доставени на потенциално неограничен брой клиенти, би могло да застраши постигането на тези цели.

38

С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че разрешението за специфична употреба по смисъла на член 254 от Митническия кодекс на Съюза може да предвижда освобождаване от антидъмпинговото мито с разширен обхват за по-малко от 300 броя от даден вид основни части за велосипеди месечно за всички клиенти на притежателя на това разрешение.

39

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че превишаването на прага от „по-малко от 300 единици на вид основни части за велосипеди“ месечно означава, че страна, която декларира и доставя повече от 299 броя месечно, не се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита с разширен обхват на основание на посочената разпоредба.

40

На първо място, от текста на член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 не следва, че прагът от „по-малко от 300 единици на вид основни части за велосипеди“ представлява допустимо количество, което в случай на превишаване би довело до освобождаване от антидъмпинговите мита с разширен обхват до посочения праг.

41

За сметка на това от член 15, параграф 2 от Регламент № 88/97, изменен с Регламент за изпълнение 2023/611, следва по-специално, че когато страните са декларирали за допускане за свободно обращение или са получили доставки на количества основни части за велосипеди, надвишаващи прага, предвиден в този член 14, буква в), всяко разрешение за освобождаване, предоставено на тези страни, се отменя с обратна сила. От това следва, че посоченият праг представлява стойност, чието превишаване напълно лишава посочените страни от такова освобождаване.

42

Наистина, както посочва Комисията в писменото си становище, това развитие на правната уредба на Съюза е дало възможност да се внесе яснота с оглед на различните практики на националните митнически органи. От съображение 23 от Регламент за изпълнение № 2023/611 обаче следва, че от момента на определянето си с Регламент № 88/97, в първоначалната му редакция, същият праг трябва да се счита за стойност, чието превишаване води до отмяна на разрешението за освобождаване. Това впрочем се потвърждава от съображение 24 от Регламента за изпълнение, в което се посочва, че „този праг [de minimis] следва да бъде изрично посочен в Регламент [№ 88/97]“, „[з]а да се гарантира правната сигурност и прозрачността“, както и от съображение 25 от посочения регламент за изпълнение.

43

По-нататък, както отбелязва запитващата юрисдикция и както следва от съображение 4 от Регламент № 88/97, освобождаването по реда на режима специална употреба е въведено, за да позволи внос или доставки в малки количества, които имат ограничено икономическо значение. Да се позволи обаче на икономическите оператори, извършващи значителен внос или препродажба, автоматично да се ползват от поне частично освобождаване при такива операции, би накърнило целта, преследвана от антидъмпинговата правна уредба.

44

Накрая, запитващата юрисдикция се позовава на решение от 12 май 2021 г., Hauptzollamt B (Хайвер от есетрови риби) (C‑87/20, EU:C:2021:382). В това решение Съдът приема, че количеството от 125 грама хайвер от есетрови риби на човек, чието въвеждане не зависи от представянето на разрешително за внос, представлява гранична стойност, като се основава по-специално на факта, че разглежданата разпоредба трябва да се счита за дерогация, която, като такава, трябва да се тълкува стеснително.

45

Фактите по главното производство се различават от тези по делото, по което е постановено посоченото решение, като последните се отнасят до защитата на застрашените от изчезване видове от дивата флора и фауна чрез контрола на търговията с тях по силата на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2077 г., глава 15, том 3, стр. 239).

46

Това не променя факта, че в случая антидъмпинговата правна уредба цели да защити европейската промишленост в сектора на велосипедите и че освобождаванията от антидъмпингови мита с разширен обхват на основание на Регламент № 88/97 се предоставят само за операциите, които не представляват заобикаляне, по-специално тези в полза на малките икономически оператори. Ето защо член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се счита за дерогираща разпоредба в полза на малките икономически оператори, чиято дейност, предвид своето слабо икономическо въздействие, не попада в приложното поле на разпоредбите, целящи да се избегне заобикалянето на антидъмпинговите мита с разширен обхват.

47

По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 14, буква в) от изменения през 2013 г. Регламент № 88/97 трябва да се тълкува в смисъл, че превишаването на прага от „по-малко от 300 единици на вид основни части за велосипеди“ месечно означава, че страна, която декларира и доставя повече от 299 броя месечно, не се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита с разширен обхват на основание на посочената разпоредба.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: